Битие и Откровение

Размишление върху живата светлина.

За следващия път пишете върху темата Първият подтик на живота.

Всяка проявена дейност в света има свое начало, но има и свой край. Като четете Библията например, виждате, че тя започва с Битие, начало на нещата, и свършва с Откровение, край на нещата. Битие започва със стиха: „В началото създаде Бог небето и земята“. Какво ще разбере човек, ако прочете Библията и Новия Завет? В началото той все ще разбере нещо, обаче дойде ли до Откровение, нищо няма да разбере – езикът на тази книга е образен, фигуративен, пълен със символи. Животът на всеки човек, на всяко живо същество, има свое начало – раждането, създаването, и свой край – откровението; краят на живота свършва с откровението. Какво се открива на човека в края на живота му – само той знае това. Всяка добра и лоша постъпка на човека също има начало и край. Първо човек обмисля какво да направи, как да постъпи – начало на постъпката му; после той извършва доброто или злото, което е намислил – край на постъпката му. Видите ли някой човек в затвор, ще знаете, че той е дошъл вече до откровението на своята постъпка: откровението на дадено престъпление подразбира откриване на това престъпление. Какво е откровението на човешката любов? Съмнение и разочарование.

Млад образован момък се влюбва в красива млада мома. Докато се ожени за нея, той я идеализира, мечтае за красив живот, купува Ă най-хубави дрехи и накити – начало на любовта му. Като се оженят, около тази красива жена започват да обикалят много мъже, да искат приятелството Ă. Младият мъж започва вече да се съмнява в нея, да я ревнува – откровението на неговата любов. Щом получи това откровение, той губи вече идеалите и мечтите си. Какво придобива от това откровение? Не само че нищо не придобива, но той изгубва красотата на своя живот, той губи смисъла на живота.

Сега, като слушате тия неща, вие казвате, че ги знаете. Какво разбирате под думата знание, кога човек знае нещо? Лесно е да кажете например 1/4, 2/4, 3/4 или 4/4, но какво представляват тия дроби? Ще кажете, че дробта 1/4 подразбира деление на цялата единица на четири равни части, от които е взета само една част. Това знание обаче не е достатъчно: човек трябва да знае каква е мярката, с която е разделил цялата единица на четири равни части; при това той трябва да знае отде е взета мярката, с която единицата се дели на по-малки части. Ако някой раздели една ябълка на две равни части, всъщност еднакви ли са те по тегло, по форма, по външен вид? Какво представляват частите и какво – цялото? Ако се вгледате в живота, ще видите, че частите са повече от цялото. Абсолютно цяло е само Бог; всички хора, всички живи същества са относително цели. Например в дома майката и бащата представляват цели единици, децата съставят части на майката и на бащата; човекът обаче – мъжът, е част от Бога, а жената – част от мъжа.

Казано е в Писанието, че Бог взел едно ребро от мъжа и направил от него жената. Първоначално човек имал 13 чифта ребра, но Бог извадил от него 13-я чифт и направил жената – човек останал с 12 чифта ребра. По този начин той се освободил от фаталното число, от числото 13 – фаталността е влязла в жената. Дето влезе, жената създава нещастия: за нея се бият мъже, за нея се развалят семейства; жената ражда деца, но след време те умират. Злото не е в самата жена, но в желанието на Адам да има другарка. Жената не е дошла навреме, при това тя се е явила като резултат на едно неестествено желание на първия човек. Като я видял, Адам казал: „Това е плът от плътта ми и кост от костта ми“. Какво може да се очаква от едно материализирано желание на човека, което се е явило в него при вида на животните, всяко от които си имало другарка?

Когато се говори за жената и за мъжа, явяват се различни уподобявания. Мнозина уподобяват жената на сърцето, на любовта, а мъжа – на ума, на мъдростта. Каква любов е тази, която внася раздори; или каква мъдрост е тази, която внася разрушения в света? Любовта, за която хората говорят, е човешка. Любовта има степени: лична, семейна, обществена, народна, общочовешка, идейна и Божествена любов. Една от проявите на човешката любов е скарването: щом двама души се обикнат, те непременно ще се скарат. Това показва, че в човешкото естество има някакъв елемент, който предизвиква спор, скарване, недоразумение. Това не се дължи на Любовта – Любовта служи само като почва, върху която нещата се посаждат. Когато двама души се обичат, те са готови за нищо и никакво да се карат: единият е недоволен от другия, че не го обичал много; и другият иска да бъде обичан повече. Колко трябва да бъде обичан човек, каква е единицата мярка на Любовта? С колко единици любов трябва да бъдете обичани? Любовта на едного може да бъде единица, на друг – две единици, на трети – три единици, и т.н. Любовта може да бъде най-много десет единици – един завършен цикъл. Знаете ли колко е голяма единицата любов, на колко единици любов най-много човек може да издържа?

Какви са качествата на единицата любов? Мъжът представлява единица любов, жената – две единици, синът – три единици, дъщерята – четири единици, целият човек, семейството или обществото – пет единици, народът – шест единици. Знаете ли какво нещо е да ви обича един народ? За да отговорите на любовта на един народ, вие трябва да бъдете много богат човек, да има какво да му дадете. Когато някой ви обича, той иска нещо от вас. Вие обичате ябълката не толкова за нейното дърво, колкото заради плодовете Ă; при това колкото по-сладки са плодовете Ă, колкото повече плодове ражда, толкова по-голямо е вниманието и любовта ви към нея. Престане ли ябълката да дава плодове, вие веднага изменяте отношенията си към нея. Тогава кой е плодът, заради който хората трябва да се обичат? За да обичате някого, вие все трябва да очак¬вате някакъв плод от него. Ще кажете, че еди-кой си човек трябва да ви обича, защото Господ е казал така. Да, но и ти трябва да го обичаш по същата причина.

Следователно който прилага Божия закон спрямо мене, и аз ще го приложа спрямо него; не изпълни ли Божия закон към мене, и аз няма да го изпълня към него. Казано е в Писанието: „Любете враговете си“. Ако аз съм готов да любя врага си, това правя заради Бога, заради Неговия закон; не съм ли готов да изпълня Божия закон, не мога да обичам врага си. Казано е още в Писанието: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила“. Как може човек да люби Бога по този начин, щом не знае какво нещо е душата? Как може да Го обича с всичкото си сърце и с всичкия си ум, щом не знае как сърцето люби и как – умьт. Ум, сърце, воля, душа – това са неопределени идеи за човека.

Съвременните хора си служат с много идеи, които са мъртви за тях. Мъртви идеи са тия, които не внасят живот в човека – това са идеи на книга, които никъде не могат да се приложат. Да живее човек с такива идеи, това значи например да познава цигулката на книга, да чете ноти само с устата си, без да вземе цигулка и лък в ръка, без да свири, без да чуе какъв тон издава всяка нота. Да говорите за Любовта е едно нещо, да прилагате Любовта е друго нещо. Който ви обича, той е готов да ви умие, да ви облече, да ви нахрани, да ви даде подслон, да ви изпрати на училище да учите и т.н. Обаче и слугата, на когото плащате добре, е готов да направи всичко за вас. Тогава каква е разликата между любовта на слугата ви и на този, на когото нищо не плащате? Голяма е разликата.

Следователно когато говори или прави нещо, човек трябва да влага известно съдържание. Всяка дума, която има съдържание и смисъл, крие в себе си магическа сила. Такива думи са подобни на кибритени клечки – достатъчно е да драснеш такава една дума, за да произведе пламък и топлина. Думи, които при драсване не произвеждат топлина и светлина в ума и в сърцето на човека, са опорочени. В сегашния живот много неща са опорочени; в музиката даже има известно опорочаване, вследствие на което често слушате големи дисонанси. Вземате например два камертона, които издават тона ла, но в тях има някакво различие, не звучат еднакво. Ако хората се оплакват от живота си, това се дължи на факта, че са изгубили основния тон. Разумният, добрият живот има точно определен основен тон. Който е попаднал в този живот, той познава неговия тон. Всяко нещо в живота, всяка негова проява има свой специфичен тон, който трябва да се спазва. Спазвате ли основния тон на нещата, вие всякога ще бъдете доволни. Първичният живот, който представлява начало на Битието, има свой основен тон. Следователно казваме ли, че човек трябва да се върне към Първичния Живот, подразбираме намирането на основния тон на този живот.

И тъй, началният тон в музиката е тонът do, крайният тон в музиката е si. Тонът do е цял, а si – полутоние, т.е. между si и do има половин тон; значи началото на музиката започва с цяло число, а краят на музиката свършва с тона si, с полутоние, т.е. с дробно число. Защо музиката свършва с дробно, а не с цяло число, за това има ред причини.

Като изучавате живота и създаването на човека, виждате същия закон. Бог е създал първо мъжа, а после жената, която е направил от реброто на мъжа. Първоначално мъжът е бил цял човек и животът му е бил смислен; обаче като дошла жената, и мъжът станал половин човек – от този момент животът му се обезсмислил. Мъжът, който първоначално е бил цял човек, със създаването на жената се раздвоил – сърцето му отишло в жената, той запазил само ума си; в този смисъл и жената е раздвоена. За да се допълнят като цели числа, те се стремят един към друг, вследствие на което забравят Бога. Обикне ли някоя жена, мъжът започва да я затваря вкъщи, не я пуща да излиза навън сама, да не гледа чуждите мъже. С това той иска да каже, че понеже е направена от реброто му, жената трябва да влезе в него, да се намести там, отдето е излязла. Докато се върне в дома си, мъжът постоянно мисли за жена си – какво прави, да не би да е излязла някъде. В това отношение той става художник, започва да рисува картини във въображението си. Той не е свободен, но и жената не е свободна, и тя постоянно мисли за мъжа си – къде ходи и какво прави. Обаче когато жената дружи с жени, а мъжът – с мъже, те пак не са свободни: и жената е художник, и тя рисува картини за мъжа си.

Какво може да се очаква от хора, които се натъкват на такива отрицателни състояния? Какви деца могат да родят такива бащи и майки, които по цели дни държат в умовете и в сърцата си най-изопачени образи, мисли и чувства? Синовете и дъщерите на такива родители ще играят точно такива роли, каквито родителите им са създали в умовете си. Тази е причината, поради която в живота на хората забелязваме вътрешна деформация или изопачаване на техния сърдечен и умствен живот.

Христос е дошъл на Земята именно затова – да извади човечеството от неестественото положение, в което се намира. Той казва: „Ако не се роди отново от вода и от дух, човек не може да влезе в Царството Божие“. Всяко нечисто нещо трябва да мине през вода, за да се очисти. Малцина разбират вътрешния смисъл на стиха, в който Христос говори за новораждането на човека от вода и дух. Които не могат да се новородят още сега, те отлагат нещата за друг живот, когато ще се преродят физически. Ако не могат и тогава да разрешат въпросите на живота, те ги отлагат за трето, за четвърто прераждане. Обаче прераждането не разрешава въпросите на живота – прераждането има смисъл само тогава, когато човек придава нещо положително в своя живот, с което повдига и разширява съзнанието си; не постигне ли нещо в един живот, прераждането е безпредметно.

Какво означава дробта 4/4? Тя показва, че цялата единица е раздробена на четири равни части, които са взети отново с цел да образуват цялата единица. Можете ли от тия четири части да получите същата единица, която първоначално сте имали? Ако разделите една ябълка на четири равни части и съберете тия части отново, можете ли да получите същата ябълка? Както и да закрепвате тия части, вие не можете да възстановите първоначалния вид на ябълката. Защо? Нещо е изгубено от нея. Следователно както и да са свързани, мъжът и жената никога не могат да образуват онова единство, което е съществувало в първия човек. Защо? При раздвояването, т.е. при поляризирането на човека, се е изгубил един съществен елемент. В този смисъл никога 4/4 не могат да се съединят така, че да образуват единицата, от която са получени. На четирите четвъртини липсва нещо – в тях има един минус, който трябва да се допълни.

Съвременните хора, светски и религиозни, имат един минус в живота си, който им създава страдания и мъчнотии. Те започват добре с цял тон, с do, а свършват с полутоние, със si. Това се забелязва и в личния, и в семейния, и в обществения, и в религиозния им живот. Хората не познават още тоновете на живота, не могат правилно да ги пеят, вследствие на което работите им не вървят добре. Всеки музикален тон на живота има отражение в Природата. Попадне ли в това съзвучие на тоновете, човек се ползва от магическата сила, която се крие в тях. Великите адепти, светии и учители могат да се ползват от магическата сила на тия тонове, вследствие на което са в състояние да правят всичко, каквото желаят. Мощни са думите на учителите, защото в тях има музика. Човек трябва да говори музикално. Всяка дума съдържа по няколко музикални тона. Ако човек взема тия тонове правилно, думите произвеждат нужния резултат. Ако произнесете думата люби правилно, тя произвежда приятно чувство в човека. Кажат ли ви: „Люби майка си, баща си, брата си, сестра си!“, вие изпитвате приятни чувства, понеже се намирате в началото на живота си, в битието. Кажат ли ви: „Люби врага си!“, вие изпитвате неприятно чувство, понеже се намирате в края на живота си, в откровението. Обикнете ли врага си, както трябва, любовта към дома ви ще бъде съвършена. Ако обичате началото, ще обичате и края.

Следователно ако е начало, човек трябва да разбира и познава себе си като начало; не разбере ли това начало, той не може да разбере себе си. Щом не познава себе си, човек не може да познава и другите. Затова е казано още от древните философи: „Познай себе си!“. Не познава ли началото на живота си, човек не може да познае и края. Началото на живота, т.е. битието, е мъжът; краят на живота, т.е. откровението, е жената. Който иска да изучава откровението, той трябва да изучава жената – това са въпроси на съзнанието. Ако не може да разбере проявата на Бога в своето съзнание, човек никога не би могъл да разбере проявите Му нито в съзнанието на мъжа, нито в съзнанието на жената.

Сега, за да изучавате проявите на Бога в съзнанието си, не е нужно по цели дни и часове да мислите по това: достатъчно е да наблюдавате живота, проявите на хората, за да разберете кой ги подтиква към тях. Бог се проявява чрез ума, сърцето и волята на човека; обаче за да имате ясна представа за тия прояви, вие трябва да изучавате съзнанието си. Съзнанието на човека трябва да му служи като мярка на нещата – той трябва да застане в съзнанието си и оттам да изучава проявите на своя ум и на своето сърце. Докато разглежда нещата от положението на сърцето и на ума си, човек не може да има ясна представа за тях. Чувствата не представляват още сърцето, нито мис¬лите представляват ума. Докато живее изключително в сърцето и в ума си, човек всякога ще минава от светлина в тъмнина, от ден в нощ. Иска ли да преброди тъмната нощ, в която е попаднал, той трябва да се качи в съзнанието си, дето ще види малка, но сигурна светлинка, която ще му покаже изходния път. Недоволни от тази светлина, мнозина я загасват и тръгват да търсят голяма светлина, голям огън; обаче който не може да се ползва от малката светлина, той не може да се ползва и от голямата. При малката светлинка именно човек би могъл да чете, да прехвърля листата на своя живот и да се поучава; от малката мъдрост той ще върви към голямата, която ще осмисли живота му и ще го постави в правия път. За да дойде до малката светлинка на съзнанието си, на която ще чете книгата на своя живот, човек трябва да мине през големи мъчнотии и страдания. Не е ли минал през тях, той не може да говори за тази опитност. Каквото и да му говорят ония, които са минали през тази опитност, той всякога остава на особено мнение.

И тъй, иска ли да разбере своя живот, човек трябва да се ползва от светлината на своето съзнание: в тази светлина той ще познае себе си, а същевременно и своя ближен. Познае ли себе си, той ще бъде готов да помага и на своите ближни; той ще бъде готов да плати дълговете на своя ближен, както и на себе си. Иначе всеки друг човек, пред когото се обърнете за услуга, за помощ, и той може да плати дълговете ви, но два пъти ще ви разплаче: преди да ги изплати и след като ги изплати. Не е лесно да каже човек, че прощава дълговете на своя ближен; това значи: не е лесно човек да се откаже от стария си живот.

Какво представлява старият живот? Това е жената, за която всеки човек е женен. Каже ли някой, че не е женен, той се самоизлъгва. И детето, което се ражда на Земята, се свързва със стария живот, следователно и за него може да се каже, че е женено. Що се отнася до женитбите, през които хората минават, това са известни институти, дето те се учат. Женен или неженен, всеки човек има деца, с които мъчно се справя: децата на човека представляват неговите добри и лоши желания. Когато казват, че децата на някой човек са добри, ние подразбираме неговите добри и възвишени желания. Този човек има висок идеал, той се стреми да разбере живота, който му е даден. Ако не разбере ограничения живот, който му е даден, той не би могъл да разбере великия неограничен живот. Домогне ли се до разбирането на този живот, човек се изпълва с велика благодарност към Бога. Да е благодарен човек от всичко, което му е дадено, това значи при всички противоречия, при всички изпитания да запази своя вътрешен мир. Той може да се бори в себе си, без да се поддава на отрицателни състояния. Остане ли верен на Божественото в себе си, на своите вътрешни убеждения, той е придобил онази велика благодарност, която го прави истински човек.

Кой е истински човек? Само онзи може да се нарече човек в пълния смисъл на думата, който е разрешил правилно своите отношения, т.е. който се е развързал от всички връзки. Няма човек в света без връзки. Развърже ли се правилно от връзките на своето минало, човек влиза в закона на свободата; обаче докато не е разрешил връзките на миналото си, човек не разбира свободата и не може да се ползва от нея: и между ангели да попадне, той ще гледа по-скоро да се върне на Земята между подобните си. Колкото и да се грижите за някое гълъбче, то ще стои при вас, докато не е срещнало някое от подобните си: срещне ли друго гълъбче, то веднага ще напусне вашия дом. Гълъбчето отива при гълъбите, кокошката – при кокошките, овцата – при овцете, и т.н. Следователно хване ли ви Бог, и вие като гълъбчето ще гледате да се освободите от ръцете Му и да се върнете при подобните си, при гълъбите. Това е неразбиране на живота. Гълъбът, мъжът, жената, личността, семейството, обществото представляват идеи, които трябва да се разбират. Не разбира ли човек идеите, както и формите, с които Природата си служи, животът остава за него неразбран; в края на краищата той казва: „Животът е безсмислен“. Не, животът има велик смисъл. За кого? За разумния, за философа, за светията: когато заминават за другия свят, те знаят какво нещо е животът. Когато грешникът напуща Земята, той не знае защо е живял и какво представлява животът.

Като ученици вие трябва да работите върху себе си, за да дойдете до онази светлина, която е в състояние да ви преобрази, да реформира стария ви живот. Не придобиете ли нова светлина в съзнанието, вие ще се намерите в положението на гълъба, който като види отворена врата, веднага отива при гълъбите. Подражавайте на гълъба, но в чистотата му. Гълъбът се храни с най-чистата храна: откак е създаден, та досега той не е изменил на убежденията си по отношение на храната. Човек трябва да бъде чист в чувствата и в мислите си: каквото и да става около него, той трябва да бъде тих и спокоен – и да убиват човек пред него, той трябва да остане тих и спокоен. Чистотата, която има, го прави мощен: той може да помогне на ранения, да заздрави раните му – достатъчно е да се приближи при него, за да го успокои. Ако види, че някой има четири рани, той веднага ще познае, че раненият е мъж. Без да се гледа лицето му, по броя на раните се познава какъв е раненият, мъж или жена. Когато бият или раняват жена, никога няма да я ударят четири пъти – жената може да я бият или раняват един, два, три, пет или повече пъти, но никога четири пъти. Числото четири е закон, който има отношение към мъжа. Тъй щото, ударят ли някого четири пъти, той непременно е мъж; ударят ли някой мъж повече или по-малко от четири пъти, той по форма само е мъж, а по енергия и сила в себе си е жена.

Това, което говоря, е факт, който може да се провери. Възможно е да срещнете изключения, но изключенията се дължат на други причини. И Христос получи четири рани. Някои евреи, които съзнават своята погрешка, казват, че тяхната задача е да запълнят раните, които са нанесли на Христа – докато не направят това, те не могат да ликвидират със своята карма. Четирите рани, които нанесоха на Христа, показват, че Той пострада за греховете на човечеството. Като видяха, че е умрял, нанесоха му още една рана – петата рана беше рана на греха, на злото в човека. Всички хора очакват втори път да дойде Христос на Земята, но Той току погледне раните на ръцете и на краката Си, помисли си малко и казва: „Много ще чакате, докато дойда на Земята“. Христос ще дойде на Земята само когато раните Му съвършено изчезнат. Това ще стане във времето на шестата раса. Значи докато хората не изправят живота си, Христос няма да слезе на Земята. Със слизането на Христа Земята ще се запали и ще изгори: огън ще слезе на Земята да изгори всички нечистотии – всички лоши и нечисти мисли и чувства на хората ще изгорят и ще остане само идейното, красивото в тях. Те ще започнат нов живот – живот на Любов и знание, на истинска Свобода. Това се отнася за ония, които ще бъдат готови: те ще разберат живота и ще приложат Любовта; които не са готови, те ще чакат нови условия.

Защо идат страданията в живота? За да обработят, да стопят твърдите тела в човека, да превърнат неблагородните метали в благородни. Отрицателните състояния в човека, както и мъчнотиите, на които се натъква, са твърди тела, които трябва да се стопят. Какво прави химикът, когато иска да огъне някой метал? Той подлага дадения метал на известна температура, различна за различните метали, и го стопява, т.е. превръща го в течност; от течност той може да го превърне във въздухообразно тяло. В тези случаи огънят, температурата играе важна роля. Следователно попадне ли човек на огъня на Любовта, всички твърди тела в него се стопяват, като се превръщат в течни и въздухообразни; обаче това още не е достатъчно. Понеже неблагородните метали – калай, олово, мед, желязо – се окисляват и внасят отрови в човешкия организъм, те трябва да се превърнат в благородни – в злато и платина. Само Любовта е в състояние да преобрази тия метали, да ги превърне в благородни.

Една от задачите на човека е да приеме жизнената енергия, т.е. праната от Природата, и да я използва разумно. Когато праната минава през калая, резултатът е един; когато минава през оловото, резултатът е друг; обаче минава ли през златото и платината, резултатите са съвсем други. Колкото повече злато има в кръвта си, с толкова повече възможности разполага човек: златото е добър проводник на висша енергия. Няма ли злато в кръвта си, човек не може правилно да приема жизнената енергия от Природата и да се ползва от нея. Следователно каквато е преобладаващата среда в човека, такива ще бъдат и резултатите на неговия живот.

Мнозина се стремят към духовен живот, но за да придобият този живот, те се нуждаят от вътрешна светлина като условие за разумна работа. Има ли човек вяра и любов към Бога, нищо друго не му остава, освен да работи съзнателно, да преобрази живота си. Целият Космос иде в помощ на човечеството – той разполага с разумни реторти, в които поставя човека да го обработи. Докато е в ретортата, човек страда, плаче, измъчва се, но в края на краищата той вижда, че това е неизбежен процес: по този начин само неблагородните метали се превръщат в благородни. Този процес се извършва постепенно: когато огънят силно напече човека, дава му се възможност да излезе навън, да се разхлади малко. Разумният свят предвижда всички положения, вследствие на което е оставил в ретортите дупки, през които човек може да излиза. Обаче постави ли го невидимият свят в ретортата, преди да се е разтопил докрай, той не трябва да излиза. Бог изпитва човека доколко е силна вярата и любовта му. Някои хора, едва усетят огъня, веднага бягат навън. С бягане въпросите не се разрешават. Защо трябва да страда човек? За да се усъвършенства, да се облагороди. Страданията са условия за разумен живот – разумният живот определя отношенията на човека към Бога.

И тъй, влезете ли в ретортата на Природата, не бягайте. Имайте търпение да минете през различните температури, при които металите се топят, докато стигнете температурата на топенето на платината. Следователно ще минете през температурата на топенето на всички метали: на калая, който се топи при 233°, на оловото – при 328°, на медта – 1084°, на желязото – 1535°, на златото – 1064° и на платината – 1768°. През колкото по-висока температура човек минава, толкова по-добре и право мисли. Правата мисъл води към право разбиране. Ако не мисли, човек дохожда до механическо разглеждане на въпросите; механическото разбиране не разрешава нещата. Като живее по закона на Любовта, човек ще бъде добре и на Земята, и на Небето – той ще се учи и ще види такива неща, каквито не е предполагал; живее ли в безлюбие, пак ще види много неща, но те ще го разрушат. Животът на Любовта носи радост, светлина и знание за човека; животът на безлюбието носи страдания, разочарования и смърт. Живейте в закона на Любовта, за да се ползвате от нейните привилегии.

 

Божията Любов носи пълния живот.

 

40. лекция, 22 май 1929 г., София, Изгрев

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube