Окултна медицина

Окултна медицина

Тринадесета лекция от Учителя
24 декември 1922 г., неделя, София

Тайна молитва

(Прочете се резюмето от темите "Значението на ръцете и пръстите".)

Каква е темата за тази вечер? Пробуждане на Божественото съзнание в човешката душа. Тогава да прочетем няколко. Едно правило: когато пишете, тези листчета ще бъдат много хубаво написани. Няма да пишете на каквито и да е книжки. Нека формата им да е хубаво изрязана. Ето вижте – тази книжка e като халваджийска книга. Вие сте в една Окултна школа! Може да пишеш на една четвърт от листа, но трябва чистота. Три-четири реда ще напишеш, но чисто, хубаво. Нямам нищо против малките листчета, но всички да имат една по-хубава форма. Това се казва ученик! Ще бъдете внимателни в малките работи. Всеки ще гледа да пише по-хубаво, да не бърза. Да напише четири реда, но да ги напише внимателно. Когато пишеш темата си, някой Бял Брат те наблюдава, гледа те; пиши внимателно, с ума си мисли. Четири реда да напишеш, ти ще се ползваш. А ти гледаш да напишеш криво-ляво, само да изкараш нещо. После някой от вас, като пише, зацапа го, след туй го изтрие, казва: "Минава и тъй." Не минава. Всяка една книжка трябва да бъде чиста, без петна. Може да ги дадете с петно. Но като за ученици на Окултната школа това са правила – ще ги пазите. По възможност хубаво ще пишете, ясно и четливо. Може да пишете с молив, с каквото искате, но по възможност да бъде най-доброто писане. Нали от Любов ще работим? Има много ученици, които остаряват преждевременно. Преждевременното остаряване е от това, че ученикът бърза да изучава нещата. Гледайте добре да ги изучите, да се ползвате от тях, а не да бързате. Защото всяко нещо, което изучавате, трябва да го приложите. Вие знаете много работи, а всичкото окултно учение, което ще изучавате, вие трябва да го прилагате в себе си.

Сега имайте предвид, че окултните познания вървят по съвсем друг път, по съвсем други закони от обикновените. Не че те се различават, но всяка една окултна наука, истинска наука, почва от най-малките методи, начини, резултати. Микроскопически резултати ще имаме. Онзи, който бърза, не може да има никакви резултати, понеже Природата никога не бърза. Когато приготви всички условия, тогава тя действа със светкавична бързина. Но при сегашните условия вие не трябва да се учите бързо. Във вашето съзнание всички предмети трябва да минават полека. Всяко нещо, което вие видите в света, то има съотношение към вас. Вие си представяте, че като отидете на Небето, ще се успокоите. Как си представяте Небето като място за успокояване? Небето е място на блага. Там ще ви дадат блага и ако вие не знаете да използвате тия блага, как ще се ползвате от тях? Да кажем, тук не си пазите паничките, но ако на Небето ви дадат една чаша и вие я счупите, знаете ли, че за една счупена чаша вие трябва да напуснете Небето? Ще кажете: "Нищо не е, че счупил една паница." Да, на Земята, че е счупил сто паници, нищо не е, но на Небето да счупиш една чаша, много означава. И ако вие знаехте последствията от счупването в света! "Да счупим това, да хвърлим онова." Ако вие познавахте последствията! Но ако ви говоря за последствията, у вас ще се роди страх, ще се плашите от сянката си и тогава няма да знаете къде да идете. Първото важно нещо за окултния ученик е: той трябва да бъде внимателен. И всяка дума, която аз ви кажа, трябва да я обмислите добре; не бързайте, обхванете нейния дълбок смисъл. Някой ви говори някоя обидна дума – ще се спреш, ще си кажеш в себе си така: "Като ученик аз съм сега пред лицето на онези братя, които знаят повече от мен. Искам да разбера защо този човек ми говори така обидно. Искам да зная откъде идат причините за това, че той ме обижда. Той ще говори, аз ще мисля."

Той говори, аз разсъждавам – и ще се повдигна нагоре, и след като се повдигна нагоре, този брат, като ми говори половин час, ще каже: "Извини ме, братко, аз направих една погрешка." Ако ти тъй не мислиш, ако не се повдигнеш нагоре, той ще ти каже: "Втори път като те срещна, ще ти кажа по-горчиви думи." Трябва да се самовладеем. Няма да губите своята енергия в света. Този свят е свят само за препъване. Навсякъде ще ни спъват, понеже ще ни изпитват. Ще се спрем. Светът е само за учение. Ще знаем – ще ни изпитват. Вие сте ученик. Ще кажете: "Аз съм ученик на четирийсет и пет години. Минало ми е времето за ученичество." Ама на Небето има духове, които са стари няколко милиона години и учат там. Какво ще кажете? Има ученици, които имат по десет милиона лазарника. И знаете ли с какво усърдие се учат? Отлични ученици са те! А вие на четирийсет и пет години мислите, че сте стари. Те се радват, те никога не казват: "Ние сме на четирийсет и пет години." Те казват: "Време е, аз трябва да се уча." Туй остаряване, което вие чувствате, то се дължи на съвсем други причини. Ученичеството е закон на подмладяване. Ако не станеш дете, няма да се учиш. И Христос е казал: "Ако не станете като малките деца." Малкото дете няма какво да става, а възрастният трябва да стане като малкото дете и да започне да учи; неговият ум и неговото сърце трябва да започнат наново. Затуй хората се раждат. А ние няма да идваме пак, да се превъплътяваме отново. То е един тежък закон! Кармичен закон! Ще те приспят, после ще те пробудят наново. То е дълъг процес.

А трябва тъй – в един живот ти да си събуден, съзнанието ти да е будно. И сега Окултната школа има за цел да научи ученика да има будно съзнание. Някои от вас ще опитате смъртта; и като дойде тя, трябва да можете да минете от този живот в другия с будно съзнание. А сега тъй се уплашите, викате лекари – ще се обърка съзнанието ви. Те ще ви приспят и като минавате от този свят в другия, няма да осъзнаете това. Може да усещате страдание в себе си, но онзи, който умира, ще каже: "Аз заповядвам на смъртта!" Може да си туриш инжекция, както прави лекарят, и спокойно да чакаш часа – тогава ще минеш съзнателно от единия свят в другия. И като влезеш в другия свят, ще се усетиш по-свободен, отколкото в този свят. Ако се уплашиш, ще те приспят; ако не се уплашиш, ще имаш съзнание – и като дойдеш от другия свят, ще помниш, ще знаеш отгде идеш. Та първото нещо: учениците, които напредват, трябва да знаят, че съзнанието им е будно. И всичките погрешки почиват на туй, че нашето съзнание не е будно. Аз съм наблюдавал, правил съм опити и съм видял, че погрешките идат, когато човек е в едно спящо състояние. Захласнал се той някъде – и тогава ще дойде по улицата някоя кола, ще го прегази. Ако съзнанието е будно, ти вървиш по пътя, мислиш, съзнаваш и никаква кола няма да те прегази, защото виждаш и отзад, и отпред. Сега казваш: "Господ да ме пази." Ами защо Господ ти е дал очи? После, мнозина от вас имат друго мнение, казват: "Аз не настивам." Някой стане сутрин, не се обува, излезе бос – настине. Казва: "Мен не ме хваща настинка."

Но като излезеш, хване те кашлицата, настинеш. Това показва, че ти не си научил закона. Ако твоят ум беше на място, ти нямаше да се простудиш. Твоето съзнание не е на място. Щом се простудиш, туй показва, че има пропукване на съзнанието. Какъв е законът? Като станеш, тури си дебели чорапи, не излизай гол, тури си едно дебело палто и тогава няма да се простудиш. Ще вярваш на палтото. Някой казва: "Не ме е страх от студ", но като излезе, простуди се. Направете един опит. Вие казвате: "Нас студ не ни хваща." Туй го говори вашето честолюбие. Щом почнеш да кашляш, ще кажеш: "Не съм си научил още урока." Щом ти изстинат ръцете и краката, пак ще кажеш: "Не съм научил урока." Не е срамота. Ще се учиш! Проектирайте волята си към студените пръсти, кажете: "Аз заповядвам на моята кръв да иде в пръстите ми и да ги стопли за пет минути!" Извади си часовника и виж след колко – след 10, 15, 20, 30 минути ще се стоплят ли. Ще видиш силата на волята си. Пък ако кажеш и изведнъж се стоплят ръцете ти, ти имаш воля. Но тази воля трябва да бъде разумна.

Първото нещо: ние трябва да зачитаме Божиите закони. Туй мъгливо време вие знаете ли на какво се дължи? Защо има мъгла в София? Няма да се спирам дълбоко, но ще ви кажа следното: когато електричеството е положително, и горе, и долу, навсякъде от влагата се образува мъгла. И небесното, и земното електричество са положителни. Туй електричество се държи по лицето на Земята, но понеже и нашият организъм е положителен, често в мъгливо време хората се простудяват най-много. Цялата атмосфера е пълна с електричество. Пък електричеството въобще изстудява. То е проводник на студа. При това нашият организъм не е магнетически, за да може да превърне тази влага. И той е положителен, та се започва една борба – и тогава ние се простудяваме. И щом излезеш навън, какво трябва да направиш? Умът ти трябва да бъде буден. Направете опит. Излез от къщи и през цялото време умът ти да е съсредоточен, да обгърне тялото ти – и виж дали ще се простудиш. Няма да се простудиш, ще бъдеш и положителен, и отрицателен. Ще превръщаш туй електричество. А можеш да го превръщаш само ако присъства съзнанието ти. Сега за тази кашлица, която имате, всички ще викате лекари. Излекувайте я сега без лекари! Една задача съм дал за тази кашлица – без лекари! И първото правило: дишайте дълбоко! Дълбоко дишайте и след туй представете си в ума си, че всичката ваша артериална кръв върви хармонично по цялото тяло; и венозната, и тя хармонично се връща. Представете си в ума, че всичко върви хармонично, образувайте вътрешна хармония и постепенно ще забележите, че кашлицата ще започне да утихва, да утихва.

А пък някои от вас, ако не могат да си помогнат тъй, да си вземат малко равнец – попийте малко и ще ви мине кашлицата. Лятно време събирайте всички равнец: всеки вкъщи да има набран равнец, бял и жълт, та който не може да се лекува с волята си, да пие тия треви. После, да имате от синята тинтява. Наберете си – те са магнетически растения, които помагат. Наберете си още мащерка, зелени листа от ягоди – и те са лечебни. Може да ги употребявате. Наберете си и от дребната лайка. Ще си имате цяла аптека стъкленички. И тия листа и цветове, като ги затворите в шишета с похлупаци, сложете ги на слънце да се пекат, да приемат още енергия от Слънцето. Не ги туряйте на влажни места! Като дойде едно такова състояние да кашляте, извадете си малко от тях, сварете си малко, сварете си половин кафена чашка цяр. Как да го пиете? Вземете една глътка в устата си и си представете този равнец – че той сега расте, че той е жив – и че този равнец поглъща кашлицата ви. Той привлича кашлицата към себе си. Нищо повече!

Пък ако искате да знаете какво нещо е привличането, тук има химици, нека ви отговорят как елементите се застъпват. Когато лекарите искат да извадят един вреден, ненужен елемент от организма, те правят известни съединения и така освобождават организма от него. Хубаво е да може да упражнявате вашата воля с кашлицата си, с гърлото. Според теорията на Куне, която е стара, взета е от индусите, той я е преработил и казва: "Всички тия отлагания в организма, това са същества – у тях има един стремеж да отиват нагоре и те искат да обсебят главата." Куне казва, че лекува, затова иска да привлече тия същества към стомаха и после чрез жлезите, чрез изпотяване да ги изхвърли навън и така да се освободи организмът от нечистотиите. Някой от вас тук ще почне да кашля. Имайте само вяра! Тресе ви или сте се простудили, има един начин за лекуване – само вяра. Едно правило: ще извадите първата чаша, ще я изпиете. Може чай да пиете, може гореща вода: една, две, три, четири, пет, шест чаши, докато у вас се образува една реакция на изпотяване. Хубаво! Снемете си ризата, изтъркайте се. Седнете пак наново: една чаша, две чаши... Вземете и малко дървено масло, намажете си краката и ръцете и си легнете. Опитайте този начин и няма да ви боли главата. Вие сега казвате: "Мен от настинка не ме е страх." Но тази настинка мине в по-остра форма и вие се уплашите, търсите лекар.

Друго правило: щом се простудиш, първата мярка е да вземеш очистително, да се очистят стомахът и червата ти от всички ненужни вещества. Всичко туй трябва да се изчисти навън. Трябва един-два дена въздържание от ядене, три-четири чаши гореща вода, две чаши спаначен сок със солчица, две паници супа, направена от картофки, с малко солчица. По малко ще сърбате, няма да преяждате, и всичко ще мине много лесно. Защото тия кризи ще дойдат. Болестите са нужни: в тях има известна криза. Необходимо е даже и най-здравите хора да боледуват. Боледуването – това е тониране. Болестите – това са музикални тонирания. Когато Господ иска да направи хората по-чувствителни, по-меки, те трябва да боледуват. Най-великите хора са боледували. Толстой няколко пъти е боледувал и след всяко боледуване е имал най-хубаво просветление, в него са идвали нови мисли. Когато боледувате, не мислете, че това е нещастие. Това не е нещастие – вие се тонирате. За да може да върви болестта естествено, всички трябва да вземете тези мерки – очистително и топла вода, за да може да не изгубите в тази болест своето равновесие, да може болестта да принесе своите полезни последствия през целия ви живот. Ние лекарства не употребяваме. Не казвайте, че ние не искаме лекари в дома си, но ние искаме само умни лекари. Нищо повече! Не че не искаме лекар, но искаме лекар, който е роден такъв – лекар, пратен отгоре. Ние не искаме лекари занаятчии, платени лекари. И всеки от нас трябва да бъде лекар на себе си; а някой път, ако това не помогне, може да прибегнеш до лекар, но пратен отгоре.

Сега имайте предвид – аз като ви говоря за музиката, не искам да попаднете в една крайност. У човека, в сегашното му състояние, има приблизително повече от сто способности, но засега само четирийсет способности са констатирани у него. Музиката е една четирийсета от него, т.е. една от четирийсетте способности у човека. Следователно човек трябва да развие в себе си своите способности. От тия способности зависи здравословността му. Сега в някои от вас чрез тия способности разсъдъкът е развит, а музиката е слабо застъпена; у някои паметта е силно развита, а наблюдателността е слаба; у някои милосърдието е слабо застъпено, у някои Божествената Любов е слаба, вярата; у някои съвестта е слабо застъпена. Окултният ученик трябва да развива правилно всичките си способности и те трябва да действат в своето нормално състояние. След като развие той всичките тия способности, ще влезе в Божествения свят. Всички тия Божествени сили ще могат да ви говорят. Ще влезете в света на духовете по музика. Те ще почнат да ви говорят за музиката нещо, но ако вие нямате тази способност да ги разбирате, какво ще научите от тях? Да кажем, влезете в света на разума; но ако у вас не е развита тази способност, тия духове няма да ви обърнат внимание. Сега да не попаднете в крайност – да кажете: "Само музика ни трябва!" Не, под думата музика аз разбирам, че всичките способности трябва да вземат правилно направление. Музиката трябва да бъде идейна. Човек трябва да мисли, когато пее. Ако вие пеете без мисъл, то не е пеене. Под окултно пеене аз разбирам: ще мислиш и ще пееш. И то е един начин, окултен начин да пренасочим своите чувства, защото у човека има чувства, страсти, желания; ако не знаем да ги пренасочим чрез музиката, те ще вземат направление към центъра на Земята. Какъвто и да бъдеш, туй движение някой път е нагоре, някой път е надолу. Ако не разбираш този закон, у тебе ще се родят най-лошите неразположения, като че те пекат на скара. И ти ще търсиш някой да се скараш с него. Ако разбираш музиката, ще прекараш тия чувства през ума си, ще добиеш едно приятно разположение – и сили ще добиеш, и работите ти отвънка ще тръгнат.

Та казвам: музиката в окултната наука се употребява като един метод за проектиране на нашите мисли, чувства и страсти от нисшия свят към висшия, за да дадем храна на Причинното тяло да се развие. Ние чрез музиката си приготвяме храна. Тази е причината, че всички религии почват с едно тананикане. На Изток така започват, тихо: "Хъм-хъмм." Като пее така, човек прекарва тази енергия нагоре през мозъка, после я проектира в своите чувства. Най-първо погледнеш този човек – целият е бледен; после ще видиш, че от музиката неговото лице оживява. Не се минава половин час – от лицето му започва да излиза голяма светлина. Той разбира закона. Пък гледаш някой друг: пее, свири, неговите ръце треперят – той гледа отнякъде да капне някой лев. То не е пеене. Тия упражнения вие ще ги пеете окултно. Ще седнете пет-десет минути тихо, ще си изберете някои от тях. Най-първо ще ги пеете тихо, на един глас, но много вярно. Тъй че като ги пеете на себе си, на вас да ви стане приятно. Туй е пеене. На всичките ученици налагам едно правило: ще пеете по закона на Любовта. Ще седнеш тихо, на себе си ще пееш, никой да не те смущава. "Как тъй ще си пея самичък?" Излезте някой ден през седмицата някъде, все ще намерите пет-десет минути да изпеете едно упражнение. Ако първият опит не излезе сполучлив, вторият, третият, четвъртият, петият, шестият и т.н. ще са сполучливи. Това е един от методите, един от силните методи. И след него ние ще пристъпим към втори един метод. Ние пристъпихме към един метод – яденето. Взехме екскурзиите – те са друг метод. А сега взимаме музиката – тя спада към Умствения свят.

Това е един преходен период от чувствата към ума. Музиката спада към изящните изкуства; чрез нея минаваме от едно състояние в друго. Следователно ще произведем в себе си едно мисловно настроение – мислене, мислене. И ще се стараем в ума си да схванем, че всичко в света е разумно. Някои са чували Ангелите да пеят. Един Ангел, едно такова същество, с такава интелигентност, като почне да пее, в неговото пеене има дълбок смисъл. Днес ние не можем да го чуем, но един ден, като се развият у нас тия чувства, ако чуем едно такова ангелско пеене, ще кажем: "Такъв един концерт чух!" Сто години човек да живее и да слуша как един Ангел пее, няма да се счита нещастен, че животът му е отишъл напразно, но ще каже: "Аз се чувствам щастлив, че живях сто години и дочаках да чуя такъв велик музикант!" То е велико нещо! Например да чуеш да пее в Небето такъв един артист, да го видиш, като излезе да пее – в неговите очи, в неговото лице не само ще се чете тази музика, но той ще предаде един смисъл на Знанието за всичката хармония в Природата. И всичко туй ще оживее, ще забравиш всичките тревоги на света и в душата ти ще се всели Мир и Радост. Следователно Небето е място на музика, каквато човек никога не е почувствал. В Ангелския свят като идеш, там всички пеят. Сутрин, като станат, знаеш ли как започват в Ангелския свят? И Ангелите, и те някой път спят, само че техният сън не е като нашия. Но като се събудят, всички се изправят по особен начин и запяват. Всички изведнъж започват тихо. Аз съм гледал тия същества – започват една мелодия, постепенно тя се усилва, усилва, и така, като дойдат на върха, тук, на Земята, изгрява Слънцето; и те почнат своята песен. Да кажем, че ти си в най-голямата скръб на света, отщяло ти се да живееш, но като чуеш един милион Ангели да пеят, ти ще забравиш всичко, ще кажеш: "Има смисъл да се живее." И ти ще подемеш песента. Това е изкуство!

И първото нещо: всички те пеят, пеят. И как можем да преведем тяхната окултна музика? Трябва да чакаме още хиляди години, докато един ден дойде и при нас тяхното изкуство. Трябва да пратим ученици да се учат и да се върнат на Земята. Трябва да търсим специални начини, за да се преведе тази музика. Има начини, по които можем да преведем музиката. И действително, тя ще помогне за повдигането и облагородяването на съвременното човечество. Сутрин, като чувствате неприятно разположение, пейте. Ангелският свят не е тъй далече от Земята. Има сутрини, когато Небето е тъй лазурно, има един цвят с една мека астрална светлина, която прониква, като че нещо вълшебно се носи върху Слънцето. Това са ония тънки отзвуци от Ангелския свят, които се предават на нас. И някой път нашата душа схваща туй, като че иде нещо велико, като че прониква нещо хубаво, нещо Божествено, и в нашата душа се заражда нещо светло, идва едно желание да пеем. Туй става през месец май. Тогава някак си има прекръстосване, понеже през месец май Земята минава през орбитата, има един възел, през който Земята минава. Тогава сме най-близко до Ангелския свят. Всички цветенца почват да оживяват. Затуй в този месец всички чувстват нещо вълшебно. А като мине този месец, ние се отдалечаваме от Ангелския свят. Сега сме много далече, а след няколко месеца пак ще бъдем близо до него.

Първото нещо: ние ще схванем музиката като нещо идейно, възвишено, в което не само нашият ум, а и цялата ни душа трябва да вземе участие. Да се качим някъде и да пеем тъй, както Ангелите пеят! Това ще бъде за в бъдеще. И като чуете някой певец, не казвайте, че е светски. Някой път светските певци пеят много хубаво: те туй изкуство го учат, у тях има един стремеж и може да се каже, че те повече ценят музиката. Идете на един концерт – ще видите с какво благоговение сяда публиката, какво затишие има! Хората там седят много по-благоговейно, отколкото вие тука. И когато някой артист свири на пиано, такова затишие има, всички го следят, всеки иска да разбере каква идея иска да изрази той. Аз бих желал окултните ученици да вземат от него един пример: това е съсредоточаване на мисълта – да могат да следят каква е идеята. А ние? Нашите песни се отличават. Например пеем Бог е Любов, ама не мислим в туй. И тези думи: Бог е Любов, може да се разработят. Аз, ако имам време, може да разработя песента и ще ви дам едно разработено упражнение. Трябва да търся специално време, да направя една специална разработка на песента. Бог е Любов не е още песен, но е едно разширено окултно упражнение. На туй упражнение ще дам едно разширение, да видите какво нещо е едно разширено окултно упражнение. Туй не ви обещавам, не зная скоро ли ще бъде, но мисля да го направя, да видите какво ще бъде. Ще имате предвид, че ние взимаме музиката като едно средство да прекараме тия течения през ума си, да ползваме нашия разум – висшето, Божественото у нас, за да създаде най-възвишеното. Умът ни трябва да има храна. А музиката може да ни даде тази храна, другояче тия чувства ще увехнат, без да се използват, и у вас ще се зародят отрицателни желания. И заради туй, заради благото на вашата душа, заради благото на тия цветове, които трябва да цъфнат, ние ще се учим да употребяваме туй изкуство. И може да го употребим.

Сега нека изпеем Духът Божи. Аз ви казвам: ако биха ми дали две хиляди лева за един концерт, не бих излязъл да свиря. Разбирате ли туй? Не бих им свирил. Тази музика е за мене. Аз правя едно изключение. Понеже се занимавам с едно Божествено изкуство, искам да ви дам пример, че уважавам музиката – заради самата музика го правя това. (Всички пеем "Духът Божи".) Да изпеем сега Мусала. Гласът ви малко спада, но това зависи от влагата. Сега да изпеем Сила жива и Скръбта си ти кажи. Да изпеем Бог е Любов. Аз бих препоръчал на всички сестри и братя, които имат пиана – на пиано свирете тези упражнения. Само на един глас ще ги учите, но верни да са. Сега, като пеете, има едно малко отклонение, губите една шестнадесета от тона. (Изпяхме няколко пъти do, mi, sol, do; do, sol, mi, do.)

Всяка една песен трябва да се схване правилно. Да кажем, имате да вземете няколко окултни тона, нали? Между един обикновен тон и един окултен тон има една малка разлика. В окултния тон има едно трептение, забелязва се една вътрешна мекота, в него мисълта взима участие, а щом мисълта вземе участие, в тона има едно меко трептение. Да кажем, захласнеш се някъде, пееш do съвсем гърлено, а сега, като мислиш, пееш do ясно. Колкото повече мислиш, по-ясно излиза; щом не мислиш, не излиза. Трябва всички да бъдете господари на своя ларинкс. Вие ще почнете да желаете доброто на вашето гърло. Всяка сутрин всички правете молитва за вашето гърло, за да се върне гласът ви. Че в тази музика, като говорим, речта ни да бъде тиха, мека, приятна. Тихо и спокойно вземете три-четири тона, но всякога имайте желание да ги вземете вярно. Сега, да допуснем, в тона do има едно преходно състояние, нали? Нека музикантите кажат. В църквата например има някои извивки: do-о-о.

Каква друга дума може да турите? Искате, да кажем, да направите една извивка, например да я сложите на думата истина. На кой слог ще турите тази извивка? Искате да дадете тежест на думата истина. Може да кажете: и-истина и истина-а; или пък тя може да има едно средно ударение, нито в края, нито в началото. Да вземем думата благост. Всеки един от вас да си избере по една дума. Ще си изберете една възлюблена дума, която вие обичате, и ще си направите едно музикално упражнение. Вземете два слога и в музикално отношение, на музикален език я кажете на себе си. Нали някой път искате да кажете някому, че го обичате. Изпейте тази дума, например благост, на себе си – да изразите, че някой ви обича. Изпейте така тази ваша възлюблена дума, че той да я разбере, и като я разбере, той ще усети една Радост. Най-първо вие си я кажете на себе си. "Как? Може ли?" Разбира се, че може. Само на себе си! В тебе друг живее и те слуша. Тук, горе на главата, живее един, в гърлото живее друг, в гърдите – трети, под лъжичката, в стомаха – четвърти и т.н. Но този под лъжичката, той е мълчалив, живее тихо, и той ще ти каже: "Тонът не е верен, малко го изправи!" И после пак слуша, ще каже: "Слушай, не, не, още, още го изправи." Ти ще внимаваш. Човек не е сам. Не мислете, че вие сте сами. Най-голямото заблуждение е да мислите, че сте сами. Никога човек не е сам. Най-малко трима има в него. Един горе, при темето, друг в центъра между очите и трети – в цялото тяло. Те са само слушатели отстрани, ние на тях пеем, а те ще одобрят или не. Те взимат участие в нашата мисъл. Ще кажат вярно ли е, или не. И едното, и другото казват. Ще кажат: "Твоята мисъл не е права, понеже тя не изразява една съществена идея. После – не е чиста тази мисъл, не е идейна." Другият казва, че ти не си произнесъл думата хубаво, меко. И ти почнеш да си мислиш какво нещо е мекотата. Ти ще ги слушаш, те ще те учат. Например някой път ти искаш да говориш, да ораторстваш, и те ще ти продиктуват едно стихотворение и ще ти кажат: "Научи това стихотворение." И ти го научиш. "Я ни го декламирай!" И ти почнеш, а те казват: "Не е тъй! Чакай, не е тъй, сега ще намериш един учител отвънка да ти каже как." А ти казваш: "Аз съм възрастен, срамота е да ида при учител." "Не, ти ще намериш учител и ще слушаш."

Аз веднъж слушах един американски учител по ораторство. Нарича се Силвър Нейл – сребърната игла. Критик ужасен. Той критикуваше ученици, които са завършили университетско образование, богословска академия, с особени свидетелства, и които се готвят за проповедници. Те се явяват в особени аудитории пред него. Седи професорът, излиза студентът, качва се – ще държи своята беседа. Точно започва да говори, професорът го спира, казва: "Не ви разбирам какво искате да кажете." Студентът слезе да се обясни. "А, сега разбирам." После пак почне да говори, но професорът пак му казва: "Не ви разбирам." Че професорът като мачка, мачка този студент, той слиза като някоя окъпана патка. И го питат: "Какво ти каза?" "Остави се, ти бил ли си при Силвър Нейл?" И професорите, и те се поусмихнат малко. Професорът казва: "Аз ще ви критикувам, после и други ще ви критикуват." Заговори студентът, той ще го спре: "Не се говори така, слез от това място!" И той безцеремонно отиде на мястото си. После пак ще го извика. Три-четири пъти ще го изкарва. Той е знаменит проповедник и не само че ще критикува студента, но сам ще излезе, ще вземе неговата реч, ще започне да говори и после казва: "Вие сега ме критикувайте, да видите къде ще намерите погрешка." Никой не може да го критикува. Тъй говори той! Говори, като че чете. Всяка дума е турена на място, няма нищо излишно! Думите са наредени тъй естествено, идеално. Като го слушат, студентите казват: "Има право, не е такова нашето изкуство." Та някой път вие се намирате при такива учители, които ще кажат: "Седни там!" После пак ще те вдигнат; ще се качиш не веднъж и дваж или три пъти, но заслужава човек да се научи да говори и да разсъждава.

Да пеем, защото това е Живот. Животът е музика, Животът е поезия. Те са реални неща. С тях ще влезем в този висш Божествен път и като слезем отново, пак ще го носим със себе си. За следващия път ще имате за тема "Ползата от цветята".

 

Тайна молитва

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube