Съвършеният мъж

Четвъртък, 04 Ноември 2010 08:08 Написана от 
Оценете
(0 гласа)

Съвършеният мъж

 

Тайна молитва


Ще ви прочета четвъртата глава от Посланието към ефесяните.

След 3-ти стих Учителя каза:

Разбира се, говори се за учениците вътре в църквата. Един Господ – значи една Любов.

Ние сме стигнали до една фаза в живота, в която трябва да се направи едно видоизменение на нашите схващания и разбирания. Всички красноречиви теории и проповеди, които можете да слушате, ако не се приложат принципиално и разумно, ще бъдат като описание на хубави обеди, как хората се хранят, без вие да участвате в тия обеди – описват хубавите пуйки, ябълки, круши, баници, и някой път лигите ви ще потекат, но само мислено ще се храните. Сега в пътя, по който вървим, сме дошли до едно място, дето вече Божествената Светлина и Божествената Любов могат да ни озарят и ние можем да имаме едно приложение на туй Учение – не в големи размери, но в малки. Например имате опитността, когато сте се разгневили на някой ваш стар, 20-годишен приятел, с когото сте живели много приятелски, и за една малка причина вие се скарвате, не искате да се срещнете. И вие сега трябва да кажете: „Заради Любовта на моя Господ, в която живея, аз ще премахна, ще се помъча да победя тия горчивини.“ Заради тази Любов ще се постараете да превърнете тази обида, тия горчиви чувства в сладки. То е една наука. Вие ще кажете: „Аз не мога, той ме обиди кръвно.“ Ама че там е всичката мъчнотия, че той не разбираше; ако разбираше, не щеше да ви обиди. Ако разбирате законите, ще знаете как да превръщате тия енергии, пък ако не знаете, не ще можете да ги превръщате. А пък какво струва един закон с празни залъгвания? Аз ще ви приведа един пример за тия празни залъгвания. В Ямбол има един дарак, който се кара с един кон. На дарака има подвижна площадка, върху която турят малко сено, поставено на разстояние половин до един метър от коня. В стремлението си да достигне сеното, той цял ден се движи и развлачва вълната. И надвечер му дават малко сено. Така и ние: цял живот посвещаваме за постигане на известни идеали. Най-после получим малко сено. Тогава казваме: „Не можахме да ги реализираме, но втори път като дойдем, ще успеем.“ Втори път дойдеш, пак същото сено намериш. При сегашните условия пак ще ви кажа: на онези от вас, които са на девет месеца, пъпът им непременно трябва да се отреже. Аз съм решил на деветмесечните от вас да им се режат пъповете безпощадно. И да плачете, и да не плачете, ще ви режа пъповете, ще скъсам връзките с вашия стар живот: и да се сърдите, и да не се сърдите, трябва да се отрежат. И вие ще станете самостоятелни. Вие си казвате: „Досега майка ми ме е гледала, но като ми се отреже пъпа, какво ще стане?“ – Какво ще правиш? Ще почнеш да дишаш и да живееш един самостоятелен живот.

И сега апостол Павел в 13-ия стих на тази глава казва: „Докле достигнем всинца в единството на вярата и на познанието на Сина Божий в съвършен мъж, в мярата на възрастта на Христовата пълнота.“ Вяра подразбира знанието, дълбокото познание на тази вяра. „Но аз вярвам в Господа!“ Вярване подразбира да се качиш горе на Мусала и да се върнеш, без да се разболееш, и на втория ден да отидеш на нивата да работиш. Да отидеш на Мусала и цяла седмица да те болят краката, това не е знание. Има такива машинисти, които, като карат машините, задръстват ги, не могат да използват енергията им, уморяват ги; а онзи майстор разбира как да ги поправи и разбира как да подкара своята машина.

„В единството на вярата докле достигнем всинца, в единството на вярата и познанието на Сина Божий в съвършен мъж, в мярата на възрастта на Христовата пълнота, да не сме вече младенци, блъскани и завличани от всеки вятър на учението, с човеческото лъстене, с пронирство по ухищрението на измамата, но с истинство в Любовта да порастем по всичко в Него, който е главата – Христос.“ „Познание на Сина Божий“ – познанието става всякога чрез Любовта. Никога не можете да познаете човек, когото не обичате. Може да познаете само този, когото обичате. Ако мислите, че чрез каква и да е философия ще познаете Бога, че ще можете да се домогнете до Мъдростта, лъжете се. И до Мъдростта е потребна Любов, и то много по-велика, отколкото сегашната обикновена любов, която имаме. Вие ще кажете – защо ви е знанието? Има мнозина помежду нас, както и в света ги има, които десетки години разправят за едно и също нещо. Например те са отишли на гости някъде, не са ги нагостили, не са ги посрещнали добре, малко хладничко са се отнесли, и те идат на едно място – ще го разправят, на друго място същото ще разправят; мине година, две – разправят, разправят това сто и петдесет пъти. Какво спечелиха? Не ги посрещнали, не ги нагостили. Разправª веднъж и турª кръст, забравª го. Сега важна е причината на тези неща: защо ние обичаме да разправяме старите работи. Аз мога да изтълкувам този факт малко другояче. Представете си, че се раждате в едно семейство с пълното съзнание на един възрастен човек, но сте в едно малко тяло и майка ви вижда, че вашият стомах може да яде само млечице, тя съзнава, че тялото ви е слабо. Тази майка ви храни само с млечице. А вие мислите, че с духа си много нещо можете да направите. Вие искате твърда храна. Вие постоянно се сърдите. Питам: кой разбира по-добре, вие или майка ви? Ако сте отишли някъде на гости и тия хора не са ви нахранили хубаво, то е, защото те разбират, че тази твърда храна не е за вас. Казвате си: „Представете си, сложиха ни печен лук и варени картошки, това ядене ли е? После ни дадоха топла вода. Нито баница ни точиха, нито кокошка заклаха, нито винце наточиха.“

Сега всички вие, ученици на Бялото Братство, трябва да се различавате с нещо. Със своите вярвания – не: с вярвания светът се различава. Толкова вярвания има, че и суеверие има в света – и светът страда от много вяра, но от вяра не в Истината, а от вяра в лъжата. Има даже учени хора в България и другаде, които в Бога не вярват, но в магия вярват, във врачувания вярват, в кафе вярват. Има мнозина, на които, ако им проповядваш за онзи свят, ще кажат: „Остави ме, погледай ми на кафе, обърни чашата и виж дали ще сполуча.“ – Вярва! Е, как ще определите тези два противоположни факта? Аз наричам това развращаване на човешките чувства. Като не познаха Бога, и Бог ги остави да се заблудят в тия суеверия. Че ако ти имаш Божията Любов, ще знаеш какво е писано в Неговото кафе. И на всеки едного аз мога да му кажа какво му е бъдещето. Какво ви е бъдещето? Ако мъжът стане сутринта и се скара с жена си, със сина си или с дъщеря си, може ли да мисли, че ще му върви работата? Не, каквото похване него ден, ще бъде катастрофално. Ако е работник, няма да му върви работата; ако е дърводелец, най-малко на две-три места ще се пореже; ако е писател, умът му ще бъде разсеян и нищо няма да може да напише. Мислите ли, че ако ние не се примирим с Бога и нашите сърца не се изпълнят с онази Божествена Любов, че ние ще свършим нещо? – Нищо не можем да извършим. Постоянно в душата ни ще има едно противоречие, едно незадоволство. Ние сме недоволни, липсва ни нещо. Какво? Липсва ни Божествената Любов, и то същинската Любов, защото сегашната любов мяза на едно малко чучурче, при което се събират двадесет души – те ще се скарат и ще стане сбиване. На малко чучурче хората ще се скарват и сбиват, но ако този чучур е голям и могат сто-двеста души да си напълнят чубурите, ще ли има караница? Няма да има караница.

Следователно всички ние трябва да се приближим при този Божествен извор на Любовта. Сега във вашите умове израства идеята: как? Този въпрос сам по себе си ще се реши. Когато човек яде, как ще яде? Трябва да огладнее. Когато се зароди онзи вътрешен глад, тогава яденето е сладко и полезно. Същият закон е и тук: ако ние оставим тази Божествена Любов да говори в душите ни – а тя идва периодически – ще можем да я възприемем. Тя еднакво действа, но понеже ние едновременно се движим и в света, и около Бога, то положението ни постоянно се мени. Всякога ние нямаме еднакво разположение за Любовта. Аз мога да туря на изпитание кой и да е проповедник, да изпитам силата му: ще го държа десет дена гладен и ще го пратя в една аудитория да проповядва – със същото усърдие той няма да проповядва. Той трябва най-първо да се нахрани. С това аз правя един паралел. Често ние трябва да си помагаме взаимно. В Бялото Братство вие всинца трябва да имате едно сплотяване: не да живеете индивидуален живот, но взаимно да си помагате. Ако десет, двадесет, тридесет, сто души са съединени в един ум, в едно сърце, те могат да извършат успешно каквато и да е работа. А един човек или двадесет души разделени много по-мъчно може да я свършат. Следователно на физическото поле се изисква сплотяване, обединяване, образуване на тези братства. И всички трябва да употребим, да посветим известно време за физически труд. Трудът да бъде за ония братя, на които трябва да се помага. Всинца трябва да помагаме. У нас ще положим като принцип това, че всички трябва да работим, а не да ставаме роби на труда, и нашата работа трябва да бъде едно удоволствие. После, ние няма да се занимаваме с вярвания, кое е право и кое криво. Често се раждат в градовете разделения между някои братя – не се обичат. Аз казвам, че това са хора, които няма какво да правят: без работа са, разделят се. Вземете някой фалирал търговец – като няма работа, отваря тефтера, гледа кой има да му дава, че да го даде под съд. А той е християнин, знае, че не трябва да го дава под съд. „Не съди брата си.“ – „Да, но трябва да се прехранвам, ще го съдя.“ Ние ще вземем да изгорим всички стари тефтери, ще забравим всичко речено-казано. Стария живот нали го отказваме? Старият живот съвършено ще изчезне. Сега започва Новият живот на Любовта. И Господ тъй казва: „Ще залича всичките ви грехове и ще ги хвърля зад гърба Си.“ Ние тъй ще заличим всичко – и ще започнем Новия живот на Любовта. Туй, което хвърлим, него вечерно време ще го носим като тор, ще торим нивите си. И когато някой брат ти донесе малко тор, ти го занеси на нивата си и я натори.

Сега за всички ония братя, които са готови, ние мислим да основем Школа: да се занимавате, да работите и физически, и духовно, и умствено, да се развивате. В тази Школа ще се дават теми, които трябва да развивате, задачи, които трябва да решавате. Какви са тези задачи? Аз преди година и по-рано на братята в София, на мъже и жени, казвах често: „Представете си, че някоя нощ отидете самички на Витоша!“ Те казаха: „Учителю, ти не знаеш ли общественото мнение, какво ще стане? Сама жена може ли да отиде на Витоша? Нашето дело може да се компрометира.“ – Няма нищо, аз тъй само казах, само тъй питам. Някой път пак ги запитвам. Една вечер, на едно събрание с повече от двеста-триста души, казвам: от тази вечер давам един изпит на всички ученици – посред нощ, в 12 ч. точно, ще тръгнете от дома си и всеки сам ще отиде на Витоша. Сами ще си намерите пътя и ще се върнете. Те ме гледат тъй – дали работата е сериозна. Сериозна е, ще се опитате. Казвам: за една година време ще изпълните тази задача. Който има Любов, решението на задачата ще бъде сполучливо. Започва едно разговаряне, едно оживление. И за три седмици изпълниха задачата. И най-страхливите софиянки отидоха на Витоша, изредиха се всички, двеста-двеста и петдесет души, и най-малките момичета дори.

Сега за през тази година ние имаме една задача – тя не е за всички, а само за някои. Някои искат да бъдат първи – ще им дадем първото място, ние имаме много столове, ще ви дадем първите, но ще направим следния опит: от всички градове в България, които искат, ще направим с тях една обща екскурзия от Чамкория3 до Мусала, денем. Най-първо ще минем през долината на Марица, през Рилската пустиня, от южната страна на Мусала ще се изкачим и ще слезем през северната страна, през Бистричката долина. Това ще бъде денем, първия път. Втория път ще минем по Месечина, третия път – в тъмна нощ, когато няма Месечина, и четвъртия път ще минем през една много бурна нощ. Тогава много ще бъдем, двеста-триста души. То е лесно. Но сега мъчното ще дойде. После ще ви пратим двама по двама, да минете денем, после по Месечина, през тъмна нощ, и най-после през бурна нощ. След това сами ще минете денем, във време на Месечина, през тъмна нощ и в бурна нощ. И тогава ще кажем: ти си ученик, ти всичко можеш да направиш. Ще пристъпим, това трябва да стане: да се калите, за да опитате вашата смелост и вашето юначество. Сега не знаете какво можете да извършите. Вие казвате, че имате воля. Да се качиш на Мусала, да минеш през Рилската пустиня и да се върнеш толкова пъти – в теб ще има пробудено съзнание, малко ще се пробуди съзнанието ти. Сега, разбира се, тези екскурзии ще ги направим съзнателно, с чисто научни цели, съобразно с природните закони ще изберем времето и начина. Сега вие ще кажете: „Ами пари, средства?“ Всичко ще се нареди, не мислете за това. Когато дойде време да правим тези опити, част от нашите братя ще останат да уреждат работите на другите. Тъй ще уредим, че всинца ще направим опит, да видим кой колко може да издържи. Някои от вас може да се изхитрят и да кажат, че са ходили. Ние ще пратим отподире им двама-трима души, отдалече да ги съгледателстват. Те ще бъдат от Невидимия мир. Непременно ще минете. Някои от софиянци колективно минаха първия опит. Двама по двама не са минали. Денем минаха, и по Месечина минаха, а през тъмна и бурна нощ не са минали. Още три опита колективно има да минат, след туй по двама и после един по един. Дванадесет пъти е това! Като минете дванадесет пъти през Мусала, ще се събудят у вас всички клетки и вие ще се подмладите най-малко с четиридесет и пет години в бъдеще. Ще станете млади и като се върнете, ще припкате като някой телец, ще се чудите на онази промяна, която е станала във вас.

Сега ние ще се съединим. Земята е направена от много планини, реки, долини – и всичко туй е едно училище. То си има свое предназначение. Туй е едно обучение. В планините са складирани ония велики енергии, от които трябва да черпим. Така също и в долините, и в реките. Да, това е първият опит. Сега, като свършите това, ще владеете вече стихиите в Природата, няма да ви е страх от вятър, град и буря. Сега ви е страх от мечки и вълци, но ще ви пратим в Родопите, там, дето има най-много мечки. И тоя опит ще дойде. Най-първо ще направим опита колективно. Ще ви кажем де има мечки. Ще срещнем някоя мечка и ще видим тя ли ще бяга, или ние ще бягаме. То сега колективно лесно е, мечката ще бяга от нас. После ще правим опити двама по двама, после един по един и тогава, като срещнеш мечката, ще гледаш тя ли ще се отбие от пътя, или ти ще се отбиеш. Туй е второто каляване на човешката воля. Само при една мечка ти можеш да се калиш. Защото ако ти победиш и мечката познае, че ти си господар, ще приемеш един характер на издръжливост. В България, слава Богу, мечки има достатъчно. Ако някой се уплаши, ще го тресе най-малко три години. Тогава няма да го пращаме. Нали искате да бъдете ученици? Аз ни най-малко няма да ви пращам в менажерия, а в гората ще ви пратя. И то е много хубаво – да срещнеш една мечка. Тя да те изненада и ти да я изненадаш. Колко интересно събитие – да можеш да обуздаеш този инстинктивен страх! Умът ти не може да работи и ти хукваш да бягаш. В това време ти трябва да му въздействаш, да спреш този страх и да кажеш, че в тази мечка живее Господ – и нищо повече. Тя ще те разбере. Направо ще вървиш и ще дойдеш до нея: ако тя не се отбие, ти ще се отбиеш. Ако тя те счита за много сръчен, смел, решителен, тя ще ти направи път, а ако си страхлив, ти ще се отбиеш. И като мине покрай тебе, ще те наплюе и ще каже: „Такъв юнак да не си.“ Е, питам сега: с този страх, който имаме, какво можем да извършим? Смелост трябва. Тази сутрин се явиха мечки пред нас, създадоха тревога. Изпъкна, че тези хора револвери са имали, ками. Същият закон е. Мечки има, трябва да се пазим. „Докле достигнем всинца единството на вярата.“ Единството седи в следното: когато някой тръгне да прави този опит, ние казваме: „Той няма да го направи.“ – Не, трябва да му кажем, че ще го направи. На тези приятели, които отидоха, казаха им, че няма да направят опита. Казах: „Бъдете уверени, че ако спазите правилата, ще го направите.“ Като тръгнете, от никого не искайте съвет, не бойте се, нищо лошо няма да стане. Нека кажат всички ония, които изпълниха опита, как излезе. Много добре излезе. Ако се заблудите из пътя, вървете в коя и да е посока – ще го намерите, защото има един вътрешен закон, който ни ръководи, и ние трябва да пробудим туй велико Божествено чувство. Така ние сами ще се ориентираме в тоз живот, по-правилно ще се разберем.

Сега ние ще образуваме тази мистична Окултна школа. Има материал приготвен. Може би тези беседи ще се напишат, специално ще се проучват, ще се пише върху зададени теми. Това е вече упражнение и каквото вие направите, то ще бъде за вас. Ще започнат тогава да ви дават изпити. Които са в провинцията, ще дойдат в София, ще ви приемем за една вечер и ще отидете на Витоша, ще изпълните задачата. Ако нямате пари, ще дойдете на наши разноски. Пък ако имате средства, сами ще си платите. Сега ние ще образуваме един фонд за подпомагане на учениците. Навсякъде в градовете ще се образуват тези школи. Селата ще гледат да се присъединят към градовете. Постепенно тази работа ще ви се разясни. Има известни правила, ще ги знаете. Но започва една сериозна работа. После друго нещо. Ние ще образуваме един фонд от средствата, които са добити чисто от нашия труд. Например всеки един от вас ще определи да работи един час през деня за Господа. Ще работи, ще вложи труда си, за да изкара нещо, а не да дава от платата си. Той ще държи своята плата. Той ще се моли да намери нещо и да вложи личния си труд. И каквото спечели от личен труд, него ще влага. Туй ще се благослови, защото е излязло от нашия труд. Такива пари са вече благословени, с тях можем да работим. Сега от другаде можем да вземем пари, но те няма да ни помогнат. Само по един час на ден ще употребите за тази работа. На по-младите, на класа от петдесет души млади ученици в София, дадох следната задача: за една седмица всеки един от тях да изкара прехраната си, хляба си от личен труд. Баща му изпраща пари, но той сам ще си изкара прехраната: хем ще учи, хем ще си изкара прехраната. Той ще търси случай два-три часа на ден да работи за Господа. Някои от тия ученици изкараха доста сполучливо, но на някои опитът не излезе сполучлив. Защо? Защото ти, като имаш пари, попипаш джоба си и казваш, че вярваш в Бога – но вярваш в парите, а не в Бога. Трябва да се учим да уповаваме на себе си, а не на парите. Да усетиш джоба си празен, но да уповаваш на ръцете си, на труда, на знанията си и да кажеш: „Аз ще намеря работа.“

Един от младите ученици, който има достатъчно средства, казва: „Аз ще отида в друг град, далече, дето не ме познават, ще се преоблека и ще си изкарам прехраната за една седмица. Без пари ще си пробия път.“ И да имаш приятели – да си, като че не познаваш никого. Туй е изкуство. Тези са изпитите, които всички окултни ученици ще минат не теоретически, а на опит. Ако искате, аз ще ви държа първия изпит. Ако някой се съмнява, може да го придружа, да види как лесно може да намери работа. Сега ще ви улесним. Най-първо ще ви прекараме през най-мъчните изпити, после ще ви улесним в пътя. Как? Аз ще ви улесня по следния начин. След като минете изпита, ще отидете някъде, ще ви дам начин как да лекувате. Остàнете гладен: ще идете да питате някъде, в някое село, има ли някой болен, ще го изцерите и те ще ви нахранят. Ще ви дам малки пилюлчета, ще ги носите в джоба си и като дадете някому, той ще оздравее. Най-после, като не можете да намерите работа, ще питате има ли някой парализиран, например от две до пет години, или неврастеник, и ако се окаже такъв, ще отидете при него, ще се разговаряте с него и ще го излекувате. И бъдете уверени, че най-малкото един обед ще ви дадат. Тия пилюлчета ще ви се дадат, когато минете по-мъчните опити, защото първо ще трябва да се калите. На всинца ви трябва воля. Например между вас има много сръдня. Някои искат да направят много нещо, но сръднята между тях започва много бързо. Имат събрана енергия, скарват се. Един казва: „Аз искам туй да направя“, друг казва: „Аз искам туй да направя.“ Разбягват се един по един и най-после остава само един и той казва: „Няма какво да ги слушам, ще я свърша и при най-големите мъчнотии.“ Няма защо да се сърдите – това е Божия работа. При най-големите мъчнотии ще я свършите – това е характер. Ако не можем да победим най-големите мъчнотии, които се срещат в света, тогава за какво ще бъдем готови?

Сега в тази Школа няма да бъде погълнато всичкото ви време – аз искам от вас на ден само по един час за Школата. Значи в годината – триста и шестдесет часа за Школата, или за Божественото училище, както аз го наричам. Един час да работите е достатъчно засега. Мислите ли, че е много? Не е много. Тогава, когато почне да се образува Школата, да не се роди състезание защо щял да се образува клас за младите. Ще има общ клас, в който ще влезнат и стари, и млади, а за младите от известна възраст ще има Специален клас. Това е в реда на нещата, туй да не ви шокира. Синът отива на училище, а бащата се радва, казва: „Нека се учи.“ Бащата не може заедно със сина си да учи. Той казва: „Втори път като се преродя на Земята, тогава и аз ще уча. Сега аз ще работя, пък синът ми ще учи.“

Сега нещо за братските градини. Например какво сте направили досега за братските градини? На колко места са направени братски градини? Само в Айтос, мисля, има. На друго място няма. Това е пак достатъчно. Сега добре е, ако впрегнем колективно нашия труд, и трябва да го впрегнем така, че да се комунизира не капиталът, но трудът, работата. И аз съм уверен, че във всинца вас има желание, сили, способности – вие всичко може да направите, само че още не познавате себе си. Като ходихме на Мусала, аз се уверих, че мнозина могат да направят това. На опит им доказах, че може. Бяхме сто и шестнадесет души и стигнахме до най-мъчното място, до най-горното езеро. Пътят бе затворен с преспа сняг на дължина до 100 метра, и който речеше да мине по този път, би пожертвал живота си. Мотики нямаме, лопати нямаме да направим път. Сядат всички и гледат: да се върнем ли, или да продължим? Пред нас е една стръмнина с камъни, и ако се качиш и бутнеш някой камък, може да те завлече. Всички тия сто и шестнадесет души се спират и казват: „Учителю, какво трябва да направим, назад или нагоре?“ Казвам: „Нагоре.“ Всички ония жени, млади и стари, като попъплиха нагоре. Сестрите най-първо попъплиха, мъжете и те се насърчиха. Само покрай мене мина едно малко камъче. Казвам: задачата е много хубава. И всички излязоха благополучно на Мусала. Там седяхме пет-шест часа, като на Мусала не е бивало случай да се седи повече от петнадесет-двадесет минути. Казвам: често могат да се явят големи мъчнотии, не бойте се! Като дойдете до най-голямата мъчнотия, ще опитате най-великия разумен закон, който работи в Природата. Не е въпросът да подобрим живота си, но да работим в туй Велико царство, което иде сега. Ние трябва да станем служители, трябва да се приготвим. Ще наредим във всички градове, в които има Школа, да идват братята да ви посещават – ще има обмяна, ще бъдем всички праволинейни и искрени, за да може знанието, Истината, Любовта, Мъдростта да се вселят в нас, да се назидаваме и да даваме подтик за работа. Не да идем в някой град, да създадем малко разногласие, но да дадем подтик за работа. На ония, които са способни за учение, ще им се даде учение; на ония, които са способни за работа, работа ще им се даде.

Кой за каквото е способен, трябва да му се даде поле да се прояви. Туй се изисква сега от вас и, както ви казах тази сутрин, всички ще минете по закона на Любовта и ще дадете обещание за една година: готови ли сте, каквото ви кажат, да го изпълните – без никакви уговорки? Да или не? После няма да кажете: „Аз така не мислeх.“ Вие ще си премерите силите и ще видите дали може да го направите съзнателно. Не искам да се разкайвате. Ако във вас работи законът на Любовта, опитът ще бъде много сполучлив, обаче дойде ли най-малкото съмнение, резултатите са лоши. Ако го направите със съзнание заради Бога, Бялото Братство ще ви съдейства. Ще ви се яви нов подтик за работа, ще ви покажат нови методи за работа. Другояче, колкото и да ви разправям, няма да го разберете. Достатъчно е два пъти да се качите на Мусала и много нещо ще научите: другояче ще разберете живота, други разбирания ще имате. Ако се качите вечерно време, съвсем друго нещо ще е, още по-добре ще разберете – просветление иде.

Сега със споровете ние нямаме намерение да се занимаваме. Споровете ще ги разглеждате по закона на Любовта. Ние знаем защо стават споровете. Ако някой има да дава някому, ако той сам не може да си плати, ние ще му платим дълговете и ще му кажем: „Братко, още един път да не правиш дългове.“ А на онзи, който е дал пари, ще кажем: „Ти втори път не давай, или пък като дадеш, трябва да ги забравиш, не давай.“ Ако дойде някой да ти иска, ще му кажеш тъй: „Ти тези пари заради Господа ли ги искаш, или назаем от мене? Ако от мен искаш назаем, ще ги върнеш скоро; ако ги искаш заради Господа, работата е свършена – аз ще ти дам и ще ги забравя.“ Трябва да знаем заради Господа ли даваме, или назаем даваме. Казва: „Дадох ти пари назаем.“ – „Хубаво, ще ви ги върна.“ – „Аз му ги дадох заради Господа.“ Ще ги забравиш, нищо повече – туй е закон. Ако забравим, Господ ще ни благослови, Бог ще изправи нашата работа, ще Го опитаме. Нали ще Го опитаме? Защото е писано в Евангелието, Господ казва: „Опитайте Ме и вижте, че съм благ.“ Христос казва: „Ако думите Ми пребъдват във вас, и вие пребъдвате в Мене, Аз и Отец Ми ще дойдем и жилище ще направим във вас, и каквото попросите, ще ви бъде.“ Но като изпълним всичките условия, които Великият Божествен закон изисква, всичко е възможно.

Сега ще гледаме да въдворим мир в себе си. Аз се радвам, че между вас се въдвори Божествена хармония на единство.

Утре ще говорим по-обстойно върху този фонд, например за методите за чисто материалната работа. Да кажем, че някои нямат възможност да извършат нещо на физическото поле – тогава ще го извършат в Духовния свят, т. е. като служат на болни безвъзмездно, или може да го извършат и в Умствения свят, но без да им се плати. Да кажем, че на някой окултен ученик се даде тази задача: ще ви пратим при някой паралитик, парализиран от десет години, за да го излекувате с вашите сили, да покажете знанието си. Ще определим да се молите за този човек по два часа на ден и туй може да продължи два месеца – сто и двадесет часа усърдна молитва; това е една работа. И знаете ли как ще се кали вашата воля? Лекуването често се дължи на вашата воля. Аз съм загатвал, че има болести, като ставния ревматизъм, които се лекуват с вода – водно лекуване, но може да се излекуват и с човешката воля, само че трябва да се знаят вътрешните течения. Но трябва да се кали човешката воля. Значи това са система, начини, методи. Тази работа не е лесна. Всички няма да се занимавате с лекуване.

Но онези от вас – и най-страхливите, и най-безстрашните – ще минете през Мусала поне най-малко един път. Тази година всички приятели, които са записани в Школата, ще минат един път през Мусала. Аз ще бъда с вас. Сами няма да ви пратя. В тия екскурзии, които ще направим, аз ще бъда с вас и ще ви покажа всичките правила. Когато минавате и по Месечина, и в тъмна нощ, и тогава ще бъда с вас, но като дойде в бурна нощ... И в бурно време ще бъда с вас. Ще изучим тия електрически и магнетически течения, ще изучим растенията, билките, водите, изворите, техните свойства и качества, тъй че, като ви види някой, да ви знае, да ви познава – да се отличавате поне като екскурзианти, ако не повече. Досега хората все по пещерите се криеха, а ние ще се изкачваме по високите места, по върховете. Всички светии са ставали светии по пещерите, а за нас – дошло е време да сме по високите върхове. Ще се постараем през тази година, на първо място, да подобрим жилищата си – телата си – да ги подобрим заради Господа: да подобрим малко сърцата си и умовете си чрез екскурзии. Ще направим някоя екскурзия и във виелица, в сняг, най-малко до 30-40 сантиметра дълбочина, на някое планинско място, и то с тези, които са пό юнаци. То ще бъде за през зимата, като дойде другата година.

Нека от всичките градове ония, които са любители на Школата, да се самоопределят. Два класа ще се направят: един общ клас и един специален. Самата работа през цялата година ще се определи по-точно, но сега не може да се направи по-детайлно. От всичките големи градове сега ще се съберете да обмислите малко, да видите колко ще възлезете на брой. И които влезнат в класа, да учат поне един час през деня. Работата ще се оформи. Ще се образува връзка за изпращането на всички беседи, на лекциите, които са потребни. После, от клас в клас постоянно ще се посещавате. Софиянци ще отиват в провинцията: всяко място ще се посети веднъж в месеца, най-малко дванадесет пъти в годината. Тъй щото всеки град ще има дванадесет посещения в годината. Ще се изберат приятели, братя делегати, и тогава ще се упълномощят. Ще искам да направим тази работа обстойно. Ще ви дадем работа, план, теми, ще съберем потребните необходими материали за Школата. Материалът съществува, но трябва да се подреди съобразно със сегашните нужди, които сега съществуват. И това ще бъде една сериозна работа. Като почнете да учите, ще се подмладите в християнски смисъл, аз разбирам: в закона на Любовта. Ще разберете, че има какво да работите за Бога. Не мислете вече, че остаряхте, че трябва да минете в другия свят.

Сега за утре, неделя, всички трябва да решите – да дадете обещание върху това, което днес ви говорих. Трябва да се решите, и то само онези, които поемат задължението да се подчинят и да работят за една година. Никой от вас да не даде едно обещание и да не го изпълни. Аз го освобождавам, нека си седи свободен. Но който иска да даде обещание за една година, той трябва да седи на думата си, да го изпълни точ в точ. Да се знае, че когато иска да служи на Бога, трябва да има само една мисъл. И тогава туй мото, което се даде тази сутрин, всеки може да си го препише; но който не даде обещание, няма защо да го преписва, може да го прочете само. Като казвам, че който го е страх, нека да си помисли – ние не бързаме. Да не би у вас да се роди друго мнение: „Нас искат да ни впримчат, да ни хванат.“ – Да не мислите така. Не, доброволно ще се подчините, за да направите опита. Ами как, вие като искате да търсите някое имане в някоя пещера, нали ще трябва да се подчините, да коленичите, да пъплите. Има ли нещо смешно? Защо? Ако в една пещера пъплите, то е, за да намерите имането. Стига да имате смелостта да влезете. После, има доста способни братя, и чрез тях ще внесем от всички изкуства у нас. Каквото изкуство имате, трябва да го развиете, всичко да се употреби за работа. Да видим какво можем да направим за една година. Като се работи по един час на ден, ще видим какво можем да съберем за една година отгоре. Като се образува този фонд, тогава от Общия клас ще изберете дванадесет души: съвет ще бъдат, те ще държат сметките. Те ще дават средствата за учениците, за братята, които ходят от едно място на друго. Този съвет ще се грижи за иждивяването на тези пари за всички благородни цели. Ако някой от учениците напише нещо хубаво, трудът му ще се напечати. Ако някой иска да иде да изпълни задача, а няма средства, ще му се дадат средства. Тъй щото от същите средства, от този фонд може да се отворят и братски гостилници, братски домове. Във всеки един град трябва да има братски дом, да има поне две легла, та като дойде един брат, да има къде да се спре. Като дойде един брат и остане в някой дом, той му оставя своето благословение; а ако дойде и не го приемат, той е недоволен, оставя една лоша мисъл и си отива. А защо да не оставим туй благословение в домовете? Сега желателно е във всичките градове да се зароди тази инициатива – да има две-три легла, та като дойде един брат, да не става потриване: тук не може, там не може. Братски дом е: ще го поканим да си отпочине, ще го нагостим и ще го изпратим радостен и весел. Това е една отлична идея, която трябва да се приложи още тази година!

Сега аз искам най-първо: от старозагорци – две легла, от новозагорци – две, от бургазлии – две, от айтосчани – две, от казанлъчани – две, от ямболчани – две, от пловдивчани – две, от шуменци – две, от варненци – две, от панагюрци – две, от софиянци – пет. Може ли пет? Защото всички досега все тъй ми казват: „Дойдем в София, не ни приемат.“ И тъй, като дойде сега някой брат, ще му кажем: „Ето, имаме еди-къде си място.“ Сега в селата повече легла има. От Търново искаме две легла, от Русе – три, от Сливен – три, от Свищов – две, от Лом – две, от Видин – две, от Габрово – две, от Пазарджик – едно, от Севлиево – две, от Карнобат – едно, Трявна – едно, с. Кортен – две, с. Гърци – две, с. Лъджене, Бургаско – едно, Карлово – две, Петрич – едно, Рахово – едно, Елена – едно. Значи имаме успех в туй отношение.

 

Добрата молитва

19 август, събота, 16.30 ч.

Прочетена 308 пъти Последно променена в Събота, 30 Юни 2012 14:22

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube