Двата стълба

Размишление върху 69. псалом.

Животът има две страни: физическа и духовна. Щом е дошъл на Земята, човек трябва да изучава и двете страни; на Земята той изучава физическия живот, а на Небето – духовния. Земята и Небето са на едно място, следователно човек живее едновременно и на Земята, и на Небето: когато е на изпитания, той е на Земята; когато минава през радости, той е на Небето. Че е така, виждаме какво прави човек, когато страда: като се натъкне на големи изпитания и страдания, той започва да търси изходен път – той знае, че някъде има едно светло, уютно място, дето може да се скрие от бурите и ветровете. „Кое е това място?“ Небето – мястото на веселие и радост. „Кога може да бяга човек?“ Когато е сухо. В кално време той не може да бяга. „Не може ли без страдания?“ Не може: кога да е, човек все ще мине през страдания – колкото и да се пази, човек все ще се контузи, все ще се нарани някъде, все ще охлузи кожата си. Когато срещнете днес философ, учен, поет, светия, щом кожата му се нарани, непременно и състоянието му ще се измени. Понижи ли човек мислите и чувствата си, и състоянието му се понижава.

Докато се движи в един преходен свят, какъвто е физическият, човек постоянно изменя състоянията си: ако днес е весел, утре ще бъде скръбен; ако днес се усеща бодър, силен, утре ще бъде слаб; обаче това са илюзии, преходни състояния. Силен човек е онзи, който владее закона на смаляването и увеличаването – никакво сито не може да хване този човек; слабия всички сита го хващат: всяка микроба, която попада в кръвта на такъв човек, е в състояние да го застави да легне болен. Като не разбират законите на живота, хората се запитват защо човек е създаден толкова слаб, че една микроба може да го отнесе на другия свят. Дали човек е създаден слаб, или силен, това е въпрос, който и до днес не е разрешен. Важно е човек да се стреми да бъде силен, а как е създаден, това е въпрос, който някога ще се разреши.

„Ама защо трябва човек да яде, защо трябва да се движи, защо трябва да ляга и да става?“ Това са въпроси, на които могат да се дадат различни отговори. „Защо трябва човек да се качва и да слиза?“ Не е важно да си отговорите на въпроса защо човек трябва да слиза и да се качва, но важно е, когато се качва и слиза, да постигне целта си. Кое положение е по-лесно: да се качва човек или да слиза? Зависи от това, къде се качва и къде слиза. Когато се качва по високи планински върхове, човек се задъхва, мъчно върви, изпотява се; когато слиза от високи планински върхове, той не се измъчва – в този случай слизането е по-лесно от качването. Ако слиза в кладенец, дълбок две хиляди метра, човек е изложен на големи мъчнотии и страдания; когато излиза от кладенеца, той се радва – в този случай слизането е по-мъчно и страшно от качването. Изобщо слизането е по-лесно, но животът долу е по-мъчен и тежък. Каквото и да прави, човек или ще слиза, или ще се качва – средно положение не съществува; средното положение подразбира състояние на покой, а такова състояние в Природата не съществува. Значи човек е в постоянно движение: или се качва, или слиза; или се радва, или скърби. Някои наричат радостите и скърбите в живота илюзии. Ако наистина радостите и скърбите са илюзии, тогава кое е действителност? Ще кажете, че единствената реалност в живота е Любовта. Коя любов считате за реална: между майка и деца, между приятели, между братя и сестри или между мома и момък?

Днес всички хора говорят за Любовта, но въпреки това всеки се опитва да я коригира. Например момъкът казва на възлюбената си: „Много те обичам“. Тя му отговаря: „Аз те обичам“. Тя изхвърля думата много в обяснението си с него. Защо момата изхвърля думата много? Защото не намира мярка, с която да изкаже любовта си. Който много обича, той много дава; който малко обича, той малко дава. Една от мерките, с която се определя силата и големината на Любовта, е даването; значи щедростта е мярка, с която се определя степента на Любовта. Когато обича, човек е снизходителен към слабостите и погрешките на хората. Казват, че Любовта е сляпа: не, Любовта е с отворени очи, но понеже е снизходителна към погрешките на хората, тя ги намалява до минимум, за да не ги види. Когато посети човека, Любовта му дава условия да зрее; като узрее, той хвърля старите си дрехи, за да покаже на света своя плод. Същото става и в Природата: например когато житото, царевицата и плодовете узреят, те хвърлят старата си изсъхнала дреха, за да покажат плода си – своята нова дреха. Тази нова дреха трябва пак да се посади в земята, за да мине отново през процеса на узряването. Докато зрее, плодът е красив, приятен наглед; щом узрее напълно, той постепенно губи външната си красота, но увеличава качествата на съдържанието си. Съдържанието е по-ценно от формата: щом подобри съдържанието на живота си, с него заедно човек подобрява и формата му.

Сега, като говорим за зависимостта между формата и съдържанието на нещата, имаме предвид и промените, които човек може да направи в своя живот. Човек може да измени живота си, той може да направи лицето си красиво, с правилни черти. Кога може да постигне това? Когато разбере вътрешния смисъл на живота, когато намери източника на този живот и изправи отношенията си към него. И Слънцето изменя лицето на човека, но тази промяна не е резултат на вътрешна, съзнателна работа. Като се грее човек дълго време на Слънцето, кожата на лицето му почернява и огрубява; същевременно той започва да усеща болки в плешките, в раменете, в коленете – Слънцето изкарва навън всички скрити болки в човека. Ако не знае кога да се грее на слънце, той може да получи слънчев удар. Причината за това не е в Слънцето, но в самия човек. Когато се лекува по природен начин, човек трябва да се остави на действието на разумните сили в Природата без никакъв страх и съмнение. Най-малкият страх препятства на тия сили: щом срещнат известно препятствие, те не могат да свършат работата си.

Човек носи в себе си всички възможности сам да се лекува. Ето защо, като ви заболи зъб, не бързайте да търсите лекар: концентрирайте мисълта си към Разумната Природа и започнете да пеете на болката си – след известно време болката ви ще престане. Песента и музиката лекуват всички болести – те са сили, чрез които човек уравновесява енергиите в своя организъм. Щом енергиите на човека се уравновесят, с това заедно се подобрява и кръвообращението му. Всички изпитания и страдания в живота на човека целят неговото растене и развитие: като страда, човек се вглъбява в себе си, търси смисъла на живота; и тогава, дойде ли до известно постижение, той изправя отношенията си към себе си, към ближния си и към Бога.

Като не разбират вътрешния смисъл на живота, хората постоянно се запитват защо идат страданията, не може ли без тях и т.н. Каквито и отговори да им се дадат, те все ще останат недоволни – никой човек досега не е получил абсолютен отговор на тези въпроси. „От Бога ли идат всички страдания и изпитания?“ Има страдания, които хората сами си създават – те са тъй наречените ненужни страдания. Обаче има страдания, дадени от самата Природа – те имат свой дълбок вътрешен смисъл. Натъкне ли се на такова страдание, вместо да роптае, да се ожесточава, човек трябва да си каже: „Божия работа е това“. Каже ли така, той ще възстанови своя вътрешен мир и ще започне да учи. Като учи и работи съзнателно, човек все ще се домогне до някакво разрешение на въпроса за страданията. Следователно каквото и да се случи в живота ви, на което не можете да отговорите, кажете си: „Божия работа!“. „Ама защо да е така?“ Колкото и да запитвате защо е наредено така, никакъв отговор няма да получите.

Когато страдаше, Йов също така запитваше защо му са дадени толкова големи и тежки изпитания, но никакъв отговор не получи. След като мина през големите страдания, мътната вода изтече и той получи Божието благословение. „Защо трябва да боледувам?“ Не питай, но си кажи: „Божия работа е това“. Ако страдате от ревматизъм в крака или в ръката, не питайте защо страдате, но започнете да се разговаряте мислено с ревматизма си, като му обърнете внимание, че той е забъркал пътя си – мястото му не е във вашия крак или във вашата ръка; кажете му, че вън от вашия организъм условията за живот за него са по-добри. Ако този метод не даде резултат, можете да приложите други методи. Много методи има за лекуване на различните болести, но хората не са готови още да ги приложат. В това отношение те приличат на онзи адвокат, който носил в джобовете си два револвера, но като бил нападнат от разбойници, от страх не могъл да си послужи с тях. Разбойниците го запитали защо носи два револвера със себе си. „За тежки моменти в живота ми.“ „Ами какъв по-страшен момент в живота си от този можеш да очакваш?“ Наистина, на какво по-страшно положение може човек да се натъкне, ако се види заобиколен от всички страни с разбойници, които всеки момент могат да отнемат живота му?

Следователно като се натъкне на известно изпитание, човек не трябва да мисли как да се бори с него, но трябва да се въоръжи с търпение, да го осмисли и да научи нещо от него. „Ама трябва да бъдем чисти и святи.“ Как се придобива святост и чистота? Това не са механически процеси. За да придобие чистота и святост, човек трябва да мине през Божествения огън, който гори, без да изгаря и без да причинява болки; огън, който изгаря и причинява болки, е човешки. Обаче докато дойде до Божествения огън, човек неизбежно ще мине през човешкия и през ангелския огън. За да не се изгори от тези огньове, човек трябва да повдигне трептенията на своето тяло толкова, че да надмине трептенията на огъня; не може ли да постигне това, той непременно ще опита силата му. Който не е господар на този огън, той непременно ще се изгори от него – и светия да, е пак ще се изгори. Ето защо, преди да пипа огъня, т.е. преди да се докосне до страданието, човек трябва да е готов да се справи с него. Не се ли е приготвил предварително, огънят непременно ще го изгори, т.е. страданието неизбежно ще го сломи. При това положение и свети хора са били сломявани от ударите на страданието.

Съвременните вярващи се нуждаят от правилни разбирания за живота. Ще кажете, че вярвате в Бога, че имате прави разбирания за живота. Ако вярвате в Бога, с това ни най-малко не можете да Го заставите да направи всичко за вас. Добре е да вярва човек: като вярва, той може да се спаси. Кой човек обаче, след като е вярвал в Бога, е получил всичко, което е желал? Не е въпрос само да се говори, но трябва да се прилага: вяра без дела е мъртва.

Една богата жена останала вдовица. Докато мъжът Ă бил жив, тя не работила нищо – слуги вършели всичката Ă работа. След смъртта на мъжа Ă слугите я напуснали; тя се видяла в чудо какво да прави, как да си донесе дърва от гората. Една от съседките Ă казала: „Иди в гората, набери си дърва, направи ги на сноп и започни да викаш Неволята. Веднага от гората ще излезе една жена, която се казва Неволя. Тя ще сложи дървата на гърба си и ще ги занесе в къщата ти“. Както я посъветвала съседката Ă, така направила: седнала пред снопа дърва и започнала да вика Неволята. Цял ден викала, но никаква жена не видяла. Като се мръкнало, тя нарамила дървата на гърба си и ги занесла у дома си – така жената разбрала какво означава името Неволя. От този ден тя започнала сама да върши всичките си работи.

И тъй, като се моли ден, два, три, човек ще се убеди най-после, че молитвата изисква работа. Той ще се моли и ще копае с мотиката – само при това положение хлябът ще дойде. Ще се молиш на Господа, ще вземеш мотиката на рамо и ще тръгнеш на работа. Някой богат човек ще те извика да копаеш лозето му: той цял ден ще те ругае, но ти трябва да търпиш, да намериш онова чувствително място в него, дето с едно побутване да го смекчиш. И най-грубият и жесток човек има такова чувствително място, и в този човек живее Бог, но ти трябва да Го намериш. Този богат човек се е ожесточил, защото окръжаващите не го обичат: всеки гледа да го обере по някакъв начин, вследствие на което той е затворил сърцето си за всички. На другия ден ще работиш на някой добър човек, който е готов да даде всичко, каквото има. Тази щедрост не е негова – щедростта е качество на Бога. Тъй щото задачата на човека седи в това – навсякъде да търси Бога: и в добрия, и в лошия. Ако срещнете някой добър, щедър човек, това не значи, че той трябва да даде и последното си парче хляб. „Ама просяк е дошъл на вратата му.“ Това нищо не значи! Той може да раздели и последното си парче хляб с просяка само ако последният е готов да изпълни Волята Божия; няма ли тази готовност в себе си, нека гладува известно време, да научи урока си. Не е въпрос до буквата на нещата, но до техния дълбок вътрешен смисъл.

Съвременните хора се оплакват от живота, от неуспехите си. Защо? Защото мнозина от тях разглеждат въпросите по буква. Не, буквоядството не разрешава въпросите. Да бъдеш щедър, това не значи да даваш безогледно на всички хора. Трябва ли да давате на болния да яде от същата храна, с която и вие се храните? Щом стомахът му е развален, известно време няма да му давате нищо да яде; на здравия обаче можете да дадете повече ядене – неговият стомах е здрав, може да понася всякаква храна. Ако пък сиромахът яде, без да благодари за храната, която му е дадена, той минава за болен човек; щом е недоволен, ще вземат хляба му назад. За предпочитане е човек да бъде гладен, отколкото да яде с недоволство. Всяко благо, прието от човека с недоволство, разваля живота му, недоволството пък уморява човека. Тъй щото искате ли някакво благо, искайте го с разположение и приемете го с разположение. Някой желае нещо от Господа, но заповядва, иска по-скоро да го придобие. Така не се искат нещата. „Ама казано е в Писанието, че трябва да хлопаш.“ Ще хлопаш първо на своята врата – на своето сърце, на своя ум и на своята воля; щом изпълниш това, тогава ще получиш благото, което си пожелал. Пожелаеш ли нещо от Господа, втори път не хлопай – Бог знае нуждите на човека и преди да е пожелал нещо, Той му отговаря. Не получите ли отговор на молитвата си, грешката е във вас: или не сте работили, както трябва, или преждевременно сте пожелали нещо.

Някой казва: „Повторението е майка на знанието“. Ако тази поговорка е права, питам: какво знание придобива мухата, която десет пъти наред каца върху носа на човека? Какво знание придобива пияницата, като вдига чашите една след друга? Каквото има в първата чаша, същото има и в десетата: разликата се заключава само в това, че след първата чаша той е още трезв, с будно съзнание, и знае какво върши; след десетата чаша обаче той изгубва съзнанието си и не знае какво прави. Да се стреми човек към желанията на пияницата, това значи да живее в астрални кръчми. Влезе ли в такава кръчма, човек изгубва своята права, трезва мисъл – той счита, че Бог му е дал тия блага. Не, блага, които опиват човека и отнемат съзнанието му, не са от Бога. Някой обира касата на богатия и казва, че Бог е отговорил на молитвата му да забогатее. Утре хващат този човек и го турят в затвора. Може ли Бог да отговаря на такова желание, за което ще те турят в затвор и ще те лишат от свобода? Някой човек ще открадне 50 000 лева, а за да излезе от затвора, ще плати 100 000 лева. Какво е придобил той? Не само че нищо не е придобил, но е изгубил – той е платил глоба за желанието си бързо да забогатее, а същевременно е изгубил свободата си.

Съвременните хора трябва да работят съзнателно върху себе си, за да изменят начина на своето мислене. Права мисъл, прави чувства, прави действия и разбирания са нужни на човека, за да подобри живота си. Възпитанието на младото поколение също трябва да се постави на здрава основа. Какво възпитание ще дадат майката и бащата на децата си, ако те сами не са възпитани? Ще кажат след това, че те са приложили всички нови методи за възпитанието на децата си, но условията на живота, обществото, външната среда са им повлияли зле. Не, денят се познава от сутринта: достатъчно е да разгледате семето под микроскоп, за да знаете какво ще излезе от него. Онзи, Който изпраща човека на Земята, Той знае какви стремежи, какви дарби и способности се крият в него – Той вижда това в зародиша му още, в неговата първична клетка. Затова е казано, че няма нищо скрито-покрито в света.

Когато разумните същества видят, че известно желание може да спъне човека, те противодействат за реализиране на това желание. Например някой иска да се ожени, да има поне едно детенце. Той не подозира, че това детенце именно, този син или тази дъщеря, ще му отнемат живота. Като не може да реализира своето желание, той страда, измъчва се, животът му се обезсмисля, не знае какво да прави. Хиляди работи има, с които човек може да се занимава. Кое е по-добре: да родиш едно дете по плът или по дух? Ако родиш едно дете, което само по плът прилича на тебе, цял живот ще проклинаш деня и часа, когато си го родил. Ако родиш едно дете по дух, т.е. ако можеш да възпиташ едно дете и да му предадеш онзи красив стремеж на своята душа и на своя дух, ти ще благославяш деня и часа, когато си го срещнал. За предпочитане е тогава човек да ражда деца по дух, а не по плът.

Като ученици вие трябва да се стремите към ония блага, които носят истинско щастие и богатство за човека; ние не говорим за временните блага и богатства. Големи богатства има скрити в земята, но и да намерите тия богатства, пак сиромаси ще останете. Всяко богатство, придобито по външен начин, лесно се изгубва; обаче всяко богатство, което човек придобива по вътрешен път, чрез усилията на ума, на сърцето, на волята, на душата и на духа, прави живота му радостен и весел; този човек е готов да служи на Бога. За такова богатство може да се говори и в Школата; всяко друго богатство нарушава мира и разположението на човека.

Един беден, скромен обущар живеел на края на града със семейството си. Той бил благочестив човек, молел се редовно на Бога и благодарил за всичко, което му било дадено. Който минавал край дюкянчето му, с удоволствие се спирал пред него да чуе песента му: той всякога пеел, когато кърпел обущата на своите клиенти. Един богат човек минал край дюкянчето му, спрял се и той да чуе неговата песен и си казал: „Ако този човек при сиромашията си пее с благодарност и разположение, как ли би пял, ако се намира при добро материално положение? Аз ще вляза при него, ще му дам една голяма сума да подслади живота си“. Обущарят взел парите и благодарил на богатия за голямото добро, което му направил. Няколко дена след това богатият минал пак край дюкянчето на бедния да чуе как пее сега. Голяма била изненадата му, когато не чул никаква песен! Защо? Защото с парите, които получил от богатия, обущарят приел и един трън в себе си: като се почувствал осигурен, той престанал да се моли на Бога; щом престанал да се моли, с това той изгубил мира и разположението си.

Следователно ако материалното положение на човека се подобри, преди да е постигнал нещо духовно, вместо да използва разумно богатството си, той ще си причини ред пакости. Ако е ученик, ще напусне училището си – ще мисли, че се е осигурил; ако е бил обикновен човек, без власт в живота, той ще се почувства силен – ще мисли, че може да заповядва на всички. Иска ли някакво благо, човек трябва да е готов за него. Същото се отнася и до Любовта. Мнозина искат да придобият Любовта, преди да са развили нежност, деликатност, добра обхода. За да се направи известно добро на човека, той трябва да знае пътя, по който го иска; не го ли иска правилно, никакво добро не може да му се направи. Направите ли добро на човека по крив път, тогава вие ще слезете, а той ще се качи. Има само един начин, по който можете да правите добро на човека – той е Божественият начин. Направите ли доброто по този начин, и двамата ще се ползвате. Всяко добро, направено по свобода, от любов, причинява вътрешна радост в човека; направи ли се чрез принуждение, то е механическо добро.

И тъй, когато се прави добро по Божествен начин, там няма никакви разсъждения. Рече ли човек да мисли да прави ли добро, или не, заслужава ли даденият човек да му се направи добро, въпросът е свършен. Ако и онзи, на когото правят добро, започне да разсъждава да приеме ли това добро, и неговата работа е свършена. Искате ли да излекувате болния, последният трябва да е готов да изпълнява. Ако той започне да разсъждава как ще му помогнете, какви са разбиранията ви, ще остане да лежи още дълго време. Това показва, че той не е страдал достатъчно. Който е страдал, той иска само едно: да се излекува. Кой ще го лекува, как ще го лекува, това не е важно за него. Който се съмнява в Божественото, той ще пада и ще става, ще боледува и ще оздравява, ще ходи в пустинята да служи на Бога и ще се връща оттам разочарован и т.н. Бъдете като болния, който 38 години лежал пред къпалнята. Христос му казва: „Стани, дигни одъра си и ходи!“. Той моментално изпълни заповедта на Христа, без да Го пита кой е, откъде е и кой Му е дал право да лекува.

Съвременните хора се нуждаят от правилни разбирания за живота. Като не разбират законите на Разумната Природа, нито тия, които управляват живота, те често се оплакват, че са се вкиснали. Каквото и да правите, вие не можете да избегнете процеса на вкисването, т.е. процеса на ферментацията – той е природен процес. Като е дошъл на Земята, човек непременно ще се вкисне; все ще му турят някъде малко квас, за да се вкисне. Няма човек в света, който да не се е вкисвал. Лошото не е във вкисването, но в неразбирането на този процес. При всяко вкисване, при всяка ферментация се образуват някои ценни вещества, които човек непременно трябва да използва. Учените подлагат гроздовия сок на ферментация, за да получат от него вино; също така те подлагат сливите и други плодове на ферментация, за да получат от тях ракия, спирт.

Вървете по пътя на учените и изучавайте процесите, които стават във вашия физически и психически живот, като използвате разумно ония ценни продукти, които се получават от тях. Няма човек в света, който да не е казал на някого една обидна дума. Обидната дума предизвиква вкисване. Вие трябва да изучавате вкисването като неизбежен процес в живота и да използвате ценното, което се крие в него. Няма дом в света, дето вкисването да не е влязло. Това не е за упрек – обаче човек трябва да работи, да намери методи, чрез които да се освободи от вкисването. Науката познава ред методи против вкисването. Дадете ли ход на Божественото в себе си, вие ще се справите с всички отрицателни процеси, които стават във вас.

И тъй, като ученици вие трябва да дадете първо място на Божественото в себе си, а после на човешкото; вие трябва да изпълните първо Волята Божия, а после своята. Всички хора са ученици на Великата Школа на живота. Щом е така, от всички се изисква изпълнение на Волята Божия. Преди да са разбрали това, хората искат от Бога да им даде дълъг живот, знание, сила, свобода, богатство. Дълъг живот може да се даде на разумния, който знае как да го използва. Какъв смисъл има да се даде дълъг живот на престъпника? Да му се продължи живота, това значи да му се даде възможност да върши повече престъпления, да мъчи хората. Ако разумният е учен, дългият живот е намясто; обаче ако неразумният е учен, той ще направи хиляди погрешки. Ето защо пожелайте дълбоко в себе си да имате светлина, за да изпълнявате Волята Божия, а що се отнася до другите неща – знание, сила, свобода, те сами по себе си ще дойдат. „Ама еди-кой си има много блага, без да ги заслужава.“ Кой каквото има, заслужено му е дадено. Благодарете за всичко, което ви е дадено; бъдете доволни от положението, което заемате. Има същества, които са над вас, но много същества са под вас – вие не сте последен в света. Като погледнете нагоре и благодарите за положението си, и вие ще се качите по-високо. На ония, които са под вас, кажете им да бъдат благодарни от положението си, за да се качат и те на вашето място.

Човек може да се качва от едно стъпало на друго само ако е благодарен. Не е ли благодарен от днешното си положение, той никога няма да се повдигне. Казано е в Писанието: „Ние няма да умрем, но ще се изменим“. Да се измени човек, това значи да се повдигне от едно стъпало на друго. Това е възможно само когато човек благодари. Защо да не благодари човек за всички условия, при които се намира? Че бил сиромах – нека благодари: щом е благодарен, сиромашията ще го напусне. Да благодари човек за всичко, което му е дадено, добро и лошо, това значи да е научил урока си. Като научи урока си, ученикът дава добри отговори и минава от едно отделение в друго, от по-долен клас в по-горен. Може ли ученикът да повтаря класа, ако редовно и добре е учил уроците си? Само онзи ученик повтаря класа, който е бягал от училище и не е учил уроците си. Благородство, чистота се иска от човека!

Как може да постигне човек благородство и чистота в своя живот? Вижте какво става с изворите в Природата. Виждате един голям извор, от който непрестанно блика чиста, кристална вода. Не се минава много време, виждате, че същият извор едва шурти – водата е намаляла. Търсите причината тук-там и дохождате до убеждението, че е станало някъде подпушване, някакви мътилки са заприщили пътя му, вследствие на което водата е намаляла. Какво трябва да направите? Ако искате да помогнете на извора, трябва да проследите движението на водата, да видите къде е станало подпушването. Щом намерите мястото, духнете. Това може да направи и самият извор. Достатъчно е да дойде по-силна струя вода, за да отнесе със себе си мътилките и да отпуши извора. Силната струя представлява духането, което всеки човек може да направи със себе си. Запуши ли се някъде отворът, отдето тече чистата вода на вашия живот, спрете се за момент и духнете. Щом духнете няколко пъти, мътилката ще се махне: първо ще започне да тече нечиста вода, но след нея ще дойде чиста. Следователно видите ли, че някъде тече нечиста, мътна вода, не се страхувайте: спрете се за момент, докато изтече тази вода, и пийте от чистата, която иде. По-добре е да отпушите крана, за да изтече нечистата вода навън, отколкото да я държите затворена в чешмата и да се лъжете, че вътре има чиста вода. Щом нечистата вода изтече, след нея ще дойде чиста. Дето тече чиста вода, там е естественият живот.

И тъй, докато човек не влезе в естествения живот, в живота на чистата вода, той няма да се справи с мъчнотиите и противоречията на своя живот. Никоя съвременна философия не е в състояние да разреши и отнеме противоречията в човешкия живот. Единствената философия, която може да разреши противоречията на човешкия живот и да го освободи от ненужните страдания, това е философията на Великата Любов, на Словото Божие. Време е вече да се приложи тази философия. Обикновено тя започва само с една дума, различна за различните хора. Всеки трябва да намери тази дума и да я скрие в себе си – тя е неговата обична дума. Произнесе ли я тихо, за себе си само, човек изменя цялото си състояние: от скръбен става радостен и весел, от недоволен става доволен. Тази дума може да е за някого едносложна, за някого – двусложна или многосложна, но тя крие в себе си магическа сила: няма мъчнотия в света, която тя да не разреши. Свещена е тази дума! Искате ли да запазите силата Ă, на никого не я казвайте – крийте я даже и от себе си. Докато тя е във вас, вие сте силни; щом я изгубите, с нея заедно изгубвате и живота си. Тя е Божественото начало в човека. Христос казва: „Не само с хляб може да живее човек, но и с всяко Слово, което излиза от устата на Бога“. Това Слово е основа на живота – то е подквасата, от която се ражда всичко велико и красиво в света. Словото е живо, докато човек вярва в него; престане ли да вярва и да го прилага, то губи вече своята сила и мощ.

Съвременните хора са обезсмислили живота си, защото са изгубили основата, на която седят. Основа, стълбове са нужни на човека – без тях той не може да живее. Значи Божията Любов, Мъдрост и Истина представляват основата, на която човек стъпва, и стълбовете, на които се крепи. Има ли за основа Любовта и за подкрепа – двата стълба – Мъдростта и Истината, той свободно може да пропътува широкия океан на живота от единия до другия бряг. Той ще се домогне до тия неща само в най-тежките моменти на живота си. Бог се проявява през всички времена и условия, но човек Го вижда в трудните моменти на своя живот. Когато изпитанията дойдат в живота, тогава Бог се изявява най-силно; затова е казано в Писанието: „Потърси Ме в ден скръбен!“. Щом се намери в това положение, човек търси двата стълба, на които да се опре. „Кои са тия стълбове?“ Някога Мъдростта и Истината, а някога Любовта и Истината. Когато се намери в трудно положение в живота си, изоставен и забравен от всички, в пълно отчаяние, човек трябва да разчита на нещо.

Единственото нещо, в което човек никога не се е лъгал и на което всякога разчита, това е Бог, основата на неговия живот: само Той е в състояние да разпръсне мрака около него. В каквото и затруднение да се намерите, кажете си: „Има Един, в Когото никога не се съмнявам“. При най-трудните задачи в живота ви Бог е около вас и ви нашепва как да постъпите, за да решите правилно задачата си. В това време ще срещнете някой ваш ближен, който ще ви каже: „Не се смущавай, всичко ще се нареди!“. Тези думи са Божествени – те са слова, излезли от устата на Бога. Това значи да бъде човек проводник на Божественото. Срещнете ли такъв човек, скръбта ви ще се превърне на радост. За да се домогнете до двата стълба на живота, вие трябва да минете през ред изпитания, външни и вътрешни.

Мнозина питат защо идат изпитанията. Изпитанията са необходими, за да познае човек Божията Любов, да разбере, че не е сам в света, че има кой да мисли и да се грижи за него. Един млад човек останал без работа и цели три дена не ял нищо. През това време той усилено се молил да намери някаква работа, за да си купи хляб. Силно уморен от трудностите в живота си, той задрямал на улицата; като се събудил, видял един хляб до главата си. Кой донесъл хляба, не видял, но веднага го разчупил, изял го и задоволил глада си. Така именно той разбрал, че има Промисъл в света. Този Промисъл се изявява по много прост, но красив начин. Красивите и велики неща са невидими. Истинската красота седи главно в съдържанието на нещата, а не в тяхната външна форма – съдържанието на нещата задоволява хората. Добре е и външната форма да бъде красива, но по-добре е, когато съдържанието е красиво. Кой е Този, Който успокоява, задоволява и утешава човека? Това е Проявеният Бог, Който влиза във всички живи същества и чрез тях помага. Щом получи успокоение и утешение, човек трябва да благодари.

Сега и на вас казвам: благодарете за хляба, който сте получили в момента, когато сте били в голямо затруднение. Този хляб може да се изпрати в различни форми. Формата не е важна, съдържанието е важно. Благодарете за хляба и започнете да се повдигате нагоре. Кажете ли, че малко сте получили, и него ще изгубите. Благодарете и за малкото: който малко дава, той може и много да даде; който много дава, той отнема и малкото, което човек има. Божественото се проявява в малкото: в една малка мисъл, в едно малко чувство, в една малка постъпка. От кого излиза малкото, не е важно: Божественото може да се предаде и чрез детето, и чрез възрастния, и чрез простия, и чрез учения. Златната монета е еднакво ценна и в ръката на учения, и в ръката на простия, в ръката на детето и на възрастния. От човека обаче се изисква смирение, за да приеме с благодарност благото, което произлиза от Бога. Всяко благо, всяко добро нещо произлиза от Бога; чрез кого иде това благо, не е важно.

Един селянин пътувал два-три дни, но свършил хляба си, вследствие на което нямал сила да върви, едва вдигал краката си. По пътя той срещнал един човек, помолил го за парче хляб, но пътникът се извинил, че нищо нямал в торбата си. По-нататък селянинът видял един овчар. Помолил и него да му даде парче хляб, но се оказало, че той го е изял вече – готвел се да слиза в селото си. Уморен и измъчен от глада, селянинът видял край пътя една круша. Бързо се отправил към нея, но не намерил нито един плод. Отчаян от положението си, той седнал под крушата да си почине. В това време от крушата паднало нещо. Като погледнал на земята, пътникът видял как три круши една след друга паднали до него. Той взел крушите и благодарил на Бога, че в този момент се погрижил за него: крушите се задържали на дървото до това време за него. Трите круши дали на селянина това, което той ще запази не само на Земята, но ще отнесе и със себе си и на Небето. Няма човек в света, който в най-трудните моменти на живота си да не е получил поне три круши от някого.

Благодарете за трите круши, които са ви дали възможност да познаете Божията Любов, да видите, че Божият Промисъл работи в света. Трите круши – това са трите велики добродетели, които всякога трябва да носите в душата си.

Божията Любов носи пълния живот.

 

46. лекция, 3 юли 1929 г., София, Изгрев

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube