Предварителни бележки

Четвъртък, 04 Ноември 2010 08:20 Написана от 
Оценете
(0 гласа)

Предварителни бележки

Хайде, постарайте се сега да измените вашето състояние и вашите обикновени мисли. Сега, както ви виждам, всинца се занимавате с много обикновени мисли. Да видим кой от вас е достатъчно смел да каже с какви мисли се занимава в този момент.

Реплика: Ето, аз се занимавам с мисълта за кърската работа.

Сега този брат взема лаврите: той си каза, той е пръв. Вие докато се понаумувате, той си казва направо, затова спечели. Той постъпи по Божественому, а вие – по човешки. Вие мислите, а той: „Занимавам се с кърска работа.“ Вие сте от тия стари философи. Мнозина от вас сте играли важна роля на писатели, давали сте тон на света. Знаете ли с колко години е ритнат светът назад от вашето учение? Затуй сте изпратени в тази Школа – да ви изправим. И то видни философи сте били! Всяка система е видна, но когато се събори тази система, всичко рухва. Тя сама се събаря, унищожава се. Това е било не защото сте имали лоши намерения, но вашите схващания са били такива, а опитът е показал обратното. Сегашната философия е да се занимаваме с микроскопическите неща – не с големи, но с най-обикновени, с малки, посредствени работи. Тази е най-великата философия! С великите работи всеки може да се занимава, но за малките, за микроскопическите работи много малко кандидати има, а всъщност тия малки работи са важни.

Сега, преди да пристъпя към беседата си, важно е да имате добра почва под себе си. Ще си изберете почва. И всички растения, като вземете например дъба, бука, бора, ябълката, крушата, черешата – всички си избират своя подходяща почва; и когато едно дърво попадне на хубава почва, която съответства на неговото естество, то расте и се развива правилно.

Е, да допуснем, че вие сега сте ученици на Бялото Братство, пращат ви да извършите следната задача: една 72-годишна баба – вземам туй число – 72, като известно число, което има смисъл – имала 10 деца: 7 сина и 3 дъщери. Тя е вложила в тях всичкия си капитал, възложила е всичката си надежда на тия свои деца, обаче те измират всички до едно и тя остава неутешима. Сега изпращат ви вас да я утешите. Как ще я утешите? Тя ще ви каже: „Синко, аз не съм млада да се оженя втори път и да родя деца. Изгубих! Стара съм, на 72 години – всичко изгубих, всичко отиде!“ Как ще я утешите, я ми кажете? Може ли да разрешите задачата? Ние вземаме един тип събуден. Сега аз ще ви преведа, ще превърна тази формула в друга: искам да ви науча на новия начин на разсъждение. С вас бих разсъждавал по вашия начин, но аз ще се спра, защото по този начин сме разсъждавали и пак ще дойдем до известни резултати, но ще превърна тази задача в друга форма. Представете си, че тази баба е едно старо дърво, покрай което е минавала една рекичка и е поила корените на туй дърво. То е расло и се е веселило. Някой воденичар отбива тази рекичка и пуща водата ѝ другаде, а дървото остава без вода. Как ще утешите туй дърво?

Реплика: Ще го поливаме.

Да, но най-после ще се уморите. Не, трябва да идем да убедим този воденичар да пусне пак водата. Това е – нищо повече. Тази баба плаче, понеже вода няма. Нищо повече – вода иска.

Реплика: Ами ако не се съгласи той да ѝ пусне водата?

Тогава ще убедим всички онези, които мелят у него брашно, да не отиват на неговата воденица, и ще го заставим да слезе под дървото долу. Тъй ще бъде.

Сега, доколкото ние знаем, бащата и майката между 10-те си деца имат едно дете, което най-много обичат, и то съставлява ядката на всички тия деца. Всички могат да умрат, а то да остане. Всички ако умрат, освен него, майката се утешава, но ако това дете умре, майката остава неутешима. Значи то е детето, което е разбирало майката и я е обичало. И поради любовта на туй дете тя обича и всичките други деца. Тя казва: „Изгубих туй дете, което ме обичаше, което ме любеше.“ И действително, един тежък изпит е да изгубиш онзи, който те обича. Това съставлява една задача за ученика, доста сериозна задача, която ученикът трябва да реши. По какъв метод? Защото ние имаме един такъв случай с една наша сестра, която и сега още не може да се утеши за своя син. Тя още не може да се утеши за тази загуба, скърби още, макар че е в Братството.

Ще дойдем до практически задачи за разрешение. Има практически задачи, които трябва да се разрешат в сегашния ви живот – належащи задачи са. Те са най-важни. Трябва да се разрешат: всеки един от вас ще разреши една от тия задачи.


24 август, четвъртък, 16. 30 ч.

Прочетена 314 пъти Последно променена в Събота, 30 Юни 2012 14:22

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube