Верни положения

Размишление върху въздържанието.

Чете се темата Защо трябва човек да живее?

За следния път пишете върху темата Може ли човек да живее без страдания?

Колкото е възможно да живее човек без страдания, толкова е възможно да живее и със страдания: и двете положения са верни. Както и да разглеждате нещата в Природата, вие не можете да дойдете до техния абсолютен смисъл. Докато е на Земята, човек не може да има абсолютни познания – на Земята всичко е относително, преходно. Например ако напишете числото 1234 така, че разместите цифрите, ще получите нови числа: 2341, 3214, 4321. Тази система от числа съществува ли в Природата? Може да съществува, а може и да не съществува – тя е създадена от човешкия ум и от човешкия дух по известни съображения; обаче трябва да се знае, че всичко, каквото човешкият дух създава, непременно съществува и в Природата.

Когато числата се разместват, едновременно с това те изменят своята цена и своето значение. Какво заключение ще извадите от промяната на числата по количество и стойност? Представете си, че ви кажат числото 3 килограма: вие веднага разбирате, че това число може да се отнесе към теглото на някое новородено дете. Наистина, новороденото дете може да тежи 3 килограма, но всяка година теглото му се увеличава с по няколко килограма. Забележите ли, че това число постепенно се увеличава, казвате, че става растене, увеличаване на материята. За да има известна стойност в съзнанието на човека, всяко число трябва да съдържа в себе си интелигентност и чувствителност. За да отговаря на известна степен интелигентност, числото, което определя теглото на детето, трябва да съдържа покрай цялото и някаква дроб: 1/4, 1/3, 1/2 и т.н.; при това различните дроби определят различни интелигентности. Изобщо числата, както и ъглите, по които е построено човешкото тяло, имат значение върху неговия характер, върху неговите дарби и способности.

Като знае това, човек може да определи в какво направление да работи, какво да изучава в живота си. При това, като разглеждате линията на раменете, веднага можете да определите дали даден човек върви по женска, или по мъжка линия. Ако линията на раменете е права, човек върви по мъжка линия; ако линията е огъната надолу, човек върви по женска линия. Следователно човек трябва да познава силите и способностите, с които разполага. Хората страдат именно поради непознаване на себе си. Виждате, че някой човек не може да раздели сено на две магарета, а се сили философ да стане. Като не може да се справи с такива леки задачи, той казва, че може да живее и без сметки в живота. Не, без сметки не може да се живее. Който се е опитвал да живее без сметки, той се е натъквал на големи страдания. Като не знаят причините за страданията и недоволството си, хората отдават всичко на външните условия. Не, всяко страдание има освен външни, още и вътрешни причини. Например всяка болест има своя външна и вътрешна причина, която всеки човек може да намери: намери ли я, той лесно може да я отстрани.

Човек трябва да знае причините и произхода не само на болестите си, но и на своите дарби. Не знае ли отде произлизат неговите дарби, един ден той ще се намери пред едно страшно положение – да пресуши извора на своите дарби. В Природата съществуват известен род червеи, които живеят дълбоко в земята. Излязат ли на повърхността, изложени на слънчева светлина и топлина, кожата им изсъхва и те умират. По този начин Слънцето иска да им каже, че те са още малки, недорасли за живота на повърхността. Често и хората приличат на такива червеи: има условия на живота, за които те още не са готови. Те дълго време трябва да работят в земята, да организират своето тяло: щом съградят организма си, както трябва, те могат да излязат на повърхността на земята, при новите условия на живота. Иска ли да работи при новите условия, човек трябва да организира мозъка си, за да устоява на всички напрежения. За да обработи мозъчните си центрове, човек трябва да е готов да учи, да решава задачите си.

Когато влиза в клас, учителят извиква някой ученик да решава задачи. Ученикът излиза от чина, отива на черната дъска, взема тебешира, обръща се с гръб към учителя и започва да решава задачи; щом реши задачите, той веднага се обръща с лице към учителя си. На същото основание ние казваме, че всеки човек е дошъл на Земята да решава сериозни, трудни задачи. Той взема тебешир в ръка – мотика, перо, четка, инструмент, и отправя погледа и вниманието си към земята като към черна дъска и започва да решава. Докато решава задачите си, той е обърнат с гръб към Господа; щом ги реши, той вдига погледа си нагоре и се обръща с лице към Бога. Каквото и да прави човек – копае ли, яде или пие, чете или пише, облича ли се, той е все пред черната дъска с поглед, отправен към земята. Ще кажете, че служите на Бога, че се молите по няколко пъти на ден. Дали се моли, дали мисли и работи за Бога, човек все търси нещо на Земята.

Докато учи, човек се страхува да не се изложи пред учителите и съучениците си. Чудно нещо! Той се е изложил пред Бога, пред невидимия свят, а се страхува да не изгуби почит¬та и уважението на съучениците си; той се е изложил пред ангелите, а се страхува да не изгуби почит¬та и уважението на другарите си. Той трябва да се върне назад или да тръгне напред – нищо друго не му остава.

Като млади вие говорите за идеали, за святост и чистота, но щом минат годините и се прегърбите, казвате: „Едно време имахме идеали, но сега изгубихме всичко“. Защо сте изгубили всичко? Това е актьорство – вие играете роля на стар човек. Щом сте живели много години на Земята и сте остарели, вие непременно сте научили много неща. Какво сте научили от живота? Ще кажете, че животът няма смисъл, че не струва да се живее. Тъкмо тази е ролята, която играете: вие играете роля в пиесата Не струва да се живее. Кой е авторът на тази пиеса? Забелязано е, че всеки, който е изгубил здраве, пари, знание, свобода, сила, в края на краищата той казва, че не струва да се живее. Този човек иска да каже, че условията, при които е поставен, не са добри, вследствие на което не струва да се живее. Обаче разумният, добрият живот има смисъл. Само старият човек, който е изгубил условията за живот, има право донякъде да казва, че не струва да се живее, но всеки друг, който не е дошъл до положението да изгуби условията за живот, той няма право да поддържа философията на стария. Какъв е изходният път за човек, който се е отчаял и обезсърчил в живота? Изходният път за този човек е само смъртта: той трябва да ликвидира със старите условия и да влезе в нови. Всеки човек умира, но един напуща Земята с радост, а друг – с мъка. Първият е живял съзнателно и е решил задачите на своя живот, а вторият нищо не е придобил; последният даже е изгубил това, което е имал.

Какво представлява смъртта? Смъртта е особен род женитба, при която човек ще се ожени или за ангел, за някое светло същество, или за някой черен. Не става ли същото и в живота? Срещате млада красива мома, която се жени за княжески син: тя е щастлива, доволна от своята женитба и с радост напуща бащиния си дом; момата е готова да отиде с възлюбения си на края на света. Тя се намира в положението на човек, който с радост заминава за другия свят. Обаче какво ще бъде положението на онази мома, която е принудена да се ожени за някой черен човек, от негърско произхождение, груб, недодялан? Тя отива на венчило, но със скръб, с мъка за своята младост. Тази мома се намира в положението на онази душа, която всичко е изгубила на Земята и трябва да замине за другия свят.

Съвременните хора имат ограничено разбиране за женитбата – според тях женитбата е акт само на физическия свят. Не, женитбата е процес, който се извършва във всички светове! Да обичаш някого или нещо, това значи да се свържеш с него, да се ожениш за него. Не е лошо човек да бъде женен, но той трябва да даде свобода на онзи, когото обича. Какво виждаме днес? Мома и момък се обичат, оженват се и веднага се ограничават. Господарят обича слугата си и го ограничава, задържа го за себе си; двама приятели се обичат, но се ограничават; някой обича коня си и веднага го ограничава – затваря го в дама да не избяга. Измъчени от ограниченията на живота, мнозина търсят ангелска любов, за да бъдат свободни и неограничени. Какво ще бъде положението им, ако при тази любов се намерят в дама на някой ангел, както техният кон? Когато пророк Илия се възнесе на небето с огнена колесница, коне теглеха колесницата. Значи и вие можете да бъдете в положението на кон, впрегнат в царска колесница. Да бъдеш велик, знатен човек, пророк – това значи да бъдеш впрегнат в колата на някой народ и да я теглиш.

Тъй щото не мислете, че духовният живот е по-лек от физическия: дето и да отидете, навсякъде работа ви чака. Красив е духовният свят, но за онзи, който е готов да влезе там. Влезе ли неподготвен в духовния свят, човек ще вижда и ще чува, без да разбира нещата. Срещате един човек, който ви разправя, че бил в духовния свят, че видял Бога и Христа, че видял и ангели. Като го питате как са били облечени, какви са били очите им, нищо не може да каже; най-после казва, че видял някаква светлина. Тази светлина може да е била запалена свещ. Според мене където и да влезе човек – в духовния или във физическия свят, като види някое живо същество, той първо трябва да разгледа очите, носа, устата, челото, цялото му лице. При това положение само той може да каже, че е видял човек или някое светло същество. Имате ли представа за човешкото лице, вие можете вече да разположите силите, които се крият в него, като върху площ и да го изучавате. Лицето не представлява още човека, но в него се крият силите и способностите, с които той работи.

Съвременните учени изучават много неща, но те не са дошли още до онази положителна наука, която изучава линиите на лицето, на ръцете, на цялото тяло. Тази наука едва сега се развива, обаче без да я познават, много хора се вглеждат в отделни части на лицето – било в очите, в носа, във веждите, в брадата, и правят своите заключения. Те казват, че очите на даден човек са изразителни, красиви; за друг пък казват, че брадата му е хубава, има някаква особена вдлъбнатина, която придава на лицето особена красота. По този начин те изучават чертите на човешкото лице, линиите на тялото му и т.н. В старо време е съществувала една практическа наука, наречена трепетник, според която хората са познавали какво ще им се случи. Например те са забелязали, че ако дясното им око играе, ще се случи нещо добро; ако лявото им око играе, ще се случи нещо лошо. Случи ли се да трепне нещо под лъжичката на човека, непременно го очаква голямо добро: ако човек е оратор, речта му ще излезе бляскава; ако е професор, учител, музикант, художник, ще има успех в работата си. Понеже тази наука днес е изгубила своите обяснения, мнозина приемат тия неща за суеверия – те гледат на тях с недоверие, защото не знаят, че всяко нещо си има своите вътрешни причини; това не са произволни явления.

Всяко явление в Природата има своите разумни причини. Както великите, гениалните хора на Земята работят за обикновените хора и им помагат, така и разумните, светлите същества на Небето помагат на хората, уреждат работите им, правят ги щастливи. От човека зависи дали ще използва момента, когато някое разумно същество е насочило вниманието си към него; не използва ли този момент, отнесе ли се към него с недоверие, това разумно същество отправя вниманието си към друг човек и на него помага. Когато казват, че някой е под благодатта на добрите условия незаслужено, това не е вярно: всяко същество, което разумно използва добрите условия, които му се дават, заслужава тия условия. Когато казваме, че Бог помага на хората, ние имаме предвид разумните същества, с които Той си служи. Бог може да отдели за човека само една стомилионна част от секундата – през това време Той изпраща в помощ на човека някое светло същество, което разполага с повече време. Това същество се отправя към друго, което разполага с още повече време; последното пък се отправя към трето, което живее в по-големи възможности на времето и т.н. По този начин Божията заповед стига до онова разумно същество, което разполага с толкова време, с колкото и хората, и помага на човека, към когото Бог пръв е отправил Своето внимание. От човека до Бога са наредени множество разумни същества, които едни други си помагат – така именно всички изпълняват Волята Божия.

Казано е в Писанието, че никой не живее и не умира за себе си. „За кого живее и умира човек?“ За някого... Човек живее за себе си дотолкова, доколкото разбира и прилага Волята Божия, затова е казано, че в изпълнението волята на Бога се крие силата на човешката душа. Човек живее по благодат, но умира по закон; затова виждаме, че някой умира веднага след раждането си, друг – на 10-, 20-, 30-годишна възраст, трети доживява дълбока старост. На всеки е дадено толкова, колкото му е нужно: някой човек за малко време научава много нещо, а друг за много време придобива малко знания и опитности. Човек се учи и чрез живота, и чрез смъртта. Не е лесно да мине човек през смъртта, обаче всички хора не умират по една и съща причина: светията умира по едни причини, а грешникът – по съвсем други. И за единия, и за другия е страшен пътят през смъртта.

Мъчно се минава през тъмната зона на смъртта – там душата среща своите приятели, които Ă се притичват на помощ; колкото повече приятели има човек, толкова по-лесно минава през тази зона. Мине ли благополучно тъмната зона, душата влиза в духовния свят. Тук тя е свободна от всякакви задължения и отговорности – каквото прави, тя го върши от любов. Животът на душата в духовния свят е блаженство. Човек може да опита това блаженство и на Земята, докато е жив още. Мнозина са казвали, че са били на Третото небе – това е състоянието на блаженство. Човек може съзнателно да излезе от тялото си, да отиде в духовния свят и пак да се върне на Земята. Понякога това става и несъзнателно – душата му се отделя от тялото и той се намира в света на блаженството, на Третото небе. „Възможно ли е това?“ Както майката може свободно да ходи, дето иска, без да дава сметка на детето си, така и душата, висшето Аз, може временно да напусне тялото и да се разхожда, дето намира за добре. Духът и душата живеят самостоятелен живот, независим от този на личността, на нисшето аз.

Духът и душата представляват бащата и майката на детето, т.е. на човека. Детето расте, развива се правилно, докато майка му и баща му са около него; напуснат ли го, то се лишава от любовта, т.е. от добрите условия на живота, и заминава за другия свят, дето започват да му строят нова къща – по-здрава, по-хигиенична от старата. Щом се съгради ново тяло, душата и духът се вселяват в него и започват да се грижат, да работят върху това дете, да го приготвят за съзнателен духовен живот. Човек става мощен само когато се съедини със своята душа и със своя дух.

И тъй, задачата на човека е да намери баща си и майка си, да се съедини с тях и да ги познае. Този процес е вът¬решен, а не външен. Значи убеди ли се човек в мисълта, че трябва да се съедини със своя баща и със своята майка, той може да върви вече смело в живота: той знае, че има тил зад себе си, който го крепи. Разколебае ли се, усъмни ли се само за един момент, целият ход на работите му се изменя. За да дойде до това съзнание, човек трябва да мине през ред опитности: тук не е нужна само вяра, но живот, опит. Човек трябва да усили вярата си, да се свърже с Първичното съзнание, а не да се занимава теоретически с въпроса какво нещо е Бог. Държите ли връзката си с Бога, вие дохождате до съзнанието, че всичко красиво, че всичко хубаво в света е проява на Божественото начало. Видите ли чист извор, който непрестанно блика, знайте, че той е проява на Божественото в света; узрелият плод, ароматният цвят, добрият човек също представляват прояви на Божественото. Бог прониква навсякъде и във всичко; красивият ден е също така една от проявите на Божественото. Като живее, човек трябва да вижда навсякъде проявите на Божественото начало и да се убеди в съществуването Му. Убеди ли се в съществуването на Бога, човек не може да се колебае – никоя сила в света не е в състояние да разколебае неговото убеждение, той е твърд, положителен в своята идея. Стане ли въпрос за доказване съществуването на Бога, човек не се мъчи да Го доказва – никакви научни доказателства не са в състояние да го убедят в съществуването на Първата Причина.

Трябва ли да се доказва на хората съществуването на Бога, или не? Когато запитаха Христа какво доказателство може да им даде за съществуването на Бога, Той отговори: „Който е видял Мене, видял е и Отца Ми. Отец Ми живее в Мене и Аз живея в Него“. Кой може да повтори думите, които Христос е казал? За да може човек да нарече Бога свой Отец, това подразбира съзнателна връзка с Бога. Преди всичко хората нямат ясна представа за Бога като идея, вследствие на което не могат да Го разберат. Каквато и да е тяхната идея, преди всичко тя е материална. Повечето съвременни хора свързват понятието за Бога с парите. Наистина, ако им се покаже къде има заровени пари в земята, те веднага ще отидат да копаят; намерят ли парите, те ще повярват и в Бога. Докато е богат, учен, силен, здрав, човек е склонен да вярва; изгуби ли тия условия, с тях заедно той губи и вярата си. Вяра, която се обуславя от условията, не е истинска. Големи богатства крие земята, но те са достояние само на разумния човек: като знае къде има скрито богатство в земята, той разполага с него и взема само толкова, колкото му е потребно за деня. Земята крие в себе си особен род магнетични и електрични енергии, носители на живот. Изсъхването на дърветата се дължи на отбиването на жизнените енергии, т.е. на жизнената прана от нейния път. Голямата суша и големият студ са причина за отбиването на тия течения от пътя им, обаче те могат отново да дойдат, да минат през своя път и да подобрят живота на растителността.

Това, което казваме за теченията в земята, се отнася и за човека. Животът на човека днес е изгубил нещо от себе си по причина на отбиването на жизнената прана от него. Ще дойде ден, когато това течение ще се върне. „Кога ще дойде този ден?“ От човека зависи да дойде по-скоро или пък да се забави. Срещам един болен и му казвам: „Вземи мотика и копай!“. Ако ме послуша и започне да копае, той ще се намери пред чиста изворна вода и ще се окъпе и измие с нея; щом се окъпе в тази чиста вода, той веднага ще оздравее. Изворът, който лекува човешкото тяло, представлява Божествено течение в живота. Достатъчно е човек да се заеме да го изкопае от земята, за да се ползва от него. Моисей вдигна тоягата си, удари с нея канарата и вода потече. „Къде беше тази вода?“ В земята. Човек трябва да знае как да удари с тоягата си, за да изкара от земята ония Божествени блага – жизнен еликсир и скъпоценности, дълбоко заровени в нея. Човек трябва да разполага с положителни знания, да разбира теченията на Природата, да знае къде има злато, сребро, платина в земята, за да може на всяко време да се ползва от тях. Които не искат да учат, те казват, че като отидат на онзи свят, тогава ще учат. Онзи свят е място за учени хора – там влизат само ония, които разполагат със знания.

Животът на Земята започва с философия, с развлечение, и най-после дохожда до работата. Работата е Божествено нещо, затова казваме, че човек се развлича, т.е. труди се, ангелът работи, а Бог създава и твори. Каже ли някой, че познава Бога, веднага ще му дадат тояжка в ръка и ще го заставят да изкара вода от земята. Не може ли да направи това, той ще ходи бос и гол, като последен сиромах в света, да се моли на този, на онзи, да му даде пари да се прехрани. Щом е дошъл на Земята, човек трябва да придобие изкуството да си служи с магическата тояжка, че като удари канарата, да потече вода; като вдигне два-три пъти мотиката, да намери в земята гърне, пълно със злато. Като намери тия пари, той няма да ходи от банкер на банкер да иска пари назаем, но ще вземе торбата си, пълна със злато, ще отиде при един банкер и ще му каже: „Заповядай, сложи тия пари в своята каса. Когато ми потрябват, ще дойда да ги взема“. Това значи да има човек знание.

Мнозина се опитват да приложат знанието си за лекуване на хората. Не е лесна работа да лекуваш хората. Лекуваш някого по известен начин, но вместо подобряване настъпва влошаване. Лекуваш едного с един цяр – оздравява; лекуваш другиго със същия цяр, но положението му се влошава. Изобщо невъзможно е всички хора да се лекуват с един и същи цяр – за всяка болест, за всеки човек е нужен специфичен цяр. Колкото болести и хора има в света, толкова и цярове съществуват. Всяка болест се дължи на известен недоимък в човешкия организъм. Например ако стомахът на някого е слаб, това показва, че той е лишен от онази жизнена енергия, която го подтиква към работа. Следователно иска ли да се лекува правилно, а с това заедно и да помага на ближните си, човек трябва да изучава онази наука, която разкрива тайните на Природата. Ще кажете, че сте възрастни вече, че е минало времето ви за учене. Не, на каквато възраст и да сте, започнете да учите – за учене никога не е късно.

Всеки човек трябва да започне още днес да учи и което не може да довърши, ще го продължи в следващия живот. „Е, каквото Бог каже.“ Бог е казал най-доброто – Той е вложил в човека дарби и способности, които трябва да се развиват. Тъй щото ако човек не иска да работи, и Бог няма да му помага. Има неща, които ако човек ги иска, и Бог ще ги иска; и обратно: когато Бог иска нещо, и човек трябва да го иска. Искате ли нещо положително от Бога, Той непременно ще ви го даде. Ако сте болен, искайте от Бога здраве – Той ще ви даде. Някой казва: „Ако иска Бог, ще оздравея“. Не поставяйте въпроса така. Какво направи онази жена, която страдаше цели 12 години от кръвотечение? Тя не попита Христа може ли да се допре до дрехата Му, но като Го видя, веднага пристъпи: допря се до дрехата на Христа и оздравя. Тя вярваше в силата на Христа и като се опря до дрехата Му, тозчас оздравя. Тази жена имаше големи мъчнотии, но вярваше, че като се допре до дрехата на Христа, ще оздравее. Рече ли човек да чака Бог сам да се сети да му помогне, той е застанал на крива основа.

Съвременните хора се отказват от Бога под предлог, че са се молили, но Той не ги е послушал. Няма защо Бог да ги слуша – те имат голямо мнение за себе си: Бог няма на разположение даже по една минута за всеки човек, а хората искат Той да ги слуша. Достатъчно е човек да отправи молитвата си към Бога и да очаква отговор с пълна вяра и упование в Него. Бог не се нуждае от много приказки: отидете ли при Него, кажете Му същественото и спрете. Не учете Бога какво да прави и как да ви помогне: кажете ли същественото, отстранете се и чакайте. Условията, при които сегашните хора живеят, са мъчни. Каквото днес придобият, на другия ден го изгубват; сутрин излизат радостни, разположени, вечер се връщат скръбни. Правилно е човек да излиза сутрин весел и да се връща весел и радостен с някаква придобивка. Това е новият живот, който иска да застави хората да работят.

Сегашните религиозни системи не са нищо друго освен методи, които поставят човека в правия път. Те водят човека в правата посока, в пътя на съвършения, който сам е намерил най-красивия и чист път. Като вървите по този път, вие ще дойдете до въпроси, които се разрешават с най-малко мъчнотии и с най-малко разходи. Още много методи има за работа, но те са скъпи. Например ставаш сутрин весел, разположен, влязъл си в рая, а се връщаш недоволен, скръбен. Защо? От ада идеш. Ставаш сутрин чист, спокоен, молиш се, благодариш на Бога за доброто разположение, но се връщаш вечер изцапан, окалян; на другия ден ставаш, измиваш се, обличаш чисти дрехи, но до вечерта пак падаш и се окаляш. Най-после казваш: „Дотегна ми да живея, дотегнаха ми тия противоречия“. Ученикът трябва да се освободи от противоречията на живота и да върви напред.

Като ученици вие трябва да работите съзнателно, да дойдете до магическата пръчица – да вадите с нея злато от земята. Ако говорите на светските хора за пари, те намират, че парата е нещо съществено и от първа необходимост за живота; говорите ли на религиозни хора за пари, те започват да се страхуват от тях под предлог, че парата разваля човека. Не е въпросът там: те трябва да се калят, да издържат на изкушения. Ако имат много пари и се страхуват да не се поддават на влиянието им, нека ги раздадат на бедни. Дойдете ли до някакво изкушение, гледайте да се справите с него разумно, но по никой начин не се подпушвайте – оставете водата свободно да тече, без да Ă поставяте някакви бентове.

И тъй, ученикът трябва да се стреми към вътрешно богатство, а не към външно: той трябва да бъде богат по ум, по сърце, да бъде господар на себе си. Същественото, към което ученикът трябва да се стреми, е духовното богатство, а не материалното. Колкото и да е богат материално, човек ще остави това богатство на Земята, няма да го вземе със себе си на онзи свят. Обаче има едно богатство, което му е нужно и на Земята, и на Небето – това богатство той ще носи със себе си. Христос казва: „Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи“. Това значи: търсете онези пътища и методи, чрез които да разрешавате противоречията и да забогатявате; като станете богати, ще можете да помагате на всички ваши братя и сестри, които се намират в нужда.

Желая ви всички да станете богати, щедри, да раздавате на ближните си. Не можете ли да помагате на ближните си, вие нищо не сте придобили в живота си. Работете съзнателно върху себе си, за да придобиете материално и духовно богатство и да можете да помагате.

Божията Любов носи пълния живот.

 

42. лекция, 5 юни 1929 г., София, Изгрев

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube