Съвети и наставления за учениците

Четвъртък, 04 Ноември 2010 09:14 Написана от 
Оценете
(0 гласа)

Съвети и наставления за учениците

Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие.

Лука 18: 17

Христос тук употребява израза малките деца, за да обозначи плода на Любовта. Малките деца се раждат само от Любовта. Любовта и Мъдростта ги раждат. Знайте, че ако вие не се родите от Любов и Мъдрост, по никакъв начин не можете да влезете в Царството Божие. Това е вътрешният смисъл на този стих. Сега всички, които идвате тук, имате едно заблуждение – мислите, че като се приближите до мен или че като чуете нещо, то ще ви ползва. Може да ви ползва, но още пророкът е казал: „Тия хора се приближават само с устата си, а не със сърцето си.“ Вашето сърце далече отстои от Господа. Половината от вас сте само съгледвачи, дошли сте да шпионирате, а другата половина не сте решили да служите на Господа. Казвам ви Истината. Днес Господ ви пита чрез мене готови ли сте да пожертвате живота си за Него. Ще кажете, че вярвате. Важно е не в какво вярвате, а какво можете да направите. Това, което можете да направите днес – то е, което трябва, което Господ иска. Вътрешното състояние е важно. Където се увеличава благодатта, увеличават се едновременно и грехът, и благодатта.

Сега вие ще се върнете по домовете си, но как мислите да слугувате на Господа. Тази година може да измените и да кажете: „Ще отложа за следващата.“ Следващата година ще отложите за по-следващата. И така година след година прекарваме живота си в една вътрешна самоизмама и в края на краищата се разочароваме от него. Трябва да знаете, че в собственото си съзнание Бог е толкова чист, толкова свят, че всички ония грехове, които правим, са крайно отвратителни пред душата. Следователно, когато човек съгреши, той затваря своя път. Вас може да ви съблазнява нещо, но вие трябва да знаете, че в една Окултна школа ние искаме Божествени, а не обикновени деца. Не искаме обикновени хора, които да се съблазняват.

Една птичка долита и кацва на носа на една сестра.

Изпраща я Господ, тя е емблема. Кацна на носа, за да мислите. Това птиченце – вярата, трябва да слезе при Духа, при Божия Дух: при вас трябва да слезе, ако сте готови, а вие се плашите. Когато ви докосна птиченцето, вие се изплашихте.

Сега разтворете хубаво вашето съзнание. Вие сами от себе си доволни ли сте? Знаете ли колко грехове имате пред себе си, колко грехове имате, затворени пред Господа, колко скрити стаички имате непречистени? Отворете си една чиста стая и когато ви дойдат гости, приемете ги в нея. Отворете я, не може така! Вие минавате за чисти, за благочестиви хора, а благочестив човек е този, който от нищо не се съблазнява. Благочестивият човек всичко отхвърля от себе си и няма от какво да се съблазнява. Казва се в Писанието: „Да възлюбиш Господа Бога Твоего.“ И после се казва: „Възлюбете се!“ Е, как ще възлюби човек Господа, ако не отиде при Него? На Земята онези, които отиват при земните царе, изпращат много пъти прошения, за да им се даде аудиенция и да изложат едно свое желание. Това, което земните царе изискват като един прерогатив, като един атрибут, е атрибут само на Бога, но понякога и хората си позволяват да го изискват.

Тази година, каквото и да започнете, ако мислите да го правите без Любов, нищо няма да направите, нищо няма да излезе. Вие трябва да се самоопределите в себе си. Ако някой отиде на нивата и вместо да оре цял ден, плаче, нищо няма да свърши. Може да си закъснял за нивата, но тя плач не иска, а иска оран. Ще впрегнеш воловете и ще ореш. Когато дойде време да жънете, плач също не е нужен. Когато стигнат до ядене, хората пак плачат. Плач им трябва само когато перат, когато се мият, когато са жални, когато се разкайват. Но когато човек дойде да работи за Бога, тези сълзи трябва да се сложат на друго място. И така, вложете в себе си онова дълбоко убеждение и желание да имате една голяма опитност през тази година – най-малко Духът Божий да ви посети, да почувствате Неговото присъствие, да срещнете Христа, тъй както никога досега не сте Го срещали. И ако Христос ви срещне тази година, душата ви ще се отвори, вие ще възлюбите всички хора и нито помен не ще остане от вашето злорадство и злонамереност. Всички лошавини ще изчезнат и в душата ви ще остане само нещо свещено и благородно. Така ще бъде, ако ви срещне Христос! Ако ви срещне Христос, ще ви се отворят умовете и ще придобиете знание, каквото не сте имали досега, откакто е създаден светът. Ако ви срещне Христос, ще придобиете такова здраве, каквото не сте имали досега. Досега сте били само с болести. Здраве може да имате и днес, но тогава ще имате едно здраве с разширение.

Да, на всинца ни трябва вяра, детинска вяра ни трябва! Сега знаете ли вярата какво е? Щом ви се каже нещо, у вас да няма никакво съмнение! Ако имате вяра, съмнението веднага ще изчезне. Тази вяра превръща нещата: когато ви кажа, че ще станете добри – да станете такива. Като ви кажа, че ще имате знания, че ще станете богати – моментално да станете такива и да повярвате. Но кажете ли в душата си: „Първо трябва да го видим“, вие ще измените условията. Божествените неща стават веднага. Когато дойда при вас, аз няма да ви изкушавам и да ви питам готови ли сте да служите на Христа. Малкото пиле, когато се роди, никога не пита квачката как трябва да рови и да търси храната си. То веднага добива знание и започва да си намира храна – никакви уроци не му се дават. И когато ние станем такива Божествени деца, у нас ще се събуди Божественото и ние ще знаем как да направим нещата веднага. Аз бих желал да се върнете две хиляди години назад и в ума ви да застане Христос, който се ражда, и да кажете: „Ако аз съм на мястото на Христа, какво трябва да направя?“ Изпречи се една мъчнотия – какво трябва да правите? Имате да плащате: ако Христос е между нас, какво ще направи? Ще си плати. Така направи и Петър – поискаха му данък и той си плати. Христос хляб и хамбари с жито нямаше, но когато дойде време да нагости гостите, Той благослови и оттук-оттам всичко намери. Идва някой гладен при вас: вие трябва да се запитате, ако Христос е на ваше място, как ще постъпи.

През това време птичката леко обикаля около нас.

Не се бойте, това е една малка душа, която за в бъдеще...

Сега поощрение трябва! Един друг трябва да се поощрявате, така както Божественият Дух постоянно ни поощрява. Когато човек е малко отпаднал, Божественият Дух постоянно ще идва да го насърчава. Същият закон ще спазваме и ние: постоянно да има поощрение! Отвън светът ще внася съблазни чрез търговията, чрез знанието, което имаме. Отвсякъде ще се внасят съблазни и у нас може да се зароди един възглед, че за да живеем по Бога, търговия не трябва да има, търговци не бива да бъдем. Но търговията на какво е обоснована? Съвременната медицина може да има положителна и отрицателна страна. Лекарят може да лекува болните хора и същевременно да дава на здравите правила как да живеят.

И така, ще вложите сега в ума си мисълта и ще се запитате: „Аз възлюбих ли Господа?“ Всички казват: „Когато дойде Христос.“ Е, кога ще дойде Христос? Преди две хиляди години Христос дойде, но не го познаха, а когато си замина, тогава Го познаха. Християнският свят Го позна, но изгуби Образа Му. Днес всички Му придават една женска физиономия: една мекота на жена, която стои, върти палците си и чака да дойде мъжът ѝ, за да ѝ донесе това-онова, да я обича и всички да я хвалят. И който види това лице, всеки го харесва. Не е такова Господнето лице! Лицето на Христа е една Светлина. Когато Го видиш, у тебе ще се събуди една строгост към себе си, ще бъдеш пръв на нивата за работа, а последен ще бъдеш за ядене и пиене. После – сложили на Христа една корона. Той няма нужда от корона. Този Христос, който идва, трябва да бъде Светлина за света. И когато ви срещне, всички трябва да имате вече проявление на тази Светлина. От вашите лица трябва да блика Светлина. Вие се оглеждате сега дали имате червени лица. Червеното лице, червеният нос са много лош признак. И жълтото лице е лош признак. Ако вие разбирате човешкото лице, ще знаете, че дори и най-хубавите му краски не изразяват онова вътрешно състояние. Сега, да кажем, вие виждате моето лице и заключавате, че имам отличен вид. Казвате: „Много хубаво, красиво лице, мустаци, вежди, нос, ръце.“ Но щом изгладнеете, питате нямам ли нещо за ядене. Нямам. – „Ами в гостилницата не може ли да ме заведеш?“ – Нямам нищо, върви да работиш! След такъв отговор моята красота няма да ви трогне. Това е едно заблуждение. Красотата е присъща само на сърцето и на душата.

Сега, като ви гледам всички, зная какво си мислите. Някои от вас от пет години, други от десет години чакате Христа и се питате дали Бог е доволен от вас. Учителят ще бъде доволен от ученика си, когато той е научил целия си урок. Не половината, не четвъртината, не третината: той трябва да научи целия си урок. Преподадения урок трябва да го знаем. Този урок на Любовта две хиляди години вече се преподава и хората още не са го научили. Христос вече две хиляди години проповядва този урок. А сега, когато попитат учениците какво нещо е Любовта, те само се почесват – не могат да дадат един положителен отговор. Питат някой учен професор или владика какво нещо е Любовта, а те само се почесват и цитират някой автор: не могат да ми кажат нещо съществено. Е, питам: ученикът, който от две хиляди години учи този урок и не може да даде отговор, много трудолюбив ли е, много прилежен ли е? Не казвам, че всички не са го научили, но някои от тези, които са на Земята, са научили половин урок, други – четвърт, а някои, които приближават към края на този курс, ще го научат целия. А следващият урок ще бъде за Мъдростта. Любовта е проучена до основа и затова следващият урок ще бъде за Мъдростта. Щастие, знание, здраве без Любов не може да се постигне и понеже Любовта на Земята не царува, затова имаме сега такова велико нещастие в света. Това е велико нещастие! Ако вие погледнете към сегашния свят, ще видите, че той е цяла анархия. И сега Духът Божий ще слезе да оправи света. Друг не може! Господ се е убедил, че друг не може. Едно време Той попитал има ли кой да оправи тази Земя. Като видял, че друг не може, Той се заел сам да оправи и да уреди света, да изработи начини и методи.

Сега в църквата казват, че Христос е горе на Небето – от дясната страна на Отца. Теософите казват, че Христос ще дойде пак да се прероди. Други верующи говорят, че Христос в нас ще се яви, че Бог е вътре в нас. Е, добре, ако е в нас, защо не можем да Го намерим? Вие трябва да обръщате внимание върху най-малките си опитности. Спрете се в най-малките си дела и ще откриете едно особено състояние: преди да сте станали възбудени, съществува един нежен, приятен глас, едно малко побутване под лъжичката и сърцето и една деликатна мисъл ви нашепва: „Направи това нещо.“ Но това, което тя нашепва, е толкова деликатно, меко, че ти започваш да го коригираш. Коригираш го, коригираш го – и накрая разваляш Божественото. Дойде някой беден човек и Духът ти казва: „Дай му малко хлебец!“ А ти казваш: „Защо му е хляб на този човек – ще му направя едни хубави дрехи, обуща и шапка ще му купя.“ Щом направиш това, всичко е развалено. Опитайте тези две състояния и проверете моите думи. Вземете например две майки: едната облича детето си с най-хубавите му дрешки, шапка, чепичета и му разказва най-хубавите работи. А другата майка – обратно: облича детето си най-скромно и бедно, но чистичко, и му разказва хубави, благородни неща. След десет години ще забележите какъв е резултатът от тези две деца, каква е разликата. Първото дете ще стане щастливо, ще си гледа роклята, шапката, чепичетата. Питам сега: тези черни чепичета какво могат да донесат? Когато погледна моите сандали, радват ли ме много? Напротив, много ми е тъжно и казвам: „Тази кожа е снета от гърба на едно животно, което е плакало, молило се е, а сега аз се радвам.“ Второто дете ще се развие естествено. Много благородни мисли могат да се внесат в него, а една черна или пъстра шапка какво благородство може да внесе? Едни ръкавици, направени от кожа, какво благородство могат да донесат?

Ние, съвременните културни хора, се радваме на нещастието на другите. При това положение не може да има култура. Сега две течения преминават и работят заедно в света: два духа, две интелигентни страни работят в човека, в неговата душа. Три съзнания има в човека: съзнание за самия себе си, съзнание, което го води към Доброто; и трето съзнание, което го тласка към злото. Тези съзнания, заедно със самия човек и душата му, аз уподобявам на една мома, която ще се жени, а злото и доброто – на двама момци кандидати. Отношението е много вярно: и единият предлага, и другият предлага. Единият казва: „Ела при мене, аз къща ще ти направя, всички удобства ще ти дам, добре облечена ще бъдеш, на ръце ще те нося.“ Така казва злото на душата. Доброто е много скромно, то казва: „Дойди при мен, моята колибка не е много голяма, обилна храна няма да имаме, понякога гладни ще ходим, ще трябва да работим. Ще имаме студено жилище, понякога нивите няма да раждат, понякога боси ще ходим, пък и водата ни е малко далечко и ще трябва да ходиш пеша до този извор.“ Този момък представя работата, както си е. Душата, подобно на дете, се заблуждава от външното и казва: „Този не е за мене“ – и предпочита злото. Но когато го вземе, когато поживее с него, настрадва се и казва: „Не е той.“ Това са две съзнания, които вие всеки ден проверявате. Те са от мъжки принцип. Едното от тях казва: „Слушай, ти не бъди като някоя овца – всеки да те стриже! Самият ти си силен!“ А другото съзнание казва: „Отстъпи, бъди мек.“ Ние постоянно избираме между тези две съзнания.

Има и друго – четвърто съзнание, което аз наричам Божествено съзнание. Когато дойде отгоре, то казва: „Ти защо не се вслуша в мен?“ Сега Христос представлява това четвърто съзнание. Когато дойде, Той ще бъде нито добър, нито лош. Такова е четвъртото Божествено съзнание, което обединява всичко в себе си, защото Доброто и злото – и двете разполагат с Божествените сили, които са вътре в тях. Злото е зло, защото тази сила не е употребена за целта си.

Сега ние ще се стремим тази година да изпълним Волята Божия. Не за спасение, но от Любов трябва да служим на Господа – и Той само тогава ще ни се изяви. Колкото до мене, аз въпроса съм си разрешил. Реших да се уединя за малко време, да се оттегля, разбирате ли? Може би скоро ще бъде това. Ще се оттегля и няма да ме виждате. Ще се оттегля, за да вляза да живея в Любовта. Хората ми дотегнаха вече. Зная къде ще се оттегля – в Любовта ще живея. Няма защо да живея между вас. Други хора като вас не съм срещал и това не ме радва. От стари и млади нищо не съм чул и мисля скоро да се оттегля, за да живея така, както трябва да се живее. Когато останете сами, вие ще разберете как да живеете. Ако живеете по Бога, тогава аз ще ви се обадя, но ако не живеете, ще ви оставя. Аз съм сит на лъжи, сит съм на измами, на всичко това съм сит. И на попски, и на братски, и на учителски лъжи съм сит. Всичко съм опитал, до гуша ми е дошло и сега правя последни усилия. Каквото кажа, един ден ще го направя. В тази мътна вода не се живее, в този нечист въздух не се диша. И ви казвам единственото нещо: Бог е Любов! Аз ще се върна при моя Баща, Който е Любов; ще се върна при моите братя и сестри, които са Любов. Ако искате, и вие можете да дойдете. В мене две мнения няма. Аз съм намислил да си вървя: да не мислите, че тази къща и всичко това ще ме задържи. Не, ще оставя света!

Този свят ще си замине, поставен му е надгробен камък и надгробен надпис. Всичко ще бъде пометено. Този свят през огън ще мине, нищо няма да остане, а след този огън идва една Нова култура. Може да разбирате думата огън по различен начин. Този огън ще прояде всичко и след него ще дойде Новият свят, Новият Живот. Този огън сега руши хората: всички тези болести, неврастении са все негово дело. Сега може да се уплашите – няма от какво да се плашите. От вас се иска да оползотворите последните дни: докато работите, ще чакате, както онзи, който чакал господаря си. До последния час ще чакате Господаря си! Ще работите, докато свършите работата си, и тогава ще кажете: „Заминаваме си и ние – трябва да заминем и да си вдигнем багажа.“ Ще се подготвите и пак след време ще се върнете да работите. Всеки трябва да е готов: да не мисли, че ще умре, но да се приготви да замине и пак да работи. Когато дойде последният ден, ще кажете на света: „Сбогом вече!“ Така, както затворникът казва на останалите сбогом, така ще излезем и ние от тези затвори и ще влезем в Божествената Свобода.

Казва Христос: Отивам при Отца Си, отивам да ви приготвя място. И когато ви го приготвя, ще дойда да ви взема. Който е готов, ще го взема, а някои ще оставя. Където съм Аз, там сте и вие.

Сега въпросът е, когато дойде Христос, например довечера или още сега, Той ще ви вземе ли, или ще ви остави? Ще влезете ли вътре, или ще останете вън? От кои девици сте вие? Казвам ви, че всеки от вас ще опита себе си, съзнанието си, душата си. Опитайте се, проверете маслениците ви имат ли масло. Не се самоизмамвайте: масло трябва, маслениците ви трябва да бъдат пълни! Пък на света няма какво да му говорим, той и така ще си отиде. Когато дойде огънят, хората ще разберат. Ако им кажем сега, че идва огън, те ще си помислят: „Извеяни са тези хора, ние ще си ядем и ще си пием.“ Нищо не говорете на света. Разумните ще разберат, а неразумните ще ядат и пият до насита. А когато влезете в Новата култура, ще дойдат и Любовта, и Мъдростта. Сега някои от вас схващат буквално, когато говоря за онзи свят, и казват: „Душата ще се мъчи и има да пъшка, докато излезе от тялото.“ Много лесно може да излезе тя от тялото: само горната черупка ще падне и тя ще излезе – млада, весела, бодра. Ще бъде като пеперуда и ще се освободи от това тежко тяло. Сега тялото ни е тежко, подобно на окови и букаи. Душата е в затвор със стражари и раирани халати: когато влезете вътре, няма да ви оставят с вашите дрехи, а затворнически ще ви дадат. Не, собствените наши дрехи трябва да останат за в бъдеще!

Сега, когато попитат свещениците, те казват, че Христос няма още да дойде. Според тях още триста години остават, а след тях още триста години ще измислят, защото който има да плаща, просрочва постоянно падежите. Възлюбете Господа! Възлюбете се усърдно един друг от чисто сърце! Не се поддавайте, регулирайте двете течения на своето съзнание! Аз ги наричам черния и белия младоженец. Не слушайте черния младоженец – белия слушайте! Черният има черни мустачки, черни вежди, носи бели елегантни ръкавици, лицето му е много разумно, но отвън той има маска. Свалите ли я, лицето му е черно. Той е облечен по най-новата мода, думите му са претеглени, без дефект, но са като ножа на гилотината – влезеш ли под него, главата ти отива. Като върви, хората казват: „Колко е спретнат, красив, но ноктите му...“ Каква е душата на този младоженец се познава по ноктите му. Аз следя и млади, и стари: и в тази Окултна школа трябва да ви се покаже как двамата младоженци раздвояват погледа у човека, за да се научите какво нещо е раздвояването. Те двамата идват и се борят в очите на човека: единият и другият се раздвояват в погледа му и се явяват два вида светлинни лъча. Аз ги наричам черен и бял лъч. Черният лъч пада надолу и тогава човекът, който разговаря с теб, все надолу гледа – раздвоен е. Погледът на очите трябва да се бори, докато светлината му стане еднаква, без никакво раздвояване. Аз наричам това раздвояване на съзнанието. Какво трябва да разбираме под това – тук пак работи същият полярен принцип.

За в бъдеще Господ ще ви се изяви. От това гледище на съзнанието Бог и сега ви се изявява. Ние всички можем да имаме такова съзнание. В този момент, ако имаме воля, всички можем да се трансформираме, да влезем в това ново положение. Може да чакате още две хиляди години, а може да ги съкратите и на един месец. Може да се върнете у дома си възродени, да снемете всичкия си товар. Аз вчера направих опит с една сестра, която сега е между нас. Тя лежи и пъшка на леглото, болна е. Казвам ѝ: „Нали вярваш в Бога, кажи на тази болест, че си мобилизирана, и трябва да те остави. В Природата няма болести. Понеже отиваш да служиш на Бога, а в Бога има пълна хармония и в Него всичко изведнъж става, отречи болестта и направи един опит. Постави волята си в действие!“ От тази болест сестрата беше отпаднала духом, но когато ѝ казах тези думи (казах ѝ и други думи, които пред вас премълчавам) и излязох, тя се изправи вече на краката си и болестта отстъпи. И на вас казвам, че сега всичко можем! Бог, който живее в нас, всичко може. Понеже ние живеем в Него, всичко можем чрез Него. Можем не за в бъдеще, сега всичко можем да направим! И все още някой си казва: „Чакай, чакай, недей, още си млад!“ – Не, речено и сторено, никакво чакане! Аз бих желал сега с вас да направя един опит, но трябва всички да се освободите: един вярва в баща си, друг – в България, трети – в държавата, в поповете и т. н. На всички вярата трябва да е в Бога на Любовта, който е Светлина. И не само Той може всичко да направи, но и ние можем всичко на направим. Сега вече във вас се поражда мисълта: „Можем, можем!“ Можем ли? Можем! Някои от вас са имали опитности, преживявали са подобно състояние, при което впрягат волята си, но после се разколебават. Често за пет-десет минути запазват това състояние, но после пак го изгубват. Речено-сторено: това състояние да бъде постоянно! Разбира се, когато дойде това състояние, няма да излезем извън себе си, а то ще бъде едно вътрешно интензивно преобразование и самопознание. Ще бъдете смели и решителни! Без решителност не може.

Сега вие, последните, защо останахте след всички на събора? Какво очаквате – последно благословение ли? Какво е това последно благословение? Аз последно благословение не давам, но ви питам: сега вие готови ли сте да възприемете цялата Божия Любов? Някои ще кажат: „Можем малко, Господи.“ – Не, всичко или нищо! Цялата Божия Любов ще възприемем в себе си и ще разберем Господа така, както Той ни разбира. Когато Христос изведе своите ученици на гората и се възнесе, те се зарадваха, но пак се яви у тях съмнение. Той им показа начин да се трансформират, а те със своята нова философия започнаха да разискват дали нагоре е отишъл, как е отишъл – и накрая Го изгубиха. Христос им показа начин да се трансформират от едно състояние в друго, но учениците в своите разсъждения изгубиха ключа. И сега говорят, че нагоре е отишъл, но това нагоре не е във вашите измерения. Казва Писанието, че като се издигал, издигал, дошъл до едно място, където облаците Го взели и се изгубил отпред лицето им. Това изгубване показва съмнението. Когато се изгуби, учениците Христови не можаха да проследят Неговото отиване зад облаците, Неговото отиване до Царството Божие. И действително – сегашният християнски свят само до облаците Го вижда, а зад облаците нищо не може да види. Сега от това, за което ви говоря, вашето сърце още не е засегнато, умът ви е в едно напрегнато състояние, намирате се в недоразумение. Това е настроението на вашето съзнание, което още не е засегнато. Съжденията, които приемам от вас, са дисхармонични, тъй както и пеенето ви. Жените пяха половин тон по-ниско, а мъжете – половин тон по-високо. Дисонанс имаше в днешното изпълнение на песента Благославяй, душе моя, Господа. Не трябва да се слива това Благославяй...

Трябва Чистота, Чистота, абсолютна Чистота!

Това е първото нещо:

Абсолютна вътрешна Чистота!

Абсолютна вътрешна Светлина!

Абсолютна вътрешна Свобода!

Бъдете свободни от всякакви подозрения, от съмнения и кажете: „Заради Господа съм свободен, заради Господа за мен всички въпроси са решени.“ Най-трудното положение е това.

Нали Христос едно време тук е говорил? Думите Му са тук затворени – в Евангелието. Ако сега го отворя, знаете ли какво ще ви се падне? Сега ще го оставя само да се отвори, няма да го отварям аз.

Учителя държи леко Евангелието и то се отваря на страница, от която той прочита: Истина, истина ви казвам, че вие ще възплачете и възридаете, а светът ще се зарадва. Но скръбта ви ще се замени с радост.

Амин! Един пример има, подходящ за вас: отшелникът светия, когато ходил на Небето, видял, че само един камък не стига на зданието...

Учителя повторно отваря Евангелието и отново се пада горният стих. Един брат пожелава сам да направи същото и отваря на Откровение 40: 1: И видях: ето Агнецът стоеше на планината Сион и с Него сто и четиридесет и четири тисящи, които имаха името на Неговия Отец, написано на челата си. Братът повторно отваря на Послание до римляните 13-а глава, а след това – за трети път – на Евангелие от Йоана: Вярвайте Ми, че Аз съм в Отца и Отец Ми е в Мене.


3 септември, неделя

Прочетена 272 пъти Последно променена в Събота, 30 Юни 2012 14:22

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube