Изпитвайте писанията

Четвъртък, 04 Ноември 2010 08:15 Написана от 
Оценете
(0 гласа)

Изпитвайте писанията

 

Изпитвайте писанията; защото вие мислите, че в тях имате живот вечен; и те са, които свидетелстват за Мене.

Йоан 5: 39

Ще взема 39-и стих от 5-а глава от Евангелието на Йоана: „Изпитвайте писанията; защото вие мислите, че в тях имате живот вечен; и те са, които свидетелстват за Мене.“

Този стих може да се вземе и в тесен, и в широк смисъл. В тесен смисъл може да се вземе, каквото са писали еврейските пророци, апостолите, и каквото е казал Христос. Но когато Христос е цитирал този стих, в Неговия ум е имало широка идея: „Изпитвайте писанията – всичко онова, което Бог е написал в Разумния свят, свидетелства за Мене.“ Изпитвайте това, което е написано.

В света има едно изпитване, което се налага. Например готвачката трябва да изпита храната – дали е сготвена добре. Жената, която е месила хляб и го е турила във фурната, трябва да опита дали се е опекъл. Когато една работа се свърши, опитва се дали е свършена. И когато казваме, че ние трябва да изпитваме, значи трябва да изпитваме дали нещата са верни, дали са такива, за каквито ни ги представят. Изпитвайте писанията! Даже и тази написана книга, Библията, трябва да се изпитва. Ако вие имате тънки чувства, сензитивност, може да се пренесете във времето на Христа, във времето на пророците, и понеже те сега живеят, да влезете в общение с тях и да се научите какво са искали да кажат. Сега те са по-напреднали, тяхното съзнание се е разширило и те ще ви осветлят. А ние се спираме и казваме: „Преди 2000 години тъй рекъл пророкът.“ Но оттогава досега колко води са изтекли! Ако дойде Христос, ще каже: „Изпитвайте писанията – какво е писано не само тогава, но и от 2000 години насам, защото се пише не само тук, на Земята, но и горе, на Небето: и ангелите, и светиите, всички пишат.“ Затуй се препоръчва на всинца ви да имате един буден ум, за да изпитвате писанията. Например ако бихте посветили живота си да изпитвате Любовта: да я проучвате като сила във всичките нейни форми, в каквито се проявява в животинското царство, между хората, между ангелите, знаете ли до какви резултати щяхте да дойдете? Ако бихте се заели да изпитате Мъдростта в нейните проявления, както се проявява тя в растенията, в животните, в човека и в ангелите, знаете ли до какви резултати щяхте да дойдете? Ако бихте се заели да изпитате Истината, също велики резултати щяхте да добиете. Това са велики области, от които може да се почерпят грамадни знания.

Христос казва: „Изпитвайте писанията, те са, които свидетелстват за Мене.“

За кого свидетелстват? Всичко туй свидетелства за тази необятна и безгранична Любов, която иска да ни привлече и да ни изпита, да ни подложи на всички изпитания, за да станем здрави. Само тогава можем да станем ученици. Представете си един болен ученик: боли го крак, зъб, стомах – как ще учи той? Следователно ученикът трябва да бъде здрав, у него умът и сърцето трябва да работят добре, без да има някакви болки, без да го смущава нещо. Като пренеса тази аналогия вътре в Школата, следва, че всички трябва да бъдете здрави. Всеки ученик трябва да бъде здрав.

Сега например нашите противници, или по-право вашите противници, без да знаят този окултен закон, често внасят у вас раздори. Казват: „Тия хора не живеят добре – и те са като нас, карат се.“ Насочват мисълта си и гледаш – един ден вие се скарвате. Казват: „И те спорят помежду си, и те не знаят Истината.“ И вие започвате да спорите кой от вас знае Истината? Най-първо ние трябва да се освободим от хорските мисли отвънка. Всички трябва да се освободите от тия посторонни мисли. Именно туй е едно от качествата на ученика. Затова всеки ученик трябва да се постарае да го добие. Това е само едно твърдение. И ние в Школата ще ви дадем методи. Тия методи са тъй прости, че като ви се дадат, вие се усъмнявате и казвате: „Дали ще може да се постигне нещо, или само си губим времето?“ Казвам: ще опитате методите и ако нямате резултати, тогава ще говорите.

Сега, понеже утре ще бъде ден за Школата, аз бих желал всички онези от вас, които имат някакви съмнения, да си изповядат съмненията, да не влизат като клинове да разрушават хармонията. Защото знаете ли какво ще направим ние? Средата, в която живеем сега, е гъста и те се държат с нас заедно, но утре ще разредим средата и понеже са тежки, ще паднат на дъното. Ние ще им кажем начин как да се поразредят малко, понеже ние искаме да работим практически, на опит, а не само теоретически. Знаете ли каква среда представлява България? Знаете ли каква среда представлява българското духовенство? Сега например вие мислите, че ние ще ги набрулим във вестниците, ще си измъкнем ножа. То е лесно да измъкнеш ножа, но дали ще може да го употребиш право? Има начин за употреблението на този нож. Сега например аз ще ви въоръжа. Ние имаме мечове, изковани в огъня на Любовта, после полирани в огнището на Мъдростта, намазани с отрова в огнището на Истината, и като бутнем някого с тях, той ще се пукне като мехур. Този меч има туй свойство, че само като го посочиш, той почва да църка. Казва се в Словото Божие: „Турете меча на Духа!“ Той е ужасен. Знаете ли какъв меч е той? Той е такъв силен меч, че не само укротява, но който веднъж е прободен с него, не чака – или се предава, или както казват турците: „Табанà кувет“ – бяга. Но тази е вътрешната страна.

На мене ще ми бъде приятно да установим вътре в Школата един ред, за да представлявате един образец, та който дойде при нас, да знае, че имаме знания, че владеем силите на Природата и можем да турим в света ред и порядък. Аз ще позная моите честни ученици и ще им дам един голям изпит. Ще ви изпитам. Знаете ли как? Първо ще видя дали сте честни – с пари ще ви изпитам. Ще дам на някой ученик една вечер една голяма торба със злато и ще му кажа: „Ще занесеш тази торба в еди-кой си град.“ Ако той офейка с торбата, въпросът е решен вече. Другиму ще дадем някоя къща, ще я припишем на негово име, и ако след 5 години той я направи свое имущество и я остави на децата си да преживяват, ние ще знаем какъв е този ученик. И ако на някого от учениците поверим един дял да го ръководи и той го направи своя мушия, и него ще разберем. Ще ви поставим такива капани, такива клопки, каквито не сте виждали. Като дойдат тези ученици втори път, ще ги питаме: „Ти не си ли този, който взе торбата?“ – „Да.“ – „Със здраве си върви.“ На другия: „Ти ли беше този, който усвои къщата?“ Имайте предвид, че у нас важат фактите. Щом торбата не е на мястото, нищо друго не важи. Туй е важно, а не това, че си честен. Нищо повече. Вие казвате, че сте честен, почтен. Вярвам във всичко това, но торбата къде остана? Че баща ти е честен, че ти си честен, вярвам, но къде е Любовта? След туй ще дойдат други изпити. Тези са на физическото поле. На торбата, на къщата устоява ли, честен е. Ще поверим някому окултни сили, да може да влияе на хората. Ще видим за какво ще ги употреби. Ако ги употреби за Добро – добре; но ако ги употреби за свое лично благо, пак ще пишем в книгата. „Аз знам“ – ще кажа. Всички тия неща ще дойдат за изпит на учениците.

После ще изпитваме някои от учениците на Специалния клас. Например ще му дадем някаква работа, някакъв труд за цял месец, и ще му кажем: „Ще знаеш, че ако работиш добре, ще ядеш; ако не работиш, нищо няма да ядеш.“ После ще му кажем да направи същото за една година: „Ще работиш, макар и да си богат, и никому нищо няма да казваш. Ако работиш всеки ден и си намериш работа за една цяла година, за 365 дни, ние ще те считаме за един много способен ученик и ще ти турим шест. Ако за половин година си намерил работа, ще ти турим четири; ако една четвърт от годината си работил, ще ти турим три; ако си работил само един-два дни, ще ти турим единица.“ Но за работата е лесно. Ще направим после друг опит: някой ученик от вас ще направим пръв министър в България, после ще го смъкнем от горе и ще накараме целия български народ да го оплюе. Като е на власт, ще гледаме какво прави – и ако си издържи изпита, шест ще му турим; ако не го издържи, ще накараме българския народ да го оплюе.

Ще ви прекараме през тия изпити. Всички тия неща ще дойдат за тия, които следват Специалния клас в продължение на 20 години. Толкова ми трябват. И на тия, които издържат добре изпита си, тогава ще им се повери… Знаете ли какво ще ви се повери? – Ще имате доверието на вашия Учител, за да може Той да ви остави на своето място. Такова доверие да има Той във вас, че каквото ви каже, няма да развалите Славата Божия; каквото ви каже, няма да изопачите Истината, няма да изопачите Мъдростта, нито Правдата, нито Добродетелта, ами право ще изпълните всичко тъй, и то абсолютно тъй, че всичко да бъде за Слава Божия. Това е цел на всички ученици в Школата.

Слави ли се Името Божие, славим се и ние. Не се ли слави Името Божие, не се славим и ние. Две мнения по това няма. Това е правило на Бялото Братство. Тия морални правила трябва да легнат още отсега в умовете ви, във волята ви – и тогава всичко ще дойде, всичко е възможно. Всички ученици ще си кажете: „Ние искаме всички – млади и стари, да калим нашата воля, да стане тя диамантена и пред никакви мъчнотии, пред никакви изпитания да не се поколебаем.“ Младото като не се помръдне, старото няма да стане, и старото като не се помръдне, младото няма да стане.

Някои казват: „Нашият Учител още нищо не ни е казал.“ Ами че това са най-великите Истини, които съм казвал. На тия мои думи лежи цялото ваше знание, което вие можете да имате. Ако вие влезете в Невидимия свят между ангелите, те няма да ви питат колко знаете, а ще гледат колко е вашата Любов, каква е вашата Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел. Ако ги имате, ще имате тяхното доверие. Значи ще гледате дали във вашия дух, във вашата душа, във вашия ум, във вашето сърце царуват тия велики Божествени Добродетели. Това е силата; а знания, растене, съвършенство – то е въпрос на времето. Всичко може да се добие, всичко е възможно.

Та сега за през цялата година ще турим една формула: да си помагате. Които са слаби, ще ги направим герои. Казвате: „Слаб човек герой може ли да стане?“ Много лесно може да стане. Вземете един съвременен неврастеник – страх го е от студено. Хвърлете го в студена вода и след като се накваси, няма да има страх вече. След като се накваси, не само че не му е страшно, но почва да му става и приятно. На всеки един от вас, когато се страхува – един котел студена вода отгоре му! Нищо повече. След като се накваси хубаво, няма да го е страх. Аз ще ви кажа например, че някои от вас много тачите общественото мнение. Някой като мине покрай вас, ще ви оцапа хубаво и тогава, като минете тъй оцапан, казвате: „Нищо не искам да знам вече, не ме е страх от общественото мнение.“ След като ви бият, не ви е страх. След като изгубите нещо, вие ще добиете доблестта да не се плашите никак от общественото мнение. Обществено мнение има само у добрите хора, у лошите хора няма обществено мнение. Обществено мнение има само у високоблагородните, у интелигентните хора, а там, дето няма добродетели, има само лично мнение. А такова лично мнение имаме всинца. Следователно, за да имаме обществено мнение, трябва да бъдем всички високоинтелигентни и да се стремим към съвършенство. Всеки ученик от класа, който се стреми към съвършенство и е интелигентен, който е способен, ще му дадем всичкото наше съдействие.

В Школата вие ще се научите на различни методи. Не само ще се учите, но едновременно ще бъде и теорията, и опитът – всичко ще върви паралелно. Например искате да премахнете някой ваш недъг, нали? Да допуснем, че сте страхливи. Е, кои са причините за страха? Може би, когато вие сте били заченати, майка ви да се е уплашила от някоя котка и тя да е станала причина да се яви у вас страх. Следователно вие постоянно ще се плашите от котка. Ще се плашите не само от котка, но и от всички други животни, които се плашат от котка. Например има хора, които много се плашат от мишки. Някои пък се плашат от паяк, пиявица и други. От тия малки работи се плашат. Ние трябва да знаем закона: да се върнем назад, да изправим погрешките си, за да не се плашим от котка. И действително, уплашването от котка има значение: котката упражнява лошо влияние. Сега с това не казвам, като се върнете вкъщи, да изпъдите всички котки. При известни случаи котките са ужасни. В даден момент, когато тя изплаши една бременна жена, влиянията ѝ са лоши. И всякога, когато една бременна жена се уплаши или от котка, или от змия, или от паяк, от пиявица или от друго, у децата се явява страх според животното, от което се е уплашила майката.

И тъй, гледайте как да изкорените този страх, който се увеличава у човека. Ще се стараете тогава да се приближавате до котка или до всичко онова, от което се боите. Ще се доближите да го пипнете. Ако е змия например, най-първо ще се стараете да я гладите отдалече, после ще я пипнете по-спокойно. Ако е умряла, ще я вземете, ще прекарате ръцете си през цялото ѝ тяло и ще се ободрите. След туй зимно време, като намерите някоя змия, ще я прекарате през ръцете си и после, като вземе да мърда, ще я хвърлите – тъй ще правите, докато страхът изчезне. Щом излезе страхът от вас, вие наполовина сте решили тази задача.

Та сега казвам методите. Туй е само един метод, а не че всинца ще ходите да гоните змии и да ги хващате. Това ще бъде задача може би за едни от учениците – да ловят змии. На други може да се падне случай да имат работа с мечки, с малки мечки и т. н.

Христос казва: „Изпитвайте писанията.“ Тази велика книга в Природата трябва да се изпита. Написаните формули – както растенията, камъните, животните – това е една написана книга и ние трябва да проучваме великите сили, които са скрити, заложени в Природата, и да знаем за какво можем да употребим в даден случай тия сили. Ще разберете един велик закон: че всякога, щом изгубиш най-малкото равновесие на духа си, не можеш да работиш. Например имаш неразположение към свой приятел – ти вече си наполовина парализиран. И щом се скарат тия двама души, не им върви, никому не върви. Ако двама ученици се скарат, трябва да знаят, че в Школата не се позволява абсолютно никакво скарване. Щом влезете в Школата, никакви недоразумения! Излезете ли вънка – можете, позволявам това: колкото искате можете да се налагате. И ако някой иска да се бие, казвам: можем да ви освободим за няколко месеца да се биете и като се върнете със счупени глави и носове, ще ви кажем, че всичко това абсолютно го забраняваме. Ще забравите абсолютно всичко, без никакви караници. Сега туй ще го знаете. Туй значи да имате характер, да имате воля.

Като влезете в тази Окултна школа, ще развиете характер. Като дойдат всички тия малки изпитания, и след като се калите, тогава с някои от по-напредналите ученици ще правя други опити. Те често казват: „Учителю, я ни изведи от телата, че ни заведи в тия възвишени светове и ни покажи какво има скрито там.“ – Може! Е, после за страхливите има и друг начин за лекуване. Ще турим страхливия в един аероплан, ще го издигнем горе на височина 3-4 км. Ти може да изпитваш удоволствие, но на страхливия ще треперят и гащите. След като слезе и ни опише какво е преживял, ще го питаме иска ли втори път да се качи. Ако иска, значи станал е много сръчен, смел. Това е достатъчно изпитание – на аероплан отгоре. Но да не мислите, че това е за старите – не, това е за Специалната школа, то е за младите юнаци, то е за най-младите ученици, които са силни и крепки. За по-напредналите други изпити ще има.

Но за да се образува едно общество, кое е най-необходимото? Ние трябва да бъдем способни да знаем как да послужим на хората. Ние трябва да бъдем сръчни и способни за всичко. В нашата Школа ще застъпим всички занаяти. Няма да има занаят, който да не познаваме. Всички изкуства ще застъпим и от нас по-добри специалисти няма да има. И писатели, и инженери, и поети, и дърводелци ще имаме, тъй че ще знаем да правим туй-онуй, нищо няма да ни се опре. Никого няма да викаме отвън да ни работи. Някой брат няма къща: хайде, няколко други братя ще се заемат, за 2-3 недели ще му направят къща с 2-3 стаи. Ще строим. Ще кажете: „Отде ще вземаме пари?“ Всички камъни, тухли, пясък – всичко ще доставяме чрез нашия труд, ще покажем на хората, че всичко можем да работим. Ако искате, аз пръв ще ви дам пример. Ще ви покажа как се строи къща, как се работи дърводелство – всичко можем да работим. Няма да има занаят между нас, за който да кажем, че не е хубав занаят. Не, всички занаяти ще можем да работим. Ние трябва да имаме смирение, всеки да върши работата си. Например следя учениците: като кажат да се вземат стомните, някой си мисли: „Дали ще мога да изклинча, или не?“ Всеки трябва, като дойде тук, да гледа сам да си донесе вода. И ако има някоя слаба черта, като дойде тук, да гледа да се поправи. Ако някому не се иска да услужва, а иска другите да му услужват, тъкмо той трябва да работи, да слугува на другите и да си каже: „Днес ще слугувам.“ – Защо? – „Защото не ми се искаше да работя.“ И по такъв начин ние ще съкратим труда на 3-4 часа дневно. Ако всички работим по 3-4 часа физически труд на ден, нашият труд много нещо ще ни даде.

При такъв случай само можем да образуваме едно Братство, една примерна комуна. Сега например няколко комуни между нас пропаднаха. Два от опитите в Стара Загора пропаднаха, един от опитите в Русе малко го понараниха. Навсякъде пропадат, защото трябва да знаете, че когато се създава една комуна, трябва да се комунизира трудът, а не капиталът. Туй, което излиза от русенци, то е комунизиране на капитала. Има ли труд комунизиран, всичко става, няма ли труд комунизиран – готовото лесно се изяжда. Тук миналата година аз заедно с още трима души свършихме един канал, копахме. Остана след това един ученик да работи сам по 2-3 часа на ден. Той едва след 3-4 месеца изчистил 5 метра. Гледах го как работи. Той като вземе мотиката, изведнъж забърза, забърза, и не се минава половин час – гледаш го, оставил мотиката настрани, почива. После пак я вземе: бърза, бърза. Не бързай, най-накрая бързай! Ще прахосаш енергията си.

В нашето училище не се позволява бързане, полека ще започнеш. Затуй казвам: с микроскопически опити започнете! Най-първо образувайте един комитет от 10 души. Лицата, които ще влизат, вие сами си ги изберете, после ще ги представите на мене и аз ще видя дали „торбата“ ще може да остане. Сега те не могат да се докачат, ще ги опитаме. На тях ще им поверим много нещо. Доста пари може да капнат. Сестрите пък ще шият, торбички ще правят, чорапи ще плетат, занаят ще имат, градини ще правят. Всички по един час ще работят. Тъй ще направим, че от нас да излезе нещо. Велики мисли и желания ще дойдат. Тъй, като вложим този труд, ще има благословение. Благославя се само онова, в което се влага човешки труд. Сега туй е само един опит: не за да събираме пари, но да се научим на един честен труд, на труд с Любов. Не с насилие да се работи, но да знае човек, че е работил от Любов – и от първия ден още да се радва, че е работил за Господа, и да усеща тази радост в себе си. Ако работите в годината 365 часа, те ще ви донесат 365 добрини, а 365 добрини – това е една велика сила. И тъй, ние сега ще опитаме разни положения, защото все за Любов говорим. Ако искаме да направим опит, трябва да работим от Любов и за Любов. Разбирате ли всички?

Аз искам всички братя и сестри да оправят своите недоразумения по закона на Любовта. Ако някой не иска да оправи работите си, ние ще платим неговия дълг. Ще го питаме: „Ти заплати ли дълга си?“ – „Не.“ – „Нищо, ние знаем, че ти си задигнал торбата“ – и нищо повече. Ако някоя ученичка се ангажира с някоя работа, а не я свърши, ние ще свършим работата ѝ и ще напишем в книгата, че е дала обещание и не го е издържала. За през цялата година ще направим един списък и ще бележим кой не си плаща дълга, не си свършва работата. Обещал някъде, а не свършил работата. Аз ще я свърша заради него, но ще пишем в книгата. И този ученик или ученичка, като дойде още един път, ще му кажем да чака. Ще му кажа: „Аз не разполагам с време, за да ти свърша работата.“

Сега във всинца ви ще има туй добро желание да работите. Ще турим като идея в ума си да работим и ще работим разумно. В тази Школа всекиму е определена работата от Невидимия свят. И тъй, ясно е: за всинца ви, които сте тук, е определено какво има да работите. Няма да ви кажа каква ви е работата. Искам да опитате великия закон, който настанява всички неща. Вие ще забележите, че има един разумен закон в света, който настанява нещата. Онази птичка, която храни децата си, кой я учи да ги храни? – Този вътрешен закон. Онази кокошка, която и от сянката си бяга, след като има пиленца, става смела и решителна. Кой я прави смела? – Този вътрешен закон, който, като се пробуди, прави я смела и решителна. Тя има една идея вътре в себе си, че има пилци. Следователно какво ни дава идеята на човек, който се страхува? – Той е кокошка без пилци. Имаш ли идея, ти си без страх. Следователно законът е верен. За да изчезне страхът, трябва да туриш в ума си една идея, която да го привлече, за да станеш смел и решителен. Тогава ставаме смели и решителни за идеята. Ако в нас влезе Божият Дух, идеята за Любовта, най-великата сила в света, тогава ние ставаме смели и решителни и ще намерим, че туй благо, което търсим, то е вътре в нас.

Сега аз трябва да ви убедя вече, макар че от толкова години говоря все за едно и също нещо, трябва да ви убедя, че няма по-велика сила от Любовта. И едва сега вие казвате, че тъй, както казва Учителя, тъй е. Казвате: „Ние още от Любовта не сме видели нищо.“ Но най-великата сила в света – това е съзнателната Любов, и когато тя влезе в човека, в него се развиват потайни сили, за които човешката душа копнее. Не любов, която смущава, но Любов, която разширява. Когато тази Любов влезе в сърцето на поета, как гладко върви перото му; когато тази Любов влезе в писателя, как лесно, за един час, си развива темите; когато тази Любов влезе в свещеника, в учителя, в майката, всичко върви тъй експедитивно. Но когато тази Любов изчезне, всичко върви тъй хлабаво. Любовта има своя идея. Трябва да сме експедитивни. Когато Любовта влезе у някого, искаш нещо – веднага става. Бързо: кажеш и става. Вземеш пари назаем – виж, веднага ги връщаш. Нямаш Любов, казваш: „Туй стана, онуй стана, децата, майката виновни“ – няма я Любовта. Взел някой пари назаем – за една минута ги намира, а за връщане го няма. Не, не, Любов нямаш! И който взема, и който дава, са изгубили Любовта си.

Та първото нещо, което искам от вас, учениците на тази Окултна школа, е всички да се сдобиете с тази Любов. Тя е във вас, но трябва да я добиете с тази интензивност, че да я почувствате тъй, идейно, и вашият ум да почне да ражда. Не само умът ви, но и сърцето ви да почне да ражда. И всичко туй, което добием, ние ще го дадем на този външен свят, който чака. Ние ще проповядваме на тия хора. Че тук работници трябват! Кой ще проповядва на тях? Само вие сте останали. Я ми кажете, ако аз пратя свещениците, те ще изопачат всичко. Какво ще кажат? Аз ги зная. Понеже мисля вас да ви пратя, аз казвам: ако усвоите или ако не усвоите тези принципи, аз зная какво ще направя. Сега като казвам, че зная, добре да ме разберете. Аз говоря в името на този велик жив принцип, а не лично. Безлично – значи без ограничение.

В нашето Бяло Братство принципът е: само за Бога можем да работим и само Него можем да любим безгранично, и само Нему можем да се доверяваме. Важен е този принцип и той трябва да легне вътре в нас. Само Бог е съвършен, само Той е безграничен – нито се изменя, нито се променя, и само в Неговия силен Дух, само в Неговия ум, само в Неговата душа, само в Неговото сърце, само в Него можем да намерим всичко онуй, за което нашата душа копнее и се стреми тук, на Земята. И само Него можем да намерим тук, на Земята, и горе, на Небето. Следователно само Нему можем да въздадем и чест, и поклонение, и хваление – и никому другиму. Само този принцип – Бог на Любовта – трябва да легне като основа, като правило в душата ви. Него ще намерите и на Земята, и на Небето, и Той като ви проговори, адът веднага става рай. Ако не ви проговори, раят става ад. Такъв е дълбокият закон. Вие, когато имате най-доброто разположение, като се махне Любовта, изпитвали сте какъв ад настава, каква тежест, какво безсмислие. Дойде ли Любовта, светне лицето ти, казваш: „Колко съм радостен!“ Готов си да служиш. Махне ли се Любовта, всичко изчезва. Като имаме тази опитност, първо ще се стараем да не огорчаваме този Бог на Любовта, Който живее в нас, да не нарушаваме този мир, който Бог носи в нас, или както казва Писанието, да не се нарушава този печат, с който е запечатана тази книга.

После ще се стараете вие, учениците, да имате взаимно уважение и почитание. Като се срещнете сега, как ще се поздравявате? – „Няма Любов като Божията Любов.“ Като ти каже брат ти: „Няма Любов като Божията Любов“, ти ще му кажеш: „Моята Любов за тебе ще бъде като Божията Любов.“ Тогава брат ти ще ти каже: „Само Божията Любов е Любов.“ Ти ще му кажеш: „Само в моята Любов ти ще ме познаеш.“

Понеже виждам, че туй е малко дисхармонично за вас, ще го изменя, ще направя друг превод. Казват ти: „Няма Любов като Божията Любов.“ Отговарят: „Само в проявената Божия Любов ти ще ме познаеш.“ Туй ще бъде за една година. Учениците тъй ще се поздравяват. Първата формула може да употребите, като влезете в дома на приятеля си, а втората – като си излизате от дома му.

Аз бих желал да зная по колко екземпляра от лекциите ще ви трябват за всеки един град, за да могат веднага всички да ги изпълняват. Да кажем, пратим първата лекция – трябва да знаем колко екземпляра ще ви са нужни. Ако могат да се напечатат, тогава ще изпратим за всички ученици. Когато са напечатани всички беседи изведнъж, това е опасно, защото се явява една съблазън: искат да ги прочетат всички изведнъж и после не искат да ги учат.

Реплика: На улицата като се срещнем, как да се поздравяваме?

Единият ще каже: „Без страх!“ Другият ще отговори: „Без тъмнина!“ Или може да му каже тихичко на ухото: „Няма Любов като Божията Любов.“ Той ще отговори: „Моята Любов за тебе ще бъде като Божията Любов.“ Щом има между тебе и приятеля ти чужд човек, не се поздравявайте. Поздравления ще си давате, само когато няма никой помежду ви. Иначе това е буквата на нещата, не е Духът. Може да си дадете един сигнал, един символ за поздравление. Аз бих ви дал един символ, но вие може да злоупотребите с него. Поздравлението ще бъде тъй естествено, че в туй движение, което ще направите, да не се забелязва нещо извънредно, естествено да става. Тогава ще си носите една специална бяла кърпа, и като срещнете някого, ще я извадите, уж си триете носа, мустаците. Чиста кърпа ще носите, кърпа само за поздравления. Трябва да пазите това в абсолютна тайна. И другият ще извади своята кърпа. Но ще извадите кърпата си отдалече и няма да я туряте на устата си, а ще я хванете и леко ще я прекарате покрай носа и устата си. Другият ще види, че имаш бяла кърпа, и и той ще те поздрави.

Всички от Бялото Братство трябва да носите бели връзки. В бъдеще няма да носите яки, а една бяла кърпичка, хубаво забодена със златна игла с Пентаграм. Селяните ще имат бели ризи, яки на ризата чисто бели, с нищо шарено по тях. Яките ще се заместят с нещо по-хубаво, по-приветливо. Яките могат да бъдат меки, обърнати. Но това – Пентаграмите, поздравленията, това са най-простите неща.

 

Няма Любов като Божията Любов. Само Божията Любов е Любов.

Няма Любов като проявената Божия Любов. Само проявената Божия Любов е Любов.


22 август, вторник, 16.30 ч.

Прочетена 298 пъти Последно променена в Събота, 30 Юни 2012 14:22

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube