Преходни състояния на съзнанието

ПРЕХОДНИ СЪСТОЯНИЯ НА СЪЗНАНИЕТО

Двадесет и девета лекция
5 юли 1925 г.
(първият ден на Трети младежки събор)


Доброта, Истина, Красота – това е Любовта.

 

На Фигура 1 имате един кръг А. Този кръг представлява едно положително същество, което е разширило съзнанието си до известна степен. Ако това същество влезе във връзка с друго същество, например със съществото Д, което представлява друг кръг, тогава кръгът Д ще пресече кръга А в две точки на неговата периферия, а именно в точките –l и +n. Какво ще бъде качеството на енергиите, които ще протичат през точките l и n? – Енергията, която ще протече през точката l, ще бъде отрицателна и низходяща, а енергията, която ще протече през точката n, ще бъде положителна или възходяща – затова отбелязваме точките с буквите –l и +n.

Ако съществото, което представлява кръга А, влезе във връзка с друго същество, изразено чрез кръга С, ще стане смяна на енергиите: положителните енергии ще станат отрицателни, а отрицателните ще станат положителни. Ако кръгът С се свърже с друг кръг, енергиите пак ще се сменят и т.н. Сега важният въпрос е как става тази смяна на енергиите. Всички сте наблюдавали в себе си тази смяна на енергиите, но не знаете коя е причината за това нещо. Например ставате сутрин с едно положително желание: чувствате се силен, смел и решителен, лесно решавате всички въпроси – каквото кажете, направите го, съзнанието ви се разширява, стреми се към безкрайността. Обаче следобед става смяна на вашите енергии, вие минавате в негативно състояние и казвате: „Нищо няма да излезе от тази работа.“ Съзнанието ви започва да се смалява. Сутринта енергията ви се е движила от ляво към дясно, по посока +n – възходящо състояние, качване нагоре. Следобед енергията ви се е движила от дясно към ляво, по посока –l – низходящо състояние, слизане. Колкото повече съзнанието се разширява, толкова повече и връзките му се увеличават. Тогава кръгът А ще влезе във връзка и с кръга О, с който ще се пресече в точките l1 и n1. Тия кръгове нямат нищо общо помежду си. Техните центрове се намират все по периферията на другите кръгове. Например центровете на кръговете А, Д, О, С са все на периферии. В такъв случай, когато в математиката говорим за кръг, в който има стремеж да увеличава радиуса си до безкрайност, центърът на този кръг ще се намира навсякъде. С такъв кръг именно си представяме развитието на човешкото съзнание.

И тъй, общият Център, през който минава Животът, се намира навсякъде. Засега ние знаем само живота на периферията, а какво представлява същинският Живот в Центъра, това не знаем. Туй е велика тайна в Природата. Защо? – Защото Центърът на кръга, който представлява общия, целокупния Живот като център на безкрайно голям кръг, се намира навсякъде. Това показва, че човешкото съзнание може да се разширява и после по обратен път да се смалява. Сутрин съзнанието се разширява, вечер се смалява като мех. И музиката се дължи на подобно разширение и свиване или смаляване. Човек пее и свири, когато се разширява. Престане ли разширяването, престава музиката, заглъхва песента. Щом гайдата се свие, и свиренето не се чува.

Какво показва пеенето и свиренето? – Докато човек пее и свири, енергиите у него са положителни и възходящи; престане ли да пее и да свири, енергиите преминават в отрицателни и низходящи. В такъв човек се събират разрушителни енергии и той изпада в един свят на безпорядък и дисхармония. Този свят е свят на неразумност. Ето защо всички окултни школи препоръчват пеенето и свиренето като средства за тониране, за излизане от известно дисхармонично или отрицателно състояние. Изпаднете ли в някое низходящо състояние, постарайте се, макар и по изкуствен начин, да си създадете разположение за пеене или свирене. По естествен начин може да пее и да свири само този човек, който има някакъв висок идеал в своята душа. Този човек пее за своето отечество, за светли бъднини, за ангелите, за Бога – за всичко велико и красиво в света. Няма ли някакъв идеал в душата си или някаква идея в ума си, той не може да пее.

Окултният ученик, като пее и свири, той е проникнат от някаква идея. Някои хора започват да пеят, вдъхновяват се, но изведнъж дойде съмнението и те казват: „Защо ли ще пеем? Какво ще придобием с тази песен?“ – и престават да пеят. Песента е говор на душата. Не преставайте да пеете! Какво означава например тонът la? – Той е основният тон на Живота. Дойдете ли до въпроса какво нещо е Животът, вземете тона la и пейте. Кажете си: „Сега ще размишлявам върху Живота.“ След това вземете тона si. Какво означава този тон?

Отговор: Астролозите го свързват с планетата Меркурий.

Значи той представлява природният ум на човека. Това са хора с търговски наклонности, които често изпадат в песимизъм. Дойде ли човек до това положение, трябва да мине от тона si към тона la, т.е. към живота. В такъв случай човек трябва или да слезе един тон надолу, да дойде в тона la, или да се качи много нагоре, да вземе la в една гама по-високо. Когато се отива от по-ниските към по-високите тонове, има едно качване, отиване нагоре, възходящо движение, което определя Духовния живот; когато се слиза от по-високите към по-ниските тонове, има едно слизане надолу, низходящо движение, което определя материалния живот – живота на корените.

Казвам: всеки човек, който разрешава някоя задача от материален характер, непременно трябва да слезе долу. Растението например, за да мине в по-горно състояние, трябва да се зарови в земята, да премине известни пертурбации и тогава да излезе на повърхността. Тонът si сам по себе си е миньорен, затова, докато дойде до тона la, който е много по-горен, ще мине през редица страдания. И тонът la от своя страна няма да спре на своето място, но ще мине през si и ще дойде в do, което значи, че вибрациите на живота ще се видоизменят в по-високи, ще се повдигнат.

Музиката може да се употреби за трансформиране на различните състояния у човека. Например ако някой човек е много активен, за смяна на своето състояние той ще употреби миньорната гама; ако пък е чрезмерно пасивен, той ще си послужи с мажорната гама. Изобщо пеете ли, свирите ли, трябва да имате идея защо правите това. Това не значи, че ще станете музиканти или че ще използвате музиката като професия, но вие трябва да имате идея: да знаете защо ви е музиката и да я използвате като разумна проява в Природата. Някои ще кажат: „Музиката е човешко изобретение, тя не съществува в Природата.“ Питам: ако това е вярно, тогава славеят де се е учил да пее? В коя музикална школа на света славеят е следвал пеене? Ще кажете: „Малкото славейче се е учило от своите родители.“ – Добре. Ами те как и де са учили? Кой е учил първия славей да пее? – В Природата има известен шум, известни звуци, предизвикани от бученето на вятъра, от плискането на морските вълни, от течението на водата в реките и т.н. Понякога в тия звуци, в този шум има хармония, понякога той е дисхармоничен. Приятна музика, приятна хармония има в шумоленето на листата по дърветата, леко разлюлявани от вятъра! Приятна музика се образува и от течението на водите, които се удрят в камъчетата! Хармонично е шумоленето на водата в планинските извори! Всеки сам може да си произведе такава музика. Изберете си една вадичка с бистра, чиста вода, турете в нея няколко камъчета от различна големина, съчетайте ги в особен ред, така че водата, като минава покрай тях, да се създават хармонични звуци. Човек трябва да знае как да съчетава тоновете, за да създава от тях музика. Мнозина считат тия прояви на Природата за случайни, неразумни.

Питам: как се познава разумният живот? Кръговете А, Д (Фигура 1) показват, че в тях живеят разумни същества. Понеже пространството ln е непроходимо, тия същества като разумни са турили над него мост, за да могат да минават от единия бряг на другия. Значи те имат помежду си пътни съобщения. Какво показва това? – Че те са разумни същества. Щом влезете в една страна и видите, че тамошните жители са направили мостове на реките, това показва, че те са разумни. Нямат ли мостове, те не са разумни същества.

Въпрос: Ангелите нуждаят ли се от мостове?

Цялото Небе е свързано с мостове и ангелите вървят по тях. Какво представляват всъщност крилата на ангелите? – Мостове. Когато някой ангел иска да мине през непроходима местност, той простира крилата си вместо мост и минава по него. Техните крила представляват прекрасни мостове. Тъй щото, когато между две разумни същества има пътни съобщения, това показва, че те са разумни.

Сега всички съвременни хора трябва да работят, за да образуват помежду си мостове. Днес всички пътища, всички съобщения и мостове между хората са прекъснати. Вследствие на това те се намират в едно колебливо, в едно преходно състояние. Сега напредналите Същества строят мостове за съобщение на физическия с Духовния свят. Могат ли хората да си служат с тия мостове, много от въпросите, които днес ги смущават, ще се изяснят. Например някой човек възприема една идея от Разумната Природа и желае да я реализира, да я прокара в обществото. Ако мостовете между физическия и Духовния свят са възстановени, хората от това общество ще разгледат тази идея, ще я проучат добре и ако е навременна, те ще я приложат без никакъв спор помежду си.

Моята задача е да ви обърна вниманието и на въпроса за храненето. Често мнозина запитват: „Добре ли е да имаме обща кухня, или всеки сам да се храни?“ Казвам: разумните хора се хранят заедно, братски, а неразумните хора се хранят поотделно, единично. При решаване на разните въпроси хората трябва да се ръководят от Живата Разумна Природа – както постъпва тя, така трябва и те да постъпват. Например човешкият организъм е сбор от милиарди клетки, които живеят заедно и се подчиняват на един общ господар. Всички имат общ стомах, обща кухня, и затова всички заедно се хранят. Десет милиарда същества се нареждат около общата трапеза, започват да се хранят братски и всички заедно вземат участие в общата работа. Какво ще стане с организма, ако всяка клетка започне сама да си приготвя храна? – Ще се внесе разцепление в общия организъм. Правата идея изисква да се стремите към общност. Трудът е общ само между разумните същества. Ще кажете: „В този случай индивидуалността ще изчезне, ще се загуби.“ – Не, разумният човек и в общата работа ще запази своята индивидуалност, защото той ще заеме точно това място, което Бог му е определил. Всеки човек трябва да възприеме тази идея и да я развие и разработи в себе си. Желателно е всички млади братя и сестри, като дохождат в София, да разискват върху този въпрос, всички да вземат участие в кухнята. Само при общата работа хората изглаждат известни недоразумения, грапавини помежду си, а от друга страна се опознават по-добре. Общият живот е Божествен живот. Общата работа е работа за Бога.

Мнозина се питат: „Как се изразява Божественият живот?“ – Чрез Разумността. Да бъдеш разумен, значи да бъдеш благороден и отстъпчив. Разумният живот изисква взаимни отстъпки: единият отстъпва и другият отстъпва. Например имаме една торба с пари. Поставяме тази торба пред някой разумен човек, той я погледне, замине си и казва: „Сега не ми трябват пари”; мине друг разумен човек покрай нея, казва същото; мине трети разумен човек – и той я отминава: всички си отстъпват взаимно. Дойде ли четвърти, комуто са нужни пари, бръква в торбата, взема нужната сума и оставя торбата на мястото. Друг път този човек минава покрай торбата, отваря я, оставя в нея известно количество злато и си заминава. Така постъпват разумните хора. Мине ли някой неразумен човек покрай торбата, веднага се спира, замисля се и казва: „Будали са тия, които са оставили тази торба с парите насред пътя. Я да я задигна аз!“ Задига я той и я използва само за себе си. Това е култура на кражбата. Торбата е само един образ, с който искаме да изразим отношенията, които съществуват в разумния свят.

Някой ще запита: „Как трябва да постъпя, ако намеря една торба с пари на пътя си?“ Вие не трябва да постъпвате като онзи беден човек, който отишъл при един богат да му иска пари назаем. Той отива един ден при богаташа и му казва: „Моля ти се, услужи ми, имам нужда от пари!“ Богаташът му дава ключа и казва: „Вземи ключа, отключи касата, извади колкото пари ти са нужни, и като си услужиш, върни тия пари на мястото им.“ Бедният човек взема ключа, отваря касата и изважда нужната сума. Колкото пъти му потрябвали пари, той вадил от касата, но нищо не внасял. Отива тогава при богатия човек и му казва: „Вземи ключа от касата, парите се свършиха, нищо не остана в нея.“ Това показва, че ти само си вземал, а нищо не си турял – така не може да има пари в касата. Ако искате да имате пари в касата, едновременно трябва да вадите и да туряте в нея нещо. Каква идея може да имате, ако всички искате само да вземате, а нищо да не влагате? Всеки трябва да взема толкова, колкото внася – в това седи разумният живот. Някой взема хиляда лева да си услужи. След това той трябва да върне тия хиляда лева на мястото им. Тъй щото всеки сам ще води своя тефтер, без да става нужда да дохожда инспектор да ревизира сметките му. Природата държи точна сметка за всички приходи и разходи.

Казвам: каквото и да прави човек, в края на краищата ще се натъкне на важния въпрос как да уреди живота си. Като отговор на този въпрос Природата представя една малка програма, а именно взаимната жертва. То значи у всички хора да има желание взаимно да си помагат, като при това тази взаимопомощ да започне от този, който най-много се нуждае. Взаимната жертва – това е Божественият път, към който човек трябва да се стреми. Когато хората се стремят към взаимна отстъпчивост, взаимна жертва и солидарност, навсякъде в живота ще има прогрес – и в науката, и в изкуствата. Ако някой човек е с положителен темперамент n, трябва да дружи с такъв, който има отрицателен темперамент l, за да могат силите и на двамата взаимно да се балансират. Като се съберат тия двама души заедно, ще могат добре да работят: n е господар, който дава, а l е слуга, който работи. Какво ще се получи в резултат? – От тази вълна ще се получи вече готов плат. Този плат ще го купи някой човек с положителен характер. Защо не може да го купи човек с отрицателен характер? – Защото отрицателните хора сами си приготвят платовете, но не ги купуват, нито ги прилагат в живота си. Когато човек има някое отрицателно състояние, той изпитва в себе си една приятност, че може да работи, без да издава това свое състояние навън. Положителните натури пък проявяват своето чувство навън.

Окултният ученик трябва да разбира и прилага живата математика в живота си, колкото трудна и да е тя. Той трябва да прави редица опити в това направление. Иска ли човек да изправи някоя своя погрешка, или да трансформира едно свое неразположение, той трябва, преди всичко, да разбира своите вътрешни състояния. Когато изпаднете в някое песимистично настроение, трябва да знаете, че пътищата към направлението, по което се движите, са прекъснати – поставена ви е някаква пречка, някакво препятствие. Скръбта, страданията, мъчнотиите, обезсърченията в живота на човека показват, че по посоката на неговото движение са поставени спънки, които прекъсват съобщенията. Този човек няма отворен път. Какво трябва да направи този човек, за да отвори пътя си? – Има два начина, по които той ще може да си направи мост. Представете си, че този човек е купил един килограм чисто дървено масло, което иска да занесе на своя приятел. Но преди да е успял да му го занесе, той получава от своя приятел едно оскърбително писмо. Този човек се спира сега и се замисля какво да направи с маслото. Две възможности има: или да хвърли шишето с маслото на земята, или да го задържи за себе си. Коя от двете постъпки е за предпочитане? Ако той хвърли шишето с маслото на земята и го строши, това подразбира: „За да може да съществува между нас двамата приятелство, ти трябва да слезеш на Земята, да научиш законите на смирението.“ Ако пък задържи шишето с маслото за себе си, с това той иска да каже на своя приятел: „Ти не заслужаваш това масло. И да ти го дам, не можеш да го използваш, както трябва. Затова аз ще задържа маслото за себе си, понеже се надявам да изправя тази погрешка.“ Как ще изправи погрешката? – От маслото, което задържи за себе си, този човек ще приготви едно вкусно, богато ядене, и ще покани своя приятел на обед. Той, като дойде, ще си хапне добре, ще се задоволи и ще съзнае погрешката си. Ще каже: „Приятелю, извини ме, че ти написах такова оскърбително писмо. Аз бях на крив път.“ По този начин работата ще се оправи и двамата приятели ще бъдат радостни и весели. А това не е нищо друго, освен поставяне на мост между тези двама приятели. Мостът възстановява техните отношения. От чисто практическо гледище за предпочитане е шишето с маслото да остане у вас, отколкото да го хвърляте на земята. Затова казвам на всинца ви: не трошете шишетата си!

С какво се отличават младите хора, младото поколение? – То търси лесния път. Младите искат да постигнат своите идеали изведнъж. Например ако някой млад се заеме да свири едно трудно класическо парче, той иска изведнъж да го изсвири, без много труд и усилия. Но представете си, че Природата изисква от този млад човек сам да си направи инструмента, сам да си създаде музикалната пиеса и най-после сам да я изсвири. Колко време, каква дълбока концентрирана мисъл се изисква от този човек, за да може той да създаде инструмента, да композира пиесата и след това да я изсвири! Всеки човек може да стане учен, това е въпрос на времето само, но за това се изисква усилена деятелност, без колебание и страх.

Сега, ако искате да проверите истинността на всичко, казано дотук, трябва да направите поне един опит, но без подозрение, без съмнение. Изключите ли съмнението и подозрението от ума си, на сто опита ще имате само едно изключение. Ако човек има вяра, той ще може само за един месец, вместо за цяла година, да разреши и проучи и най-сложните математически задачи. Мнозина мислят, че ученето е трудна работа. Ученето е трудно само тогава, когато в ума на човека има малко Светлина. Причината, дето някои хора не могат да учат, седи в това, че те не мислят право, не разсъждават добре. Следователно те имат малко Светлина в ума си. Който има много Светлина, той учи лесно, добре. Светлината усилва енергията на мозъчните клетки. Умът на човека се нуждае от повече вътрешна светлина. Тази вътрешна светлина се добива само чрез вярата. Съмнението, подозрението загасват вътрешната светлина. Например решиш някоя задача, но се усъмниш нещо: веднага спираш задачата, не знаеш накъде да вървиш – в ума и в съзнанието ти настава мрак и заблуждение. След време отново се вдъхновиш, придобиваш вяра и започваш да работиш нататък. Така работиш четири-пет години върху задачата и най-после я свършваш. Дойде твоят професор, учен и способен човек, преглежда задачата ти и намира една малка погрешка в десетичните числа. Нищожна, малка е погрешката, но трябва да се поправи. Питам: тази малка погрешка изменя ли вашето естество? Прави ли ви морално по-лоши, отколкото сте били по-рано? – Не. Ако обаче направите тази грешка в живота си, тя ще се отрази зле върху характера ви. Ако дадете пари на някоя вдовица и към определената сума прибавите една стотна част от стотинката, какво ще спечели вдовицата от този малък придатък? – Нищо няма да спечели. Но имате ли такава малка част от енергията на някоя разумна природна сила, тя ще има грамаден ефект и с нея ще можете да дигнете Земята нагоре в пространството. Що се отнася до парите, стотинката не играе някаква важна роля, но ако стомилионната част от стотинката представлява някаква силова линия на Живота, тя ще има грамаден ефект.

Следователно малките подтици, които имате в живота си, изразени в мисли, чувства, желания, знания, са все такива силови линии с грамаден ефект в своите действия. Често казвате: „Тия неща са малки, нищожни.“ Казвам: в малките, в дребните, в нищожните неща седи величието на човека. Щастието на човека иде от момента, когато той започва да обръща внимание на малките силови величини в живота си. Например яви се у вас малкото желание да ставате сутрин рано и да размишлявате, но като се събудите сутринта, поогледате се наоколо, усещате, че в стаята ви е студено, и веднага отлагате желанието си за друг път. Казвам: щом е дошло това благородно желание у вас, не отлагайте, изпълнете го веднага. Станете рано, измийте се, облечете се и започнете молитвата си. Изпълните ли това малко желание, от този момент ще започне и вашето повдигане. Ако отложите или напълно отблъснете това желание, от този момент ще се зародят всичките ви нещастия. Когато човек се моли, трябва да бъде прав, бодър. Никога не се молете седнали. Когато здравият човек се моли на Бога, неговото естествено положение е да бъде изправен на краката си: главата му да бъде свързана с центъра на Слънцето, а краката му – с центъра на Земята. Ако някой лежи на гърба си и иска да се моли, няма да може – ще го нападнат кошмарни състояния, защото земните енергии подпушват гръбначния му стълб. Когато поставят човека с лице към земята и го бият отгоре, той може да се моли добре, защото пак се намира в зависимост от Слънцето.

Казвам: най-важно за всички е да се свързвате с положителните сили в живота. Съмнението, подозрението и ред отрицателни състояния могат да дойдат у вас, но вие не се стремете да ги изкоренявате. Оставете реката да си тече, не правете бентове по нея! По същия начин не се стремете да изкоренявате злото, което също като реката е едно течение. По-лесно е човек да вземе няколко греди, да ги тури като мост над реката и да мине по тях, отколкото да мине с колата си под бента на реката. Съвременните хора са подпушили днес много реки, направили са бентове, но какво са спечелили от това? – Редица нещастия. Отсега нататък мостове трябва да се правят, а не бентове. Никой не може да подпушва, да спира силите на Природата. Върху тях трябва да се поставят мостове, разумни съобщения. Двете течения – l и +n, положителното и отрицателното, трябва да бъдат в ръцете на човешкия разум: той трябва да ги владее. Когато едно разумно същество от Духовния свят иска да премине от едно състояние в друго, хваща двете дръжки – на положителната и отрицателната сила, които веднага взаимно се унищожават, и то се качва нагоре в пространството; като смени състоянието си, оставя тия две дръжки. По този начин всички хора могат да трансформират състоянията си. Хванете ли с вяра положителното и отрицателното в живота си, вие ще преминете от другата страна на реката като по мост. Постъпвате ли така, няма да има мъчнотия в живота ви, която да може да ви спъне. Всички мъчнотии могат да се преодолеят с вяра.

Често казват за някого: „Този човек е много груб.“ За друг някого казват: „Този човек е много благороден, деликатен в отношенията си.“ Коя е причината за това различие? Защо единият е груб, а другият – мек, деликатен? – Това се дължи на материята, от която са създадени техните тела. Материята, от която е направено човешкото тяло, е разнообразна. Колкото един човек е по-груб, толкова по-голям брой от неговите клетки са от низш животински произход; колкото човек е по-мек, по-деликатен, толкова по-голям брой от неговите клетки са от по-висок органически произход.

И тъй, сега от младите се изисква нова, положителна вяра. В какво седи тази вяра? – Вяра без съмнения! Съмнението да седи отвън, вярата – отвътре! Страхът – отвън, Любовта – отвътре! Глупостта – отвън, Мъдростта – отвътре!

Сега ще ви представя няколко положения за размишление. Представете си, че вие сте слуга при един горд, честолюбив и своенравен господар, но имате силно желание да учите. Как ще изкажете своето желание пред господаря си, за да се съгласи той да му работите и същевременно да ви издържа в училището?

Второто положение: вие сте беден човек, търсите някаква служба, но нямате от никого препоръка. Отивате при някой господар, искате да ви назначи на работа. Как трябва да се представите пред него, да изявите своята работоспособност?

Третото положение: вие сте болен човек. Преглеждат ви няколко лекари и всички констатират, че страдате от тежка, неизлечима болест. Въпреки всичко това у вас има силно, непреодолимо желание да живеете, да бъдете здрави. Какво трябва да направите?

Отговор: Да се обърнем към Бога.

Да, с обръщането си към Бога човек ще може да разреши всички задачи, всички мъчнотии в своя живот.

Упражнение: Всички прави! Движение на ръцете нагоре, после – надолу, след това – в кръг. При тия движения ще произнасяте бавно следното изречение: Доброта и смирение всичко решават в света. Като кажете думата доброта, ръцете горе, при смирение – ръцете долу; при всичко решават в света – ръцете в кръг. След това бавно се изнасят напред и после се спускат надолу.


Доброта, Истина, Красота – това е Любовта.

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube