Музика, работа и пост

Четвъртък, 04 Ноември 2010 08:11 Написана от 
Оценете
(0 гласа)

Музика, работа и пост

Да произнесем нашата втора формула:

Няма Истина като Божията Истина. Само Божията Истина е Истина.

Когато произнасяте тази формула, ще се стараете да я произнасяте колкото се може с по-мек глас, вибрациите да са по-меки.

На физическия свят човек най-първо трябва да яде, нали? След туй ще усети, че се е наял, и ще си почине; и третото положение след като си почине, ще почне да мисли.

Та и ние така: най-първо се наядохме, след яденето направихме почивка и сега ще мислим, нали?

В Школата имаме зададена тема: Кой е най-добрият метод за работа?

И през цялата година вие ще си правите лични наблюдения и опити: кой е най-добрият метод за вашата работа – за вас.

Сега вие, учениците, някой път, като сте неразположени, употребете музиката като едно средство да се тонирате. Нека вземем например първата буква, а, с отворена уста. Сега ако тази буква вие я изкажете обикновено или я турите в музикален тон, ще имате две различни влияния на буквата. Например в български език казват: „Ааа“ – значи: „А, ти ли си?“ Нещата, които започваме да познаваме за първи път, те ни учудват; това значи а – първото пробуждане на съзнанието или първото пробуждане на разумния живот. Това е а. И тогава казваме: ааа.

Всички пеят: ааа – постепенно се усилва, отслабва, замира.

Някой път не си тониран – вземи да произнасяш ааа. Сега сте като някои аристократи, които казват: „С малки работи не се занимаваме, не с един наполеон, а с хиляди!“ А туй а много работи може да ти принесе. Не си разположен почни да мислиш за а-то като за първо проявление на съзнанието. „Какво мислиш?“ – питат те. „Моето съзнание се е пробудило и искам да зная туй а за какво може да се употреби.“

Хайде да вземем сега всички буквата а. Вие се разкашляхте сега. Я да видим доколко нашето съзнание се е пробудило. Едно отлично упражнение! Тия са общи упражнения, разбирате ли, трябва да ги отбележите.

Произнесе се а със следните движения: дясната ръка настрани, двете ръце настрани, ръцете на гърдите, отворени настрани, напред двете ръце, на главата, на гърдите, на главата, само дясната ръка настрани, двете ръце над главата. Това упражнение се направи многократно.

Запомнете упражненията, това са окултни упражнения, може да си ги правите често. Значи туй а може да бъде полезно в много отношения; много работи може да се извършат сега в музикално отношение.

Ще направим пак едно музикално упражнение с буквите а, о, у. Когато се дойде до о-то, ще си турим ръцете на очите. Когато дойдем до у-то, ще си поставим ръцете на ушите и ще покажем на физическия човек, че той трябва да бъде справедлив, нищо друго. Когато дойдем до о-то, ще си хванем клепачите горе. Туй знаете ли какво значи? – Да вдигнем завесата, да няма нищо скрито-покрито пред Бога, Който знае всичко.

Можем да изпеем по няколко начина о-то. Можем да турим двата си пръста на очите, значи да си затворим очите за външния свят, да влезем във вътрешния, в себе си.

Всички пеят о (с неверен тон).

Значи не сте готови всички да си затворите очите, не сте готови на самоотричане.

Изпява се о със следните движения: ръцете – на очите, веждите – прищипнати горе. Песен с буквата у: двата пръста – горе на ушите, единият – долу.

Сега едната половина от вас ще пеят с буквата а, другата половина – с у. Слушайте, аз ще ви изпея сега.

Учителя пее. Всички пеят песента с а, о, у при следните движения:

а – ръцете на гърдите,

у – ръцете на ушите,

о – ръцете на очите при веждите,

а – ръцете на гърдите,

у – ръцете на ушите,

о – ръцете на очите.

Песента, т. е. упражнението с буквата а, върви най-хубаво значи началото, основата е най-хубава. Имам един метод, аз не съм го проверил още, той е музикален метод.

Учителя пее следните думи: Фир-фюр-фен Тао Би Аумен.

Ще ви дам тази песенчица, за да се тонирате. Всякога ще можете с нея да се тонирате. Няма мъка на душата, при която тя да не може да се тонира. Последната част на песента е най-силна. Когато някому е тежко нещо, например тежко му е на корема и иска да се лекува, с тази песен ще може. Тия вибрации ще поправят теченията във вас. Всяко лошо настроение, всяко лошо състояние се дължи на изгубена хармония в тялото ни, а музиката почва да тонира, да прави малки масажи.

Реплика: На какъв език е това изречение?

То е на стар език, буквално не може да се преведе. Аз съм го превел тъй: „Без страх и без тъмнина.“ Този превод не е абсолютно точен, оригиналът означава много повече. Това е само частичен превод, целият не може да се преведе и не е позволено да се преведе. Тази песен ще се нотира и ще се научи. Това е мелодия, която е приспособена за всички състояния на душата – да можеш да придобиеш такова състояние на ума, сърцето и душата, че да можеш да се хармонизираш.

Думата Аумен означава всички качества, които се съдържат в Божественото. Всичко, което съдържа Божественото в себе си, да израсте, да се прояви в своята пълнота.

Тао – значи туй – абсолютното, непроявеното, безграничното. Би – значи туй, което се проявява. Аумен съдържа всичко за живота. Но туй не е същински превод. Това са ритмични думи, едно ритмично изречение, на което вибрациите са силни. Само че тук трябва да имаш съзнание, да разбираш вибрациите. Щом ги схванеш, ще можеш да се ползваш. Всички окултни упражнения започват с музика. Тази песен няма да я пеете вънка, ще я пеете само като се събирате, за себе си, за вас, които разбирате; иначе, като се изнесе вънка, тя ще се профанира.

Сега искам да разбирате в Школата, да не би да схванете някои неща буквално. Всеки ще учи според своите способности. Там е спасението. Програмата е наредена така, че да задоволи нуждите на всички – според степента на развитието им е. Някой да не разбере другояче. Да не мислите, че на всички ще се дадат еднакви задачи, че всеки ще отиде на Мусала. На Мусала ще отиде само онзи, който е готов. В Природата цъфти само оная пъпка, на която ª е времето, която е готова. Който е готов, ще цъфне. И вие ще цъфнете, когато ви дойде времето. Няма да бързате. В тази велика Божествена школа всяко нещо трябва да става точно навреме и никой няма да се старае да коригира това. Всяко нещо ще става точно навреме. И като направите опит, ще добиете чрез съзнанието една нова опитност, която ще усили ума ви, ще усили съзнанието ви и ще добиете в себе си една по-голяма увереност. Най-първо у вас ще трябва не да изкараме, а да опитомим този страх, защото вие може да имате най-благородна идея, най-възвишена идея, но щом страхът потропа на вратата ви, туряте един кръст на тази идея и казвате: „Друга идея!“ Нахвърляте се на нова. Има един окултен разказ: разказва се, че заекът се въоръжил с револвер, турил си нож и си казал: „Сега да ме срещне някой, аз ще му кажа нему!“ Обаче при първото потропване забравил за всичко, забравил за ножа. Той си казал: „Е, сега те ме изплашиха, но втория път ще им покажа.“ И втория път пак забравил. С хиляди години заекът все се плаши! Защо се плаши? Защото в душата му няма Любов – няма я силата вътре.

И сега ние решаваме: туй ще направим, онуй ще направим – турим ножа, но ни изтропат и казваме: „Ние пропаднахме, но втори път няма да пропаднем.“ – Защо пропадаме? Защото Любовта, великата сила, я няма. Тъй седи великата Истина. Следователно ще турим Любовта в сърцето си и тогава всичко ще можем да извършим. Някой може да каже: „Той ме ограничава.“ – Не, в Любовта няма ограничения. Следователно всеки, който влезе в нея, ще я опита – тя е безгранична. Ти като влезеш в Свободата, в Любовта, ще намериш такъв велик простор, че всинца ще живеем свободно. Единствената сила, която може да ни даде свобода, живот, това е Любовта. Искам тази мисъл, че с Любов всичко може, да се запечата в ума ви. Ще правите опити и казвам: втори път като отидете на Мусала, ще ви пратя да срещнете мечки – и ще произнесете думата Любов. Ще кажете: „Страхът отвънка, Любовта отвътре“, и мечката ще клекне пред краката ви и ще каже: „Заповядай!“ Но ако страхът е отвътре, а Любовта – отвън, тя ще ви заплюе. Тъй е и в света. Кого не са плюли? И по този навик някой ви наплюва, казва: „Ти си безчестен човек.“ Защо? – Защото си безчестен, искаш да лъжеш хората. Ти Любов имаш отвън, страх отвътре: пфу – плюе те. Тъй трябва да тълкувате. Като се върнеш у дома си, кажи на Господа: „Господи, благодаря Ти, че този брат ми показа Истината.“ Ами ако като заека бягаш по 10 пъти на ден! Страхът – туй е нещо конкретно. Страхът и той си има място, но само за физическия свят – за Духовния свят не е нужен. Той съществува като една необходимост, като едно ограничение за физическия свят, там той е потребен. Но в Духовния свят за страха няма място. Да премахнем страха от физическия свят, значи да създадем една анархия – да развалим Духовния свят. Ако го турим като един принцип в Духовния свят, значи да развалим света. И тъй, ще турим страха във физическия свят, ще му кажем: „Тук ти е мястото.“ Любовта ще турим в Духовния свят. А сега сме турили страха в Духовния свят, Любовта във физическия – сега е с главата надолу. Ще опитаме туй учение не на теория, а на опит. И за тези опити ще имаме богат материал. Ще намерим някоя омраза у вас от 20 години, която е гангренясала, и като произнесем думата Любов, ще видим какви резултати ще произведе. Ще се радвам, че ще има такива случаи, за да видим силата на Любовта. Ще направим този опит в Школата и ще се радвам, че има такава гангрена, та да видим резултатите. Ще кажа: „Я ми донесете тази 20-годишна гангрена, да видим как ще Ă подейства.“ Като произнесем Тао Би Аумен, всичко се свършва. Този брат ще стане, ще каже: „Благодаря, сляп бях едно време, но сега виждам, зная, че може да се махне омразата.“

Сега туй е желанието на онези, които ръководят Школата. Аз ви казвам, че тази Школа е много икономична. Аз казвах в София, и тук казвам, че искам от вас да употребите празното си време, един час – времето, през което ще направите един скандал или някое престъпление. Туй време го искам аз, т. е. най-малкото, а ако дадете повече – добре. Но казвам на всинца ви – най-малките разходи искам. Да не кажете: „Женен съм, жена имам, деца имам.“ Времето, през което ще обиждаш детето си, мъжа си – това време искам, него да запълните с работа. А такова време имате много! Аз съм много хитър, сега аз съм много искрен, хващам ви много умно. Туй време е един час, но по някой път се карате по 3 часа. Тъй щото по някой път аз мога да спечеля. Ако всинца станете добри, виж, аз ще изгубя. Аз искам да бъда искрен пред вас, да не мислите, че ви давам туй, което може да предизвика във вас мисълта: „Ами, где да намерим време?“ Един час време! По някой път може да се карате 4-5 часа. Туй е много време. Казвам: е, то ще влезе в моята кесия. Да не би да кажете после, че не съм ви казал. Казах ви го, казвам ви всичко. Ако станете всинца добри, аз губя, вие печелите, ако не – вие губите, аз печеля. Сега или вие ще спечелите, или аз ще спечеля, или вие ще загубите, или аз ще загубя. Аз ще бъда противоположната партия и в печалба, и в загуба. В Школата сте вие – ще прилагате казаното. Щом се разсърдите, ще дойдете при мене, ще кажете: „Аз имам работа за вас, за живота в Школата.“ Има известни методи в Школата, те са толкова лесни. И тогава няма да има нито един от вас, който, като приложи тия методи, колкото и да е разсърден, да не може да измени състоянието си за една минута. Всяко сърдене ще изчезне и ще се чудите на вашата промяна. Чудни сте, като кажете не мога. Мога и не мога – туй зависи от съзнанието ви.

Ако забия в ръката ви един гвоздей, вие ще страдате, но ако го извадя и намажа ръката ви с някое лекарство, болката ще изчезне. Повидимому всяко ограничение ражда дисхармония, а всяка дисхармония ражда болести – от разни степени са те. Често, когато сме забравили живота, бутнем някой бутон, създадем някое нещастие, ограничение. На това Божият закон ще реагира. Ти, като знаеш закона, ще си кажеш: „Внимавай, ти ще бутнеш закона.“ Не трябва да се ограничавате. Ами сега седя и казвам: „Днес няма хляб. Какво ще правим?“ Ами ако аз през целия ден се страхувам, какво трябва да правя? Ще постиш 1, 2, 3 дни – човек от глад не умира. Ние мислим, че като не яде човек, един ден ще умре. Тази илюзия за поста ще я премахнем. В старо време страха са премахвали с пост. Ще постиш 1, 2, 3 дни, ще видиш, че човек не умира от глад, и ще станеш самоуверен. Причините, които уморяват човека, са съвсем други. Гладът сам по себе си е една сила, която дава живот, обновява живота. Дето казват: „Гладен ще ходиш.“ Когато човек е гладен, това е едно естествено положение. Аз бих желал всякога да съм гладен, гладен в Умствения свят, гладен в Духовния свят, гладен във физическия свят – това ще ми даде подтик. А сега други казват: „От глад ще умреш.“ – Как ще умреш от глад? От глад хората не умират, от друго нещо умират. Най-първо ще лекувате страха на физическото поле с пост.

Първият начин за лекуване на страха е следният – ще постиш; и ако този пост не ти е дал урок, тогава пак ще постиш и ще повикаш един беден човек: от пътя ще го вземеш, ще седнеш с него на трапезата и ще му дадеш твоето ядене. Вторият начин за пост е: той ще яде, а ти ще говориш. Третият начин за пост: на този твой брат, когото си повикал от пътя да го нахраниш, ако знаеш нещо да свириш – ще му свириш, ще му дадеш от твоите знания и ще видиш как ще се почувстваш. Ще ви дам опити. И тъй, от първия ден, като си разтревожен, като си в най-разтревоженото си състояние, ще постиш, без да викаш някой да яде. Втория ден ще постиш и ще викаш някой: той да яде, а ти да говориш. Третия ден пак ще постиш, но ще повикаш някой да яде – ще му свириш и приятелски ще се разговаряте. Няма да извикаш когото и да е: ще извикаш един беден човек, една душа, която ти допадне. Него ще повикаш, с него ще направиш опита. Само Учителя или някой адепт е, който може да прави тези опити с когото и да е от вас. И най-после ще направите опита с хора, които съвършено не обичате, та да можете да се тонирате, да изпитвате разположение. Така ще опитате силата на вашата воля.

Това е друг закон. Това е метод, туй е знание. Не е лесно да се възпита човек. Възпитанието на сегашните педагози не е възпитание, това е дресиране. Възпитанието лежи на съвсем други, естествени закони. Пак ви казвам: опитността, която имате, ще си я носите. Но ще видите, че ако работите по Божествените закони, ще имате само един процент изключение. Ние ще приложим тия закони.

Е, добре, сега аз ще опитам вашата сила на гаданието. Кажете ми, като отворя Библията, какъв стих ще се отвори; дали този стих, на който попадна, ще се отнася към Духовния, Умствения или физическия свят?

Реплики: Към Духовния.

– Към Умствения.

– Към физическия.

Е, хубаво, сега имаме три мнения: едни казват към Духовния, други – към Умствения, трети – към физическия. Ще видим кои са прави.

Учителя отваря Библията, пада се Иезекиил 7: 4.

И окото Ми не ще те пощади,

и няма да помилвам,

но ще ти въздам според пътищата ти.

И ще бъдат всред тебе твоите мерзости;

и ще познаете, че Аз съм Господ!

Съзнанието в кой свят е? – В духовния, значи първото мнение е вярно.

Значи право се въздава всекиму. Сега праведните слушайте! Туй е едно правило.

„Окото Ми няма да те пощади.“ Защо няма да те пощади? Понеже не си спазил Божествените правила. Учителя няма да те пощади, но ще зачеркне всички твои задачи. Когато ученикът свири и не взема правилно тоновете, учителят не иска да го слуша, няма да го помилва, а ще го спре, ще каже, че е неспособен ученик, и ще му тури слаба бележка, единица. „И ще ти въздам“ – единица.

„И ще познаете, че Аз съм Господ“ – че Аз съм Учител, Който не се лъже, за Който кривото е криво, правото е право във всяко отношение. Ние сега говорим за Абсолютното право, което е право във всяко време. И туй е онзи Велик Учител, Който е в света, Духът, Който раздава всички неща. Той не се лъже и няма да говори лъжа. Аз разбирам, че този стих засяга и трите свята. Засяга ги, да. „Да, ще познаете, че Аз съм Господ!“

Сега ще отворим втори път Библията.

Този стих дали ще бъде мек, за Любовта ли ще говори, или за наказанието?

Реплики и за двете мнения.

Учителя отвори Библията: Второ послание Петрово 3:16.

„Както и във всичките си послания, кога говори в тях за тези работи, в които има някои неща мъчноразумителни, които неучените и неутвърдените изкривяват, както и другите писания за своята си погибел.“

Значи в Школата не се търпят глупави ученици. „Както във всичките си послания“ – някои, които не разбират законите, изкривяват ги.

Третият стих сега върху какво ще бъде: за Любовта, за Мъдростта или за Истината?

Учителя отваря Библията: Второ послание Петрово 1: 6.

На благоразумие – въздържание, на въздържание – търпение, на търпение – благочестие.

Любовта – върху нея е стихът. Значи Любовта е сила, която туря всичко в равновесие.

Когато развивате вашата интуиция, не туряйте ума си да работи. Умът като работи, той спъва интуицията. Оставете ума си свободен, в едно чисто състояние, за да възприеме Божествените мисли, които се отправят към нас. В туй състояние на почивка забравяте всичко, вземате положението на едно дете, което очаква майка му да го вземе и да го нахрани – и няма да мине дълго време, ще получите отговора. Но ако много мислите и се бъркате, може да се минат ден, седмица, месец и цяла година, а отговор няма да получите.

Реплика: Ами когато умът се люшка от една страна на друга, какво да правим?

Ще му туриш гем и ще му кажеш: „Ти само на мене ще служиш.“

Сега кои са преходните състояния. Ние преминаваме в едно преходно състояние – отричане на стария живот и възприемане на новия живот. Всичко туй трябва да се извърши в съзнанието. Да вярваме, че новият живот носи своите форми в себе си, че той няма нужда от друго. Той има нужда само от материал и трябва да остави животът да съгради сам своето жилище, защото Животът е произлязъл от Любовта, Любовта – от Духа, а Духът – от Бога. Следователно самият живот трябва да носи всичките условия, защото туй, Божественото, което е заложено в материята, в живота, то ще израсте.

И аз забелязвам, че мъчнотии се зараждат между вас както в София, тъй и в другите градове. Тия мъчнотии се зараждат от факта, че ние сами искаме да уредим живота си. Не можете да уредите вие сами живота си. Ние трябва да признаем, че тоя живот сам по себе си, вътре в своята същина, е уреден. Аз говоря за същината на живота – той е уреден вътре в нас. Има някои малки безпокойства, които могат да се отстранят. Например кирта, която запушва порите, може да се отмахне. Чрез какво? Чрез чистата вода. Гладът може да се отстрани. Чрез какво? – Чрез хляба. Жаждата може да се отстрани. Чрез какво? – Чрез водата. Всичко туй не трябва да го отмахнем, а да го задоволим. Та ние имаме задачи.

Някои казват, че сме несъвършени. Несъвършенството показва, че има много да се работи, да се оре, да се сее, да се жъне – много работа има. А под съвършен човек подразбирам онзи, които е изорал, посял, ожънал – в хамбара му всичко е готово, накривил е шапката си, свършил си е работата. Туй значи съвършен човек. А ние казваме: „Аз съм несъвършен човек.“ – Не съм свършил работата си, нищо повече. Ще се запретна да си свърша работата и като я свърша тъй, както е нужно, ще бъда съвършен; и като не я свърша, няма да бъда съвършен. „Ами че има много работа!“ – Не, да си съвършен в своето сърце, съвършен в своя ум, съвършен в своята душа, съвършен в своята воля, в своето тяло. Съвършенство за ума, за сърцето. Та новият начин за възпитание е различен от сегашния начин.

Сега между нас се слага работата тъй, че един ден този свят ще се реформира, ще бъде съвършен.

Реплика: Сега, като схванем новия живот, какви трябва да бъдат нашите отношения: трябва ли да го възприемем в душите си? Как трябва да постъпим на практическа база, за да не развалим работата?

Аз ще ви отговоря. Има един окултен разказ, ще ви го представя в две форми сега. Една стара баба искала да се ожени, но била на 70 години, с бръчки на лицето. Но решила си, казала: „Аз ще се оженя за един млад момък, 30-годишен.“ Отива при един знаменит окултист да дегизира лицето Ă, да попълни бръчките, да я украси. Направя я той като една млада мома, поправя лицето Ă, зъби Ă туря, слухът Ă се усилва. Разхубавява се тя, влюбва се в нея един млад 30-годишен момък. Влюбва се и се венчава. Поканва тя гости на угощението си. Тя – млада мома, а гостите Ă наоколо – все стари баби: „Те са моите роднини.“ Мисли момъкът, че е намерил млада мома. Като се венчават, започва тя да изважда постепенно едно по едно изкуствените неща. Изважда зъбите – той вижда празна уста и че е оглушала; изважда воала – той вижда кожата събрана, бръчки по лицето. Оттук-оттам: той вече вижда чудовище пред себе си – стара баба! Другият разказ е обратният. Една мома – млада, хубава, искала да се избави от женитба. Тя се явява при един окултист да я дегизира като стара баба.

Та сега Новият живот иде като стара баба: страшен е той, всички се плашат от тази стара баба, но той е млад отвътре. А старият живот ни се представя като млада мома отвънка, но условия вече няма – стара баба е той. Та формите са скрити вътре – и който има интуиция, той ще разбере къде седи Истината. Този нов живот ще ни се открие, т. е. този живот съществува между напредналите хора, между напредналите същества. Има една йерархия между световете, в които те, напредналите същества, живеят: между тях съществува този, новият живот, и трябва да ви пратим да отидете при тях, за да видите как живеят. Ще кажете: „Е, имало хора!“

Реплика: Как ще се реши този въпрос, с виждане или с пипане?

С виждане ще се реши въпросът. Всички ще видите. Всеки един ученик, който влезе в Школата, ще види. Ще видите, давам ви следното правило: щом Любовта влезе във вашето сърце и страхът излезе вънка и щом Светлината влезе в ума, а тъмнината излезе вънка, всички ще прогледнете, без изключение. Но само тези са условията: Любовта в сърцето и Светлината в ума. Ще видите тези неща и ще ви ги разправят. Най-важното условие е да възприемете Любовта, да опитате Бога като Любов.

Ако ви говори един евангелски проповедник, ще ви каже, че сте грешни, това-онова. Аз ви казвам: приемете Бога на Любовта и всичко ще стане. Как? – Отворете сърцето си. Вие ще се спрете, ще казвате: „Дали ще дойде Той, аз съм много грешен.“ – Абсолютно вярвайте! Щом отворите сърцето си, Той ще дойде. Ще повикате Господа на Неговия език, няма да говорите на ваш език. На Негов език ще говорите!

Сега в Школата страхът съвършено трябва да изчезне, защото този страх много ми препятства. Като ви говоря в беседите, вашите мисли, вашият страх много ми пречат. Аз разправям принципиално за неща положителни, за които вие абсолютно не трябва да имате някакъв страх. А като говоря, някои се уплашват, казват: „Ами ако аз не мога да изпълня туй-онуй, ами ако не мога да излезна на Мусала, какво ще стане с мене?“ Друг: „Ами аз съм стар, женен съм, имам жена, деца.“ Всичко ще се уреди моментално. Ще идеш на Мусала, ще станеш млад. Че имаш жена, деца – това не са спънки, това е една привилегия. Че си женен, че си мъж или жена – това е една привилегия, Господ ти е създал една работа. Досега ти си се занимавал само със себе си, а това е една работа – да се занимаваш с други, с жена, с деца. Двама да живеят е по-добре. Най-мъчното е да живее сам човек. Ами с деца? – С деца още по-добре се живее. Че двама да са, е още по-голяма скука, а така, с децата, то е цяла музика.

За в бъдеще вие няма да се жените тъй, както сега се жените. На учениците от Окултната школа не се позволява да се женят по този начин. Беззаконие и престъпление е да се жениш без Любов! И когато се жениш, няма да викаш поп да те венчава. Туй е престъпление! Това значи, че не вярваш. Венчаване е, когато Любовта дойде. Любовта като дойде, тя е свършила всичката работа. Бог кога говори, това е Любов. А сега викат попове, владици, турят епитрахили, кадят тамян, туй-онуй – ще развалят работата. Когато Господ направил първите хора, събрал ги и двамата, съчетал ги и им казал: „Никакви попове, нито владици и кръстници: давам ви този свят с всички блага – идете, работете, ползвайте се от тези блага!“ Бог въвел Адам в туй училище и му казал: „Слушай, това е велико училище, вие ще работите сериозно, дал съм ви условия да работите, да завладеете законите, въздуха, водата, огъня и всички същества. Всичко туй ще завладеете.“

Сега, като дойдете в Школата, ние ще ви кажем: първото нещо – ще завладеете вашия ум; второто нещо – ще завладеете вашето сърце; третото нещо – ще завладеете вашата воля; четвъртото нещо – ще завладеете вашите сили.

Туй е първото нещо в Школата. Сега ще ви питат някои: „Между вас женят ли се, венчават ли се, деца може ли да имат?“ Чудни са тия въпроси, смешни са! Животът ще върви тъй, както Господ го е направил. Ние именно искаме да върнем живота към неговата първоначална чистота, да възстановим онзи идеален ред на нещата, онзи живот тъй, както е нареден от Небето. Небето има свой план и този план искаме да докараме. Всички неща са предвидени. Мислите ли, че в този план не е всичко добре наредено? Като го приложим, ще имаме един идеален живот, ще имаме и деца, и бащи, и майки, но децата ще бъдат сто пъти по-добри, отколкото сегашните. А сега, като дойде време за женене, яви се един момък, дойде втори, трети, и момата не знае кого да избере. Това женитба ли е? Почнат да питат: „Богат ли е?“ – Не, не, не е този начинът. Женитбата в света има съвсем друг смисъл. Туй подразбира само физическата страна на женитбата. Женитбата подразбира да дойде душата ти в съприкосновение с физическия, Духовния и Божествения свят, в трите свята: да знаеш как да работиш в трите свята едновременно, да знаеш да трансформираш енергиите от един свят в друг. А ние, като турим туй, че женитбата значи само растене – да знаеш как да растеш и нищо повече... Някой казва: „Да се женим!“ – Ще се жениш, ще растеш, разбира се. Но растенето не разрешава въпроса. След като израстеш и нищо не завържеш, нищо не си направил.

Ние се отклоняваме от въпроса. Вие, като женени, сте го разрешили; втори път няма да се жените. Вие казвате: „Ами за младите какво да правим?“ – Защо плачете на чужд гроб? Със старото, със стария живот, казвам, че ние сме ликвидирали, и внасяме нови форми. Тази Любов, която човек трябва да храни към някого, тя трябва да бъде свещена и Божествена! В дъното на душата си човек трябва да знае, че живее пред Бога, за Бога, и пред Него няма никаква измама и лъжа. Дълбоко във вашето съзнание, във всички мисли, трябва да бъдете тъй чистосърдечни, да съзнавате кое е право, кое не. Бъдете тъй смели, че като направите един грях, да го изповядате и пред Бога, и пред себе си, и пред хората. И за Любовта си трябва да бъдете тъй смели. Трябва да я изповядате. Щом криеш Любовта си, ти си страхливец, щом не я криеш, ти си герой. Няма да я криеш. Щом едно нещо е лошо, ще го оставиш да се прояви тъй, както си е.

Един ден ще дойде Господ в тебе, ще Го оставиш Той да се проявява, ще кажеш: „Господи, днес съм на Твое разположение, ще Те оставя да се проявяваш, както искаш, аз ще изпълня Твоята воля.“ Тъй ще кажем. Туй разбирам ученик. Като казвам ученик и Учител, разбирам, че като дойде Господ, каквото ни каже, ние ще Го оставим да ни каже и ще употребим всички сили да го изпълним точно. И няма да пожалим нито средства, нито нищо – ще изпълним всичко, и като се върнем, ще кажем: „Господи, изпълнихме, сторихме Волята Ти тъй, както Ти каза.“ Няма да кажеш, че времето било такова, че туй-онуй. Не, ще го свършиш и нищо повече. Нали е право туй учение? Тъй трябва да имате дълбоки знания. Вие казвате: „Кой ще ни помага?“ В тази Школа има милиони работници, които ще дойдат отвсякъде. Ще дойдат да ви помагат, но стига да започнете тъй. Ще започнем всички тъй, аз вярвам. Не казвам, че вярвам, но знам – тъй ще бъде!

В Школата най-първо ще влезете като слушатели. Ще влезете с абсолютно смирение. Няма да бъдете много смирени, ами съвършено смирени! В туй смирение вие ще се подмладите.

Аз желая в Школата, в която влизате, да се яви у вас желание, импулс да учите, у вас да гори онзи свещен огън за знание, онзи свещен огън за Мъдростта, за Истината, за Любовта. Този огън така да се разгори, че да няма в него нищо друго, което да взема надмощие, и в този огън да се запали, да изгори всичко, което дойде в контакт с вас. Такъв огън да бъде! И ние искаме ученици фитилджии, с разпалени свещи. Ученици, които не могат да изгарят, не ги искаме. Искаме ученици фитилджии: да запалват сламата, къщите – всичко да гори! Който може да устои на този огън, нека остане. Който не може да устои, нека си отиде. Онези, които казват за комунистите, че теглят нож, прави са. Прави са те: обрязване, обрязване трябва на света. Но какво се казва? Лозето трябва да го реже само лозарят. Градинарят трябва да реже, да чисти сам дърветата в градината си, и то само градинарят, който разбира. Вашето сърце кой трябва да го пипа? – Само Господ може да го пипа. Давате ли го другиму да го пипа? Дадете ли го другиму, отиде, та се не видя. Никой не е в състояние да пипа сърцето ви. Само опитният градинар, като влезе във вашето сърце, той ще го пипа. И като влезе в лозето ви, той ще знае как да го обреже.

Затуй аз се поставям на правата база и казвам: непременно трябва да възприемете Любовта. Няма друг път. Всичко друго ще се уреди. Каква друга философия? – Никаква друга философия, никакви други умувания. Вие сте умували, умували. Ще приложим това тази година и ще видим резултатите. Може ли Господ да оправи сърцата ни и да обреже лозето ни? – Може. Не е било време, когато Господ да не е могъл да оправи сърцата ни, да не може да обрязва лозето ни, и то толкова хубаво! Само Той трябва да ни изправя сърцата! Няма втори в света като Него. Той е Един! И аз искам сега да проверя сърцата и умовете на тези, които са най-способни да извършат тази работа. Ако по старому призовете Господа, Той никога няма да ви приеме. Знаете ли какво направи Елисей, който взе кожуха на Илия? Какви думи произнесе? Може ли някой да ми цитира този стих? Той му взе кожуха, седна на него и каза: „В името на Илиевия Бог.“ Ама вие, ако аз ви дам този кожух, как трябва да произнесете тези думи, като дойдете при река Йордан, как ще кажете?

Реплика: В името на Бога на Любовта.

Сега въпросът за Школата. Светът, който ние наричаме Христово училище, той е Школа, велика Школа. И във вас искам да се събуди туй съзнание, да се съзнавате като ученици на Школата. Тогава може да се образуват онези правилни връзки. Вие ще почнете да се безпокоите: „Дали ще можем да видим, дали нашият Учител ще ни открие нещо, дали ще можем да постигнем нещо?“, и т. н. Това са празни въпроси. Като ви вземем в Школата, вашето съзнание няма да се губи. Някоя вечер ще ви взема, ще изгубите съзнанието си за този свят и ще ви заведа в астралния свят. Там ще видите много неща. Оттам ще живеете едновременно в двата свята. Вие казвате: „Ще умрем.“ – Няма нищо. Всичко ще се запази.

Някога мъж и жена се скарват. Тук не можем да ви примирим. Ще ви вземем и двамата в онзи свят и ще ви поговорим. После, като станете сутринта, мъжът ще каже: „Жено, аз сънувах такъв и такъв сън, прощавам ти.“ И жената казва: „И аз снощи сънувах един подобен сън, и аз ти прощавам.“ И ще се свърши работата. Друг случай. От двама души единият дължи, не иска да плаща, не признава, другият настоява. Съдили се 10 години. Вземаме ги на онзи свят, разказваме им закона на кармата. Събуждат се, разказват: „Сънувах един сън, че ти си платец, а аз кредитор.“ Другият: „Че и аз бях там. Слушай, не искам да ми плащаш, прощавам ти. Да ги дадем на бедните!“ – Дават парите на бедните. Дават си ръка, свършва се въпросът, всичко става лесно, магически.

Само когато Любовта влезе във вас, няма да има мъчнотия, която да не може да се премахне. Следователно всички вие, ако приложите закона, след една година ще скачате като млади телци, като васански телци.

Та сега за Школата няма много да бързате, но няма и много да замедлявате: ще се запишете в общите класове, и кой колкото може, да направи, защото ще има теми зададени. И да не можете да ги изработите, само да слушате, все ще спечелите нещо. Привилегия е това! А напредналите ученици, има някои от вас напреднали, тях няма да ги спираме – напред ще вървят, авангард. Те са авангард, оправят пътя, чистят – след тях идат главните сили, после иде тилът отподир. Там, пред някой извор, всички спират на бивак – наядат се, всички се срещнат. После пак ще тръгнат. Тъй че при спирането ще бъдат заедно всички, а при ходенето – ще има напред и отподир. Да, хубаво!

Сега колко души има от всеки един град? Сега на приятелите, на учениците, понеже ще бъдете ученици на Школата, аз ще дам едно меню. То ще бъде много малко за Школата. Имам две шишета с около десет килограма шестгодишно вино, донесено от Мусала – горе от езерата, от най-хубавото винце, което Природата е приготвила. Не зная по колко ще се падне на всички. И после ще ви дадем по едно малко парченце хляб, като оглашени на Школата – по една малка закуска. И най-после другите братя ще дадат едно меню, малко наготвено, тъй, топличко.

А другите въпроси и недоразумения ще се разправят; благодарете се, че има недоразумения между вас. Аз се радвам.

 

Няма сила като Божията сила.

Само Божията сила е сила.


Благославяй, душе моя, Господа (песен)

Сега ще слезем да се приготвим за този прием. Ще слезем долу, на трапезата. Всички ще се наредят. Всеки да си носи канчето!

Реплика: Как да се обръщаме към малките деца и как те към нас?

На тях ще казвате: „Братче, сестриче.“ А децата на възрастните ще казват: „Обични бате, обична како!“

 

21 август, понеделник, 9 ч.

Прочетена 336 пъти Последно променена в Събота, 30 Юни 2012 14:22

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube