Аз съм истинската лоза

Четвъртък, 04 Ноември 2010 08:27 Написана от 
Оценете
(0 гласа)

Аз съм истинската лоза

Да направим една тайна молитва.


Ще ви прочета 15-а глава от Евангелието на Йоана. Тази глава е за учениците, а не за обикновените хора. Първата фаза в нея се съдържа в стиха за пръчките. Чрез тях е изразено Царството Божие, което се развива сега на Земята. Втората фаза е показана в стиха: Вие сте чисти заради Словото, което ви говорих. Това е сравнение между лозовата пръчка и отношенията, които ученикът проявява. Както пръчката черпи сокове от лозата, така и ученикът в своето развитие черпи сокове от Учителя си. В това негово развитие земеделецът е Бог-Отец. Трябва да знаете, че именно в закона на прераждането семката на плода се присажда. Не мислете, че като се отделите от правия път, ще можете да бъдете посадени, където и да е. Не, съществува подобие в присаждането, поради което сте длъжни да спазвате този закон.

Ако пребъдвате в Мене и думите Ми пребъдват във вас, каквото искате, ще попросите, и ще ви бъде. В този и в следващите два стиха вече се засяга мисловният свят: Който пребъдва в Мене и Аз в него, той принася плод много. В това се прославя Отец Ми, да принасяте плод много. И така ще бъдете Мои ученици. Тези думи на Христа посочват условията, необходими, за да бъдете ученици. Някой казва: „Да бъда ученик!“ Прочетете петнадесета глава и ще видите какви са условията. Само по този начин можете да бъдете ученици.

Сега настъпва втората фаза на ученика. Какво ще се случи с него, след като стане ученик? Втората фаза, това, което сега търсите, е Любовта – тя е второто посвещение. На тези, които трябва да влязат, казвам: Както Отец възлюби Мене, и Аз възлюбих вас; пребъдете в Моята Любов! Състоянието, което отличава ученика, се съдържа в думите „Пребъдете в Моята Любов!“ Христос казва: Ако държите Моите заповеди, ще пребъдете в Любовта Ми, както съм Аз държал заповедите на Отца Си и пребъдвам в Неговата Любов. Сега вие искате да ви обичат, но не пребъдвате в Любовта. Кой от вас пребъдва в Любовта, я ми кажете? Къде е вашата Любов? Христос доказа, че пребъдва в Любовта: когато Го поставиха на кръста, Той плака, моли се и най-после пренесе всичко доброволно. Това е пребъдване в Любов! Ученик ли е, или Учител – трябва да докаже Любовта си. Аз искам тази година да докажете Любовта си. В какво ще се докаже Любовта? За мен празните думи нищо не значат и обещанията нищо не важат. Съществен е само този живот и от вас се иска да дадете плод. Желаете да се отвори Небето, да ви се дадат всички Сили, Бог да направи много за вас, но вие самите не давате нищо. Учениците в България, както ги гледам, много нещо искат. Не може така! За учениците от всички народи, от всички племена, от всички векове и времена правилата не са се изменили и няма да се изменят никога. Сега вие именно Христа търсите, за Него говорите, Неговата Любов желаете, искате да Го познаете и мислите, че Го познавате. Възможно ли е да Го познавате и да не пребъдвате в Любовта Му? Христос пояснява: Това ви говорих, за да пребъде Моята радост във вас и вашата радост да бъде изпълнена. Тая е Моята заповед: да имате Любов помежду си, както ви Аз възлюбих.

Третото положение, което посочва Христос, е че между всички ученици трябва да има такава Любов, каквато съществува между ученика и Учителя: Никой няма по-голяма Любов от тази, щото да положи някой душата си за приятелите си. Вие сте Ми приятели, ако правите това, което ви Аз заповядвам. Не ви наричам вече раби, защото всичко, що чух от Отца Си, явих ви го. Не избрахте вие Мене, но Аз ви избрах, и поставих ви да идете вие и да принесете плод, и плодът ви да пребъде; щото, каквото поискате от Отца в Мое име, да ви даде. Това ви заповядвам: да имате Любов един към друг. Светът ако ви ненавиди, знайте, че Мене по-напред от вас възненавиди. Ако бяхте от света, светът би любил своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви ненавиди. На това място под свят Христос подразбира Черното братство, Черната ложа. Тя не може да ви обича. Сегашният свят се управлява от Черната ложа – всичките му закони, наредби, форми в църквата се отличават с показност и подражателство.

По-нататък Христос пояснява: Помнете Словото, което ви Аз рекох: Не е рабът по-горен от господаря си. Мене ако изгониха, и вас ще изгонят: ако са държали Словото Ми, и вашето ще държат. Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат; сега обаче за греховете си извинение нямат. Ако не бях сторил между тях делата, които никой друг не е сторил, грях не биха имали; но сега видяха и възненавидяха и Мене, и Отца Ми. Но и вие свидетелствате, понеже от началото сте с Мене. Тази глава от Евангелието може да я четете много пъти и да размишлявате. В нея има ценни указания и упражнения за ученика. Сега у всинца ви е проникнала идеята да напуснете Пътя за Духовния свят, в който сте влезли. Това е погрешно схващане. Когато Духът и плътта заедно живеят и работят, те спорят помежду си, но при това са необходими един за друг. Така и вие, когато влезете вътре в света, трябва да си свършите работата и да го победите. Ако вие не победите света, не можете да бъдете добри ученици. Ще го победите и ще разполагате с онова, което е в него. И Христос казва: Аз победих света. Ако Христос Учителя победи света, то и ученикът трябва да го победи.

Сега у вас съществува желание да отидете в света, за да го победите, но и да се подчините на неговите закони и ред, на неговите мисли, желания и действия. Вие мислите, че всичко, каквото става в този свят, е нещо идеално. Кой от вас няма желание да отиде и да види как играят някои идеални актьори. Ами че има ли по-голямо представление от действителния живот! От един актьор, който се гърчи на сцената, и от един болен, който се гърчи на леглото, кой е по-добър актьор, кой по-добре играе ролята си? От един актьор, когото убиват на сцената, и от един човек, когото убиват в живота, кой по-добре изпълнява ролята си? Разбира се, че последният. Наблюдавайте живота и ще имате най-добри представления от различен характер – и комедия, и трагедия, и драма. Казвате: „Да идем на театър, дават еди-коя си драма.“ Аз ви казвам, че и по-хубава драма съм виждал. Наистина, чрез своето произведение драматургът е направил един хубав превод, но питам ви: вие виждали ли сте оригинала на тази драма? Той е десет пъти по-хубав. Има художници и музиканти, които копират от Живата Природа, и ако стигнем до способността да разбираме нейния език, тогава ние ще се ползваме от същността на нещата и ще имаме едни по-хубави, по-верни схващания. Понеже сегашният слух не е така добре развит, ние мислим, че Природата не говори. Но тя говори отлично, много хубаво и красноречиво говори.

В известни времена, в известни дни през годината Учителя на Бялото Братство космически слиза вътре в Природата. Това са моменти, за които казват, че Небето се отваря и се явяват различни видения. Във всяка една епоха има времена, когато Учителя слиза, и ако вие ги знаете, ще видите Великото в Природата. Бог по някой път мълчи, по някой път говори. Той мълчи, когато е зает с някоя велика Своя мисъл за сътворяване на нов свят. Именно в тези творчески актове на Бога на Земята стават най-големите престъпления, защото Той не може да се занимава с глупостите на хората. Вие казвате: „Докато Господ мълчи, да свършим тази работа, сега му е времето!“ Но след като свърши работата Си, Господ се обръща и разчита всичко. Той за всичко държи сметка, нищо и никого не забравя, нищо не пропуска, никога не заспива. Той само привидно никога не те забелязва и дори когато те гледа, показва, че не те вижда. Той запазва абсолютно мълчание; мълчи и когато те наблюдава, а ти мислиш, че не те е видял, и се успокояваш. Не, видял те е Той.

За да се домогнете до Любовта, непременно трябва да бъдете ученици. Детето, за да го обикне майка му, трябва да стане дете. Ако не стане такова, то не може да се ползва от нейната Любов. И ученикът, за да бъде обичан, трябва да се постави в положението на ученик. Ако искате да опитате Любовта, трябва да се поставите в положението на дете, на ученик. Ако искате да опитате Любовта, трябва да слезете на Земята, да се ограничите, да проявите отношенията си към Бога. Щом се смирите, щом се почувствате вечни като Бога, тогава ще заживеете в Него и няма нищо друго да търсите. Щом се ограничите и дойдете да работите, тогава Бог ще ви се изяви в Своята Любов. За проявлението на тази Любов ни е потребно тяло, и то най-хармонично съградено тяло. В това тяло ни е потребно едно отлично сърце, направено от най-фината материя, която съществува в Божия свят. После, трябва ни един отличен ум, създаден от най-фините сили, които съществуват вътре в Природата. След това ни трябва душа, произлязла от субстанцията на Бога, от Неговата същност – душа, която проявява целия Космос в себе си. Трябва ни и Дух – този Божествен лъч, който излиза и оживява всичко. Това е вътрешният човек. И когато всички тези елементи се съчетаят в едно, човек добива съзнание, че съществува едновременно на Земята, в астралния свят, в менталното поле, в Причинния и в Божествения свят.

Сега, като казвам да бъдете ученици, не означава, че не сте такива, но желателно е да бъдете от тези трудолюбиви и способни ученици, които, щом като срещнат мъчнотии, знаят добре да ги разрешават. Ако вие имате дъщеря и я държите затворена в един замък, тя ще бъде чиста. Ако имате друга дъщеря, която, след като я пуснете в света, всред всички изпитания и изкушения, остане чиста, питам: коя от тях двете стои по-високо? Втората. Ако имате благоприятни условия и сте чисти, това е отлично, но трябва да знаете дали можете в изпитанията да запазите чистотата си. Онзи, който е минал през всичките нечистотии на живота, през всичките съблазни, и е успял да запази своята чистота, той е ученик. Вие искате да сте ученици и да се затворите в един стъклен звънец, където да няма изкушения, за да се запазите чисти. Това е най-лесното нещо, но тогава няма смисъл да бъдете ученици. Не, ученикът ще мине през света, ще бъде поставен на всички съблазни и щом издържи, ще познаете, че е ученик. А вие, когато влезете в Пътя, казвате: „Дано мъчнотиите и изкушенията да са по-малко.“ Чудни схващания са това! Ще имате точно толкова изпитания, колкото са необходими за вашето развитие. Вземете едно светско училище и вижте как е съставена програмата там. В първи клас тя съответства на разбиранията на учениците; във втори, трети, четвърти, пети, шести клас – също. Ако хората знаят толкова умно да си нареждат работите в живота, колко повече умее това Бог! Дано Господ предвиди всичко! Ние сме влезли в Пътя и казваме: „Господи, гледай да ни дадеш нещо такова, което да не ни сломи!“ Даваме съвети на Господа, което означава, че не вярваме в Него. Това е изпитание, изкушение. Ще кажем: „Господи, ние ще изпълним програмата Ти така, както Ти си я наредил. Нека бъде Твоята Воля!“

Сега аз говоря на онези, които се подготвят вече, които са пред прага на ученичеството. Ще кажете, че вече сте ученици. Да, разбира се, но има ученици от първи, от втори, от трети, четвърти и така нататък класове: от ученик до ученик има разлика. После, има ученици от гимназията, от университета, най-после има и окултни ученици. Думата ученик може да се разбира в много форми. И когато някой път ви казвам, че още не сте ученици, вие възразявате: „Как да не сме?!“ Вие сте ученици в прогимназията, но не и на висшата гимназия. После ви казвам, че сте ученици на висшата гимназия, но не и ученици в университета. Не е ли вярно? Вярно е. Е, добре, ще ви попитам сега какви трябва да бъдат качествата на ученика, който е влязъл в Окултната школа? Всичко, което е необходимо за ученика, трябва да бъде за вас точно определено и трябва да го притежавате. Целта на търговеца е да стане богат – и права е целта му. Целта на юнака е да стане як и корав. Целта на онзи, който се сражава на бойното поле, е да спечели сражението. Целта на гладния е да се нахрани, на жадния – да се напои. Целта на ученика е да се учи.

И така, нашата цел през годината ще бъде да се учим. На какво? Да любим. Първото нещо е да се научим да любим, да се обичаме! Второто нещо е да научим начините и методите, чрез които се изявява тази Любов. Третото нещо е да познаваме условията, при които ще проявим своята Любов. За да те любят, трябва да има нещо в тебе. Например обичаш музиката: ако знаеш да свириш, аз ще те обичам. Обичаш изкуството, художеството: ако си отличен, първокласен художник и нарисуваш една картина, аз ще те обикна. Обичаш милосърдието: виждам един акт на милосърдие в тебе, чрез който помагаш някому и го повдигаш – аз ще те обикна. Следователно, за да ви обикнат хората, вие винаги трябва да проявявате своята Любов, да проявявате акт на Любов към по-слабите. За да бъде обикната от своето дете, майката трябва да умее да възпитава. Тогава всички ще казват: „Отлична майка, дава добър пример.“ Но ако тази майка захвърли детето си и престане да го възпитава, ако започне да ходи по журфикси и по събрания, където няма обществен въпрос, който да ѝ се опира, а собствените си рожби оставя сиротни, тогава всеки ще каже: „Тази майка много знае, но поне да се научи как да възпитава децата си.“

Сега вие всичко може да знаете в света, но не знаете как да служите на Христа, на вашия Учител, не знаете как да приложите Неговото Учение. Щом стигнете до приложение, не знаете как да го сторите. Ако попитам когото и да е приложимо ли е Христовото Учение, всички ще отвърнат, че е неприложимо и несъвместимо. А стане ли въпрос за Чистотата, казвате: „Не може да бъдем чисти, аз съм женен и не мога да бъда чист.“ Ти и да не си женен, пак ще бъдеш нечист. Жената за тебе е една стъкленица, в която си затворен, за да не се окаляш. Знаете ли кога се оцапват мъжете и жените? Те така са се съединили, че окото им е все в просото: мъжът ходи навън и гледа, жената ходи навън и гледа... Външното гледане опетнява човека. Когато човек престане да гледа Бога в себе си и да се възхищава от Неговата Любов, а започне да се възхищава от външния свят, той е върху пътя на престъпленията, извършил е всичките престъпления. И всеки може да те подкупи тогава: ще се подкупиш от очите на една жена – че били черни, че била пълничка, че носът ѝ бил гръцки, че бузите ѝ били пълнички, че това-онова. После ще се подкупиш от това, че еди-кой си имал къщи, ниви, парици. Всичко ще те подкупи.

Това вече не е Любов: това в Писанието го наричат място на престъпление. Ако вие или който и да е се подкупвате от знанията на вашия учител и го обичате само заради тях, вие вършите престъпление. Знанието не е цел, защото Любовта е, която носи знание в себе си. Вие не можете да носите знание, докато не придобиете Любов. Вие се лъжете и мислите, че преди да придобиете Любов, може да придобиете знание. Само онзи, който е придобил Любовта във всичката нейна пълнота, може да добие знания. Не мислете, че без Любов може да имате някаква Сила. Всички подобни сили са лъжливи и фиктивни. Казвате, че без Любов можете да направите нещо. Прегледайте цялата история – няма нито един реформатор, нито един Велик Учител, който да е тръгнал в света без Любов и да е имал успех. Може да е имал временен успех, но всичко е рухвало и се е разсипвало след него. Затова казвам, че цялата ваша сила, ако се проявява без Любов, ще рухне, ще се разсипе. И тогава вие ще кажете: „Защо ни трябваше да ходим!“ – Да, без Любов не може да се ходи. Само с Любов! Аз ви говоря Истината така, както никой не ви я е говорил: без Любов никой нищо не може да направи. Някой ще каже: „Като добия знанието, после всичко останало е лесно.“ – Не, най-първо ще добиеш Любовта, а после ще добиеш истинското знание. В това отношение няма да откриете никакво изключение. Ще кажете, че сърцето ви е студено. Защо? Защото нямате Любов. – „Ама откъде да я взема?“ – Че вие откъде търсите Любовта?...

Аз ще ви оставя този въпрос неразрешен, но ще помните, че всичко в света се открива само чрез тази Любов, която носи скрити в себе си Божествената Мъдрост и Божествената Истина. Когато схванете тази моя мисъл, у вас ще дойде едно прозрение, един подтик, и ще видите всички човешки души в една нова светлина. Тогава ще ви стане всичко мило и драго; даже и за най-отвратителните същества, за каквито считате влечугите и жабите, след като ги погледнете през тази Любов, ще кажете за тях: „Горките същества, колко ги съжалявам! Коя ли е причината за това тяхно положение?“ Когато срещнете някоя костенурка, ще се спрете и ще кажете: „Колко те съжалявам! Разбирам защо носиш тази дрешка.“ Когато пък срещнете змия, няма да ви е страх, но ще кажете: „Горката, сега те разбирам, зная коя е причината, за да се гърчиш и пълзиш.“ В душата ви ще се яви едно вътрешно умиление. А сега, когато срещнете някого, казвате: „Какъв си лицемер! Познавам всичко в тебе – искаш да ме излъжеш, да излъжеш Бога, и мислиш, че аз не зная. Не се лъжа аз!“ Щом като разсъждаваш по този начин, ти отдавна си се излъгал. Ако знаеш Истината, ти ще кажеш в себе си: „Разбирам къде се спъва този брат и виждам къде се намира той.“ Ти ще разбереш в себе си причините, поради които той е в такова положение – той решава трудна задача.

Искам да взема подобни реални примери от учениците, които образуваха комуни – необходими са ми примери и мисля, че те няма да се докачат. Идва при мене един ученик и ми разказва: „Ние намерихме истинския път, направихме една комуна и понеже сме осигурени, мисля да напусна своята служба. Ние в този град ще образуваме една комуна светило и ще дадем пример на всички старозагорци.“ Казвам му: „Докато не съборите вашата къща и докато не съградите нова, не напускайте старата, т. е. не напускайте старата служба.“ Друг брат от София идва да държи лекция за комуните. Една сестра, която го слуша, казва: „Този брат комунар е намерил разковничето и знае колко декара земя да обработва, за да изхрани четиридесет-петдесет души.“ Обаче не се минават четири-пет месеца и братът се отказва да храни тези хора. Защо? Работата не е обмислена – не се хранят така лесно толкова души. Любов трябва, Любов! Така се стигна до някои недоразумения, комунарите се скараха помежду си и се разделиха. А след това питат не може ли Учителя да оправи работата. Казвам: тази работа ще я оправя тогава, когато вие не можете да я оправите. По-късно същите братя създадоха втора комуна, но и тя не върви. Идеята е отлична, но и на тези братя им липсва Любов – искат да се осигурят, всеки гледа да вземе повечко.

Сега много от вас искат да ми бъдат ученици, за да се осигурят. У мен осигуряване няма. Ще работите така, както аз работя. Аз никъде не съм се осигурил. Някои ме питат: „Когато остарееш, какво ще правиш, кой ще те гледа?“ Когато остарея, мога да постоя четиридесет-петдесет дена гладен – ще се помъча малко, ще поритам. – „Но така може да умреш.“ – И като ядем, умираме; и като не ядем, пак умираме – каква разлика има? Ако така ми е определено, за мен е безразлично дали в изобилие, или в недоимък ще умра. Това е посторонен въпрос, който не ме занимава. Следователно първото условие за образуване на комуните е наличието на високо съзнание. Учениците се събират, за да могат взаимно да си помагат. А в тези комуни, в които влизате, вие не позволявате да се проявят всички, а само някои по-стари вземат инициативата в ръцете си и искат да заповядват в Името Божие. Често забелязвам, че повечето хора искат да прокарват своите възгледи. Например в провинцията някои вървят след мене и говорят, че така им казал Духът. Други пък, за да улеснят моята работа, убеждават, че трябвало да се пости и че така е заповядал Учителя. Тези хора ходят и разказват това-онова все от името на Учителя. А онези, които ги слушат, се питат как така Учителя на нас говори едно, а на тези говори друго.

Защо сте толкова глупави и не проверите чрез мене всичко? Аз съм тук, на Земята, затова елате и проверете какво е казал Учителя ви направо чрез мене. Та и аз се разговарям с духовете. Ако съм на мястото на Павел, ще река: „Ако някой каже, че съм евреин, ще кажа, че аз съм два пъти повече евреин.“ По подобен начин, ако някой каже, че съм правел сеанси и с духове съм приказвал, аз ви заявявам, че два пъти повече говоря с духовете. И когато се разговарям, не ми трябват медиуми, а общувам с тях директно. Някои приемат всичко, което им каже духът, за чиста монета. Не, в другия свят има толкова нечистотии и лъжи, колкото и тук. И там има зло, и там има ферментация, дори повече, отколкото тук, но всичко е толкова фино, че не можеш да го разбереш. За да се схванат далечните измами и примки, в които можеш да се оплетеш, се изисква един прозорлив и схватлив ум. Когато влезеш в Духовния свят, ще те посрещнат духовете, ще ти дадат дреха да се облечеш, ще те нагостят и ще те заведат в техните гори и ливади. Но там има цветя, които упояват и приспиват. Така че, когато се събудиш, няма да разбереш къде си се озовал. В този свят започват добре, но свършват зле. Затова, когато отидеш между тези цветя, няма да заспиваш, а ще държиш ума си много буден. Някои ще кажат: „Щом като има лъжа, да не се занимаваме с Духовния свят.“ – Не, ще се занимаваш, но умно ще се държиш: ще знаеш, че духовете са като нас, но с по-фини тела. И те понякога скучаят, и те обичат да се занимават със Земята, и те обичат да съчиняват небивали истории. Разправяха ми случай как един дух в град Плевен повиква едного и му казва: „Ти ще направиш един опит: ще вземеш свещ, ще гледаш в огледалото и точно в дванадесет часа ще ме видиш така, както не си ме виждал никога.“ Човекът взема свещта и в дванадесет часа гледа, гледа, но нищо не вижда. Най-после чува глас: „Ами това магаре в огледалото не го ли виждаш?“ Тогава разбира, че става дума за самия него и че това е една подигравка... Сега това ни най-малко не трябва да ви обезсърчава. Ако познавате закона, няма да ходите да гледате духовете в отражението на огледалото, а ще събудите у вас тези духовни чувства. Дух не може да се види с физически очи, нито може да се разбере с физически чувства. Ще събудиш духовните чувства в себе си и с тях ще познаеш Духовния свят!

Сега ученикът трябва да се запознае със своя Учител. Учителят не е на Земята. Той може да има физическо тяло, но всякога живее на Небето, горе. Със своето тяло по форма е долу на Земята, но по същество е горе. Така че, където и да сте, каквото и да правите, през тази година ще гледате да добиете Любовта на вашия Учител! Преди години една млада госпожица, една от най-интелигентните моми, които съм срещал, ми каза: „Аз имам едно правило: с всички хора се обхождам много добре, но когато срещна един човек, гледам да намеря у него една от най-хубавите му черти и когато фиксирам ума си върху нея, предизвиквам го, и в него, колкото и да е лош и груб, става една реакция.“ Една светска мома в своето духовно прозрение е дошла до тези резултати и аз ви препоръчвам нейния пример, който е добър за вас. Когато се срещнете един с друг, постарайте се да откриете някоя добра черта в себе си. Не се спирайте върху маловажните слабости у другите – те са посторонни неща, които ви отдалечават от Истината. Само по този практически начин ще успявате. Не го вършете насила, а се старайте да правите опити. Както младата госпожица е придобила това изкуство, така и вие може да го придобиете.

Христос казва: „Аз съм истинната лоза.“ Представете си мислено, че вие сте на тази лоза отгоре, че сте една пръчка, присадена в Христа. Не Го търсете никъде, но вярвайте, че вие сте една пръчка, и се старайте да разберете езика на лозата. Ще научите Христовия език! Не е Христос, който трябва да научи езика на своя ученик, но вие трябва да научите езика на Христа. И когато го научите и проговорите на него, тогава нищо, което поискате, няма да ви се откаже. Ако искате да научите уроците Му, ще научите езика на Христа и ще отидете да го говорите. Ако не говорите на Неговия език, ще видите, че Той е вдълбочен в нещо и може да Му приказвате цели дни, без да повдигне главата Си. Но ако Му кажете само една дума на Неговия език, Той ще обърне Своя поглед.

През тази година искам да научите Христовия език, а началото на този език е Любовта. Ще започнете с първата дума: започнете с думата обичам. Тя не е първата дума, но ще започнете с нея. На български език думата обичам е по-морална, отколкото думата любя. Обичам съдържа в себе си по-силно чувство. Така и вие ще се запитате обичате ли Христа. Но няма да отговорите: „Обичам Христа“, а „Възлюбих Христа.“ Когато поставите частичката въз пред думата любя, става възлюбих. Така се изменя значението на тази дума. Думата възлюбих е много силна. Затова вложете в себе си думата възлюбих, възлюбих, възлюбих. Изпейте тази дума! Ако имахте Любов, сега можехте да съчините една песен от думата възлюбих. Тя ще бъде най-хубавата песен от всички, които някога сте слушали. Ще ми кажете: „Учителю, изпей ни мелодията на тази песен!“ Аз ще ви отговоря искрено: възлюбеният пее на възлюбената си само. Но ако тя не Го е възлюбила, Той мълчи. Така и Христос мълчи още за вас и не може да ви пее. Сега, ако е за песен, аз ви пях, вчера ви пях Благославяй и не забравяй, пях ви Фир-фюр-фен. Неща незнайни могат да се пеят, но знайното не може.

Вашите сърца в бъдеще трябва да станат толкова деликатни, че да схващате всички оттенъци. Има духовни скърби, които се крият в душата. Знаете ли колко големи и дълбоки са те! Има скърби, които не могат да се изкажат с въздишка – толкова дълбоки са тези чувства, че само душата, която ги преживява, знае какво е скръб. Който премине през дълбоката и голяма скръб в Природата, дрехите му избеляват и той става бял. Но не мислете, че белотата съдържа всичко в себе си: тя трябва да се превърне в Светлина, отново трябва да премине през Живота и в Божествения свят да даде плодове, които да повдигнат Живота и по този начин да се реализират. Следователно този бял цвят трябва да се превърне в Светлина, последната трябва да се превърне в движение, да влезе в съзнателния Живот и от него да узреят новите плодове върху Дървото на Живота. И когато хапнем от тях, когато душата ни почувства присъствието на Бога във всичката Му пълнота, когато вкусим от великата красота в Словото на Великия Учител на света, тогава ще разберем дълбокия смисъл на това Слово. През тази година всички ще имате условия и възможност да се запознаете с езика на вашия Учител и да го научите. Мнозина ми разказват, че са видели насън Христа. Питам ги говорил ли им е нещо Той. – „Не, само мина и замина.“ – Че как ще разговаря с теб Христос, когато не разбираш езика Му? Знаеш ли езика Му, Христос ще ти проговори и ще ти каже: „Ако имате Любов един към друг…“

Сега мнозина от вас ще отидат в света. Там ще срещнете мъчнотии, недоразумения, спънки, съмнения, но всичко може да се победи с тази вътрешна пълнота, която е знанието и употребата на Христовия език. С тази цел ще ви се дадат упътвания и само по този начин ще се разбираме. Какво би станало, ако аз не мога да вляза в положението ви? Защо лекарят влиза в положението на болния? Последният се хваща за лекаря и казва: „Господин докторе, ти си единственият, който може да ме излекува: ти си за мене Господ, майка, баща – никого другиго си нямам – ти можеш да ме избавиш, друг не може!“ Тогава душата на лекаря се пробужда и той казва: „На този болен ще помогна.“ Но ако пациентът му каже: „Ти си лекар и си длъжен да ме излекуваш, нали затова ти плащам!“, тогава той ще си премълчи и въобще няма да го погледне. Ако искаш и ако се молиш, у този лекар ще се пробуди Божественото и той ще каже: „На този болен ще помогна.“ Сега мнозина казват: „Ако иска, Господ ще ме излекува.“ Няма какво Бог да иска – ти ще искаш! Ще се заловиш, по всички правила ще се молиш, ще плачеш и ще казваш: „Бий ме, смачкай ме, но Ти ще ми помогнеш!“ Тогава Господ ще рече: „Този болен заслужава, но искам да се обърне към Мен.“

Някои от вас казват: „Да не ходим при Учителя, да не му се натрапваме, да не го смущаваме.“ Други ми говорят: „Учителю, аз исках да те питам нещо важно, но съм благороден и не желая като другите да те смущавам.“ Казвам: ти ме смути повече, отколкото другите. Ти, който трябваше в определен момент да разрешиш този въпрос, не успя, а сега искаш да ме излъжеш. В душата ти е влязла лъжата. Аз бих желал всеки един да ме смути, но да разреши своя въпрос по всички правила на Божественото изкуство, да го разреши по закона на Любовта. Има един въпрос, за който аз никому не съм отказвал. Никому, комуто сърцето е в крайно утеснение, не съм отказвал да го приема и да му помогна. Не е било време, когато някому да е била скършена волята. Но ако дойде при мен някой с много силна воля, казвам му: „Ти имаш гранитна, желязна воля, няма какво да ти помагам.“

Сега аз ви говоря в името на Христа, в името на Бога: не е било време, откакто светът е създаден, да не помогна на страдащите. Ще преведа тези думи на по-разбран език – така, както са написани в Божията книга: не е било време, откакто светът съществува, или откакто Космосът е създаден, една душа, намираща се в крайно утеснение, да е похлопала на вратата на Господа и Той да не се спре и да не ѝ помогне, при всичката Си заетост със Своите работи. Не е било време някой ум, бивайки нещо смутен, да похлопа на Божията врата и да не му е изпратен един малък лъч. В това отношение никога не е правено изключение. Така че, когато се приближаваме към Бога с всичкия си ум и сърце и когато душата ни е в утеснение, Той ще проговори на ума ни, Той ще проговори на сърцето ни.

Сега вие искате да бъдете ученици и това е едно отлично желание. Няма по-красиво желание от това да бъдеш ученик! Всеки, който е бил ученик, си спомня с възхищение дните на своето ученичество. Така е и в една Окултна школа. Няма по-красиво желание от това да бъдеш неин ученик. Сега на всички ви като на ученици пожелавам добър път към Истината. Пожелавам ви да се запознаете с езика на Любовта, с неговата граматика – да знаете къде да поставите съществителното – отпред или отзад; къде – глагола, прилагателното, съюза или междуметието. Пожелавам ви да научите езика на Мъдростта, пожелавам ви да научите езика на Истината. И идната година, когато ви кажа: „Кажи ми Истината“, да започнете да ми говорите с нейния език.

Колко красив е езикът на Истината, колко отличен е той! Снощи дойде при мене една ученичка, която аз похвалвам, и ми каза: „Учителю, ще ви кажа една горчива истина за себе си: не можах да устоя на любовта така, както трябваше, не можах да опазя своята чистота.“ Казвам ѝ: „Аз те похвалвам за твоята смелост!“ Тя е започнала да говори с езика на Истината. Сестрата продължи: „Аз трябваше по-рано да направя това нещо, но имах слаба воля: отсега нататък искам да говоря Истината така, както никога. Аз искам да бъда чиста – чиста така, както никога не съм била.“ Един идеален пример е случаят с тази сестра и аз похвалвам тази ученичка и бих желал всички да са като нея. Има много ученички, които не са по-добри от нея, но минават за такива. Трябва да бъдем смели и решителни пред Бога, да изповядваме всеки грях, всяка нечистота. Трябва да отворим сърцата си и да изхвърлим всички тези нечистотии. Изповед на всички трябва! Каква изповед? Съвършена изповед: ще застанете пред вашия Учител и ще кажете на Христа в душата си: „Учителю, не съм спазил досега Твоята Любов, не съм пребъдвал в Твоята Чистота, но отсега нататък ще приложа Любовта Ти във всичката нейна пълнота!“ Тогава ще дойде дяволът и ще ти рече: „Чакай, не давай обещание, сигурен ли си, че ще го изпълниш?“ Ти ще си кажеш: „Ще го изпълня! Ще ходя с всичката Чистота!“ Тогава ще дойде ново изкушение и ще се запиташ дали можеш да ходиш в тази Чистота. Там, където има Любов, има Чистота. Накрая остава още едно изкушение: ще си помислите: „Този наш Учител иска да ни направи светии, да ни лиши от всички блага на света.“ Ако аз любя света, какво от това, че се отказвам от него? Вие мислите, че ако се откажете от света, от това-онова, от вас нищо няма да остане. С тези разсъждения знаете ли на какво приличате? На жабата, която казва: „Ако изляза вън от блатото, какъв ще бъде моят живот?“

Има по-хубав живот. Животът на един музикант не е ли по-хубав от крякането на жабата? Художникът, който рисува с четка, не стои ли по-високо от тази жаба, която кряка? Онзи, който чете псалмите на Давид и свещените книги, не стои ли по-високо от жабата, която кряка и вдига шум? Казвам ви, че когато напуснете този живот, пред вас ще се разкрият перспективи, хиляди пъти по-велики и по-славни, отколкото сегашният ви живот. При днешното ви положение, когато майка и дъщеря се срещнат и целунат, първата се поотърсва малко и казва: „Студени са устните ти.“ Защо не е доволна? Защото в тази целувка трябва да има трептения – душата ви трябва така да трепти, че цяла да се излее в тази целувка. Майката счита това изискване за напълно естествено. Дъщерята я целува, но майката не е доволна, защото чувства, че дъщерята обича някого повече от нея и му е дала по-силна целувка. Майката въздъхва и казва: „Затова ли я родих? Тя е дала другиму по-силна целувка, а на мене – триците.“

По същия начин и вие не мислете, че може да ме излъжете с някакви последни целувки. Аз на хората последни целувки не давам: нито приемам последни целувки, нито давам последни целувки. В Името на Господа говоря. Той нито последни целувки дава, нито последни целувки приема. Когато Господ те целуне, ти ще се изправиш, ще оживееш, ще възкръснеш, девствен ще станеш и чист като ангел. Девствен – това означава целувката на Бога, целувката на Христа. Аз бих желал един ден да получите всички тази целувка, да станете, да оживеете, да възкръснете и да кажете: „Сега познавам тази необятна Любов на Бога, на Христа, на нашия Учител, за когото толкова години се е говорило.“ Вие сте Го търсили, търсили и още Го търсите.

Този е Пътят, друг път няма! Ходете в света, работете, но всичкият ваш ум да бъде зает с три неща: първо, всичко в света се осмисля само в Любовта; второ, всичко в света се огражда само с Мъдростта; и трето, всичко в света се опазва само чрез Истината. Каквато и работа да започнете, вложете в нея Любов, Мъдрост и Истина. Нека във всички да има съзнание и ще видите как всяка работа ще върви. В това Учение, където и да се приложи то, няма изключение. В закона на Любовта изключение няма. Христос казва: „Аз съм лозата, вие сте пръчките.“ Така че, ако образувате една комуна, повикайте Христа и кажете: „Господи, искаме да вземеш дял в тази комуна, да бъдеш с нас: ще започнем с Твоята Мъдрост, ще започнем с Твоята Любов, ще започнем с Твоята Истина.“ Не мислете да образувате комуна само за десет души, а я отворете за целия Божествен свят – дайте образец на света, израз на Истината!

Сега ние създаваме Школа. Някои мислят, че в нея ще влязат само които са звани. Тя е за всички – без разлика! Всеки, който може да люби, всеки, който може да мисли, всеки, който може да говори Истината, е добре дошъл като ученик. Безразлично дали е малък, или голям. Идущата година пак ще се срещнем и ще говорим. Тогава ще донесете онези десет теми. Най-способният ученик да напише нещо върху Любовта в проза или в поезия – както намира за добре. Но да изложи идеята така, че всяка една дума да има значение и да бъде естествена – да изложи Любовта така, както я разбира. По втората тема най-способният ученик да напише нещо върху Мъдростта – какво нещо е тя. По третата тема най-способният ученик да напише нещо върху Истината. Всяка тема да бъде не повече от десет листа, и то четвъртинки листове от големите коли. Не бива да ги изписвате много ситно, за да ме изиграете. Ще пишете само по редовете, а не и между тях, само върху лицевата страна на листа, а обратната страна ще оставите празна. Само десет страници и нито една повече! По-малко може, но повече не може. Може с десет думи да изкажете нещо за Любовта, после може с десет реда и най-много до десет страници – повече не може.

Сега малко да се поосвободим. Знаете ли в какво положение се намирате? Вие сте като обръчите на една каца, които кацарят пристяга. Той стяга всички обръчи и гледа дали няма аралъци. После налива вода и отново гледа да не изтича отнякъде. Накрая обръща кацата, изважда обръчите, взема едно голямо еренде, слага го от едната страна, слага го от другата страна... Кацата пита докога ще продължава това. Докато водата престане да изтича. Сега вече кацата е готова, папурът е поставен, но ако някой обръч излезе, на следващата година пак ще има работа. Сега ще се освободите и ще кажете: „Свободни сме вече от закона!“ Но след като ви освободихме, да не решите да си ходите. Не, можете и утре, и вдругиден да останете – всеки според работата и обстоятелствата. Да не мислите, че ви подписвам паспорта: ден, два, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет, десет дена можете да останете. До десет дни аз разрешавам, а от десет дни нататък разрешават търновци. Защото те могат да кажат: „Тия от провинцията докога ще стоят тука, все с тях ли ще се занимава Учителя?“ Но аз не вярвам да кажат такова нещо, защото имат опитност от миналата година.

По Любов може да останете, колкото искате, добре сте дошли. Колкото искате яжте и пийте, сметка не ви искам, но когато излезете вън, идете и си платете дълга. Излезте вън и дайте такъв прием, какъвто ние ви дадохме!


27 август, неделя, 11. 00 ч.

Прочетена 327 пъти Последно променена в Събота, 30 Юни 2012 14:22

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube