Абсолютна чистота

Думата чистота е понятна на всички хора. Тя има двояк смисъл: външен и вътрешен. Външната чистота всеки я вижда и разбира. Когато се говори за външна чистота на къщата, ние разбираме, че тя е добре измазана отвън и отвътре, подът на стаите е измит, прахът навсякъде е изчистен. Когато се говори за външна чистота на дрехата, разбираме, ако е бяла, да бъде добре изпрана; ако е черна, да няма никакви петна по нея. Когато се говори за чистота на маслото, разбираме да бъде прясно, бистро, без никакви примеси. Значи чисти неща са ония, в които няма никакви примеси, никакви странични елементи; съдържат ли някакви примеси в себе си, тия неща са нечисти. Нечистотата се дължи на известни елементи, които се срещат в живота и в Природата.

Следователно говорим ли за чистота, веднага в ума ни изпъква противоположното Ă – нечистотата; и обратно, говорим ли за нечистотата, пред нас изпъква идеята за чистотата: тия две понятия са напълно противоположни. Кога можем да кажем, че животът на човека е чист? Когато има висок идеал, когато живее съзнателно, когато е здрав. Влезе ли един от елементите на нечистотата в неговия живот, веднага смъртта прави крачка напред. Колкото повече нечистотата се увеличава, толкова по-бързо смърт¬та влиза в живота: смъртта и нечистотата се намират в отношения, право пропорционални помежду си. Като знае човек това, първата задача в живота му е да пречисти своята мисъл. Пречисти ли мисълта си, той има ясна представа за всички неща; пречисти ли мисълта си, човек има вече ясна представа за Бога: тогава Бог няма да бъде някаква форма вън от него, както днес Го разглеждат. Бог е източник на живота, а какво по-голямо благо може да очаква човек от живота? Всички красиви подтици, всички радости в човека се дължат на онова вътрешно съзнание в него, че съществува, т.е. че живее. Той става сутрин бодър, весел и здрав, погледне към изгряващото Слънце и се радва, че в ума му се ражда някаква малка идея за работа през деня. Това състояние в човека е резултат на първите издънки от Дървото на живота.

Често слушате някой човек да се оплаква, че животът е тежък, че от сутрин до вечер трябва да мисли за прехраната и за облеклото си. Обаче въпросът за храната и за облеклото е елемент на физическия, на материалния живот – физическата храна не е необходим елемент за духовния живот на човека. Да бъде човек духовен, това не подразбира, че трябва да яде много, нито пък яденето да бъде вкусно приготвено, с ред приправки: приправките в яденето са странични елементи. Всяко разумно същество приема храна, съответна на неговото развитие, обаче има нещо общо в храненето на всички живи същества: общото в храненето се заключава в храната, която приемат. Например всички живи същества на Земята се нуждаят от въздух, от вода и от някаква твърда храна. Първоначално те са приемали хранителните елементи само от въздуха, после от – водата, и най-после – от твърдата материя. Някога човек се е хранил само със светлина, днес той е забравил този начин на хранене: сега само очите му са запазили изкуството да се хранят със светлина. Наистина, ако очите на човека дълго време не приемат светлина, ще атрофират.

И тъй, първата задача на човека е да си състави ясна представа за Първата Причина на нещата, за Бога. Говори ли се за Него, човек трябва да включва в съзнанието Му всички живи същества – от най-малкото до най-голямото. Бог еднакво се грижи за живота на всички същества: животът изтича от Него и Той се грижи за този живот. Животът на Вселената се крие в Него: няма същество, по-велико, по-благородно, по-отзивчиво и по-добро от Бога, няма подобен на Него. И грешникът, и светията, като помислят за Бога, дълбоко някъде в душата им трепва една струна. Не разбере ли произхода на това трепване, човек ще мине и замине през живота, без да схване неговата същина и присъствието на Великото Начало в него. Много пъти трепва човек, но той трябва да различава свещения трепет в себе си от обикновеното трепване. Като срещне мечка в гората, човек трепва, но грубо е това трепване – той изгубва и ума, и дума. Човек трепва и от погледа на красивата мома, но това трепване е приятно. И най-големият герой трепва от погледа на красивата мома. Защо? Не може да носи благото, което този поглед съдържа. Всяко благо крие в себе си една малка опасност. За кого? За онзи, който не е готов за това благо: човек изпитва страх от всяко нещо, за което не е готов.

„Защо човек се страхува?“ Защото някога се е отклонил от Бога. И днес, като дойде до мястото, отдето се е отклонил, той започва да се страхува. Дойде ли човек до правата мисъл, страхът му се превръща в разумна сила: като мисли право, човек от нищо не се страхува. За да придобие права мисъл, човек трябва да си състави ясна представа за Бога. Има ли ясна представа за Бога, той може да придобие онова истинско, положително знание, което повдига и облагородява човека, което осмисля неговия живот; който не може да си състави ясна, определена идея за Първата Причина, той не само че не може да постигне нещо ново, но ще изгуби и онова, което е постигнал. Ако е бил учен, ще изгуби знанието си; ако е бил силен, ще изгуби силата си; ако е бил здрав, ще изгуби здравето си; ако е бил богат, ще изгуби богатството си. Той ще се намери в положението на човек без идеал и подтик в живота си, без всякакво вдъхновение. В съзнанието си той ще носи една идея, че някога е бил богат, силен, здрав, учен, а сега е сиромах, слаб, болен и невежа, без никакви знания.

Някои казват, че като изгуби всичко, човек престава да мисли, да чувства и да действа право. Наистина, ако се безпокои и тревожи, човек изгубва правата мисъл, правото чувство и правото действие, вследствие на което преждевременно остарява; ако не се безпокои и разбира смисъла на изпитанията и страданията, човек носи в себе си трезви, прави мисли, благородни и възвишени чувства, които го свързват с Бога и дават простор и полет на неговата дейност. Трябва ли човек да се безпокои за живота си: как ще го прекара, дали ще бъде здрав, ще има ли достатъчно средства? Когато царският син постъпва в училището, трябва ли да мисли кой ще го поддържа? За него въпросът е разрешен: веднъж дошъл на Земята и постъпил в училището, от него се иска само едно – да учи; за всичко останало бащата поема грижа. Ако е мързелив и не учи, синът сам ще понесе последствията на своя мързел.

Всички хора се намират в положението на царския син. Те са дошли на Земята да учат, за което им е дадено всичко: хляб, вода, въздух и светлина. Какво се иска от тях? Нищо друго, освен да учат. Един ден, като се върнат на Небето, Баща им ще ги пита какво са научили от дългата екскурзия на Земята. Така и вас ще питат какво сте научили, като сте ходили на Седемте рилски езера. Ще кажете, че сте ходили по върховете на Рила и сте обикаляли езерата. Че сте се качвали по върховете, че сте обикаляли езерата – това още нищо не значи, това не е никаква наука. Върховете, езерата – това са символи, които трябва да се разбират. Всеки връх, всяко езеро представляват листа от Великата книга на Природата: за вас е важно колко листа сте прочели от тази книга и какво сте разбрали от тях. Качването по високите планински върхове крие в себе си дълбок смисъл. Който разбира смисъла на това изкачване, той се ползва от богатството на тия върхове. Голямо богатство, материално и духовно, крият в себе си планините. Високите планински върхове изпращат част от своето богатство на долините – те ги напояват, правят ги плодородни, богати с живот. На същото основание човек трябва да се качва по планините, за да вземе нещо от тях, да забогатее и да слезе после в долината на живота – да даде от това, което е придобил.

„Кой човек наричаме богат?“ Богат човек е онзи, който живее с велики, с възвишени идеи. Добрият човек е богат, защото всеки момент може да дава от себе си. Злото е беден човек, от когото нищо не можете да вземете – той мисли от кого какво да вземе, но сам нищо не може да даде. Казано е в Писанието: „Не се противи на злото“. Това значи: не се противи на бедния. Настояваш ли да вземеш нещо от него, освен че нищо няма да получиш, но отгоре на това и ще плащаш за него. Следователно стихът „Не противи се на злото“ крие в себе си важна формула в икономиката на живота. Ето защо, срещнеш ли беден, стори му път да мине; не постъпиш ли така, спреш ли го в пътя му, той ще започне да те обира – бедният разчита на милостта на богатите. Който влиза във Великата Школа на живота да се учи, той трябва да ликвидира с просията.

Казано е в Писанието: „Само чистите по сърце ще видят Бога“. Чист по сърце е богатият, добрият, разумният човек: който има тия качества в себе си, той ще види Бога, т.е. ще Го разбере. Да разберете Бога, това не подразбира освобождаване от страдания и мъчнотии. Нещастията и страданията неизбежно ще дойдат, но чистият по сърце лесно се справя с тях. Вие пътувате през море, дето стават големи бури. Тези бури ще се предадат и на парахода, с който пътувате: вълните ще го заливат, ще го клатушкат, но за да стигне благополучно на пристанището, в парахода трябва да цари мир и хармония. Най-малката дупчица на парахода е в състояние да пусне морските вълни вътре, а с това целият екипаж да се изложи на явна смърт. Каквото е действието на морските вълни, влезли в парахода, за неговия екипаж, такова е действието на отрицателните и нечисти мисли за човека. Пазете се от всяка лоша, нечиста мисъл, която попада във вашия ум: една такава мисъл е в състояние да поквари целия човешки живот. Като знаете това, пазете чистота в живота си.

Днес от всеки човек се иска физическа, сърдечна и умствена чистота. Дето ходи, той трябва да пази абсолютна чистота: по улиците, в дома си или на планината човек трябва да пази абсолютна чистота. Трябва ли след него да вървят слуги и да чистят? Някой мисли за себе си, че е чист и свят човек, а навсякъде оставя нечистотиите си. Вижте какво прави този човек на планината, дето няма човешки надписи за пазене на чистота и ред: там ще види той, че нито е чист, нито е свят човек. Когато планината се възмущава от нечистотата на човека, тя праща бури и ветрове, гръмотевици, светкавици и дъжд, за да се чисти и да покаже на хората, че мястото им не е там. Който съзнателно поддържа чистота във физическия си живот, той ще бъде чист и в сърдечния, и в умствения си живот. Може ли човек да говори за висок идеал, за вяра в Бога, ако не спазва най-елементарната чистота на физическия свят? Чист трябва да бъде човек във всяко отношение! Що се отнася до личния живот на човека, той носи отговорност за всичко; дойде ли до Целокупния живот, отговорността не е негова. Следователно в своя личен живот човек трябва да пази физическа, духовна и умствена чистота.

Тъй щото, искате ли да бъдете здрави и весели, всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство и всяко ваше действие трябва да са проникнати от идеята за Абсолютната чистота. Само при това положение вие можете да се радвате на Божието благословение; не пазите ли тази чистота, вие доброволно се излагате на явна смърт. Време е човек да се откаже от дребнавостите на живота, които нарушават неговата чистота. Какво от това, че някой му е казал една обидна дума? Не внасяйте нищо отрицателно в ума и сърцето си. От вас се иска съзнателна, разумна работа, за да докажете на себе си и на окръжаващите, че сте свободни от отрицателното в живота. Работете върху себе си съзнателно и с любов, за да развиете не само физическа, но и духовна сила, да правите чудеса. Казва се за Христа, че е дошъл на Земята да понесе греховете на цялото човечество. За кого може да се каже същото? Христос можа да направи това, защото разполагаше с велика духовна и физическа сила: Той понесе това, което обикновеният човек не може да издържи. След всичко това ще дойде един обикновен човек да се хвали, че е говорил с Господа. Ако може да понесе греховете на човечеството, т.е. да вдигне Земята на гърба си, възможно е да се е разговарял с Господа; не може ли да направи това, по-добре да не се заблуждава. Когато Господ говори на Моисей, след това Моисей вдигна тоягата си, удари канарата и вода протече от нея; Господ проговори на Моисей и манна падна от небето; Господ проговори на Моисей и той изведе еврейския народ от Египет и цели 40 години го води през пустинята.

Как се познава кога Бог говори на човека? От книга това нещо не може да се научи. В това отношение всеки човек има своя специфична, вътрешна опитност: чрез тази опитност той е дошъл до познаване на Божия глас в себе си. Много са начините, по които човек може да разбере Природата, но един е пътят, по който може да влезе в света на Истината. Какво нещо е Истината? Истината е най-чистият свят, в който Любовта се проявява, Истината е най-чистият образ на Любовта. Що е Любовта? Тя е носителка на Вечния живот. Най-голяма свобода се добива чрез Истината, най-голяма светлина се придобива чрез Любовта; обаче търсите ли топлина, горещина, идете при Правдата – дойде ли Правдата в света, тя ще нагорещи всички живи същества. Когато Любовта прояви най-голямата си горещина, тя се е превърнала в Правда. Сама по себе си Любовта представлява същината на живота: изяви ли се Любовта в живота, ще знаете, че по-велико нещо от живота няма. Следователно Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта са области, висши светове, чрез които Животът се проявява.

Под думата живот ние разбираме онова високо съзнание на човека, в което се крие постоянен и непреодолим стремеж към постижения. Кажем ли, че живеем, ние разбираме непрекъснат стремеж към постигане на известни цели. Още с раждането си детето започва да иска нещо от обективния свят: ние казваме, че физическото съзнание на детето е пробудено вече. Като расте, детето се събужда за чувствения свят – и от там то започва да иска нещо. После то се пробужда за умствения свят и в него се явява желанието да учи. Колкото повече човек расте и се развива, съзнанието му се пробужда за по-високи светове: за духовния и за Божествения. Това показва, че съзнанието на човека се пробужда за всички светове, дето животът се проявява, макар и в различни форми. Едно е важно да знае човек: в каквато и форма да се проявява, без чистота животът не може да функционира. „Как може да се поддържа тази чистота?“ Чрез служене. „На кого?“ На Бога.

Следователно когато се говори за служене, разбираме, че човек трябва да служи на Бога. Казано е: „Бог е Любов“. Значи човек трябва да служи само на Любовта. Защо? Защото Любовта носи Живота. Тъй щото, дойде ли до Живота, човек казва: „И роб мога да стана, но живота да придобия“. Като живее, човек трябва да спазва три неща: да служи на Бога, да обича ближния си и да почита себе си. Да обичаш ближния си, това значи да се разтоварваш от непотребния товар на гърба си; да почиташ себе си, това значи да виждаш доброто, красивото, разумното в света. Това нещо човек вижда първо в себе си, а после в другите. Като вижда тия качества в себе си, човек осмисля своя живот. Ето защо казвам: да почита човек себе си, това значи да вижда смисъла на живота. Невъзможно е човек да вижда доброто, красивото и разумното в другите хора, докато не го вижда в себе си. Това, което човек вижда в себе си, се отразява и в неговите ближни. Човек уважава хората за съзнанието, което има; човек обича хората за красивото, възвишеното и благородното, което вижда в себе си. Защо бащата обича сина си? За почитта, която има към себе си: почитта към него самия се превръща в любов към сина.

И тъй, кога човек обича? Когато вижда себе си в другите. Кога почита? Когато съзнава своето достойнство като човек. Кога може да служи на Бога? Когато съзнае, че всичко иде от Бога и няма равен на Него. Човек е готов на всички жертви, когато съзнае в себе си, че за Бога всичко е възможно. На Бога може да се служи само идейно. Като служи на Бога, човек трябва да знае, че всичко, което прави в Негово име, е възможно. Само истинският служител на Бога може да отговаря положително на всички въпроси. Например някой може да го запита: „Като служиш на Бога, носиш ли Земята на гърба си? “ „Нося я.“ „Ами Слънчевата система?“ „И нея нося.“ „Ами Вселената?“ „Не само че я нося, но даже съм господар на Вселената“.

Сега, като слушате такива смели отговори, виждат ви се чудни, почти невъзможни. Наистина, смело е човек да каже за себе си, че носи Земята и Слънчевата система на гърба си, че е господар на Вселената. Да каже човек, че е господар на Вселената, това значи да я е обходил от единия край до другия и да я е проучил. За обикновения човек това е невъзможно, за разумния обаче това е възможно. Защо? Защото разстоянието от главата до краката му представлява цяла вселена. Следователно каже ли човек, че е господар на Вселената, това подразбира, че той познава своето тяло от главата до краката, знае законите, които го управляват – той носи Вселената в себе си. Тогава колкото време му е нужно да простре ръцете си от главата до краката, толкова време му е нужно да пропътува цялата Вселена от единия Ă край до другия: достатъчно е да мръдне ръката си, да я простре напред, за да хване Вселената. Нещата са далече от човека само тогава, когато са отделени от общия организъм; щом всички са заедно в организма, те са близо до него. Близостта подразбира организиране на нещата: организиране на удовете в човешкия организъм, организиране на разумните същества, т.е. обединението им в едно цяло. Отдалечаването подразбира дезорганизиране между нещата. Когато хората се обиждат или си причиняват пакости, това показва, че те са вън от общия организъм; който обижда, той излиза от границите на общия организъм. Докато хората живеят в хармония помежду си, за обиди, недоразумения и противоречия не може да става дума. Може ли да съществува противоречие между пръстите на ръцете? Какво лошо има в това, че едни от пръстите са на лявата ръка, а други – на дясната? Кои пръсти ще бъдат на лявата ръка и кои – на дясната, това е безразлично: за пръстите е важно да си помагат взаимно.

Много от съвременните хора са дошли до една област на живота и там са спрели. Те трябва да направят крачка напред, да влязат в областта на новото, което иде вече в света. Вървят ли по стария път, едно ги чака: смърт, опяване, надгробни хвалебни речи за заслугите им към дом, към отечество. Добре е човек да изпълнява задълженията си към семейството, към отечеството си, но при тия задължения той не трябва да забравя първото и най-важ¬но задължение – към Бога. Че не е изпълнил първото си задължение, виждаме от това, че той умира. Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго истиннаго Бога“. Към този стих може да се прибави още нещо: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго истиннаго Бога, и да Ти служа“. Човек трябва да служи на Бога с пълно съзнание и от любов да не изпадне в крайност – да се отегчи и да напусне работата си. Много причини могат да доведат човека до това положение, но има ли прави разбирания за живота, нищо не може да го извади от неговия път, нищо в света не може да наруши неговото равновесие.

Сега ще приведа един пример от селския живот, като по-близък до Природата, и ще обясня защо понякога хората излизат от релсите на своя живот. Един млад и работлив селянин ставал сутрин преди изгрева на Слънцето, впрягал воловете си и отивал на нивата да оре. Колата му била всякога добре стъкмена, воловете му – гладко и грижливо вчесани; той пък бил всякога весел, засмян, тихо си припявал и се радвал на живота. От ранна сутрин до късна вечер той работел неуморно, доволен от това, което е свършвал. Като се връщал у дома си, пак весел и засмян, разпрягал воловете си, нахранвал ги и тогава се прибирал да вечеря и да си почине от дневната работа; след това лягал да спи с тиха радост в себе си, че на другия ден нова работа го чака. Тъй се нижели дните един след друг, докато, неочаквано за него, той срещнал една млада красива мома, по която се захласнал. Станало нещо особено с него: не му се работело вече, на работа отивал късно, а се връщал рано; колата му – напусната, воловете – невчесани, песента замлъкнала и на устата му усмивка не се видяла вече. Ходел натук-натам захласнат и казвал на всички, че му е дотегнало да работи, че искал да си поживее малко. Облече той новите си дрехи, тури калпак на главата, нов пояс на кръста, бодне китка на дрехата си – и хайде из селото: ту по една, ту по друга улица, докато спре пред градината на красивата мома и като войник започва да караули от единия край до другия. Изведнъж спира: иска да види този престъпник, който се крие между дърветата. Като се изчерпи търпението му, той влиза в градината, но виновникът го няма. Къде е той? Вътре е влязъл, скрил се е зад пердето и оттам наблюдава какво прави момъкът. Младият момък иска да види виновника за своето захласване, да чуе гласа му, да разбере нещо от него. Заради него – за тази красива мома, той е напуснал и нива, и волове. С цвете на главата момата седи вътре, гледа към него и се усмихва доволна. Като изчерпи и последното си търпение, в момъка се явява желание да вземе китката от главата на момата: той иска да Ă каже, че досега е орал и копал на нивата, но без нея работата му се е обезсмислила. Момъкът постоянства в желанието си: днес вземе китка от момата, утре вземе китка, докато най-после вземе и момата. Това е магия, с която момъкът си служи, за да привлече момата: като види, че всичките Ă китки са отишли в дома на момъка, момата отива да си ги вземе, докато и тя остане там – без китките си тя не може да се върне назад.

Вземането на китките от страна на момъка е символ, който трябва да се преведе: в този символ се крият известен род отношения, чрез които се изразяват проявите на човешкия живот. Момъкът се оженва за красивата мома, говори Ă за щастие, но при сегашните условия на хората колко време могат да бъдат щастливи младите моми и момци? Година-две те могат да бъдат щастливи, но след това щастието им изчезва. Защо? Защото не са придобили още вечния живот в себе си. Момъкът и момата, мъжът и жената могат да се обичат, докато Божественото живее в тях; щом Божественото ги напусне, и Любовта им изчезва. С други думи казано: човек може да бъде обичан, докато е чист; влезе ли в него един елемент на нечистота, всички се отказват от него, всички оттеглят любовта си. Следователно безлюбието се явява като естествено последствие на нечистотата. Когато хората не ви обичат, ще знаете, че причина за това сте вие сами. Кой не би желал да се окъпе в един чист извор? В локва, в блато никой не желае да се къпе: в чистия извор всеки иска да измие лицето, ръцете и краката си, но в блатото никой не желае.

И тъй, разберете ли значението на чистотата в широк смисъл, вие трябва да я поставите за основа на физическия живот. Здравето на човека зависи от неговата външна и вътрешна чистота. Идейна чистота се иска от човека! Когато казваме, че човек не трябва да се занимава със слабостите и недъзите на хората и да ги критикува, ние имаме предвид той да пази свещено чистотата на своя живот, с нищо да не я нарушава, за да не се излага на смърт. Недъзите представляват зараза, която трови организма на човека. Занимава ли се с недъзите на хората, т.е. с отровата, която излиза от тях, човек съзнателно руши своя организъм. Какво ще спечели човек от това? Не само че нищо няма да спечели, но ще загуби всичко красиво, което е придобил. Трябва ли след това човек да се занимава с чужди грехове и престъпления? Една турска поговорка казва: „Остави пияния да падне, сам да научи урока си!“. Защо трябва да пие човек? Когато се напие, той започва да се кара, да се бие с този, с онзи, докато се върне с пукната глава у дома си. Има пиянство на физическия свят, но има и астрално пиянство, в света на чувствата. За каквото и пиянство да се говори, то е нечистота: пиянството, лакомията, одумването, завистта са елементи на нечистотата.

Следователно от гледище на хигиената всички елементи на нечистотата трябва да се изхвърлят навън: само при това положение човек може да бъде здрав, учен, силен. Като прави научни изследвания, ученият пресява всички неща, докато ги пречисти абсолютно. Чистотата има отношение към ония хора, които са усърдни в работата си. Само онзи може да работи съзнателно върху себе си, който има силен стремеж към чистотата; няма ли стремеж към чистотата, човек не може да работи усърдно върху себе си: при първата мъчнотия още той се обезсърчава и отчайва в работата си. Който върви в правия път, той трябва да направи само крачка напред, за да влезе в област¬та на чистотата. Влезе ли в тази област, може вече да му се говори за идеен живот. Засега кракът на обикновения човек не може да стъпи в света на Абсолютната чистота: там владее пълен ред и порядък, там не позволяват едно камъче да се премести. Ако отидете при един от свещените извори на Вечния живот, ще гребнете внимателно от водата му и ще я изпиете до дъно. Не е позволено да се разлее нито една капка вода от свещените извори на Живота: редът и порядъкът в Божествения свят е точно обратен на този във физическия.

Когато се говори на съвременните хора за свещени неща, те се отнасят към тях с пренебрежение. Съвременният човек става сериозен само когато изпадне в тежки положения на живота си. Тогава той започва да мисли за Бога, за онзи свят, и вярва, че има нещо, което не знае и не може да разбере. Види ли, че ще го окачат на въжето, той става сериозен, обръща се към Бога за помощ; освободят ли го от въжето, той благодари на Бога, че му е подарил живота. Само така човек може да разбере какво представлява Животът. Лошите мисли не са нищо друго освен въжето, с което бесят човека. Неприятелите, враговете му са тия, които го довеждат до въжето: видят ли, че е увиснал на въжето, те се отдалечават доволни, че са могли да свършат една работа. Човек трябва да държи съзнанието си будно, за да не го излъже дяволът, който и светии може да лъже.

Един светия живеел в пустинята, дето прекарвал в пост и молитва и в дълбоко съзерцание. Дяволът намислил да го изкуси, затова му предложил да го направи цар. Той се опитвал по един, по втори, по трети начин да го направи цар, докато най-после постигнал целта си. Светията станал цар, но в скоро време бил увлечен в такива дела, които го довели до въжето. През всичкото време дяволът го успокоявал, като му казвал: „Разчитай на мене, аз ще те освободя“. В който ден светията трябвало да увисне на въжето, дяволът пак се явил и му казал: „Гледай в далечината – там ще видиш едно видение“. Светията погледнал в посоката, към която дяволът сочел. „Какво виждаш?“ „Виждам едно магаре.“ „Друго нещо?“ „Виждам още едно магаре.“ „Друго какво виждаш?“ „Виждам трето магаре.“ „Носят ли нещо на гърба си?“ „Да, натоварени са с цървули.“ „Това са цървулите, които скъсах, докато те кача на въжето“. Значи който слуша съветите на дявола, въже го очаква. Съветите на дявола са лъжливи – те почиват на нечистотата.

В живота на съвременните хора се забелязва една присадка на лъжливи неправилни отношения. Този род отношения се дължат на елементи на нечистотата. За да се освободи от тия елементи, човек трябва да бъде точен в обещанията си: намисли ли да направи едно добро, трябва да го направи. В Божествения живот, в който цари Абсолютна чистота, не се позволява никакво отлагане. Точността е качество на Божествения свят. Който не живее в Чистотата, той замъглява хоризонта на своето небе, както облаците скриват Слънцето от погледа на човека. Когато някой се оплаква, че е неразположен, че му е тежко на душата, причината за това се крие в заоблачаването на неговото небе. Иска ли да се изясни небето му, той трябва да служи на Бога, да почита себе си и да обича своя ближен. Иска ли човек небето му да бъде отворено и ясно, трябва да спазва следната формула: да служи на духа си, който го ръководи в пътя му; да почита душата си, която съдържа всички ценности в себе си; да обича тялото си и всички същества, които му служат заради великата идея, към която се стреми. Отнася ли се към себе си така, човек ще има ясна представа за Бога и всичко, което предприеме, ще бъде възможно и постижимо за него; не служи ли на Бога, всичко около него ще бъде мъртво. С вярата си човек ще може да мести гори и планини. За онзи, който не служи на Бога, планините са тежки, но за истинския служител те стават леки като перо. За истинския служител всичко в Природата е живо и в непрекъснато движение.

Като наблюдаваме телата в Природата, виждаме, че някои от тях са в покой. Покоят на телата е привидно състояние: те са в положение на относителен покой с единствената цел за уравновесяване на енергиите в Природата. Днес само хората, животните и растенията растат и се движат, но един ден, когато завършат развитието си на Земята, и телата, които са в покой, ще напуснат сегашното си състояние и ще проявяват живот. Мнозина искат да знаят какво ще стане с телата, които са в покой. Това не е важно – важно е какво ще стане с вас. Когато придобиете Вечния живот, вие пак ще посетите Земята и ще видите какви промени са станали с нея. Ако съзнанието на човека е непрекъснато будно, той ще бъде в течение на всички промени, които стават със Земята. При сегашното постоянно прекъсване на съзнанието хората очакват всичко от учените – наготово да се ползват от техните геологически изследвания. Време е вече съзнанието на човека да се пробуди, да започне мисълта му активно да работи.

Сега ние препоръчваме на всички хора да живеят в Абсолютната чистота. За мнозина тази идея е непонятна – това се дължи на положението, в което те се намират. Като придобият чистота, ще дойде светостта: чистотата и светостта са синоними. След светостта ще дойде служенето. Който не е чист и свят, той не може да служи на Бога. Най-после, след служенето, ще дойде Любовта. Следователно който не знае да служи, той не може да люби; който не може да люби, той не може да учи; който не може да учи, той никога не може да придобие свобода. Това са ред възможности, тясно свързани една с друга. Започне ли с чистотата, човек е направил вече крачка напред в живота.

Мнозина се оплакват, че са остарели, без да си поживеят. Как разбират те живота, какво изискват от него? Ще кажете, че като живее, човек трябва да диша, да пие вода, да се храни, да се облича. Направили ли сте сметка за един живот на Земята от 40-50 години колко въздух, вода, храна и облекло са нужни на човека? Според едни учени човек променя клетките на организма си през всеки седем години, според други учени – през всеки три месеца. Значи според едни учени човек променя дрехата си през всеки седем години, според други – всеки три месеца, а според мене – всеки ден. Един нов костюм трае от изгрева до залеза на Слънцето. Оттук виждате колко скъпо струва всеки човек, който е дошъл да живее на Земята. Как ще оправдае той разходите, направени за него, ако не е служил на Бога, ако не е почитал себе си и ако не е обичал ближния си?

И тъй, ония хора, на които съзнанието е пробудено, трябва да държат в ума си идеята за чистотата на мисълта. Тази идея трябва да остане в ума им като основна мярка, с която да си служат във всички случаи на живота. За всеки съзнателен човек чистотата е магическа пръчица. Той става от сън с идеята за чистотата, той ляга да спи пак с тази идея; за него тази идея е тъй желана и любима, както мисълта за красивата мома – в ума на младия момък. Момъкът очаква, търси красивата мома, за нея той е готов да отиде на другия край на света. Нека идеята за Чистотата да бъде възлюбената, за която всеки човек е готов да отиде на другия край на света! Нека Чистотата да бъде възлюбената на всеки мъж, нека Чистотата бъде възлюбеният на всяка жена! Който я намери, той трябва да се спре пред нейния свещен образ и отдалече да я изучава и съзерцава. Който придобие тази чистота, той се свързва с онзи велик свят, дето цари постоянство и устой: за човека са важни постоянните и устойчивите неща. Какво по-голямо благо за него от това, да знае, че има едно разумно същество в света, което го обича като спящ и буден, като беден и богат, като учен и прост, като болен и здрав. Който иска да го обичат с тази неизменна Любов, той трябва да служи на Бога.

Като се говори за служене на Бога, мнозина се въодушевяват от тази идея и заради нея са готови да се откажат от женитба, от всички лични блага. Не е важно дали ще се жени човек, или не; важното е и като се жени, и като не се жени, да е получил съгласието на Бога. С други думи казано: всяка работа, в която Бог участва, е свята, чиста и възвишена. Само при това положение човек може да бъде щастлив и доволен. Защо се женят хората? За да станат проводници на Божествения живот. Следователно когато човек съзнателно реши да не се жени, това показва, че средата, в която се движи, не е достатъчно чиста, за да служи като добър проводник на Великия живот. Не може ли да провежда през себе си Божествения живот, по-добре е човек да не се жени. Когато пътникът минава покрай много извори и не пие вода от тях, това показва, че те не са чисти; пие ли вода от тия извори, те са чисти.

Какъв акт е женитбата: вечен или преходен? Вечни процеси са тия, които се извършват и на Небето, и на Земята. На Небето женитби не съществуват – значи женитбата е преходен процес. Истинска, вечна женитба е тази, която свързва човешката душа с Чистотата. Който не се е женил за Чистотата, той минава за вдовец, независимо от това дали живее на Земята, или на Небето. Каже ли някой, че не иска да се жени за Чистотата, той сам се излага на явна смърт. Женитбата на човека с Чистотата представлява духовна женитба. Жени ли се човек физически, сам се осъжда на смърт; не се ли жени физически, той влиза в областта на безсмъртието. В духовния свят положението е точно обратното: който се жени за Чистотата, той влиза в областта на безсмъртието; не се ли жени за Чистотата, той сам се излага на смърт. Искате ли да продължите живота си, да станете безсмъртни, свържете се с Чистотата.

Съвременните хора се нуждаят от чистота. За тази цел те трябва да освободят съзнанието си от всички нечисти образи, да създадат в ума си чисти образи за момата и за момъка, за брака и за безбрачието, за Любовта, за Вечния живот, за детето и т.н. Човек трябва коренно да пречисти съзнанието си – като за Великден. Дръжте в ума си красиви образи за явленията в живота. Когато видите, че някой плаче, не се мъчете да намерите причината за неговия плач, но радвайте се, че в неговата градина вали дъжд, който полива цветята му. Какво щеше да бъде положението на цветята без дъжд и без влага? Когато срещна радостен човек, аз разбирам, че неговото слънце е изгряло и цветята в неговата градина растат и надалече разнасят благоуханието си. Видя ли, че в някой дом мъж и жена се бият, подразбирам, че в този дом вършеят, за да приберат житото в хамбара. Следователно искате ли да запазите съзнанието си чисто, замествайте лошите образи с красиви, а нечистите – с чисти.

Като се говори за чистота, ние имаме предвид и външната, и вътрешната чистота. Спре ли човек само върху външната чистота, той сам се ограничава. Ако младият, но мързелив момък възприеме идеята за чистотата само външно, той ще мисли само за докарване, без да работи. За да бъде всякога чист и да се харесва на момите, той ще се откаже от всяка работа, която би нарушила външната му чистота. Такъв човек не може да постигне целта си! И момите не харесват такъв момък: той външно ще бъде чист, но вътрешно ще му липсва нещо. Дрехите не правят човека – човек прави дрехите. Ако той е умен, добър, чист, и дрехите му ще бъдат чисти; няма ли човек тия качества, и най-хубавите дрехи остават незабелязани.

Следователно първото условие за придобиване на Божествения живот е Чистотата. За чистота копнеят душите, за нея се молят, нея търсят; във всички свещени книги се говори за чистота и святост. Само пред чистия човек се откриват възможностите на живота; не може ли човек да се издигне над нечистотата, всички възможности се закриват за него. Знанието, силата, свободата и светлината на физическия свят зависят от чистотата, в духовния свят – от светостта, а в Божествения свят – от Любовта. Когато слиза надолу, човек трябва да работи върху идеите служене, почит и обич; качва ли се, той трябва да придобива чистота, святост, любов.

Днес всички присъствахте на трапезата на Чистотата, но ще внимавате нито една троха да не падне на земята. Ще съберете всичкия хляб и когото срещнете, ще раздавате. Ще кажете, че хората трябва да възприемат вашите идеи и вашето верую. Какви са вашите идеи? „Да бъдем чисти.“ Какво е вашето верую? „Чистотата.“ Всеки от вас трябва да се отличава със силен стремеж към Чистотата. Нека посветим този ден на Чистотата! Чистотата е първото стъпало от лестницата на Вечния живот; като се качите на второто стъпало, пак ще прочетете надписа чистота – тя е обширен, неизчерпаем свят. Самата дума чистота не е силна, но ние си служим с нея по нямане на друга, по-силна, която да я замести. Как постъпва всеки добър момък, когато иска да се жени? Той търси най-добрата, най-красивата мома, и ако не намери, каквато иска, все пак взема една от добрите, каквито има в селото. Като го питат защо е взел тази мома, той казва, че тази мома е най-добрата от всички: „По нямане на такива, каквито търсех, взех тази – и от нея съм доволен“. Сега и ние по необходимост си служим с тази проста и скромна дума чистота, за да изразим един красив, величествен свят. На Земята думата чистота не е много красива, нито е силна – тя не е царска дъщеря. Баща Ă не е богат, но е почтен човек; майка Ă също не е богата, но е трудолюбива жена, обаче Чистотата е родена законно от добри родители.

За да се осъществи идеята за чистотата, трябва да Ă се дадат благоприятни условия. Сега тя е в положението на семе, което трябва да се посади в почвата, за да се развие. Няколко души нека вземат това семе и да заработят заедно върху идеята за чистотата – само по този начин светът може да се реформира. Мнозина поддържат идеята, че Господ може всичко да направи, че ангелите Му помагат и т.н. Те подразбират, че щом Господ може всичко да направи, хората не трябва да работят. Това е лъжлива идея, от която трябва да се пазите. Господ има Свой план на действие: Той ще дойде на Земята, но важно е да намери готови хора за работа. Всеки трябва да работи, да се развива и усъвършенства.

Какво ще бъде положението на онзи, който очаква щастлив живот, а нищо не работи? Той ще се намери в положението на онази мома, която с години очаквала своя възлюбен да Ă създаде щастлив живот, но в момента, когато той пристигнал, тя легнала болна и лежала цели три години. Какво трябва да направи той? Или да си замине, или да я чака да оздравее. Какво щеше да бъде нейното положение, ако кракът Ă е счупен, а възлюбеният Ă предлага да я разхожда с автомобил из града? За да се разхожда с автомобил, кракът на момата трябва да бъде здрав. Всеки човек, който е лишен от добродетели, се намира в положението на момата със счупените крака. Краката на всички хора трябва да бъдат здрави! Това може да се постигне само тогава, когато хората изменят своите стари възгледи и разбирания.

Сега, като се изнася една нова идея, хората се стряскат. В това отношение те приличат на онези деца от старо време, чиито учители влизали в училището с тояги. Щом виждали, че техният учител носи пръчка в ръката си, те знаели, че бой ще има. Обаче сегашните учители не влизат при децата с пръчка: съвременното възпитание не прилича на старото – сега има нови методи и начини за възпитание на децата.

И днес, когато изнасям някаква нова идея пред вас, по стар навик вие се плашите, мислите, че аз нося пръчка в ръката си. Не, аз влизам без пръчка: старият метод не е за препоръчване, защото не е икономичен. Когато учителят влиза в клас с пръчка, голяма част от енергията му отива в нея. Учителят не трябва да влиза в клас с пръчка. Днес тази пръчка е заместена с перо, с молив: това е магическата пръчка, която всеки ученик трябва да държи в ръката си, когато учителят преподава.

И тъй, с магическата пръчица вие ще напишете в съзнанието си идеята за Абсолютната чистота. И като ви запита някой какво ви се говори при Петото езеро, ще кажете: „Ухо не е чуло и око не е видяло това, за което ни се говори – говориха ни по въпроса за хигиената от гледището на Абсолютната чистота“.

 

52. лекция, 21 август 1929 г., Петото рилско езеро

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube