Тъмното петно в съзнанието

Тъмното петно в съзнанието

Шестнадесета лекция от Учителя
21 януари 1923 г., неделя, София

Размишление

 

(Прочете се резюмето върху темата "Разликата между ума и сърцето". Прочетоха се няколко от темите "Целта и предназначението на окултния ученик".)

Ще ви попитам сега за какво мислите и какво чувствате.

Аз ще направя едно въведение, няма да го пишете, то е предговор. Сега да допуснем от окултно гледище, че човек иде на Земята, преражда се. Например да вземем един стар дядо, който е умрял на сто и двайсет години, влязъл е в Духовния свят и да кажем, че след сто години пак се преражда наново. Допуснете, че този старец е бил философ, писал е ред съчинения. Името му е сложено в някоя енциклопедия. Там е написан и целият му живот. Ред автори са записани там. Например този старец е писал за произхода на светлината, върху създаването или произхода на човека. Този философ, като се роди отново като едно дете, ще почне да плаче; той е забравил всички философии. Питам ви: как е възможно един философ да се превърне в едно дете и да плаче пак наново? Докосвам един важен въпрос. Някои твърдят, че сърцето е това, умът е онова. Аз казвам: някой си е много учен философ, но след като се роди наново, плаче. И туй дете като порасне, като стане на двайсет и една или на трийсет и три години, пак почва да проявява своите таланти. След туй пак се връща в Духовния свят, после пак идва на Земята като малко дете. Питам: има ли връзка между проявяването на първия детински живот и проявяването на втория живот?

Сега да допуснем, че има един по-висш свят от нашия. Знаете ли, че най-глупавото в нашия свят – плаченето на едно дете, представлява предмет за изучаване в другия свят? Туй, което за нас е много глупаво, за тия висши същества там това е една философия, а всичките най-умни книги тук там са най-глупавите неща. Допуснете сега именно такова противоречие. Ние го допускаме, но може да има някои за и против тази мисъл. И действително, в Писанието се казва, че най-голямата човешка мъдрост пред Бога е безумие. Тогава иде следният въпрос: коя е нормата, върху която окултният ученик трябва да обуславя своя живот? Откъде трябва той да започне, за кое знание той трябва да положи усилие и кое трябва да тури за основа? Той няма право да се отрича от живота. Само умният човек може да се отрича. От какво? Пред мен са поставени две паници: едната паница с отрова, другата с ошав. Казвам: отричам се от първата. Защо се отричаш? Тази паница не е за мен. Взимам другата паница, в която седи сладкият ошав. Глупавият човек веднага ще вземе двете паници.

Сега от окултно гледище се казва: ученикът трябва да се отрече. От какво трябва да се самоотрече окултният ученик? Какво нещо е да се самоотричаш? Кой от вас е правил опити? Знаете ли произхода на самоотричането? Опитвали ли сте го вие? Има няколко души, които са опитвали стойността на водата. Има и от младите, и от старите, които знаят какво нещо е водата, какъв е нейният произход, каква е нейната сила. Те имат цял ред доказателства и такива преживявания, че никой не може да ги убеди в противното. Сега например все трябва да се правят твърдения. Днес всички изразяват отрицателната философия. Казват: "Това да не правим, онова да не правим." И при това, при все че се казва да не правим нещо, ние го правим. После се казва: "Това да правим, онова да правим", а ние пак не го правим. Туй, за което се казва да не го правим, ние го правим. Например казва се да не крадем, а ние крадем; да не лъжем, а ние лъжем; казва се да не сме страхливи, а ние сме страхливи. Това, което ни се заповядва да не правим, ние го правим. После казва ни се тъй: "Ще бъдете благородни, ще обичате ближните си", но ние не го правим. Защо? Кажете на когото и да е: "Ти трябва да раздадеш имуществото си." Той ще каже: "Не му е дошло още времето." Но дайте му един метод как да отвори касата на богатия човек, той ще направи това. Защо? Туй е политически живот. Като кажеш само една дума, той тъй ще нагласи ключовете си, че всичкото злато ще го извади. Американците в тази война по един изкуствен начин, законно, изтеглиха всичкото богатство на Европа. И едва сега, след войната, европейците усетиха, че златото им отиде, и мислят по кой начин да си върнат назад туй злато.

Сега изобщо туй, което става в общия живот, става и в личния живот. И тогава ние ще се спрем на следното твърдение: вие на гъсеницата не може да дадете морала на пеперудата. На вълка не може да дадете морала на овцата. На паяка не може да дадете морала на мухата. Паякът си има особен морал, вълкът си има особен морал, гъсеницата си има особен морал. И като дойдем до хората, вие трябва да разберете, че не всички хора произтичат от един и същи род. Сега ще се натъкнете на едно противоречие. Казва ви се, че всички произтичате от едни прародители. Нали тъй? Окултната наука оспорва това. Всичките хора не са родени от един баща. Не са! Туй сега между стените да остане. Разбирате ли? То не е за навън. Изнесете ли го, ще се компрометирате всички. Сега ние ще дойдем до разсъжденията за това като ученици. Възможно ли е един предмет, направен от злато, да не е златен? Възможно ли е един предмет от злато да стане железен? И възможно ли е един предмет от желязо да стане златен? Алхимиците казват: "Желязото може да стане сребро и злато." Да, но за този, който разбира. То е друг въпрос. Затова, като кажем, че всички хора не произтичат от един баща, подразбирам, че има няколко рода материя, от която хората са създадени. Няколко вида материя има и следователно телата на всички хора не са образувани от една и съща материя. Вследствие на това се явява туй съвременно противоречие. И то дълго време ще съществува, докато дойдат ония, по-висшите светове, които сега алхимически работят, т.е. превръщат нисшите елементи, които сега функционират в човешките тела. Докато работят, те разрешават една висша задача в своите лаборатории.

И когато висшите светове разрешат своите задачи, те ще почнат да правят тела, в които хората ще функционират в една нова обстановка. Тогава хората няма да грешат, а ще възкръсват. Но докато човек добие това ново тяло, той трябва да работи дълго време, трябва да си достави материя, а тази материя се добива много мъчно. Тя съществува разхвърляна, т.е. материята, от която трябва да се направят нашите тела, е разхвърляна в пространството и трябват хиляди години, за да се достави. Има твърдения, че за да се достави един грам от такава една организирана материя, от която може да се създаде нашето бъдещо тяло, всички фабрики в света трябва да работят три хиляди години. Е, питам: колко ще струва този грам? Може ли да направите едно изчисление? И тъй, ние се намираме при създаването на своя организъм, при създаването на своя ум и на своето сърце пред една от най-мъчните задачи. Като ученици туй трябва да го знаете. Не си правете илюзии. Да се създадат органите на бъдещото сърце и на бъдещия ум, да мислим тъй, както Бог мисли – то е много сериозна работа. Сега онези, слабодушните ученици, казват: "Тази работа като е толкова трудна, тя не е за нас." Така може да мисли само един човек, който не е ученик, но който е ученик, неговата задача е да трансформира своето сърце. Това е приготовление за третата култура, която сега иде. Аз я наричам трета култура малко в разрез с това деление на теософите. Не е в разрез, защото ние я вземаме от чисто кабалистично гледище, а не от теософско.

Третата култура – тя е култура на сърцето. Значи човешкото сърце трябва да се трансформира, да се преобрази. И в Писанието се казва: "Каменното сърце ще се превърне в плът." Не в плът, не е преведено добре. Ще се превърне в една материя възвишена и благородна, в която човешкият Дух ще може да работи тъй пластично, в която човешкият ум ще работи тъй възвишено, че да поддържа този благороден стремеж. Казва се: "Ще им дам сърце, направено от плът, в него ще напиша законите си и всички, от малък до голям, ще Ме познаят."

Сега вие, окултните ученици, за да може да работите, непременно трябва да имате абсолютна Вяра! Знаете ли какво значи абсолютна Вяра?

Вие сте влезли в Школата много лесно, всички сте влезли без никакви изпити и мислите, че сте в Окултната школа. Не! Вие сте в преддверието на Окултната школа и сега всеки, който ще влезе в нея, ще мине през един изпит – през девет огъня ще ви прекарат. Не мислете, че то е лесно. Аз още не съм ви взел на разходка в другия свят. Тук в Школата много лесно влизате, но един ден ще ви взема в Школата горе, да видите как седи всъщност работата. Сега изведнъж ще кажете: "Ха да видим тази работа!" Няма какво да видите. Най-първо трябва да имате абсолютна Вяра и безстрашие. Знаете ли какво е безстрашие? Някои светски хора имат туй безстрашие. Ще ви приведа един пример, аз съм го привеждал и друг път. Над Ниагарския водопад, широк близо един и половина километра, прекарват едно въже от единия му бряг до другия. При падането на тая вода с милиони кубически тонове се образува страшно бучене. И един господин с върлина в ръка минава от единия край до другия край по това въже. Ще кажете: "Това е смелост." Втория път той се връща и взима друг един на гърба си и пак минава по въжето с върлината. Третия път взима пак другия човек на гърба си и минава вече без върлината. И двамата минават по въжето. Представете си какво концентриране трябва да има този човек на ума си, за да мине по туй въже, и колко внимателно трябва да върви, стъпка по стъпка! Никакво подхлъзване не трябва да има. Защото при най-малкото подхлъзване и двамата ще платят с живота си.

Та ние в този свят сме отгоре на едно такова въже и трябва да минем по него. Отдолу има такъв рев, такова бучене! И всеки един трябва да има такова концентриране на мисълта! И аз бих препоръчал всеки един от вас да има такова концентриране, каквото има у този американец, който е минал по това въже. Питам ви: ако вие имахте това концентриране, нямаше ли да минете? Щеше ли да ви смущава ревът? Не. Рев има в света. Горе на въжето си. Каква цел имаш? Една велика задача имаш – да минеш водопада от единия край до другия по това въже. Сега при този закон ние ще дойдем до способността да контролираме своите чувства. Не се стремете да контролирате вашите силни чувства. Стремете се да контролирате най-малкия си недъг. Постарайте се този най-нищожен недъг да го контролирате. Допуснете, че вие имате по закона на наследствеността следния недъг – обичате да се почесвате отзад по главата. Това, да се почешеш, не е грях, то е в реда на нещата. Но постарай се този недъг да го премахнеш. Знаете ли в какво противоречие ще се намерите? Или например имате друг недъг – седите на стола си, слагате си единия крак върху другия, а после правите обратното. След туй си местите и ръцете. Това не е грях, но като седнете на един стол, тихо и спокойно трябва да седите, да си слагате краката така, че да запазите своето равновесие.

После например, ако аз седна някоя вечер тъй, да се отдам на размишление, вие се нервирате. Вие ще кажете: "Защо Учителя мълчи? Какво нещо ни липсва?" Аз си мисля, а вие казвате: "Кажи нещо, де!" Да каже нещо Учителя! Ами че аз казвам. Аз мълча и ви казвам в себе си, на ума си: вие разрешихте ли великата задача на живота? "Е, кажи де, кажи нещо, Учителю." На този, малкия недъг, трябва да му намерим произхождението. От какво е произлязъл този малък недъг? После вземете следното, което се заражда често между хората. Хора, които много се обичат, между тях се роди един недостатък – че и най-малкият оттенък на думите се тълкува зле. Единият каже нещо, другият изтълкува думите точно в обратен смисъл. Как ще си обясните това изопачаване? И казваш, че ти обичаш другия, а когато той говори, мислиш: "Тази дума е за мене." Тогава имате два живота. Е, как е възможно един човек да ви обича и да ви каже една обидна дума? Откъде е произлязло това противоречие? Ще кажете: "Някой дух му е казал, той му е внушил тези мисли." Но това не става само един път. Той ти каже веднъж, и втори път, и трети път обидните думи и наруши цялото равновесие между вас. И между тия хора става едно разединение. Да кажем, някой ученик е влязъл в Школата, ревностен е, един от първите е, но по едно време почва да се явява у него едно охлаждане, охлаждане и той си излезе от Школата. Другите обясняват: той е зелен, той не е готов още. Не! Въпросът не е там. Той не е излязъл от Школата. Той е чул тука някои работи и отива да ги провери в света. Може след четири-пет години да се върне и да каже: "Аз разреших нещата." Той е отишъл надалече и работи. Онези, които не разбират закона, ще кажат: "Той е излязъл от Школата." Не, той решава задачата.

Сега в тия малки погрешки трябва контрол! Има погрешки, които само ние знаем. Туй, което хората знаят, това не е погрешка; това, което само ние знаем, това е погрешка. Бъдете уверени, че всеки сам знае своите погрешки. Погрешките не са видими. Те имат отвън резултати, но погрешката не седи в тия резултати. Тя другаде се крие. Само ние знаем нейната причина. Тази погрешка, която вие съзнавате, за нея говоря аз, за погрешката, която седи във вашето съзнание. Като влезем в новия салон, трябва да имаме една голяма дъска, да ви обяснявам нещата. Сега някои работи може да разбирате, някои не разбирате. Туй, което в даден момент ти съзнаваш като една нищожна погрешка в съзнанието си, то хвърля едно малко петно в съзнанието ти, една точица. Ти ще го опиташ – една точица е то. Затуй ще употребиш всичките средства и ще се постараеш да премахнеш туй черно петно от съзнанието – ти вече имаш знание.

Туй черно петно, това е една гъста материя, през която Божествената светлина не може да минава, и следователно в съзнанието ти то се показва като една черна точка. И във физическия живот, и в сърдечния това има ред проявления, т.е. всички мисли и желания, които са дошли под сянката на тази черна точка, са осакатени. Следователно туй малко черно петно е зачатък на една малка проказа. И тази проказа е вътре в човешкия живот. Тя някой път се увеличава, някой път намалява. Почнете тогава да се молите и вижте дали вашата молитва има сила да премахне това петно. Туй малко черно петно вътре в съзнанието си вие го осъзнавате. Никой не го вижда, само вие го съзнавате – то е толкова малко, че с най-силни микроскопи трябва да го търсим. Само вие го виждате, никой не го вижда. И такива петна всички ги имаме. Светиите са идвали в Школата, те са виждали тия петна. Някой светия прави чудеса, лекува другите, а при това той има такова едно петно, постоянно се бори с него и търси начин как да се освободи от него. Един светия седи двайсет години в гората, чака и не може да се освободи от такова едно малко петно, търси начини. Седи в гората и чака. Защо? Щом разреши въпроса как да премахне това петно, той не седи вече в гората, а се връща в обществото. Сега ви препоръчвам това: аз виждам – всеки един от вас има такова едно малко, микроскопическо петно и ви препоръчвам като ученици да насочите вашата деятелност, за да го премахнете от съзнанието си. Да бъде съзнанието ви чисто или най-малко да може да местите това петно от едно място на друго. Туй показва, че имате сила да може да го местите както в часовник. Това е първият опит, който трябва да правите във вашето съзнание. И всичките изобретатели в съвременната цивилизация, които са се домогнали до някои окултни сили в каквото и да е направление, тия изобретатели според резултатите, които са произвели, за в бъдеще ги очаква голямо нещастие – едно такова петно ще се образува у тях. Тия изобретатели са забогатели, милиони са спечелили от изобретенията си. Да допуснем сега, че един алхимик е намерил закона за подмладяване на живота на хората. Дойде един, който е живял развратен живот, той му даде два-три пъти от това средство и поднови организма му. Знаете ли каква ще бъде неговата отговорност?

Сега първото нещо: в Школата се изисква онези от вас, които искат да добият истинското познание, да се доберат до един положителен морал, не до този, обикновения морал. И тогава това черно петно на съзнанието вие сами ще си го намерите. Направете опит. Аз бих желал за цял един месец всяка вечер между десет и четири часа, когато се пробудите, да проектирате ума си към вашето съзнание. Вие ще видите в себе си една бяла, мека, много приятна светлина – то е вашето съзнание, което прави отражение. Насочете погледа си към съзнанието, направете едно изчистване в ума си и вижте тази белина еднаква ли е. Къде е по-бяла? Някой път към периферията е много светла, а към центъра потъмнява, както един художник рисува предмет, който хвърля своите сенки. Центърът е светъл, а периферията е потъмняла. Някой път ще забележите туй петно вътре в центъра на тази светлина, някой път няма да го забележите. Щом намерите тази светлина, вие ще се концентрирате пет-десет-петнайсет минути. Това са наблюдения – ще гледате дали можете да намерите туй малко черно петно. Ще разделите съзнанието си, за да видите откъде се пада петното – от лявата страна на вашето лице или от дясната; отгоре към челото или надолу към брадата. Тази светлина ще бъде под ъгъл около четирийсет и пет градуса и някой път, ако я гледате дълго време в съзнанието си, ще вдигнете главата си нагоре, тя ще дойде над главата ви перпендикулярно и ще почне да се движи бързо над нея и после ще се отдалечава, отдалечава нагоре. Като гледате така дълго време в пространството, ще видите, че се образува нещо като дупка, която се намалява, намалява, докато изчезне. И след туй всичко наоколо потъмнее: съзнанието е изчезнало, няма го.

Докато тази светлина съществува, вие усещате едно приятно настроение на духа си, щом се вдигне нагоре и изчезне, почвате да усещате една тъга, една скръб. Въпросът е защо тази светлина се вдига нагоре? Сега, като изучавате псалмите, Давид казва, че той наблюдава своето сърце, своето съзнание. Направете го и вие, но само онези от вас, които искат, не всички обезателно. Онези, които искат да дадат един нормален ход на своето учение, нека направят този опит, той не е задължителен. Но онези от вас, които го направят, да постъпят според закона на Мъдростта. Тук трябва Мъдрост. Разбирате ли? Тук трябват Мъдрост и постоянство. Мъдростта и Истината могат да разрешат този въпрос. Любовта после ще дойде. Само онези от вас, които имат тази интелигентност на ума си, те могат да направят опита. За един цял месец, от пет до трийсет минути най-много, могат да правят своите опити. Не бива да мислите, че успехът е в многото наблюдения. Някой път човек за пет минути може да разреши повече неща, отколкото за трийсет минути. Концентрирането не зависи от времето. След един месец аз ще питам някои от вас намерили ли са туй петно вътре в съзнанието си. Само така ще се домогнем до един окултен закон за живота. Ние не искаме сега да реформираме света, както досега са го реформирали. По тия закони, по тия правила, както сега се реформира светът, то е "две затъкава, три разтъкава, две затъкава, три разтъкава". То е едно забавление. Туй поправяне на света не е поправяне. И човек със сегашния морал никога не може да се поправи. Невъзможно е! Защо? Причините, които произвеждат тия недъзи, са незасегнати, а ние само временно чистим тия резултати. Например болестите в света сега много се увеличиха. Какви ли хигиенни мерки не са взети? В едно отношение взимат мерки, в друго отношение болестите се увеличават. Забележете, след като влязохме в Школата, започнахме с музиката, но когато започнахме да пеем тези песни, изведнъж у вас дойде тази кашлица, всички почнахте да кашляте. Ама тази кашлица аз нарочно я допуснах.

Аз ви поставих на един изпит, зная къде седи този ваш недъг. Всичко седи тук, в гърлото, и работи надолу в корема. Казах ви много пъти да кажете на кашлицата: "Слушай, аз съм мобилизиран." Сега не е лошо, че кашляте, то е в реда на нещата, но причината е в гърлото. Във вашия живот, между Бога и вас, между Ангелите и вас, има известна дисхармония. Дисхармонията между вас и Бога е в това, че вие Любовта Му не я възприемате, както трябва. А че с Ангелите сте в контраст, то е, защото не възприемате тяхната Мъдрост, както трябва. И вие се намирате в едно несъзнателно противоречие. Например казвате: "А, нашето сърце е топло." Любов имате, нали? Но ако Бог е Любов, как е възможно в мен, който имам Божествената Любов, да се роди в сърцето ми омраза? Невъзможно е! Омразата е от друго естество. Или не е вярно, че аз съм имал Любов, или Любовта не е у мене, или отношенията между мен и Бога не са правилни.

Туй е по закон, това е принципът. Второто положение е, че не сме уверени в нашето знание, в туй, което знаем, и не можем да го приложим. Вие, съвременните окултни ученици, ако дойде при вас един адепт, как ще го посрещнете? Ако ви дам един изпит, най-малко три четвърти от вас бихте се увлекли. Защо ще се увлечете? Как? Аз зная. Тук преди години, в София, дойде един млад момък, дойде и една млада мома. Те бяха от Хасково. И двамата отиват, въодушевени от Новото учение, да проповядват в Македония. Момъкът говори с духовете чрез момата и духовете им казват да отидат в Македония. И двамата ме питат: "Ти какво ще кажеш?" Аз им казвам: "Може да отидете, ако искате, но ако питате мен, не отивайте, не му е времето да отидете сега в Македония, може да останете да работите тук." И те останаха да работят в София. Почнаха да се стичат около тях нашите приятели, даже някои от най-видните отиваха. И тогава медиумът казва на една сестра, която после си замина: "Ти скоро ще умреш, но трябва да осигуриш нашето дружество, да му завещаеш нещо." Е, хубаво. След това тия двамата отидоха в Пловдив. Там друга една сестра с цялото си семейство отиде при тях и се опропастиха. Сега да знаете, че този, който беше повел тази мома да иде в Македония, той не е тъй силно духовно развит. Той живее само за себе си, нищо Божествено няма в него. И като погледнеш в Духовния свят главата му, тя там е черна, но неговият личен егоизъм свети горе на главата. Ама другите благородни, Божествени качества – всичко туй спи. Казвам му един ден: "Слушай, ти трябва да се върнеш назад, да подготвиш себе си, да се освободиш от всичките свои недъзи и тогава може да идеш да проповядваш, а тъй ти ще създадеш на себе си едно зло." Сега този, младият момък, беше под влиянието на други адепти, защото в света действат и други адепти. Някой път те идват и тук, в България. Не мислете, че не я посещават. Адепти посещават и Школата в София. Някой път с физическите си тела идват, а някой път идват със своите астрални тела. Мислите ли, че туй, което сега свещениците правят, аз не зная на какво се дължи? Знаем ние произхода му. Произходът му не е тук, от България, той е от друго място. По някой път вие ще кажете: "Господ нали е силен?" Да, Господ е силен, тъй, но и ние трябва да бъдем силни. Разсъждавайте по същия начин. На окултния ученик не му е позволено да разсъждава детински. Той трябва да разсъждава като мъж. Житното зърно не трябва да пита: "Слънцето нали ме грее?" То трябва да пита така: "Способно ли съм аз да използвам светлината, която ми се изпраща, мога ли да използвам слънчевата енергия?" А туй колко е силен Господ, не е важно. Важно е в състояние ли сме да използваме тази светлина, която иде от Бога, за благото на нашата душа и за нейното растене? Това трябва да ни интересува като ученици. Тази светлина, малката светлина, която имаш за растене, тя е важна. Сега, като ви говоря така, вие пак няма да разсъждавате детински.

Ще кажете, че се обезсърчавате. Не, в окултната наука няма обезсърчение! Там има знания! Това е Мъдрост. Ще разсъждавате. Няма да мислиш, че ти си праведен, но ще знаеш, че пътят ти е отворен. Там е способният ученик, в това се вижда дали той е добър, или лош. Способен ли е той, пътят му е отворен навсякъде. За резултатите на своята способност той после си дава отговор, но пътят му е всякога отворен. Та сега първото нещо – вие трябва да развивате тази способност в себе си. Способността седи в това безстрашие на вашата мисъл. Тази мисъл да я развиете тъй, както е в първоначалното нейно произхождение, т.е. да схванете една Божествена мисъл тъй чиста и ясна, както си е, без да се опасявате от нейните последствия. Ние някой път говорим за Любовта и после ще кажем: "Е, има философия, за да се разбере тя." Не, не, Любовта може да се разбере само по един начин. Ако аз бих пуснал тази вечер тока на Любовта, вие щяхте да я почувствате. Може някой път за половин час да пуснем тока на Божествената Любов, тогава вие ще почувствувате какво нещо е Любовта. Ако половин час тече този ток във всинца ви, вие ще научите много повече, отколкото от всичката философия, която сега съществува в света. Вие ще кажете: "Ха, пусни го!" Прави сте – и аз да съм на вашето място, и аз ще кажа тъй: "Ха, пусни го!" Питам, ако аз го пусна, този ток ще произведе ли тия резултати, които Невидимият свят очаква? Разберете, че Живата природа държи строга сметка за всичките свои живи сили. Тя тъй щателно следи за тях! Много щателна е тя. Ако тече половин час този ток, един ден ще ни представят сметка. Природата държи сметка и не може току-тъй да пуснеш този ток, ще го пуснеш навреме. Може да се пусне, но навреме, ако вие сте приготвени. Ако намерите тия черни точки и можете да ги контролирате, тогава токът може да го пуснем. Не искам да се шегуваме. Сега ще дойдем до сериозна работа. Като пуснем този ток, старите ще ги подмладим, а младите ще ги състарим. Има млади, които са позлатени отвън, и като пуснем тока, ще изчезне златото и те ще останат така, като че са стари; има стари, които отвътре са със злато, а отвън са обвити с един пласт от обикновен метал и като пуснем тока, този пласт ще се стопи, а златото ще остане. Тъй че всеки ще се яви в своята вътрешна същина. И цялата обстановка на нещата ще се измени.

Тогава ще видите кой е праведен и кой е грешник. Кой е праведен – това е на обикновен език. Ще се видите, всеки ще разбере учен ли е, или не, а не кой е праведен. Този ток ще покаже кой от вас е работил в миналото, доколко се е занимавал, как се е учил, когато е бил в Школата, каква е била способността му. Само така ще се разкрие доколко той се е учил и как е използвал това знание в ред съществувания на миналото.

И следователно във вас ще се представят всичките тия картини на вашия минал живот и вие ще се спрете и ще кажете: "Разбирам, тази погрешка се дължи на тия причини." И при туй съзнание вие ще поправите тия погрешки много лесно. Та главното нещо, което се изисква, е да съсредоточите ума си във вашите способности, да използувате Божията светлина. Сега с туй, което става в окръжаващата среда, искат да отвлекат вашето внимание в друга посока. То е едно налягане и онзи ученик, който разбира закона, ще знае, че туй налягане отвън е тъй необходимо, както в една реторта трябва да има налягане, за да може законът да работи. В Школата трябва да има известно съпротивление. Та няма да се плашите от външната обстановка на нещата. Тия свещеници, които днес пречат, те са били ученици някога в Окултната школа; някои от тях са изпъдени от Школата и като няма какво да правят, станали са свещеници. Но Школата на Бялото Братство, тя е безпощадна. Един ученик веднъж изпъден ли е от училището за непослушание, неговата съдба е решена – той ще деградира постепенно. Постепенно изгубва ония условия, при които той може да се учи, и следователно при всяко едно прераждане условията почват да стават по-тежки и по-тежки, докато той дойде в положението на един посредствен индивид. И тъй са се родили в Индустан тия парии, най-бедните, идиотите, най-тъпите. И с умните е същото – всеки един човек ще дойде до това положение, щом веднъж е постъпил в една школа и се върне назад. В каквато и да е школа – дали си от Школата на Бялото Братство, или от Школата на Черното братство – и в двете законът е един и същ – всякога резултатът е смърт, няма друго! Трябва да знаете: излезете ли веднъж от Школата, очаква ви смърт!

Там законът е смърт. Казва се: "Който претърпи докрай, спасен ще бъде." Не трябва да се страхувате в нищо! Трябва да бъдете безстрашни! Връщането назад е смърт. Дали си в едната школа, или в другата, същото е. Затуй и в Черното братство, и в Бялото Братство всички се отличават с постоянство. Какво постоянство има във всичките братства! Защото те знаят, че ако не издържат – смърт ги очаква! В Черното братство всеки, който не устои, очаква го смърт; и в Бялото Братство всеки, който не устои, очаква го смърт! Обратно – в Черното братство, ако устои, очаква го Живот; и в Бялото Братство, ако устои, очаква го Живот.

И тъй, ще се стремите да не се обезсърчавате. Ще ви дойдат големи обезсърчения, ще кажете: "То тази работа не е за нас. Ние сме стари, външните условия са такива, ще чакаме по-благоприятни условия." Не се лъжете! По-благоприятни условия от тези няма да намерите. По-неблагоприятни ще намерите, по-лоши ще намерите, но по-благоприятни от сегашните няма да намерите. И после ще кажете: "Има малко време, да отложим, да си помислим." Никакво отлагане! Никакво мислене! Не да прогласите света, да кажете: "Ние сме окултни ученици." Но в себе си, във вашето съзнание, ще кажете: "Сега е време, този въпрос аз трябва да го реша. Сега или никога!" И когато решиш, хората няма да знаят, няма да казваш никому – на себе си само ще кажеш, на ума си ще кажеш. Има един ум, който вие само го знаете. Няма да кажеш: "Аз." Не, ти ще се обърнеш към своята душа. Какво трябва да кажеш на тази душа: "С теб е Бог! Ти ще победиш! Твоята победа е моя победа." Всякога ученикът трябва да признава, че Бог е в душата му. То е закон. Не признава ли великия закон… Кой е този закон? Аз онзи ден казах правилото. Аз вярвам само в един Бог на Любовта, в един Учител на Мъдростта и в един Дух на Истината. Тъй трябва да бъде! В един Бог на Любовта, в един Учител на Мъдростта и в един Дух на Истината. Туй трябва да бъде правило на всеки един окултен ученик! Ще се спре и ще го каже. Това правило трябва да го разрешаваме. Сега не мислете, че вас в окултния свят ще ви посрещнат с такива цветя. Не, много нещо ще минете, но мъжество се изисква от вас. Ще минете вътрешни борби; външните борби са нищо, те са цвете! Ще влезете в едно противоречие със себе си, ще дойдат духовни борби. Дойде ли тази борба, няма да си извадите ножа като Дон Кихот, а ще се спрете и ще кажете на душата си: "С теб е Бог! Ти ще победиш! Твоята победа е и моя победа! Аз вярвам в един Бог на Любовта, в един Учител на Мъдростта и в един Дух на Истината."

Сега вие, учениците, които ме слушате, имате този обикновен морал да се критикувате. Ако аз дойда да засегна морала… Този морал е за света, трябва да го напуснете. С този морал никога няма да се оправите. И Школата няма да се оправи. Преди всичко трябва да имате дълбоко в съзнанието си желание, като седнете вечерно време в своята стая, мислено да обгърнете всички ония ваши приятели, ученици: изпратете им една Божествена мисъл на Великия учител, изпратете им едно добро пожелание на Великия Господ на Любовта, изпратете им едно благо на Великия Дух на Истината. Дълбоко от душата си пожелайте на всички поименно и те да имат туй благо, което вие имате. Пожелайте в себе си да ги повдигнете. Постарайте се някой път да видите, че те светят във вас. Не се спирайте върху техните погрешки, не оставяйте да проникват те във вашето съзнание, а да са пред вас като свещи. По-дълбоко идете. Всяка една душа има наслоения от миналото, такива пластове! Туй наслоение трябва да се пробие. Те са като в някоя рудница затворени и вие трябва да влезете като първия спасител между тях. Може би някой от учениците да е обезсърчен, да каже: "Тази работа няма да я бъде, аз ще напусна Школата." Ти със своята мисъл ще се притечеш, ще кажеш: "Братко, аз съм с теб, моята душа е с тебе!", ще го насърчиш. Това е Любов. Ако тъй казвате всяка вечер. А вие сега какво правите? Седнете, започнете вашето "медитиране": "Онзи там на първите столове седнал, той да ми говори! Само той знае; десет години как е в Школата, нищо не знае, пък сега дошъл да ми се показва, че е нещо." Медитация е това!? Или кажете за някой брат: "Че как досега този Учител не е могъл да го поправи? Ако беше той от Бога пратен, той трябваше да пусне този ток, та братът да стане светия. Тази работа няма да я бъде." За някоя си сестра, хайде да не й казвам името, казвате: "Ха, тази, младата, сега влязла в Школата, а ние от толкова години сме там, вече сме стари, а тя едва влязла, знаем я ние." Това са спънки за един окултен ученик. Млади, стари няма! Грешките на хората – това са благоприятни условия за вас да се развивате. Това трябва да го знаете.

И в този свят, ако вие искате да знаете, праведните хора са грешни, а грешните са праведни. Защото един грешник, който се е оцапал, той казва: "Господи, в мене вече нищо не остана, аз толкова много съм се оцапал! Аз зная, аз опитах всичките хора и от сега нататък от хората не очаквам нищо. От Тебе очаквам, Ти няма да ми изневериш; всички хора ми изневериха. Аз опитах всички хора и сега, каквото ми кажеш, ще го правя." И почне да се повдига. А праведният каже: "Аз съм способен, това ще направя, онова ще направя." Той седи и в края на краищата нищо не излезе. А онзи, падналият, няма да се минат пет-шест години, той ще се повдигне, Бог ще му помогне. И ако някой от вас оспорва това, нека прочете в Стария завет какво каза Господ на Соломон. Яви се Господ на Соломон и му каза, че ще има голяма мъдрост. И какво стана със Соломон? Всички му се смяха. Колко жени имаше той? Около деветстотин наложници. Това е едно морално падение. Казва се, че в първо време той се отдал на ядене и пиене. Каквото пожелавал, всичко правел. Разбирате ли? Нали той беше всичко, нали той беше най-умният? Казваха му: "Като теб в Израил друг цар няма да бъде." Най-първо Соломон имаше тази претенция – обещаваше храм да направи. Имаше големи окултни познания, но после трябваше да премине през закона на смирението. Като четете 12. глава от Еклесиаст, казва се: "Помни, че Господ ще докара всичко на съд."

И като четете притчите на Соломон, много от неговите мисли са нахвърляни в края на живота му, когато той вече признава, че философията не седи в тази световна Мъдрост. И затова казва: "Суета на суетите, всичко е суета." И който пише много книги, Мъдростта не е там. Има нещо по-дълбоко. Аз го опитах. Ако човек не го научи, всичко е напразно. Не е там спасението. Той е намерил нещо, за което е казал, че не му е време сега да се говори. Друг ще дойде да говори. Сега, ако аз ви кажа, че един от учениците на Христа беше и Соломон, може ли да намерите кой беше Соломон? Кой от дванайсетте ученици е той? (Обаждат се: йоан, Павел.) Който и да е, намерете го в себе си.

Аз ви казвам само толкова. И тази сутрин ви казах, че няма да ви разправям защо е дошъл Христос. И защо е страдал, пак няма да ви кажа, но ще ви кажа защо трябва да се обичаме и любим. Туй ще ви кажа. Аз ви казвам, че Соломон е бил един от Неговите ученици. Той е имал тази опитност и казва: "Всичко в света е само Един. Само Един остава в света." Значи един от учениците на Христа беше Соломон. И той се сподоби да влезе в Школата на Христа с големи страдания и смирение. И му казват: "Ти ще влезеш в Школата на Христа, за да научиш това, което сега не знаеш." Вие нали казвате: "Ние сме в Школата на Христа." А за да влезете в Школата на Христа, вие трябва да претърпите едно такова морално падение, т.е. един такъв тежък изпит, какъвто не сте виждали. И сам Христос, като слезе на Земята, Той минаваше един велик изпит. Какъв беше този изпит? Че върху Неговите плещи трябваше да се сложат греховете и пороците на цялото паднало човечество и Той почувства, като че сам Той ги е извършил. И трябваше да намери един модус:* като освободи всичките тия души, да им даде един нов подтик, нов тласък да дойдат пак на Земята, да се очистят, да се повдигнат. Следователно сам трябваше да дойде на Земята да разреши задачата си и да я опита. И Той я опита и каза, че по този начин трябваше да се реши задачата. По кой начин?

Сега, ако вие сте готови, има и друг начин за изучаване на Евангелието. Казвам: вие едва влизате в Школата, в преддверието на Школата сте, но и вътре ще влезете. И сега, ако вие вървите назад, смърт ви очаква. Напред – живот има. Тъй е разрешен въпросът. Да не мислите, че е лесно да кажете: "Аз ще се откажа." Ще се откажеш ли? Въпросът е тъй за вас: смърт или живот! Напред е живот, назад е смърт. Нищо повече! Най-малкото поколебаване – смърт. Назад е смърт. Каквото и да ви кажат: младост, знание, Мъдрост, Истина, Свобода, Правда, Любов, Милосърдие – всичките тия работи са неща на бъдещето. Позор, грехопадение, нещастие – всичките тия озверявания, това е връщане назад. Едно от двете ще решите! Напред! Никои от вас да не бъдат страхливи! Безстрашни ще бъдете и тогава Бялото Братство ще ви помогне по един особен начин. Не! Няма да ви помогне, както вие искате, както вие очаквате. Великото Бяло Братство има особени начини за помагане на учениците, които са искрени и честни. То е много внимателно. Но и вие ще бъдете искрени. Не искрени, аз ще взема думата чистосърдечни. Първото нещо не е искреност, а чистосърдечност. Знаете ли какво нещо е чистосърдечност? Да си чистосърдечен не за света, но като седнеш, вътре в душата си да отпратиш мислите си към Бога, този Бог на Мъдростта, Любовта и Истината. Ти ще бъдеш тъй чистосърдечен, за да може всичките Божествени лъчи да се приближат, да проникнат в душата ти. За себе си такъв ще бъдеш. Няма да разправяш, че ти си чистосърдечен, защото ще се опетниш.

Когато хората разправят за греховете ти, в душата си да останеш спокоен, да кажеш: "Аз познавам себе си, чистосърдечен съм в най-малките неща." При най-големи обиди, бури, нещастия да не се размъти дълбочината на твоето сърце, да бъдеш тих и спокоен в душата си. Може да има голяма тъмнина, противоречие, но като застанеш в този център, да няма никаква външна сила, която да може да те поклати от твоите основи или да те разколебае, и да кажеш: "Тук и никъде другаде!" Сега това са принципи, които трябва да приложите. Някои от вас сте свързани, женени сте. Но що е женитбата? Мъж и жена – един договор имате. Някои от вас сте приятели – и то е договор; някои сте слуги и господари, учители и ученици – това са все отношения, вземания-давания. Ние имаме кармични връзки. Как ще се разрешат тия кармични въпроси? Тия въпроси може да се разрешат само чрез Божията Мъдрост. Любовта при сегашните условия не може да разреши въпроса. Чрез Любовта галените деца стават развалени деца. Ако вие при сегашния живот дадете на един човек Любов, няма да го ползвате, вие ще го развалите. Вие първо ще засегнете неговата душа с Божията Мъдрост, а после чрез Божията Истина. Любовта, тя ще действа, но по пътя на Божията Мъдрост и на Божията Истина.

Сега аз говоря за Любовта, нали? Но онази Любов, за която аз говоря, и тази любов, която вие познавате, те са две сили, които се различават. Аз говоря за Любовта, според която всички трябва да вярваме в Бога еднакво. Всички еднакво трябва да вярваме! Всички трябва да излизаме да се печем на Слънцето. Един човек ще използва светлината по един начин, кравата ще я използва по друг начин, птицата, паякът – по трети начин. Не може всички същества еднакво да използват светлината. Аз при светлината ще взема една книга, ще чета, а паякът при тази светлина ще направи своята мрежа. Та при сегашните условия как бихте използвали Любовта? Ако Божията Любов би дошла във вашите сърца и ако вие не се пречистите, тя ще произведе обратен резултат, ще увеличи вашите страдания. Вие ще станете извънредно чувствителни, ще се обиждате от най-малките неща, ще кажете: "Защо Господ не ми даде това нещо?" Не, така ще бъдете към Бога положителни, а спрямо хората ще бъдете негативни и ще привличате недъзите им, техните отрицателни черти. А в Окултната школа всички ученици трябва да бъдете положителни към света, диамантена стена трябва да имате към него. А спрямо Бога трябва да бъдете в негативно състояние – отворен да бъде вашият хоризонт и всички сили, които идат, да ги възприемете, да бъдете в едно пасивно състояние да приемате. А сега вие отгоре сте затворени, а отстрани сте отворени и вследствие на това страдате, вследствие на това идва и вашето нещастие.

Някой има един недъг, изгради стена, затвори се. Този недъг е минавал от един човек във втори, трети, четвърти; грехът като зараза минава у всичките хора, той има дълбоко произхождение. И греха в неговото космическо произхождение няма да го премахнем ние. Грехът в сегашното състояние представлява една велика задача за Окултната школа, за великото Бяло Братство, което работи с хиляди години в своите лаборатории, за да намери един цяр против него. И Христос, като е дошъл на Земята, Той е давал на своите ученици този цяр, давал им е начини за лекуване. И в Евангелието, ако четете внимателно, ще намерите как да се лекувате. Всички проповядват този цяр. Но преди всичко ни трябва една Божествена Мъдрост – да владеем най-малките недостатъци в себе си. И в какво се състои недостатъкът? Да допуснем сега двама приятели сте, скарате се, нали? Той ви каже някои горчиви думи, и вие му кажете такива и се разделите и двамата. И почнете тогава: "Той не е прав." Другият също казва: "Ти не си прав." Как ще се примирите? Ти може да отидеш при приятеля си и да кажеш: "Извини ме, аз те обидих." Но той не прощава. И в твоята душа ще остане нещо, но и в неговата душа остава нещо. Не може да се примирите по този начин. Истинското примирение е следното: ти ще се спреш в себе си, дълбоко в съзнанието си, и ще кажеш: "Господи, аз огорчих Твоя Дух, огорчих Теб, този, Великия. Аз не можах да устоя на добродетелта Ти, аз Те огорчих, не можах да устоя на висотата. Огорчих Те много." И ще се обърнеш, ще се молиш, ще чакаш, докато дойде туй обновление. Ти ще го почувстваш. Няма да се мине ден, два, три, един месец, и твоят приятел ще дойде. И в неговата душа ще се яви обновление. Нашите грехове са против Бога! Като направите грях в Школата, вие огорчавате Бога. Няма да огорчавате Бога. Тогава ще приемем този вътрешен мир, ще дойде примирението, радостни ще бъдем. Този е пътят за повдигане на ученика. И всеки окултен ученик трябва да бъде свободен от всички недъзи, за да може да учи правилно. Това е необходимо, за да дойде Божествената Мъдрост. За да може да се развие тази диамантена воля при сегашните условия, непременно трябва да имате тия задачи, тия разсъждения. Те са трудни, но може да правите малки опити. По този начин вие ще се подмладите.

Знаете ли какво нещо е човек като се обърне към Бога? Леко ти е, приятно ти е, усещаш една приятност, нещо нежно, което се усмихва. Хората може да говорят всичко, каквото искат, но ти усещаш в себе си нещо хубаво, възвишено, благородно, един порив имаш и след време ти ще израснеш като едно мощно дърво.

Та казвам: сега вие, учениците, ще се подготвите, за да мога този ток да го пусна за половин час, защото и на мен той ми трябва. Защото аз, като го пусна, ще го употребя за друга работа. Та ще помогнете да пуснем този ток. Ако помогнете да пуснем този ток – добре, ако не може – пак добре.

И тъй, ще бъдете безстрашни и ще се научите да контролирате тези малки петна във вашето съзнание. А другите въпроси, те са въпроси само на времето. След тях в Школата ще научите всичките методи, по които може да изправите вашите недъзи. Един малък недъг, извършен вече, той може да се поправи.

Сега аз не говоря да се обичате. Защото когато говоря, че трябва да се обичаме, всякога се явява противното. Ще бъде смешно, след като съм извел всички на Слънцето, да кажа: печете се! Туй е положението – извел съм ви на Слънцето да кажа: "Печете се!" Това е, когато казвате, че трябва да се обичаме. Аз тъй разбирам. Излезли сме на Слънцето, аз ще седна, ще говоря за други работи и без да ви казвам да се печете, вие ще се печете и благодатта ще дойде. Някой ще каже: "Ще си загубим времето." Друг пита: "Дали правилно се пека?" Печи се, както обичаш – на едната страна легни, на гърба си легни, стани, печи се колкото искаш, имаш всичките условия, няма какво да говориш.

Затуй казвам: няма какво да ви съветвам да се обичате. Аз съм ви извел в Живата природа и ако вие не се печете, аз няма да ви говоря да се печете. Аз съм ви извел и Божието Слънце ви грее, няма какво да ви казвам: печете се! Не, друго нещо има, което можем да научим. След като се понапечем, ще отворим една книжка, ще кажа: елате сега, седнете тъй, че да не си правите сянка един на друг, и хем ще се печем, хем ще учим. Човек, като се пече, е разположен да учи. Сега е време не за Любов, а за учение, за Божествено учение, понеже имаме условия за туй учение. Няма да ви кажа: "Аз вярвам, вие ще се учите." Ще учим; помнете, че сте отвън на Слънцето и всеки един от вас може да се пече, както намери за добре, но всички ще учите по определен начин. Няма да учите, както е било досега. Система има, начини има за учение. Тия изкуства сега ще изучавате – как трябва да учите, как трябва да четете книгата, как да я държите и каква поза трябва да имате при четенето на книгата. В Окултната школа има особени начини и методи как трябва да четете и тия методи ви трябват. И то е най-трудно. Както един цигулар, млад ученик, трябва да го учите как да държи цигулката си, този лък, а то е най-трудното, после има позиции и пр., тъй и в Окултната школа ги има тия позиции, този лък. После, цигуларят трябва да знае как се нарича движението на лъка, отгоре има особено движение с него, туй го изпълняват най-видните виртуози – това е игра на лъка върху струните. И всеки един окултен ученик трябва да има един гъвкав ум. Умовете на всинца ви са приготвени от толкова време, вие може да учите.

Сега друг опит ще направим за три минути, на Слънцето няма да ходим. За три минути ще съсредоточите ума си, да видим може ли да намерите вашето съзнание, тази светлина. Да видим без никакво препятствие дали ще го намерите, или не. Положително ще насочите ума си нагоре, в тази посока, в която е Слънцето, Божественото Слънце – то е винаги над нашата глава, където вървят теченията. Ще има малко отклонение в тази посока, но ще гледате да се абстрахирате временно от всички тия влияния, които отстраняват вниманието ви, ще насочите мисълта си към това дали ще можете да видите малка светлинка. Който види – добре, който не види – пак добре.

Сега да започнем своето упражнение!

 

Тайна молитва

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube