Възприемане и предаване

Тайна молитва

Съвременните учени изследват процесите, които се извършват в Природата, и се стремят да ги осмислят. Щом ги осмислят, те ще дойдат до истинската наука. Днес всеки човек работи с числата, без да разбира техния вътрешен смисъл. Всеки може да брои от едно до милиони и милиарди, без да прониква в същината на тия числа. Казвате: единица, двойка, тройка, или 1+1=2, 2+1=3, 2-1=1 и т.н. При обикновеното смятане процесите събиране и изваждане се извършват лесно, но в живата математика тия процеси са мъчни. Като събира капиталите си, човек се радва, но като събира мъчнотиите и страданията си, той скърби. Ако изважда страданията или дълговете си един след друг и се освобождава от тях, той се радва; ако изважда пари, за да плаща дълговете си, той скърби. Защо? Защото остава без средства.

Ето защо събирането не произвежда всякога радост, както изваждането не произвежда всякога скръб. Ако от числото две – жената – отнемем единица – мъжа, ще остане пак единица – мъж. Тази единица е осиромашала. Които не разбират висшата математика, те намират, че числата са прости величини. Обаче които разбират вис¬шата математика, те знаят как се образуват числата, какво е тяхното значение и т.н. В обикновената математика числото две е еднородно, обаче във висшата математика, с която невидимият свят се занимава, то е разнородно число, понеже е образувано от две числа. Следователно разнородното в невидимия свят образува еднородното във физическия свят. С други думи казано: две съзнания, които съдържат в себе си различни възможности, се съединяват в едно тяло и работят в него като единица. Ние наричаме това тяло единица, т.е. един човек. В това тяло, което представлява единица, едновременно живее и една жена – числото две, което иска да реализира една идея.

Защо жената се стреми към мъжа и мъжът – към жената? Защо не са доволни от себе си? Защо всеки човек иска да има приятел, който да го обича? Това са въпроси, на които само учените, просветените хора могат да отговорят. Всеки човек представлява известно число и от прибавянето или отнемането на това число към друго дадено число се създават добри или лоши отношения. Приближаването на даден човек към друг някой може да се отрази така, както ако от стоте лева в касата на някого отнемат 50 лева. Щом види, че от касата му липсват 50 лева, той изпитва недоволство, неразположение. Ако дойде друг някой и сложи в касата 50 лева, неразположението на този човек изчезва: той се отнася добре с човека, който е внесъл в касата му 50 лв. и го счита за добър, за честен човек. Значи всяко приближаване или отдалечаване на един човек от друг може да се уподоби или на събиране, или на изваждане. Всеки човек или дава нещо от себе си на своя ближен, или взема, вади нещо от него. В този смисъл отношенията между хората представляват особен род математика, която трябва да се изучава. Защо мъжът се стреми към жената и жената – към мъжа? За да се увеличат. Жената представлява числото две, а мъжът – единица. Следователно, мъж и жена, събрани на едно място, дават числото три: 2+1=3. Как ще примирите това противоречие? Как е възможно мъж и жена, събрани на едно място, да дадат числото три? Това е един метафизически въпрос, който не може лесно да се разреши. Щом не можете да го разрешите, вие изпадате в съмнение, в подозрение и в ред отрицателни състояния. Всяко отрицателно състояние пък представлява за човека бреме, което той не иска да носи със себе си.

Събирането и изваждането, които се изучават в математиката, са живи процеси. Те имат приложение в живота, в отношенията на хората, в техните вземания и давания. Някой човек внася сто хиляди лева в банката – с тези пари капиталът на банката се увеличава. Един ден той чува, че банката е пред фалит, и веднага изважда парите си. Той се радва, че не е изгубил нищо, но банката скърби: тя е недоволна, че ден след ден губи капиталите си. Момък се оженва за красива, добра мома. С оженването си за тази мома той печели, придобива нещо. Обаче той е сприхав, нервен, груб, и като не може да се приспособи към неговия характер, жена му го напуска, отива при баща си. Мъжът започва да скърби, защото вижда, че губи нещо от предишното си положение. Това е събиране и изваждане на разумни величини, на живи числа. Който не разбира тези процеси в Природата, той казва, че Бог е наредил така нещата, че съдбата на хората е такава, или законите на Природата са такива и т.н. Не, колкото и да се мъчите да примирите противоречията в живота си, едно трябва да знаете: на разумен мъж се дава разумна жена. Ако мъжът не е разумен, ще вземат жена му; ако жената не е разумна, ще вземат мъжа Ă. Разумната жена и разумният мъж трябва да благодарят, че са се освободили от глупавия мъж и от глупавата жена. Във всеки човек има по един мъж и по една жена, които трябва да се разбират: не се ли разбират, по-глупавият от тях ще бъде изпъден навън – там да се възпитава.

Сега, докато работите с обикновената математика, вие лесно събирате и вадите числата и получавате от тях известни резултати. Казвате: 1+1=2; 2+1=3; 3+1=4. Вие разбирате тези действия, лесно се справяте с тях, но като ги заместите с жива величина, работата върви малко по-особено. Казвате 1+1=2, т.е. един мъж и една жена дават двама души. Обаче ако един момък едновременно обича две моми, от това действие не може да се получи никакъв резултат. Невъзможно е в един и същи момент един момък да обича две моми и да ги задоволи; невъзможно е в един и същи момент човек да има двама приятели, две жени, две идеи и т.н.; невъзможно е в един и същи момент човек да извади и да събере две числа.

И тъй, когато се натъква на някое отрицателно състояние, което се изразява чрез известно число, човек може да си помогне само ако познава онзи закон, според който реалността на нещата се крие в центъра на неговото съзнание. Разбира ли този закон, той ще разбере и своите състояния, ще знае как да се справя с тях. Следователно докато отрицателните мисли и желания на човека се намират в центъра на неговото съзнание, злото не е проявено; обаче излязат ли от този център и отидат ли към периферията, злото е вече проявено. Същото се отнася и до доброто: докато добрите мисли и желания на човека се крият в центъра на неговото съзнание, доброто в него не е проявено; щом излязат на периферията, доброто е проявено вече. Когато доброто и злото излязат на периферията на човешкото съзнание, човек се намира в постоянна борба между тези две сили в себе си, но върви напред, развива се. Ако живее само в центъра на своето съзнание, човек се намира в покой, в непроявено състояние: при това положение той не може да се развива. В центъра на човешкото съзнание няма никакво движение, никакви противоречия. Щом няма противоречия, човек не може да расте, не може да се развива. Когато слугата иска да заеме мястото на господаря си, той да заповядва, а господарят му да работи, между тях се явяват недоразумения, спор, противоречия. В тези противоречия именно се изясняват нещата. След всяка борба, която става в човека, между едно отрицателно и едно положително чувство, между едно неприятно и едно приятно състояние, се ражда вътрешен мир, вътрешно равновесие. Това показва, че борбата е разрешена в полза на положителното, на възходящото състояние в човека. Човек не може да придобие вътрешен мир в себе си, докато не узнае, че злото като космическа сила е толкова необходимо за него, колкото и доброто. Като знае това, човек не трябва да се бори със злото – да мисли, че може да го унищожи: иска ли по някакъв начин да се справи със злото, той трябва да му противопостави доброто.

Следователно, когато човек иска да се освободи от злото, което се е загнездило в центъра на съзнанието му, той трябва да сложи на негово място доброто. Щом доброто влезе в центъра на човешкото съзнание, злото излиза на периферията. При това положение човек вижда злото като външен неприятел и търси начин как да се освободи от него. Когато две злини, които идват от две противоположни посоки, се нахвърлят върху човека, той трябва да постави доброто между тях като клин: в дадения случай доброто ще избави ума на човека от напрежението на двете злини. Този закон работи навсякъде в живота. Представете си, че двама души се мразят. Омразата между тях се е породила например за някакъв дълг: единият е взел от другия известна сума и не иска да я плати. Те могат да се примирят само ако единият има дъщеря, а другият – син, и решат да ги оженят. Като ги оженят, и единият, и другият ще дадат всичкия си имот на младите. Синът и дъщерята представляват доброто, което влиза като клин между родителите и ги примирява.

Като окултни ученици вие трябва да разбирате този закон и да го прилагате. Не го ли прилагате, вие постоянно ще се натъквате на противоречия, недоволства и недоразумения. Какъв ученик е този, който не може да се справи с една своя мъчнотия? Трябва ли да се оплаква човек, че някой е откраднал сто хиляди лева от касата му? Сиромахът, който няма пари в касата си, може да се оплаква, че са му взели сто-двеста лева, но богатият не трябва да се оплаква. Изобщо, богат или беден, човек трябва да се издигне над обикновените неща в живота, да си създаде правилна философия. Дойде ли някой да иска от вас пари назаем или да му станете поръчител, отворете първо касата си, вижте колко пари имате. Ако намерите, че с парите, които имате, ще можете да посрещнете задължението на този, за когото поръчителствате, услужете му. Нямате ли пари в касата си или не сте готови да платите вместо него, не ставайте поръчители. По този начин вие ще се предпазите от горчивите чувства, които можете да преживеете.

Сега, като ви наричам ученици, аз имам предвид само ония, които са способни да възприемат Истината. Учител може да бъде онзи, който е способен да предаде Истината, ученик е онзи, който е способен да възприеме Истината. Обаче в един и същи момент човек не може да бъде учител и ученик: когато е способен да предаде Божествената Истина, човек минава за учител; когато възприема тази Истина, той е ученик. Щом учителят види, че не е способен да предаде Истината, той трябва да се постави в положението на ученик – да възприема. Ако и като ученик не може да възприема Истината, човек се намира в центъра на квадрата, затворен и атакуван от всички страни: от жена си, от децата си, от приятелите си, от познатите си и т.н. Страните на квадрата, които се пресичат във върховете на този квадрат, не са нищо друго освен сили, които го атакуват. Значи докато живее с много и разнообразни идеи, човек всякога се намира в квадрат, изложен на атаките на тия идеи, които се блъскат една в друга и създават в него ред стълкновения. Щом се натъква на пресечните точки в квадрата, човек започва да върши престъпления.

С други думи казано: човек върши престъпления, когато не може да предава Истината, нито може да я възприема. Престъпленията, които той върши, се дължат на лъжата, на кражбата. Умът трябва да предава Истината на сърцето, а сърцето да я възприема. Ум, който не може да предаде Истината на сърцето и да го накара да живее правилно, не е на мястото си: умът трябва да предава Истината на сърцето, което ще я възприеме и обработи. Докато умът не предаде Истината на сърцето и докато сърцето не я възприеме и преработи в себе си, човек не трябва да яде. „Колко време не трябва да яде човек?“ Един ден: от изгряването на Слънцето до залязването му: това е времето, през което умът предава Истината на сърцето, а сърцето я възприема. Щом се извърши този процес, човек има право да яде – той се намира в почивка. Всяка почивка подразбира ядене: да си почине човек, това значи да яде. Яденето пък подразбира свършване на една велика работа: предаване и приемане на Истината.

Защо трябва да яде човек? Някои ще кажат, че яденето е необходимо за поддържане на физическото тяло на човека. Яденето подразбира дълбок вътрешен процес на живота. Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който яде плътта Ми и пие кръвта Ми, той има живот в себе си“. В този смисъл яденето подразбира вътрешен процес, който се ознаменува с предаване и възприемане на Истината. Тя има отношение към самия човек, към неговия ближен и към Бога. Да схване човек плана на своята работа и да я изпълни – това значи да бъде в хармония с великата Истина. Да придобие човек Истината – това значи да разполага с положителната наука на живота. Докато не е дошъл до тази наука, човек работи в областта на относителната наука, на относителните понятия в живота.

Относителната наука създава ред противоречия за човешкия ум. При това положение човек счита смъртта на своите близки за голяма загуба. Ако жена му или някое от децата му замине за онзи свят, той не може да го прежали: той гледа на смъртта като на процес, при който е изгубил нещо безвъзвратно. Който може да предава и да приема Истината, той не знае какво нещо е загуба – за него загуба не съществува; всички процеси в него се уравняват. Защо? Защото разбира процесите събиране и изваждане. Който не разбира тия процеси, той всякога се натъква на непонятни въпроси, които никога не може да разреши: той се жени, без да разбира смисъла на женитбата; впуска се в една или в друга работа, без да знае защо прави това.

Сега, като ученици, вие трябва съзнателно да работите, да прилагате изваждането и събирането в живота си. Ако разбира смисъла на тия процеси, ученикът може всякога да прави равносметка на своите мисли, чувства и действия. Ученикът трябва да бъде изправен както в сметките си на физическия свят, така и в тия на духовния свят. Ако по някакъв начин се затрудни материално, той не трябва да проси оттук-оттам, нито да взема пари назаем: той трябва да работи и по този начин да се прехранва. Туй трябва да бъде правило в неговия живот. Не постъпва ли според това правило, той не може да се нарече окултен ученик. Просията огрубява човешкия характер, а работата го облагородява. Ще кажете, че Христос е поддържал мисълта: „Искайте и ще ви се даде“. В дадения случай думата искайте може да се преведе с думата работете. Може ли човек да иска жито от нивата си, ако нищо не е сял? Може ли да събира плодове от градината си, в която нито едно плодно дърво не е посадил? Може ли да счита, че има право да тегли пари от банка, в която нищо не е вложил? Да искате нещо от баща си или от приятеля си, това подразбира да сте вложили нещо в него; да искате нещо от Бога, това подразбира да сте вложили нещо в Него. Какво може да вложи човек в Бога, това е въпрос, но важно е, че Бог е вложил много нещо в човека, заради което последният е свободен да иска от Него. Човек има право да иска от Бога добри условия, за да развива дарбите и способностите, които Той е вложил в него. Важно е човек да знае от кого да иска и как да иска. Ако отиде някъде да учи нещо, но го изпъдят навън, това показва, че невидимият свят го намира за работоспособен и го заставя да работи.

Освен физически човек трябва да работи и духовно над себе си. Като работи по този начин, човек осмисля живота си; иначе той всякога ще казва, че животът няма смисъл. Като е дошъл на Земята, човек сам трябва да намери смисъла на живота. Ако малкото пиленце, което току-що е излязло от яйцето, тръгва след майка си да си търси храна, колко повече човек, който е учил, завършил е университет, сам може да изкарва прехраната си и да осмисли своя живот.

Един млад човек, който е завършил университет, отишъл в едно министерство да търси служба. След големи обещания от страна на министъра той не получил никаква служба, но не се отчаял. Взел едно точило, закачил дипломата си на него и започнал да точи ножове: така той изкарвал повече, отколкото някои чиновници. Човек с висше образование да точи ножове – това е характер! Той предпочел честно да изкарва прехраната си, отколкото да очаква на милостта и благодеянието на хората. Друг млад господин искал да следва университет, но нямал средства. Като мислел откъде да си достави средства за учене, без да се отчайва, той станал ваксаджия. Със собствени усилия той завършил университет. Рядко се срещат такива хора, но като ги срещнете, вие трябва да се поучите от тях.

Следователно когато човек дойде до положение да предава и да възприема Истината, той трябва да бъде готов на всичко. Всеки трябва да каже в себе си: „За Истината съм готов на всички жертви“. Започнете ли да се безпокоите какво ще стане с вас, вие не можете нито да предадете, нито да възприемете Истината. „Ами ако умрем от глад, от лишения?“ В смъртта няма нищо страшно – важно е как човек ще умре. Ако човек правилно е възприемал и предавал Истината, ангелът на смъртта ще дойде, ще го вземе и ще го занесе на Небето, където му се готви тържествен прием. Не е ли възприемал и предавал Истината добре, ангелът не може да му помогне: кредиторите му ще го чакат пред вратата и веднага ще го поемат; докато не изплати всичките си дългове, те няма да го пуснат. Като знае това, човек не трябва да чака последния час, тогава да се разплаща: приживе още той трябва да е разчистил сметките си, да е изплатил всичките си полици. Щом изплати задълженията си, той трябва да чака своя жених, както младата мома го очаква, за да отидат на венчило. Венчилото представлява заминаване за онзи свят. Който е ликвидирал със старите си сметки, той спокойно заминава за онзи свят, сбогува се с близките си, благодари на майка си, на баща си, на братята, на сестрите си, че са живели добре с него, че е благувал между тях, и сега отива да работи, да служи на ближните си.

Когато напуска бащиния си дом, младата мома мисли, че отива при своя възлюбен да благува. Не, младата мома благува, докато е при майка си и при баща си. Напусне ли бащиния си дом и отиде ли при своя възлюбен, при господаря си, при дерибея, тя започва да слугува. Същото се отнася и до младия момък: и той мисли, че отива при своята възлюбена дерибейка да благува. Не – работа, служене го очаква там. Щом дерибеят и дерибейката се съберат на едно място, между тях се поражда търкане. Където има търкане между хората, там всякога Божественото разбиране на нещата е изключено.

Съвременните хора са недоволни от живота, от всичко, което им е дадено. Те живеят в мислите, в чувствата, в благата на Бога – и пак са недоволни. Бог е вложил в тях ред дарби и способности – и пак са недоволни. Въпреки всичко това те търсят някакъв щастлив живот отвън някъде: това значи да търсят своя дерибей или своята дерибейка. Като се срещнат, дерибеят и дерибейката ще се хванат за косите и цял живот ще се разправят. Това е неразбиране на живота. Когато напуска бащиния си дом, момата трябва да благодари на майка си и на баща си за всичко, което е получила от тях, и да каже: „Аз отивам сега да слугувам на своя възлюбен. Като свърша работата си при него, пак ще се върна при вас. Каквото придобия, ще го донеса във вашия дом“. Бащата и майката ще благословят дъщеря си, ще я изпратят при нейния възлюбен да слугува и да учи. По същия начин трябва да постъпи и синът.

Човек слиза на Земята да слугува на дерибея или на дерибейката. Като свърши работата си, както трябва, той ще се сбогува с него и ще се върне при баща си и при майка си, от чийто дом е излязъл. Той трябва да е работил при господаря си добре, за да се раздели господарят му с мъка с него, със съжаление, че губи такъв добър слуга. Каквато работа и да вършите, вършете я с любов: всички да съжаляват, че сте ги напуснали. С душа и дух трябва да работите: който работи по този начин, той е истински ученик. Разумен трябва да бъде ученикът, да не си създава излишни страдания. Достатъчно са на човека страданията, които Бог му е определил. Само тия страдания носят благословение за него: вън от тях всички страдания не са на мястото си – те ожесточават човека, но не го повдигат. Няма по-голямо престъпление за човека от това, той сам да си създава излишни страдания.

Сега мислете върху идеята: малките желания крият в себе си големи блага. Силата на огъня е в кибритената клечка: от малкото пламъче се разгаря голям огън. Малките мисли създават велики работи; малките чувства, малките подтици, малките усилия, проникнати от разумността, развиват велика деятелност. Разумността работи с малки величини. Какво прави неразумният? Едва повярвал в Бога, той веднага отива да преобразява света: където отиде, все за Името Господне говори. Отива при някой банкер, иска да изтръгне от него някаква сума в Името Господне. Банкерът му казва, че не вярва в никакъв Господ. „Ами в човещината не вярваш ли?“ „Нито в Господа вярвам, нито в човещината.“ Иди да работиш! Който истински вярва в Бога и Го обича, той никога не излага Божието име, нито името на Христос. Затова казвам: не излагайте Името Божие, Името Христово за нищо на света. За предпочитане е човек да гладува, но да запази Името Божие свято и неопетнено. Дойдете ли до Божието име, до Божествената наука, там се иска приложение, работа и труд: там никакви проповеди не са в състояние да обърнат сърцето на човека. Ако някой религиозен е изпаднал материално, нека се помоли да му се даде някаква работа, да направи нещо, да услужи на някого, но в никой случай да не петни Името Божие: Името Божие не се проповядва с пари. Имайте характера на апостол Павел, който е казвал за себе си, че проповядва Името Божие даром. Не изисквайте от хората това, което вие не сте им дали. Как ще искате хората да ви бъдат братя, когато вие не сте показали никакво братство към тях? Как ще искате от хората любов, когато вие никога не сте имали любов към тях?

Като ученици вие трябва да имате правилни отношения, правилни разбирания. Човек трябва да бъде свободен, да не се самоизлага, да не се ограничава. Всеки човек разполага с ум, сърце, воля, душа и дух, с ред дарби и способности, които трябва да развива. Има ли тия неща в себе си, той е богат. От усилията, които ще направи за развиване на дарбите и способностите си, зависи неговото бъдещо благо. Ще каже някой, че е произлязъл от богат, знатен род и не може да се прояви като прост работник. Да разсъждава човек така, това е криворазбран аристократизъм. Стане ли въпрос за Името Божие, човек трябва да бъде готов да слезе до най-долното стъпало и оттам да започне да пъпли. „Ама знаете ли какъв беше моят баща?“ Знаем: според теорията на Дарвин6 твоят баща, както и всички хора, са произлезли от маймуна. Според теорията на Дарвин първоначално твоят баща е бил дивак, който е живял в пещерите и се е обличал в кожи: какво благородство е имало в твоя баща? При това положение твоят баща е извършил хиляди престъпления: с какво благородство ще се хвалите? Не се хвалете с благородството на баща си, но хвалете се с великото и благородно Божие име. Ако речете да се хвалите със своите деди и бащи, вие сте пропаднали. Не се хвалете със своите деди и прадеди, нито със своите бащи, нито със себе си. Откак е слязъл на Земята, досега човек е вършил и не престава още да върши престъпления. Той е убивал и убива хора, животни, говеда; той изяжда милиарди тонове жито, царевица, плодове и т.н. И след всичко това казва за себе си, че е създаден по образ и подобие Божие. Къде е този образ, къде е това подобие? Днес човек на човека, брат на брата си създава ред нещастия, страдания и мъчнотии, и въпреки това иска да се представи за морален. Това, което днес виждаме в живота, е обикновен морал: това не е великият Божествен морал. Искате ли да заслужите името човек, работете върху себе си, за да събудите Божественото във вас. Само Божественото прави от човека истински човек, създаден по образ и подобие Божие.

Какво се иска днес от човека? Съзнателна, разумна работа. Човек мисли идеално, обаче не прилага идеално. Както мисли, той така трябва и да прилага. Каквото прави, човек предварително трябва да го обмисли. Колкото и да е малко онова, което човек е извършил, щом е добре обмислено, това го прави доволен. Щом човек е доволен от себе си, и Бог, и окръжаващите ще бъдат доволни от него. Сега, като ви се говори по този начин, нещо вътре във вас ви казва: „Лесно се говори, но мъчно се изпълняват нещата. Пък и не е нужно всичко да се направи точно, както ви се казва – може би друго нещо да се разбира. Човек не трябва да приема нещата абсолютно“. Не, всяко нещо, което Бог ви казва, е абсолютно – то не търси никакво тълкуване. Срещате един човек обременен, скръбен: трябва ли да мислите да му помогнете, или не; трябва ли да се бавите в даване на помощта си? Виждате: този човек преживява толкова голямо напрежение, че ако не му помогнете, струните му ще се скъсат. Помогнете му веднага, и то по такъв начин, че да не уроните неговото достойнство. Като знаете през кой път ще мине той, посадете няколко плодни дървета, да си откъсне няколко сладки плодове и да продължи пътя си; поставете на пътя, през който ще мине, една чешма – да пие, да утоли жаждата си. Никъде не поставяйте името си, но пишете: „Пътниче, като минеш покрай тази плодна градина, откъсни си, колкото плодове искаш, но не вземай никакъв запас в торбата си. Пий вода, колкото искаш, но не пълни манерката си, да имаш в запас – чешмата е близо до тебе, като ожаднееш, иди при нея да се напиеш“. Това значи да прави човек добро. Доброто представлява градина със зрели, сладки плодове; доброто представлява извор с чиста планинска вода. Дайте на уморения пътник от плодовете на тази градина и от водата на този извор, за да уталожи глада и жаждата си.

Да прави човек добро, това не значи още, че трябва да задоволи всички нужди на човека. Един велик Учител може да възкреси мъртвия, да излекува болния, да даде знание на невежия, но никога не би могъл да дава пари назаем, нито да създава условия на хората да забогатяват. Човек трябва да бъде готов да услужва навреме и намясто: това значи да бъдете ученици. Да бъде човек изправен, да живее съобразно Божиите закони – това не значи, че трябва да бъде светия. Не е лесно да стане човек светия. Сегашните църкви са пълни със свети, но това не са светии, признати от Небето. Христос казва: „Син Человечески не дойде да Му послужат, но да послужи“. Христос дойде да послужи на човечеството, а Неговите последователи казват, че не са дошли на Земята да слугуват. Това не са истински Христови последователи: последователите на Христос, както и учениците Му, трябва да приличат на Учителя си. И те трябва да кажат като Христос: „Не дойдохме да ни послужат, но да послужим“. Който не може да каже за себе си така, той не разбира Христовото учение.

Сега, като ученици, от вас се иска работа, която облагородява сърцето; труд, който укрепва ума, и постоянство, което калява волята. При това положение ученикът ще може да възприеме Истината, която Учителят му преподава. Който не постъпва по този начин, той не може да възприеме Истината; щом не възприема Истината, той се осакатява, става инвалид. Ние не поддържаме учение, което прави хората инвалиди; ние не поддържаме болниците, защото светът има грижа за тях; ние не поддържаме бед¬ни, защото благотворителните дружества ги подкрепят. Ние сме за онова Учение, което носи новото – живота; ние сме за онова Учение, което възкресява хората, което носи Любов, Мъдрост, Истина, Знание и Свобода; ние сме за онова Учение, което носи изкуство и музика. Без Любов живот не съществува, без Мъдрост няма знание, няма светлина в света; без Истина няма никаква свобода. Без тия добродетели няма растене, няма никакво развитие; без тия добродетели никаква организация, никакво общест¬во не може да съществува.

Ученикът на Новото учение може да възприема Любовта и да я предава, той може да възприема Мъдростта и да я предава, той може да възприема Истината и да я предава, той може да възприема Добродетелта и да я предава, той може да възприема Правдата и да я предава. Това са петте добродетели – петте скрижали за развитието на човешката душа. Който е придобил тези велики добродетели в себе си, той е силен човек: каквато болест и да го нападне, той лесно се справя с нея; той е господар на всички микроби, които причиняват различните болести. Микробите са малки същества, които живеят паразитно; те оставят нечистотиите си в човешката кръв, вследствие на което причиняват различни болести. Чрез мисълта си човек може да забрани на тия паразити да се размножават в него и ги изпъжда навън. Светлата мисъл може да преобрази човека, да го освободи от всички мъчнотии. За да се справи с болестите, човек трябва да бъде още смел и безстрашен. Има ли тия качества в себе си, той може да застави ангела на смъртта да се върне назад, без да вземе душата му.

Страхливата майка може да стане причина тя да изгуби детето си: като види, че ангелът на смъртта обикаля леглото на детето Ă, тя казва: „Господи, Ти ми даде това дете, Ти можеш да го вземеш. Да бъде Твоята воля!“. Като умре детето Ă, тя плаче, страда, вика към Господа: „Господи, защо взе детето ми?“. Обаче смелата и безстрашлива майка упорства докрай: тя не дава детето си и казва на ангела: „Господ е изпратил това дете при мене да го възпитавам. Докато не го възпитам, няма да го пусна. Бог му е дал условия да живее, а не да умира. Върни се на Небето и кажи на Господа, че не давам детето си“. Като види смелостта и безстрашието на майката, ангелът се връща на Небето, без да вземе душата на това дете. Човек трябва да бъде готов да изпълни докрай задълженията си, да изплати всичките си дългове. Мнозина искат по-скоро да заминат за другия свят, за да се освободят от дълговете си; обаче добрият, справедливият човек иска по-дълго време да живее на Земята, за да изплати докрай дълговете си. Да изплати човек дълговете си – това е задачата на неговия живот.

Сега обръщам вниманието ви будни да бъдете. Казано е в Писанието: „Будни бъдете, за да не би, като дойде Духът, да ви намери заспали“. Като ученици ще работите над себе си да развивате положителното, благородното. Вие няма да постигнете всичко изведнъж, но трябва да работите. С плач нищо не се постига. Някои плачат, че не успяват да постигнат желанията си. Има смисъл да плаче човек, но когато е посял нещо. Ако земеделецът е разорал и посял нивата си, има смисъл да плаче, но ако не я е разорал и посял, колкото и да плаче над коравата и необработена земя, нищо няма да постигне. Някой плаче за изгубените си пари, за непостигнатите желания, за някаква обида, която са му нанесли, и т.н. Аз съжалявам всеки човек, който плаче за такива работи. Има смисъл да плаче човек, когато е изгубил възможността да направи едно добро, да услужи на някого: това е истинска загуба, всичко друго е освобождаване. Открадването на парите е освобождаване на човека от излишен товар. Чрез болестите и страданията човек се учи: това са уроци, които той трябва да научи. От човека зависи да бъде здрав или болен; от човека се иска работа и учение.

Често хората не успяват в живота си, защото очакват като богатите да дойде автомобил, да излязат някъде да се разходят. Не, като е дошъл на Земята, човек трябва да работи, да прави усилия сам да постигне своите желания. Как сте живели досега, какво сте правили, за това няма да ви съдят – това е живот на вашето минало. Ако рекат да ви съдят за миналото, с вас заедно трябва да съдят всички поколения, които са живели преди вас. Как е изгрявало Слънцето в миналия ви живот, не е важно – важно е как днес изгрява Слънцето. За вас е важен сегашният ви живот – той определя вашето бъдеще. Някой казва, че едно време е бил по-добър. Той се лъже: едно време той е бил по-лош, отколкото сега. Днес той има по-голяма светлина, която му показва това, което по-рано не е виждал. В миналото той не е виждал това, което днес вижда, затова мисли, че е бил по-добър. Ако и тогава е виждал толкова поне, колкото днес вижда, той щеше да знае, че не е толкова добър, колкото си е мислел; в бъдеще пък той ще е по-добър, отколкото днес. Като знаете това, използвайте днешния ден, днешното разбиране, днешната светлина – за миналото не мислете. Някой седи на камък, пролива сълзи, плаче и нарежда, че бил неспособен. Казвам: не чакай да те бутат с остен – стани, вдигни камъка, на който си седнал. Някога дядо ти е заровил под този камък гърне със злато: извади оттам гърнето и го използвай в живота си.

Всички на работа! Кой където е седнал, под него има заровено голямо богатство. Стани, вдигни камъка, на който седиш, и започни да копаеш: извади оттам богатството и започни съзнателно да работиш. Във всеки човек е скрито голямо богатство – неговите дарби и способности, които той трябва да разкопава и обработва. Не губете времето си! Всеки на работа! Сложете старите методи настрани и приложете новите. Старото учение сте опитали вече, знаете го... Опитайте Новото учение, новите методи – и вървете напред!

Тайна молитва

 

9. лекция, 17 октомври 1928 г., София, Изгрев

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube