Никаква лъжа

Никаква лъжа

Шеста лекция от Учителя
5 ноември 1922 г., неделя, София

Венир Бенир,

Блага дума

Досега окултните школи в миналите епохи, както и сега, се считали като едно вътрешно проявление. Окултната школа в миналите векове периодически само е проявявала своята деятелност и след туй пак е преставала да работи навън; т.е. Школата се е оттегляла в своите вътрешни кътове, понеже времената не са били назрели. Обаче сега Школата се заема да прокара всичките свои възгледи, всичките свои правила в живота. Тя взима живо участие във всичките отрасли на живота. И мнозина от вас ще срещнат едно съпротивление вътре в себе си – не отвън, а отвътре; ще се сблъскате с вашите стари възгледи, стари навици, стари привички на мислене, на действане и ще мине дълго време, докато се освободите разумно от тия стари навици. Не е тъй лесно. И за да можете правилно да се освободите, трябва да имате едно вътрешно разбиране, едно вътрешно, конкретно разбиране.

Например не казвайте: "Този е от Бялото Братство, този е ученик." Не. Човек, който не може да говори Истината, той не може да бъде ученик на Бялото Братство! Този закон е вътрешен. В момента, в който вие не можете да кажете една Истина или не можете да кажете една лъжа както трябва, вие не сте ученик, защото Истината може да се каже и при лъжата. Направил си една погрешка – ако речеш да я прикриеш, ти ще направиш друг грях. Не, ти ще имаш доблестта при тази лъжа да изкажеш Истината тъй, конкретно, нито да я увеличиш, нито да я намалиш. Счупил си една чаша – няма да разправяш за онези причини, които намаляват отговорността ти, а ще кажеш: "Тази чаша аз я счупих, аз взимам отговорността за нея. Да не считате, че друг е направил това." Аз счупих чашата – толкова; няма да се оправдаваш. Защото ония същества, пред които ние ще кажем това, те са разумни. Няма по-разумно същество от Бога! И когато ние пред Бога признаем един наш грях, едно наше престъпление, ще оставим Той да го прецени. Няма да се оправдаваш, че такива били условията – не, не, конкретно кажи. Казал си една лъжа, ще кажеш истината: "Съзнателно я направих." Няма да се извиняваш, да кажеш, че не си разбрал. Не, лъжа е това! Ще кажеш: "Аз съзнателно, умишлено го направих туй." Тъй ще се изповядаш и ще бъдеш извинен.

Сега човек може да направи и престъпление, и Добро. Като изповядаш тази Истина, ти ще се поставиш на тази висота – че си смел и решителен да кажеш Истината. А понякога ти може да носиш в себе си Доброто и да искаш да го укриеш, да не знаят хората за това. То е друга лъжа. За всички неща в даден момент ние трябва да бъдем смели и решителни да кажем Истината или в положително, или в отрицателно отношение. Смели, ама не навсякъде. Смели пред кого? Пред кого ще кажеш Истината? Пред онзи, който обича Истината. Пред онзи, който обича лъжата, ти ще мълчиш. Той ще ти каже: "Аз съм твой учител, аз ще ти кажа как да лъжеш, аз съм учител." Но ти, като не знаеш да лъжеш, ще мълчиш. Следователно няма какво да казваме на хората от света техните лъжи – те знаят много по-добре това от нас. Ние ще застанем смирено и ще кажем: "Ние считаме, че вие в туй отношение седите много по-високо над нас." Един светски човек тъй ще излъже, тъй ще скрои лъжата, че едва след двадесет години ще го хванете. Един религиозен човек като излъже, след един ден ще го хванат. Светския човек след двадесет години го улавят, а религиозния – след един ден. Но ти като си религиозен, не можеш да измислиш как да скриеш нещо. Тъй стои фактът. И ти си искал да укриеш, но не можеш. Лъжата сама по себе си всякога влече лоши последствия! Лъжата досега никому благо не е донесла.

Може би, когато бъда малко по-разположен, аз ще ви говоря специално върху лъжата, да ви покажа нейното произхождение. Че именно заради една лъжа на първия човек хората сега страдат. Заради лъжата страдат, нищо повече! Единственото престъпление беше заради лъжата. И двамата първи хора бяха в Окултната школа. Раят – това беше една велика Окултна школа, а не туй детинско разправяне, което ни предават. Една Окултна школа беше Раят! Тия дървета не бяха дървета – това бяха живи хора, култура от хора. Тия дървета, тия живи хора не са такива, каквито ги мислите. Раят – това беше една велика култура в миналото. И когато този прародител на тази култура направи първата погрешка, той нямаше смелостта да признае Истината и излъга. Там, както е писано в Библията, туй косвено се разбира. Адам казва: "Аз мислех, че Ти ще ми дадеш една другарка, жена умна, интелигентна, която да ми помага в живота, а ето, тя още при първия изпит, още първия ден ме увлече в това престъпление. На Тебе възлагах надеждите си – по-умна жена трябваше да създадеш!" Това беше един упрек. Тогава Господ замълча. Учителят си замълча. Той само написа, че Адам не си издържа изпита. Струпа всичката вина на жена си. Страхливец, първокласен страхливец! Той нямаше доблестта да каже истината. Казва: "Ти знаеш – аз всякога изпълнявах Твоята воля, но тази жена, ако я нямаше, бих ти слугувал; тя ме излъга." Спира се Господ там. Вика жената да види дали тя ще каже истината, как ще издържи изпита си. Казва й: "Слушай, ти как направи престъпление в Школата?" "А, онази змия, онази интелигентност, която Ти създаде, ако тя не беше, аз бих устояла, аз щях вярна да Ти бъда, но тя ме излъга, нали знаеш? Увлякох се. Кой е виновен?" И Господ казва: "Изкарайте ги навън – и той страхливец, и тя страхливка!" И от осем хиляди години ние се учим да бъдем смели и решителни, но досега сме били все страхливци. Смелост се изисква сега! Няма по-велико нещо от това човек да излезе, когато Господ го вика, и да каже: "Да, съзнателно направих тази грешка, направих я." Никакво извинение!

Сега туй е външната страна. Ние говорим за греха, говорим за лъжата. Лъжата не е в казването. Има един вътрешен закон, свързан с известни отрицателни сили в Природата. Щом излъжеш, ти се свързваш с всички негативни сили в Природата, които ще изчерпват всичките сокове на живота ти и ти ще останеш сухо дърво. Опасността не е там, че си казал една лъжа, но нейните последствия са много опасни – ти ще се свържеш с тия сили. Единственото важно нещо е – съзнанието трябва да бъде будно! Веднага ще прекъснеш нишките с тази мисъл на лъжа, която си допуснал, ще се свържеш с Истината и веднага ще потекат тия Божествени сокове. Тъй се разрешава въпросът.

Сега мнозина от вас мислят: да влезем в Школата. Е, как ще влезете в Школата? Вие мислите, че като дойдете при мен и ви кажа да влезете, че вие сте вътре в Школата. Ами че в тази Школа се изисква благородство в обноските, деликатност на мислите, никаква критика! Мене ми е чудно, чудя се на учениците – аз седя и двама ученици се карат пред мен, и то как хамалски се карат, като че тия двамата са от големите учители. И аз ги слушам с всичкото си смирение. Единият чете морал на другия. И знаете ли какъв морал – първокласен морал! Не, като ученици никому няма да четете морал. Вън може да си четете морал, но вътре в Школата ще имате братски отношения, приятелски отношения. "Аз тъй мисля, аз инак мисля" – ще си търпите възгледите, колкото и противоречиви да са. Даже и най-противоположни да са те, ще кажете: "Братко, аз изказах противоположен възглед, но ще ме извиниш." Деликатни трябва да бъдете помежду си. Не го считайте това за една обида. И сега отношенията между ученици и ученички трябва да се урегулирват. У жените има клюкарство, те са първокласни ученички на клюкарството. И всички ония от вас, които клюкарстват, са вън от Школата.

Туй да го знаете! И всички ония мъже, които лъжат, са вън от Школата. Аз ви заявявам: нищо няма да ви спаси, не се лъжете! Ама ще кажете: "Аз ще ида в Евангелската църква." Свършена е вашата работа. Където и да идете, нищо няма да ви огрее, нищо няма да ви измени. Знаете ли на какви деца ще приличате? Аз съм привеждал този пример и пак ще го приведа. В едно гнездо имало пет гарджета. Те изцапали гнездото си и казали на майка си:

– Мамо, изведи ни от това оцапано гнездо навън, в ново гнездо искаме.

А майката казала:

– Ще вземете ли вашите задници?

– Да.

– И новото гнездо ще оцапате.

Ами че как ако тук, при тия благоприятни условия, не можете да се повдигнете, то като идете в Православната църква, между евангелистите, вие мислите ли, че ще успеете? Лъжете се. Или може да имате едно временно настроение, като опияняване, но не мислете, че това е животът. Аз ви казвам: това са състояния, далече от тия на онази велика Истина. Аз ви говоря самата Истина. Туй временно настроение, което човек може да има, това не е Истината. Истината е нещо постоянно! Тя ще донесе Радост и именно Радостта е нещо постоянно. Тя, Радостта, щом дойде, ще внесе Светлина, Чистота, Свобода, ще разшири душата ти и ти ще имаш една благосклонност към твоите близки. Туй е необходимо за Школата.

Аз желая да ви предам някои работи, но не може, защото има една дисхармония. Вие нищо не плащате, а трябва да знаете, че в Школата всичко ще плащате; аз ви казвам – всичко ще платите. Досега нищо не сте платили, но отсега ще плащате. Какво мислите – че без пари ли, по Благодат ще получите всичко? Как тъй по Благодат? Любов за Любов. Аз за Любов и вие за Любов. Аз за Благодат и вие за Благодат. Ако вие бъркате в моята кесия, защо аз да не бъркам във вашата? Вие сте чудни! Вие бъркате в моята каса, а щом дойдем до вашата, затваряте я. Щом дойда при вашата, ключът да е на касата! Ако аз имам доверие във вас, защо и вие да нямате доверие в мене? Когато дойда във вашата къща, трябва да намеря ключа да седи на касата, да бръкна в нея; а ако вие не оставите вашия ключ на касата – ще ме извините тогава. Това не е правило на Братството. Тъй седи въпросът. Доверие трябва да имате! Изпитвайте! Аз съм казвал от толкова години: осведомете се, изпитвайте нещата, не бързайте. Аз съм оставил на някои срок повече от 25 години да изпитват. Не сте ли изпитали досега? Хубаво. На другите, които искат да изпитват, и на тях ще дам 25 години, ако имат живот, но те ще бъдат вече изпитвачи, а не ученици.

Сега, за да изучите вие нещата, всеки ден ще ги проверявате. Аз забелязвам – и по музика всички вие имате стари възгледи. Аз съм посещавал съвременни музиканти. Все някой вземе накриво някой такт или някой каже: "Еди-кое си парче еди-как си трябва да се свири." Когато Бетховен е писал своите сонати, те знаеха ли какво е мислел да изрази той в тях и как ги е изпълнявал? Може да са близо до истината, но той може да е изразявал съвсем друго нещо. Е, как трябва да се изсвири Бетховен? За да се изсвири Бетховен, онзи, който ще го свири, трябва да има неговото разположение. Той трябва да предизвика онези условия, при които тази песен е създадена – да се явят у него всички тия вибрации, при които Бетховен е свирил. А сега музикантът свири Бетховен и се напъва, напъва, а слушателите казват: "Отлично свири!" Аз виждам – хубаво свири той, техника има, но смисъл няма това свирене. И тогава казвам: каква е разликата между окултната музика и съвременната светска музика? Ето каква е разликата. Аз не омаловажавам тази музика, но разликата е в резултатите. Ако дойде някой от най-знаменитите виртуози, който е израз на съвременната музика, той може да прикове вниманието на една публика от десет хиляди души тъй, че като падне една игла долу, ще се чуе – такова внимание! Дълбоко уважение и почитание ще има и след като той свърши, ще има ръкопляскане, хвалби, писане по вестниците. Но след една неделя всичко ще се забрави. Ако дойде някой виртуоз на окултната музика, ето какъв ще бъде резултатът. Ако той даде един концерт, всички ония десет хиляди души, кой как стане, ще каже: "Аз чух една музика – чудо!" Ще иде да уреди сметките си. Скарал се с жена си – ще иде да се примири. Всички тия десет хиляди души ще уредят работите си. Всичко туй ще стане за една вечер, като свири такъв виртуоз. И всички ще заживеят в братство.

Такъв ще бъде резултатът на тази музика. И тъй ще ви нагласи, че ще кажете: "Аз разбрах – тази моя глава вече ще просветне, отсега нататък аз не живея такъв живот!" Това прави окултната музика. Това е музиката на Ангелите, с която те дойдоха, когато Христос се роди – тогава те изпяха една от окултните песни. Казват, че те предали песента Слава вишних Богу и на Земята мир. Не е предадена песента, както трябва. То е нещо велико! Който веднъж е чул окултна песен, тази песен никога няма да излезе от сърцето му, от ума му. Той може всичко да забрави, но тя ще бъде дълбоко врязана в душата му.

Сега моето желание е всичко у вас да бъде естествено, а не изкуствено. Аз се пазя и не искам нищо да ви налагам, аз толкова обичам свободата, че искам всичко да става естествено, доброволно, защото ако река да ви насилвам, това ще донесе лоши резултати. Най-малкото насилие, което мога да употребя в своите действия, без да знаете вие, то ще има лоши последствия. Туй са опитали всички Учители в света. Няма изключение! Единственият метод, който не произвежда никакви лоши последствия, това е действието чрез законите на Любовта, Мъдростта и Истината. Само те са чистите методи, по които ние може да действаме. Пишете ли, ще пишете по този метод. Търгувате ли, ще търгувате по този метод. Лекар, музикант ли сте – всичко ще работите по този метод. Ще имате вътрешна борба, ще дойдат съмнения, но по този метод ще работите. Не е въпрос за вашите съмнения – те ще дойдат, но от всички тия съмнения вие може да се избавите.

Сега въпросът е за нашите отношения към Невидимия свят, към този идеален свят. Трябва да възстановим тия връзки сега и ще ги възстановим. Един брат казва, че сегашните ученици приличат на неузрели ябълки, на киселици. И донякъде е прав. За да узреете, трябва да дойдете под тази Светлина. Вие стоите, слушате ме и някои от вас казват: "Дали това е вярно, или не? Ами ако не е вярно? Ами ако аз съм тръгнал по един крив път?" Е, хубаво, ами онези в църквата тръгнали ли са в прав път? Ами евангелистите по прав път ли са? Кои са доказателствата да мислим, че вървим по правия път? Правият път е естественият път. Кога едно дете се развива правилно? Когато има едно тяло здраво, съразмерно развито, когато дробовете, стомахът действат добре; когато това дете има един бърз ум в своите схващания и може да работи отлично, да е внимателно в обходата си с всички. По това ние ще се познаем. Трябва да бъдем трудолюбиви, работливи, да работим. Сега тази е целта на Школата – да ви приготви за работа, а вие трябва да дадете действието си. Вие оставяте всичката работа на мен и казвате: "Нашият Учител ще направи това." Но Господ ще направи това наполовина. Половината работа ще направи Господ, а другата половина – вие. Тази работа не е много голяма, но е работа, която вие трябва да свършите.

И първото нещо – като дойдете в Школата, трябва да имате онова вътрешно смирение. Често до мен идват вашите изкушения и си казвам: защо ще ида на тези да им проповядвам окултна музика, да си хабя времето, да се разправям с тях, когато мога с други неща да се занимавам? Някой път ми минават тия мисли: не е ли по-добре да отложа това за едно далечно бъдеще? Но ако аз употребявам окултната музика, то е просто като едно средство. Аз я употребявам заради Истината, за да може да дойде онази велика Истина, която искам да вселя във вашия ум. Само окултната музика може да ви дойде на помощ. Ако някой може да ви направи ученици, само тя ще може; друг способ няма, защото Духът работи чрез музиката. И Давид, когато свиреше на Саул, онзи дух се укротяваше.

Музиката ни разполага. Сега някой път мъже и жени не са съгласни помежду си. Някой път мъжът не е съгласен да свири жена му. "Какво свириш", казва той. Ако жената почне много да свири, мъжът й я даже подозира, казва: "Какво си запяла, като че има някой да те слуша отвън?" Туй е турски характер. Засмяла се някоя жена, очите на някой мъж се засмели – чудо станало в света! Е, мислите ли, че ако и вие имате такова схващане, не ще кажете: "Е, не може ли без окултна музика?" Може, разбира се, как не! Както досега сте минавали без окултна музика, така и сега може. Казват: "И без петел съмва." Да, ако изколите всички тия петли – съмва, но ако тия петли са живи и не пеят, горко ви на вас тогава! Непременно петелът ви трябва да пее, тогава ще ви върви напред. Не пее ли вашият петел, горко ви! Всичко е свършено. Та ще дойдем до онази простота. Аз настоявам пак: между вас трябва да се образуват братски, приятелски отношения. Аз съм казвал и друг път, казвам и сега: от моя страна знайте, че аз всякога съм на страната на слабите, всякога съм на страната на онези, които са онеправдани. Туй в мен е правило! Туй да го знаете! Аз мога да мълча, но на онзи от вас, който е крив, не мога да взема неговата страна. Може да ми е брат, може да ми е най-добрият приятел – кривото в мен е криво. И когато аз направя една погрешка – погрешката си е погрешка, няма какво да се оправдавам. Аз не ходя да се оправдавам как е направена тя. Сега, когато взимам себе си за пример, казвате: "Учителя може ли да направи погрешка?" Там защо се ровите? Може. Как? Може, допустимо е. Защо не? Погрешки всякога стават и може да станат. Има неща непредвидени. Тия погрешки може да са микроскопични, но стават, обаче ние всякога използваме погрешките в света.

Грешки са правили не само Учителите, всички са правили погрешки и ще ги правят още за дълго време, не мислете, че ще ги избегнат. В Природата, в която ние живеем, при условията, които имаме сега, единственото същество, което не греши, е само Бог! Разбирате ли! Да ви кажа Истината. Единственото същество, което е благо, то е само Бог. Той е безграничен, диша Любов в Себе Си. А всяко същество, което е ограничено, има възможност при известни стечения на обстоятелствата да направи престъпление, което може да увреди на хиляди хора. Възможно е. И тия възможности ще ги имате предвид. Всичко се допуска.

Някои хора отиват даже дотам, че казват: "Господ като Господ – и Той прави погрешки." Е, тогава вие ще изкарате там един стих от Писанието, който казва: "И разкая се Господ, че направи човека." Как ще го изтълкувате? "И разкая се Господ, че направи човека." Е, какво показва туй? Сега за един окултист този факт е ясен, но у вас това ще хвърли една сянка и вие ще кажете: "Разбрахме работата." Тогава вие ще съдите право и ще си кажете: "Ако Учителя направи една погрешка, тя ще е такава, че с микроскоп да се търси." А вашата с метри може да я мерите. Затуй Учителя трябва да се пази. Всичките тия погрешки ще ги махнем. Ще си поставите за правило вътре в Школата: в себе си, в съзнанието си не допускайте никаква лъжа! Никакво оправдание! Говорете фактите тъй, както са си. И ще видите как ще почувствате в себе си едно вътрешно обновление. Млади и стари – без оправдание! После, занимавайте се с музиката и тя ще ви продължи живота. Тя е едно средство за лекуване. Много болести се лекуват чрез музиката. Заставете болния да пее и той ще се излекува. Когато човек почне да се разболява, той не пее вече. Накарайте болния да пее и ще видите как скоро ще оздравее. Само тъй ще видите благотворното действие на музиката, на пеенето. Болният нека пее! Аз вярвам, че със свободата, която имате, вие няма да злоупотребите.

Аз влизам напълно във вашето положение – на всинца ви. Не мислете, че аз не зная какво е положението ви. Взимам положението на всеки едного изключително и зная при какви условия живее. У всинца ви има възможности да се повдигнете. При тия неблагоприятни условия даже имате възможности да се повдигнете на десет степени. И това можете да го направите разумно. Тъй както вървите, през тази година ще правите малки опити. Не се съмнявайте в тях и ще видите какви резултати ще имате. Постарайте се да имате един ум така светъл, оптимистичен, с който да схващате светлата страна на нещата.

Това е Волята Божия, туй е Божията Любов. Не говорете на външния свят – на себе си ще кажете: "Туй е Волята Божия, туй е Божията Любов." Това ще казвате на себе си, а не пред външните хора. Нека животът ви вън бъде обикновен. Аз не съм за външното благоприличие и интелигентност, но в своите мисли трябва да имате дълбочина. Като ни срещне човек, да знае, че в нас има една идея и тази идея е като един скъпоценен камък. Аз искам в тази истина да сте положително убедени и да знаете, че вървите по един положителен път. Аз искам да имате опитности. Ще имате, но кога? Първото нещо – никаква лъжа!

Сега ще ви приведа един факт. Тук, преди събора тази година, ще ви изясня какво направиха някои ученици от класа: то не е за упрек, взимам го само за изяснение. Една сестра отива при един търговец евреин, отваря кредит, взима платно да си правят сестрите рокли. Той, човекът, дава. Кои сте вие? От Бялото Братство – за Господа живеят. Правят дрехи, това-онова, без сметка. Взимали топове от плата, чорапи, ширити, това-онова, набрали се три хиляди лева и нещо. И тези всички се радват. Стяга ги евреинът – парите! Всички се изпокриват, остава само една сестра. Той казва: "Взели парите, опапали ги." Онези, които не са платили, скриват се и мълчат. Отива евреинът при една сестра и казва: "Кажете на вашия Учител, че неговите ученици идваха, взимаха платове и други работи, да си платят!" Казвам: идете, вижте тази работа, до колко е докарана сумата. "Сега има около 800 – 1200 лева да се плащат." Отивам при едната сестра, виновната, казвам й: "Слушай, ти знаеш ли, че си виновна, сестрите хвърлят всичката вина върху тебе." И след туй седя и й доказвам, че е виновна. Ето какви са аргументите. Допуснете, че аз имам хубава градина, давам ви ключа, след това идват вашите сестри, нанизват се една след друга. Вие влизате първа и после им казвате: "Аз нямам време да ви чакам, оставям ви ключа, като излезете, заключете!" Те, като излизат, забравят да затворят, оставят градината отворена, влизат всичките прасета и разравят градината. Тази сестра казва: "Аз имах всичкото добро желание, но излязох първа." Казвам й: "Ти като си взела ключа, ти ще отвориш и ти ще затвориш градината, ще дочакаш да излязат всички." И после, казвам й: "Вие не искате да пипате пари, пък топове платове без пари ги вземате от евреина." Ама че каква логика има тук? Ами именно без пари не трябва да взимате. Ще си платиш на евреина и тогава ще вземеш полица, че си платил всичко. Туй е окултен ученик! И като кажеш, че утре в 4,30 часа ще занесеш парите, а не отидеш, в Бялото Братство имат особено мнение за тебе. Казах на тази сестра тъй: аз не те осъждам, но ти, като отиде при евреина да отваряш този кредит, пита ли Господа: "Господи, да ида ли при този евреин да отворя кредит?" Ти не Го попита. И ако Духът ти каже: "Отвори!", ще отвориш кредит. И онези сестри, и те не попитаха Господа. И най-после всички се спотаиха, всички мълчат. Казвам: "Кажете ми колко дългове имате сега, та да уредим тази работа." След това всички сестри почнаха да идват една по една при нея и да й казват: "Да мълчиш, не казвай, че имам да давам, нямах пари." Не, ще кажеш: "Аз съм еди-коя си сестра, аз имам да дължа, ще ме извините, но аз ще платя." Туй е благородство! А да се спотайваш и да минаваш за праведница – не може така. Ако някой се нуждае, да му купим десет рокли. Въпросът е да се спази принципът. Ще бъдете искрени и честни във всичките си постъпки! И тази година на събора мнозина от тия благовидни братя... изчезнаха и кърпи, и какви ли не неща изчезнаха там. А, това не може!

Влезе ли кражбата, влезе ли лъжата, тази работа не върви. За в бъдеще ще бъдете внимателни. Всички ще бъдете искрени. Хванем ли някой, който лъже, ще седи отвън, не между нас. Между нас в Школата кражба, лъжа, одумничество няма. "Ама не мога да търпя!" Ако не можеш да търпиш, ние ще ти купим един билет и ще те пратим отвън, а в Школата ще търпиш. Туй ни най-малко не го считайте, че е един упрек. Аз застъпвам един принцип и без този принцип нищо не можете да извършите, работите ви ще се заплетат, ще боледувате, някои ще умират преждевременно. А за да можете да бъдете здрави, непременно трябва да положите този принцип и ще видите тогава как всичките ви работи ще тръгнат напред. А сега аз се чудя – някои си позволяват много големи лъжи. Никога никакви лъжи! Онзи, който лъже, той пред мен е изгубил всичко.

И ако той не се яви да се изповяда, той не е човек. Не да дойде днес пред мен да каже Истината, за да може утре пак да лъже. Не, да се изповяда пред себе си, да каже: "Аз не направих добре, аз съгреших, това не е благородно за един човек." Да се изправи достойно пред себе си и в себе си да се изповяда. Това считам аз ученик, а не от страх да дойде: "Учителю, прости!" Не е заради мен, заради самите вас е – да имате достойнство и да седите на една здрава нога. Туй е сега новият морал за учениците.

Сега отгоре на това аз ще ви посвиря малко. Вие ще кажете: "Учителя го прекали малко." Когато дойде време да говоря за тия неща, създавате ми най-трудното положение – да мисля как да ви говоря. Един от най-деликатните въпроси е този как да ви говоря. Вие сте с разни темпераменти, с разни разбирания, докачливи сте и всяка моя дума може да я изтълкувате тъй, че да произведе друг ефект, да й дадете друго значение. Разбирате ли? И по някой път аз какво правя? Върна се у дома си и си изсвиря една песен – и така оправям работите. Но трябва да свиря! Като ви свиря, така оправям всичките ви работи. Свиря, нищо повече! Сега тази окултна музика се различава от обикновената музика. Никакви прибавки, никакви завъртания – всяка дума, всеки слог трябва да се вземе много ясно. И няма да правите никакви усилия. Ще бъдете много естествени в пеенето, като децата. Туй е начин за подмладяване. Ще кажете: "Аз съм стар човек!" И стар човек, на 50 – 60 години да е, пак може да пее. За музиката няма стари хора. И аз бих желал всички да бъдете музиканти, да свирите и да пеете и да кажат всички: "Тия хора са отлични, пеят и свирят отлично!" И ще направим така, че никой да не може да се сравнява с вас по пеене. Да изпеем Венир Бенир!

Венир Бенир,

Бихар Бенум,

Ил биют, Ил безут,

Ом биют,

Ил безут, Ом биют

Зум мезум (2)

Бином тумето.

(Пяхме я няколко пъти.)

Да изпеем сега тази песен: Блага дума на устата – туй е ключът на сърцата. (Сестра Дафинка изпя сама упражнението. Целият клас изпя същото упражнение много пъти.)

Сега да дойдем до милия поглед: Мили поглед на очите – туй език е на душите.

Сега третият стих: Нежно чувство проявено – всяко зло е разтопено.

Четвърти стих: Силна воля увенчава всяко дело и проява.

Последният стих: Любовта със тях съгражда тоз живот, що тук се ражда...

Като си обезсърчен, кажи: "Силна воля увенчава"... (Учителя прави движения с ръцете си из въздуха, като че воюва.)

Като го изпеем, ще знаем, че Господ е с нас. Кой е като нас, когато Господ е с нас? (Всички пеем.) Силна воля... Любовта със тях съгражда...

В тия упражнения има смисъл и затова, след като си ги изпееш, умът ти ще светне и ти ще се освободиш от лошите мисли. Ако не пееш, умът ти не разбира. Така ще се отразят тия упражнения на когото и да е. Като му запееш, той ще разбере и ще си замине.

Туй са упражнения сега. Като дадете един концерт, ще направим опит – ще сложим тези номера не като песни, а само като упражнения между другите. Изгрява Слънцето – упражнение. Венир Бенир – упражнение, Сладко, медено и др. Само да наблюдавате ефекта – какво се произвежда у слушателите, като минавате от едната музика в другата. Ще ги изпеете с всичките модулации от високо към тихо и тъй гласът постепенно да изчезне. Ще забележите разликата. Ще правите опити между едната музика и другата. Туй е тониране, то върви по закон. В Европа сега се правят първите опити за окултна музика, но ще се мине още дълго време, докато тия опити минат за чиста окултна музика. Това са само елементи, това не са още окултни песни. Сега аз съм взел само част от съдържанието на тази песен Блага дума. Другите четири реда на песента са оставени, тук имате само по два реда, взети от всеки един куплет, а от тях може да създадете цялата песен. Много лесно може да стане това. (Учителя свири "Блага дума". Всички пеем.) Ние не сме завършили още песента. Не се смущавайте, като пеете! Може да направите погрешки, но няма нищо, ще се поправите. Вижте колко лесно може да научим песента. Аз нарочно не свирих с цигулка, за да може сестрата да пее сама, да изчезне страхът. (Към Дафинка: "Те са братя, не бой се.")

(Всички пеем "Венир Бенир" първо по-силничко, а после по-тихо.)Това упражнение има малко източен темп.(Всички пеем "Венир Бенир".) Пейте го много силно, колкото се може по-силно.

Да свършим сега с упражнението. Темите ще останат за идущия път. Сега, който има свободно време, да си препише упражненията, а който няма, да ги запомни. Но ще знаете, че няма да ги коригирате. Като излезете от училището, може да им турите качулчета, но тук – няма, ще ги пеете точно тъй, както са дадени. Постепенно ще ги коригираме. Ще видим какво може да стане с това пеене. Венир Бенир е окултен източен мотив, възприет от западните народи. Тия мотиви са необходими, ние ще минаваме постепенно от единия в другия полюс. Това са две състояния, в които може да се работи. И ще видите как умът ви ще почне да работи. И после музиканти и певци ще се явят, ще се развие гласът ви. Сега гласовете ви са малко дрезгави, но ще почнете да се тонирате. Тази песен, Венир Бенир, е много красива на един глас; после ще я научите на два гласа и най-после ще я пеете в хор. В гласа, в трептенията на тия окултни упражнения има нещо особено. При изпълненията на упражнения или песни в окултната музика знаете ли гласният орган колко клавиша има? В този орган за пеене има 35 хиляди клавиша. А сега колко клавиша имате вие? На 35 хиляди клавиша като вземеш да свириш или пееш, чудеса може да направиш. Това е музика. Тъй щото тази музика ще има успех. Ще влезем да я изучаваме и ще видите, че тя си има своя теория. Но ако се вмъкнем в теориите, резултати няма да има. Постепенно ще вървим. Някои от съвременните музиканти са налучкали нещо от окултната музика. По теория те употребяват окултната музика, но по изпълнение са далече от нея.

От вас искам, музиканти, да изпълнявате тези песни по всичките правила. Няма да обръщаме такова внимание на техниката. Техниката за нас ще дойде сама по себе си. Ние ще вложим вибрации през съзнанието в мозъка и техниката ще дойде отпосле; всичко ще се изглади, изглади и ще стане естествено.

 

Тайна молитва

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube