Учтивият човек

УЧТИВИЯТ ЧОВЕК

Тридесета лекция
19 юли 1925 г.

Доброта, Истина, Красота – това е Любовта.

 

Прочетоха се работите върху темата „Произход на песимизма“.

Песимизмът има две отрицателни качества по същество. Кои са тия качества?

Отговори: Липса на вяра. Гордите хора са песимисти.

Песимистът е наблюдателен човек. Той, като гледа на мрачната, отрицателната страна на живота, неговият ум е буден именно в това отношение. Слабата страна на песимиста седи в това, че той се поддава на чужда воля – това нещо тормози неговата психика. Будност на ума към отрицателното и несамостоятелна воля са двете качества на песимиста. Вследствие на тия две качества той е в постоянна борба. Коя е чуждата воля, която оказва давление върху него и го тормози? – Природата. Защо? – Понеже той постоянно критикува Природата. По този начин именно той влиза в стълкновение с нея. Той иска да бъде абсолютно свободен и да Ă се налага, да Ă стане господар. Природата обаче му показва, че той не е и не може да бъде свободен човек. Как му показва това? – Като го мачка, обвързва и с това го прави така зависим, както и тя е зависима. Природата е много интелигентна, тя дава възможност на всички хора, а специално и на песимистите, да мислят. Който се опита да влезе в борба, в стълкновение с Природата, да иска да стане абсолютно свободен, абсолютно независим човек, той непременно ще стане песимист. Да иска човек Абсолютна свобода, Абсолютна независимост, подразбира той да бъде абсолютно мъдър и силен. Свобода без Абсолютна Мъдрост и сила е невъзможно нещо. Такава свобода е немислима.

Първата буква на думата песимизъм, буквата П, е съставена от три прави линии. Буквата П представлява бременен човек с идеи. Двете успоредни линии показват, че песимистът има буден ум и стремеж. Напречната, перпендикулярната линия показва, че неговият ум среща спънки, препятствия в своя път. Тези препятствия са чуждата воля, пред която неговата воля, неговата деятелност спират. Тогава той започва да мисли какво да прави, как да излезе от това положение. Вследствие на това у него става раздвояване на съзнанието, образува се буквата Е – втората буква на думата песимизъм. Буквата Е представлява раздвоен кръг – закон на размножение. Законът на размножението показва, че някой човек се е намерил в затруднение и се стреми да излезе от това положение. Например някой човек има всичко три-четири килограма ечемик, а отглежда много пиленца и кокошки. Какво ще прави тогава? – Ще се намери в голямо затруднение, ще търси начин как да премахне това препятствие, да увеличи количеството на храната. Многото желания у човека говорят, че той се намира в закона на размножението. Той трябва да има достатъчно храна, за да поддържа своите желания. Буквата С – третата буква на думата песимизъм, означава закон на промените. Човекът на промените е като този, когото го боли корем, и затова се обръща ту на едната, ту на другата страна. Може ли обаче да се излекува един човек, който постоянно се върти? Четвъртата буква И от думата песимизъм е съставена от две успоредни линии, съединени с трета. Тази буква показва посоката, по която се движи песимистът. При такава посока той правилно може да разреши своята задача. Когато двете успоредни линии се продължат, те ще образуват в пространството криви линии в две противоположни посоки. Песимистът е човек, който в сравнение с оптимиста се намира в по-висок стадий на развитие. Песимистът представлява растение, докато оптимистът представлява минерал. Песимистът има завързали плодове, но още неузрели, и затова се бои да не би ветровете да ги обрулят.

Сега ще разгледаме значението на думата оптимизъм – optimismus. Буквата О представлява един затворен кръг. Буквата П представлява бременен човек, затворен в себе си, готов за работа, готов за живота. Оптимистът се намира при по-благоприятни условия, отколкото песимистът. Носът на песимиста е тънък и завит надолу. Малко хора биват истински песимисти. Тия, които минават за песимисти, само играят такава роля на сцената: те са песимисти при известни настроения. Обаче ако човек дълго време играе тази роля, той може да придобие чертите на песимиста. У песимиста преобладава венозната кръв, а у оптимиста – артериалната кръв. Следователно, ако у песимиста се измени съставът на кръвта, изменя се и състоянието му. Щом се увеличи артериалната кръв у човека, изменя се и състоянието му – той става оптимист. Песимистът е много страхлив човек – той се плаши от бъдещето, от всеки поглед на хората. Той е голям безверник, но същевременно е суеверен: вярва във вторника като ден на несполуки, в петъка като ден на щастие и в ред други неща.

Ще ви задам следния въпрос: кое е характерното качество на разумния, на съзнателния живот? – В съзнателния живот има един важен закон, който гласи: за всяка енергия, затворена в каква и да е форма, има определено време за развитие. На това основание всеки човек трябва да използва енергиите, които са вложени в неговия организъм, в съответното за тях време. Не отлагайте техния период на развитие. Всяко отлагане внася дисхармония в правилното развитие на човешкия ум и на човешкото сърце. А всяка дисхармония нарушава единството както в отделния човек, така и между всички хора изобщо. Единството се нарушава тогава, когато съществата, на които Природата е дала неограничена Свобода, не развиват силите, които имат в себе си. Тия същества, като не работят, те стават положителни, а когато стават положителни, ражда се дисхармония. Например всички хора искат да бъдат свободни: да бъдат свободни подразбира да бъдат активни, да бъдат активни подразбира да знаят посоката на своето движение. И наистина, човек трябва да бъде активен, но във възходяща и положителна насока.

Представете си, че правата линия представлява почвата, на която изниква животът с всички свои желания. Същевременно тази права линия представлява и съзнанието – неговата деятелност и посока. То може да се определи като мисъл, като стремеж, като желание или като волеви акт. В такъв случай всяко желание, всяка мисъл, които искате да постигнете, непременно трябва да ги посадите в почвата, за да изникнат. Почвата на мислите и желанията е от една страна животът, а от друга страна – човешкото тяло. Тъй посадени желанията и мислите на човека, те могат да растат и да се развиват, да пускат корени и клони, листа и цветове, докато най-после дадат и своите плодове. Истинските желания и мисли трябва да бъдат във връзка с правилното развитие на човешкото тяло. Например, ако човек не знае как да движи ръцете си, ще има съвсем други резултати от тия, които би имал, ако знаеше да движи ръцете си правилно. Някой казва: „Аз мога да движа ръцете си на всички посоки.“ Питам: знаеш ли да движиш ръцете си правилно, хармонично? Например можете ли да движите лъка на цигулката, дето ви падне по дъската? – Не. Има точно определено място, дето трябва да се движи лъкът: по кои струни, как да се движи и т.н. Като гледате отворите, отдушниците на цигулката, смеете се, намирате ги смешни, намирате, че не са на място поставени. Казвам: често и вашите отдушници не са по-добри от тия на цигулката. Значи още при построяването на някой инструмент човек трябва да прилага известни познания и закони. Например точно определено е през коя част на цигулката трябва да минава лъкът, за да произвежда хубави, чисти тонове.

Същото нещо се отнася и до проявяването на човешката мисъл, на човешките чувства и човешката воля. За правилната мисъл, за правилното чувство и за правилното действие на човека има определени закони, на които те трябва да се подчиняват. Често у вас се заражда някое желание, искате да го реализирате и то така силно ви стимулира, че вие не можете да си намерите покой, искате веднага да пристъпите към реализирането му. Казвам: не бързайте да го реализирате веднага. Спрете се малко, отложете неговото реализиране за ден, два, и когато всичко у вас утихне, започнете да го реализирате бавно и постепенно. Само така човек ще може от своите желания да съгради нещо постоянно и устойчиво.

По същия начин ще постъпвате и с вашите мисли. Дойде ви някоя мисъл да направите нещо – не бързайте веднага да я реализирате. Обмислете работата добре, вижте дали тя ще има влияние върху съграждането на вашия ум, на вашия живот, и ако се убедите, че тя ще ви ползва, пристъпете към нейното реализиране. Работете тихо и спокойно! Някой казва: „Аз не мога да работя тихо и спокойно, аз съм бърз по естество.“ Казвам: когато Природата ни дава изобилно своята енергия, тя изисква от нас да бъдем активни, бързи, за да оползотворим всичката Ă енергия. Понякога обаче Природата пести своята енергия. Тя дава по малко енергия и изисква от съществата, които са свързани с нея, да бъдат внимателни, да пестят енергията, която е вложена в техния организъм.

И тъй, причината за песимистичните състояния, които се зараждат у младите и у старите хора, се дължи главно на неразумното използване на енергията на техния организъм, вследствие на което настава преждевременно изтощение на силите им. Например някой човек дава галаобяд на своите приятели и по този случай изхарчва всичките си средства. След това за цяла седмица той остава без пари и гладува. При това положение той изпада в песимизъм. Друг някой младеж, който следва в странство, получава от баща си пари за цял месец и той веднага отива на пазар и си купува ред нужни и ненужни вещи: пръстен, мушама, връзка, колан, билет за концерт, за театър и т.н. След два-три дена се оглежда натук-натам, няма пари в джоба си. Какво да прави цял месец без пари? Току виж, този млад човек изпадне в песимистично настроение. Питам: защо беше нужна мушамата на този човек? Казвате: „Все щеше да стане нужда да отиде на екскурзия.“ – Защо му беше нужен пръстен? – „Е, след четири-пет години все ще му дотрябва пръстен.“ – Не, и без пръстен може. Сега срещам млади хора, които ходят гологлави. Казват, че това било хигиенично. По едно време някои млади ходеха и боси. Добра идея е тази, но тя не можа да си пробие път.

Казвам: по витрините на Природата има много неща за продан. Между тия неща има отлични мисли, отлични чувства за продан, но питам: мислите ли, че всички тия неща, които може да си купите, заслужават да бъдат купени. Всички вещи по витрините на Природата не са еднакво ценни. Много от тях, красиви на външен вид, примамливи за очите, не заслужават парите си и не трябва да се купуват. Представете си, че двама млади селяни, богати момчета, тръгват за София да правят покупки. Единият от тях се спира пред някой земеделски магазин, купува семена от круши, ябълки, череши и други овощни дървета и си отива в селото. Вторият гледа по витрините на един, на друг магазин, докато най-после влиза в няколко от по-хубавите магазини и си купува шапка, връзка, мушама, бели обувки, лачени обувки, пръстен, часовник и т.н. След това и той си отива в селото. Питам: в края на краищата кой от двамата млади селяни е използвал по-добре парите си? – Разбира се, че този, който е накупил семената. Така и в Природата има много механични мисли и желания, подобни на тия лачени и бели обувки, пръстени, часовници и тем подобни. Например някой млад поет написва някое стихотворение, предлага го на този, на онзи да го четат, иска всички да се произнесат за него, че е гениално. Каква гениалност има в това стихотворение? То е подобно на лачените обувки, които са хубави, докато са нови и лъскави. Щом прогледат, всичката им красота изчезва. По същия начин и много от идеите на младите и на старите проглеждат и те стават песимисти и се отчайват от живота.

Казвам: едно ценно качество, което липсва у младите, е взаимното почитание и уважение, което произтича дълбоко от душата. Ако търсите външна учтивост, външно уважение, това ще срещнете донякъде у младите, но то е повърхностно качество, което скоро изчезва. Срещнете ли един човек, който има дълбоко уважение към другите, всички ще го считат за слаб човек и ще се качат на главата му. Учтивият човек, който уважава и почита хората, преди всичко е кротък, внимателен, зачита времето на другите, не го отнема без работа, не го запълва с празни приказки. Щом отиде при някой човек да поговори с него, той внимателно го запитва: „Моля ви се, можете ли да ми дадете пет минути от вашето време, да поговоря малко с вас?“ И като получи разрешение да поговори, той влиза вътре, казва какво му е нужно, и точно след пет минути си излиза. Човек трябва да цени както своето време, така и времето на другите хора. Даже и при брата си да отиде, той ще иска позволение да говори с него пет минути; ако не е свършил работата си, ще иска още пет минути позволение; ако му трябват още пет минути, пак ще поиска, докато свърши работата си, но никога няма да злоупотреби с времето на своите близки.

Второто качество на учтивия човек е да изслушва другите хора така, както изслушва себе си. Дойде ли някой при такъв човек да сподели с него своята идея, той веднага ще влезе в неговото положение, и от това гледище го изслушва. Ако говорителят е учтив, и той ще влезе в положението на този, който го изслушва, и няма да злоупотреби с неговото време. Човекът, който е лишен от учтивост, като ви срещне един път, ще гледа напълно да ви използва. Той е глупав човек, не взема предвид, че ще стане нужда да ви срещне и втори, и трети път. Учтивият, разумният човек обаче, като ви срещне един път, той знае, че ще ви срещне и втори, и трети път, затова гледа да запазите добро мнение за него, както и той за вас. Всеки човек трябва да има добро мнение за другите, защото в това именно се крият хубави образи, които пречистват ума на човека. За възпитанието на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля са необходими красиви, хармонични образи. Който иска да се повдигне, трябва да предизвика в ума си един добър, умен и силен човек. Такъв човек създава красиви, хармонични образи, а тези образи дават стимул за дейност, стимул към доброто и великото в света.

Третото качество на учтивия човек е, че той се абстрахира от себе си. За мярка на нещата той не взема себе си, но ги разглежда обективно, защото силите, които се проявяват в човешкия характер, са вън от него – те са в самата Природа. Силите, които са дадени на човека, представляват капитал, с който той още не борави напълно. Малка част от хората са засегнали съществените неща в своя живот. Например развил ли е човек в себе си чувството на самообладание? Може ли той при всички неуспехи в живота да запази присъствието на духа си, като че нищо не е станало? Какво прави студентът, като се яви на някакъв изпит в университета и пропадне на този изпит? – Много от сегашните студенти изгубват присъствието на духа си. Обаче тия неуспехи са уроци, дадени от Живата Природа. Ако вие вървите в съгласие със законите на Живата Природа, тя ще просвети ума ви и така ще усили паметта ви, че никой професор не ще може да ви скъса. Не вървите ли в съгласие със законите на Живата Природа, паметта ви ще бъде слаба и много пъти ще ви излага – няма да ви бъде в помощ. Учтивият човек живее в хармония с Природата и нему тя помага. Красиво е, когато Природата се интересува от студента и ученика и му помага при всички изпити.

Един американски проповедник ми разправяше следната своя опитност в това отношение. Той работил усилено цяла седмица върху проповедта, която щял да държи в църквата, но в деня, когато трябвало да държи тази проповед, потърсил в джобовете си бележките, обаче останал изненадан, когато не ги намерил – забравил ги вкъщи. Качва се на амвона, мъчи се да си припомни нещо върху проповедта – не може. Иска да си припомни заглавието на проповедта – не може. Чуди се какво да прави. Намислил по едно време да каже на слушателите си, че не е разположен, та ще отложи проповедта си за следната неделя. Обаче тъкмо в това време вратата на църквата се отваря и влиза един човек. С влизането на този човек изведнъж умът на проповедника се просветлява, цялата проповед се възстановява и той започва да говори, като че ли чете. Питам: каква връзка има между влизането на този човек в църквата и проповедта на проповедника? – Този човек се явява като допълнителна личност, изпратена от Невидимия свят да помогне на проповедника. С явяването си този човек донася Светлината, която беше необходима за проповедника. Следователно, ако искате да ви помогне даже и онзи човек, който е на противоположния полюс на живота, трябва да бъдете в хармония със законите на Разумната Природа. Този човек, макар и отдалече, ще стане отражение на вашите идеи и ще ви помогне. Прекъсне ли човек връзката си с Разумната Природа, съзнанието му потъмнява, той забравя всичко и остава сам в света. Ето защо човек трябва да се стреми да бъде под влиянието на Разумната Природа, да усеща, че нейното присъствие е близо до него.

И тъй, за да се уверите във всичко, което ви се говори, трябва да правите малки, микроскопически опити. Например, когато забравите някоя идея, която е минала през ума ви, направете опит да се свържете с Живата Природа и по този начин да възобновите тази идея в ума си. През това време наблюдавайте часовника си – за колко време ще си спомните забравената идея. Този опит може да ви отнеме една, две и повече минути, един, два или двадесет и четири часа – това нищо не значи. Времето ще покаже какви препятствия съществуват между вас и Живата Природа. Затова именно всеки човек трябва да се стреми да премахне ненужните противоречия, които се явяват в ума и сърцето му. Има известни противоречия, които са в реда на нещата, а има такива, които човек сам си създава. Често някой човек казва: „Аз не искам да зная за никого.“ Питам: коя е причината за това нещо?

Отговор: Навярно за този човек хората представляват в някои отношения пречки, от които той иска да се освободи.

Идеята, че човек трябва да се освободи от пречките, е права, но има нещо неправилно в тази мисъл. Ще ви обясня с един пример де се крие неправилността на тази идея. Представете си, че вие сте седнали да се занимавате, учите нещо, но в двора си имате кочина, дето отглеждате прасе, което един ден ще продадете, за да можете от парите му да се поддържате. Обаче това прасе постоянно квичи в кочината и ви пречи да се занимавате. Какво трябва да направите? – Два начина има, по които вие ще можете да се освободите от тази пречка. Първият начин е да се концентрирате силно, да забравите околната обстановка и да си учите. Вторият начин е да пуснете прасето на свобода – да се разхожда из двора, да не квичи. Кой от двата начина е по-добър: да пуснете прасето на свобода или вие да се концентрирате, а прасето да остане в кочината и да квичи? Ако го държите в кочината, вие ще бъдете по-спокойни, няма опасност да се загуби; ако го пуснете на свобода, ще ви безпокои мисълта, че то може да се загуби. Питам: оправдателно ли е положението студент да държи прасе в кочината си?

Да се върнем към въпроса за учтивостта. Каква роля играе учтивостта в обществото? Братята и сестрите в семействата учтиви ли са едни спрямо други? В какво трябва да се превърне учтивостта?

Отговор: В искреност.

Ами искреността в какво трябва да се превърне?

Отговор: В любов.

Не, много стъпала трябва да се преминат, докато се стигне до Любовта. През колко стъпала трябва да се премине, за да се дойде от учтивостта до Любовта? Как се създава Любовта? Например срещате някой човек и веднага го обиквате, считате го за близка вам душа. Защо го обикнахте? – Причината не е маловажна. Тя се крие някъде в далечното минало. Може би този човек някога се е пожертвал за вас, за вашето повдигане. Може би днешното ви благосъстояние се дължи на него. Днес, като го срещате, вие изпитвате голяма благодарност към него за всичко това, което той е направил за вас. Този човек, от своя страна, нищо не иска от вас. Той е безкористен, радва се на положението, в което ви среща днес. Следователно онзи, който ни обича, той всякога ни се радва. Не можете да обичате човека, който не ви се радва. Човекът, който ви се радва, той има не само добро мнение за вас, но той носи и най-хубавите, най-красивите образи за вас в душата си. При омразата пък е точно обратното. Човекът, който ви мрази, той не ви се радва и няма добро мнение за вас. Неговата душа е пълна с най-лоши образи, с най-лоши мисли за вас. И тогава вие трябва да правите големи усилия, за да преодолеете всички тия отрицателни сили, които той отправя към вас.

Казвам: учениците на Окултната школа трябва да бъдат идеалисти, души с висок идеал, за да могат да създадат отлични, красиви образи и отношения помежду си. Всеки човек трябва да има нещо красиво в себе си, за което хората да го обичат. Още повече: всеки човек трябва да има нещо красиво в своята душа, за което и Бог да го обича. За какво може Бог да обича човека? За какво може професорът да обича своя студент? – За неговите способности, за обичта му към науката и за вниманието му към предмета на неговия професор, както и към него самия. Когато обаче някой студент е невнимателен към предмета на някого от своите професори, той не го учи и професорът се отнася към този студент с пренебрежение и го къса на изпитите. На същото основание, когато някой човек се стреми с всичката си душа да бъде носител на Божията Любов, Мъдрост и Истина, и Бог е крайно внимателен към него.

И тъй, колко степени има от учтивостта до Любовта? Аз не говоря за такава любов, каквато много от съвременните хора разбират, но говоря за Любовта като сила, като принцип, от който произтича Животът. Някои казват: „Нали професорът, учителят трябва да се занимава и със слабите студенти и ученици?“ – Със слабите, с неспособните студенти и ученици трябва да се занимават добродетелните хора, а не и умните. Умният, ученият професор няма време да се занимава с неспособните ученици. Често някои студенти и ученици имат известни дефекти в умствено отношение, затова, колкото и да учат, те учени хора няма да станат – ще станат обикновени хора. Такъв човек не може да бъде студент на някой гениален професор. Преди години при мене дойде един учител от Разград и ми каза: „Аз имам силно желание да следвам по музика. Ще си купя една цигулка и ще започна да се уча.“ Казвам му: „Ти не можеш да станеш музикант. Природата не те е надарила с такива дарби.“ – „Ами какво може да излезе от мене?“ – ме запита той. – „Ти можеш да бъдеш добър земеделец.“ И наистина той се предаде на тази работа и успяваше добре. Изобщо Природата иска да постави човека в правия път – всеки да се заеме с такава работа, за каквато е надарен. Музиката не е призвание за всички. Колко души от тия, които се предават на музиката, са излезли добри композитори или творци музиканти? Ако е въпрос да се създаде една проста, обикновена композиция, това мнозина могат да направят, но що се отнася до нещо велико – малцина са такива музиканти. Значи Природата е задържала великите длъжности за малцина хора. За всеки век тя има всичко десет високи длъжности за великите хора. Трябва да се явят двама гениални хора, за да се роди един светия в света, а за да се създадат условия за един велик Учител, трябва да се родят десет светии.

Ето защо всички трябва да работите усърдно в сегашния си живот, за да си създадете благоприятни условия за бъдещето. Да допуснем, че вие излизате вън от стаята си, за да наблюдавате звездите по небето. След като наблюдавате по този начин небето месец-два, астроном ще станете ли? – Няма да станете астроном, но все пак ще придобиете нещо ново. Наблюденията, които правите по небето, ще внесат някакви неопределени идеи, които след време обаче ще се уяснят. Значи дълго време трябва да се наблюдава и изучава небето, за да се разбере какво носи то за човека. Някои казват: „От толкова години изучаваме новите идеи и още не сме ги изучили напълно.“ Казвам: много години, много векове още има да ги изучавате, докато ги изучите и разберете напълно. От толкова години насам съвременните учени изучават небето, но още не знаят дали има живот на Слънцето, на Марс, на Венера и на другите планети. Те знаят какви елементи има на тия планети или каква светлина имат те, но какъв е техният органически състав, какви организми живеят там – това още не е известно.

Питам ви: каква идея ви занимава сега? Какво каза Диоген9 на Александър Велики, който го запита: „Какво искаш да направя за тебе?“ Диоген му отговори: „Не ми засенчвай светлината, която не можеш да ми дадеш.“ Същото е и с вас. Когато се намирате пред някоя велика идея, Александър Велики не седи ли пред вашата бъчва и не ви ли засенчва Слънцето? Ако у някой човек се яви силно желание да стане знаменит актьор, трябва ли той да се занимава с тази идея? Не, тази идея е Александър Велики, който седи пред неговата бъчва и му засенчва светлината на Слънцето. Оставете Слънцето свободно да ви огрява. Или трябва ли да ви занимава идеята да станете голям пехливанин, та на когото се натъкнете, да го победите? С великите идеи трябва да се занимавате само през свободното си време. Преди петнадесет-шестнадесет години един български учител тръгва за Америка, но спира в Париж за известно време, докато научи френски език, който му бил необходим за Америка. Обаче, за да изкара прехраната си, той се настанил в една евангелска църква на служба, заел се да управлява ръчката на органа, за да може да свири. Един ден, като движел така ръчката на органа, замислил се за своите велики планове в Америка и забравил да движи ръчката на органа, вследствие на което той спрял да свири. Веднага органистът отива зад органа, побутва го и му казва: „Или ще движиш ръчката, или ще те уволним! Какво се забравяш?“ Сега Природата е турила в ръката на всеки човек по една такава ръчка и докато свири органът, никой няма право да мисли за нищо друго, освен за работата си. Пусне ли ръчката, и органът спира. Престане ли свиренето, всеки може да мисли, каквото иска. Значи, докато създавате характера си, вие трябва да мислите само за тази ръчка; съградите ли характера си, ще се освободите от движението на тази ръчка и вече свободно може да мислите, за каквото искате. За какво може да мисли ученикът, който свири пред своя учител? – Само за упражненията си, които от ден на ден стават все по-сложни и по-сложни. Щом свърши необходимите упражнения, той може вече да си позволи да свири, каквото иска. Той може да си позволи всякакви волности. Великите работи в света са волности, с които могат да се занимават само гениалните умове. Обикновените умове обаче се занимават с обикновени, с елементарни упражнения.

И тъй, през тази година всички трябва да придобиете качеството на взаимно уважение и почитание един към друг. Учтивостта, уважението е вътрешно, морално качество на човека. Който уважава хората, уважава и себе си. И който уважава себе си, уважава и хората. Това правило трябва да поставите като основа в живота си. Стреми ли се човек към това правило, той се намира в правия път на общото развитие на Живота.


Доброта, Истина, Красота – това е Любовта.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube