Вторият ден

Размишление върху послушанието.

Днес е вторият ден от новата година. Първият ден е ден на даване, на творчество; вторият ден е ден на послушание. Който разбира това число и го прилага, всичките му работи през годината ще вървят добре; който не разбира числото 2, той не разбира смисъла на послушанието, работите на този човек не вървят добре. За коя нова година се отнася това? Не е определено: всеки човек има по една нова година в живота си; кога ще дойде тази нова година, не е известно.

Сега ще прочета 5. глава от Книгата на пророк Даниил. Тази глава е в състояние да оправи човека, тя го учи на послушание: тук са описани последствията на непослушанието. Съвременните хора, религиозни и светски, приличат на малки деца. Когато майката отсъства от дома, те са много смели: отварят, затварят долапи, вадят от тях, каквото намерят, и за последствията не мислят. Като се върне майка им, те се скриват по кюшетата, седят мълчаливи, смирени. Защо се крият от майка си? Защото са направили много погрешки, а знаят, че майка им има тояжка, с която наказва: тояжката на майката внася страх и трепет в душата на детето. В ръката на майката тояжката не е нищо друго освен пръчицата, с която всеки капелмайстор си служи: тя взема тояжката си, вдига я нагоре, надолу, настрани, а детето пее, учи песента. Ако е недоволна от изпълнението, майката заставя детето си още да учи песента; след това му дава втора, трета, четвърта песен, докато го направи добър музикант. Майката обича хубави песни, но и добре научени. Колкото по-дълго време детето учи една песен, толкова повече я усъвършенства. Това се отнася за мъчните песни; леките песни обаче с едно изпяване са добре научени. При изучаване на песните има значение способността на детето: колкото по-способно е детето, толкова по-лесно изучава урока си. Този закон има отношение към всички случаи в живота. Трябва ли да говориш на един човек много, за да го убедиш в Истината, той не е учен човек; учен човек е онзи, който от малко говорене много разбира. Учеността не зависи от силната памет: някой чете много и лесно запомня, но това е повествуване, не е ученост. Да преповтаряш четеното, както певицата изпява една песен, това още не е ученост: истински учен е онзи, който твори; той е майстор в областта на пеенето, на науката, на художеството – той твори, а другите изпълняват. В първия ден човек твори – тогава той е майстор; на втория ден той прилага, реализира създаденото – тогава той пее, свири, чете, работи. Природата върши най-хубавите си работи на втория ден – същото трябва да прави и човекът. Не започне ли човек една работа на втория ден, нищо няма да излезе от нея: първия ден той ще замисли тази работа, идейно ще се подготви, а втория ден ще пристъпи към реализирането Ă.

Новата 1929 г. започва със сряда – значи тази година е под влиянието на Меркурий. Това показва, че вие ще започнете работата на втория ден за реализирането на своите стремежи чрез ума. Тази година ще работите с ума си, а не с воюване; дето отидете тази година, все ще ви бият, ще плащате данък. Тази година не позволява на ученика да носи тояга, нито сабя: тоягата, сабята ще бъде на челото ви. Каквото предприемете, ще мислите: първо ще мислите, а после ще действате. Като вършите нещо, все към носа си ще гледате: носът е символ на човешката интелигентност. Като знаете това, не пипайте безразборно носа си: той представлява пръчицата на капелмайстора, изработена в една от най-съвършените фабрики на Божествения свят. Тази пръчица не може да се пипа – тя е украсена със скъпоценни камъни. В старо време магите са носели дрехи с широки ръкави, дето криели тояжката си. Преди да направи нещо, магът поглеждал тояжката си; те не са знаели, че тази тояжка е на лицето им – техният нос. Днес обаче посветените знаят, че тояжката им е техният нос. Не е достатъчно само човек да носи тояжката в ръкава си, но той трябва да отговаря на нейните изисквания: тя е закон, който се налага на всеки човек; който не изпълни този закон, той неизбежно ще изпита силата Ă.

И тъй, Природата си служи с ред символи, които хората трябва да изучават – тия символи са азбука на Природата. Триъгълникът, квадратът, кръгът са символи, за създаването на които съществува цяла история. Първата фигура, която Бог е начертал, е кръгът: Той е взел пергел и е начертал окръжност, която е затворила в себе си кръга; значи кръгът е проекция на Вселената. Тя е наречена с това име, защото в нея се е вселил Божият Дух. По този начин Той е одухотворил Вселената, направил я е жива. Веднага след кръга Бог е начертал триъгълника, трите велики добродетели – Любов, Мъдрост и Истина. Първият дух, първата добродетел, която е послужила за създаването на триъгълника, е Любовта; от Любовта се е родил животът, който носи радост и блага за всичко живо. Втората добродетел е била Мъдростта, която носи светлина и знание. Третата добродетел е Истината, която дава свобода и простор; тя дава направление на живота. От всеки връх на триъгълника можем да спуснем перпендикуляр към една от страните. Перпендикулярът представлява отношение на две разумни същества едно към друго; същевременно перпендикулярът представлява разумна мярка за определяне на човешките постъпки.

Фигурите, с които днес си служим, имат приложение и в човешкия живот. Например кръгът не е нищо друго, освен самият човек. В първо време човек е доволен от положението си, той се радва на възможностите, които има в кръга; като обиколи кръга няколко пъти, той започва да се отегчава, търси друго нещо. Срещате млад жизнерадостен човек, който тръгва от град в град, от държава в държава – да обикаля, да учи езици, да се просвещава. По едно време той се отегчава от положението си, чувства се самотен и се връща в отечеството си, дето започва да търси другар, приятел, с когото да споделя впечатленията си. При това положение той излиза вече от възможностите на кръга и образува права линия.

Що е права линия? Правата линия представлява отношения между две разумни същества: сам човек никога не може да образува права линия. За да се образува права линия, нужни са две същества; в каквато посока и да се движат те, първите им отношения образуват права линия. Едното същество се намира в полюса на Любовта, а другото – в полюса на Мъдростта; като се движат от полюса на Любовта към полюса на Мъдростта, т.е. отпред назад, те образуват права линия. Следователно правата линия не е нищо друго, освен отношение между Любовта и Мъдростта. Когато казваме, че човек трябва да бъде праволинеен, разбираме, че между ума и сърцето му, т.е. между Любов¬та и Мъдростта, трябва да има идеални отношения. Като иска да каже на някого да не обърква, да не оплита работите, българинът му казва: „Не си криви душата“. Това значи: не образувай крива линия. Кривата линия е част от окръжността. Българинът знае, че да се движи човек по крива линия, това значи да усложни живота си. Всеки човек желае да има праволинейни отношения с хората и затова избягва тия, които вървят по крива линия. Само мъдрецът може да върви по крива линия, защото той знае законите, по които я изправя, превръща я в права линия.

Като ученици вие трябва да изучавате числата и геометрическите фигури, защото всяко желание се постига по пътя на числата и на геометрическите фигури. Като живее, човек ще се натъква и на прави, и на криви линии; последните създават големи противоречия в живота. Кривите линии създават сложни отношения: който не разбира законите на кривата линия, на кръга, той трябва да ги избягва. Не само хората, но и ангелите, и боговете не са изучили още законите на кръга. Човек може само да говори за кръга, но не и да го прилага в живота си. Хиляди и милиони години трябва човек да работи съзнателно върху себе си, за да научи законите на кривата линия и да живее съобразно тях.

Мнозина мислят, че са завършили развитието си на Земята и всичко знаят. И така да е, при това положение те знаят толкова, колкото онзи, който е завършил университет. Какво знае този човек? Той знае онова, което е писано по книгите: той е завършил известна програма и вън от нея не може да излезе. И Валтасар13, вавилонският цар, знаеше много неща, но когато се яви светлата ръка на стената и написа думите: „Мене, текел и ферес“, той нищо не разбра; и след това трябваше да вика Даниил да му изтълкува значението на тия думи. Даниил тълкува тия думи в смисъл: „Свършиха се твоите глупости. Понеже не можа да водиш мъдър живот, ще се вземе царството от ръцете ти и ще се предаде в ръцете на друг“. Някои питат какво отношение има животът на Валтасар към нас, защо трябва да се пише всичко това? От живота на Валтасар се вижда, че човек няма право да вади Божиите съсъди от храма и да пирува с тях; той няма право да се поругава над Любовта, Мъдростта и Истината и да ги използва за свои користолюбиви цели. Не спазва ли тия правила, той е осъден на смърт. Валтасар мислеше, че Вавилон е силен и никой не може да го превземе. Вавилон беше обсаден и превзет: по този начин се доказа на Валтасар, че се туря край на глупостите му, които като цар той можа да направи.

Следователно когато глупостите, които мъдрецът може да направи, се свършат, той обезумява; когато глупостите на здравия човек се свършат, той се разболява. Кой е лекарят, който ще го лекува? Даниил. Като отива при болния, Даниил иска да види езика. Езикът представлява проявената Любов на Земята: по езика се познава как се е проявил човек по отношение на Любовта. Ако езикът на болния е бял, лекарят му препоръчва известна диета и казва: „Ако след три дена не се изправиш, животът ти е претеглен – ти си осъден на смърт“.

Сега това, което четох в книгата на пророк Даниил, е станало преди повече от три хиляди години. Тогава светът е бил обсаден. Положението на съвременните хора е същото. Искат ли само да ядат и да пият, те трябва да знаят, че положението им не е добро. Ако погледнат с окото на ясновидеца, те ще видят, че са обсадени: около тях има топове, пушки, картечници – всевъзможни оръжия. Като ученици вие трябва да разбирате положението, да знаете, че не е време за ядене и пиене. За неразумните обсадното положение е страшно; за разумните обаче обсадното положение на света е добро: в това те виждат доброто, което иде. Светът ще претърпи големи преобразувания. Не е въпрос да се страхува човек – страхът не спасява. Казано е в Писанието: „Страхливият няма да наследи Царството Божие“.

Като говоря за Валтасар, това не значи още, че вие живеете като него. Съвременната култура се различава от тази, в която е живял Валтасар: днес ние живеем в християнска култура. Христос дойде преди две хиляди години на Земята и внесе закона на жертвата между хората, но все пак старият човек не е изчезнал абсолютно: във всеки човек е останала частица от стария човек, от Валтасар, който има желание още да яде и да пие. Той е голям мъд¬рец, обича да философства; като стане въпрос за служене на Бога, за приложение на някаква велика идея, той казва: „Не е дошло още времето за това, не бързайте много – моментът не е удобен, можете да отложите тази работа“. Не, ученикът никога не трябва да отлага. Помнете, че вторият ден от годината е ден на послушание: пропуснете ли този ден, пропуснали сте цялата година. Ако от София до Варна има само един трен през деня и го пропуснете, трябва да чакате цели 24 часа, докато дойде другият трен. От Божествено гледище 24 часа представляват цяла епоха; следователно пропуснете ли този ден, вие сте пропуснали цяла епоха. Всеки ден носи със себе си своето благо, което не трябва да пропущате. Годината е разделена на 365 дни, а в астрологично отношение – на 360 градуса. Астрологическият ден има отношение както към физическия, така и към духовния свят, физическият ден обаче има отношение само към физическия свят. Като съберете цифрите на числото 365, получавате 14 – рационално число, което се дели на 2 и на 7. Който разбира дните по физически начин, той има едно отношение към тях; който ги разбира и духовно, той има друго отношение към тях. В астрологическо отношение денят е малко по-голям от физическия, или повече от 24 часа. Числото 24 се дели на 2, на 4, на 6, на 8 и на 12; и то е рационално число. Часът се състои от 60 минути – пак рационално число. Рационалните числа се отнасят към физическия свят; в духовния свят числата са ирационални, затова именно и в астрологическата година числата са ирационални.

И тъй, ако живее само физически живот, човек няма да среща никакви противоречия; живее ли и физически, и духовно, противоречията ще го следват. Защо? Изчисленията са други. Например каже ли човек, че не знае кое е право или не може да разреши дадена задача, това показва, че той има понятие за два свята: за физическия и за духовния. Той едновременно има отношения и към физическия, и към духовния свят, вследствие на което не знае какво положение да заеме. Щом изпадне в раздвояване, човек трябва да впише един триъгълник в кръга, да спусне перпендикуляр и да започне да решава задачата.

Как ще решите следната задача: двама братя получават наследство от баща си. Големият брат взема по-голям дял, а на малкия остава по-малък дял; малкият брат е недоволен от това деление и започва да се сърди на брат си. Дохожда един мъдър, разумен човек да разреши този въпрос. Той казва на малкия брат: „Прости на брата си, не му се сърди – той взема по-голям дял от наследството, но с него взема и по-голям дял от отговорностите и задълженията, които баща ти е имал“. Да приемете богатството на даден човек, това значи едновременно с богатството му да приемете и неговите задължения. Когато бащата оставя по-голям дял от богатството си на по-големия или на по-малкия си син като на свой любимец, той има предвид да се въплъти чрез него. Ако синът се откаже от богатството на баща си, той ликвидира със задълженията си към него. Този син благодари на баща си за възпитанието и образованието, което му е дал, а що се отнася до богатството му, той го отстъпва на братята и на сестрите си. Всеки син или дъщеря, които получават наследство от родителите си, подписват полица, която трябва в бъдеще да изплащат. Изплащането на тази полица се заключава в това, че те дават възможност на баща си или на майка си да се въплътят чрез тях. Колкото такива полици е подписал човек, толкова пъти трябва да се жени в различните си животи, докато ги изплати; щом полиците се изплатят, женитбите престават. В това отношение женитбата представлява кармическо отношение между хората, което трябва правилно да се разреши.

Сега това са въпроси, отношения, които не трябва да ви смущават: те трябва да се изучават и правилно да се решават. За правилното им решаване трябва да се обърнете към математиката и геометрията – в тях е спасението на човека. Като разглеждаме новата година като число, виждаме, че сборът от цифрите Ă е 21. Числото 21 можете да го делите, умножавате, вадите и събирате с други някои числа. Различните действия показват различни отношения, различните отношения пък дават различни резултати. Например да извадиш любовта си – това значи да я проявиш; да умножиш любовта си – значи да покажеш нейната сила; да разделиш любовта си – това значи да Ă дадеш възможност да се развива; и най-после да събереш любовта си – значи да я увеличиш. В Природата тия процеси се извършват едновременно: двата процеса са външни, а двата – вътрешни. Ако човек не може да прекара любовта си през четирите процеса едновременно, той нищо не е разбрал. Който разбира нещата правилно, той може да превежда математическите действия и да ги прилага в живота. Числата, геометрическите фигури представляват азбука на Божествения език. Всяко число крие в себе си известни сили, вследствие на което всеки човек има по едно любимо число, по един любим ден в седмицата. Това не са суеверия, но изпитани неща. Кой не е изпитал доброто въздействие на някои числа или дни върху себе си? Някой ден човек е разположен, а друг – неразположен. Като пишете числата, вибрациите на някои от тях се отразяват благоприятно върху вашия ум и върху вашето сърце, а на други някои се отразяват неблагоприятно.

Сега, като говоря за числата, аз имам предвид простите числа от 1 до 10. Всеки човек има по едно любимо число, което се определя от особеностите на неговия характер. Например индивидуалистът обича числото 1: той обича всякога да бъде сам, във всяко нещо да бъде единствен, но същевременно има нужда поне един човек да знае, че той е сам, че е единствен, че като него друг няма. В такъв случай той не е единица, но единица и половина: значи нещо не му достига. Въпреки това той има съзнание за себе си, че е по-голям от другите: той счита, че те произлизат от него и трябва да му се подчиняват. Когато някой иска хората да го обичат и да му се подчиняват, той трябва да им е дал нещо, да се е пожертвал за тях. Хората обичат Бога и Му се подчиняват, защото Той всичко им е дал и всеки момент се жертва за тях. Следователно за да обичате някого, той трябва да е вложил нещо във вас, той трябва да е пожертвал нещо от себе си заради вас. Жертвата не е външен, но вътрешен процес, тъй щото невъзможно е да обичате човек, който не ви е дал нещо от себе си.

Даде ли някой нещо от себе си на известен човек, двамата заедно образуват права линия. При тези отношения те могат да направят всичко онова, което се крие във възможностите на правата линия. Любовта и Мъдростта образуват правата линия. Триъгълникът представлява по-сложни отношения от тия на правата линия: той включва в себе си три добродетели – Любов, Мъдрост и Истина. Върху тия добродетели именно почива домът. Вън от себе си и вътре в себе си човек има дом. Вътрешният му дом е основан върху неговия ум, неговото сърце и неговата воля. Отношенията между духа, душата и ума на човека съставляват друг дом – друг триъгълник. Волята на човека определя посоката, към която трябва да се движат умът и сърцето. Волята се проявява правилно само тогава, когато е израз на ума и на сърцето. Когато говорим за сърцето и за ума на човека, имаме предвид разумното сърце и онзи ум, който е израз на интелигентност. Да набиеш човека, да го нагрубиш, това не е израз на воля: да възкресиш мъртвия, това значи воля. Като видиш някой умрял, приложи волята си да го възкресиш: кажи му, че той е заминал преждевременно и трябва да възкръсне, за да свърши работата, която му е дадена. В този смисъл възкресението не е нищо друго, освен събуждане на човека от дълбок сън, за да свърши работата, която му е възложена. Хората умират, за да се скрият от съдбата, която ги чака. Като се приближи Господ към тях, те се преструват на заспали, за да не ги съди Той. Бог тихо им пошепва на ухото: „Станете, Аз ще ви възкреся. Не искам да ви съдя, но искам да свършите работата си“. Не свършите ли работата си, вие ще бъдете подведени под отговорност от други сили и ще имате големи страдания.

Бог не съизволява в страданията на грешника, но съизволява, взема участие в неговото добро, в радостите на неговия живот. Желанието на Бога е да подобри живота на хората. Че някой страдал, Той не се спира пред страданието му; обаче пожелае ли човек да направи добро на някого, Бог веднага му съдейства. Като правите добро на другите, и на вас ще правят. За да измени кармата си или за да подобри съдбата си, при всички свои страдания, мъчнотии и изпитания, човек трябва да вложи в себе си желанието да направи на някого поне едно малко добро. Това желание е в сила да привлече вниманието на Бога: обърне ли внимание на вас, Той ще се намеси в работата и ще ви помогне. Никога не казвайте, че работите ви няма да се оправят: дръжте в ума си мисълта, че работите ви ще се оправят. „Как ще се оправят?“ Начертайте един триъгълник и от двата му върха – на Любовта и на Мъдростта – спуснете перпендикуляр към срещуположните страни. По този начин ще получите отговор – отговорът ще определи посоката на вашето движение, т.е. Истината. Посоката на вашето движение дава изходен път за разрешаване на задачата. За разрешаване на всяка задача е нужно светлина и въображение: светлината разкрива предметите, а въображението ги оживява.

Млада мома среща един красив момък, който Ă прави силно впечатление. Тя спира погледа си върху него и харесва устата му, която е израз на неговото добро сърце. Постепенно тя извиква образа му във въображението си и започва да се спира върху носа, върху челото му, върху ушите му като красиви удове на неговото лице. Колкото повече мисли за него и го държи във въображението си, толкова повече образът му оживява – всеки уд на лицето му става жив и започва да се движи. Ако момата и момъкът могат завинаги да запазят това гледане на нещата, т.е. да оживяват образите на хората и да виждат само красивото в тях, те ще запазят своята младост, всички хора ще се вдъхновяват от тях.

Следователно искате ли да успявате в живота си, започнете със закона на послушанието: чрез послушание човек придобива Любовта. Любовта се проявява през втория ден на Божествената година, Мъдростта – през втория ден на ангелската година, Истината – през втория ден на човешката година. Това са идеи, върху които трябва да мислите. Като размишлявате върху тия въпроси, ще дойдете до положение навсякъде да виждате Божественото. И тогава като човек ще знаете за себе си, че едва сте навлезли във втория ден на Любовта, на Мъдростта и на Истината и едва сте започнали да се проявявате. В Битие, при създаването на света, за всеки ден е казано: „И видя Бог, че беше добро“. За втория ден обаче нищо не е казано: Бог оставя хората да се произнесат за този ден. Вторият ден е денят на Любовта. Който разбере този ден, той ще разбере и Любовта и ще види, че в нея всичко е добро; който не я разбере, той сам ще създаде злото.

Значи злото се ражда от неразбирането на втория ден, т.е. от неразбирането на Любовта. Щом не разбира втория ден, човек няма право да се произнася за него. Понеже Бог е Любов и като Любов присъства в човека, последният няма право да се произнася нито за себе си, нито за хората. За проявите си той може да се произнася, но не и за себе си. Стане ли въпрос за хората или за самия тебе, си кажи: „Бог е вложил нещо добро в мене. Какво е то, не зная; щом не зная, нямам право да се произнасям“. Ако Бог и досега още не се е произнесъл за Любовта, колко повече пък човек няма право да се произнася. Някой казва, че от него човек няма да излезе. Не бързай да се произнасяш върху това, което не знаеш: от някои твои теории, от някои твои предприятия може да не излезе нищо, но какво ще излезе от тебе като човек, ти нямаш думата.

Във всеки човек е внесено нещо добро, затова пазете свещено втория ден в съзнанието си. Това значи: пазете Любовта в сърцето и в душата си и не я ограничавайте – тя е единственото нещо, което не се ограничава. Който се е опитал да ограничи Любовта в себе си или в другите хора, той си е създал най-големите страдания. Любовта не търпи абсолютно никакво ограничаване: най-малкото ограничаване на Любовта внася отрова в човека. Не ограничавайте Любовта! Не ограничавайте Бога в себе си! Знайте, че всичко, което Бог е вложил в човека, е добро. Ако днес сте сиромаси, невежи, богати на страдания, един ден всичко това ще се махне и вие ще станете и богати, и учени, и здрави.

Бог е Любов. Божията Любов носи щастие.

Бог е Любов, Бог е Мъдрост.

Божията Любов и Божията Мъдрост носят пълното щастие.

Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина.

Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина

носят всичкото щастие.

 

20. лекция, 2 януари 1929 г., София, Изгрев

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube