Милосърдието

Четвъртък, 04 Ноември 2010 08:18 Написана от 
Оценете
(0 гласа)

Милосърдието

Затова царството небесно е уподобено на човек цар, който иска да прегледа сметката със слугите си.

Матея 18: 23

Започва се с окултното упражнение на буквата а, придружено с движение на ръцете над главата. Изпява се песента Фир-Фюр-Фен: половината от събранието изпява първата част, а другата половина – втората част.

Ще прочета няколко стиха от 18-а глава от Евангелието на Матея, от 18-и стих.

Ще говоря върху 23-ти стих: „Затова царството небесно е уподобено на човек цар, който иска да прегледа сметката със слугите си.“

Схванете добре думите Христови: „Затова царството небесно е уподобено на човек цар, който иска да прегледа сметката със слугите.“

Сега този цар разглежда счета със слугите си. Учителят ще разгледа счета с учениците си, майката – с дъщеря си, бащата – със синовете си, и т. н. Този велик закон ще се приложи. Счет! Защо именно този цар искал да прегледа счета си? Понеже на този слуга е дал 10 хиляди таланта, а той ял, пил, изпил всичко и не върнал нищо на господаря си. И най-после, господарят искал да знае: ще плати ли, или няма да плати. Хваща го и казва да го продадат – него, жена му, децата му: да се продаде, за да плати дълга си. Туй е първото решение на господаря. Тогава слугата припада на колене пред господаря си, кланя му се и казва: „Господарю, имай малко търпение, аз ще ти платя, покажи милост.“ Казва господарят: „Е, е, щом е за милост…“ – пуща го и му прощава всичкия дълг. Но в същата притча се разправя, че щом излязъл този слуга, намерил едного от съслужителите си, който имал да му дава 100 пеняза, улавя го, довежда го и му казва: „Плати ми онова, що си ми длъжен.“ Падна, прочее, служителят пред нозете му, молеше му се и казваше: „Имай търпение към мене и всичко ще ти платя.“ Но той не щеше, отиде и затвори го в тъмница, докле изплати дълга си. И като видяха съслужителите това, що стана, твърде се наскърбиха, дойдоха и казаха на господаря си всичко, що стана. „Викайте го!“ – казал царят. Причината, загдето този човек си иска парите, коя е? Това е, че в душата на този човек няма милосърдие, милост няма. На всеки един от нас, който не може да прощава, значи, липсва му какво? – Милосърдие. Тогава господарят казва: „Доведете го, хвърлете го в затвора, докато не изплати всичкия си дълг.“ Защо го е турил в затвора господарят му?

Сега ще бъдете, като ученици, много сериозни. Искам всеки един от вас да се попита има ли я милостта вътре в сърцето си. Не навън, но вътре имате ли вие туй милосърдие? Без милосърдието законът показва, че лошите последствия непременно ще се върнат назад. Законът е верен. Туй, което наричаме орисница, всякога ще се върне. Престанеш ли да се ръководиш от милосърдието, непременно тази лоша орисница, съдбата, ще се върне. Тя е жива и щом се върне тази орисница, тогава ученикът не може да бъде вече ученик. Сърцето на ученика трябва да бъде непременно обсебено от милосърдие. Той трябва да бъде милостив. Можете да го направите, или не. Трябва да бъдете. И тъй, милосърдието, когато е развито, френологически се изразява на предната част на главата – на челото. Ако нямате милосърдие, предната част на главата е сплесната. Всеки от вас може да придобие милосърдието. Туй милосърдие може в човешката душа да расте и да се развива, както всяка друга добродетел. И ученикът е длъжен да култивира милосърдието. Туй милосърдие като премахне тази лоша орисница, ще премахне лошите условия и ще му създаде благоприятни, при които той ще бъде един отличен ученик. Ако вие сте неразположени духом, може ли да учите? За да учиш, трябва да имаш най-доброто разположение на духа. Само при добро разположение може да се учиш; само при едно добро духовно настроение може да мислиш за най-великите въпроси, да възприемаш най-великите мисли, желания, които съществуват в Природата, да разглеждаш великия Космос, който Господ е създал. Изгубиш ли това разположение, тогава Божествените лъчи не могат да проникнат в съзнанието и всичко се затваря. И когато човек остава в тъмнина, съзнанието и всичко остава в бездействие, нищо не ни интересува и най-после и ние заспиваме.

Сега аз искам да турите като добра основа милосърдието – няма да се връщам да говоря пак за него. Други ще говорят за милосърдието: скърбите, страданията, нещастията, неволите – всичко туй ще ви говори все за милосърдието. И всичко, което сега съществува в света, тази дисхармония – то показва, че милосърдието не е обсебило човешкото сърце. Туй милосърдие е потребно и необходимо за правилния вървеж на Школата. То е необходимо. Например ако дъщерята постоянно нервира майка си, мислите ли, че тя има милосърдие? Ако постоянно иска да се облича, да си купува нови шапки, чепичета, иска само на нея да ѝ е приятно, да я уважават в обществото, да бъде свободна, но за майка си и за баща си не иска пет пари да даде – това милосърдие ли е? „Аз искам да съм свободна.“ – Да, тя е свободна, но без милосърдие. И обратното е вярно. Ако един ученик, след като влезе в Школата, почне да иска само нему да е приятно, нему да е добре – той няма милосърдие. Взаимност трябва да има. И аз съм забелязал: някои ученици са способни, но те са като шила – като ги пуснеш, с шилото си ще създадат хиляди нещастия. Но знайте, че ние в Окултната школа имаме ножици за шилата. Най-острите шила можем в скоро време да ги притъпим. И аз казвам: или престанете с шилата си, или от шилата в ръцете ви ще останат само дръжките.

Сега да се разберем добре: всички, които влизате в Школата и имате шила, ще оставите шилата си. Ние имаме торба, гдето събираме шилата. Ще дойдете и ще кажете искрено: „Учителю, имам едно шило.“ – „Ние имаме торба – ще оставиш туй шило навънка. Ние ще го турим в склада.“ И след като свършите, ако туй шило ви е потребно, ще ви го дадем, но сега ще оставите всичките шила навънка. Разбирате ли? И ако хванем в Школата някого да е влязъл с шило, той ще намери затвора. Положението на този с шилото е като положението на оня длъжник в затвора. И няма да излезе от този затвор, докато не плати всичкия си дълг. Такъв е законът. Ще влезете в затвора, неизбежно е. Но вие ще кажете: „Сега да не влизаме.“ – Не, не е там въпросът. Ще влезете и оттатък ще минете. Ще влезете, вие сте поканени вътре като ученици, неизбежно е това сега.

Трябва да стане Волята Божия: всички трябва да се учите. На този, царския длъжник, не се разправя причината. За да му даде господарят 10 хиляди таланта, за да му има доверие за толкоз пари, той е имал вземане-даване, той е стоял на почетно място при господаря си. Това е високо положение. Десет хиляди таланта – това е голямо нещо, грамадна сума е тя. Значи казва Христос: „Комуто е много дадено, много ще се иска; комуто малко е дадено, малко ще се иска.“ Колкото нашите способности са по-големи, толкова и отговорността ни е по-голяма. Сега вие искате много, но трябва да знаете, че и отговорности имате съобразно онова, което ще ви се даде. Вие мислите, като влезете в Школата, да имате всички привилегии, да се разхождате като царски синове, а при това да нямате никакви отговорности, никой да не ви държи сметка за вашите дела. Не е така. Ще имате отговорност: за онова, което са ви дали, ще ви искат счет как сте го употребили. Ще ви повика този цар.

Сега някои от вас може да си зададат въпроса: „Дали сме милосърдни, или не.“ – Лесно може да се провери дали сте милосърдни, или не. Най-лесна проверка се прави. Всеки ден се прави тази проверка. Всеки един от вас трябва да прави тази проверка – трябва да знае милосърден ли е, или не. Ако милосърдието му е слабо, трябва да се стреми да го развие за себе си конкретно. За самия него е потребно това милосърдие. Аз го наричам едно от най-великите качества на човека. То дава най-благородния оттенък на човешката душа. Да бъдем в себе си милосърдни! Да го чувстваме в себе си и да се радваме на своето милосърдие. То дава особени черти, една мекота за човешката душа, едно снизхождение: да знаеш, че всички хора имат слабости. Ако вие имате това милосърдие, ще бъдете снизходителни, и тогава вашата критика няма да бъде тъй остра, но ще бъде мека, снизходителна спрямо вашите съкласници. Ако един ученик няма това милосърдие, той ще бъде горд и надменен; а пък онзи, който е неспособен, който няма това знание, като усеща своята слабост и липса на знание, тогава отсъствието на милосърдие ще го направи подъл, долен и лицемерен. Той ще пъпли и ще се слага.

И така, имате два вида ученици: ученици, които мислят, че много знаят – те са горди; и други, които пъплят и казват: „Ние сме смирени.“ – Никакво смирение нямат! Една жестокост се крие у тях – на вид е едно хладнокръвие, както у жабите, у студенокръвните. Седи онази жаба, философства, поглежда някоя муха, кацнала наблизо и: хоп-хоп – изяде я. Пак седи – друга муха. Моментално мухата изчезва. Пак седи: хоп-хоп – и като че ли ни лук яла, ни лук мирисала. Това са състояния на душата и вие трябва да изпитвате себе си. Има състояния, които стават, без да ги схващате във вашето съзнание. Много пъти човек може да се намери в едно хипнотическо състояние, да е под влиянието на други духове, да върши волята им, без да може да си даде отчет, а може би след години ще различи туй състояние. Вземете например пиянството. У някой човек се заражда желание да пие, той мисли, че в чашката се състои всичко. Някой път пие една чашка, после още една, после още една, и по такъв начин у него се заражда една вътрешна жажда. И той мисли, че като се напие, всичко ще се разреши, но хиляди и милиони чаши пие и въпросът остава неразрешен.

У вас има желание да се повдигнете в света, да ви знаят всички. Вие мислите, че като станете виден човек – някой писател, проповедник, художник, адвокат някой, ще бъдете задоволен. Не, няма да бъдете задоволен, защото тези хора, които ще ви похвалят, няма да ви похвалят искрено. Те ще ви дадат само угризките на похвалите, обаче ви похвалват и вие се радвате. Но като заминете, ако видят, че вие се нуждаете от похвали, ще започнат да ви се смеят. Ако аз обработвам една градина и моите плодове са отлични, от какви похвали се нуждаят моите плодове? Онзи, който яде, ще каже в себе си: „Отлични плодове са.“ Чувства ги в себе си. Туй качество е вътрешно. Пък и аз сам, като опитам тия плодове, ще кажа: „Отлични са.“ Похвалата е нещо вътрешно. Там, дето казва Христос: „Не търси слава от човеци, но търси слава от Бога“, това значи, че ученикът трябва да търси тази слава вътре в себе си, от Бога. Ученикът трябва да търси слава в необятната Любов, в която няма нито промяна, нито измяна, нито отслабване. Следователно, като вложите Любовта във великия закон, като вложите милосърдието, в душата ви ще се появи едно желание да бъдете снизходителни към всеки, който има някаква слабост. И като видите такава черта у когото и да е, има два начина, по които ще можете да му послужите. Ако видите, че някой е жесток, идете и кажете на този цар какво е направил той. Нищо повече.

Сега този цар в света, при сегашното състояние, кой е? Светските хора казват, че той е разумът. Царят, разумът е, който вика всички свои мисли, желания и действия да дадат отчет: коя мисъл, кое желание и кое действие какво е извършило в света, и да дадат една преценка на техните постъпки. Сега вие, като ученици, ще си дадете отчет за досегашния ваш живот. Аз искам да направите един преглед: доволни ли сте вие от вашия живот? Но само за себе си ще дадете този отчет. И ако не сте доволни, какво трябва да правите? И Писанието казва: „Като дойде Христос, ще отдели едните отляво, а другите отдясно.“ Отчет ще иска. Защо ще ги дели? Това има дълбок окултен смисъл. Като дойде Христос, онези, които с хиляди години са работили добре, като ученици, ще ги въведе в новите условия на тази Школа. Едни ще въведе отдясно, други ще въведе отляво; на едните ще покаже пътя, по който трябва да се върнат, а на другите – пътя, по който трябва да отидат напред. Казано е в една притча защо именно едни праща напред, а други назад, надясно и наляво – вие знаете тази притча.

Сега всеки един от вас ще си даде отчет! Няма да чакате последния ден да ви турят отляво или отдясно. Този въпрос е свършен, малко от по-напред трябва да започнете. На учениците, на вас ви трябва туй милосърдие – едно от най-необходимите качества: качество, потребно и за Учителя, потребно и за ученика, защото един ден този ученик ще заеме мястото на учител. Самият учител пък ще заеме мястото на ученик, защото има Учители на Учителите и ученици на учениците, но те са Учители. Има йерархии по-горни. В тази йерархия можеш да бъдеш едновременно и Учител, и ученик. В едно положение може да си учител, в друго положение – да си ученик. Не мислете, че вие, като дойдете в света, няма да имате нужда от нищо. Само Бог, само Абсолютното, неограниченото, само Той няма нужда от нищо. Но всички ония същества като нас, които са ограничени, те имат всякога нужда.

Сега повече няма да говоря за милосърдието. То е потребно за всинца ви. Когато някой спор между учениците не може да се разреши, то се дължи на това, че имат малко милосърдие. Има въпроси, които принципиално могат да се разрешат. Има известни въпроси или задачи, които по Божественому трябва да се разрешат. Има известна работа, която трябва да се направи. Тази работа ще я направи най-способният. Има задачи, които трябва да се разрешат. Тези задачи ще ги разрешат най-способните ученици. Сега, като влезете вътре в Школата, казвам ви, че трябва да живеете съзнателно, защото човек може да живее в една школа съзнателно, а може да живее и несъзнателно. Досега вие сте живели несъзнателно. Съзнателно ще живеете в Школата. Ако не разберете законите на Школата, има опасност да се яви у вас страхът – постоянно да сте в страх от господаря си. Защо? – Когато си злоупотребил, излъгал, това-онова, постоянно си в страх.

Ако човек е чист, няма защо да се бои. Някои хора постоянно ги е страх от господаря. Защо ви е страх? – Защото имате много да дължите на Господа. Всеки, който има да дължи, казва: „Дано да Го няма този Господ.“ – Има Го, има Го, защо да Го няма? Защото много има да Му дължат. А онези, които са извършили Неговата воля, които нямат да Му дължат, казват: „Има, има Господ.“ Те са вярващи, защото са оправени работите им. И тъй, безверници наричам хората, на които са объркани сметките, а вярващи – хората, на които сметките са оправени. Да не мислите, че в ума си онзи безверник не съзнава това? Той сам съзнава. Сега ние ще оставим този посторонен въпрос. Той се разисква в света.

Но вие влизате в Школата. В тази школа се влиза да се учи. И тогава през годината ще ви се дадат големи задачи и малки задачи, големи изпити и малки изпити. Не такива изпити, каквито сте имали досега. Аз съжалявам по някой път, че като дам изпит на някои, те не се радват. Тъй щото аз съм решил: на всички ония, които не се радват, да не давам изпит, нито задача – ще бъда много внимателен, защото това е най-икономичното. Ще давам изпит, задача само на онзи, който ще се радва. А с някои съм решил да нямам абсолютно вземане-даване по простата причина, че щом им дадем задача, в тях се ражда недоволство и неблагодарност. Аз ги наричам разгалените ученици. А разгалените ученици ние ще ги оставим сами да се галят. В разгаления ученик милосърдие няма в душата му. Онзи човек, който се разгалва, той няма милосърдие в душата си. Онези хора, които нямат милосърдие в душата си, аз за тях имам особено мнение. И като намеря ученик в Школата без милосърдие, аз зная какъв ученик е той. В Школата има начини за развиване на милосърдието. Това мнение не можем да го пристъпим. Затуй искам, като влезете в Школата, да си носите милосърдието. Шилата, които имате – отвънка, а милосърдието – отвътре. И тогава вие ще бъдете най-почтените ученици, най-любимите, на които ще се окажат всички услуги в Школата – навсякъде пътят ви ще бъде отворен.

После, пазете се от друго. Вие, като влезете в Школата, може да си мислите, че имате някои познания по окултизма. Малко учени хора има в Европа, които имат окултни познания, много малко са те. Бялото Братство сега отваря тази Школа, а досега то е държало своята Школа затворена. И малцина са влезли в нея. Христос казва: „Малцина са влезли през тесните врата.“ Сега се отваря този широк път – да влезете и да учите тази велика наука на Бялото Братство. Туй, което се говори и пише за окултната наука – то е още далече. То е от Черното братство, от черната магия: то не е наука, то е помия, ако искате да знаете. И ако вие не вярвате в най-благородната философия, в най-благородните вярвания на хората, приложете ги на опит. В продължение на 20 години от живота си ще видите какви ще бъдат техните резултати. В дъното на всяка една философска система в сегашния свят се крие един червей. Те са неща хубави, но в дъното им се крие един червей, който е развалил плода и ще го изяде. Ти ще работиш 20, 30, 40 години, и когато плодът узрее, мислиш, че е хубав, но ще видиш, че червей е изял семката и плодът е опорочен. Е, питам: защо ти са плодовете, изядени от червеи, или плодове, в които червеите са оставили своите извержения?

Следователно Бялото Братство сега отваря своята Школа, и като влезете в нея и се запознаете с методите, прийомите и законите, които управляват Природата, както те ги употребяват, тогава ще имате ясна представа какво нещо е Великата Природа, в която сега живеем. Сега имате една ясна представа. Когато детето се роди и майка му го взема на ръце, мислите ли, че то знае нещо? То е на майчините си ръце. Но един ден ще слезе от ръцете на майка си. Сега някои от вас искате да ви носят на ръце. Една година ще ви нося, но после, по тоя закон, ще ви турят на земята. Тогава ще застанете на своите крака и ще ходите. Тия два крака ще бъдат Божествените добродетели. После ще ви кажат, че трябва да работите. Работата става с ръцете – да проверяват закона на справедливостта, на Правдата. Значи работата подразбира Правдата. Затова са създадени ръцете, за да проверят тази Правда. Работете, за да видите колко сте справедливи. Сега някои от вас сте носени вече на ръце известно време и сте оставени на земята. Вие казвате: „Да сме пак на ония ръце, колко хубаво беше, като ни носеха!“ – Нани, нани, мама! Питам: бихте ли желали, като сте сега на 20-30 години, майка ви да ви носи на ръцете си, да ви казва: „Нани, нани, мама.“ Да ви носи майка ви на ръцете си, когато вашите другари са израснали и влезли в училище? Мислите ли, че имате милосърдие в душата си? Не, вие сте най-големият егоист! Майка ви ще въздъхне дълбоко и ще каже: „Защо родих това дете?“

Питам ви тогава: трябва ли да бъдат в Божието училище такива деца, та да връзваме Божиите ръце? Трябва ли по този начин да шиканираме Божественото милосърдие? И понеже Бог е милостив, с всеобемяюща Любов, трябва ли да злоупотребим с Него? Какво ще добием от всичко това? Ние вредим сами на себе си. Тогава, като приложите тази Истина, понеже тази Велика Истина е строга – то онзи господар, който е приложил Истината и Правдата... Само милосърдието е в състояние да смекчи Истината. Една сила има в света, която смекчава Истината – да бъде Той малко снизходителен и да ти даде време.

Сега вие ще ми кажете: „Защо ни е нужно да влезем и да учим в Школата, в училището на Бялото Братство?“ – За да научите законите на щастието, на блаженството, законите на живота, за да знаете как да живеете. Няма друг път! Новият живот е път към Бялото Братство. То ще ви даде истинските методи и закони. Бъдещият ви живот ще се обуславя от Школата, затуй трябва да влезете в нея – няма как другояче, защото ако не влезете да научите новите методи и начини как да живеете, вие ще фалирате тъй, както досега сте фалирали. Понеже всякога искате да живеете добре, имате желание да бъдете при Бога, начините за това ще намерите само в училището на Бялото Братство. Кой от вас няма стремеж да влезе в Царството Божие, да е близо до Бога, да го обичат? Но това са само копнежи.

Само в тази Велика школа на Христа ще намерите ония, истинските методи на Новия живот, в които душата ви да се задоволи. Събират се двама младежи, но и двамата фалират, не могат да се разбират. Аз имам в Школата двама ученици – ще приведа този пример – двама млади ученици, които живяха много добре, ученици бяха те. Те към мен имаха такова благоговение – с почитание и уважение се приближаваха. Те показаха, че имат голяма обич помежду си. Един приятел ми казваше: „Те имат голяма обич един към друг.“ – „Аз ще ги опитам и ще видите, че туй нещо е привидно.“ В душата на тия младежи, които така се обичаха и задружно живееха, имаше желание за влияние един на друг. Всичките братя ги считаха за светии и ги кръстиха светиите Кирил и Методий. Казваха: „Спасението на България иде вече: имаме св. св. Кирил и Методий.“ Но като ги поставихме на изпит, дойде един свети Наум между тях, па дойде между тях и една света Евгения. Аз боравя с факти, слушайте, това са факти, които изнасям. И вие ще се намерите на тяхното място. Мислеха те за себе си. Казвам: много добре са започнали. Но имаше нещо у тия двама ученици, което им липсваше. Казвам им: „На вас ви липсва милосърдие.“ – „Как – казват, – Учителю, имаме това милосърдие.“ Този, другият приятел, свети Наум, отива у тях и с благоговение ги гледа. Казвам: дълбоко вътре милосърдие им липсва, аз не се лъжа в тия работи. Не е въпросът за мен, въпросът е за тях. И когато ги поставихме на един вътрешен изпит, стана разрив между тия „св. св. Кирил и Методий“. На тия „св. св. Кирил и Методий“ аз им казвам: „Въпроса за женитбата не сте го разрешили още.“

Сега аз ще ви кажа символически какво подразбирам под думата женитба. Светът и Бог – това са двамата кандидати, които постоянно избираме – дали за Бога, или за света да се оженим. Гледаш, гледаш този свят: имаш всички условия, ожениш се и светът ти стане мъж. Той това дава, онова дава – и един ден светът ти вземе всичката сила и казва: „Аз с тебе не мога да живея, дайте ми развод писмено.“ – Хайде навънка! Кое е това разводно писмо? – Смъртта. Идеш при Бога, коленичиш, плачеш и казваш: „Съгреших, Господи, аз не Те познах, моля Ти се, прости!“ Пуснат те навън, пак дойдеш на Земята, пак се ожениш за света. И когато става въпрос трябва ли да се жени човек, или не, да знаете: за света никога не се женете, абсолютно никога! Ако се жени някой, за Бога да се жени! Отворете Стария Завет и ще намерите методите за женитбата – онази форма, онзи начин, по който трябва да се жени човек. Той разправя какви трябва да бъдат учениците. Сега ще вземете не тази, профанната женитба, а вътрешната – онази свещена връзка, която свързва човешкия ум, сърце и душа. Защото щом приближим към Бога, и слънцето на вашия живот ще се измени. Ние разбираме тия свещени връзки: да имаш вътре в душата си едно чувство, една мисъл, да знаеш, че си свързан с Господа Бога Твоего със сърцето си, с ума си, с душата си, със силата си. По този начин ще постигнете всичко онова, което желаете.

И аз желая вашето сърце, вашият ум, вашата душа, вашата сила да бъдат свързани. За тия двама ученици, за които ви говорих, аз съжалявам. Те бяха една сила. Те идваха при мен и аз им казвах: „Слушайте, вас аз ви познавам преди осем хиляди години – оттогава датира тази история, в еди-коя си култура вие държахте изпит и пропаднахте. В еди-коя си – и описвам историята им. – Сега идете в света и аз искам да си издържите изпита.“ Изпити – толкоз пъти! Казвам: „Сега у вас има един начин – искате да ме излъжете, но аз не се лъжа. Отсега нататък не искам това. Аз ще ви поставя на един изпит – и ако издържите изпита, ще минете в класа.“ Те още държат изпита и едва наполовината са го издържали. И аз ги следя: те мислят, че са го издържали. Аз следя – окото ми е толкоз зорко. Те мислят да минат тъй. Аз казвам: „По-скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото вие да влезете в Школата, докато не издържите изпита си.“ Тази любов, чувам аз, между тях почва малко... Пред мене когато са, като хора, братски си гугукат, но щом влезнат в работилницата, почнат спорове, спорове, пререкания. Започват един наляво, друг надясно, и после пак се примиряват, пак влезнат, пак се примиряват. Най-после почнаха да не се разбират, да се отделят. Какво дойде след това? – Двамата почнаха да въздишат. И единият почна да търси света, и другият почна да търси света.

Сега и вие ще кажете: „Гледайте тия ученици – каква привилегия са имали!“ – Вие сте същите ученици. Вие сте на същото място. Няма по-хубаво нещо от това – в света да намериш един твой другар, който в ума си да има същото мнение за тебе, каквото ти имаш за себе си. Другар, на когото можеш да разчиташ при всички условия. Двамата да се държите като една светиня. Този твой другар всякога да бъде готов да жертва живота си за тебе и ти да си готов да жертваш живота си за него. Няма нещо по-благородно от това. И Христос казва: „Вие сте Ми приятели“, т. е. приятели, които могат да жертват живота си за своя приятел. Това е приятел. И ако вие не сте готови да жертвате вашия живот заради мене, и ако аз не съм готов да жертвам живота си заради вас, въпросът е свършен. Разбирате ли? Такъв е Божественият закон. Като казвам заради мене, разбирам принципа. Ако вие заради вашия Учител, заради този Велик Учител сте готови да жертвате живота си, под това разбирам Бога в Неговото проявление. Тази необятна Любов, непроявеното – то е Учителя, а проявеното е ученикът. Когато туй проявено идва във връзка с тази необятна Божия Любов, трябва да се спазят всички велики закони на този Божествен живот, за да можем да познаем Бога – т. е. ще дойдем в съприкосновение с Него, за да познаем Бога, и Бог да те познае, че и ти си като Него.

Сега аз не съм оставил този въпрос с тия двама ученици. Мисля да направя един опит и идната година ще ви кажа какъв е резултатът. Как мислите, мога ли да ги съединя?

Реплика: Можете.

Мога ли да ги разединя?

Реплика: Можете.

И едното, и другото мога да направя. Когато има егоизъм в сърцата на хората, аз ги разединявам; когато има Любов в сърцата на хората, аз ги съединявам. Разбирате ли? Казвате: „Ти разединяваш.“ – Светлината съединява и разединява. Кои разединява? Мъртвите тела светлината и топлината ги разединяват, а живите ги съединяват. Мъртвите тела се разкапват, а живите възрастват. Разберете, че това е закон. В Природата нищо не е произволно. Това е закон вътре в Природата. Сега, като ви говоря символично, ще кажете: „Тия неща стават механически. Живи сме, будно е нашето съзнание, великата Божествена Любов действа, този Велик Учител действа и ще ни съедини. От нас ще станат едни отлични ученици.“

Сега днес вие сте пред лицето на този Велик Учител, вие още не сте Го виждали; вие още не сте виждали каква трябва да бъде формата на бъдещия човек. Тази сутрин ви показах какви са сегашните ученици, видяхте формата на главата. Тя е доста хубава глава, знание има, но на тази глава липсва нещо. Знание има, но Любов няма, тъмнина има наоколо. Сега обаче има една друга картина, която, ако вие станете добри ученици, за идната година ще можете да видите какъв трябва да бъде истинският ученик. „Ела и виж.“ И трябва да видите.

Та вие сега сте пред лицето на този Учител. Искам да пробудя вашето съзнание. И казва псалмопевецът: „Когато ще се пробудя и видя Лицето Ти, ще бъда задоволен.“ Били ли сте вие в аудиторията на Христа? Чували ли сте Го? Вие още не сте слушали първата лекция. Сега аз като говоря, казвате: „Я говори Христос, я не.“ Тъй седи сега въпросът: „Я е Той, я не е.“ Вие сте като онзи циганин, който казва: „В онзи дол я има вода, я няма.“ Но като влезете в тази свещена аудитория, схващайте добре – в моя ум има съвсем друга мисъл. Аз ви казвам, че вие никога не сте били в такава аудитория, но като влезете, тогава ще разберете каква е тя. Аз ви казвам: вие никога не сте били в такава аудитория. Сега, ако можеха вашите очи да се отворят и да минете в астралния свят, вие щяхте да видите такава славна аудитория, че ще се чудите, че сте били тъй слепи в душите си. Стига душите ви от туй говорене да се изменят, да влязат в по-висшите светове, да се повдигнете, вие ще видите, че тази обстановка ще се видоизмени. Сега сте като корените, долу сте криви, но ако корените излязат на листенца, ще видите, че обстановката ще се измени. В горното и долното положение има подобие. Между клоните и корените има известно подобие. Но турците казват: „Нерде Шам, нерде Багдад.“

Казвам: струва си човек да влезе в тази вътрешна аудитория, да слуша Христа. Аз разбирам туй абсолютно. Когато вие чуете гласа на тази Светлина, необятното съзнание да говори на вашето съзнание, на вашия ум, душа, сърце и дух, вие като Павел ще кажете: „Чух неща, които не може да се изкажат с човешки език.“ Павел, като бил на Третото небе, казва: „Зная, че видях един човек, с който мога да се похваля, но в тялото ли бях, вън от тялото ли, не зная.“ Павел иска да се покаже скромен: с такъв един човек ще се похвали, че бил пренесен на Третото небе. Третото небе – това е Школата на Бялото Братство. И той влезе в нея, слуша тази велика философия, тази велика Божествена Мъдрост, и се въодушеви – и като слезе, каза: „Това е велико знание!“ И като слуша Горе това, каза: „Всичко в този свят аз считам за измет, за да позная Христа.“ Но като е слушал Горе, каза: „Това, което видях там, е толкова велико, че всичко в този свят аз считам за измет.“ Затуй жертвите, които вие ще дадете в този свят – този измет като дадете, като познаете Христа, ще кажете: „Ние благодарим на Бога, че пожертвахме това, за да познаем Бога, Христа – този Велик Христов Дух, тази велика изявена Любов, тази велика изявена Мъдрост, тази велика изявена Божия Истина, която сега обхваща духовете и душите на всички ученици и буди всичко онова, което е заспало у вас!“

Пробужда ви Той от хиляди векове и казва: „Настана час, настана ден, настана ден тържествен!“ И ще разберете деня тържествен – да влезете в Школата, за да чуете като Павел онова, което вашата душа с хиляди векове е чакала – да чуете гласа на Великия Учител във Вселената. Един е Той във Вселената, няма втори като Него. Между Бога и човечеството Той е само един Учител, който свързва цялото човечество. Като за Учител вие ще имате понятие за Него само когато влезете в Неговата аудитория. Слушайте, и тогава ще кажете: „Слава Богу, бяхме в аудиторията на Христа, ние вече Го знаем.“ Сега вие сте при тази врата, за да я чуете да се отвори, но вън вдигате голяма гюрултия, голям шум. Кой вдига този голям шум? Децата ви вдигат голям шум, приятелите ви, мъжът ви. Онези, които имат да вземат от вас, казват: „Чакай, къде отиваш, плати, имаш да плащаш.“ Всички вдигат шум. Вие се разплащате, развързвате се и казвате:

– Не можем вече, ще влизаме.

Жена ти вика:

– Чакай!

– Жено, с тебе е свършен въпросът, с тебе всичко свърших. Аз отивам, ела и ти, ако искаш.

Дъщерята вика:

– Къде отиваш, татко?

– Ела с мене!

– Не мога.

– Като не можеш, аз отивам, имайте ме отречен.

Тъй, тъй, свършва се: наляво или надясно.

– Ама какво да правим?

Ще оставиш мъжа, жената, децата, приятеля си, синовете, и ще кажеш:

– Оставям ви.

– Защо ни оставяш?

– Не ви оставям, елате с мене!

Сега и аз казвам на вас: аз съм при вратата и влизам вътре, оставям ви. Много пъти казвам: оставям ви! – „Как?“ – Елате с мене. Оставям ви вече, не мога да живея във вашите глупости. Повече не мога да живея! Досега аз ви обичах, аз живях с вас. Сега вие, ако ме обичате, елате при мене – вратата е отворена. Ще решите този въпрос! Тази година ще го решите основно, без никакво изключение, без никакво недоразумение. Всичко туй ще се реши, знаете ли как? Ще се образуват едни по-святи и идеални връзки. Не мислете, че вие ще изгубите нещо. Няма нито една аспра да изгубите. Христос казва: „Няма никой, който, като остави баща си, майка си, брата си или сестра си, да не придобие други братя и сестри и да не придобие стократно онова, което е изгубил.“ Нищо няма да изгубите. Някои казват да подпиша сега една полица. Действително, вие държите старото и искате да хванете новото, че тогаз да оставите старото. Не, не, ще имате доверието ми. Оставете старото, без да можете да видите новото. Сега вие с едната ръка държите света, а с другата се държите за Бога, та като оставите света, да се захванете за Бога. Не, не, ще отпуснете ръката, с която държите света. Ще се хванете само за Бога. Туй е потребно за самите вас.

И тъй, във вашето съзнание трябва да израсте тази велика мисъл: да бъдете смирени и решителни, да няма абсолютно никакво лицемерие, никаква лъжа, никаква измама, никакъв гняв, никаква омраза. Тия неща може да дойдат. Всичко старо ще заличите – нека седи в архивата на вашето минало. Тогава ще се въоръжите само с великата Божествена Любов, с великата Мъдрост, с великата Правда, Истина, Милосърдие, с Добродетелта, с великото дълготърпение и въздържание и тогава ще бъдете действително св. св. Кирил и Методий, св. Наум и св. Евгения. Сега св. Евгения, св. Наум, св. св. Кирил и Методий служат на хората само за пангаря.

Между учениците на Бялото Братство не се позволяват похвали с цел да придобием тези хора на своя страна: „Ти си способен, ти си отличен, ти си добър!“ – Не, не, всяко едно желание, което ние изказваме, туй желание трябва да изразява една дълбока мисъл. Аз съм слушал, да кажем, един съкласник да свири, оставам доволен и казвам: „Действително, изслушах твоето свирене, останах доволен, ти ми достави едно удоволствие, хубаво свириш.“ Това е достатъчно. Художник е, нарисувал е една картина, която прави добро впечатление, видоизменя моето съзнание. Кажете му: „Приятелю, оставам доволен от твоята картина, хубаво впечатление ми прави.“ „Кажи ми една дума, която да даде подтик на моя живот.“ Казвам: „Оставам доволен.“ Думите и градят, и събарят. Всяка една дума, която изказваме, може да направи нещо. Ако аз кажа: „От вас нищо не става“, какво ще почувствате? Или ако аз кажа: „Не, от вас ще излезе един отличен човек в Доброто.“ Имате един ум, заложени са много дарби в него, способности – обработвайте го. Имате добро сърце – обработвайте го. Та всички трябва да се поощрявате. Това подразбира: „Молете се един за друг.“ Това подразбирам, че Доброто, което е заложено в нас, този Велик Учител ще го разработва, за да можем да се избавим от майя, както казват източните народи – да се освободим от измамата и заблужденията на Черното братство.

Питам ви сега: тия двамата – св. св. Кирил и Методий, защо дойдоха в България? Те свързаха българския народ с Небето. Нали те възкръснаха? Хубаво, за тия ученици казват, че са св. св. Кирил и Методий. Ако ги пратим в православната църква, ще ги приемат ли? Не, външната страна на въпроса е – св. св. Кирил и Методий ще ги приемат ли там? Ако Христос днес дойде в света, ще Го приемат ли? Ако Божественото знание дойде днес в света, вие може ли да го приемете? Това е въпросът. Ако Любовта дойде в своята пълнота, вие готови ли сте да я приемете? И понеже тази Любов иде в света, тя иде, изгрява, но още не е изгряла. Вие смятате, че тя ще дойде. И аз искам отсега да ви събудя. Защото този ден като дойде, може да не ви събудя и ще изгубите най-тържественото. Аз искам да ви събудя, остава още половин час до изгрева. Сега блъскам, дрънкам звънеца: ставайте всички! Някои се потриват: „Не може ли още половин час да поспим, Учителю?“ Побутна някой – обърне се наляво, побутна други – надясно; казвам му: „Ставай, ще закъснееш.“ Аз имам два метода: някои от вас просто ще ги хвана за краката и от леглото – навън. Вие не сте опитали как Учителя знае да изважда учениците си из леглото навън. Който ученик остане вътре, като вляза, ще кажа: „Всички на крака, ще идем да посрещнем Слънцето!“ Затуй през цялата година ще казвате на своя брат: „Да станем: наближава време за пробуждане, за приготвяне, за обличане – и ние ще идем да посрещнем този изгрев на Любовта.“ И когато го приемем, знаете ли какво ще стане? Вие ще бъдете зрители, когато Божествената Любов дойде. Тогава знаете ли какво ще стане в света? – „Всички няма да умрем – казва апостол Павел, – но всички ще се изменим.“

Да оставим нещо и за утре, нали? Не можем да желаем по-хубаво време. Сега Белите братя се радват отгоре: те тържествуват, те се радват, поздравяват ви. С тях сме и те са с нас.

Аз, когато дойдох в Търново за поправка на някои работи и трябваше внезапно да се върна в София, изненадах приятелите си как така изведнъж тръгвам. Вземам шапката си, срещам шестима души войници, въоръжени с пушки на раменете си. Тримата държат пушките на рамо, боево, а тримата така, надолу. Някой ще каже: „Войници срещнах“, и ще си отмине. Тримата, с пушките в боево положение, ме изглеждат и ми казват: „Ние отиваме да се бием“, т. е. от Бялото Братство имаше духове и те казваха: „Ние от Бялото Братство отиваме да се бием с черните братя. Победата ще бъде наша.“ Те отиваха от изток към запад. Това е символ. Казвам: „На добър час, на добър път.“ Казват: „Вие ще имате едно малко сражение в Търново, но ние навреме ще бъдем там, ще видите какво можем да направим.“ Сега те приготовляват друго сражение, пак ще видите какво ще направят – те са в сила да сторят всичко.

Реплика: Какво ще направят?

Това е множество, ще го видите през годината. Ще видите, трябва да се отворят очите ви, но като се отворят, тогава. А сега трябва да бъдете смели и решителни, без страх и без тъмнина, абсолютно без никакво изкривено разбиране. Искам от всички вас да имате крепост на душата ви, да обичате Истината, да не се стъписвате. Дойдете ли до Истината, да сте готови на всички жертви. Истината – не обикновената истина, аз не говоря за обикновени работи – а за тази Истина, която носи свобода на човешкия ум и на човешкото сърце във всяко направление. Искам всичко между нас да става по закона на Любовта.

Тази година можем да направим много неща заради вас. Ако вие ме слушате, мога да уредя всички ваши недоразумения, всички ваши работи може да се изгладят по най-естествен начин. Ако ме слушате, в името на Божествената Мъдрост, в името на Божествената Истина всичко мога да уредя – но само да ме слушате. Тази сутрин аз ви пожелах тази Любов да се всели в сърцата ви, Божествената Мъдрост – в умовете ви, Божествената Истина – в душите ви, но тази Истина не само да се всели в душите ви, а да ви направи свободни. Не само да ви направи свободни, но да внесе светлина и знание в умовете ви. Любовта не само да се всели в сърцата ви, но да внесе чистота и сила в сърцата ви. Туй пожелавам на всинца ви. Още ви пожелах моето благословение и Божият Мир да бъдат с вас. Да отидем да работим всички заедно за успеха на Царството Божие на Земята и да видим последното сражение и разгрома на цялата Черна ложа, да видим пардесютата хоризонтално обърнати. Всичко туй да изчезне в един ден и цялото бойно сражение да остане наше.

Тогава да изпеем новата песен: Фир-Фюр-Фен Тао Би Аумен.


Няма Любов като проявената Божия Любов.

Само проявената Божия Любов е Любов (три пъти).


Няма Мъдрост като проявената Божия Мъдрост.

Само проявената Божия Мъдрост е Мъдрост (три пъти).


Няма Истина като проявената Божия Истина.

Само проявената Божия Истина е Истина (три пъти).


Отче наш


23 август, сряда, 16.30 ч.

Прочетена 336 пъти Последно променена в Събота, 30 Юни 2012 14:22

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube