Правила за Окултната школа

Правила за Окултната школа

Въвеждаща лекция от Учителя
1 октомври 1922 г., неделя, Русе, 20 ч.

Ще прочета първите 10 стиха от 10-а глава от Евангелието на йоан: "Истина, истина ви казвам: Който не влиза през вратата в кошарата на овците, но прелазя от другаде, той е крадец и разбойник. А който влиза през вратата, пастир е на овците."

Като казва Христос: "Който не влиза през вратата", то значи, че който не влиза през вратата на Любовта, той е крадец и разбойник, а който влиза през вратата на Любовта, той е пастир. "Нему вратарят отваря, и овците слушат гласа му, и своите овци по име зове и ги извожда."

Значи пастирът по име зове своите овци, знае ги. И когато изкара овците си вън, ходи пред тях; и овците идат след него, защото знаят гласа му. Забележете – когато ги изкарва навън, той ходи пред тях, а не отзад.

"Аз съм добрият пастир; добрият пастир душата си полага за овцете."

Сега, понеже вие вече искате да образувате школа – методите в Школата са различни от ония, които имате при обикновените молитвени събрания.

Първото нещо: ученикът трябва да има силно, интензивно желание да учи. И действително, Любовта се изразява в стремление за учене. Че е тъй се вижда по това, че дотогава, докато ти не обичаш някой предмет, който и да е той, ти не се интересуваш от него, не го изучаваш – минаваш в едно спящо състояние. Но щом се пробуди съзнанието, щом дойде любовта към туй същество, което обичаш, почваш да го проучваш – какъв е носът му, каква е устата му, какви са ръцете, главата му. И колкото повече обичаш предмета, толкова повече изучаваш външните му черти; колкото повече не го обичаш, толкова по-малко се интересуваш от него. Следователно истинската, Божествената Любов е един силен подтик за изучаване на Божествената Мъдрост. Значи религиозният човек не трябва да бъде невежа.

Сега някои може да ви цитират онзи стих от Писанието, че "знанието възгордява, а любовта назидава." Казвам: знание без Любов възгордява, но знание с Любов назидава.

И тъй, всинца трябва да имате един силен импулс да учите, т.е. да изучавате причините на всички неща, които се случват. При това трябва да използвате опитностите на онези, които са минали преди вас, а после ще изучавате Природата, защото всички неща в Природата представят едно предметно обучение. Бог е изпратил децата си в училище да учат. Всички тия окръжаващи вас предмети, всички тия същества, които са наоколо ви, през цялото си развитие те имат връзка с вас. После всичките сили – топлината, светлината, електричеството и магнетизма, всички чувствания, желания, подтици, в едно или в друго направление – всичко трябва да се проучва. И вие трябва да използвате този случай, защото ще дойде ден в живота ви, когато туй, което сега ви интересува, тогава няма да ви занимава и ако не научите новите неща на Божествената Мъдрост, ще се намерите в едно тягостно състояние. Например допуснете, че в млади години баща ви ви купи цигулка, но вие не искате да учите, казвате: "Не искам да свиря." Но затворят те в някой затвор, никой не ти говори, сам си. Знаеш ли колко е тягостно това състояние? А ако имаш цигулка или кавал, ще вземеш, ще се разговаряш с него и това ще ти бъде развлечение. Следователно всяко нещо, което сега придобиете, то ще ви послужи за в бъдеще.

Вие още не сте в реалното си състояние, вие сте още в преходно състояние, както са клончетата, листата, цветовете и плодовете на дърветата. Цветът – това още не е реалното. Тази красота на цвета ще се изгуби. След туй ще дойде плодът, но и той още не е същественото. Същественото ще дойде, когато плодът узрее. И той носи живота вътре в семката. Тази семка представя знанието.

Христос казва: "Ще дойде сеячът." Той е, Който сее, Той е Синът Божи, Сеятелят на Словото Божие.

Сега в живота си като ученици ще имате следните опитности. Като ученици може да се просвещавате по разни начини. Ще имате посвещение на физическото поле, ще имате посвещение в Духовния свят. Някои предмети ще ги проучвате по един начин, а други – по друг начин.

Сега, Великият Учител вътре в живота, Той е един; може да ви внесе една мисъл, да ви даде едно семенце и да ви каже тъй: "Ще вземеш туй семе, ще идеш на еди-кое си място и ще го посееш." "Но градината е чужда!" Ти ще изпълниш Волята Божия – иди и го посей, където ти е казано. Ако почнеш да философстваш: "Къде е плетът, как ще намеря вратата, какво ще ми кажат." Най-после ще намериш тези хора и ще им кажеш: "Аз имам едно хубаво семе – портокалово, лимонено, ябълково или сливово – искам да го посея във вашата градина." "Посей го."

Та най-първото: трябва да имате абсолютно послушание, никакво раздвояване! Даде ли ти Учителя една задача, каже ли ти нещо и ти се подвоумиш, за дълго време ще спреш развитието на твоята душа.

Никакво колебание, никакво съмнение! Докато влезеш в Школата, ще обмислиш хубаво, но там, в Школата, не се позволява никакво колебание. Ще направиш опит, ще видиш резултатите, но преди да имаш резултати, никакво философстване не се позволява. Учителя казва: "Посей това семе!" Никаква философия! Ти ще го проучиш, ще научиш най-първо начина на неговото прорастване, после на цъфтенето, на зреенето му, и като получиш семката, тогава ще разбереш всичко. А сега се спреш и казваш: "Туй дърво как ще расте?" Въпросът е – посей го, че после ще имаш време да проучваш. Най-първо ще започнеш като малките деца. А ти си мислиш, че си много стар, че имаш опитност. Даже малкото момиченце, като се погледне в огледалото, казва: "Не съм малка, пораснала съм." След това, като стане по-голяма – на 20, 21, 22, 25, 26 години, тя почва да си стиска сърцето. Като мине тридесетата година, тридесет и първата, тридесет и втората, тя се спира. Аааа... Защо се спира? А някои хора имат удоволствието да си казват, че са на 40, 50, 80 години. Питам: какво значат 80 години?

И тъй, главното е знанието. Туй знание седи в следното. Да кажем – ти си свирец. Я да видим твоето знание! Ще вземеш цигулката. Ще кажем: "Колко хубаво свири, отлично!" На всички първо им е тъжно, но после им става приятно. Ти си рисувач. Нарисуваш една картина – всички казват: "Колко е хубава, идея има!" Обущар си – направиш едни хубави обувки. Шивач си – скроиш една хубава дреха. Всички казват: "Браво, това е знание!"

Сега вие, като влезете в Школата, започвате да бързате. Някой станал калфа и като дойде – вземе да набива клечки. Набива ги отгоре: удари една – тя се счупи наполовина. Продължава: втора, трета – всички се чупят, но той не ги повтаря. На десет клечки една хванала, но този, който носи обувките, той си знае. След два месеца обувките се развалят. След туй – "Не хванали клечките!" А той калфа станал, но на друго място мисли. Сега и вие, като влезете в училището, ще набивате тия клечки хубаво. Разбирате ли? Аз не искам нито една клечка лошо набита! Да няма нито една клечка счупена – всички клечки да са здрави! Онзи, който може клечки да набива, всичко ще може да набива. Ще кажете: "Това учение ли е?" Да, учение е то! Клечки да набиваш, плет да правиш, колища да набиваш! Тия клечки ги има навсякъде в живота. Та всяко нещо, което вземете да го проучвате, ще го проучвате добре. Аз не искам да бързате, има време. После, няма защо да се смущавате: "Аз съм възрастен, не съм паметлив." Не си туряйте тази мисъл – че не помните, защото каквото мислите, това ставате. Ти казваш: "Моята памет е малко слаба." Разваляш я. Днес се развали, утре се развали – и действително такава става. Проверявате един закон – как се разваля паметта. Дойда аз и прокарам пръста си отгоре върху един лист. Утре – същото, други ден – същото и той започва да свети. "Паметта ми се е развалила." Днес се развалила, утре се развалила – разваля се паметта. Но кой я разваля? Ти с твоя пръст. Не, ще си кажете: "Паметта ми е на мястото." Много хубаво. Знаете ли тогава на какво ще приличате? Тъй е при процеса на тъкането. Вие си мислите първо: "Паметта ми не държи." Дали? "Не държи." Тогава започнете: имате наснованите жички, тъй, успоредно турени, и вие започвате със совалката. Проврете я през нишките и после с краката кръцнете: кръц. После от другата страна: кръц. И ще си казваш: "Паметта ми държи." После от другата страна дръпнеш и с краката: кръц. Пак от първата страна: кръц. Оттук кръц, оттам кръц – паметта ми е здрава, излиза един отличен плат; паметта държи, дрехата държи и вода в нея можеш да носиш. Каквото кажеш – става.

Следователно ние ще държим онзи реален процес. Можем да го направим това и като кажем можем – това е желанието на Бога. Бог, като ни е пратил на Земята, Той казва на душата ни: "Като Ме обичате, с Моята Любов всичко можете да направите; и като държите Моята Мъдрост, тя всичко може да ви научи; и като държите Моята Истина в пътя си, с нея всичко можете да направите." Ще вложите в паметта си мисълта: всичко можем с Божията Любов, всичко можем с Божията Мъдрост, всичко можем с Божията Истина. "Много мъчно нещо е." Ще кажеш: "С Любовта Божия много лесно ще го разреша, много лесно ще го разбера."

Знаете ли как идва знанието? Ще обясня този процес. Аз ще уподобя знанието на месене на хляб. Вие не мислите за месенето на хляба, но аз ще уподобя идването на знанието с месенето на хляба. Тъй, брашното е образувано от милиони частици. Учителят ти казва:

– Всички тия милиони частици ще ги вземеш и ще направиш хляб от тях.

– Как ще направя хляб?

Хляб ще направиш! Хляб иска Учителя, нищо повече. Той ти даде брашното. Седиш, мислиш, събираш тези частици; дойде вятър, отвее ги, отиват във въздуха. Ходиш насам, ходиш нататък, пак ти казва учителя: "Трябва ти топла вода." Брашно и топла вода. Пак мислиш, почешеш се по главата: "Защо топла вода бе, джанам?" Брашното вятърът го отвява, а защо е топлата вода? Пак учителят казва: "Ще събереш топлата вода и брашното." Ти казваш: "Защо ли да събера топлата вода и брашното?" Най-после слагаш брашното вътре в топлата вода и се образува много рядка каша – хляб. Учителят казва: "Още брашно да туриш." Слагаш още брашно. Замесваш, замесваш – става твърдо. Стига толкова. Хайде, почни да месиш. Сега всички частици, които по-рано хвърчаха из въздуха, станаха жилави. Казва учителят: "Остави туй тесто да постои, отдели едно-две парчета от него, направи ги на самунчета." Ето ти, стана хляб. Този прах стана на самун. Туй е знание! Та противоречията първо ще дадат знания. Ако няма топла вода и брашно, хляб не става. Любовта и Мъдростта трябва да се съберат – те ще ни покажат истинския път.

Та във всинца ви ще има желание да се учите. И вие ще учите нови работи, а не стари. Вие като влезете в Окултната школа, ще се намерите в едно противоречие. Представете си сега, че една петдесет-шестдесетгодишна баба иска да се учи. Най-първо тя трябва да влезе в първо отделение – да се учи като малко дете. Тя знае много неща от живота, който е минала, но ако започне да разказва на учителя си как е играла като дете, как е любила като мома, как знае сега да преде – нищо няма да научи. Тази баба ще млъкне и ще започне от а, от буквата а. Тази баба ще тури очилата си, ще вземе писалката и ще каже: А, а, а. Тя ще забрави, че е баба. Като забрави, тя ще се подмлади. Туй а ще й даде много повече смисъл, отколкото тропането на хорото, което е минала. Тя тропала на хорото, но това само прах е дало; а като е било кално времето, само кал е донасяла вкъщи. Та първото написване на това а има голямо съдържание. И вие сега ще започнете с първата Божествена буква, с а-то – да видите какво означава туй а. В българския език буквата а значи: аз, който съм съзнал, че Бог ме е изпратил на Земята да извърша Неговата Воля, трябва да я извърша, както Той желае. Това значи а-то – аз, човекът, който искам да служа на Бога по Любов. Туй е ученик! Ученик значи да слугуваш на Бога съзнателно, а съзнателно значи да знаеш да се учиш.

В Окултната школа искат от вас работата, на която ви поставят, да я извършвате без погрешка. Там всяка грешка е изключена.

Сега, като влизате в туй Божествено учение, няма да захвърлите вашите знания. Те са като една вътрешна основа, като баласт на туй, което ще учите. В този свят, в който учите, има толкова велики работи и когато един ден ги научите, ще кажете: "Колко хубави работи имало скрити, а ние да не ги знаем!" Един ден, като напреднете в тази окултна наука, като минавате през някоя гора, като минете покрай някое дърво, то ще ви заговори. И дърветата говорят, но те имат особен език. Сега отидете при някое овощно дърво, погледнете нагоре, вземете един камък или един прът и хайде да си надрусате плодове. А като окултни ученици само ще го побутнете, то ще си наведе един клон, ще си откъснете плод и клонът ще се дигне нагоре. Като минавате покрай полето, срещнете някоя крава и като я погледнете, тя ще дойде при вас и ще каже: "Ти си гладен, можеш да си вземеш малко мляко." А сега като хванеш някоя крава, тя казва: "Това мляко не е твое, аз имам господар." Та понеже сега ние не вършим Волята Божия, светът постъпва с нас точно тъй, както ние постъпваме със света.

Всички вие трябва да се подмладите. Първото нещо, което искам от учениците, е да станете бодри, весели и свободни. Като влезете в Окултната школа, искам всички да си оставите отвън раниците. Че сте били женени – всичко това ще го забравите. Един час в Школата ще прекарате без раница, ще се чувствате свободни. Дойдете ли тук, ще си свалите раницата, а като излизате, ще я турите отново. Като влезете в Школата, ще свалите раницата си, а ще извадите книжките си и ще започнете да учите. Затуй казва Христос: "Аз съм вратата." Като влезете през нея, всички трябва да се учите. Защото, казва Христос, Мъдростта, знанията, слизат всякога отгоре. За да имаме знания, непременно трябва в нашите умове да има светлина, а Христос казва: "Аз съм светлина на ума." Щом има светлина, туй знание ще дойде.

Сега действително има много интересни работи за учене. Много интересни! После един ученик, когато направи някоя погрешка в клас, няма защо да плаче. Сегашните ученици все плачат в клас. Щом не си знае урока, потекат му сълзи; с туй ученикът иска да се извини, да не му турят слаба бележка. Не, в Окултната школа плач няма, но като направиш една погрешка, няма да оставиш лъка и да кажеш: "Моля ти се, Учителю, прости ми!" Не, той свири – и ти ще свириш, а няма да оставиш цигулката и да искаш да ти прощава. Ти ще дадеш ухо, ще се вслушваш и ще кажеш: "Направих погрешка, но мога да я изправя, с Любовта мога да я изправя. Изправих се, Учителю." Точно тъй! Тогава гласът на Учителевата цигулка и гласът на твоята цигулка ще се слеят в едно, точно като че ли от една цигулка излизат. Та не мислете, че изведнъж ще се взимат верни тонове. Ще опитвате 5, 10, 20, 50, 100 пъти – и тогава ще дадете верни тонове. И след това вече вземете ли ги един път вярно, всичко можете да свирите.

Та първо ще имате една права мисъл. Влезете ли в клас, препирни, спорове няма да има. Не препирни, а учение ще има. А вие започвате: "Аз зная да свиря по-хубаво, по-хубаво свиря туй парче." Тъй ли? Хайде, вземете и двамата цигулките, ще има комисия от учители. Хайде, свирете! Веднага ще определят кой свири по-хубаво. Ще турят бележка. Опит е нужен! Та вие сега няма да се хвалите! Ще ви приведа онзи анекдот за тримата българи. Трима българи, млади момци, отиват на училище да се учат. Единият бил беден – майка му му дала за път малко сирене. Другият бил по-беден – майка му му дала топла питка. А третият бил богат – майка му му дала кокошка. Тръгнали, но още не стигнали училището – спрели се. Седнали. Богатият извадил кокошката, но тази кокошка трябвало да се изяде само от едного. Взели да мислят кому да се падне и решили – на този от тях, който сънува най-интересен сън, нему се пада тази кокошка. Лягат да спят, заспиват. Като се събуждат, единият разправя: "Като заспах, потеглих към Месечината; пътувах, какви ли неща не видях! Но по едно време се уплаших да не падна." Другият казва: "Аз пък се качих на Месечината. Оттам, като поглеждам към Земята – пропаст! И не видях как се сгромолясах, че чак в центъра на Земята!" Третият разправя: "Аз пък като заспах, сънувах, че единият е на Месечината, другият – в центъра на Земята. Рекох си: те няма да си дойдат, ами я аз да изям кокошката. Чакайте да видим дали наистина беше това, дали седи кокошката. Поглеждам – кокошката я няма!" Та сега, като има кокошка, няма да сънувате, че един ходил на Месечината, друг – в центъра на Земята, а ще я разделите на три равни части. Всинца ще си хапнете от нея! И от питата също. И от сиренцето също.

Следователно туй, което се дава в Школата, ще го проучвате. И тогава един на друг може да си проверявате знанията. Ще направите един, два, три опита за себе си и за другите и ще бъдете полезни. Тъй щото една Окултна школа не е едно религиозно общество, в което да се афектирате от своите чувства, а е едно общество, в което във всичките си желания, мисли и действия да постъпвате точно. Например Учителя може да ви произведе едно състояние, да ви разтревожи. Знаете ли Учителя как може да ви разтревожи? Ще прояви уж немарливост. Вие сте се забавили някъде, а той може да ви скрие в това време книгите. Къде са книгите? Трябва да познаете къде са книгите ви. Ако си ясновидец, ще познаеш къде са и ще кажеш: "Учителю, аз направих една грешка, но ти си ги скрил." А като не си ясновидец, ще се яви в теб една голяма тревога. Няма да се разтревожиш, а ще ги намериш. Друг случай: тъкмо Учителя ти преподава, а дойде някой и те бодне. Ако подскочиш – загубваш. На ученика не се позволява да подскача, да се стряска. Ще стои, като че ли нищо не се е случило, ще парализира болката. Ще си кажеш: "Както и да ме бодат, аз ще се правя, че нищо не усещам." Това е характер, това е воля! Диамантена воля! Ами аз тъкмо се моля, дойде ми някоя дяволска мисъл и се отклоня. Ами че злото е там! Не, ти ще се молиш, а той нека те бодва. Ти се молиш, а дяволът дошъл, казва: "Твоята молитва не хваща." Ти ще стоиш без внимание към него. Щом си махнеш ръката, като да го отстраниш, значи ти си му обърнал внимание. Той веднага забелязва това движение и си казва: "Този ученик ми обръща внимание." Например Мара си е вкъщи. Майката пита: "Маро, къде беше днес?" А тя поглежда навън през прозореца към момъка. Щом погледне натам, той знае, че тя му обръща внимание. Обърнеш ли внимание на дявола, той знае, че този ученик... Не, той дойде и ти нашепва нещо. Ти още по-нагоре ще концентрираш мисълта си и ще свършиш работата си. Такъв е великият закон: ако искате да успеете, трябва да имате спокойствие. Аз туй много лесно го говоря, на докато го научите... Като ви бодне някой, веднага ще го научите. В Индия има факири, които се подлагат на различни опити, за да концентрират мисълта си. Боднат го на едно, на друго място, но не се помръдва. Това е възпитание на волята. Следователно всеки може да възпита своята воля така, че в даден момент да може да регулира всички мъчнотии. Като за ученици, мъчнотии в Окултната школа са предвидени, за да калите вашата воля. Като влезете в окултния свят, ще дойдат изпити, за да пречистят мислите ви, за да облагородят сърцата ви и да калят волята ви. Който не разбира това, ще мисли, че е нещо лошо, но окултният ученик счита за една голяма привилегия всичко, което му се е случило. На първо време е мъчно да се спази туй, но когато започнете да разбирате законите, да ги осъзнавате, един голям товар от вас ще се снеме и ще почнете да се учите много по-добре, отколкото сега.

Сега като ученици бъдете търпеливи, прилежни, внимателни! Ще проучвате всичко – да видим за една година какъв успех можете да направите. Може да направите една грешка, втора, трета, но постоянно карайте лъка, да научите туй изкуство, защото вие влизате в една велика наука, изисква се учение. За сегашните хора, при сегашната материална наука, се изискват най-малко 15 – 16 години, за да придобият някакво знание: 4 години основно образование, 8 години гимназия, 4 години университет, 2 години специализация. Значи 20 години се изискват, за да се добие една специализация. И тогава ще влезете в света с това, придобитото. А като окултни ученици ви трябва още повече. Още 20 години ви трябват. Вие ще си кажете: "Е, дотогава ние ще остареем." Ние за старост не мислим. Който влезе в тази Школа, той всякога се подмладява. Ако правилно се учите, ще се подмладите, ако не се учите правилно, няма да се подмладите, а ще остареете.

После първото нещо, като правило: ще се стараете да изправите вашите гърбици – такива, прегърбени, не трябва да бъдете. Като станете сутрин, ще си изправите гърбиците. Никакви гърбици! Ще станеш, ще изхвърлиш гърбицата. Гърдите ще бъдат изпъкнали. Изпъкналите гърди показват, че у вас има желание да се учите, а колкото повече се стеснявате, имате по-малко желание за учене. Може да имате малко изкривяване, но ще гледате гръбнакът да бъде изправен. Всяко изкривяване е от дявола. В окултната наука гърбици не се позволяват!

После ако имате някакъв недъг на краката си, ще турите в ума си мисълта да премахнете този недъг. Ще правите този опит ден, два, три и ще си поправите крака. Окото ви е малко разногледо – и него ще поправите. Има начини да се поправите. Като влезете в Окултната школа, трябва да поправите ред недъзи. Най-първото нещо – да си изправите гърбиците! Гледам, някои от вас доста са прегърбени. Казват: "Годините му натежали." Никакви години не са натежали, но това е един недъг, един лош навик. Когато човек направи някакво престъпление, той навежда глава и казва: "Зло направих." А когато направи едно Добро, той си издигне главата, отправя ума си към Бога и неговата мисъл се отправя в тоя благословен път на Божествената Истина. Двояко гледане, двояко тежнение има – към Бога и към Земята. Тежнението на нашия ум трябва да бъде нагоре, към Центъра, откъдето иде Светлината и знанието. Та между другите неща всеки ден се оглеждай гърбав ли си. Ти пръв ще се огледаш. Едно от правилата: ученикът трябва да бъде строен и в хода си, и в действията си, и в погледа си. Всичко трябва да бъде хармонично, да няма такава разпасаност! Спретнатост е нужна! Всяко негово поглеждане, всяко негово движение трябва да бъде осмислено – и като ходи, и като се спира, и като говори.

От всичко това не трябва да се смущаваме, а трябва да дойдем до онзи първоначален живот, както Бог ни е създал – да придобием Божествени движения. С туй ще се занимаваме един час. Това е външната страна на Школата.

Първо ще направите упражнения за усилване на волята, после – за усилване на характера, упражнения за ума и най-после упражнения за добиване на истински знания за живота. Това е законът на Любовта.

Прочете се Отче наш.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube