Върху задачите на Школата

Четвъртък, 04 Ноември 2010 08:24 Написана от 
Оценете
(0 гласа)

Върху задачите на Школата

Учениците от Окултната школа от всеки град в провинцията трябва да си имат в София по един представител, който да ги държи в течение на всички разпореждания. Да кажем Стара Загора, Сливен, Ямбол, Бургас, Айтос – всички градове да си имат по един представител от София, до когото направо ще пишат, а той ще им изпраща лекциите за класа. Но всеки един клас трябва да си има свой човек, специален кореспондент. За всеки град може да бъде един, могат да бъдат двама, могат да бъдат и трима кореспонденти, за да върви работата бързо, експедитивно, и да не се занимава само един човек с всичките тия неща. Ако остане един човек да извършва тази работа, има да чакате много.

Тази вечер ще се определи за кои градове от провинцията кои лица от София ще се ангажират за кореспонденти. Ангажирането ще бъде доброволно.

За Айтос се ангажира Иван Толев

– Варна – Елена Иванова

– Свищов – Белева и Николов

– Русе – Симеонов

– Стара Загора – Начо Петров

– Сливен – Тереза Керемидчиева

– Пловдив – Ив. Дойнов и Фархи

– Нова Загора – Димитър Стоянов

– Бургас – Николина Балтова

– Трявна – Начо Кючуков

– Севлиево – Богдан Икономов

– Пазарджик – Мария Недялкова

– Търново – Здравка Попова и Гарвалов

– Ямбол – Тодор Попов и Савов

– Панагюрище – Михаил Влаевски

– Казанлък – Пенка Влаевска

– Шумен – Д. Толева

– Видин – Младен Попов

– Оряхово – Георги Марков

– Лом – Георги Марков

– Габрово – Борис Николов

– Елена – Петър Попов

– Петрич – Влаевски

– Карлово – Александър Балтов

– Карнобат – Иван Толев

– Попово – Щилияна Русева

– Белоградчик – Георги Марков

– Плевен – Гинева

– Каменлар – Толева

– Станимака – Фархи

– Г. Оряховица – Георги Радев

– Хебибчево (Любимец) – Начо Петров

– Орхание10 – Начо Петров

Онези, които се ангажират, трябва да бъдат изправни и експедитивни – да няма отлагане. Сега всички тия кореспонденти ще съставляват един съвет и ще се събират най-малко един път в месеца в София, за да обменят някои мисли върху работата си.

Образувахте ли във всеки град Общия клас?

Реплика: Образувахме.

Знаете ли горе-долу общите правила и задължения, които ви трябват?

И тъй, чрез тия ваши кореспонденти ще ви се изпращат лекциите. Всяка тема, която ще се зададе в Общия клас върху известен предмет, ще я вземете всички и ще мислите върху нея най-малко ден или два, независимо от това дали ще пишете върху нея, или не. Всяка тема, която е зададена в Общия клас, има връзка и значение за вашето общо развитие. Тази тема, ако я развиете или помислите върху нея, ще ви наведе на една нова мисъл. Всички тия петдесет и две теми през годината ще бъдат тъй свързани една с друга, че може да пишете или не, но ако помислите върху тях, ще добиете нещо ново. Все-таки може да напишете нещо малко, кратко и ясно. За написани един или два реда може да мислите, че е нищо, но това има голямо значение за самите вас. После всяко едно упражнение, което ще се даде в Общия клас, не трябва да го отлагате, защото отложите ли едно упражнение, откажете ли се да мислите върху него или да изпълните едно упражнение, или да решите една задача, не само вие се спъвате, но до известна степен спъвате и целия клас. Например на вас в провинцията ви се даде да изпълните следната задача: вечерно време да отидете на гробищата и да се върнете в 12 ч. през нощта. За някои е лесно да отидат до гробищата и да се върнат назад. Задачите изобщо ще бъдат от следния характер: качване по високи планински места, ходене в опасни местности, дето живеят караконджовци, и др.

Сега помнете закона: няма да имате абсолютно никакво съмнение. Не прониква ли съмнението, смели ли сте, решителни ли сте, ще имате всичкото съдействие на Бялото Братство. И всяка задача трябва да извършите навреме – не я отлагайте. Изгубите ли времето, и условията се изгубват. Имайте предвид, че всяко нещо си има специално време. Дойде ли то, не отлагайте. Не бързайте, но не отлагайте. Всяко нещо да стане навреме. Който от моите ученици не е изпълнил една задача и я изпусне, трябва явно да се изповяда, да не крие. Да кажем, че някой се ангажира като кореспондент на някой град, а после си прави оглушки, че туй било, онуй било. Не, не, ако той не може да изпълни ангажимента си, да намери свой заместник. Работата да върви експедитивно. Тази работа с един човек не може да стане, тя става с много хора. Тия хора, като имат един и същ стремеж, всичко се извършва с голяма бързина и приятност.

Имате ли някой специален въпрос, който можете да повдигнете тази вечер? Например по организиране на работата на едночасовия труд. Как ще почнем? Какво ще правим? Най-първо в един от градовете трябва да се направи опит и той да даде образец на другите. Ние в София правим опит. Общите черти знаем. Тази е една обща задача – триста шестдесет и пет часа да работим за Господа. Това е една задача, която трябва да се разреши. Не мислете, че от първо време ще бъде много добре – все ще има куцане. Как ще се разреши, идната година ще се види. Тя ще има най-малко хиляда вида решения. Всеки един от вас ще я разреши по особен начин. Ще видим кой е най-практичният начин: на ден ли ще работим по един час, в неделята ли един път, но повече часове; на месеца ли по три пъти – както и да е, но триста шестдесет и пет часа работа за Господа ги турям като една задача. Всеки един от вас ще избере най-добрия метод, ще опита един начин, два или три, но ще избере най-добрия метод, обаче трябва да бъде съвестен. Ако е писател например, може да пише три пъти в месеца нещо, някаква статия, и да каже: „Днес за Господа ще пиша тази статия.“

Реплика: В работните дни ще работим ли? Неделята счита ли се за работен ден за Господа?

Сега не вземайте в буквален смисъл това един час. Един час – това е според разположението ти. Ти щом се ангажираш да работиш, може да свършиш в твоя час работа за един ден и обратно – за цял ден можеш да свършиш работа, колкото за един час. Под този един час подразбирам времето, в което твоето съзнание се пробужда да работиш за Господа – и за един час да усетиш една радост. Ти трябва да почувстваш тази радост, че работиш за Господа. Дали ще спечелиш, или не, то е друг въпрос. Може да не спечелиш нищо. Например може да няма къде да отидеш да работиш. Най-малкото в това време иди да нагледаш някой беден. То е пак работа, то е пак за Господа. Ако си зает, вечерно време ще отидеш. Всяка една задача си има своите мъчнотии. Ако всичко е лесно – добре, но лесните работи всеки ги върши, а нали искаме да свършим една мъчна работа?

Реплика: Трябва ли непременно да се определя точен час, например 3 ч.?

Нали ви казах? В тази работа ще срещнете мъчнотии, хиляди разрешения ще има тя, но всеки ще си я разреши, както намира за добре. Сега в тази задача няма да се уловите за буквата, да ви бъде тя една уловка, та после да кажете: „Защо се хванах?“ Вие свободно, сами ще се ангажирате. Туй ще бъде една свободна работа. Това ще бъде едно благословение за вас. Туй не е едно обещание, но просто разрешаваме една задача, която вземаме, за да видим какво можем да направим. Ще видим колко от тия триста шестдесет и пет часа можем да използваме, колко от тия часове ще бъдат ползотворна сила. Ти работи един час, а пък ако можеш да работиш повече, добре ще бъде. Законът е: този час да го турите най-първо за Господа, за Братството. Като турите тази идея в ума си, тя ще работи, защото всеки ден ще си спомняте, ще казвате: „Аз ще работя за Господа.“ Сутрин или вечер, като внасяш тази идея, че ще работиш за Господа, всеки ден ще се свързваш с Невидимия мир, с Господа. Всеки ден да имаш връзка, да се свързваш с Господа, да бъдеш свързан духовно. Всеки ден, като помислиш, че трябва да работиш за Господа, ти вече си свързан с Небето. Всякога, когато отправим духа си към Невидимия свят, по какъвто и да е начин, туй вече е едно благо за нас. Човек трябва да бъде продуктивен. Ако той е продуктивен, ще бъде едновременно продуктивен и на физическия, и в Умствения, и в Божествения свят, но най-малкото трябва да бъде продуктивен в Божествения свят. Не трябва да има изключения. Ти за този час ще мислиш – как да го прекараш в работа.

Сега вие ще схванете само физическата страна, ще кажете: „Не, не, аз не мога да направя нищо.“ – Не, за един час вие може да направите много нещо. Разрешението на тази задача да не ви спъва. Ние ще искаме да я разрешим, пък каквито мъчнотии ще се срещнат, те ще се изгладят. Не се спъвайте от буквата, защото откак светът е светувал, и по-възвишените духове, и ангелите – и те правят опити. И ангелите, които са направили света, и те са направили много опущения. Във всяка работа има опущения, и в тази ще има, но тук е важна идеята, която трябва де се реализира в умовете и в сърцата ни най-първо във физическия свят. От триста шестдесет и пет часа да излезнат сто и петдесет часа продуктивни, това е пак подготвяне. Най-много могат да излезнат триста и шестдесет часа продуктивни – това е идеално: идеята е завършена и времето е използвано най-разумно.

Реплика: Във всеки град не са всички записани в Школата. Тия задължения важат ли и за тях?

Те ще бъдат свободни, като слушатели. Тук, в нас, няма закон да заставяме някого: всеки трябва да слуша сам себе си, в него трябва да се роди едно желание. Нали всички сме без закон – без закон да работим, а при това да изпълняваме Божествения закон. Сега например в България наложиха трудовата повинност със закон. Е, не върви! Може да има трудова повинност, но тя първо трябва да се подхване идейно. Съзнателно може да се приложи. На физическото поле всеки трябва да знае, че той работи идейно, от Любов. Любов като имаш, като обичаш някого, приятно ти е да работиш. Тогава ще намериш не само един час време, а и десет часа ще намериш. А като не обичаш някого, и празен да си, пак няма да намериш един час време – туй е вярно. Ние сега задача сами си налагаме за една година. Необходимо е всеки ден да работим за Господа по един час. През другите часове ще мислим как да работим, а през този час ще работим.

Реплика: Ученикът, като дава парите, ще дава ли обяснение как ги е изработил?

Не, ученикът ще дава обяснение пред себе си как е работил. Идущата година ще имаме приблизително една представа как ще се разреши тази задача. След една година ще имаме по-ясна представа за тази задача. Тя е за една година, не е правило за цял живот, после пак ще го изменим. Ще направим един опит, два, три, четири, пет, шест, докато успеем. Някои питат как могат да изпълнят този час, нали? Аз ще ви дам един начин как да го изпълните. Да кажем, че някоя от сестрите иска да ѝ перат, трябва ѝ перачка, а десет сестри са решили този ден да работят по един час за Господа, но не могат да си намерят работа. Те ще си наредят работата така, че всяка една от тях ще отиде по един час да пере и ще изперат прането. Така ще свършат работата като една жена.

Сега слушайте! Ние този ден ще го отпразнуваме тържествено, ще го направим специален. Ще определим ден, в който ще започнем работата, ще го направим Празник на труда. Ще го отпразнуваме. Ще го знаем всички. Девети септември, т. е. 22 септември по нов стил, ще определим като ден, когато ще започне трудът – Празник на труда. Слушайте да ви кажа: сутринта на 22 септември всички ще станем рано. В колко изгрява Слънцето тогава? – В 6 ч. Ще станем рано и този час ще го прекараме всички заедно. Ще работим най-първо в Духовния свят. Него ден ще работим един час – този час ще го прекараме в размишление и ще се помолим да ни благослови Господ този труд да бъде продуктивен. Тези триста шестдесет и пет часа да бъдат благословени заради нас тази година. Щом този час от деня се благослови, ще се благослови и целият ден. Значи ако се благословят триста шестдесет и пет часа, ще се благословят и дните. Ако се благословят дните, ще се благослови и животът ни. Часът, който ще се прекара в размишление, ще бъде от 5 до 6 ч. сутринта. От 5 до 6 ч. сутринта ще прекараме в молитва, ще се молим по всеки един начин да ни упътят тъй, че тези триста шестдесет и пет часа да можем да ги употребим за най-добрата работа.

Въпроси:

Защо жената е по-некултурна, щом се ражда ту мъж, ту жена?

Каква е връзката и разликата между наследствеността и специфичните качества на човека във връзка с прераждането?

Какво е значението и появата на сектите според Божия план на новото време?

Всичко, което можем да си представим, може ли да бъде абсолютно, или е такова според днешната ни еволюция?

Това са философски въпроси, затова трябва специално време. Най-първо трябва да се определи какво нещо е мъж и какво – жена. Аз съм казвал, че сегашните жени са развалени мъже. Досега Природата е работила върху жената. За жената има един модел, а за мъжа още няма. Жените са без мъже. Няма го още мъжа. Не е дошла още Мъдростта. Вследствие на това в този живот има голямо куцане, липсва нещо. Съществено нещо липсва. Ами и жената я няма. Любовта не е дошла още в света. Аз за тази жена приказвам от толкова време, все за жената приказвам, за Любовта. Вие казвате: „Какво ще бъде, като дойде жената?“ Като я няма жената вкъщи, какво е? – Разхвърляно е, децата въшки са ги налегнали, мъжът е с окъсани дрехи, а щом дойде жената, веднага се изчиства, огънят гори, сготвено е, дрехите са закърпени, всичко е в ред и порядък. Туй става, като влезе жената вкъщи. И Любовта като дойде в нас, ще се изчистим, всичко ще бъде – тя знае как. Стига да дойде жената вкъщи, върти се къщата.

Аз съм уверен,че вие ще разрешите задачата за труда много добре. Дръжте се в духа на нещата, а не в буквата. Един час сутрин или на обед, или вечер може да работите за Господа. Вечер до 12 ч. може да изпълните задачата; от 12 ч. до изгрева на Слънцето, докато започнете вашата работа, също можете да работите за Господа, и от 12 ч. на обед до 2 ч. пак да имате един час на разположение. Тъй щото на ден имате три условия, три възможности да посветите един час време за Господа. Да, ще се калите и невъзможните неща ще ги направите възможни. Ние можем да създадем времето, да го продължим и да го скъсим. Сега някои искате работа. Ще се молите за всеки един час да ви се създаде работа. Ще се молите и ще ви се отговори на молитвата. Всеки ден ще се молите, за да ви се създаде работа за този час, условия за този закон, и ще видите как ще ви се отговори на молитвата. А пък ако можете сами да си създадете работа, още по-добре.

Да живее трудът, нали? Тъй. Ще имате толкова разнообразни случаи, триста шестдесет и пет случаи – да видим как ще разрешим тази трудова повинност. По един час всеки ден! Ще мислите сега как да групирате тези часове на едно място. Ако работите всеки ден по един час, това значи, че сте хора, които умеете. Ако пък ги сгрупирате един път в месеца, или два-три пъти в седмицата, не е тъй практично. Ако работите всеки ден по един час, искат се по-големи знания. В градовете например един брат предложи тъй: нямаш работа, ще отидеш да предложиш на фурнаджията да му носиш вода един час – трудова повинност. Слушайте, то много куриози може да има в градовете. Ще отидеш на пазара, ще видиш някой богаташ да купува едно-друго, ще му носиш нещата. Ще чакаш там (общ смях). Ако те е срам, ще си създадеш друга работа. Сега слушайте: за онези от вас, които нямат работа, ние имаме книги за продан – ще отидат да ги продават един час и процентите ще им се дават. Онези, които работят за Господа, ще получават възнаграждение петдесет на сто, а другите – двадесет и пет на сто. Така ще се създаде работа на онези, които нямат такава. Труд, труд! Ако пък сами могат да си създадат работа, още по-добре. Само оня, който няма работа, нему ще дадем да продава книги. Който може да си създаде свой час, той ще бъде свободен.

Сега туй не го налагам, а искам да проявите всинца инициатива, да работят умовете ви върху този въпрос. Ще мислите как да си създадете работа за този един час. Всеки ден може да си изберете, който час искате – или сутрин, или на обед, или вечер – и каквато работа искате.

Реплика: Сега вече денят става малък, Слънцето залязва към 4 4.30 ч. Да се вечеря по това време е много рано. Как да решим този въпрос?

То и за яденето има много мъчнотии. Тази вечер да вечеряме по-рано. Готово ли е за вечеря?

Другите въпроси ще ги разискваме утре – утре и в неделя ще бъдем по-свободни.

Помнете, че Любовта е с нас и ние с Любовта всичко можем да свършим.

Няма Любов като Божията Любов.

Само Божията Любов е Любов.

Няма Любов като проявената Божия Любов.

Само проявената Божия Любов, която дава плод, е Божия Любов.

Само Любовта на плода е Любов Божия.

Изпя се песента Фир-Фюр-Фен.

 

25 август, петък, 16.30 ч.

 

Прочетена 319 пъти Последно променена в Събота, 30 Юни 2012 14:22

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube