Упътване

Упътване

Тридесет и трета лекция от Учителя
8 юли 1923 г., неделя, София

Тайна молитва

 

Сега ще направим три кратки упражнения:

Първо упражнение: Ръцете напред. Дясната ръка се поставя върху лявата, бавно се тегли нагоре до рамото, после отива пред главата в кръг и пак се изнася напред успоредно на лявата; след това лявата ръка се поставя върху дясната и се прави същото, както и с дясната. След това ръцете, които са отпред, бавно отиват настрани, нагоре и надолу.

Лявата ръка е опъната напред, дясната се поставя на рамото на лявата, тегли се по лявата до пръстите и се снема надолу. Същото се прави и с лявата ръка.

(Прочетоха се няколко теми върху "Предназначението на братя и сестри".)

Изпейте Духът Божи!

Второ упражнение: Дясната ръка право напред. Палецът на дясната ръка хваща малкия пръст на същата ръка, после го пуска; след това палецът и безименният пръст се допират и се отпускат; после палецът и средният пръст правят същото и най-после палецът и показалецът се допират и се отпускат. Педята широко се отваря.

Палецът, малкият пръст и показалецът се съединяват, след това и безименният се присъединява, само средният пръст остава прав, после и той се присъединява. След това показалецът се отделя, след него средният, безименният и малкият, и ръката се слага отпред на масата. Същото се прави и с лявата ръка.

Като правите тия упражнения, умът ви трябва да се концентрира в пръстите. На пръв поглед това ще ви се види детинско упражнение, но в дадения случай, когато концентрирате ума си, ще видите, че това има добри резултати. Всеки един пръст е свързан с известни течения. Например вие искате да образувате в себе си една черта на достойнство и благородство. Ако искате да работите над ума си, съединете палеца и показалеца си много бавно, а другите пръсти да останат свити. Съсредоточете ума си върху тази група пръсти – палецът и показалецът са съединени. Искате да развиете самосъзнанието – съединете палеца и средния пръст и ще възприемете онази необходима енергия, която ще въздейства на съзнанието ви. Искате да развиете изкуството, обичта към Природата – съединете безименния пръст с палеца. Искате да бъдете тактични – ще съберете палеца и малкия си пръст, защото някой път вие постъпвате нетактично, сприхави сте. Сутрин и на обед ще правите това упражнение и ще видите какво влияние ще окаже. Това са елементарни упражнения.

Имайте едно нещо предвид: ако вие отидете да разправяте тези неща другиму, този ключ е изгубен. Знаете ли защо е изгубен? Този, който ще прави упражнението, ще мисли за вас, ще си казва: "Чакай, какво ли прави онзи?" И като мисли така за вас, веднага ще се прекъснат съобщенията. Ако вие покажете тези упражнения някому, той ще каже: "Аз с тия залъгалки с пипане на пръстите не се занимавам – това е глупава работа." И ти ще се върнеш у дома си с едно прекъсване на сърцето. Не трябва така да постъпвате. Най-първо вие ще проверите тия работи сами. Ще направите туй упражнение веднъж, дваж и като видите резултата, тогава може да го препоръчвате и на другите. Тия упражнения може да ги употребите и за възпитание на децата си. Ще кажете на детето си: "Ха, татовото, ха да направим едно упражнение." Някой път майката не може да умири детето си. Ще вземе да направи туй упражнение с него и то ще се умири. Някой път се скарате вкъщи. Ще правите упражнението с пръстите – то е свирене и ще се свърши работата. Едно отлично упражнение е то. Ако някой път не си разположен духом, прави туй упражнение и ще видиш, че няма да минат пет-десет минути, и ти ще имаш едно прекрасно разположение на Духа; иначе ще мислиш защо светът е тъй създаден и за какви ли не други въпроси. А тъй – ще си побуташ пръстите и туй, което ти трябва, ще го приемеш. Някой път има изключения, но все-таки ще гледате всякога умът ви да присъства в правенето на упражнението; трябва да вярвате, но твърдо да вярвате, а не само някаква глупава вяра да имате. Опитайте един закон – да видите има ли резултати, или не. Последователност се иска в това, затуй Природата е създала ръцете – известно предназначение имат те.

Трето упражнение: Ръцете са отпред, със сключени пръсти и с длани, обърнати навън. Малките пръсти се отделят, след това безименните, после средните, накрая показалците, само палците остават допрени. Ръцете се обръщат напред като букет, пръстите се допират. След това дясната ръка се тегли по лявата до рамото, минава пред лицето, над главата, от дясната страна, слиза надолу, отива напред, палците се допират, после показалците, след това средните пръсти, безименните и малките пръсти. Така ръцете минават над главата, после отпред над главата и при това движение се произнасят формулите:

В единството на Божията Любов (ръцете надолу) и Мъдрост (нагоре) Истината (надолу) постига своите цели (нагоре).

В името на Божията Мъдрост (ръцете надолу) и Божията Любов (нагоре) Истината (надолу) постига своите заветни цели (ръцете нагоре и после бавно се спускат надолу).

Дочетоха се останалите теми.

Прочете се резюмето върху темата "Разлика между Добро и Правда".

За идния път ще имате темата "Отношенията между въздуха и водата".

Най-първо умът на окултния ученик трябва да се научи на разграничение – да знае да разграничава нещата. Аз бих желал, без да се самокритикувате, да знаете в даден момент към коя категория спадат състоянията, които прекарвате, и да видите какви резултати имате от тях. Да кажем веднъж през деня имате едно меланхолично състояние – туй не трябва да ви плаши, то е в реда на нещата. Или някой път може да имате едно весело състояние – това не трябва да ви радва, вие не знаете кое е по-хубаво, кое от двете състояния ще произведе по-добър резултат. Възможно е едно добро, приятно състояние да е по-хубаво, но възможността в единия и в другия случай се равнява на петдесет процента.

Окултният ученик трябва да следи постоянно състоянията си. Вие още се учудвате на вашите състояния. Някой път се намирате в положение като че отсъствате, усещате се изпразнени, умът ви не работи, и не само това, но идвате до едно състояние да изгубите вашето съзнание, като че някоя друга сила взима връх над вас. Даже ако изгубите съзнанието си, не се плашете, понеже и вечерно време, като заспивате, губите вашето съзнание. А окултният ученик трябва винаги да има будно съзнание. Вие сега не знаете как да заспивате, там е всичкото зло – вие заспивате несъзнателно, а като станете ученици, ще заспивате съзнателно и ще се събуждате съзнателно. Следователно ще имате една отлична опитност за вашите състояния. За да се добие такова едно будно състояние на душата, се изискват доста упражнения. Например нека някои от вас се опитат да заспят съзнателно – сякаш знаят, че заспиват. Ще ви дам едно малко обяснение какво ще се случи с вас, когато заспивате. Да кажем, че седите, съзнанието ви е тихо и спокойно. Изведнъж усещате, че вътре в мозъка ви става едно шумолене, като че нещо ви сграбчва, вие не можете да се върнете назад и във вас се заражда един вътрешен страх. В такива случаи някои хора усещат едно мъчение и почват да викат. Стойте тихо и спокойно, защото щом се уплашите, настава един момент на помрачаване, вие изгубвате съзнанието си и в тази тъмнина ще се намерите в една тъмна зона. Вие трябва да запазите мисълта за себе си, да се познаете, за да излезете благополучно от тази тъмна зона. Няма да се мине дълго време, и веднага ще влезете в Духовния свят и ще правите разлика – ще знаете кога спите, кога сънувате, кога ходите – ще различавате нещата. И после, като се върнете от Духовния свят, по същия начин пак можете да се събудите. Работата е, че като дойде туй шумолене, тогава се намесват тия гъсти магнетически състояния, при които човек изгубва съзнанието си, не се познава – всичко за него е разбъркано, всички предмети, положения, които вижда – всичко туй представлява за него една фантасмагория. Но щом влезе в съзнанието си, ще види, че между всички неща има една вътрешна връзка. За да надделеете, се изисква много голямо усилие, защото някои от вас, като се концентрират, заспиват. Заспиването е един метод на Природата. Няма по-лесно нещо от това да заспиш, но в туй лесно нещо човек нищо не може да научи. По някой път и в съня се пробужда съзнанието ви, когато искат да ви предпазят от някое бъдещо събитие. Онези, които те ръководят, ще събудят съзнанието ти, като ти дадат някой жив сън. Внимавай да запазиш този сън. Някой път човек запомни някой сън – той дълбоко се вреже в ума му и може да го предпази от някоя беда. Разбира се, това съставлява една част от окултната наука, един от трудните въпроси – да можете да регулирате вашите енергии. Тия енергии идват от центъра на Земята, вървят по гръбначния стълб и във вид на едно голямо течение нахлуват към централната мозъчна система. В тия течения съвременният свят е изгубил своя контрол. Има и друго едно течение, което иде от Слънцето. То върви по обратна посока – от мозъка към симпатичната нервна система или към стомаха.

И тъй, ние днес се намираме между две вълни, които постоянно ни плискат. Ние се намираме в положението на една черупка, хвърлена във водата, която се блъска от вълните ту на една, ту на друга страна. Когато имаме благото, което Бог ни е дал, не знаем как да го използваме и когато дойде страданието, пак не можем да го използваме и лъкатушим. Тия страдания са необходими, понеже като влезете в Духовния свят, като се освободите от тялото, ще трябва да знаете как да контролирате вашето духовно тяло. Това нещо трябва още отсега да го научите. Малки опити може да се правят. Аз съм правил такива наблюдения при сегашното ви състояние. Например срещате човек, който ви е неприятен, и при тази неприятност, понеже неговите магнетически и електрически течения са гъсти, вие не искате да си вдигнете очите нагоре да го погледнете, но искате да избегнете неговия поглед, защото чрез погледа всякога става съединение. Злото не е в това, че не искате да го гледате, а в това, че у вас се заражда страх и отвращение. Тия неща са вродени в човека. Следователно тогава си представете, че Господ е между вас и този човек, когото не можете да гледате. Или си представете, че вашият ръководител, вашият Учител или най-добрият човек са между него и вас – и гледайте да промените своето състояние. За да ликвидирате с кармата си, трябва да се примирите с всичките хора. Докато те са живи, по-лесно можете да се помирите; щом идат в другия свят, по-мъчно можете да се примирите с тях – изменят се вече условията и вследствие на това кармата по-мъчно се ликвидира. Ще гледате по възможност бързо да изглаждате всичките си отношения. Ако това не можете да направите, тогава защо ни е Школата? Като влезете в другия свят, той трябва да представлява за вас само една почва. Онзи, който не е работил в този свят, след като замине за другия, дълго време ще дреме там или ще чака кармата му да узрее в чистилището. Пък няма нужда да чакате с години да ви пържат в чистилището. Тук, в Школата, за половин година можеш да минеш чистилището, а там това може да ти отнеме четири-пет години. Защо ще чакаш четири-пет години, докато минеш чистилището, когато тук, на Земята, можеш да прекараш този курс за шест месеца. Казват: "Каква придобивка има един окултен ученик в Школата?" Придобивката е тази, че спестявате три години и половина. А знаете ли на какво се равняват тия години? Те се равняват на много години. Туй е хубавото на всички окултни школи, които вървят по методите на Бялото Братство – че приготвят своите ученици да бъдат готови за новите условия, при които животът може да се прояви. Туй е смисълът на Школата. Щом имаш условия, и знания можеш да придобиеш. Знанието не се придобива на физическото поле. Знанието е смес от всичките светове. Човек трябва да разбира свойствата, качествата на материята във физическия свят; той трябва да разбира още и свойствата, качествата на астралната материя; след това – на материята, с която умът работи; и най-после – на материята, с която душата борави. Това са все знания, това са закони, така преплетени, че има човек какво да учи. За учениците има много неща за учене; а за онези, които са деца – те още могат да се занимават с физическия свят. По-напредналите ще се занимават с другите светове – с по-тънките материи.

Ако аз бих желал да ви придам повече интелигентност, ще избера срядата като ден за събрания в Школата. Ако искам да ви предам повече благородни качества, ще избера четвъртъка. Ако искам да се усили Любовта в Школата, ще избера петъка. Ако искам да се развие трезвата мисъл в учениците, ще избера съботата. Ако искам да се развие тяхното въображение, ще избера понеделника. Ако искам да се развие в тях войнственият характер, ще избера вторника. Ако пък искам да се индивидуализират, ще избера неделята. Всеки един метод има свое приложение. Питат някои защо събранията стават в неделя вечер. Има си причина – то не е току-тъй. Ние ги изменихме от четвъртък в неделя вечер. На Школата й липсва едно – трябва да се създаде у нас разположение в чувствата. У вас, учениците, липсва разположение на чувствата. За да придобиете това разположение, трябва да му посветите цяла една година; усилено да работите, за да изправите чувствата си – хармонично да действат. Това е цяло изкуство. А сега, по липса на това изкуство, ония енергии, които придобивате по време на разходките, вие ги изгубвате. С един замах изгубвате богатството, което имате, и после страдате. Трябва да имате разположение на чувствата. Вие сами може да се упражнявате в това.

Ще ви дам едно упражнение за разположение на чувствата.

Упражнение: Сутрин, като станете, ще седнете на земята на левия си крак, а десният да е с коляното нагоре. Лакътят на дясната ръка се опира в дясното коляно, а показалецът и средният пръст подпират челото отстрани. Лявата ръка е спусната свободно надолу. Това е едно отлично положение за съзерцание. Отправете ума си нагоре към вечното, към Бога, и същевременно мислете за онзи мир, където царува хармония. Там е действителният живот. Това упражнение може да го правите на обед и вечер, ако искате, но непременно по един път сутрин. Сутрин ще го правите преди молитвата. То ще внесе разположение на чувствата и през целия ден ще имате едно прекрасно настроение.

Това упражнение може да го правите четири седмици наред по пет минути. То е едно отлично положение за съзерцание.

Сега помнете, че всяка една поза има свой смисъл вътре в Природата. Това е наука. Всяка една поза на мускулите, на веждите, всяка поза изобщо в даден момент става по един азбучен геометричен ред. Следователно, когато дойдем до положение да владеем себе си, ние веднага ще преустроим геометрически мускулите си. Това е една задача.

Има някои хора, които не могат да контролират очите си, ушите си, веждите си, устата си. Всяко нещо за ученика трябва да бъде осмислено. Много движения в човека са предизвикани от големи мъчения. Някой човек, след като се е мъчил много, станал е нервен; някой човек, като го гълчат много, в него стават известни спазми. Когато децата се възпитават добре или когато някой човек е религиозно настроен, или пък има добро душевно разположение, мускулите на лицето му стават пластични. Щом се постави в ненормални условия, тогава от него се изисква воля, за да се самоовладее. Например при една обида или при страх човек веднага трепва и хуква да бяга. Не – като ти трепне сърцето, веднага трябва да се самоовладееш. И бягането е хубаво, защото ако човек не бяга, може да го сполетят нещастия; а тъй, като бяга, той се спасява. Всякога обаче умът трябва да присъства в главата, понеже ако не присъства, човек може да бъде изненадан. Щом човек трепне, като подскочи и избяга – това е една спасителна мярка. Вземете един войник. Ако умът му присъства, когато оръжието ще гръмне, той ще запази присъствието на духа си и няма да пострада. Хубаво е да имате това хладнокръвие. Има ученици от Индия, които специално ги изпращат в Европа, за да участват на бойните полета и с мисълта си да могат да отклонят страха. Много пъти някои адепти специално създават войни, за да представят един действителен урок на своите ученици. Те създават една война между два народа, за да дадат изпит на учениците си. Ами че какво мислите? Вие се биете, а истинските ученици се учат – шрапнелите минават покрай тях, а те седят тихо и спокойно и се учат. Туй не е свещен егоизъм, това е геройство! А пък вие трябва да използвате условията тук. Хората създават войни – те са отговорни за тях; а вие покрай тях ще държите изпитите си. Например една самарянка да отиде на бойното поле, дето падат шрапнелите, да вземе един ранен и да го изнесе извън бойната линия – това е един изпит за нея – съзнателен или несъзнателен. Може наскоро да стане една война – най-късно в срок от десет години, а може и по-рано от десет години да стане тази война. Та някои от вас ще ги пратим да си държат изпита там – на бойното поле. Ние ще използваме всички условия. Ние не създаваме войните, но вие като ученици трябва да се изпитате.

Запитват ме: "Може ли без война?" Има само един начин тя да се премахне. Когато хората възприемат Любовта в сърцата си, с войните е ликвидирано. Ще стане още една война и тогава хората ще поумнеят. Тази война е натрапена. Има условия за нея сега – само чакат някой да я запали.

Великият закон, който управлява света, не се отнася за нас. Има други разумни същества, които се грижат за съдбините на човечеството. Ние само ще използваме условията. Какви ще бъдат резултатите – други са отговорни за това. Ние сме зрители на туй, което става, и трябва само да използваме условията, при които Бог ни е поставил.

 

Тайна молитва

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube