Дадено по нещо

Размишление

Има неща в живота, които всички хора, млади и стари, са опитали. Например всички хора познават жаждата, всички хора познават глада. И затова, когато кажат на някой човек, че трябва да пости или да гладува десет дни, той протестира. Защо? Защото познава глада и не иска да се мъчи. Кажете ли му, че трябва да яде по три пъти на ден, той няма да протестира. Защо? Защото и без това яде по три пъти на ден. Значи има заповеди, които човек не иска да изпълни. Има ли смисъл да заповядате на човека да не яде цяла година? Няма смисъл: да се даде такава заповед, това значи да се обърне цяло течение на Природата в обратна посока. Злото не се крие в яденето: напротив, яденето поддържа живота, а неяденето води към смъртта. Който дълго време не яде, той е осъден на смърт. Можете ли да заповядате на човека да чувства или да не чувства? И без да му заповядате да не чувства, той пак ще чувства. Някой се оплаква, че е станал много чувствителен. Какво по-добро може да се иска от чувствителността? Колкото по-чувствителен е известен инструмент и може да схваща най-деликатните вибрации, толкова по-ценен е той; колкото един камък по-добре пречупва слънчевата светлина, толкова по-ценен е той; колкото една душа по-добре пречупва Божествената мисъл, толкова по-ценна е тя. Следователно, според степента на пречупването на Божествените мисли, някои души са подобни на скъпоценни камъни, а други – на прости, обикновени камъни и стъкла.

Като ученици вие трябва да напуснете стария начин на разсъждение и да разсъждавате по нов начин. Като разсъждавате по нов начин, вие ще дойдете до заключението, че всички живи същества, малки или големи, мислят и чувстват. Разбира се, че най-добрият образ на мисълта е човешката мисъл: човек се отличава от животните по красотата на своята мисъл. Ако разглеждате човешката мисъл с окото на ясновидеца, ще забележите, че тя е съставена от множество малки свещици. Светлината на човешката мисъл е силна, мека и приятна – на нея може да се чете. Човешката мисъл е подобна на запалена свещ: колкото по-добре свети тази свещ, толкова човек е по-добър, по-интелигентен и по-право мисли. Колкото повече мисълта, чувствата и желанията на човека се усилват, толкова по-добре за него. Щом мислите, чувствата и желанията на човека се подпушват, той се натъква на големи нещастия: злото се заключава в подпушването. Когато човешките мисли, чувства и желания срещат някакво противодействие, човек се подпушва. Като последствие на подпушването в човека се раждат ред нещастия и страдания. Като знаете това, не поставяйте съзнателно никакви прегради на човешките мисли и желания: те не са негови, те идват от друг източник, по-висок от самия него. В човека става само пречупване на мисълта, но не и създаване. Човек не създава мислите – той само ги възприема и предава.

Мисълта на хората не е създадена от тях: мислите, които минават през човешкия ум, идват от разумни същества от умствения свят – техните мисли изпълват цялото пространство. Всеки човек възприема такива мисли, които вибрират еднакво с неговия умствен апарат – значи всеки човек е отзвук на разумната деятелност на Природата. Тази деятелност е разнообразна. В Природата престъпления не съществуват: който живее съобразно законите на Разумната Природа, той не върши престъпления. Наруши ли се един от нейните закони, престъплението вече идва. Например ако едно 4–5-годишно дете влезе в кухнята с намерение да вземе една чиния от полицата, в това няма никакво престъпление. Понеже е малко и не стига до полицата, то взема един бастун със закривен край и се опит¬ва да свали с него една чиния. Щом бутне с бастуна, чинията пада на земята и се счупва. Детето продължава да сваля чиниите една след друга и ги чупи. Като влезе майката в кухнята и види какво е направило детето, тя му дава добър урок – да знае, че е направило престъпление, защото е свалило чиниите без нейно позволение. За да му прости майката, детето започва да плаче: то разбира, че само плачът е в състояние да смекчи наказанието му. Същевременно детето започва да мисли: то вижда, че е нарушило някакъв закон, някакво правило в дома. В този случай майката е капелмайстор, а детето – музикант: докато майката вдига и слага пръчицата и дава такт, никой няма право да се меси в работата Ă.

Въз основа на същия закон ние казваме: когато човек като това дете нарушава законите на Разумната Природа, или на Божествения свят, той върши престъпления. За всяко престъпление той получава по един добър урок от своята велика Майка: хората наричат този урок наказание, изпитание. Когато тази велика Майка – Природата, вдига и слага пръчицата си, трябва ли някой отвън да Ă се противопоставя? Никой няма право да се меси в нейните работи: тя е капелмайстор – учи своите музиканти да свирят правилно. Като сгрешат някъде, тя ги изправя – плачът на детето е музикално упражнение. По отношение на задачите, дадени на човека, той е подобен на дете: той знае, че му трябва чиния от полицата на Природата. Какво ще стане с нея, първоначално той не мисли и не иска да знае; обаче като счупи няколко чинии и като заиграе пръчицата на капелмайстора върху гърба му, той започва да мисли и вижда, че е нарушил нещо във великия порядък на живота. Всяко нарушаване на този порядък води след себе си страдания, нещастия.

Като не разбира причината на страданията, които го сполетяват, човек казва: „Не струва да се живее между хората“. Това отчасти само е вярно: ако това заключение е вярно, ще излезе, че без хора може да се живее. Не, едно е вярно, а именно: мъчно се живее с неразумни хора; добре и леко се живее с разумни хора; обаче без хора никак не може да се живее. Кое е по-добре: да имаш сърце и да страдаш или да нямаш сърце и да не страдаш? За предпочитане е човек да има сърце и да страда, отколкото да няма сърце; за предпочитане е човек да има ум, макар и да греши понякога, отколкото да няма ум и да не греши. Ако отнемат ума, сърцето и волята на човека, той ще бъде абсолютно свободен от греха, но нищо не може да придобие. Без ум, без сърце и без воля човек нищо не може да постигне; щом има ум, сърце и воля, той ще греши и ще се изправя, ще пада и ще става, ще върви напред – ще се развива.

И тъй, човек се нуждае от свобода. Той трябва да има свобода да мисли, да чувства и да постъпва според своите разбирания. Докато дойде до положение да хармонизира своите мисли, чувства и постъпки с Божиите мисли, чувства и постъпки, той неизбежно ще греши, ще прави грешки. Обаче като има свобода да греши, той ще бъде свободен сам да изправя грешката си. За да греши човек, причината не е само в него: много фактори има в света, които са причина за грешките и престъпленията на хората. Например за да счупи детето няколко чинии, вината не е само в него – до известна степен и майката е виновна за грешката на детето: тя трябва да заключи кухнята, да не влиза детето вътре. Защо майката е оставила кухнята отключена? За да може, като огладнее, детето свободно да влезе и да си вземе хляб. Майката не е предполагала, че детето ще вземе бастун и ще се мъчи да сваля чинии с него. Ако тя беше заключила кухнята, детето щеше да бъде гладно. Кое е разумното, което трябваше да се направи в случая: кухнята да бъде затворена, детето да не влиза да чупи чинии и да седи гладно, или кухнята да е отворена, детето да влиза и излиза свободно навън, без да бута чиниите? Най-разумно е детето да бъде така възпитано, че и да намери кухнята отворена, свободно да влиза и да излиза, без да прави пакости.

Сега, като ученици, вие трябва да се самовъзпитавате. Влезете ли в кухнята на Природата, вземете си парче хляб, което тя е сложила наблизо до вас, за да не гладувате, но чиниите, които е сложила на високо място, не бутайте. Ако ви трябва една чиния, почакайте малко, докато дойде майка ви и свали тази чиния от полицата. Грешките и престъпленията на хората се дължат на факта, че те искат да реализират своите идеали без позволение на майката и в нейно отсъствие. Също така, когато човек реши да реализира една своя идея в отсъствие на Бога и без Негово позволение, всякога се ражда злото, престъплението в света. „Не може ли човек свободно да мисли, да чувства и да желае?“ Човек може да бъде свободен, но той трябва да има търпение, да почака малко, докато майка му дойде – и тя да вземе участие в реализиране на неговите мисли и желания. Като влезете в лабораторията на Природата, ще видите, че всички прибори, с които тя си служи – чинии, чаши, шишета, са изпочупени: от хиляди години насам нейните непослушни деца влизат без позволение в лабораторията Ă и пипат, където им попадне.

Като се вглеждате в живота на съвременния човек, ще видите, че много от неговите мисли, чувства и желания са също така изпочупени и напукани, както приборите на Природата, вследствие на което не можете да си служите с тях. Например думата любов, с която съвременният човек иска да изрази нещо велико, представлява една счупена чиния: каквото съдържание и да налеете в тази чиния, то изтича навън, не се задържа. Думите „трябва да се живее идейно“ представляват друга счупена чиния, която нищо не задържа в себе си. „Логично трябва да се говори“ – това е трета счупена чиния. Защо? Защото хората говорят едно, а вършат друго: те говорят логично, а не живеят според своята логика. Каква логика ще приложиш, като те срещне мечка? Ще бягаш без никаква логика – нищо повече; като мине опасността, тогава ще прилагаш логиката си. Истинската логика е в самия човек – тя му дава възможност още в първия момент да съобрази как най-правилно да постъпи.

Стремете се към онази наука, според която да знаете точно времето и начина, по който да правите нещата. Духовният свят, в който искате да влезете, се отличава с ред и порядък – той е свят на свобода. Там вие сте свободни да правите, каквото искате, но същевременно ще носите последствията и на най-малкото нарушаване на законите. За престъпленията, които правите там, никой нищо няма да ви каже, но щом се обърнете, ще видите, че вратата за този свят е затворена вече и вие се намирате вън от неговата градина. Ето, от осем хиляди години насам вратата на райската градина е затворена за хората. Ева първа се осмели да откъсне без позволение един плод от Дървото на доброто и на злото, но и до днес още не може да се върне в райската градина. Всички мъже и жени стоят вън от райската градина: чакат да се отвори по някакъв начин и да влязат вътре. Никакви молитви, никакви плачове не могат да им помогнат да влязат в рая. Защо? Защото не е позволено да се ядат плодовете на Дървото за познаване на доброто и злото. Хората и днес още не са се възпитали, не са се дисциплинирали да се подчиняват на Божиите заповеди: ако днес ги пуснат в рая, те ще направят същата грешка, каквато Адам и Ева направиха.

Съвременните хора се нуждаят от вътрешно възпитание, от вътрешна дисциплина, за да могат разумно да се ползват от свободата, която им е дадена. Щом придобие тази дисциплина и възпитание, човек е готов вече да изпълнява всяка заповед, която Бог му дава; няма ли нужната дисциплина и възпитание в себе си, при всеки неустой и при всяко неизпълнение на дадената заповед той започва да се извинява. Както и да се извинява, нищо не е в състояние да го оправдае. Човек е пътник, екскурзиант, и ако иска навреме да стигне на определеното място, той трябва точно да изпълнява заповедите на ръководителите. Десетина души тръгват на екскурзия. Преди да са тръгнали още, те разпределят работата си – кой какво трябва да направи. По-здравите и бързоходците отиват напред да накладят огън, да сложат вода да ври; други носят храна, трети – дрехи, и т.н. Който е бил натоварен с наклаждането на огъня, той не трябва да се извинява, че бил уморен, че трябвало да си почива – тук никакво извинение не помага. Той трябва да познава силите си и като се наеме с една работа, да я свърши навреме. Ако човек не може да изпълни изискванията на един обикновен свят, как ще изпълни изискванията на света с висок морал, с необикновен ред и порядък? Ако човек не може да работи добре с числата от 1 до 10, как ще работи с числата от 10 до 100, от 100 до 1000, от 1000 до 10 000, от 10 000 до 100 000, до 1 000 000 и т.н.? Колкото по-нагоре се качва, толкова повече нещата се усложняват: ако човек не може да свърши обикновените работи, както трябва, как ще свърши по-сложните, по-сериозните?

Казвате, че някой човек е много учен и много неща знае. Например той познава какво ще бъде времето, чете по звездите и т.н. Възможно е това: има хора, които познават кога ще се развали или поправи времето. Накарайте обаче такъв човек да направи един календар за една година само: да определи за всеки ден какво ще бъде времето, и вие ще видите докъде отива знанието му. Има неща, по които хората са специалисти, но не по всичко. Например днес има много добри майстори и архитекти за правене на къщи, но накарайте тия специалисти на друга работа, нищо няма да направят. На всеки човек е дадена една работа, която той сам трябва да свърши. При каквито условия и да се намира, той трябва да свърши своята работа. „Може ли човек да работи при лоши условия?“ Може. Това се вижда най-добре в живота на гълъба. От хиляди години насам гълъбът не е изменил на вегетарианството: и при най-лошите условия на живота той е останал вегетарианец, и до днес той се храни само със зрънца. При каквито трудни условия за хранене да се е намирал, той е издържал на своята идея. Ако гълъбът може да издържа на неблагоприятни условия на живота, колко повече човек може да издържа. В това отношение гълъбът е символ, който, приложен в живота, показва, че за разумния човек не съществуват неблагоприятни, лоши условия: при всички условия на живота той може да издържи своя изпит.

Съвременните хора, както и животните, се делят на вегетарианци и на месоядци според храната, която употребяват. Да говориш лошо за хората, това е месоядство; да говориш добро за хората, това е вегетарианство. Значи има вегетарианство и месоядство в тесен и в широк смисъл на думата. Човек трябва да знае, че като говори лошо за някого, има възможност и той да попадне при същите условия, да се прояви като лош човек. Чувате, че слугата на вашия приятел обрал господаря си: вие веднага се произнасяте за него, че е лош човек. Не се минава дълго време – и вие постъпвате като този слуга: виждате касата на приятеля си отворена и вземате известна сума без негово позволение. Щом се отнася до вас, вие не казвате, че сте лош човек или че сте постъпили лошо. Вие започвате да се оправдавате и да осъждате приятеля си, че като богат човек никога не се е сетил да ви помогне материално; вие намирате даже, че по този начин ще му дадете добър урок – да стане щедър, да се вглежда в нуждите на ближните си. Обаче какво щяхте да кажете за слугата си, за приятеля си, ако вие бяхте богат човек, а те ви оберат? Тогава щяхте да кажете, че никой няма право да бърка в касата ви без ваше позволение. Не, човек трябва да бъде справедлив: при всички случаи на живота си той трябва да отсъжда справедливо. Дали в неговата каса бъркат, или в чужда, той трябва да има едно мнение, което да почива на Абсолютната правда. Наистина, Бог дава възможност на човека да мисли, да чувства и да постъпва свободно, но и при това положение той трябва да се запитва в себе си дали неговите мисли, чувства и постъпки са съгласни с великите закони на Битието. При това положение само човек може да решава задачите си правилно.

Като е дошъл на Земята да се учи, човек трябва строго да спазва Божествените закони, които са вечни и неизменяеми. Човешките закони са временни: те важат за ден, два, месец, година – бързо се сменят. Например един човек има голяма овощна градина, насадена с най-доброкачествени плодове. Той издава заповед на слугите си никой от тях да не влиза в градината му без негово позволение и да къса от плодовете на дърветата. Тази заповед е човешка, тя е валидна за един ден – от изгряването до залязването на Слънцето: за другия ден господарят ще издаде друга заповед. Случва се, че дъщерята на господаря се влюбва в един от слугите – млад, красив, интелигентен момък, и съобщава това на баща си. Щом разбере тази работа, бащата изменя вчерашната си заповед, но само по отношение на един от слугите си: на този слуга той позволява свободно да влиза в градината и да си къса каквито плодове иска. Слугата се чуди на вниманието на господаря си, не знае как да си обясни причината на тази внезапна промяна към него. Значи вчерашният закон на господаря се изменя само по отношение на един от слугите.

Коя е причината, задето господарят отменя заповедта си? Докато разумното начало не влезе в живота на човека, той всякога е готов да дава заповеди, с които да ограничава както себе си, така и своите ближни. Любовта, която е посетила дъщерята, представлява разумното начало в човешкия живот. Щом Любовта посети дома на човека, той е готов вече на всякакви жертви. Значи докато разумността не влезе в човека, той е подложен на ред ограничения от Природата: той иска да стане поет, художник, музикант, учен, философ, богат човек, но навсякъде среща спънки и противодействия – Природата сама го ограничава. Щом разумността влезе в него, Природата щедро отваря вратите си и му дава всички блага, които той е желал.

Разумният човек може да постигне всички свои желания. Докато не е в състояние да постигне своите желания, човек не е разумен, не разбира условията на живота и не познава хората, между които живее. Като изучавате живота на съвременните хора, виждате, че те са изложени на страдания: болести, глад, ограничавания и т.н. Светът е пълен с болници, затвори и бесилки – това показва, че хората са лишени от онази разумност, която внася хармония и съгласие между тях. Войните, затворите, неразбиранията между хората няма да изчезнат, докато разумността не влезе между тях. В процеса на самовъзпитанието си човек трябва да се вглежда в отношенията, които съществуват между възвишените същества, и да им подражава. Силният, добрият, любещият, ученият човек ще носи на гърба си слабия, лошия, невежия – това виждаме навсякъде в живота. Голямата сестра и големият брат носят малкото братче на гърба си – те му сипват ядене, а то чака да му се даде наготово. Малкото дете не е в сила само да задоволи своите нужди – то очаква на услугите на големите. В това отношение високите планински върхове представляват големите братя и сестри, по гърбовете на които се качват малките същества – хора и животни.

И тъй, помнете закона: силният да носи слабия, ученият – невежия, добрият – лошия, и т.н. „Другояче не може ли?“ Не може. Човек може да ходи само по повърхността на плоскост, която е закрепена от двете страни добре и е поставена във въздуха, на долната част на плоскостта обаче той не може да ходи. Мухата може да ходи отгоре и отдолу на плоскостта, но човек може да ходи само на горната Ă част: законът на Природата е такъв. Рече ли да наруши този закон, човек е счупил вече една от чиниите на Природата. Щом счупи една от чиниите на Природата, нищо друго не му остава, освен да изправи грешката си. Кажеш ли една обидна дума на някого, ти вече си счупил една от чиниите на Природата. Някога е лесно човек да изправи грешката си, но някога е мъчно. Докато са на Земята, хората лесно изправят грешките си, обаче ако обидите един човек и той замине за другия свят, мъчно можете да изправите грешката си: не се поправят лесно такива грешки. Двама светии живели дълго време заедно и добре се подвизавали. Според отношенията, които съществували помежду им, никой нямал право да направи някаква забележка на другия: всяка забележка, направена от страна на когото и да е от двамата, водела към разрив на отношенията им. Единият от тях излязъл един ден по работа някъде, а другият останал вкъщи да готви. Той сложил боб на огъня, но увлечен в размишление и молитва, забравил да сложи сол. Като започнали да обядват, първият светия казал на другаря си: „Защо забрави да сложиш сол в боба, къде беше умът ти?“. Тази забележка се отразила на светията толкова зле, че той трябвало да замине на другия свят. Заминаването му за онзи свят се отразило силно на първия светия: той с години плакал, страдал, не могъл да си прости за направената грешка. Вместо да прави забележка на другаря си, светията трябваше сам да сложи сол на яденето; а така, като обидил другаря си, това показва неразбиране на нещата.

Питам: кой от съвременните хора не е казал на приятеля си една дума, която да го обиди? Кой не е направил бележка на другаря си защо не е сложил сол в яденето? Днес има хора, особено вегетарианците, които не употребяват много сол; някои даже съвсем избягват употребата на сол. Българите обикновено употребяват повече сол – те съзнателно употребяват повече сол, за да могат по този начин да предизвикат жажда в себе си. Като се яви жажда в тях, те пият повече вода, която е нужна за здравословното им състояние. Водата е проводник на жизнени сили, необходими за организма на човека. Понеже българинът страда от сухота, чрез водата той внася в организма си необходимото количество влага. Да се стреми човек към солено ядене с цел да предизвика жажда, която да го застави да пие повече вода, това е изкуствен начин за внасяне на влага в организма. Вкусът на яденето изобщо не седи в голямото количество сол: напротив, за предпочитане е да се сложи по-малко сол в яденето, а който се нуждае от повече сол, той сам ще си добавя нужното количество. Водата е носителка на живота, но не и солта. Какво е предназначението на солта в Природата? Мислете по този въпрос – сами да си отговорите. Защо в Природата съществуват солени морета и езера, както и сладководни води? Има причини за съществуването на тия води. Какво може да се каже за чистия живот: солен ли е, или безсолен; чистата мисъл солена ли е, или безсолна? Химиците имат думата по този въпрос: те могат да правят анализ на всички сладки плодове, да видят какъв процент сол съдържат в себе си.

Едно се иска от съвременните хора: нов начин на разсъждаване, нова мисъл, нова философия – само новата мисъл, новата философия е в състояние да съблече старата дреха на науката и да я облече в нова. Както човек се нуждае от ново облекло, така и науката се нуждае от нова дреха, т.е. от нови хипотези и теории. Като проследяваме пътя на развитието на науката, ние виждаме, че те постоянно прогресират: в областта на науката всеки ден се създават все по-нови и нови теории, които я водят към Абсолютната Истина. Както науката се обновява всеки ден с нови теории и хипотези, така и религията трябва да се обновява; както науката, така и религията трябва да се менят, без да се изменят.

Сега, като ученици, вие трябва всеки момент да се опреснявате, да внасяте в себе си нови мисли и желания. Като направите една грешка, не се спирайте: изправете грешката си и вървете напред. Направите едно добро дело: не се спирайте върху това добро – всеки ден правете добрини и вървете напред. Кажете ли, че днешното добро е по-ценно от вчерашното, вие сте на крив път: всяко добро дело, направено навреме, е на мястото си. Трябва ли основите на къщата да спорят с постройката над тях, че те са на първо място в цялата къща? Всяко нещо е ценно, когато е поставено на мястото си. Дали мъжът или жената трябва да заеме първо място в живота – това е въпрос, който нищо няма да допринесе на човечеството. За мъжа и за жената е важно всеки да разреши правилно въпросите на живота. Докато не ги е разрешил, човек се намира в покой, в състояние на бездействие, в каквото се намират някои индуски факири: те седят на земята, кръстосват краката си и прекарват в това положение с часове. Всъщност това не е състояние на почивка, защото именно през това време сърцето, умът и волята са чрезмерно активни: външно те могат да почиват, но не и вътрешно. Понякога духът и душата могат да почиват, но що се отнася до ума, сърцето и волята на човека, те трябва да бъдат в постоянно движение, напълно активни. Ако човек внесе пълен покой във вътрешния си живот, той ще се превърне в мумия. Изобщо ако през известен период в живота си човек е външно активен, той трябва да намали малко вътрешната си активност; ако пък вътрешно е силно активен, той трябва да намали външната си активност. Не може ли да компенсира енергиите си по този начин, той ще бъде едновременно и външно, и вътрешно активен: това състояние ще го измори, ще го разстрои.

Една американка, жена на професор, отишла един ден да слуша лекция върху електричеството. Лекцията била придружена с опити, които Ă направили силно впечатление. Вечерта, като легнала да спи, в ума Ă започнали да се повтарят всички опити, които видяла през деня. Това я довело до силна възбуда: в съня си тя чула, че някаква кола се движи по улицата, това събудило отново впечатленията Ă, които получила през деня, и започнала да вика: „Гръм, искра, светлина!“. Мъжът Ă чул тия викове и станал да види какво иска жена му. Тя започнала да му вика: „Стой, не мърдай от мястото си, защото гвоздеите на обувките ти ще залепнат на земята“. Той стои на едно място, чака заповеди. „Хайде, върви сега свободно, но се пази от искрите.“ Той започва да се движи, но тя пак го спира: „Стой, ще те убият, гръм се чува“. Той сяда на стол. „Не сядай тук – столът има гвоздеи, които ще се привлекат от електричеството.“ Така тя разкарвала мъжа си цял час, не му давала спокойствие. Най-после той отворил прозореца и казал на жена си: „Виж, вън е тихо и спокойно – небето е ясно, няма никакво електричество“. Жената погледнала навън и се успокоила. Следователно, когато се наруши вътрешната хармония в човека, той започва да се страхува и изпада в положението на тази американка, която слушала лекция за електричеството.

Съвременните хора са наплашени, вследствие на което най-малката причина може да ги изкара от равновесие. Някой пипне пулса на сърцето си и вижда, че се е намалил – той започва вече да се страхува. Няма нищо страшно в намаляването или усилването на пулса. Животът не седи в пулса на сърцето: достатъчно е сърцето един път само да бие, за да има живот в човека – и при това положение той може да се спаси. Увеличаването и намаляването пулса на сърцето се дължи на отливите и приливите, които стават в човека. Ако пулсът се намали до един удар, пак има възможност за спасяване на човека: той може да прекара цели три дни с такъв слаб пулс. Ако мисълта на близките на този човек е отрицателна, те могат да го уморят; държат ли положителна мисъл, пулсът му постепенно ще се ускори, ще започне да бие 2, 3, 4, 5 пъти, докато стигне до 72 удара. Когато близките на болния се молят за него и поддържат положителна мисъл, те ще го спасят. Ето защо не се страхувайте за сърцето си – и при единица пулс пак има надежда за спасяване.

Всичко в Природата пулсира, не само сърцето. Този общ пулс може да се увеличи, може и да се намали. Разумният човек разбира законите за увеличаване и намаляване на пулса и не се страхува; неразумният обаче не ги разбира и често преживява кризи: физически, сърдечни и умствени. Когато богатството на човека се намали и дойде до единица, той започва да се отчайва. Не, има възможност този пулс да се увеличи, да стигне до 72. Когато ученият изгуби паметта си, той се отчайва: пулсът му е дошъл до единица. Щом държи положителни мисли в себе си, той ще възстанови паметта си и учеността му ще дойде до 72 удара. Докато сте на Земята, вие ще слизате и ще се качвате, ще падате и ще ставате – това е животът. Само Бог е извън тези закони.

Всичко, което става с човека, е за негово добро – той трябва да го използва за самовъзпитанието си. Ето защо работете съзнателно за самовъзпитанието си. По-голямата сестра или по-големият брат трябва да носи на гърба си своите малки братчета и сестричета; малките пък трябва да им се подчиняват и да ги слушат. Голямата сестра ще сипва ядене на братчето си, а то ще я слуша; ако тя не изпълнява задълженията си към него, както трябва, и то няма да я слуша. Каквито са отношенията между голямата сестра и малкото братче, такива трябва да бъдат и между силния и слабия: силният ще заповядва и ще помага на слабия, а слабият ще слуша и ще изпълнява заповедите му.

Желая ви сега всички да се облечете в нови дрехи от главата до петите: нова шапка, нов костюм, ново палто, нови обувки. Облечете се в Новото – външно и вътрешно; облечете се в Новото физически, сърдечно и умствено. Тази е новата философия на живота, към която всеки се стреми.

Бог е Любов. Божията Любов носи щастие.

Бог е Любов, Бог е Мъдрост.

Божията Любов и Божията Мъдрост носят пълното щастие.

Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина.

Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина

носят всичкото щастие.

 

 

12. лекция, 7 ноември 1928 г., София, Изгрев

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube