Абсолютна реалност

Размишление върху чистотата.

Казано е в Писанието: „Истината ще ви направи свободни“. Свободата на човека седи в неговите разбирания. Съществуват два вида разбирания, два вида възможности, две реалности: абсолютно и относително разбиране, абсолютна и относителна възможност, абсолютна и относителна реалност. Ще кажете, че не е важно дали нещата се разглеждат в тяхната абсолютност или относителност; или че не е важно дали разбиранията на хората са стари, или нови. Не, не е така: не е безразлично дали човек ще бъде облечен с нови или със стари дрехи. Вижте колко голяма е радостта на детето, когато майка му го облече в нови дрехи! Все едно ли е да пие човек вода направо от извора, или да пие от шише, което цели месеци е стояло затворено? По-добре да пиете от извора, отколкото от шишето: човек трябва да пие вода направо от извора. Изворът подразбира Първата Причина, от която човек може да черпи вода – тази вода поддържа живота му. В този смисъл Истината представлява отношение на хората към Първата Причина на нещата. Излезе ли от Бога, човек разполага само с една възможност: да намери Истината.

Следователно Бог е вложил в човека само една възможност – да намери Истината и да я познае. „Защо Бог е създал света?“ За да живеем. За да живее, човек трябва да е свободен – без свобода животът не може да се прояви. Който не е свободен в живота си, и да придобие Любов¬та, тя ще му причини големи страдания. Защо? Защото Любовта живее в абсолютна свобода, а не в ограничения: всяко ограничаване на мислите и на чувствата на самия човек внася ограничаване и на любовта му, а Любовта не може да живее в ограничения. Ограничи ли Любовта в себе си, човек ограничава и Бога. Рече ли да ограничи Бога в себе си, човек се натъква на големи противоречия – той влиза в стълкновение със себе си. Когато две тела влизат в стълкновение едно с друго, винаги побеждава по-силното, по-голямото. Ако един автомобил се сблъска с трен, автомобилът ще се разруши напълно, а тренът ще усети слабо разтърсване.

И тъй, човек има само една възможност – да познае Истината. Тази възможност обаче има отношение към две точки на правата – началната и крайната, както и радиусът има отношение към центъра на кръга и към всяка една от точките на окръжността. Казано е в Писанието, че Бог е възлюбил Истината в човека. Оттук дохождаме до извода: за да намери и познае Истината, човек трябва да възлюби Бога. Да възлюби човек Бога, това значи да възлюби ближния си, защото Бог живее в ближния на човека. Първото отношение, към което човек трябва да се стреми, е да възлюби ближния си заради Бога, Който живее в него: щом възлюби ближния си, и ближният му ще го обича; не може ли човек да обича ближния си, и ближният му няма да го обича; не може ли човек да обича Бога, и Бог няма да го обича.

Сега ще се яви възражението: „Не може ли да се живее без любов?“. И това може, но който живее без Любов, той сам ще се унищожи. Запитали веднъж Паганини20 може ли да свири на три струни. Той излязъл на сцената и свирил на три струни. После го запитали може ли да свири на две струни. Той свирил и на две струни. „Ами на една струна?“ На този въпрос Паганини нищо не отговорил. Да се задава такъв въпрос, това значи да се запитва може ли да се живее без Любов или може ли светът да бъде другояче построен? На тези въпроси не може да се отговаря: единицата не дава отчет за постъпките си. Щом е тъй, ще знаете, че единствената връзка между човешката душа и Бога е Любовта. Тя може да се проявява само по един абсолютен начин. Пожелае ли човек да бъде като Бога, това значи другите същества да имат отношение към него. Абсолютната Любов включва едно отношение само: човек да обича Бога и Бог да обича човека. Спазва ли това отношение, човек има правилно отношение към всички живи същества. Ако при това положение запитат човека защо е нужно да служи на Бога, той трябва да отговори: „Защото Го обичам!“ „Защо трябва да страдам за Бога?“ „Защото Го обичам!“ „Защо трябва да се раждам и умирам?“ „Защото обичам Бога“. Има ли любов към Бога, човек може да си обясни всички прояви на човешкия живот: загуби и печалби, страдания и радости, недоразумения и противоречия и т.н. Вън от Любовта тия неща остават неразбрани.

Влезете ли в закона на Мъдростта, там противоречията се изясняват по друг начин, обаче знание се изисква за това. Ако дадете една хубава цигулка на някое дете, то ще върти ключовете Ă, ще ги вдига и сваля, без да придобие нещо; в края на краищата детето ще развали цигулката, но няма да се научи да свири. Докато не може да нагласява цигулката си, човек по никой начин не може да свири; щом нагласи цигулката си, той започва да свири и всеки ден придава по нещо ново към свиренето си. Същият закон се отнася и до човешкия живот: не може ли да настройва струните на своя живот, т.е. да ги нагласява в хармония със своето сърце и със своя ум, човек не може да свири правилно, т.е. не може да живее правилно. Следователно между струните на човешкия живот, от една страна, както и между струните на човешкия ум и на човешкото сърце, от друга, трябва да съществува пълна хармония.

Защо трябва човек да люби ближния си? Защото Бог живее в него. Щом люби Бога, човек трябва да люби и ближния си, в когото Бог живее. Не спазва ли това отношение, човек изпада в крива линия на живота си. Що е кривата линия? Какво представлява окръжността? Окръжността е крива линия, на която всички точки са еднакво отдалечени от една вътрешна точка, наречена център. Всички радиуси имат еднакви дължини, т.е. еднакви отношения и възможности към центъра на кръга. Ако един от радиусите на кръга стане по-дълъг или по-къс, хармонията в този кръг се изменя. За да се запази тази хармония, всички същества в кръга трябва да имат еднакви отношения към центъра. Следователно окръжността е крива линия, съставена от неограничен брой прави линии, които имат еднакви отношения към центъра.

Като знаете това, вие вадите заключение, че човек трябва да има само едно отношение – към Първичния център на живота, към Бога. Движи ли се около повече центрове, той се натъква на големи противоречия. Спази ли своето истинско и единствено отношение, човек ще знае какво да прави, какво да си позволява и какво не. Като не разбира този закон, човек понякога се отказва да яде и мисли, че с това ще постигне нещо; обаче като погладува няколко дена, той започва да се страхува да не умре от глад. Кой му е забранил да яде? Има нещо, което Бог е забранил на човека, но ни най-малко не му е забранил да яде хляб. Бог е забранил на първия човек да яде от Дървото за познаване на доброто и на злото; от плодовете на всички останали дървета той има право да яде. Следователно не яжте само от тия плодове, които могат да ви огрешат – щом сгреши нещо, човек прибягва вече до лъжата. „Ама аз искам да бъда добър.“ Не поставяй тази мисъл в ума си: за човека е важно да люби Бога – първото и главно отношение в живота му. Първото отношение е праволинейно, от периферията към центъра, по линията на радиуса. Второто отношение на човека е любов към ближния му, криволинейно движение – това движение започва от центъра на кръга и върви към всяка точка на окръжността. В първото си отношение човек се стреми само към Бога, а във второто – към всички живи същества, към ближните си, които са излезли от същото Начало – от Бога. Първото отношение е абсолютно, а второто – относително.

И тъй, като държите в ума си мисълта за двете отношения в живота, вие можете да се предпазите от ред изкушения. Например отивате при някой ваш познат, искате да ви даде пари назаем. Той ви погледне, помисли си малко, но ви отказва – няма вътрешно разположение да ви даде пари. Вие започвате да говорите по негов адрес, че той е несправедлив, че не е християнин и т.н. Това е изкушението, на което се натъквате: колкото сте вие християнин, толкова и той е християнин. Ако вие бяхте дали първо място на Бога в себе си, този човек, в когото също така Бог живее, щеше да отвори сърцето си за вас и да ви услужи. Който те обича, той всякога е готов да те нахрани: като отидеш в дома му, ти няма да носиш голяма торба и да очакваш да я напълни, но ще вземеш със себе си своята естествена торбичка – стомаха си, и ще вложиш в него една малка част, без да го претоваряш. Речеш ли да вземеш повече, отколкото можеш да носиш, ти вършиш престъпление. Ходиш ли на гости, никаква външна торбичка не трябва да носиш със себе си. Канят ли ви някъде на гости, всеки да вземе толкова, колкото стомахът му нормално приема. Не само това, но нямате право да вземате за когото и да е от вашите близки: който иска да опита гостоприемството на ближния си, той сам трябва да го посети, иначе ще произлязат ред недоволства, недоразумения, осъждания и т.н. Слушате някого да казва, че някой не го погледнал, както трябва. Как трябва да го погледне? Един е погледът, който човек трябва да отправя към ближния си – той е погледът на Любовта. Вън от Любовта всеки поглед представлява отклонение от Божественото, от правия път на живота.

Съвременните хора са недоволни от себе си, от отношенията помежду си: те намират, че отношенията им не са правилни. Какво показва това? Това показва, че те нямат Любов към Бога. Дето Любовта не съществува, там няма никакви възможности – Любовта съдържа в себе си всички възможности. Любещият човек е подобен на извор: който отиде при този извор, той ще задоволи жаждата си и ще благодари за благото, което е получил. Ще кажете, че не е лесно човек да отиде при извора на Любовта. Това зависи от бързината, с която човек се движи. Ако някой пътува с бързината на светлината, за осем минути той може да слезе на Земята, да задоволи жаждата си и да се върне назад; който се движи с малка бързина, той се отегчава от дългия път. Като види, че му предстои дълъг път, докато постигне своята цел, той се обезсърчава. Живее ли в закона на Любовта, човек няма да се обезсърчава, нито да се отегчава, страданията ще бъдат изключени за него. Любовта изключва всякакви страдания, всякакъв страх: когато даде път на Любовта в себе си, човек може да направи всичко, каквото желае. Любовта е вложена в човешката душа – достатъчно е човек да отвори душата, ума и сърцето си за Божественото, за да изяви любовта си към всички живи същества. „Ама да не осиромашее човек от това?“ Когато човек изявява любовта си, от ден на ден той повече забогатява. Дето е Любовта, там е изобилието; дето Любовта отсъства, там сиромашията царува.

И тъй, иска ли да забогатее, човек трябва да прояви Божественото начало в себе си. Като се говори на хората за Божественото начало, мнозина от тях се съмняват в съществуването на това начало, въпреки това те казват, че Христос е Син Божий. Тогава как примиряват в себе си противоречието Син Божий да бъде предаден от Свой ученик? Някои се чудят как така Христос, Син Божий, да се остави на един ученик да Го предаде – Той не го ли позна? Не само това, но Христос направи Юда касиер, да има възможност да обира касата. Как се поддаде Христос на евреите и остави да бъде разпнат? Обаче Христос доказа силата Си по обратен път – Той доказа на човечеството, че Онзи, Който Го е изпратил на Земята да изпълни Неговата воля, и от смъртта ще Го възкреси. Наистина, хората първо се съблазниха в Христа, но после повярваха; първоначално се разочароваха, но после се очароваха. Не е лесно човек да познае Истината.

Кой може да познае Истината? Само онзи може да поз¬нае Истината, който има абсолютно отношение към Бога. Познае ли Истината, човек придобива пълна свобода: дето е Свободата, там Любовта царува. Яви ли се някакво недоволство, Любовта изчезва – Любовта изключва всякакво недоволство. Обичате ли някого, не го учете как трябва той да ви обича: Любовта не се проявява по правила. Човек обича разумното в хората: синът обича баща си, защото е разумен; дъщерята обича майка си, защото е разумна. Въз основа на същия закон Бог обича човека, понеже е Негово разумно дете – Бог обича това, което е излязло от Него. Измени ли отношенията си към Бога, човек сам си поставя препятствие за великата Божия Любов. Каквото и да прави, при каквото и положение да се намира, човек никога не трябва да изменя на своето първо отношение: дълбоко в душата си той трябва да знае, че обича Бога и че каквото прави, всичко е все за Него и в Негово име. Той трябва да пази това свещено чувство в себе си – никой да не знае от какво се вдъхновява в живота си; започне ли на всички да разправя за Любовта си към Бога, той скоро ще я изгуби. Няма защо да разправяте за отношенията си към Първата Причина: какви са отношенията ви, доколко са трайни – това и вие не знаете – Бог сам ще ви изпита. Освен Бога никой друг няма право да изпитва брата си: който си позволи да изпитва любовта на ближния си, той е оръдие на лукавия.

Мнозина се страхуват да се предадат в ръцете на Бога и да Го обикнат, за да не изгубят отношенията си и към другите хора. Обикнете Бога и не се страхувайте! Щом обикнете Цялото, вие непременно ще обичате и частите, ще имате отношения и към тях. Когато обича Цялото, човек дава простор на любовта си; не Го ли обича, той внася ограничения в любовта си. Щом Любовта се ограничи, с нея заедно и Истината се ограничава. При първото положение човек живее в Абсолютната реалност; при второто положение той се намира в относителната реалност на нещата. Влезе ли в относителната реалност на живота, човек си служи с много мерки; влезе ли в Абсолютната реалност, той си служи само с една мярка. Който люби Бога, той се движи от светлина в светлина; който върви в пътя на относителната реалност, той върви от светлина в светлина и от тъмнина в тъмнина, от светлина в тъмнина и от тъмнина в светлина – той минава в различни фази. За такъв човек казваме, че се движи в света на вечните промени: днес обича някого, утре не го обича. Този човек се движи в относителната реалност, която е свят на постоянни промени – в този свят нещата се разлагат, гният и миришат.

Трябва ли тогава да се обличате с дрехите на умрели хора? За предпочитане е човек да ходи гол или със своите скъсани дрехи, отколкото да носи дрехи на мъртъвци. Каквито дрехи носи човек, с такива влияния се огражда. Съвременните хора носят вълнени дрехи, от вълната на овцете, и неизбежно се поддават на техните влияния. Дамите особено носят кожи от лисици, от котки, от зайци по вратовете си, вследствие на което се поддават на техните влияния. Най-добрите дрехи, които човек трябва да носи, това са ленените и памучните. Всяко животно си има свои специфични качества, които се предават и на хората. Например мечката е интелигентна, но много отмъстителна, много злопаметна: достатъчно е някой да си позволи да я обиди с нещо, за да не го забрави цял живот. Обаче както не забравя злото, което някой Ă е причинил, така също не забравя и доброто, което човек може да Ă направи.

Един дървар някъде из Юндола рязал дърва и се натъкнал на особено явление. Срещу него се движела една мечка с някакво определено намерение. Като я видял, дърварят се уплашил много и не знаел какво да прави. Като приближила до дърваря, мечката вдигнала едната си лапа и я насочила срещу него. Той се успокоил, защото разбрал, че мечката има нужда от него, погледнал към вдигнатия Ă крак и видял един голям трън, дълбоко забит в лапата Ă. Дърварят извадил тръна на мечката, намазал мястото с дървено масло и здраво го превързал с кърпата си. След това мечката тръгнала да си отива, но повела със себе си и дърваря. Той тръгнал след нея да види какво иска да му покаже. Мечката го завела до едно място, дето имало няколко кошера, пълни с мед – по този начин тя искала да му благодари, да го възнагради за услугата, която той Ă направил.

Като изучавате своя живот, както и този на ближните си, ще бъдете внимателни да не се поддавате на лоши влияния. Колкото е силно влиянието на добрите навици, толкова е силно влиянието и на лошите навици. Има писатели, които поддържат мисълта, че човек може да живее по разни начини. Не, човек може да живее само по един начин – по закона на Божията Любов. Всички страдания и разочарования, всички падания и нещастия на хората се дължат именно на многото начини, по които те живеят. Ще кажете, че човек трябва да прави различни опити, за да се спаси човечеството, за да се оправи светът. Има кой да мисли по този въпрос: Който е създал света, Той ще го оправи, Той ще го спаси. Човешкото спасение е относително – светът трябва да се спаси абсолютно. Това може да направи само Онзи, Който го е създал. Искате ли вие да спасите света, трябва да се върнете към Първата Причина на нещата – това значи да възлюбите Бога и Христа. Христос казва: „Отец Ми живее в Мене, и Аз живея в Него“. Следователно обичате ли Христа, вие ще обичате и Неговия Отец. Можем ли да обичаме Христа, без да сме Го виждали? Да задавате този въпрос, това значи да си представяте Христа като обикновен човек, Който е съществувал само преди две хиляди години. Христос и днес съществува, и днес живее; Той казва: „Отивам да ви приготвя жилища“. Това показва, че Той отива там, дето има жилище за Него. Щом има жилище за Него, Той има грижа и за Своите ближни, Той отива да им приготви жилища.

И тъй, пазете се от отрицателното в живота, за да не изгубите любовта си, т.е. да не изгубите първото си отношение – отношението към Първата Причина. Държите ли се здраво за това отношение, вие сте в пътя на Любовта. Дето е Любовта, там са и Мъдростта, и Истината; дето е Любовта, там е знанието, там е животът, там е свободата, там е чистотата. Чистата вода никого не опетнява, нечистата вода обаче опетнява всичко – дето мине, тя оставя ред утайки и наслоявания. Да възлюбиш Бога, това значи от последен сиромах Той да те въздигне до най-голям богаташ, външно и вътрешно. Колко сирачета са се повдигали в живота, щом са се свързвали с Първата Причина; обаче скъса ли се тази връзка, човек разлюбва Бога: разлюби ли веднъж Бога, той всичко изгубва. „Може ли да става това?“ Може: докато е свързан с Първата Причина, човекът расте и развива своите дарби и способности – чрез тях той дохожда до високо обществено положение, става министър. Обаче забрави ли Първото Начало, от Което е излязъл, той изгубва всичко, каквото е постигнал. Докато е бил свързан с Първата Причина, той се е ползвал от любовта на всички хора. Скъса ли тази връзка, всички хора се оттеглят от него: от голям човек с високо обществено положение той слиза на най-ниското стъпало, дето го очак¬ват страдания и разочарования.

И тъй, запишете си следното правило: докато Бог ви люби, вие ще имате всичко, каквото душата ви желае; разлюбите ли Го, всичко ще изгубите. Христос казва: „Отец Ми ви люби, защото повярвахте, че Бог живее в Мене и Аз излязох от Него“. Може ли Бог да живее в лошия човек? Бог живее във всички хора. Привидно човек е лош, но по вътрешно естество, по Божествено начало човек е добър. Докато не прояви любовта си към Бога, човек всякога ще бъде слаб; щом е слаб, той никога не може да постигне желанията на своята душа. Следователно искате ли да бъдете силни, да реализирате стремежите на душата си, обикнете Бога. Защо се радва човек на Слънцето? Защото животът иде от него. Защо обича той Природата? Защото тя носи всички блага на живота. Природата отваря широко обятията си за онези, които я обичат; не я ли обичат, тя се затваря. Тя казва на хората: „Всички свои богатства оставям на ваше разположение. Ходете, дето искате: по гори, по планини и долини, преплавайте всички реки, морета и океани, но се учете“. Като видят толкова богатства пред себе си, хората се забравят, започват да властват над тях, а с това затварят вратите, които Природата им е отворила. Който се е опитал да ограничи Природата, той сам се е разрушил. Това подразбира стихът: „Не убивай!“ – не убивай себе си, не убивай и ближния си.

Спазва ли законите на Природата, човек ще спазва и тази велика заповед. Човешката душа е безсмъртна, но веднъж слязъл на Земята, човек живее в относителната реалност, в смъртта на материята, на плътта. Докато дойде до Абсолютната реалност, човек минава през относителната реалност, през живота на страданията и смъртта. За да влезе човек в Абсолютната реалност, Писанието му препоръчва да не люби света, т.е. временното, преходното, смъртното. Да люби човек света, това значи да живее в относителната реалност на нещата; да люби Бога, това значи да влезе в Абсолютната реалност. Влезете ли в тази реалност, Бог ще ви запознае със света; възлюбите ли света, преди да сте възлюбили Бога, вие сте осъдени на страдания и смърт. Това подразбира стихът: „Не любете света“. Не схващате ли вътрешния смисъл на този стих, вие ще изпаднете в противоречие: как е възможно да се казва на човека да не люби света, когато е казано в Писанието, че Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син в жертва, за да не погине всеки, който вярва в Него.

Следователно искате ли да се запознаете с членовете на едно семейство, първо трябва да се запознаете с бащата на това семейство. Познавате ли бащата и майката на едно семейство, вие ще познавате и техните синове и дъщери; обичате ли бащата и майката, вие ще обичате и техните деца. Невъзможно е човек да обича хората, ако не обича Бога, ако няма правилни отношения към Него; има ли любов към Бога, той ще обича и хората. Който има тази Любов, той има живот в себе си; дето има живот, там има и отношения между хората. Това виждаме и в ежедневния живот: хората работят и взаимно си помагат във физическия, в сърдечния и в умствения свят. Някой работи в известна област на умствения свят и като дойде до някакви постижения, той ги споделя с всички ония, които се интересуват от този въпрос – по този начин хората взаимно си помагат. Върху този закон се създава и крепи обществото: един обработва земята, втори шие дрехи или обуща, трети прави научни изследвания и т.н. Тъй щото семействата и обществата се поддържат благодарение на обмяната в труда на всички хора. Колкото по-правилни са отношенията на хората към Първата Причина, толкова и обществата са по-добре организирани.

И тъй, иска ли да запази своя вътрешен мир, човек не трябва да нарушава своето първо отношение – любов към Бога. Щом има любов към Бога, той ще обича и ближните си. В Абсолютната реалност съществува само едно отношение – Любов към всичко живо. В относителната реалност обаче съществуват две отношения: или ще любиш, или ще мразиш; средно положение там не съществува. В относителната реалност съществуват два полюса на живота: положителен и отрицателен; в Абсолютната реалност съществува само един път – път към Любовта, към възходящото, към положителното в живота. Докато живее на Земята, човек ще се натъква и на Любовта, и на омразата като сили в Живата Природа. Дойдете ли до омразата, не се борете с нея, но приложете Любовта: само Любовта е в състояние да се справи с омразата; същият закон се отнася и до злото.

Не събуждайте злото в себе си преждевременно, обаче събуди ли се то по някакъв начин, не се борете с него. Трябва ли овцата да отиде при заспалия вълк, да го разглежда куче ли е, или нещо друго? Срещне ли на пътя си заспал вълк, овцата трябва да се отбие от пътя си, да го отмине и да не се интересува от него. Като се събуди от сън, вълкът веднага ще почувства, че овца е минала край него, и ще съжалява, че я е пропуснал. Види ли, че вълкът се е събудил от сън и се промъква към кошарата, овцата трябва да го гледа отдалече, като през тръба, да не се мърда от мястото си; докато е в стадото, около господаря си, тя е в пълна безопасност. Съвременните хора сами си правят пакости: като нямат работа, те обикалят злото, философстват за произхода му, докато го събудят; щом го събудят, те попадат в примките му и започват да страдат. Следователно докато сте слаби още, не събуждайте злото в себе си: видите ли, че спи, оставете го спокойно – нека продължава своя сън; видите ли, че е вързано, не го развързвайте преждевременно.

Това са максими, които трябва да спазвате в живота си. „Може ли злото да съществува в Любовта?“ Както микробите съществуват навсякъде, така и злото прониква и през най-малките отверстия, но човек трябва да бъде разумен, да знае как да се справя с него. Дали вярвате в съществуването на микробите, това не е важно; факт е обаче, че микробите всеки ден задигат десетки и стотици хора и ги отправят на онзи свят. Които не разбират и не познават разрушителната сила на тия микроскопически същества, мислят, че злото иде от Бога. Не, Бог не съизволява в смъртта на грешника: Той има предвид доброто на всички души и ги поучава. Обаче ония, които не изпълняват Волята Му, те сами се отклоняват от пътя си и се натъкват на страдания и болести.

Това, което днес говоря, се отнася за ония, които искат да се учат; които не искат да се учат, те ще вървят по стария път, ще живеят със старите си разбирания. При сегашните условия на живота старите разбирания не са нищо друго, освен стари песни на нов глас – време е вече човек да ликвидира с тия песни. Днес хората се нуждаят от нови песни, на нов глас; хората се нуждаят от нови, чисти дрехи – човек трябва коренно да се преобрази, да облече всичко ново. „Как ще се постигне това?“ Като възстанови своето първо отношение – Любов към Бога. Възстанови ли първото си отношение, човек придобива вътрешен мир и се справя с всички отрицателни състояния в себе си. С други думи казано: придобие ли Любовта, човек лесно се справя със злото; злото остава вън от него и престава да го безпокои. За да отиде при Бога, човек неизбежно ще мине през царството на злото, което ще му каже: „Като се връщаш, пак мини покрай мене“. Така беше казал Ирод21 на мъдреците, които отиваха да се поклонят на Христа. Обаче Ангел Господен им каза: „Като се поклоните на Христа, ще минете по друг път, който ще ви се покаже – няма да се връщате в царството на Ирод21“. Следователно стигнете ли веднъж до Царството Божие, на връщане ще минете през друг път, който сам Бог ще ви посочи.

Сега, като пеете новите упражнения: Ти съзнавай, ти люби и Нева санзу, вие трябва да влагате нещо дълбоко в тях, да не пеете механически. Пеете ли „ти съзнавай, ти люби“, трябва наистина да любите, да се проникнете от Любовта, да повдигнете съзнанието си поне една степен по-високо от обикновеното. Като пеете по този начин, вие ще въздействате както на себе си, така и на ближните си, ще събудите в тях желание да пеят. Добър певец е този, който преживява това, което пее; истински поет и музикант е този, който пее и свири без пари, от любов към пеенето и свиренето. Този певец или музикант се вдъхновява от любовта на публиката, от вниманието, с което тя го слуша, а не от парите, които ще събере; не го ли обича публиката, не го ли слуша, както трябва, той напуща сцената.

Като ученици вие трябва да пеете, да свирите, защото на Небето се допущат само добри певци и музиканти. Ако не знаете да пеете или да свирите добре, дълго време ще стоите пред райската врата, без да се удостоите да влезете вътре. Какво ще правите, ако животът на някой ваш ближен зависи от умението ви да пеете или да свирите? Ако пеете добре, ближният ви ще бъде помилван. При това положение вие ще пеете, ще вложите всичката си любов, знание, сила. Следователно ще знаете, че всяко ваше недоволство и неразположение се дължат на факта, че някой ваш ближен в самите вас е осъден на смъртно наказание. От вашето пеене зависи да бъде ли помилван той, или не. Щом неразположението ви изчезне, това показва, че вашият ближен е помилван. Много певци и музиканти има в света, но те са в областта на относителното пеене – малцина са влезли в областта на абсолютното пеене. Само онзи може да влезе в тази област, който има Любов в себе си – той пее с душата си. Каже ли човек, че не може да пее, че е остарял, той е влязъл в областта на относителното пеене. Млад или стар, човек трябва да пее. Дето Любов¬та отсъства, там безлюбието царува; дето е безлюбието, там е сиромашията, там са болестите, там е смъртта; дето е Любовта, там и музика има.

И тъй, искате ли да възстановите Любовта си към Бога, дайте място на Божественото в себе си: то работи в човека, както Слънцето – върху семенцата, както Духът Божий – върху душите. Духът има свои помощници, свои съработници във Великото Божие дело – това са всички хора, надарени с таланти и способности. Няма човек в света, в когото Бог да не е вложил някаква дарба. От човека се иска работа, за да развие дарбите, които Природата е вложила в него.

 

Тайна молитва

 

39. лекция, 16 май 1929 г., София, Изгрев

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube