Малките случаи

Малките случаи

Седемнадесета лекция от Учителя
5 февруари 1923 г., понеделник, София

(Изпя се песента "Махар Бену Аба". Прочете се резюмето върху темата "Целта и предназначението на окултния ученик".)

Тема за следващия път: "Смисълът на раждането и прераждането".

Всички съвременни наблюдатели, естественици, които наблюдават Природата, мислят, че няма никаква връзка между предметите. Тям се вижда, че всички предмети в Природата са разхвърляни. Философите, като разглеждат причините, които предизвикват проявите в Природата, и те мислят, като че няма връзка между проявите, даже намират едно противоречие. И от това противоречие възникват противоположните философски възгледи. Например между философи песимисти и оптимисти, от чисто френологическо гледище, съществува следната разлика. Песимистите се определят по следующия начин: хора крайно тщеславни и честолюбиви, при това крайно страхливи, със слабо развита надежда и силно изострен ум. У оптимистите е обратно – у тях гордостта е слабо застъпена, а съвестта, милосърдието и разсъдъкът завземат по-широка площ в схващанията им, затова те виждат във всичко добрата страна. Разбира се, като разглеждаме съвременния материален свят, ние не можем да го считаме за идеален свят. Не мога аз да считам положението на един грънчар, който замесва пръст, като нещо идеално. Когато гърнето се изпече и излезе из пещта, тогава туй гърне е идеално. Обаче вие ще забележите, че в Природата има три съзнания. Едно физическо съзнание, което е като резервоар, в което всички съзнания на индивидите в света, на всички малки животинки, се отразяват. И в тази проекция на туй съзнание съществува едно вътрешно брожение. Второто съзнание на Природата – един стремеж да обуслови, да придобие и да застави всички тия съзнания да действат хармонично. И третото съзнание, то е чисто Божествено, което дава насока на мисловния живот, т. е. на човешкия живот.

Първото съзнание може да го опитате. Идете на кое и да е място в Природата и ще опитате следното положение: като идете в Рилската пустиня и постоите там два-три дни, вие ще усетите едно желание да бягате, усещате една скука, като че всички предмети ви душат. Искате да избягате, една борба се явява у вас. Природата казва: "Ще изхвърлиш този багаж, който носиш, той не ми трябва. Твоите нови философски възгледи ще ги снемеш, аз не се нуждая от твоята философия. Там, в София, ти може да философстваш, колкото искаш, но тук аз нямам нужда от твоята философия." И като оставиш твоята философия, първият резултат ще бъде, че ти ще усетиш едно успокоение, ще усетиш, че слизаш надолу. Природата ще те приравни със себе си и след като се приравниш с нея, ще усетиш, че по един особен начин тя ти дава една по-нова насока на мисълта. Но в първо време ще се зароди една вътрешна борба между нея и тебе.

Сега тази борба съществува и в самите вас. Например някой път вие се считате за ученици. Онова, дълбокото, Божественото съзнание, ти казва: "Изпълни Волята Божия." Ти казваш: "Не, не мога да изпълня Волята Му сега поради тия и тия съображения, не е време да изпълня Волята Му. Аз не мога да я изпълня." Добре. И всякога след един вътрешен отказ на ученика резултатите, които ще последват, са нещастия, страдания. Толкова взискателна е Природата, че на всеки един твой отказ и тя ще ти даде друг отказ. Ти ще откажеш, тя ще замълчи; но и ти ще се обърнеш да искаш помощ от нея, и тя пак ще замълчи. "С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери." Туй сега източните народи го наричат Закон на кармата. Но в този Закон на кармата те внасят един механически елемент. Има нещо, което не е вярно. Те отиват много далече и в закона за кармата внасят някои религиозни догми, т.е. по някой път употребяват закона за прераждането като един закон, като един модус да сплашат някого. Но законът за кармата не е създаден, за да сплаши човека, но да му покаже причините и последствията на нещата, как вървят те по един математически закон – ни повече, ни по-малко. И всяко едно страдание, което ще изпита човек, съответства на престъплението, което е направил, т.е. каквато болка си причинил другиму, същата болка ще се върне и на теб по същия начин, за да знае човек, че каквото прави, за себе си го прави.

Сега първото нещо за ученика е да влезе в съгласие с Божественото. Всички философи учат, че ние не можем да влезем в съгласие с Божественото. Можем. За да влезем в съгласие с Него, ние трябва да се освободим от мнението на хората за нас. Какво ще мисли Господ за нас – то важи. Най-първо трябва да кажем: "Нека мислят каквото искат за нас, а колкото хората мислят по-зле, толкова по-добре." Лошите мисли по някой път са необходими, те са чернозем, в който някой път растат най-хубавите плодни дървета. И Писанието казва: "Блажени сте, когато върху вас рекат на лъжа лоша реч." А не казва: "Блажени сте, когато ви похвалят." И някои между вас, по същия закон, щом ви дойде някоя неприятност, не можете да издържате. Например вие още не знаете как да превърнете известна енергия. Да кажем – обидил ви някой. Трябва да можеш да превърнеш тази обида. Че това е воля! Сега аз свързвам туй съзнание на Природата с волята. Всички мислите, че имате воля. Аз не отричам това. Онзи генерал на бойното поле – и той мисли, че има воля. Държавникът – и той има воля. Генералът каква воля има? Той, като изтегли ножа, ще не ще, напред ще върви. Не може да бяга назад, срам го е да се върне – войниците са, които го тласкат. Ако аз се намеря пред една тълпа, няма ли да вървя напред? Ще вървя. Изведете този генерал в обществото – ще видите, че там пред много малки спънки капитулира, но на бойното поле той е смел. Той там изразява колективната воля на войниците. Тази воля не е негова. А къде ще се прояви волята на човека? Тя може да се прояви в три положения. Първото положение: да кажем, пътуваш в Рилските места, сам си и насреща ти иде мечка. Няма никой около теб. Ако имаш воля, ще тръгнеш полека, ще мислиш, че тази мечка може да те разбере, ще минеш насреща й, ще се разминете, без да има някакви инциденти между тебе и нея. То е воля. Щом се уплашиш, знаеш ли какво ще стане? Мечката има крайно отвращение към страхливите хора. Не се знае случай в живота мечка да е изяла страхлив човек. Като неприятел – изяжда те, но страхлив ли си, щом се разтрепериш, тя ще мине покрай тебе, ще те оплюе и ще каже: "Крайно съжалявам, че воля нямаш." И този, когото мечка го е плюла, три месеца боледува. То е голям изпит.

Сега не е въпрос за мечката. Аз взимам мечката като символ. Например имаше във Варна една акушерка, знаменитата баба Хранова – тя е навлизала по четири-пет километра навътре в морето, плувала е като някой тюлен, като сом. Тази баба Хранова е готова да убие всекиго, но покажете й една пиявица в едно шише и тя цяла се разтреперва, изгубва всякакво присъствие на духа си. Пиявицата, то е цяла мечка за нея, обект, който може да я уплаши в даден момент. Не мислете, че за страха се изисква нещо грамадно. Значи психически това състояние има известна връзка с миналото. В миналото тази пиявица е била много голяма, а сега се е смалила. И при човек, който бяга от пиявицата, то е, защото тя седи в ума му като някой грамаден монстър*. По същия закон и ние, съвременните хора, сега страдаме от малките погрешки.

Второто проявление на волята е такова: направиш известна погрешка – например имате дете, син или дъщеря, или пък някъде в обществото сте, както и да е; направите погрешка по отношение на когото и да е от тях. Дойдат и те питат: "Туй нещо направи ли го? Каза ли го?" "Не, не го направих." Този човек е страхлив, няма воля. Кажи: "Направих го."

Третото проявление на волята е проявление на Волята Божия: когато човек се реши да изпълни Волята Божия, да пожертва себе си, съзнателно да се пожертва. Този човек има силна воля, който може за известна идея съзнателно да се жертва. Това са три прояви на волята. И всички вие най-първо трябва да си въобразите, че срещате някоя мечка. Такива маневри трябва да правите, те ще бъдат хубави упражнения. Често англичаните в Индия правят такива опити, за да калят волята си. На места, където има тигри или змии, ще седне някой англичанин на някой камък и спокойно ще чака. И тия хора, които имат силна воля, не се знае случай да ги е нападнал някой звяр. Ще седиш тихо и спокойно, умът ти ще присъства, съвсем концентриран, смел ще бъдеш, няма да ходиш тъй насам-натам. И никога не може да те нападне звяр. Е, добре, как ще проявите вашата Любов? Любовта всякога изисква жертва. Тя се проявява чрез Закона на жертвата. Първият закон, чрез който Любовта се проявява в съзнанието на душата ти, е чрез жертвата. Защото някой път жертва без Любов може, но Любов без жертва не може. Може да дадеш жертва без Любов – някой път се отчаеш, хвърлиш се отвисоко, но туй не го правиш от Любов. Но съзнателната Любов всякога изисква жертва! Жертвата е закон, чрез който Любовта може да се самоопредели. Тази жертва ще произтича от вашия Дух, тя не трябва да се наложи отвънка, защото ако се наложи отвънка, тази жертва не е по Закона на Любовта. Тя трябва да произтича от вашия Дух и тогава в момента, в който почувствате този закон на самопожертването, вие ще пораснете, Духът ви ще стане мощен и силен. След като ученикът е разрешил въпроса на самопожертването, той може да влезе в пътя на Мъдростта и може да преодолее всичките мъчнотии. Но не е ли научил Божествения закон на самопожертването, той в пътя на Мъдростта не може да ходи и Любовта не може да прояви.

Сега вие слушате тия работи, но онези от вас, малцината, които искат да калят волята си, какво трябва да правят? Например когато човек иска да покаже, че има воля, той свива ръката си. Свиването на ръката се отнася до проявата на волята на физическото поле. После, когато иска да покаже, че има воля, човек свива устата си – то е по отношение на сърцето му. А когато иска да покаже, че и умът му взима участие, свива и веждите си. И детето прави така – начумери се. И майката казва: "Маминото, ще имаш, което искаш." Майката капитулира. Тъй е. Но това поведение на детето е своеволие. Дете, което по този начин налага своята воля върху баща си и майка си, е дете от една ниска култура. А онова, благородното дете, което дойде вкъщи, трябва да принася, а не да изнася. Този, който така свива ръката, устата и веждите си, той ще изнася навън. Сега по някой път аз ви виждам – и вие си свивате юмрука, веждите и устата на мене, начумерите ми се. От ниска култура сте, казвам. Да, щом ми се начумери човек, аз имам едно мнение – от ниска култура е. Защо трябва да ми се чумериш? И без да ми се чумериш, аз ще ти дам двойно повече, отколкото искаш, но от туй, което имаш, ти няма да израснеш нито един милиметър. Не е там въпросът. Разбиране трябва между нас, зачитане на онези велики закони, на които ученикът и Учителя се подчиняват едновременно. Ако вие сте един ученик при мене и учите музика, аз не мога да изменя тия правила на музиката заради вас, да изменя тоновете на позициите и да ви дам други тонове. Ще ги вземете точно тъй, както са – и за мен, и за вас те трябва да са ясни. После вие не може да карате лъка насам-нататък, да го размахвате. Този лък трябва да върви правилно, красиво. Може да хванете този лък и по средата, както искате, но има известни правила, които трябва да спазвате. И ученикът, и учителят трябва да ги спазват.

И в живота е същият закон. Ние не можем да живеем по който и да е начин. Има точно определени правила, по които трябва да живеете. Тази вечер аз мога да говоря и по друг начин, мога да кажа много неща, но аз зная последствията – че може да се обидите, може криво да ме разберете. Че ще се обидите, за мен тия неща не важат. В дадения случай аз това не искам да го зная. Ако аз съм дошъл да изправя твоя крак, който е счупен, за мен не е важно какво мислиш ти. Баща ти ми казва: "Може ли да оправиш крака?" Аз казвам: "Да, мога." Ти може да ме хулиш, ругаеш, но като оздравееш, пак ще говорим. Аз ще седна, ще покажа изкуството си, а твоето ругателство е друг въпрос, ще го оставя за твоя сметка. Може да кажеш: "Ти ми причини болка, ти си жесток." То е друг въпрос. Въпросът е мога ли аз да направя крака, или не? Направя ли аз крака, поставя ли всяка частица на мястото, аз не съм просто жесток човек – аз съм човекът, който ви направи крака, който ви помогна да оздравеете. Следователно вие не може да очаквате да ви се оправи кракът без болка. Вашият Учител трябва да изправи много ваши погрешки. Турете в ума си мисълта, че когато ние говорим за погрешки, тия погрешки са извън нашата душа. Защо? Ако вие мислите, че един Учител нарочно се отнася към някого тъй, че да го оцапа или обиди, вие криво разбирате вашия Учител. Ако един Учител би помислил това, той деградира. Някой път Учителя може да ви създаде някои мъчнотии изкуствено, но неговата цел е съвсем друга. Тя е далечна. Учителя може да ви даде трудна задача, но целта му е съвсем друга – да развие ума на ученика.

Сега първото нещо: по причина на отсъствие на воля и хармония между вас, учениците, често имам с някои ученици и ученички доста недоразумения, неразбирания. Едно нещо помнете: аз съм заобиколен с една диамантена стена спрямо света, а спрямо горе съм отворен! Отдолу – никаква кал! Който дойде отгоре, добре дошъл. Но да се отворя отдолу, да влезе кал – никога това няма да го бъде! Който се опита да дойде отдолу, ще приеме не един ритник, но хиляди ритници. Който дойде отдолу, като го ритнем, ще се намери на един километър далече. Ритници има! Не мислете, че ние сме много кротки хора. Отдолу който дойде – има ритник; отгоре който дойде – казваме му добре дошъл. Нищо повече! На съвременен език говоря: ритник! Ще дойдеш отгоре, както светлината. Ще се отвори твоята душа за тази Божествена светлина, която да оплодотвори твоя ум и твоето сърце и да се явят в нея тия възвишени, благородни пориви. Сега например от толкова време аз ви говоря и ви наблюдавам: вие още не можете да си услужвате един на друг. Ученикът на Окултната школа трябва да използва онези незабелязани микроскопически случаи, за да услужи. Допуснете, че вие носите лачени обувки и аз виждам, че вашето ремъче се е отвързало и се влачи. Казвам: не е моя работа това да услужвам. Не, ако си ученик, ти ще се спреш и ще кажеш: "Извинете, моля, почакайте." Ще се наведеш долу и ще оправиш ремъчето. Сега у вас ще се роди някаква подозрителна мисъл, изведнъж ще заговори благочестието. Аз говоря жена на жена да услужи и мъж на мъж. Изведнъж в ума си вие прекръстосвате работите, явяват се контрастите. Навеждате се надолу, ще кажете: "Позволете да ви услужа. Извинете, че ви спрях." Това е една малка услуга, но комуто я направите, той няма да я забрави.

Добре, ето друг случай. Вървиш с твоя приятел. Ти си внимателен. Качвате се на трен, на трамвай или на файтон. Приятелят ти е забравил кесията си, няма пари. Ти не чакай да ти иска, но му дай, без да се досети. Не прави така, че да се уронва неговото честолюбие; предвиди всичко, не го заставяй да ти иска пари, но преди да иска той, дай му. Всичките тия малки неща помежду си трябва да ги предвиждате, да ги правите. Те са, които внасят ред и порядък – малките работи. Да допуснем, че вие излизате на разходка, двама души сте или трима, носите една хубава пита кашкавал, сирене, но случило се е, че един от вас не си е взел хлебец. Ти предвиди! Никога да не кажеш в ума си: "Откъде се взе той! На този ще трябва да му се даде." Използвай случая да му дадеш ти и да ти стане приятно, че той не си е взел хляб. Кажи: "Друг път пък ти ще ме угостиш, но сега ще ми направиш голямо удоволствие да ти услужа." Този другар никога няма да забрави тази малка услуга. Сега тия са малките случаи, които трябва да използвате. И Невидимият свят ги използва. Ако ти от Господа искаш голяма сума, Той няма да ти даде, но често Господ внимава за много малките работи. Малките работи, малките благодеяния са благотворни, а големите благословения са поройни. Малките благословения са като росата, носят благословение, а големите благословения са поройни, те и корените завличат понякога. Аз предпочитам росата. Сега ние казваме: "Господ да ми даде двайсет милиона, че това ще направя." След като ти даде Господ двайсет хиляди, ще ти се създадат двайсет неприятности. Нищо повече! Сега вие често критикувате. Критикувайте, без да хапете. Виждай погрешките на хората, без да ги изнасяш. Да имате тази благородна черта. Там, в Библията, се говори за Ной, че като излязъл от кораба, като пил винце, се напил. Единият син видял баща си разголен и казал: "Онзи, старият наш." А другият син взел една дреха и покрил голотата на баща си. На окултния ученик не е позволено да изнася погрешките на другите, понеже той изнася своите погрешки. Проказа е това! Това, което ти ще изнесеш за другите, то един ден ще дойде в дома ти. Пък и турците казват: "Не се смей на комшията си, да не ти дойде на главата."

Ние не съжаляваме, че сте влезли в Школата с погрешки; че имате погрешки, ни най-малко аз не съжалявам за това, но аз съжалявам, че вие не можете да ги използвате. И когато някой направи каквато и да е погрешка, голяма или малка, аз казвам: ето един отличен случай за този ученик да се повдигне. Аз виждам в това един добър случай, а той казва: "От мене човек няма да стане." Казвам: сега е време да се повдигнеш, защото в света има падане, има и слизане. Не смесвайте вашето слизане с падането. В падането има чупене на крака и ръце, а в слизането има само една умора. Следователно, когато слизате, ще се качвате и падате. Някой път ще дойдат мрачни настроения на Духа. Имаше една сестра, която искаше да повдигне целия свят, тъй беше вдъхновена, но после, като се върнах от Търново, намерих я клюмнала надолу, казва: "Аз съм голяма грешница." Как тъй – едно време искаше да спасиш света, а сега си грешница? Казвам: самозаблуждаваш се, ти не си това, което си мислила едно време, и сега не си туй, което мислиш. Онзи, който спасява света, е Бог! Голям грешник е онзи, който не изпълнява Волята Божия. Това е искрено. Не мислете за себе си туй, което не сте. После, често идват някои ученици и ми казват: "Учителю, аз искам да взема от твоя товар." Чудна работа, от моя товар ще вземе! Казвам: носили ли сте товара на Учителя си? Единствената услуга, която можеш да ми направиш, то е твоето послушание. Да снемеш моя товар от гърба ми, значи да измениш великия Божествен закон в света и да обърнеш великото, благородното в света на кал. Разбирате ли това? Когато аз нося някое страдание, аз разбирам смисъла на това страдание и работя върху него. Казват: "Много страда Учителя." Страдал Учителя! Че кой не е страдал? Онази майка, която ражда, не страда ли? Онзи войник, на когото е счупен кракът на бойното поле, не страда ли? Онзи министър, на когото е хвърлена бомба и е откъснала ръката му, не страда ли? Онзи банкер, който е изгубил парите си, не страда ли? Целият свят е пълен със страдания. И всяко страдание е на мястото си. Обаче ние можем да улесним този път на страданието. Не се съмнявайте! Та като дойде някой и каже: "Учителю, аз искам да взема твоя товар", казвам му: не се съмнявай, върви в пътя си! Товара си аз мога да нося. Ако искаш да ми направиш услуга, не се съмнявай в мене! Защото с твоето съмнение ти увеличаваш страданието ми десет пъти повече, а щом увеличаваш моите страдания, ще получиш един ритник и ще се намериш на десет километра надалече. Казваш: "Този Учител!" Не, ти не се съмнявай в своя Учител! Аз взимам думата Учител в специална форма, като специална идея. Не се съмнявай във великото, в Божественото, в проявлението на Божията Любов, която носи жертвата в себе си, която носи Мъдростта в себе си, която носи в себе си Светлината, която носи Истината, Свободата. Това са най-възвишените проявления на Божественото.

И всеки един ученик, който се съмнява в тия неща, аз не зная какъв ученик може да бъде. Един ден аз вървя по пътя и срещам един ученик, за пример ви го давам, върви си той, запалил цигарата си, не ме вижда. Щом ме видя, веднага си свали ръката и скри цигарата. "Отгде този Учител сега?" Аз казвам: не е научил урока си. Казвам: не, не, Царството Божие с този дим няма да го намериш. На окултния ученик не се позволява да пуши! Може, но в редки случаи, само когато иска да се дегизира. Учителя може да пуши, но ученикът – никога! Тръгвате ли – няма пушене. Кой е този ученик, аз няма да кажа, не искам и той да си каже името, но е факт. Той отива към изток, аз отивам към запад. Към Бога отива той, но наместо свещ – тютюн запалил. Това са малки работи. Да запалиш една цигара, аз не го считам за голям грях, защото в Писанието няма закон за пушенето. За винопийците има – вино не пий; но за тютюнопушачите няма закон – свободни са, за тях няма нищо казано. Тъй че няма закон за тях, с който може да се съдят, но правият закон е следният: коминът е направен за дим, а човешкият нос не е направен за комин. Понякога някой като пуши, изкарва дима през носа навън и казват, че той е майстор пушач. Пушенето на тютюн, пиенето на вино психологически всякога са свързани с известни недъзи на човешката психология. И тютюнът сега в Европа се употребява като едно наркотично средство против усилената деятелност на нервната система. Тя се намира в едно болезнено състояние, което искат да лекуват чрез тютюна.

Сега ще се върнем към целта – към волята. Вие имате един недостатък – ето един случай да калите вашата воля. У нас имаше двама приятели, като стълбове хора, тъй здрави, но и двамата бяха пушачи на тютюн. Те се хващат на бас. Единият казва: "Аз ти купувам едни дрехи, ако в продължение на един месец не пушиш." И другият обещава нещо, но и двамата не можаха да издържат. Единият се крие на едно място – пуши; и другият пуши – крие се на друго място. И двамата минават за хора с много силна воля, а при това не можаха да победят тютюна. Е, питам: къде е тогава волята? Някой се гневи, но иска да въздържа гнева си. Не да спреш гнева, но да превърнеш този гняв в даден момент в една енергия и да използваш тази енергия.

Гневът от окултно гледище е една енергия. Не се стремете да унищожите вашия гняв. "Гневете се, но не съгрешавайте." Някой път трябва да се гневите, да развивате тия центрове. Трябва да има малко гняв. Някои не се гневят. У гневливия човек се заражда енергия да работи. Някои от вас смесват честолюбието с гнева. Честолюбието е докачение, което носи отмъщение, а гневът е едно екзекутивно* чувство; щом се разгневиш, даваш отпор, работиш, браниш се. Един извади револвер, и ти извадиш револвер – браниш се. Искам всички вие да не мислите, че трябва да бъдем миролюбиви хора. Не, окултният ученик трябва да е толкова смел, че да се застъпва всякога за Истината! Смел трябва да бъде, юнак трябва да бъде! А не – този да не обидим, онзи да не обидим. Не, не, щом дойде въпрос за Истината, по всичките правила ще се застъпим за нея! Щом дойде въпрос за Мъдростта, по всичките правила ще се застъпим за нея! Щом дойде въпрос за Любовта, по всичките правила ще се застъпим за нея! За всяко друго нещо може да отстъпим, но дойдем ли до тия три позиции, ние ще бъдем твърди като диамант, непристъпни. Това е окултен ученик!

Сега волята трябва да се кали в тия, малките добродетели. После, старайте се например, като дадете едно обещание, да го изпълните. Ученици, туй непременно го искам – да бъдете точни, по-точни от англичаните. И аз ще ви дам задачи за точност. Знаете ли как? Дадеш обещание да бъдеш точен като часовник – то е една отлична черта. Речеш ли, че за четири и половина часа ще свършиш някоя работа, да разчитам, че за четири и половина часа ще я свършиш, без никакво извинение. Ще оставиш всичките други неща, но работата ще я свършиш. Не обещавай, без да обмислиш. Преди да обещаеш – мисли хубаво. Обещаеш ли веднъж, кажи: "Тази дума е казана, Бог е казал, аз ще се застъпя за Бога." Така трябва да бъде при всяко нещо, което е обещано. Нашето съзнание трябва да предшества обещанието. После второто нещо: искам да се пазите от друго – да не изнудвате другите те да обещават. Не искайте от другите обещание, ще оставите всеки да действа по свободна воля. Като ученици всеки един ще оставите на неговата Любов, той сам да обещава. И като обещаете, да се чувствувате свободни, радостни в своите обещания, а не изнудени. Обещаеш ли, не забравяй своето обещание – то не е окултно, то е маниер на света. Никакво изнудване не трябва да има! Тия са правила, които трябва да се спазват. Само така може да се образува между вас известна хармония. Някой път аз ще ви дам задачи, и като ви ги давам, взимам участие и аз. Например ако аз ви дам задача да срещнете мечката и обяснявам как да се разминете с нея, аз ще ви покажа опита, няма да ви пратя вас сами. Ще ви кажа: елате десет-двайсет души, ще седнете далече от мен да наблюдавате как аз ще се срещна с мечката, как ще разговарям с нея.

По същия начин ще постъпите и вие. Законът е един. На тази мечка вие още не разбирате нейното естество. Има начини, чрез които вие може да влезете в разговор, в съприкосновение с мечката, да се разговаряте приятелски с нея. Аз като я срещна на пътя, ще седна – и мечката ще седне до мене. Ще я питам: как ти е халът, как поминаваш в гората, децата ти как са, с хората как поминаваш? Тя ще се приближи при мен, ще постави лапата си върху ми, ще ме поближе с езика си и после ще каже: "Добре съм." Аз ще я потупам по главата малко. Туй същество има съзнание, то е един дух, който е слязъл при такива неблагоприятни условия, и сега усеща, че има едно същество, което го разбира, и ще се разположи. Мечката много обича и много мрази. Горещо сърце има мечката, но намрази ли някого, тя е неукротима; обидиш ли я веднъж, тя не забравя обидата. Та казвам: то е цяло изкуство човек да влезе в положението на известно животно. Вие ще изучавате този закон – да влезете в положението един на друг. Видиш някой ученик разтревожен, нещо го мъчи – не го питай какво има. Влез в положението му и виж как е създадено туй положение. Той има товар – не му го взимай; ти можеш да му помогнеш, като не се съмняваш в него.

Сега, разбира се, аз не искам за един ден да изпълните тия правила. Аз ви давам десет години, за да ги усвоите, пък вие може да ги усвоите и за един ден, за седмица, за месец, за една година и за две години. В живота няма нищо по-приятно от това да чувстваш в окръжаващата среда, че хората, между които живееш, нямат съмнение в тебе. Обичат те тъй искрено, всеки един от тях е готов да стори всичко, което душата му позволява. Това е благородно – да се усещаш между своите. Няма по-хубаво състояние на Земята от това! Да имаш двама-трима приятели, на които ти напълно можеш да разчиташ. И сега такова общество ние трябва да направим; и ще го направим туй общество, сега ще го направим, модел имаме вече, нали? Сега, разбира се, някои от учениците работите, аз влизам във вашето положение. Някои от вас работите усърдно. Голяма енергия притежавате. Някои сте се домогнали до по-правилни методи и начини на мислене, на действие; някои от вас имате доста хубави, красиви опитности, но има още много да се желае. Как? Къде е един светия, който е завършил своята еволюция, и един Ангел, който е достигнал вече до съвършено положение в своето развитие. Разбира се, някои от вас, учениците, сте млади, някои сте стари. Казвам го по отношение на вашата опитност.

Този клас, който съм образувал, той почти е най-добрият. Общият клас е най-добрият. Защото той е естествен клас, ние сме се събрали както една фамилия, както е в Природата: малки и големи, млади и стари, възрастни – да може всеки да използва дадения случай. И деца трябва да има между нас. Като се говори за философски въпроси, те не мислят за това, което говори Учителя, но като дойде да разказвам детински истории, всяко дете казва: "Това разбирам" – и те слушат. После дойде пак някой философски въпрос или някоя математическа задача, детето казва: "Това не ме интересува" – другите вземат участие. Тъй че в една беседа всеки един човек може да използва това, за което неговото съзнание е приготвено. В нея има по нещо за всички.

Та, малцината от вас, гледайте да образувате една ядка. Една ядка на какво? Да използвате малките случаи.

Да изпеем една песен! Бог е Любов.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube