Положителни и отрицателни сили в природата

Положителни и отрицателни сили в природата

Първа лекция от Учителя
6 октомври 1922 г., петък, 19.30–21 ч., София

Тайна молитва

 

Тема за следващия път: Защо плачат малките деца?

Ще напишете нещо за плача. Плачът не е противоречие. Когато почнат някого да ограничават, той плаче. Когато хората ни ограничават, ние плачем.

Сега ще пристъпя към предмета си. Не искам вие да плачете. Плач и роптание – това е едно и също нещо. Който плаче, той роптае. Това са отрицателни черти, които са отживели своя век. Всичко, което сега съществува във вашия ум, е отживяло своя век. Това са преживелици на една далечна култура. И вие трябва да кажете сбогом на вашето минало. Да допуснем сега, че вие отивате на Небето и сте се вкиснали от всички стари системи. Като отидете на Небето, какво ще разправяте? Мислите ли, че там ще ви слушат, като разправяте за всяка отрицателна черта на Земята? Като влезете в Невидимия свят, в тяхната Школа, там ще ви кажат: "Братко, забрави всичко туй." И всичко трябва да се забрави. Писанието казва: "Всичко трябва да се заличи и да дойде Новата епоха, в която ще започне истинското знание, което сега иде в света."

Положителни и отрицателни сили в Природата. Електричеството – това е една положителна сила. Положителните сили разрушават, отрицателните сили градят. Вие ще кажете: "Защо? Как тъй?" Онези на бойното поле, когато са слаби, нали се укрепяват, изграждат си здрава крепост? Кой гради? Страхливият. Слабият трябва да се укрепи, къща да гради. Казват: "Гениален човек е той." Този е един страхливец, той е отрицателен, в него преобладават отрицателните сили; тези сили се укрепяват, за да може да издържат напора на положителните сили, които действат в света. Следователно по този начин са създадени нашите тела, нашите мозъци, нашият нос, краката, ръцете, дробовете, сърцето, стомахът – всичко туй е създадено в света по причина на тези отрицателни сили, които градят. И понеже те не са имали достатъчно време да обмислят нещата, много от този градеж не е хубаво изграден. Някои искат да ни убедят, че туй, което имаме ние, е Божествено. Не е Божествено! Има нещо Божествено в нас, но ние трябва да различим онзи Божествен градеж. Има Божествен градеж, но трябва да различим Божествения градеж от обикновения наш градеж.

Следователно от положителните и отрицателните сили в Природата едните рушат, доставят материали, а другите съграждат материалите. Тъй е в Природата. И когато един човек се намери в тия два полюса, понеже вибрациите са различни, то ако в даден случай той минава от единия полюс към другия полюс на тия действащи сили, и ако той не знае как да мине, да кажем от положителния полюс към отрицателните вибрации, непременно ще мине в едно голямо мъчение; ще претърпи едно голямо страдание, докато намери закона, за да влезе в същите вибрации, в същите трептения, в които и тези сили се движат. И обратното – един човек, който е в отрицателния полюс, ще мине в положителната страна. Всички ще минат, по необходимост ще минат от единия полюс в другия. Не мислете, че като сте в положителния полюс, винаги там ще бъдете. Не мислете, че една сила е само в единия полюс. Аз ще обясня мисълта си. Ще минете от положителния полюс в отрицателния полюс, от процеса на разрушение към процеса на разширение, а процесът на градеж е процес на сгъстяване и ограничаване. Следователно, когато се минава от единия полюс в другия, ние трябва да знаем онези закони, по които да нагодяваме своите вибрации със силите, които действат. Ние казваме по липса на думи положителни и отрицателни сили в Природата. Но тези сили имат еднаква цена в Природата. По качество те са еднакви – те са полезни за самата Природа. Някой път положителните сили действат в наша полза, а отрицателните – в наша вреда, отрицателните сили са против нас; някой път отрицателните сили действат в наша полза, а положителните сили са в наша вреда. Но туй е само тогава, когато ние се намираме в разрез с нашите вибрации.

Сега има един морал – морал на Добро и зло. Доброто в света – то е една отрицателна сила, то гради. И ще забележите, че всички добри хора са все слаби хора в света; те не са силните хора в света, които управляват. Ама къде има добър човек, как ще кажете? "Както е на Небето, така е и на Земята." Не е така. На Земята добрите хора са най-слабите. И когато кажете, че някой е добър, всички казват: "Знаем го каква е овца, той е едно говедо." Тъй му слагат прозвище. Добрите хора са най-слабите хора. И трябва да признаем, че е така. Като кажем, че някой човек е лош, то значи, че той е силен и такъв човек само може да е държавник или философ или да заема някое видно положение. Сега във вашия ум може да се роди някое противоречие: "Защо съществуват Доброто и злото в света?" Няма да се впускам дълбоко във философията, понеже някои от вас не са готови. И ако река философски и научно да ви обясня това, мнозина от вас, на които стомасите са слаби, ще ги хване диария. Но ще ви обясня причината защо съществуват Доброто и злото в света, за да може да се ползвате.

Злото в света е една потреба; то е толкова потребно, колкото и Доброто. Туй го запомнете! В онова дърво, дето се представя като Дърво за познаване на добро и зло – в него се крие философията. Във всяко едно дърво съществуват два принципа. Като вкуси човек от плодовете му, ще може да познава и Доброто, и злото. Значи човек ще се поляризира, ще има две различни разбирания за Доброто и злото. Добрият човек мисли, че трябва да е честен, справедлив – има един метод за разбиране. А лошият човек казва: "Трябва да се обере, да се пооткрадне, да се убие човека." И той си има свой метод. И единият казва: "Моят метод е прав", и другият тъй казва. Двамата обаче имат две различни разбирания.

Сега вие ще кажете: "Не може ли без зло в света?" Не може! Ако вашите къщи могат без канализация, ако вие можете без нужници, тогава и без зло може. Но най-първото нещо – като съградите една къща, съграждате и един нужник. Е, вие ще се сърдите ли на онази дупка, през която излизат тия нечистотии? Ще благодарите, че тя ви освобождава от едно голямо зло, защото ако тия вещества не могат да се трансформират и да приемат физически вибрации, те биха образували отровни газове и щяха да спрат еволюцията на вашия живот. И вие често си задавате такъв един въпрос, казвате си: "Нашият Учител не знае ли, че тук има толкова лоши хора, неспособни ученици, защо не ги изключи?" Аааа, не разбирате вие философията на Живота, не я разбирате. Вашият Учител не е глупав като вас. Вашият Учител върви съобразно Великите закони на Природата. Той не иска да измени в нищо на онова, което Бог е направил. Ние не искаме да оправим света. Аз не искам да изкореня злото. Злото трябва само да се ограничава. На сто души добри хора са потребни десет лоши. И ако ги нямате, трябва да им платите, за да дойдат във вашето общество. Трябва да ги търсите, защото ако ги нямате, вие ще се спънете. А когато имате десет лоши сестри между сто добри, вие трябва да ги пазите като писани яйца. И знаете ли защо са лоши? Те казват: "Ние се вкиснахме заради вас, всичките ваши нечистотии все през нас минават; вие ядете и пиете, а ние се вмирисахме заради вас, заради вас ние страдаме." Имат ли право те да ви се сърдят? Имат право, разбира се. И затова те ви мразят, гонят, хулят. Вие ще кажете: "Аман!" Не, не, аман от вас. И аз ви казвам: като писани яйца ще ги пазите. Сега и обратният процес е верен. Във всяко едно общество от сто лоши хора трябват десет добри. На вас ви трябва една канализация. Вие давате нещо, но трябва да има някой да го вземе. Вие сте търговец. Образували сте такава материя, необработена, рохка материя. Тия, лошите хора, са търговци, които трябва да купят тази материя и да я пратят в Природата. И след туй от тези нечистотии Природата ще образува най-хубавите плодове.

Мимоходом ще ви разправя един пример. Явява се един американски професор тук преди 20 години, бактериолог. Сядат пред него около 3-4 хиляди души. На масата му има 4-5 шишета с чиста вода. И той казва: "Това шише с чиста вода е от нужниците на Ню йорк, а това – от нужниците на Бостън. Може да пиете от нея." И той взима и пие. Той е намерил един процес за пречистване на такава вода. И действително, ако вие пиете от нея, няма да намерите никакъв лош оттенък в мириса. Но от чисто окултно гледище аз казвам: той е дестилирал тази вода, обаче има известни вещества, които професорът не е знаел как да ги пречисти. Следователно Природата има един по-добър начин – тя ще разложи водата на нейните съставни части. И като я разложи, какво прави тя? Чрез своите токове Природата изпраща тия вещества 10 000 километра над Земята, в туй пространство, където всички елементи се пречистват и чрез електрическия процес на сгъстяване тия елементи отново се съединяват и се връщат на Земята като вода. Това е процес, метод на Природата за дестилиране.

Сега тия сто души лоши хора трябва да намерят десет добри, да им платят и да ги пазят като писани яйца. На тях им трябва храна. Доброто в света иде чрез добрите хора, пък злото в света си отива чрез злите хора. Следователно, ако вие искате да се освободите от вашето зло, трябва да имате врата. И в обществото, ако вие нямате отворени врати, през които да изтича това зло, вие ще се задушите. Тъй е. Този лош човек, той ви спасява. Ако злият пита: "Защо е този добър човек?", казвам: той ти дава живот. Всичките блага, храната, идват от Доброто. Устата – това е Доброто на човека, а задният му канал – това е злото. Сега това е малко цинично, но вие сте ученици. Тогава Доброто в света седи в главата, а злото – в стомаха. В главата е ложата на Бялото Братство, а в стомаха е ложата на Черното братство; там всичките братя, които стоят в стомаха, казват: "Кокошчици, агънца, гъсчици дайте, това-онова." Тъй вие слугувате на черните братя. Пък те, понеже трябва да живеят, от соковете на тази храна дават на Белите Братя и казват: "Хайде да дадем на Белите Братя, за да имаме пак кредит." И затуй те им пращат сокове нагоре. Пък Белите Братя казват: "Понеже те ни пратиха данъка, сега ние ще им пратим храна." Трябва да има една правилна обмяна и ние не можем да изменим този закон. А вие, щом се запитате защо е злото, не може ли без него, веднага умът ви потъмнява. Сега злото в света аз го определям така: злото – това е по възможност най-малкото Добро, начало на Доброто в неговите най-малки проявления.

Следователно там, където започва Доброто, в най-ниските си вибрации – това е зло. И затова едно същество, което е достигнало до своя най-висок стадий на развитие в еволюцията си, като забрави как да измени вибрациите и влезе в по-ниските вибрации на живота, то умира, понеже влиза в разрез с противоположните движения в живота. И тъй, злото в света е начало на Доброто. Значи ако си станал лош, сложил си начало на живота си.

Сега онзи, който не разбира окултните закони, ще каже тъй: "Виждаш ли каква философия е тази? Значи ние трябва да използваме другите." Но не знаете ли колко милиона същества измират, за да живеете вие? Как ще оправдаете това? То се оправдава с туй, че тия същества ще живеят във вас. Вие ще им дадете живот. Ако злото се умъртви във физическия свят, то ще се прояви във вас. Това е вярно. Направете следния опит. Имате един неприятел, който постоянно ви напада, пише във вестниците за вас, прави ви зло. Казвате: "Да ме освободи Господ от него, да се освободя от този вагабонт, ще ми светне." Един ден той умира, вие казвате: "Слава Богу, аз се освободих." И действително, всички хора наоколо ви са добри, но веднага вие станете недоволен в себе си, почвате да ставате кисел, гневлив, хокате жена си, децата си – неприятелят е влязъл вътре във вас. И когато нашите врагове измират на физическото поле, те влизат в нас. Ще ги търпите или отвън, или отвътре. Това е факт. Някой казва: "Аз се разгневих." Враговете са умрели отвън, но са дошли отвътре. "Много нервен съм." Защо? Ще разбираш този закон. Ще кажеш така: "Туй зло е необходимо заради мене." Ще се поляризираш. Жената, която разбира законите, като се разгневи мъжът й, трябва да пее; мъжът й ще се развесели и тя ще каже: "Слава на Бога, че днес мъжът ми се разгневи, ние сме спасени." Да поиграе насреща му и той ще почне да се киска, да се смее. Учителят като се разгневи, учениците да почнат да играят, да пеят – учителят ще прихне да се смее. Тези неща за вас, като ученици на Окултната школа, имат смисъл. Не тъжете за злото в света. На ученика не е позволено да критикува ония постановления на Природата. Той няма право да се произнася върху нещата. Той трябва само да констатира фактите. Само един Учител, който е завършил своята еволюция, който е минал по този път, той има право, той може да се произнася.

Сега, като ученици, някои от вас си позволявате да ме критикувате. А аз ви казвам: вие сте прости като фасул. Когато ме критикувате, аз се радвам; но аз съм толкова благороден, че не искам да ви направя един канал. И казвам: няма да ме критикуваш, за да не станеш канал, защото всички нечистотии ще минат през тебе и ти ще се вкиснеш. Мисли добро за мен – ще се повдигнеш, аз ще изпратя всичкото Добро върху теб. Пък който ме е критикувал, аз се отплащам много добре. Аз му натоварвам каруцата много добре и казвам: "Хайде, братко, върви напред." Като мисли Добро, пак му напълня каруцата. И като мисли зло, пак я напълвам. Нали това искаш? Няма да критикувате нищо в Природата! Няма да критикувате ония постановления, които Бог е поставил! Ще мислите философски, като ученици. Злото е една потребност вътре в света. Дойде ли една лоша мисъл, не я отблъсквай (Учителя движи ръката си настрана), не прави движение, че я пъдиш. Кажеш ли така на мисълта, с това движение на ръката ти си се хванал за нея. Ти правиш това движение с ръката, за да се махне тази мисъл, но с туй ти даваш иширет* на духовете. Седи двадесетгодишна мома пред прозореца през времето, когато се пишат любовни писма. Майката казва: "Ти къде ходи снощи, баща ти се кара?" Тя маха с ръка, плаче, поглежда към прозореца, казва: "Майка ми вдига шум, ама няма нищо." Това се казва иширет. Ти, когато си направил движение с ръката си към тази мисъл, за да се махне, вече се свързваш с тия отрицателни сили в Природата. Не им обръщай никакво внимание! Всяка една лоша мисъл, която минава, ти я остави да си минава, като че нищо няма. Ти си стой тихо и спокойно и привличай доброто, привличай всички ония добри и благородни сили в себе си. Ще упражняваш волята си. Ако разбирате закона, волята може да се упражнява само при тия две противоположности, които съществуват.

Сега вие се оплаквате, питате: "Защо аз страдам?" Страданието е един признак, че липсва нещо в човека. Ако ти липсва живот, ще имаш анемия, малокръвие; ако си недоволен, в сърцето ти липсва Любов. Казваш: "Аз скърбя." Щом скърбиш, повикай Любовта. "Как да любя?" Как да любиш? Не мисли, че хората са лоши, а ти си добър. Обикни лошите хора! Най-първо трябва да обичаме лошите хора, защото през тях трябва да излизат нечистотиите навън, за да дойдат добрите работи. И когато е казвал Христос: "Любете враговете", Той е подразбирал този велик вътрешен закон. Тия, лошите хора, са най-потребни в нашето развитие. "Любете враговете си!" Вие казвате: "Как да ги любим, възможно ли е този лош човек да го любим?" А този лош човек е потребен заради тебе.

Сега трябва да пазите пропорцията. Има три степени: на 100 души – 10, 50 и 75. На 100 души добри хора може да се допуснат най-много 75 лоши хора между тях, а най-малко може да се намалят до 10 души. Намалят ли ги повече от 10, добрите хора унищожават корените на своя живот. И обратното – като увеличиш злото от 75 % нагоре, ще причиниш смърт. Ако слизаш в обратното движение на хората – в обществото на лошите хора, и там на 100 лоши трябва да има 10 добри. Следователно, когато минаваш от една школа в друга, т.е. от един вид вибрации в друг, ако не можеш да спазиш тази пропорция, непременно ще влезеш в областта на смъртта, защото не си спазил този закон. Разберете, там казва Господ: "От всички дървета на Рая ще ядеш, но от това дърво, за което се изисква един отличен ум, Учител се иска там, да не ядете от това дърво." И дойде онзи първият, змията – тя беше учител от Черното братство, който предаде първите уроци на Адам и Ева и каза им: "Аз съм този учител, който може да ви научи как да живеете." И те го послушаха, започнаха с първото учение и в света се образува първата лъжа. А в Бялото Братство всички грехове се прощават, и то моментално или не, но лъжата никога не се прощава! Туй да го знаете – съзнателната лъжа никога не се прощава! И когато дойде Божественият глас, извика: "Адаме." Адам слушаше, но се престори, че не чува, а то е лъжа. И втори път той пак замълча – пак лъжа; и на третия път той каза: "Тук съм, Господи, но не смея да изляза." И след това Адам нямаше доблестта да каже Истината.

Истината може да се каже по два начина. Когато направиш едно Добро, питат те:

– Ти ли направи това добро?

– Аз го направих.

И когато направиш някое зло, пак да си доблестен да кажеш:

– Да, аз го направих.

Да излезеш с характер. А ние, когато дойдем до Доброто, признаваме го. Питат ни:

– Ти ли съгради това жилище?

– Да, аз го съградих.

– Ти ли повдигна този народ?

– Да, аз го повдигнах.

А когато дойде до сторени престъпления – няма ни, отказваме ги. А, не, сега всички съвременни хора минават все за праведници. Ами ако аз като свещеник отида някъде и ми заколят една кокошка, мислите ли, че аз съм праведник? Да, пред хората, но кокошките ще кажат: "Заради този праведник отиде една от нашите сестри." Заколят едно агне, казвате: "Овцете тъй се жертват." Но горе овцата казва: "Този праведник е много добър, но една от нашите сестри отиде жертва заради него – изядоха я." Е, къде са праведните хора в света? Сега злото не е там, че ние ядем овцете. Но когато аз изям една кокошка, ще й кажа: "Слушай, сестро, сега ти ставаш жертва заради мене, но бъди уверена, давам ти честна дума, че един ден, като дойдеш в положението, в което съм аз, тогава аз ще стана кокошка и ти ще ме изядеш, тъй както аз те изядох. Запиши това добре и където и да съм, викай ме – аз ще дойда и ще спася живота ти от явна смърт." Като заколя едно агне, пак тъй ще кажа – то е закон.

Сега в туй общество ние казваме: "Защо между нас да съществуват лоши хора?" Питам: защо в Божествения свят да съществуват тия лоши хора? Защо Бог, който е толкова всемъдър, силен, изпълнен с Любов и знания, защо е допуснал Той злото? Не е ли Той всесилен? Ако Той го е допуснал, направил го е по такива съображения, за които ние нямаме понятие; ние не знаем защо. Но Господ, като е разгледал всички възможни начини, по които животът може да се постави, е намерил, че този е единственият начин, най-добрият при сегашните условия, при които ние живеем. Щом го е допуснал, ние ще го приемем този факт тъй, както си е, и ще спазим Закона. И няма да преувеличаваме нито за добрите, нито за лошите хора. Но между лошите и добрите трябва да има едно съотношение, да се спогаждат*. Не мислете, че някои сте добри, други – лоши; всички трябва да живеем разумно помежду си. Сега ще седнете, ще кажете, че еди-кой си е лош; но щом почнете така да мислите, вие веднага се свързвате с неговите вибрации и ще почувствате едно неразположение – неразположението на всички лоши хора, и ще се свържете с тях. Мислите ли за дявола – всички дяволи ще дойдат около вас. Мислите ли за лъжеца – мислите на всички лъжци ще дойдат около вас. Мислите ли за крадеца, за омразата, за завистта – всичко туй ще го привлечете около себе си. "Ама какво да правим?" Ще почнеш да мислиш за Доброто, ще привлечеш вибрациите на Доброто, на Истината, на Мъдростта, на Милосърдието, на Самопожертването. Ако тъй мислите, вие ще си помагате. Няма друг начин! Казват: "Е, кръвта на Господа Исуса Христа ще ни очисти от всеки грях." Кога ще ни очисти кръвта? Когато ние започнем да жертваме живота си тъй, както Той го е жертвал. Следователно Той казва: "Люби враговете си." "Ако ти вземат горната дреха, дай и долната." Защо? Има чисто окултни причини. Друг път ще се спра да обясня защо трябва да дадеш и как да я дадеш. И като ученици на тази Окултна школа ще имате едно широко понятие за злото – че то е една потреба на живота. И ако някое зло ви е нападнало, да знаете, че то е най-доброто – не се оплаквайте за нищо. Не да бъдете индиферентни, но постоянно превръщайте отрицателните сили в положителни!

Сега, светлина и тъмнина – това са пак две сили, които са необходими в света. Светлината стимулира човека към деятелност, знание и Мъдрост. Тъмнината го ограничава и същевременно му дава един процес да си почине, да навакса изгубените сили. Човек вечерно време може да си почине. Дневното спане и вечерното се отличават. Денем като спиш, онова брожение е толкова голямо; струва ти се, като че ли се намираш в една кола, в която постоянно те тръскат, и като се събудиш, виждаш, че тази почивка не е като почивката вечерно време. Като си легнеш в тъмнина, ти можеш да си починеш и като станеш, ти усещаш, че всичките ти сили са наваксани. Следователно тъмнината е толкова потребна за наваксване на тези сили, колкото и светлината е потребна за подобрение на живота. Същият процес е и за Доброто, и за злото; същият процес е и за положителните, и за отрицателните сили в Природата.

И тъй, като ученици на тази Школа, само така ще можете да се ориентирате в Новия живот, само така ще се ориентирате в един добър живот. Умрял някой – то е потребно да умре, за да се роди друг. Движение е това. Единият отива нагоре, другият слиза надолу. Защо той умира? Не питайте защо умират хората. Смъртта – това е най-малкото проявление, начало на живота, защото който умира, той тогава почва да живее. И казва апостолът: "Минаваме от смърт в живот." И сега, за да влезем от този живот в Духовния живот, непременно ние трябва да умрем – да влезем в най-малките вибрации на живота, за да може този живот да ни поеме в своите условия. И тъй, Божественият Дух е, Който работи в света. И онези окултни ученици, които искат да развият живота си, трябва да разбират тия закони. И ако вие се залъгвате само със сенките и мислите, че имате знания, вие се лъжете с тия знания. Ако вие мислите, че имате Любов, вие се залъгвате с Любовта. Например, ако двама души се обичат, как се обичат? Най-първо, у вас Любовта не е съзнателна. Онзи мъж, който обича жена си, която е свършила училището, която е красива, на която баща й има къщи, ако този мъж я обича, за да вземе парите й, красотата й, той няма да я обича винаги. Той не обича душата й, а тия неща, от които има нужда. Това е икономическа любов.

И сега седнат да се убеждават, казват: "Идеална Любов! Умира заради него!" И действително умира заради него. Но там, където има умиране, няма Любов. Как така ти като го любиш, той да умира. То е смешно от Любов да умира човек. От вашата любов умират хората, то е много вярно – но там няма никаква Любов. И после влиза той в едно религиозно общество, от света бяга и мисли, че като е между братята там, ще може да му помогнат, да му дадат пари и да му тръгне работата. И като не намери тия условия, казва: "И те такива." Ние не искаме такива между нас. Ако той е един от тия, потребните 10, ние ще го приемем и ще му дадем пари, защото ние между нас имаме чиновници. И от добрите хора има 10, 50, 75 на 100 или пък на 1000 души отговарят 100, 500 и 750. Тъй че имаме чиновници, които карат боклука. Ако искаш да станеш един от тези чиновници, ще се впрегнеш в колата с боклука, ще ти плащат 2000 лв. на месец. "Ама аз с боклукчийска кола не искам." Имаме и други служби, но там не плащаме нищо. И като влезеш при нас, нищо няма да ти плащаме, но ще дадеш всичкия си живот, всичкия си имот и от тебе нищо няма да остане. И той казва: "Такива хора като вас не съм виждал. Сбогом." Е, сбогом! Който влезе между нас като ученик, той трябва да има един съзнателен живот! Той трябва да живее най-първо за Бога, тъй – абсолютно, безгранично. Второ, той трябва да живее за своята душа – ограничено. И после да живее за своите ближни. Тъй седи законът. Ние започваме оттам и след туй, като погледнем на своите ближни, ние знаем, че между ближните злото съществува. Следователно ближен може да бъде всеки – и който прави зло, и който прави Добро. И единият, и другият може да бъде ближен.

Сега вашите понятия за Доброто и за злото са лъжливи. Ще ви дам един пример и той е следният. Седите вие в някоя долина, но не знаете какво става в Природата. Запели сте си една светла песен, кънти цялата местност. Минава едно дете и казва: "Какво си се разпял тука." Хвърля един камък, пуква ти главата. Ти почваш да го гониш: "Как, ти да ми нарушаваш мира!" Овчарчето минава нагоре и ти минаваш нагоре. Не се минава много време, излиза буря, става наводнение; цялата тази местност, на която си пял, е покрита с вода, а ти си горе. Невидимият свят е казал на туй овчарче: "Тук не е място за пеене, пукни му главата." И ти казваш: "Пукнаха ми главата, но си спасих живота." Туй момче може съзнателно да го е направило, може и несъзнателно да го е направило, обаче в дадения случай туй е добре. Вторият случай: ти седиш на същото място, взел си ножа, мислиш да се самоубиеш, казваш: "Не си струва да се живее." Минава пак същото момче, казва: "Какво си се замислил?" Пак ти пуква главата с един камък. Ти се забравиш, хукваш да го гониш, изгрява Слънцето, ти дойдеш на себе си и казваш: "Много добре, че ми пукна главата, но ми спаси живота." Питам: туй дете, което е пукнало главата и на добрия, и на лошия човек, зло ли е направило? И в двата случая то е направило Добро. В единия случай то спасява един добър човек от смърт, в другия случай спасява един лош човек, който иска да се самоубие. Къде е вашата философия сега? Вторият начин на разсъждение.

Ще ви дам нов начин да мислите: представете си, че двама души седят пред една пещера. Единият си запалва свещта, другият я загасва. Вие питате: "Защо този си запалва свещта, а другият я изгасва?" Нали, казваме ние, трябва да ходим със запалена свещ? Казвам: този, който си запалва свещта, влиза в пещерата вътре, а този, който изгасва свещта, той излиза из пещерата. Който си запалва свещта, той влиза в ограничението на пещерата и му трябва светлина. Казват: "Защо тези хора са загасили свещите си?" Защото са излезли из пещерите. Пещерата – това е съвременното общество, съвременният свят, съвременният живот. Щом като влезеш, трябва да носиш свещ – там има опасни места. Но като излезеш из тази пещера навън, из този живот, защо ти е тази свещ? Ще я изгасиш и ще влезеш в Новия живот. В него има нови условия. И следователно едни от вас може да ходят със запалени свещи, а други – с изгасени. Не си хвърляйте упреци защо някой не влиза. Казвате: "Нему не му стига пипката." Казвам: този човек е влязъл, а онзи не мисли, той е вънка – захласнал се е и трябва да дойде някое дете да му пукне главата. Какво му трябва на добрия човек, за да мисли? Той казва: "Всички хора са добри, аз се примирих, всичкият свят е добър." Но след като го упрекнат, казва: "Аз мислех, че е добро, пък то не било тъй." Ти си се излъгал. Не, не си се излъгал. Туй дете е казало на този момък, че всякога не може да се пее, защото има приливи и отливи и после може да плачеш за живота си.

Сега някои от вас може да се спрат на мисълта ми, да ме попитат: "Дали за нас се отнася това?" За всинца ви се отнася, без разлика, без изключение. Всеки един от вас, който мисли, че злото е непотребно в света, той е прост като фасул, който и да е той. И на такъв човек казвам, че той не може да очаква никакво Добро. А онзи, който мисли, че всичко е на мястото си – и Доброто, и злото е на мястото си, него го очаква едно велико бъдеще. Онзи, който мисли с един нож да изреже главите на всички хора, него не го очаква нищо; а онзи от вас, който казва, че има спасение за всички – той е на правия път. В края на краищата, когато се завърши тази еволюция, ще има и друг начин, в който Животът може да се прояви. Един ден и Добро, и лошо ще се срещнат; всичко ще забравите, Бог ще ви разложи на своите първоначални елементи и ще влезете в Новия живот. И апостол Павел казва: "Едно време бях в тъмнина, а сега съм в светлина." Друг живот има. Тези, които са сега в тъмнина, ще минат – други ще ги заместят. Тъй щото за всички в света има условия от чисто окултно гледище да изправят живота си. И всеки един от вас, който се бори със злото, той ще слезе в стомаха, ще стане канал за злото. Тъй е и с всеки, който иска да поддържа Доброто. Той пък ще стане една врата за движение на Доброто. И тогава всеки ще заеме своето място. Ако си лош – под пъпа, в корема, в червата, в стомаха долу; там тия благовонни неща ще ги миришеш. Туй ще ти бъде възнаграждение. Ако станеш добър – в сърцето, в дробовете, в мозъка; там ще чувстваш живота. И всеки един според стремежите си, според разбиранията си, според както прилага Волята Божия. Господ има място за всички хора. Той ще ви намери място. Ти си недоволен. Бог ще каже: "Хубаво, сложете го в стомаха!" Другият е доволен "Сложете го в сърцето, в дробовете, в главата." Този е благороден, учи се, доволен е, стреми се – "Сложете го горе." Не иска ли да се учи – "Сложете го долу." Така върви животът. И ако вие искате да еволюирате, да се развивате, вие не се спирайте върху настоящото положение на живота. Не взимайте участие в ония площадни философски разсъждения на вестниците и на съвременните философи и учени, но вземете едно положение здраво и кажете тъй: "Злото е една потреба вътре в еволюцията. Ние ще живеем така, както Законите на великата Любов изискват." Този закон включва всичко в себе си и изключва всички противоположности. Любовта казва: "Мисли любовно за всички и чрез Закона на Любовта ти може да се поляризираш и от най-ниското стъпало на живота можеш да се издигнеш до най-високото. Не мисли за злото, за нещастията, макар и да се сипят отгоре ти хули като дъжд от гранати. Бъди уверен, че като мислиш само за Любовта, тия гранати ще падат отляво и отдясно и няма да те засегнат и ти ще влезеш в новите условия."

Сега способните от вас ще напишат своята тема "Защо плачат децата и ползата и вредата от плача". Като ученици пазете се всякога от подиграване и подбиване. Ще кажете: "Учителя тъй каза." Пак по старому започвате.

Тази беседа е първа. Ако искате да се ползвате от ония принципи, които прокарваме, поставете си за задача туй, новото начало. Всичко, каквото имате, добре свършете, приложете първото начало и превръщайте всичко все за ваша полза.

Сега трябва да се работи! Работа и учение на всинца ви трябва! Няма да капне знанието от Небето. То няма да дойде отникъде. После на вас от класа ние ще създадем метод за четене на книги. Върху какво трябва да се мисли и учи? Изучаване на Живата Природа, изучаване на светлината и тъмнината, изучаване на изворите; на растенията – на плодните и безплодните растения, на ония, които имат сладчина и горчивина; изучаване на планините и магнетическите и електрическите течения, влиянието на праната, как и кога идва. Ще правим опити с вас. Кога? Само когато приложите тази лекция на опит. Но като тръгнете, абсолютно никаква критика! Аз ви позволявам само една критика. След като направим своите опити и като имаме резултати, ще дойде време и аз ще ви кажа: критикувайте сега, но искам майстори да критикуват. Сега хирурзи има много, всеки може да вземе един трион и да реже. И аз мога да отрежа крака на човека. Това не е хирургия. Но да отрежеш тъй майсторски, че да не повредиш нищо – то е хирургия. Да знаеш да отрежеш непотребното, а потребното да запазиш. Хирургия има и в мислите. Различни видове хирургия има.

Например аз имам един метод, много хубав е той – прямо говоря, но дава много лош резултат и някои ми казват: "Господин Учителю, ти не трябваше тъй да кажеш, този се обиди." Казвам: върви си, това не е твоя работа. Аз прилагам една Божествена мисъл, а последствията да бъдат каквито искат. Аз не искам хората да мислят добре за мене. Ако аз искам хората да имат отлично мнение за мене, ще кажа: да, това е добре. Но аз казвам: слушай, тази постъпка не ти прилича! Нищо повече! Защото ако направиш грях, Господ няма да каже: "Чакайте, туй наше дете е благородно, да не го поправяме пред хората, да не му казваме греховете." Не, Господ ще каже на такъв любимец: "Ти направи своя грях в тайно, Аз ще извадя всичките твои грехове навън, пред всичките хора, да ги знаят." Давид бил добър по сърце, но Господ какво направи с него? Четете историята! В Бога няма нищо скрито, в Него има само една мисъл.

И когато Господ ви обича и вие направите един грях, Той ще дойде и ще каже: "Виждате ли този Мой светия, този възлюбен син, виждате ли го? От 2000 години виждате ли Моя приятел Давид, виждате ли го какъв е?" А сега вие мислите, че Господ е Любов, че Той ще скрие прегрешенията ви. Не, не, никога не ги скрива Той. И знаете ли защо? Аз сега няма да ви разправям, но някой път ще се спра да ви обясня защо Бог не крие. И туй е най-голямото благословение – когато Господ те поразтърси малко. Аз бих желал Господ да извади моите постъпки – тъй, да ги поразтърси. То е едно благословение. И вие ще кажете: "Отлично, много хубаво е това." И във вас ще се яви смелост и решителност да кажете тъй: "Трябва да говоря Истината, не трябва да лъжа." Трябва да бъдете смели, всички лъжи да изчезнат.

Сега вие всички сте много страхливи. Аз ви казах първоначално в една от миналогодишните беседи: нека всеки си каже греха. И започнаха всички да ме лъжат. И след туй, второто, всички искат благословение. Какво благословение мога да ви дам след тия лъжи? Ти ще кажеш тъй: "Аз вчера отидох при един мой приятел и съзнателно му отворих касата и му откраднах парите. Вие си мислите, че съм честен, добър човек, моля се по три пъти на ден, между вас съм сега. Идете, обадете ме – обрах един човек, аз не трябва да живея, а трябва да бъда в дранголника вътре, теглете ми един куршум." Тъй да се говори Истината! Но когато казвам да говорите Истината и когато дойде някой да каже Истината по съвест, той трябва да бъде смел заради Истината. Той трябва да каже: "Аз направих това нещо." И когато каже това, и аз, и всички в Бялата ложа, тия Бели Братя, като видят, че той е смел да изкаже греховете си, те казват: "Заради това ние ще му дадем всичките условия да се поправи." И заличават всичките му грехове. А когато се опита да каже лъжа, когато скрива Истината, те казват: "Хайде, навън!" И втори път не го поглеждат. Да не се колебаете! Ще дойде някой да ти каже: "Не казвай." Не, веднага ще кажеш: "Направих го това." И в себе си всеки един от вас трябва да бъде крайно искрен – никакви лъжи, никакви измами; няма да бъдете раздвоени. Няма да се оправдавате. "Направих го!" И ще търсиш начини да излезе тази Истина, за да може да ти се простят греховете. Дотогава, докато греховете ти седят непростени, ти не можеш да напредваш. И в деня, в който му се простят греховете, човек тръгва напред. Той трябва да се освободи от този товар, за да може да расте. И знаете ли колко пъти вие се спъвате? Как няма да се спъвате! Вие направите едно малко престъпление, но не искате да го признаете и то ви спъва месец, два, три, година; нямате онова вдъхновение, онзи дух – вие ходите, молите се на Духа, но Господ не се лъже.

Една сестра ми пишеше, че се докачила от мене, но аз съм наумил да й напиша едно писмо. И знаете ли какво писмо? Като го прочете, четири реда сълзи ще й потекат. Тя минава за ясновидка, борави с висшите светове, с Причинния свят, има общение с Христа – тъй си мисли тя. И ми пише: "Как така ти си изнесъл моето писмо и си го чел пред другите, да ме компрометираш?" Ето колко е ясновидка тя. Нейното писмо пред никого не съм чел. Е, хубаво, ти като си ясновидка, защо не провери първо факта? Ти казваш първата лъжа. Значи тя никак не борави с онзи свят. После казва: "Там, около тебе, са все простаци, лъжци." Казвам: втората лъжа. Ти си една от най-големите такива. Ако ти си една от добрите, Господ не би ти сложил един знак. И ще кажа какъв е знакът. Не, такива ясновидци ние не ги искаме. После на друга една сестра казах през тази година нещо; направо, прямо й говорих. Тя не се обиди. Тя казва: "Учителю, като тебе няма друг, ти си велик, ти всичко знаеш." Откровено й казвам: "Знаеш ли, че аз съм недоволен от тебе, ти това си направила, онова." "Кой ти го каза това?" Значи щом ми го казват хората, аз не съм най-велик. Такива не минават. Ти искаш да ме излъжеш. Не се лъжа аз. Ще бъдете искрени и откровени. Аз не искам да ми казвате, че съм велик. Моето желание е в сърцата ви да гори онази истинска Божествена Любов. Любов! Във всеки един момент във вас да има самопожертване. Ще се отличавате по това. Аз казвам и правя. Искам и вие да казвате и да правите. Мога да кажа: аз заради вас мога всичко да направя. Но утре, като ме поставите на изпит и не го направя, няма ли да вляза в противоречие със съвестта си? Защото в Бялата ложа законът е такъв: кажеш ли нещо и не го направиш, ти ще се изложиш на едно голямо изкушение. Кажи и направи, кажи и направи! За в бъдеще ние не позволяваме да има само обещания. Не, сега кажи и направи. Нищо повече! Искам това от всички ви. Сега ще започнете така – още тази година кажете и свършете! Пак ще има противоречия, пак ще има падане. Не изисквам да не правите погрешки, ни най-малко няма да ви държа кусур, ако направите даже и сто погрешки, но като кажем една малка лъжа, ще държа всинца ви отговорни. Аз съм готов всички грешки да залича, но за лъжата в Братството строг съм – абсолютно никаква лъжа! Без изключение! Туй да го знаете! Ни бяла, ни черна лъжа. Никаква лъжа, ако искате да се разберем! Туй ще бъде основа – никаква лъжа! Другите погрешки извинявам. Ако някой е откраднал, аз съм готов да извадя и да платя, каквото е откраднал. Но ако излъже – не! Освен че няма да платя, каквото е откраднал, но ще го изпъдя навън. Нищо повече! Никаква лъжа, абсолютно без лъжа ще бъде, туй да го знаете! Ще имаме едно общество без лъжа. Тази година искам от вас едно нещо. То е отрицателната страна на въпроса. Без лъжа! През тази година всякога ще говорим Истината! Това е положителната страна. Всякога Истината! И без лъжа, в отрицателен смисъл. И аз съм уверен в едно нещо: като ви гледам, уверен съм, че вие ще изпълните това правило. И който от вас не го изпълни – ще му дадем почетното място – 2000 лв. заплата на месец. Ще го сложим на онова почетно място. Всекиго, когото хванем в лъжа, ще го поставяме на онова почетно място с 2000 и 3000 лв. месечна заплата и с колата.

Сега ще имате предвид тия думи. Ще се дешифрира тази лекция, ще вземете и ще си я препишете. Ще разсъждавате върху нея и което може да се приложи, цялата година ще го прилагате, а като свършим годината, идущата година ще видим какви са резултатите. Пък в другите лекции ще има други въпроси. Те ще имат по-научен характер: методи за развиване на съзнанието, за концентриране, за изучаване природните сили; начини за лекуване на болести – как се лекува коремоболие, главоболие, запичане, треска, хрема и тем подобните, изобщо как да давате първа помощ. Сега на учениците аз ще дам методи, но няма да злоупотребявате с тях. И комуто от вас се случи да дава първа помощ, няма да обяснява как става това – вътрешните методи няма да ги изнасяме. Няма да учите другите. Който е от Братството, който е от нас, ще му поверим тези методи, а който е отвън, ще му помогнем, ще го облекчим. Тъй щото ще имаме една своя медицина. Тази година трябва да се приготовлявате. Със софиянци ще започнем. Ще имаме някои молекулярни опити; досега те бяха микроскопически, а сега ще има по-големички с някои от по-напредналите ученици – да видим дали ще можем да реализираме туй, което сме казали. Ще отидем на Мусала в ясно време и в бурно време, в дъждовно време и в снежно време. Ще направим една екскурзия до Мусала през януари, в най-големите снегове. После ще идем на Мусала вечерно време, при ясна нощ, без месечина и с месечина. Ще отидем в бурно и в дъждовно време. И сега, ако може. Това са възможности – те влизат в програмата през тази година. Дали ще може да реализираме програмата? Зависи, тя не е лека, тя е доста трудничка. През януари горе на Мусала в някоя бурна и дъждовна вечер! Посред нощ да се мине на Мусала не е лесно. То е една доста трудна задача, в която ще се развият вашите ясновидски способности, ще се отворят очите ви, ще виждате с астрална светлина. Ако може да прокараме тези опити, аз съм уверен, че температурата ви ще се повдигне на сто градуса и тогава ще кажа: с тия ученици всичко може да се направи. Ако можем да изпълним тази програма, аз съм уверен, че няма да имаме други мъчнотии.

Разбира се, ще има и други опити. Те се състоят в следното: двама от вас ще ги пратим да хванат някоя мечка за ушите. (Недоумение между учениците.) Вие ще кажете: "Защо трябваше да говоря за тази мечка?" Забележете следното нещо. Вие бяхте всички сериозни и аз бях сериозен, но като казах за мечката, всички прихнаха да се смеят. Защото влезе нещо ново, изпъкна великият контраст – да хванем мечка за ушите. То е опит. Знаете ли, че в мечката има любов? А, ужасна любов има – измежду всички животни почти единствена мечката има най-много чувства и затуй обидиш ли я, тя не прощава. Та затуй, като се свържем с нейните чувства, веднага ще почувстваме, че в нея има живот, затуй може да лекува. И човек, който е болен, ако язди на мечка, или мечка да го тъпче, той оздравява. Болен, който има треска, като се качи на мечка, като я вземе от някой мечкар, треската минава. Защо? Защото мечката има много магнетизъм. Тогава двама от вас, които са готови, да дойдат да кажат: "Учителю, аз съм готов да изпълня всяка твоя заповед." Е, добре, аз казвам: вие двамата, които сте готови да изпълните моята заповед, ще хванете мечката за ушите. Колцина от вас ще хванат мечката за ушите? Ще кажете: "Учителю, дайте ни друго, но не туй." Ако се осмелите да хванете тази мечка за ушите, вие ще проверите един вътрешен закон.

Това са символи. Но с онази смелост, която ученикът има, с нея той ще провери друг един вътрешен закон. Казано нещо в Бялото Братство – да се изпълни. И вие ще влезете в едно ново течение – да хванете мечката за ушите. Ако първият опит – качването на Мусала, излезе сполучлив, тогава ще дойде вторият опит – хващане на мечката за ушите. Ако не излезе сполучлив, мечката ще си седи там.

 

Тайна молитва

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube