Възпитателната сила на страданията

ВЪЗПИТАТЕЛНАТА СИЛА НА СТРАДАНИЯТА

Трета лекция
2 ноември 1924 г.

– Любовта ражда Доброто.

– Доброто носи за нас Живот, Светлина и Свобода.

 

Прочетоха се работите върху темата „Отношението между психологията, логиката и етиката“.

За следния път ще пишете върху тема №2: Първата отличителна черта на мисълта.

Върху тази тема, по която писахте, ще ви задам няколко въпроса: Граматиката ли се е образувала по-рано, или речта? Логиката ли се е образувала по-рано, или първото съждение? Моралът ли се роди по-рано, или отношенията на човешката душа?

Значи граматиката, сама по себе си, не е съществувала преди човешкия дух, който е създал речта. Човешкият дух е създал граматиката. Всяка реч трябва да се изкаже по един или по друг начин: думите трябва да се нареждат по един специален начин. Между всички предмети в света трябва да има известно отношение или известно съпоставяне. Две граматики има в света: едната е граматиката, в която речта свободно се изразява, с каквито думи иска, наредени съвсем свободно, по дух. Другата граматика е на буквата. Там думите вървят в строг ред, една след друга, както войниците вървят последователно и по определен ред. Но този ред не е еднакъв във всичките народи. В българския език обикновено глаголът се поставя в началото, а има езици, в които глаголът се туря накрая. В немския език например, след като изкажеш едно дълго предложение, накрая ще туриш глагола. Питам: защо според българската граматика и реч глаголът се туря отпред, а според немската – накрая? Разбира се, и там има изключения. Ще кажете: „Това е свойствено на езика.“ Как мислите, защо на един език е свойствено да туря глагола в началото, а на друг език е свойствено да туря глагола накрая?

Отговор: Защото едните първо мислят и после действат, а другите първо действат и после мислят.

Значи българите първо действат и после мислят, а германците първо мислят и после действат. Всички съгласни ли сте с това?

Отговор: Фактически германците повече действат, отколкото българите.

Но германците са били философски народ. Те после, по примера на англичаните, взели ново направление и се отказали от философията. И може би за в бъдеще граматиката им пак ще се измени.

Забележете друго: в английската граматика има навик, стремеж думите да се съкращават, докато германците разширяват думите. Питам: защо между англичаните и германците, които са от една и съща раса, съществува това различие? Това са въпроси, които можем да си зададем, без обаче да ги решим сега. Има и други въпроси. Знаете ли коя дума се е появила най-първо в човешката реч? Има ли някой от вас, който е чел нещо за това?

Отговор: Според науката най-първо са се явили съюзите, или подражателните звуци.

Тъй, съвременните научни изследвания показват, че когато човек почне да заболява, най-първо той изгубва съществителните имена. Туй показва, че те са от по-нов произход. След туй той изгубва прилагателните, после глаголите, а в речта му остават само съюзите. И когато човек почне да оздравява, думите се възвръщат пак по същия начин, по същия ред. Когато човек не може да употреби съществителните, той употребява глаголите например вместо да каже секира, той казва: това, което сече, и т.н. И действително, първата реч на човека е била едносложна, отпосле е станала двусложна.

Въпрос: Кой е първият слог, който е бил произнесен.

Той е като първата дума: съдържал е в себе си всичкия смисъл на живота.

Вие сте изучавали в геометрията триъгълниците, нали? Всички триъгълници, които съществуват в геометрията и каквито има още ненаписани, вие знаете, че носят в себе си една първична идея, точно определена. Също и всички криви линии, които съществуват в света, от какъвто характер и да са, имат смисъл във висшата жива геометрия, в която всичко е осмислено. Там, по отклонението на ъглите на каквито и да е линии в даден случай, може да се съди за характера на разумното действие. Да кажем, че едно същество прави отклонение на един градус, друго – на два, трето – на три. Какво заключение ще направим за движението на туй същество? Или ако хвърлите в пространството едно тяло с голяма бързина, какво ще стане с него, ако срещне някакво съпротивление в средата, в която се движи? Преди всичко числото на градусите ще покаже силата, с която се движи тялото – колкото повече са градусите, толкова силата е по-голяма и бързината е по-голяма. Отклонението пък ще зависи от средата, в която се движи тялото – щом отслабне силата, по същия начин и отклонението ще изчезне. Но и силата, с която се хвърля този предмет в пространството, и тя трябва да има известна идея. Ако ние хвърлим едно тяло в пространството и то не срещне никакво съпротивление, какъв ще бъде пътят му?

Отговор: Във физиката законът на енергията казва в какъв случай тялото се движи праволинейно и равномерно.

Да, съвременните физици са прави, но така е само в Божествения свят – само там всичко е в хармония, няма никакво противодействие.

Сега вие сте млади, нали? Можете ли да пишете върху темата Една от основните черти на младия? По какво се отличава младият човек?

Отговор: Младият има голям ентусиазъм и вяра за осъществяване на идеите и светлите неща в живота, а старият човек си казва, че тези работи са неосъществими в този живот.

Друг въпрос: Кое прави човека млад?

Отговор: Стремежът.

Не е стремежът. Стремежът на младия е като стремежа на една граната – в тази граната има взривно вещество. Значи у младия има заложени енергии, които го правят млад, а понеже у стария тия енергии са изразходвани, той е стар. Но и младият може да остарее за двадесет и четири часа: ако хипнотизираме един млад, т.е. ако му внушим, че е стар, той може да остарее; и ако турим стария човек в един дълбок хипнотически сън в пета степен и му внушим, че е млад, и той може да се подмлади. В новата психология трябва да се пазите от следното: ако не разбирате законите на Природата, то дълбоките преживявания, дълбоките морални сътресения, изживени неправилно, могат да ви състарят преждевременно и да ви лишат от енергията на вашата младост. Когато пък старият преживее една радост правилно, той се подмладява, добива нови енергии.

Второто положение: и младият, и старият мислят, но има разлика в тяхното мислене. Ето де седи разликата. Да кажем, че пред мен има една ябълка, добре развито десетгодишно дърво със своите плодове, а в ръката си държа една ябълкова семка. Питам: семката ли е по-голяма, или ябълковото дърво? – Семката. В тази семка има скрит смисъл, идея има в нея. Младият човек в това отношение е една семка, която трябва да се развие: той още не е проявен в своя живот. Мисълта у стария човек се е проявила и реализирала в живота, неговите енергии са изразходвани, станали са кинетични. Ако той действително е изразходвал своите енергии и затова е остарял, питам тогава: според закона на прераждането той, след като мине в другия свят и после отново се роди като млад, отде ще вземе енергии? Не, старостта е нещо посторонно за човешката душа, то е нещо външно. И наистина, всички стари хора чувстват, че са млади, а само тялото им е остаряло отвън. На душата не е свойствено да остарява: това са вторични състояния – те са наложени на хората чрез внушение. С хиляди години хората са си внушавали, че са стари и остаряват, че и другите хора около тях ще остареят и остаряват. Затова човек, като мине четиридесет и пет, петдесет, шестдесет години, идат при него мислите на хилядите поколения и му казват: „Ти си вече стар.“ И той казва: „Хайде, да бъде, както вие казвате.“ За да не остарееш, ти трябва да бъдеш гений – да се бориш с тези мисли. Но тогава вашата работа ще мяза на тази, която направил един турски ходжа. Донесли на този ходжа едно дете – да го кръсти по православен начин, понеже в това време попове нямало: всички били забягнали. Той взел детето, потопил го във водата и казал: „Тъй да бъде, както вашият поп кръщава!“ Извадил детето от водата и пак го потопил, като повторил същото. Направил това три пъти и така кръстил детето.

Законът на внушението има тази мощна сила, че много пороци в света, както и много добродетели, се поддържат от него. Техният подтик иде от внушението. Някой път човек казва: „Аз ще извърша едно престъпление.“ И той чувства, като че нещо подобно е заложено в него. Но това не е негова мисъл, това е внушение от някои низши сили. И обратното се случва: някой път човек иска да направи добро някому. Това е пак внушение на някои добри хора или на добри същества – висши сили. В какво седи възпитанието? – Винаги да се внушава Доброто, винаги да се поддържат внушенията на добрите сили и да се пази връзката с тях.

Вие, като ученици на тази Школа, има да се борите с някои наследствени мисли, които трябва да преодолеете. Разбира се, мъчно е човек да се бори с тях, но ако разбира закона, все-таки ще може да си помогне. По това има много научни данни. В геометрията например има определени черти, с които може да се представи известен порок. Но ако ви покажа някоя линия на даден порок, при сегашното ви състояние вие ще мислите само за него и порокът ще се залепи при вас като кърлеж. Например случвало ви се е, като говорите на някой човек нещо, той направи една гримаса с устата си, извади горната си устна малко навън, а долната постави малко навътре, при което се образува една крива линия. Но голяма опасност представлява за вас това: да съдите за човешкия характер по тия положителни (в низходяща степен) данни. Вие нямате право да се произнасяте за някой човек. Можете да съдите за характера на човека само геометрически и математически. Човек има на лицето си данни, които са постоянни, и за тях той може да се произнася. Аз мога да определя характера на човека от големината на неговото око, на неговия нос, от дебелината, големината и дължината на неговата уста, от дължината на неговите уши, от широчината и височината на неговото чело, от големината и формата на неговата брада и т.н. Това са основните черти във всеки човек.

Сега, ако разглеждаме едно голямо ухо, ще забележим, че то има и добри, и лоши страни. Наблюдавано е, че хората с големи уши са щедри, а хората с малки уши са стиснати; същевременно хората с големи уши обичат широкия живот. Това е съвпадение на една добра и една лоша черта. Те са вероятности, математически вариации, но чрез ред наблюдения може да се установи един положителен закон. Има известно съотношение между ухото и главата. Правилното ухо трябва да бъде толкова голямо, колкото е големината на носа; правилно е и веждите да бъдат почти толкова големи, колкото е дължината на носа. После, челото трябва да представлява една трета от големината на цялото лице, носът – също една трета от лицето, брадата – също една трета. Това е в правилното лице. Тази правилност не зависи от стремежите ви, но зависи от онази разумна връзка между вашите чувства и мисли.

Сега ние говорим за правата мисъл. Може ли някой от вас да ми каже с какво се отличава правата мисъл? Правата мисъл има ли някои отличителни черти, с които се характеризира в дадения случай като права, или не? И най-после, можете ли да изкажете една права мисъл с каква и да е дума?

Първичният език на човечеството е бил образен: щом произнесеш някоя дума, в тебе изпъква един образ. Вземете например думата река. Щом я произнесете, тя извиква в ума ви един жив образ. Източните езици са били образни, в тях идеята е изпъквала ясно. Вземете например съвременните езици: има много думи в тях, които не произвеждат почти никакъв образ. Ако обаче кажете: гладен съм, жаден съм, болен съм, тези изрази винаги произвеждат образи в нас – силни думи са те. И тогава, колкото думи намерите в един език, които да произвеждат образи, те са силните думи; другите думи са вторични. За да разберем техния вътрешен смисъл, ние ги тълкуваме. Един ден и те ще добият образи, има шанс и за тях. Една дума, която няма образ, е например думата шанс. Какво означава тази дума? „Има възможност да бъда назначен“ – това значи шанс. Тия думи, които имат образи, са разумни. Думите пея, плача са образни. Ние трябва да се стремим да изработим един образен език. Всяка дума да има жив образ, защото, когато всяка дума има или придобива образ, тогава езикът става понятен и разбран за нас. Има един животински или предметен език: той е материален език, само за задоволяване – такъв е езикът на вълка. Нему трябва само овцата, за да я изяде. После, има един идеен език на хората, на човеците – той е образният език, който е отривист. В него вече проличава идея. Той обхваща живота, светлината и свободата на човека. Има и един трети език – разумен, съзнателен, език на ангелите, който също тъй е образен – той включва Любовта, Мъдростта и Истината. Често ние говорим за добрия живот. Казваме добър живот, но в какво? Понятието добро за вас не е определено. Какво нещо е добър човек? Въобще българинът под добър човек подразбира човек, който може в даден случай да ти помогне, да те нахрани и да ти услужи; под лош човек се подразбира този, който в даден случай не ти прави никаква услуга, не те приглежда, не те нахранва.

И тъй, в какво седи правата мисъл? Срещна те и казвам: „Искам да ми кажеш една права мисъл, аз се нуждая от нея.“ Ето как ще кажете една права мисъл. Допуснете, че някой минава покрай вас и ви казва: „Слушай, приятелю, искам да ми дадеш един съвет. Взел съм тази тояга и мисля да набия с нея един човек, но ще направя това, което ти ми кажеш. Да го бия или да не го бия?“ Ако ти му кажеш да го набие, понеже неговата чест е накърнена, та друг път да не си позволява да говори по негов адрес, ти си казал една мисъл, която не е права. Защото някоя вечер той пък ще набие приятеля ти, а може да набие и тебе. Значи ти даваш един съвет, който води към лоши последствия. Не, кажи му: „Защо трябва да го биеш! Остави го, тази работа ще се оправи сама по себе си, ти имаш сега по-важна работа.“ С това ти му казваш една права, една трезва мисъл.

Ще ви задам друг въпрос: трябва ли да причиняваме на хората страдания, или не?

Отговор: Вие казахте: нито увеличавайте, нито намалявайте страданията на хората. Онзи, който знае да причинява страдания, нека причинява, но не и всеки.

Сега забележете: има известна зона на Земята, която почти обхваща цялата бяла раса, дето страданието е преувеличено по причина на силно развитата им нервна система. Да страда човек, това е голяма привилегия. Природата гледа много благосклонно към всички същества, които страдат; тя не е благосклонна към онези, които не страдат. Радостите са само последствия на страданията, те са плод на страданията. Човек, който не е страдал, не може да има този плод – Радостта. Ние говорим обаче за разумните страдания, защото има и неразумни страдания. Разумните страдания в Природата са една привилегия. Ще знаете – туй е един закон. Затова ще се радвате на тази привилегия, която ви дава Невидимият свят. Ако вие отидете в една кръчма да се напиете и някъде си пукнете главата, а след това страдате, туй не е разумно страдание. Но когато страдаш вътрешно, морално за някаква идея и в резултат на това изгубиш всичкото си богатство, общественото си положение, това вече е една привилегия за теб. И според закона това страдание ще ти донесе радост. Вие трябва да проверявате този закон. Когато вие страдате по този начин, считайте, че това е една привилегия, дадена ви от Природата. Природата, или Бог, винаги изявява своята благосклонност към вас чрез страданието. И първият акт на Бога, първото проявление на Бога – ограничението – Му създава вътрешни страдания. Той усеща в Себе Си такова страдание, за което вие нямате понятие. Но Той знае, че плодът на това страдание ще бъде за благото на човечеството, за което Той създава тази привилегия. Той счита в Своята премъдрост, че туй Му е потребно.

Следователно разумното страдание лежи в основата на Живота. Има някои от вас, за които, като влязоха в Школата, започнаха разумните страдания. Те казват: „Значи тази работа не е за нас.“ Ами тогава коя работа е за вас? По-лека работа за човека от страданието няма. За страданието не се изискват никакви разноски – няма да му наемеш отделна стая, то ще живее с тебе заедно. То казва: „Аз съм от благородните, ще живея в дома ти и нищо няма да харчиш за мене, аз съм много скромно.“ При това туй вътрешно морално страдание придава дълбочина на човешката душа и широчина на ума. Защото човек, когато страда, мисли. Туй страдание не парализира човека, но му дава подтик да мисли.

Въпрос: Трябва ли да причиняваме страдания на другите?

Не им причинявайте, но не ги лишавайте от техните страдания. Защото ако ги лишите от страданията им, тогава именно ще им причините страдания. Защо? – Щом премахнете онова страдание, което Природата им е дала, вие ги лишавате от техните необходими естествени страдания, а им причинявате други, изкуствени страдания. Не разбирам да бъдеш хладнокръвен към чуждото страдание, но да не го чоплиш. Ако имаш такова едно страдание и аз дойда у дома ти, няма да правя никакъв въпрос за твоето страдание – то е нещо свещено, но няма и да го бутам, за друго ще се разговаряме. В духовните страдания винаги има една връзка, една непреривност, а във физическите страдания тази връзка не съществува. Например вие боледувате и си казвате: „Само да оздравея, ще бъда благодарен на Бога.“ Но като мине болестта, вие забравяте Бога. Значи в страданията ви няма духовна връзка. Вземете например живота на пияниците: колко бой са яли, колко тегло е пренесла тяхната глава за това пиянство, но всичко забравят и пак пият! И дълго време още трябва да ги бият, за да извадят една малка поука. Това не е страдание, това е животинско състояние. Страданието е нещо разумно – то спада към Божествения свят.

Сега ще ви задам друг въпрос: трябва ли да злоупотребяваме с доверието на един наш приятел? А след като злоупотребите, какъв е церът, с който може да се възстанови доверието?

Отговор: Явно е, че не трябва.

Не само че не трябва, но доверието трябва да го считате като нещо свещено. Аз говоря за онова доверие, когато някой приятел си отвори душата към вас и счита, че във всички случаи ти ще постъпиш с него тъй, както би постъпил със себе си. Значи не само че не трябва да злоупотребявате, но неговото доверие спрямо вас трябва да считате като нещо свещено. Туй е едно правило за всинца ви, което трябва да си запишете. У всеки човек има една физическа личност и друга – духовна. У всеки едного от вас има един Божествен човек, който всякога говори Истината; у него всякога има стремеж към Истината. Ще каже някой: „У мен няма нищо Божествено.“ Да, но ти страдаш, а туй, което страда в тебе, то е Божественото, което изпитва туй морално страдание. От външния свят вие няма защо да се тревожите. Всички трябва да подкрепяте Божественото, което се развива у вас.

Сега какъв е церът, за да се възстанови това доверие отново? Да кажем, че един ваш приятел ви се е доверил напълно, но вие сте злоупотребили с неговото доверие. Сега, за да възстановите изгубеното доверие, вие ще му се доверите напълно, ще му дадете той да разполага с вас тъй, както със себе си – ето ви церът. По-рано той ви е дал пълно доверие, без да иска вашето; сега по обратния път, за да възстановите туй доверие, което сте нарушили, вие ще му дадете доверие – той да разполага с вас. Само да не попаднете в положението на онзи германски професор, който правел психологически наблюдения и опити за изваждане двойниците на хората от телата им. Той често правел такива опити с един свой ученик. Един ден професорът решил да направи следния опит: да извади своя двойник и да го тури в тялото на ученика си, а двойникът на ученика да влезе в неговото тяло. Но като направил този опит, ученикът се забъркал в тялото на професора и не могъл да излезе навън. Но и професорът в това младо тяло не могъл да помогне на своя ученик. Разбира се, след дълги усилия той сполучил да се оттегли, но трябвало да мине през големи страдания. Сега правя сравнение със стария и новия морал: това са студентът в тялото на професора и професорът в тялото на студента. Това е един от опасните опити, там се забатачват хората. Старият професор да влезе в тялото на младия студент, иди-дойди; но младият студент да влезе в старото тяло на професора, това е тежко. В Природата има известни стари идеи и когато човек дойде до известна възраст, те се явяват, изпъкват в съзнанието му и лицето му става вече старо. Забележете у евреите: като дойдат до известна възраст, всички заприличват на расата си – по своя типичен нос, по очите си и др.

Може ли някой от вас да даде определение на думата доверие? Кога имате доверие? Представете си, че ви гонят, а вие сте на брега на една река и трябва да я преплавате. В реката има една лодка с лодкар. Сега вие ще се спрете ли да видите кой е този човек, че после да му се доверите? Не, вие веднага влизате в лодката и си казвате: „Каквото Господ даде.“ В неговата лодка вие се чувствате сигурен. Тъй че някой път доверието ви се налага. Ти влизаш в лодката, не знаеш какво може да стане, но от лодкаря зависи – той може да те предаде на този, който те гони, а може и да те запази. Но човек при известни случаи напълно може да се довери на друг човек. Въобще в такива случаи, когато човек напълно и изведнъж се довери на някого, той не остава излъган, освен с малки изключения. В душата има едно качество: тя схваща интуитивно, че във всеки едного има една добра страна. И ако ти се довериш напълно на някой човек, рядко са случаите, дето той може да злоупотреби с тебе. Ако се довериш на някой човек напълно и изведнъж, изключенията са много редки, но ако му се довериш с разсъждения и умувания, изключенията са повече. Например някой те гони, ти влизаш в една къща и веднага имаш пълно доверие на хората в нея, защото няма друг изходен път – тия хора на часа ти помагат. В дадения случай това се дължи на доверието, което имаш към тях – то ги кара да ти помогнат. Доверие има даже и у животните. Ако човек има вяра, и те спазват този закон. Един свещеник ми разправяше за една своя котка. Той имал пълно доверие в нея, че тя в негово отсъствие няма да направи никаква пакост. Сутрин, когато свещеникът излизал на работа, тя отивала на вратата да го изпрати и докато той се върнел, тя не бутала нищо, освен ако той Ă остави нещо. Тя съзнавала, че имат доверие на нея, и не бутала, не искала да злоупотреби с доверието, което Ă се давало. Това е една характерна черта.

У всеки човек има Добро. У всички хора има по една добра черта. Не мислете, че сега трябва да придобиете Доброто. Не, то е вложено във вас – изисква се само време, т.е. благоприятни условия, за да се прояви. Създаването на тия условия пък зависи от вас.

 

– Любовта ражда Доброто.

– Доброто носи за нас Живот, Светлина и Свобода.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube