Живот вечен

Четвъртък, 04 Ноември 2010 08:21 Написана от 
Оценете
(0 гласа)

Живот вечен

И някой си големец Го попита и рече:
Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен?

Лука 18: 18

Може ли да се досетите, да се догадите защо именно този големец е питал Христа как може да наследи вечния живот? Той е задал един от съществените въпроси. След като изпитаме всичко, което този свят може да ни даде за тялото, след като изпитаме всичко, което този свят може да ни даде за сърцето, за ума, за душата, за духа ни – всичко, каквото повидомому може да ни даде, у нас все ще остане една празнина, която ще ни направи да сме недоволни от земния живот.

Този големец питал Христа какво да направи, за да наследи вечния живот. А Иисус му рече: „Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, тъкмо един Бог. Заповедите знаеш.“ Значи този големец е учил, той е бил ученик на Окултната школа, но е служил и на двете школи. Онзи големец е изучавал системите, като теоретик, и на двете братства – и на Бялото, и на Черното, служил си е и с двете. Христос му казва: „Заповедите знаеш – да не правиш прелюбодеяние, да не убиваш, да не крадеш и да не лъжесвидетелстваш. Туй са методи на Черното братство, от тези методи да се откажеш.“ Като му казва: „Да не прелюбодействаш“ – това е метод на Черната ложа. „Да не убиваш“ – пак техен метод. – „Да не крадеш и да не лъжесвидетелстваш.“ И после двете правила: „Почитай баща си и майка си, както себе си.“ Това е едното от най-висшите правила на Бялата ложа. А той рече: „Всичко туй съм опазил от младостта си.“ Той не е казал цялата Истина. И Христос, за да го опита, не му каза:”Ти не говориш Истината“, но му каза: „Понеже казваш, че всичко си направил, то едно ти не стига – всичко, що имаш, продай го, раздай го на сиромаси и дойди да Ме последваш.“ А той, като чу това, наскърби се, защото беше много богат, а за да стане богат, лъгал е, крал е, всичко е правил. И като го видя Иисус, че се наскърби, рече: „Колко мъчно ще влязат в Царството Божие тези, които имат богатство! Защото по-лесно е да мине камила през иглени уши, а не богат да влезе в Царството Божие.“

Сега аз питам: ако се зададе и на вас този въпрос, ще кажете, че и вие сте готови, ще кажете, че сте изпълнили закона, но ако ви кажа: „Продайте всичкото си имане“, мнозина от вас ще се наскърбят вътрешно. Не казвам всички, но мнозина от вас ще се наскърбят. Най-малко ще кажете: „Сега ли намери Учителя, сега сме още млади, нека минат поне още 10-15-20 години, но сега, при тия условия, да продадем всичко, да го раздадем на сиромасите, да тръгнем като него – да ни гонят, да ни хулят и да нямаме подслон за главата си!“ Тази перспектива ще изпъкне в ума ви. Е, моля ви се сега! Един човек, който обича света, чист ли е? – Не е чист. И аз ще ви докажа това ето как. Аз няма как да се аргументирам. Ако една река чиста и една мътна река се съединят, чисти ли ще бъдат? – И двете ще се оцапат. Ако два извора, единият мътен, другият чист, се съединят, чисти ли ще бъдат? – Не, и двата ще се съединят. Много пъти някои казват, че може един праведник с един грешник да се съединят. Може, но и двамата ще се опетнят. За да се очисти първият извор, трябва да мине през някой по-дълбок филтър, през някои по-дълбоки пластове. Единият трябва да мине през процеса на чистенето. И сега много ученици идват и ми казват: „Учителю, да живеем с тебе.“ – Не, не можете да живеете с мене. За да живеете с мене, трябва да минете през един много голям филтър, или най-малкото да ви прекарам през седем огъня. Може да живеете, но първо ще минете или през филтър, или през огън. Тогава можете да живеете. Туй трябва да го знаете. Това е правило. Нито пък двама ученици могат да дружат, ако единият има порочни наклонности. Дръж ума си и сърцето си чисти! Говори с него, но не дружи с него. Между тебе и него да има една диамантена преграда. Разбирате ли това? Ще кажете: „Много строго говори Учителя.“ – Не, влагам един принцип. – Нечист е, ще го избягвате. Аз не говоря против вашето желание. Вие работете, желанието ви да помогнете е много благородно, но трябва да знаете какъв е начинът. Този ваш другар трябва да го прекарате или през филтъра долу, или през огъня, и тогава може да се съедините.

И сега туй ще го имате предвид в Школата. Досега аз съм имал ред такива опити. Някой от вас доведе някой такъв мазен ученик и казва: „Учителю, намерихме един много способен ученик, той ще бъде много полезен.“ – Не съм седнал да му разправям колко е способен! Много добре, щом е способен – къде, в какво са неговите способности? Той е способен, но е кàлен, и тъй кàлен, че като влезе вътре, ще накаля всички. Не го пущайте! В Бялото Братство ще пазите едно правило: който дойде, трябва да си събуе обущата, да е с нови дрехи, с нови обуща: през банята ще мине да се окъпе, а после през седем огъня – и след като мине през всичко това, тогава ще го въведете вътре в Братството. Тъй е било в старо време, тъй ще бъде и сега. Не си правете илюзии, не мислете, че човешкото естество може да се измени. Не може да се измени човешкото естество.

Не се мамете от сладките думи. Аз с един от учениците употребих един метод и той се намери в едно противоречие. Аз направих езика си тъй остър, с такъв остър език му говорих, какъвто той никога не е слушал. Като му говорих тъй, той каза: „Учителю, дай ми малко почивка, че не мога да издържа.“ – В делата си аз бях много добър. Той ми каза: „В езика си си много строг, а делата ти са тъй изправни. Аз не мога да разбера как е възможно това: да постъпваш тъй добре, а да говориш по такъв начин. Ти ще ми направиш една голяма операция, ще ми разрежеш корема, после ще ми зашиеш корема, ще духнеш и раната ще изчезне. Никога не мога да разбера защо го вършиш туй.“ Казвам му: „Искам да бъдеш чист: ще разтворя и корема ти, и ума ти, и сърцето ти, – няма да оставя място в тебе, което да не разтворя. Всичко ще очистя. Щом си изчистен, няма да ти правя никаква операция.“ На мене ми е приятно ученикът да бъде чист. Тъй прави и Небето. Я ми кажете: кой е оня пророк, кой е онзи светия или Син Божий, които, като са дошли на Земята, да не са били бити? Христос, който е бил толкова свят и чист, знаете ли колко удара Му нанесоха, колко плюнки на лицето Му туриха? И Той научи нещо. Защо, каква нужда имаше да Го бият? Писанието казва, че Той е бил наранен и бит заради нас, заради нашите беззакония.

Сега аз искам всички вие, които ме слушате, да разсъждавате, но не разсъждавайте като обикновени верующи. Нямам предвид вашите личности. Вие сте ученици. Аз имам в Школата предвид великите принципи и ние върху тях ще градим. Да не мислите, че вашите личности имам предвид. Както сте пред мен, като към души, аз имам всичката своя Любов и уважение към вас, но като към личности на Земята, като ваш приятел – спрямо всичките ваши дела, спрямо вашите погрешки, аз не мога да бъда сляп. Ще ви обичам: това е закон, подтик на моята душа – но спрямо вашите погрешки не мога да бъда сляп. Тези погрешки са вредни и за вас, и за вашите ближни. Каквато и да е слабостта, тя е вредна за самия човек.

Тия принципи вие ще ги приложите в живота си, ще ги опитате през тази година, но в тяхната пълнота. Това е трудно: да туриш един принцип в неговата пълнота – например да говориш Абсолютната Истина. Няма по-тежък принцип от този, да говориш Абсолютната Истина. Ако бихте говорили един ден поне Абсолютната Истина, биха ви направили луди, но ще направите поне микроскопически опити да говорите Истината.

Сега по този въпрос: „Учителю благи, какво трябва да направя, за да наследя живот вечен?“ Христос знаеше, че този големец не е изпълнил закона, и когато му казваше:”Иди, продай имането си и го раздай на сиромасите“, той се наскърби и каза: „Туй не мога да направя.“ Сега аз вземам тия думи в съотношение, но нека да говорим Истината в обикновен смисъл. Срещна ви аз: да допуснем, че съм нещо недоволен от вас, нали? Погледна ви, отдръпна си погледа и се правя, че не ви виждам, но в моя поглед има някакво неразположение, а аз искам да скрия туй неразположение, че уж като че ли нищо няма. Не, в моя поглед има нещо лъжливо. В законите на Бялото Братство няма такова поведение, те не го позволяват. Ти ще оставиш туй неразположение вънка, а вътре душата ти няма да бъде размътена, но целокупна. После, някой път ще ти кажат да кажеш Истината, но ти само ще си постиснеш устата и тъй ще минеш за един благочестив човек. Не, не трябва стискане на устата. Ти устата си трябва да стискаш, когато говориш зло, а за Доброто устата ти ще бъде отворена. Ти си стискаш устата, когато говориш Истината, а когато дойде да лъжеш, ти си отваряш устата. Това на един ученик от Бялото Братство не се позволява.

Сега аз не засягам простото любопитство. Аз оставям тия посторонни въпроси. Аз засягам Истината принципиално. Заставен си да кажеш Истината – ще я кажеш. Ще ви приведа един пример. Представете си, че сте двама приятели. Ти обичаш приятеля си от сърце и душа. Сега можете ли да се досетите какъв ще бъде примерът ми, какво искам да кажа? Не знаете още, но ще ви стане ясно. Вашият приятел се влюбва в една красива, но бедна мома, и те започват любовта си идеално. Идеално започват. Обаче след няколко години става един разрив и този приятел си вдига ръцете. Тази мома става бременна и този твой приятел се отказва от нея, вдига ръцете си. Дават го под съд, а тебе те викат за свидетел – да кажеш истината. Как ще постъпиш между твоя приятел и тази мома? От една страна ще имаш приятеля си, от друга – Истината. Сега Истината разрешавате, но тогава, заради любовта към приятеля си, ще вземете неговата страна и ще кажете: „Той е чист“ – и ще се закълнете. А щом дойде да кажем Истината, приятелство няма. По-голям приятел от Истината няма в света. Най-големият приятел на човека в света – това е Истината. Следователно, ако имаме приятел, който ще ни лиши от нашия приятел – Истината – той не ни е приятел. И тъй, приятелството е обосновано на Любовта, защото между приятелството и тази Любов трябва да има единство. Аз желая, като влизате като ученици в Школата, да имате единство във вашата Любов, а за да има Любов, трябва да обичате Истината.

Сега всичката грешка на този големец била там, че той не бил в състояние да каже онази, скритата Истина. И на всинца ви казвам, че като влезете в Школата, ще се научите как да обичате и как да любите. Сега например вие нали говорите за Любов? Аз ще ви приведа сега пример от съвременната любов, която може да действа иначе. Ще я поставим на опит. Опитът решава въпроса. Сега ние вземаме проявленията на сегашната любов и ги сравняваме с онази Любов, която иде сега в света – Любовта с новата запалка. Сега ще вземем първото проявление на Любовта в живота – обикновената любов, която има форма. Онази млада мома обича едного, казва му: „Аз те обичам, всичко давам за тебе, за тебе умирам, за тебе се жертвам.“ Е, представете си сега, че този момък заведе момата пред някоя скала и ѝ казва: „Хвърли се оттука.“ – „Защо да се хвърля?“ – Въпросът с Любовта е свършен. Казва ѝ да се хвърли. Момата го обича, но той е богат. Тя му казва: „Като ме обичаш, раздай всичкото си богатство, да живеем като бедните.“ – „Но как, защо, как ще живеем после?“ – Въпросът с Любовта е свършен. Той казва, че за нея е готов да умре, а като го постави на изпит да раздаде всичкото си богатство, той се огорчава. Значи той не е изпълнил закона и тази мома не може да живее с него. И аз казвам на моите ученици: ще приложа закона, моя закон, закона на Бялото Братство – запишете го!

Сега за младите, които искат да се женят. Например някоя моя ученичка, като се влюби в някой момък и му каже:”Аз без тебе не мога да живея“, той да ѝ каже: „Хвърли се долу!“ Ако тя се хвърли, тогава тя има право да се ожени за него, аз ѝ позволявам. Ако тя откаже да се хвърли, той ще каже: „Аз съм свободен.“ Също и за момъка. Ако момата каже на момъка: „Хвърли се долу“, и той се хвърли, той има право да се ожени за нея. Ако му каже: „Раздай имането си“, и той го раздаде, тя ще се ожени за него. Каквото му заповяда да стори, ако той го стори, има право на нея, но ако не го стори, тя ще му каже: „Върви си в пътя!“

Сега този въпрос в една своя минала беседа аз го разреших. Но нека направим опит. Защо ти е един другар, който не може да се хвърли, да умре заради тебе, който не може да раздаде имането си, не може да се жертва. Нека си върви в света той. Тя ще живее сама. На момъка защо му е такава другарка, която не може да се хвърли заради него, не може да се жертва? На момъка защо му е такава жена и на момата защо ѝ е един такъв мъж? Тъй говори Новото учение, в новия живот така седи въпросът. Разбирате ли? Правилото в Бялото Братство е: ако ти се ожениш за една жена и ѝ се начумериш един път само и я изгълчиш, бракът е опорочен, опозорен. Това не е брак, свършва се вече. Тогава, като се жениш, ще знаеш: по отношение към жена си в твоята душа, в твоя ум и в твоето сърце няма да влезе нито една горчива мисъл, нито едно горчиво чувство, нито една горчива дума. Ти в своя ум ще имаш мисли за нея като за едно божество. Не можеш ли така, ще седиш далече от нея, за да не я опорочаваш. Тогава ще кажете: „Труден е този закон.“

Реплика: Никой не може да го изпълни.

Не е труден. Който може. Чакайте да ви кажа: тогава ще имаме само неженени ученици. Учението на Бялото Братство е това.

Сега ако няма такива ученици, за в бъдеще ще има. Ще се положат правила – който може; а който не може, това е друг въпрос. Най-високият идеал ще бъде такъв: който може; а който не може... Нали се приготовлявате за съвършенство – поне отсега ще знаете правилата. Ще ви питат:

– Какъв е бракът в Бялото Братство?

– Такъв е бракът.

– Ами прилагате ли го?

– Правим го.

– Ама аз не съм го направил още.

– Ще го направиш за в бъдеще.

На другите всякога ще казвате: „Аз досега не съм бил женен, но съм робувал.“ Че никой от вас не е бил женен. От осем хиляди години никой от вас не е бил женен: вие сте роби на женитбата и нищо повече. Женили сте се в робство, раждали сте се в робство! И мъжете сте роби на женитбата, и жените сте роби на женитбата. Вас ви женят духовете, вие сами не се жените. И българите казват, че идвало „сляпа събота“. Е, там, дето има сляпа събота, женитба ли е това? Сега туй е едната страна. При това вие сами знаете вашите заблуждения. Винаги, след като се ожените, казвате: „Излъгах се.“ – И мъже, и жени. Вие сами си знаете Истината. Аз ви говоря за Истината вътре във вас. Ако има някой, който е доволен, той е постъпил съобразно законите на Бялото Братство. Казвам тогава: вие сте в законите на Бялото Братство. Не казвам, че няма, има: но в този смисъл тия бракове са почти изключения, а другите бракове са общи. Аз засягам този въпрос, понеже в обществото ще ви запитат: „Как ще се жените вие, как ще се венчавате, какви ще бъдат вашите обществени и социални наредби, какъв е вашият морал, в какво се различавате? И ако вас поповете ви венчават като нас, ако ви женят като нас, вие сте подобни на нас.“ Ще им кажем, че нас попове не ни венчават – нас Господ ни венчава, Той ни свързва – нищо повече.

Сега тия работи, като ученици, няма какво да ви смущават. Ще изнесем Истината без страх и без тъмнина, ще изнесем фактите тъй, както са. Ние минаваме от един стар живот в нов. За в бъдеще всички няма да умрем, но всички ще се изменим. Като се изменим, как трябва да живеем? Въпросът е като души как ще живеем? – Ще живеете тъй, както живеят ангелите.

Аз засягам този въпрос, за да ви покажа, че трябва абсолютна чистота. Ние трябва да се стремим да направим живота си чист, чист: във всяко отношение чист трябва да бъде той. Този живот можем да го направим чист моментално. Опорочените жена и мъж моментално могат да станат чиста девица и чист мъж, но и девствената мома моментално може да се опорочи. Не мислете, че опорочаването изисква време и пространство. Не, тия неща стават моментално. Щом ти помислиш да се ожениш за някоя мома, която може да те направи щастлив, ти си се опорочил. Щом една мома се ожени за някого, за да я направи щастлива, тя се е опорочила. Нейният Господ, Който я е създал, не я е направил щастлива, че този трябва да я направи щастлива! Туй – Безпределното, Вечното, Щастливото, от което тя е излязла, не я е направило щастлива, та от туй, ограниченото, тя ще очаква своето спасение, то ще ѝ даде щастие! Когато търсиш своя възлюбен, ще видиш дали той е вътре в тази мома – или го няма там възлюбения ти. Източната философия го нарича Единия навсякъде: Единият е в множеството и туй множество е в Единия.

И какво се казва там, в притчата: „Който Ме намери...?“ Може ли някой да цитира тази глава? Има ли някой от вас Библия? Обаче този не е най-важният въпрос, който трябва да ни занимава. Най-важният въпрос е, че трябва да се учите – учението е най-важното. И вие съжалявате, че няма да имам нито един ученик – тъй мислите. Много се лъжете. Аз ви казвам, че имам достатъчно ученици, и ако искате, мога да ви ги доведа. Имам ученици! Имам още една Школа, специална Школа, която вие не сте виждали още. На тях когато говоря, другояче говоря – вие сте от общата Школа. Между вас няма ученици, а между тях всички са ученици. Сега онези от вас, които се готвят за Специалния клас, трябва да знаят правилата на Специалния клас; или аз казвам: „Който иска да влезе в Специалния клас, трябва да изучава Истината.“ Такъв е великият закон там.

Реплика: Нали не се допущат всички там?

Ако можете да се отречете от себе си, от богатството, от имането си, ако можете да се хвърлите от канарата – може. Който е готов да продаде всичко, може. Този въпрос ще го оставим сега.

Знаете ли, когато гониха Илия, какво каза той на Господа? – „Господи, само аз оставам, и моя живот искат!“ Господ му каза: „В Израил има още седем хиляди, които не са преклонили коляното си пред Ваала, поклонници на Истината, на чистотата.“ – Има! Сега вие сте Илия, когото гонят, защото извади ножове и изби толкова пророци. Но като се яви онази царкиня, която му каза: „Ти ще отговаряш“ – той избяга. Уплаши се от една жена, че трябваше да избяга в Таркии (в планината Кармил), за да възстанови своята сила, да пости четиридесет дни. И трябваше Бялото Братство да му покаже, че ще дойде ден, когато светът ще се оправи не чрез убийства, а чрез Любов. Тогава той каза: „Аз се отричам от своя кожух – ще го дам на моя ученик и ще се кача на огнената колесница – и ще дойда в края на века, ще туря единия си крак и ще кажа: прави правете Божиите пътища!“ И дойде отново, и му снеха главата, както той сне главите на другите.

Първото нещо: от всинца ви искам да бъдете искрени, абсолютно искрени! Искам учениците помежду си да са вътрешно искрени, защото, като се намерите двама, усеща се има ли искреност, или не. Като се приближиш при някой човек, който не е искрен, усеща се едно натегнато състояние. Вложете искреността и тази натегнатост ще изчезне. Искрени ще бъдете: не откровени, а искрени, искрени вътре в душата си. Искреността е морално качество.

Второто нещо: ще бъдете истинолюбиви. Не се срамувайте да кажете Истината в очите на някого, макар той да ви е приятел. Ще бъдете смели и решителни да казвате Истината, макар и да се обиди някой. Кажете му Истината, макар и сълзи да излезнат от очите му – нека си поплаче. А пък и той, ако е смел, нека ти каже Истината, но Истината, тази абсолютна Истина – да няма никаква друга мисъл. Нищо повече! Аз ще ви кажа сега, ще ви определя, като говорите Истината, как да я казвате. За да кажете Истината, най-първо сърцето ви трябва да е пълно с Любов, с тази безгранична Любов – то да има тази запалка. Второ: умът ви трябва да е пълен с Мъдростта, която ще внесе светлината и знанието. Тогава кажи Истината и не бой се, не мисли за резултатите – кажи Истината! Вие ще мислите за вашето положение. Кажете Истината, каквото и да ви коства! Тя ще ви повдигне. Но спрете се първо да се попитате: Любовта в сърцето ви ли е, Мъдростта в ума ви ли е – кажете Истината и не се бойте!

Сега например вчера аз изнесох един факт, нали, според вашата философия, за моите светии – за Кирил и Методий, за св. Наум и св. Евгения. Дали са те, или аз, това е безразлично сега. Ние никога не трябва да играем лъжливи положения, фалшиви роли. Ако аз съм св. св. Кирил и Методий, трябва да съм – и никой друг. Ако съм Христос – трябва да съм. Някои искат да знаят дали съм Христос. Чудна работа! Ако на моята свещ може да се чете всяка книга в света и ако всяка книга може да се разкрие при моята светлина, аз съм. Ако на тази свещ не можете да четете всяка книга и ако при моята светлина не може да се разкрие всяка книга, тогава не съм. Е, как е тогава, как го разбирате сега? Неразбрано остана. Не е разбрано, защото не сте чели още всички книги. Прибързано е. Аз не искам да правите прибързано това нещо. Аз искам да направите опит, и който го направи, нека си чете, каквото желае неговата душа, а не да си каже своето мнение на мене, защото нищо няма да ми предаде. Аз разбирам закона и искам да ви обясня въпроса. Сега аз не разрешавам въпроса за себе си, аз разрешавам въпроса за Христа: как да Го познаете, когато дойде. Вие не Го знаете още, та като дойде, трябва да Го познаете. Ако при Неговата светлина можете да четете всички книги, ако при Неговата Любов можете да разрешите всичките недоразумения – Той е. Разбирате ли? Ако при Него вие можете да станете, да оживеете, да възкръснете – Той е. Ако нито станете, нито оживеете, нито възкръснете – не е Той; и каквото и да казват, не се лъжете. Това е Истината и аз ви говоря Истината. Това са математически правила, вложени в туй Бяло Братство, та като дойде този Велик Учител – Христос е. Този Велик Учител е Христос – да знаете как да Го познавате. Сега преди две хиляди години дойде Христос между евреите. Колко души Го познаха? Имаше дванадесет души, които Го познаваха, седемдесет и двама Го налучкваха и после се отдръпнаха, и петстотин братя имаше след възкресението, оглашени, които мислеха, че Го познават. След Неговото възкресение се събраха, но даже и след възкресението някои се усъмниха. Такова е състоянието на човешкия ум.

Сега този е посторонен въпрос – за познаването на Христа, понеже Той е закон за Любовта. Има един специален отдел, който трябва да изучавате. Апостол Павел казва: „Всичко считам за измет да позная Христа.“ Туй е нещо велико! И сега Христос казва на този, който пита за вечния живот: „Иди и раздай всичко, ела и Ме последвай!“ Не казва:”Иди, раздай и ходи по света“, но „Ела и Ме последвай, Аз ще те науча тогава.“ Значи след туй ще бъдеш способен да се учиш, Той ще те научи как да живееш. Но засега ще оставя този въпрос.

Някои от вас още не сте достатъчно възрастни, понеже, както ние ви знаем годините, те на всинца ви не са еднакви. Тъй щото от всинца ви не се изисква едно и също нещо, но от всеки – според пробуждането на неговата душа, според развитието му. Туй се говори общо. Най-първото нещо: между нас трябва да има единство на физическото поле, взаимно помагане, и никой никого да не използва! Целта на всички ученици, които служат, трябва да бъде взаимно да си помагат, но един друг да не се използват. Това е едно от първите правила на учениците. Второ: един другиму да си правят бележки, да си говорят Истината, но да не се сърдят!

Сега вие сте много заняти с буквата, с формата на нещата. Като говоря за някои неща, вие се хващате за буквата, за формите. Не, тълкувайте смисъла, духа на нещата. Като говоря за жененето, не мислете, че е само тъй. Има хора, които поп не ги е венчавал, но десет пъти са се венчавали и женили. Поп не го е венчавал! Не можете да ме излъжете. Поп не го е венчавал, а има не само една жена, но десет жени има той! Казва: „Да се женим или да не се женим?“ С тази жена не може да живее и понеже е турил око на друга жена, иска нея. И тъй, сега хората по десет пъти на ден се женят и разженват, и при това минават официално, че живеят един чист живот. Някои казват:”Да се женим ли?“ Че с кой мъж не можеш да живееш? Седем мъжа имаш! И мъжът казва: „Не мога да живея с жена си.“ Че с коя жена? Ти имаш седем жени. И това било еднобрачие! Не е вярно! Няма нищо скрито-покрито там. В Бялото Братство няма нищо скрито-покрито. Светлината там е толкова ярка, че като влезете, ще снемете всички маски, ще се поставите в тази Божествена светлина и ще кажете: „Ликвидирам със старото, нямам нищо там!“ Ученички и ученици има в училището. Един ученик пише на няколко момичета писма. За тази умира, за онази умира – и всяка си мисли, че той за нея умира. И те тъй пишат. Е, кой за кого умира тогава? Аз бих отишъл малко по-далече, но хайде сега да скрия ножа си. Не мислете, че аз съм решил да ви направя една такава операция. Аз се смея, но като дойде да ви правя операция, ще бъда много сериозен. Сега, понеже няма да правя операция, аз се смея.

Реплика: Един брат днес казваше, че Учителя е решил да ни направи светии.

Не, не, искам да ви направя честни граждани, то за светия много се изисква. Добре, ако ви кажа: този няма да гледаш, онзи няма да гледаш, това няма да правиш, онова няма да правиш – ами какво ще правиш? Не е въпросът само в отрицателната страна на живота. Има едно състояние, може би всеки един от вас го е изпитал. Едно такова състояние: когато обичаме някого, под лъжичката усещаме едно разширение; и той, като ни говори, приятно ни е да го слушаме – неговият глас е музикален, та и ние се въодушевяваме. Като се изгуби туй състояние, усещаме една натегнатост. Аз ви опитвам. Ако сега изкарам някой от учениците да ви говори, веднага ще ви се свие сърцето. Защо?

Реплика: Предпочитаме Вие да ни говорите.

Не, не, вие сте прави, той ще влезе в положението на учител, ще почне да ви морализира, а той сам не е приложил тия свои правила. Някой ще ви говори за Юпитер, за Марс, нещо от астрологията, от астрономията, но той не е приложил тия знания. Той не е имал някаква опитност по астрология, той я е учил по книги. Има една опитна страна на астрологията. Сега тия положения ние ще ги изгладим. Някой път ще извадим да ви говори някой ученик, когото не можете да търпите, и ще се постараете не само да го изслушате, но и да го обикнете. На опит ще бъде туй. И тези десет души, които сега държим с темите, мисля – сега ли да направим опита, или да го оставим за следващата година? Това е опит. Като го слушате, ще кажете: „Тези глупости защо ли ги говори?“ Или: „Като не знае да пише, защо ли пише?“ – Не, някои от тези ученици могат да говорят. Като им се даде преднина, като им се даде вдъхновение, много нещо могат да кажат. Някои от тия ученици отлични работи могат да кажат. Някои ученици от София отлични работи можаха да напишат. Значи почнахте да се опасявате, че светии ще станете!

Казвам: като ви срещна, как да почувствам, че като говорите за Любовта, говорите за Истината; че като говорите за Мъдростта, говорите за Истината; и че като говорите за Истината, говорите за самата Истина? Да кажем, че вие ще влезете в обществото. Там трябва да бъдете смели, да говорите Истината. Ти си министър на просвещението. Дойде някой да иска назначение за учител. Да му кажете:”Ти си неспособен, не мога да те поставя учител.“ – Ама той ще измени мнението си за тебе! Ще му кажеш Истината. Дойде някой при тебе и ти казва:”Господин министре, аз предлагам своите услуги, петдесет хиляди от тези, златничките, ти давам, можеш ли да ме назначиш?“ Ще кажете: „И сто хиляди да ми дадете, не мога да ви назнача.“ С пари Истината не се подкупва. Имате да давате някому: дойде той, ще му кажете Истината. Ще му кажете: „Ще ме извините, ще платя.“ Като му кажете: „Ще платя“ – платете! И тогава Бялото Братство ще ви благослови. Вие ще се застъпите за принципите на Бялото Братство и ще видите как Бялото Братство ще ви благослови.

Това, което виждате в православните църкви, това още не са светии. Това са последните ученици на Бялото Братство, които му носят вода. Тъй ги зная аз. Вода носят те на Бялото Братство, а тук, на Земята, в църквата на формите, минават за светии. И за голяма привилегия се счита туй – да носиш вода на Бялото Братство. Някои казват: „А, вода!“ – Ех, всеки би предпочел да носи вода там, отколкото да бъде тук цар, на Земята! Защото ще знае, че като даде вода на един бял брат, той ще му даде един такъв любовен поглед, една такава мисъл ще му каже, че ще заиграе сърцето му. И тъй, да станеш цар, значи да ограничиш живота си: ще стоиш на страх, да не би твоят служител да те убие. Е, кое е по-добре: пред Любовта ли да стоиш, или пред страха? – Пред Любовта, разбира се. Та сега ние познаваме канонизираните светии на православната църква.

Ще говорим Истината – и вие ще говорите Истината. Първото нещо: аз искам идущата година, като дойдете, да ви опитам колко сте говорили Истината. Ще ви дам един прием и ще ви опитам колко говорят Истината и колко сте я говорили през цялата година. Аз разбирам това: да говориш Истината в името на Любовта. Сега вие ме разбирате в отрицателен смисъл: да отидете да кажете някому погрешките. – Не, ето какво аз подразбирам. Някой брат се е поотчаял, казва: „Тази Школа няма да я завърша аз, що ми трябваше да влезна? Това не е за мене – жена имам, деца имам.“ Ти ще му кажеш Истината: „Братко, ти ще завършиш, ти си силен, не бой се!“ После при тебе ще дойде мисълта: „Ами ако аз кажа и не се сбъдне?“ – Повярваш ли в това, ти сам себе си ще излъжеш. Онуй, което Бог е вложил в тебе, кажи го и не се съмнявай! Не е било време, когато човек да е казал Истината, която Бог е вложил, и да се е излъгал! Не е било време, когато човек да е бил верен на една Божия мисъл и да се е излъгал! Изневериш ли един път, после и да кажеш Истината, това не важи вече: тя вече дикиш не хваща. Има някои случаи, дето трябва непременно да кажеш Истината, тя е толкова набъбнала. Ще му кажеш: „Братко, ти си се поставил на една опасна, хлъзгава почва, и ако направиш една крачка, ти ще се пукнеш като мехур. Моля ти се, слез!“ Той ще ти каже: „Ама ти ме обезсърчаваш!“ Не е обезсърчаване казването на една Истина от Любов.

Сега при това състояние, ако ние добием този вътрешен мир, в нас ще може да се развие всякакво художество, музика, ще станем способни за всички изкуства, и каквато работа започнем, ще я извършим с въодушевление и всичко ще може да се гради.

Сега, щом влезете в Школата, макар че някои още не са станали ученици, казват: „Ами като ученици ние ще се женим ли?“ – Ти най-първо стани ученик на Бялото Братство, че според тези негови закони белите братя ще те упътят. Какви ще бъдат формите на Бялото Братство? Те са хиляди пъти по-хубави, отколкото сегашните. Тогава как ще си обясните мисълта в думите на апостол Павел: „Родих ви.“ Сега казвате: „Ще има ли раждане?“ Павел, един мъж, казва: „Родих ви в Христа.“ Както виждате, в Новия живот и мъжете раждат. Павел беше мъж и раждаше. Вие се смеете сега – ами че то трябва вътрешно, духовно разбиране. Що значи раждане? „Родих ви, на мъки съм, докато във вас се изобрази Христос.“ Ще има зачатие, ще има раждане, но туй, роденото, ще бъде по Дух. „Роденото по плът – плът е.“ Този въпрос е от старата култура. В новата култура ще има зачатие и раждане по Дух. „Роденото от Духа – Дух е, роденото от плътта – плът е“ – тъй казва Христос. Такова раждане ще има в Новия живот.

Какво значи чист, свят живот? В Бялото Братство светията жертва своето благо за своите ближни, а в Черното братство светията жертва своите ближни за своето благо. Ти имаш овци: ако ти ги жертваш, колиш ги, ти си един светия от Черното братство за тях. Аз говоря за светиите, които живеят чист, свят живот. Сега, най-първо, какво разбирате вие под светия? – Обикновен човек, който е живял двадесет години чист, свят живот, принесъл е добро и хората са го направили светия. Свят човек е този, който разпръсва светлина и знание, защото всеки един светия носи светлина и знание. За светиите апостол Павел казва: „Идете да помогнете на светиите!“ Светии и сега има. Тази дума може да се вземе в прав и в отрицателен смисъл. Светии и сега има в селата. Те живеят чист, свят живот. Заемат незавидно положение. Светиите никога не са живели в пустините. Отшелници са тези, които живеят в пустините. Щом научат законите, те се връщат при своите близки и стават пророци. Почват да пророкуват, да тълкуват, дават наставления на хората как да живеят, как да се лекуват, имат знания и мъдрост. Светия е той, свят човек – безкористно работи. И не само туй, но като се погледне цялата аура на такъв човек, той е облечен в една бяла дреха, със светлина. По това се отличава – с грамадна светлина е той. Вечерно време той свети и денем свети. Черното братство не може да търпи такива хора. Черното братство няма светии.

Реплика: Ани Безант светица ли е?

Не е още. И свети Иван Рилски още не е станал светия. Още се разхожда из своя манастир. Един ден той се разправял с едного, който му взел някакво имущество. Той отишъл да му каже да го върне. Светия, но още не се е освободил от този национален дух! Може да го наричат светия, но той още не се е освободил от своя народ. Свети Иван Рилски още се намира при своя народ, който го държи вързан. Той е пред големи изпитания. Сега ще разберете, че тези светии ни най-малко не са били хора с чист, свят живот. Ни най-малко не искам да говоря против тях, но искам да кажа, че има степени на развитие: има големи пророци и малки пророци, има големи светии и малки светии, има големи свещи и малки свещи. Като казваме светия, какъв светия е той, на колко души може да свети? Свети Иван Рилски е познат само на българите. Във всички православни църкви не го познават. Св. св. Кирил и Методий нали минават за светии? Св. Йоан Кръстител поне цялата православна църква го признава. Но когато някои светии от католическата църква не са признати от православната църква, празни светии са те.

Сега ние говорим за учениците на Бялото Братство в съвсем друг смисъл. То е онова велико общество на Божествения свят, което е в прямо общение с Бога, в прямо общение с Христа. Тези са наречени светии, които не са вързани – те имат прямо общение с Бога, с Него са свързани. А тези светии, които са тук, на Земята, те се приготовляват, те са с бели дрехи облечени, но имат да се самоусъвършенстват. Иван Рилски пак ще дойде, пак ще се въплъти.

Сега това е окултна история. Какво мислят православните, то е друг въпрос. Те мислят, че св. Иван Рилски е един светия, завършил с всичко. Те са прави в това, както разбират. В църквата много от светиите са свързани с Бялото Братство и работят за повдигането на църквата, но имат големи препятствия, големи мъчнотии, понеже народът не слуша тия светии. Доколкото може да ги използва за свои лични блага, слуша ги, но повече не ги слуша. Както и църквата: дето е да използва Христовото учение за лични блага, използва Го, но повече – не. „Да любите Бога с всичкото си сърце, ум, душа и сила“ – това остава на заден план. „Любете Бога и ближния си, както себе си“ – то остава на заден план, а „Око за око, зъб за зъб“ – туй се прилага. Тези второстепенни правила те ги прилагат.

Сега върху този въпрос аз някой път специално ще се спра – върху въпроса за светиите. Когато дойда до него, аз ще трябва да донеса своята стевасарница, та тази вълна ще я раздрънкаме тъй, че ще направим опит с който и да е светия, за да видим доколко е свят или не, тъй както можем да направим опит с каквато и да е вода, за да видим колко е чиста и какво влияние има. Можем да направим опит с който и да е хляб; така и с всеки светия можем да направим опит, но още времето не е дошло. Като дойде този въпрос, ще го разгледаме принципиално и ще премахнем всички заблуждения, които са свързани с него, но сега да го повдигам, ще се отдалечим от главната цел, която имаме. Ами ако сега някои от тия светии, които признава православната църква, са между вас? Ако те са тук, а православната църква ги признава и им служи, каква връзка има между тях? Ако св. Иван Рилски е тук, ако Климент Охридски е тук, и ако всички светии са тук, между вас, а православната църква не признава това – мисли, че са Горе, а те са долу, тогава какво е туй положение? „И в края на века всичките светии ще бъдат на Земята“, казано е. Те са тук вече, на Земята: Христос, апостолите, всички праведници – те са всички на Земята. Търсят ги Горе, при тях да идат, а те са тук. Не казвам, че те са тук, на Земята, в плът, а в една или в друга форма са тук – по цял свят обикалят и работят.

Бъдете уверени: ние този въпрос постепенно ще го обясним. Този въпрос ще стане ясен. Светлината като дойде, ще го уясни. Желая до десет години да се развие вашето съзнание, че след десет години да работите преспокойно, да влизате от този свят в другия свят, да ходите и да се връщате. Ако вие имахте тази способност, сега този въпрос щяхме да го решим на опит моментално. Щяхме да съберем едно събрание: хайде сега! Ще се съберем на планината: съсредоточете ума си, затворете очите си, ушите си, турете вашата воля и хайде – веднага с нашите астрални тела излизаме, полетим и се пренесем в другия свят и започнем да го изучаваме. Ще ви кажа: „Гледайте сега физическия свят, гледайте духовния, правете сега сравнение!“ След туй, след като походим цял ден, ще се върнем пак и ще запеем Фир-Фюр-Фен Тао Би Аумен. Веднага пак ще се пробудите и ще си кажете: „Нещо ново влезе в тази светлина, аз видях нещо ново.“ И като видите с очите си, кой ще ви разубеди? „Видях туй с очите си, изследвах го.“ Кой може да ви разубеди? Каква философия има в това? Вие ще бъдете твърди като диамант в убежденията си. И това ще бъде! Нали там е казано: „Ела и виж! И туй ще бъде.“ Там Христовите думи: „Аз ще ви се изявя“, аз така ги разбирам.

Сега това са далечни перспективи. Има неща, които могат да ви дадат импулс, но има преходни стадии. Трябват ви знания, упражнения за вашия ум, за вашата воля, за вашето сърце. Има много неща, с които трябва да се занимаваме, да се упражняваме. Например някои искат, като остареят, да умрат, да отидат в другия свят, да видят нещо. Какво ще видите там? Какво ще търсите? Ако отидете Горе и не намерите там Христа, няма ли да се връщате да Го търсите? Защо искате да умрете преждевременно, когато, ако чакате, ще се измените? Ще чакате и ще продължите вашия живот. Павел казва: „Ние всички няма да умрем, но ще се изменим.“ Сега трябва да използвате вашите тела. Защо искате да умрете, когато можете да използвате този живот? „Ама моето тяло е хилаво!“ По-добре с това тяло да влезеш в Царството Божие, отколкото да влезеш със здраво тяло в пъкъла. Сегашните си тела ще ги пазите, разбирате ли? Не е време сега да се умира. Не е нужно да ви опява поп. Не е нужно и лекар да ви лекува. Ами да мислиш, че си болен, това е първата лъжа! Ами от какво ще сте болни? Я ми кажете, от какво ще сте болни? Някой казва, че стомахът му бил слаб, че гръбнакът му бил слаб. А, стомахът ти е слаб, гръбнакът ти е слаб! Турил си голяма раница. Хвърли раницата, ще ти олекне! „Ама разранил се е кракът ми!“ – Хвърли тези обуща, обуй широки обуща, направи си такива от плъстина, и раните ще заздравеят. „Ама главата ми оголя!“ – Хвърли кожения калпак, ходи гологлав, ще израснат космите ти. Не е време за умиране сега! Някои ме питат: „Гробища няма ли да имаме?“ – Не са нужни гробища сега. Няма нужда. Ние за смъртта не трябва да мислим. Всичко е на наша страна. Всичко имаме ние сега. В туй може да вярвате. Всичко имаме, а вие ще кажете: „Как имаме всичко, а пък сме бедни?“ – В туй е работата! Нищо да нямаш, а за богат да се мислиш. А то, много да имаш и за беден да се мислиш... Ние сме богати бедни, доброволно бедни, а хората са бедни богати. Тази е разликата между тях и нас.

Сега аз искам, като напуснете това място тази година, между всинца ви да се въдвори искреност. Ще турим туй желание – тази искреност да се възцари. Да кажем: заради великата Любов, която сега ни посещава, ние ще сторим всичко, без колебание. И после, абсолютно да не кажете: „Ама дали ще го сторим?“ Без колебание – ще го сторим! Но може да се случи нещо! Не мислете за това – ще го сторим. Ама може да съгрешим! Ти кажи: „Ще го сторя“, и не мисли за греховете си. Нищо повече. Положително турете мисълта: „Ще го направим.“ Тази Любов ще ни бъде през цялата година правило. Истината ще ни бъде през цялата година правило, но не обикновената истина и любов, а тази, Великата Любов, новата запалка, Великата Мъдрост, и тази Велика Истина, която ще внесе мекотата не на онези овци, от които светът се храни, но мекотата на онези овци, от вълната и козината на които се обличаме. Но всички ще знаят, че от нашата вълна Белите братя ще оплетат въжета за черните братя, и като изплетат въжета, всички ще бъдат вързани с тях. От нашата козина те ще бъдат вързани! Ще има юлар за всеки черен брат! Досега ние сме носили черни юлари, а на тях ще турим бели юлари и ще им покажем как са постъпвали те с нас и как ние ще постъпваме с тях. Те ще орат на нивите ни, само че няма да ги дупчим. След като братът е изорал, няма да го бодем с остен, а ще го помилваме, ще го потупаме, ще го целунем и ще му кажем:

– Ето тъй трябваше едно време да се отнасяш, туй е добро. Тъй ли беше?

– Да, тъй беше.

– Едно време, когато орах на нивата ти, ти ме мушкаше с остен. Нали тъй беше?

– Да, тъй беше.

– Нали едно време ти ни хранеше със слама в дама?

– Да, тъй беше.

Но той ще живее не в дама, а в подобни такива къщи, в каквито вие сега живеете, във вашите къщи. Това е култура! Това са формули, символи, които може да разберете, както искате, но тъй ще бъде.

Онези от вас, които са ученици, да знаете, че туй изисква сега Великият Учител на Бялото Братство. Той, на когото Духът раздава всички дарби, всякога изисква от вас абсолютна чистота, Той изисква и абсолютна светлина, и абсолютна свобода в душите ви! Той иска да царува Неговата Истина, Неговата Мъдрост, Неговата Любов! И ако търгувате, ще търгувате заради Него, заради Неговата Любов; ако орете земята, ще я орете заради Него; ако си учител, ще бъдеш учител заради Него. Каквото и да вършите, мъж или жена сте, в каквото положение и да си, ще кажеш: „Заради Него!“

Туй е правило. Сега ще турите туй правило практически, докато сте още в стария живот. Само в Неговото име ще работите и ще излезете от сегашното си положение много по-лесно, отколкото по всеки друг начин. Сега на старите, за да ги насърча, казвам следното: който е женен, женен да си остане и добре да живее с жена си; който не се е женил, да не се жени. Не му е времето за женитба сега. Не са дни и години за женитба сега. Нека се жени светът, но вие няма защо да се жените. Знаете ли защо казва Христос: „Горко на женения!“ Ако стане една обсада в Йерусалим, защо трябва да раждате деца, които ще станат жертва, защо жена ви да не е свободна? Ако нямате где гнездо да свиете, защо да се жените? Ако утре някоя сврака изяде вашите яйца, защо ще ги снасяте без полочки? Разбирате ли ме? Ще чакате Новия закон! В онези времена, когато Господ създаде тия условия в света, каза: „Женете се и плодете се!“ Сега Той, като е създал Новата Земя, новия свят, създава нов човек, нова раса, и като дойде, Той ще каже и ще напише: „По този, новия закон, ще ходите.“ И по този, новия закон, каквото трябва, ще се напише в сърцата на онези, които Го любят, или в сърцата на учениците. „По този закон ще ходите.“

Сега нали е ясно туй? Тъй ще бъде въпросът. Следователно ние чакаме. Туй положение ще запазите, докато дойде Новото. Вие сте в едно спящо състояние. С години Адам е спал в райската градина. Той играл, спал, живял с животните и един ден Господ му вдъхнал дихание – тогава се съзнал. Но като се отделил, видял, че сам не се живее. „Хубаво, аз с животните можах да живея, докато бях с тях, но сега какво да правя?“ Съзнал се, съзнание ново му дошло – тъй казва легендата. И тогава Господ решава да му създаде другар. Сега това тъй се тълкува. Ако един ден се намеря при по-добро настроение, ще ви разправя тази велика история, тя е тъй интересна! Но само трябва да намеря този бутон: и тогава да видите в картини тази велика история, а не да мислите дали е тъй. В картини да видите тази велика Истина и да кажете: „Разбирам, разбирам как стои смисълът на тази велика Истина.“ Тъй засега с този въпрос – и ще го направя ясен, но в Школата сега не мога да го бутна. Ако го бутна, ще стане цяла суматоха в умовете ви. Ще кажете: „Как да го разберем?“ Ще дойде един ден ред и за него. Ще дойде време и за него, както за много неща ред ще дойде.

За през тази година вие ще говорите ли Истината? И ръцете ви да говорят Истината, и краката, и очите, и носът, и ушите – всичко да говори Истината. И като слушате, Истината да говорите, и като виждате, и като гледате, и като миришете – навсякъде Истината да виждате; и като вкусвате, Истината да виждате. Турете Истината като идеал и като дойдете идната година, ще ви попитам: вкусихте ли Истината, чухте ли я, при нея ходихте ли?

Хайде да попеем малко, само с говорене не става. Изпяхме песента Фир-Фюр-Фен. Едната половина от събранието пя първата част, а другата – втората част. Нали у вас се създаде едно ново настроение? Това е вече окултна наука, нещо ново се събужда вътре в душата ви, което не може да се предаде с музиката. Тук душата намира почивка. Тази песен е създадена от далечното минало. Така наредена е по-хубаво, отколкото на четири гласа. Тя е окултна музика. Тя е музика, песен на бъдещето. Ще се радвате тази година, че една песен се роди пред всинца ви – отчасти само, всичката не се е родила още.

Утрешният ден е ден на Любовта, дано се роди и другата част на песента!

 

Няма Любов като проявената Божия Любов.

Само проявената Божия Любов е Любов.

 

Прочетена 297 пъти Последно променена в Събота, 30 Юни 2012 14:22

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube