Великата погрешка

ВЕЛИКАТА ПОГРЕШКА

Осма лекция
7 декември 1924 г.


– Любовта ражда Доброто.

– Доброто носи за нас Живот, Светлина и Свобода.

Размишление

Прочетоха се работите върху темата „Хармоничните черти на подсъзнателните, съзнателните и самосъзнателните действия“.

За следния път пишете върху тема №7: Ролята на свръхсъзнанието.

Да излязат трима души на дъската да напишат три геометрически фигури и три букви.

Уточнение: Трима ученици Колю Каишев, Георги Томалевски и Кръстю Христов, начертаха кръг, елипса и пентаграм и три букви: А, Т и Д.

В миналото упражнение бяхте начертали триъгълник с точка. Какво означава триъгълник с точка? Гледан отгоре, той представлява пирамида, а тя означава човека в своето проявено естество. Триъгълникът, сам по себе си, показва движение, проявление и посока на своите сили. Триъгълникът с точка пък винаги показва проекция на пирамида, гледана пак отгоре.

Сега, като ви погледне човек, вие се безпокоите да не би да се разгадаят тайните, които се крият във вас. Не, аз гледам на вас само като на една проекция. Носът ви например е само една проекция – вие не сте в носа си. Челото ви е пак една проекция. Челата на някои хора са големи, а на други – малки. Носът у някои хора е голям, а у други – малък. Защо? – Защото някои хора са се проявили повече, а други – по-малко. Тия хора, на които носът е малък, са още в движение. Следователно само една малка част от тях се е проявила. Тъй щото, за да види човек какво представлява всъщност, изискват се много съществувания. Затова астролозите поставят всички хора в един голям човек, когото наричат Адам Кадмон.

Значи всеки човек на Земята не представлява някакъв съвършен образ, а само едно малко отражение на големия човек. Вземете например едно млекопитаещо – една крава или един вол – те представляват ли човека? В известно отношение само те представляват нещо подобно на човек, а именно: волът има две очи и човекът има две очи; волът има нос и човекът има нос; волът има уста и човекът има уста; волът има две уши и човекът има две уши. Волът обаче има рога, човекът – няма. Вземете коня. По какво се отличава от човека? – Конят няма ръце, но има копита. Във всички млекопитаещи има нещо, по което се отличават от човека. Начинът на строежа на челото у коня не е такъв, какъвто е строежът на челото у човека. При това конят има опашка, а човекът няма. Каква роля играе опашката у животните? Какво ще кажат естествениците за това?

Отговор: Тя спомага на движението.

Опашката у животните е свързана с гръбначния стълб. Следователно, когато тя се раздвижва, мозъчните течения се регулират и с това се спомага за правилното им движение. Тя е регулатор. Когато някое животно изгуби присъствието на духа, то свива опашката си; когато то мисли, опашката се движи нагоре и надолу. Това показва, че животното е в отлично настроение на духа. Не мърда ли опашката си, то е болно. Този регулатор у човека е преминал отпред на лицето му. Той се съсредоточава в носа. Животното мисли с опашката си, т.е. неговата деятелност се регулира чрез опашката, понеже то върви хоризонтално със земята. Посоката пък, в която човек се движи, е обратна на тази у животните, затова той регулира своите мозъчни течения чрез носа си. Ако се махне носът на човека, той вече не може да мисли правилно. Чрез носа се проектират известни сили от Духовния свят. Интелигентността на човека обаче не седи в самия нос. Ако направят изкуствен нос на някой човек, той ще бъде ли интелигентен? – Не, носът трябва да бъде жив, да бъде създаден от свръхсъзнанието на великия човек. Например много от вашите носове са в проекция още, те са в ембрионално състояние, т.е. още не са развити.

После, челата ви също тъй се намират в ембрионално състояние. Значи пред вас седи дълъг период от време, през който Духът ви трябва да работи, за да формира едно добре и правилно развито тяло. Аз наричам правилно развито тяло онова, което издържа на всички мъчнотии и не се поддава на слабости. Страхът например се дължи на тялото. Ти чувстваш, че ще те набият, и се уплашваш. Тогава към коя категория ще турите страха: към подсъзнателните, към съзнателните или към самосъзнателните сили? Когато човек хуква да бяга, той съзнава ли това?

Отговор: Не съзнава.

Съзнанието се явява отпосле. У човека има и съзнателен страх, но тук влиза вече разсъждението, а първоначално страхът е в подсъзнанието. Например, като ти кажат пожар, ти хукваш да бягаш, не мислиш много. Ти не съзнаваш пожара, но самата дума пожар дава вече подтик в твоето подсъзнание. След като помислиш малко, виждаш, че при дадени условия пожарът е несъвместим, и страхът изчезва.

Сега защо искам да развиете темата за съзнанията? Често във вашия живот се заражда обезсърчение. Някой път вие се считате за гениални, мислите, че ще разрешите всички въпроси. Седите в стаята си, разхождате се, махате ръцете си натук-натам, като че всичко можете да направите. Питам ви: откъде е дошло това състояние? Вие не знаете, но се разхождате смело нагоре-надолу, доволен сте от себе си. Мине обаче известно време и състоянието ви се изменя – вие се посвиете малко в черупката си, казвате: „Тази работа не е за мен!“ Значи дошло е самосъзнанието, което ви казва: „Ти си дребнав човек.“ Най-първо иде подсъзнанието – ти се разпущаш; после иде съзнанието – ти се посвиеш малко; най-после иде самосъзнанието, при което ти ставаш на запетая и казваш: „Що ми трябва това нещо! Я да си гледам своето положение.“ Питам ви: как се явяват тия психологически състояния? Ще кажете, че идват от подсъзнанието. Но кой бута тия бутончета? Най-после ти не спираш и тук: ти влизаш в една област на обезсърчение. Обезсърчиш се, обезвериш се, изгубваш посоката и на подсъзнанието, и на съзнанието, и на самосъзнанието, и се намериш в мъгла. В коя област влиза човек, след като напусне самосъзнанието? Аз ще си послужа с една математическа вероятност. Когато чувствате състояния на обезсърчение, аз ги уподобявам на един плод, който преждевременно е откъснат от вятъра и седи долу при корена си. Всяка ваша неузряла мисъл, като падне на земята, трябва веднага да се трансформира и отново да се подеме от корените на живота, да Ă се даде нова форма, нов живот. Вие, като не разбирате закона, като не съзнавате тази работа, казвате: „Все ще излезе нещо от този плод.“ Но дойде някоя малка буря, раздруса дървото и плодът пада долу. Вие не можете да си обясните това, защото не можете да чуете вятъра, глух сте малко, но виждате ябълката, паднала долу, при дънера на дървото. Вие виждате вашия идеал, паднал на земята, и казвате: „Отиде идеалът ми!“ – Не считайте, че това, което е горе, е идеал. Идеал може да бъде само узрелият плод! И този идеал никога не пада от вятъра. Той е жив и ще чака вие сами да го откъснете.

Та казвам: тъй падат и някои от вашите мисли и желания, вследствие на което вие се обезсърчавате. Вземете куклата на едно малко дете и то ще се обезсърчи. Защо? – Няма с какво да се занимава. Същият закон се забелязва и у възрастния човек. В човешкия ум, в човешкото сърце трябва да има мисли и желания, които да останат на Дървото на живота, каквито и бури да се явят.

Какво означава начертаният кръг (Фигура 1), на какво е емблема кръгът?

Отговор: Той представлява един завършен цикъл.

Вземете например, когато хората се годяват – турят им по един пръстен, т.е. по един кръг на ръката. Питам: тяхната работа завършена ли е? – Не. Кръгът в този смисъл означава впрягане в някаква работа. Значи кръгът всякога означава една определена деятелност на човека. Добре е, когато мислите ви са разхвърляни, да си чертаете малки кръгчета (Фигура 4). Тези кръгчета означават, че деятелността на човека постепенно се разширява.

Какво означава буквата А, написана в кръга? – Този знак на Фигура 5 е взет от египетската азбука. Той показва, че египтяните, които са тръгвали в пътя, са били изправен народ. Буквата А всякога означава самосъзнание. Казва се аз, то значи: аз, който определям своята деятелност, мога да мисля, самосъзнавам се.

Какво означава буквата Т, написана в елипсата (Фигура 2)? Защо написахте тази буква именно?

Отговор: Аз харесвам тази буква. А за елипсата мисля, че тя е резултат на движение, защото и планетите се движат по елипса.

Човекът има елипсообразна форма. Буквата Т произтича от знака, означен на Фигура 6. Ако този знак се обърне нагоре, той представлява буквата Т, само че тук двата странични края са по-къси. Това е едно материалистическо противодействие на Невидимия свят. Буквата Т пък показва примирение. Тогава в човека действа самосъзнанието, което изменя живота му. Затова на буквата Т турят една змия (Фигура 7). Това значи: самосъзнанието хваща нисшия ум на човека, разпъва го и казва: „Слушай, ти вече няма да ми бъдеш господар. Досега ти си заповядвал, но отсега нататък аз ще заповядвам, а ти ще слушаш. Каквото ти се заповядва, това ще вършиш!“

И тъй, елипсата показва, че човек не трябва само да се съзнава като мислещо същество, но неговата деятелност трябва да бъде определена. Туй същество трябва да изправи една своя велика погрешка, защото нисшият ум е свързан с човешкото сърце, а оттам започват всички пороци и погрешки.

Въпрос: Може ли една погрешка да бъде велика?

Всяка погрешка е велика, когато човек помисли, че може да живее без Бога. Човек, като е придобил Живота от Бога, е казал: „Аз мога да живея и без Бога.“ Това се дължи на нисшия ум у човека. Такава мисъл е една велика погрешка. Обаче човек, като достигне до едно по-високо положение, започва да разбира, че частта извън цялото не може да живее. Човекът е част от Цялото. Следователно човек може да се развива и съществува само в Цялото. Той сам не е цяла единица. По-нататък има и други неща, които ние няма да зачекваме. В ума има и друго едно естество, което е достояние на по-висшите светове. Умът има двояко естество. Той съдържа в себе си два принципа: единият принцип е принципът на великите мистерии на Божественото, а другият – нисшият – засега представлява плътта в човека. Отде е взел човек нисшите склонности и слабости, които днес проявява? Окултната наука по това мълчи, нищо не разкрива. Казва се, че падналите духове са причина за това. Това са само временни обяснения. Казваме, че човек има известни погрешки. От какво произтичат погрешките? Защо някой човек прави погрешки, а друг не прави? И тъй, първата мисъл, която е създала греха, е, че човекът, като излязъл от Бога, помислил, че може да живее и без Него. Така той се отделил от Цялото и поискал да живее един самостоятелен живот. И човек, като е живял по такъв начин, създал си е хиляди злини. Та елипсата показва, че човек трябва да изправи своята погрешка. У човека има два центъра – сърце и ум, които трябва да се хармонират.

Третият чертеж – пентаграмът – представлява разрешение на задачата (Фигура 3). Тя представлява човека, който работи, който трябва да бъде в движение и да служи на Бога. Пентаграмът представлява малкия свят. Значи всички разумни сили и всички добри желания у човека трябва да бъдат впрегнати за изкупване, за изправяне на неговите погрешки. Само в петоъгълника има правила и образци, чрез които можем да изправим една погрешка.

Да допуснем, че си роб, но искаш да се освободиш. Туй робство обаче не е материално – то е духовно. Какво трябва да направиш тогава? Какво движение ще направиш? – Ще направиш движението А (Фигура 8), т.е. ще отправиш ума си нагоре към Бога и после ще свалиш ръката си надолу – В (Фигура 9). Ръката представлява женския принцип, движение на волята. Значи за да се освободиш, ти непременно трябва да отправиш и ума си, и сърцето си към Бога. Първият подтик на ума трябва да бъде към Бога. Не направиш ли така, може да мислиш колкото искаш, но всичкото мислене ще отиде на вятъра. Съединиш ли се обаче с Бога по ум, сърце и воля, ти веднага ще почнеш да пъплиш нагоре като охлюв.

Петоъгълникът започва с движение нагоре (А); после слиза надолу (В), което движение представлява рефлексия на първото; после иде третото движение, отдясно към ляво (С); след туй и четвъртото движение, хоризонтално, отляво към дясно (D); най-после – петото движение надолу, отдясно към ляво (Е). Първото движение показва закона на Истината, но само външната му страна. След като направите тези пет движения, там няма да спрете, но ще направите едно вътрешно движение, един кръг около петоъгълника. Това подразбира, че вие трябва да се съедините във всички ваши чувства и мисли с Бога, с Първия източник, от Когото сте излезли. Туй трябва да направите всички. Значи всички вие ще мислите за Бога, че е един Принцип, едно Същество, разлято из целия Космос, не във видимия свят обаче. Защото видимото е само сянка на невидимото, което е и същественото. Вие ще се стремите да се съедините с тази жива идея, за да се създаде във вас вътрешен стремеж към Бога. Като правите този опит, може да нямате веднага резултат, но това да не ви обезсърчава. Ако вие сте един каменар и вдигате чука си, удряте с него някоя скала, можете ли да имате резултат още от първия удар? Като ударите първи път скалата, чукът отскача и нищо не отчупвате. Някой път вие трябва да ударите петстотин пъти един след друг, за да имате един малък резултат.

Та като дойдете до великите идеи, които искате да разберете, по същия начин и вашият чук отскача и вие трябва да ударите най-малко петстотин пъти, за да имате и най-малък резултат. Но вие веднага се обезсърчавате и казвате: „Тази работа не е за мене.“ – Не, ще чукате, докато отчупите нещо. И след като отчупите едно малко парче от този камък, или от тази скала, ще го вземете със себе си и като се върнете у дома си, ще го разгледате хубаво и ще го проучите. Следователно у вас трябва да се създаде постоянство – черта, която липсва у мнозина. Кой човек е постоянен? В туй отношение учените хора са успели донякъде в постоянството. Много от тях, за да дойдат до някои малки резултати, са работили по двадесет-тридесет години върху известни задачи – това вече е постоянство. И благодарение на туй постоянство те са сполучили да открият нещо. Впрочем, те сами не са открили нищо, но след като са хлопали дълго време със своя ключ на вратата на Природата, най-после тя им даде нещичко, и те казват: „Открихме нещо ново!“ Сега и вие можете да приложите този закон във вашия живот. Когато искате да развиете една добра черта във вашия характер, преди всичко трябва да имате постоянство! Може да се изчисли на колко удара се равнява сегашното ви постоянство. След като ударите стотина пъти, вие напускате работата си, ръцете ви заболяват, откъсват се от умора, волята ви отслабва, но вие трябва да се научите как да чукате. Има един начин за удряне: като удряте, никога не бързайте. Знаете ли как да удряте? Когато удариш, движението на чука не трябва да се пренася в ръката ти. Изкуството е, като удряш, сътресението от чука да не се пренася в мускулите, а произведената от удрянето енергия да се поляризира навън. Има майстори, които знаят как да удрят: колкото и да чукат, ръцете им всякога остават здрави. При неестествените удари се произвеждат дразнения.

Нали вие често се дразните? Може ли някой да определи какво нещо е дразненето? Някой път у вас има желание да се дразните едни други, умишлено правите това: говорите едно, а разбирате друго. Например казвате някому: „Слушай, ти си много умен човек.“ Всъщност под думата умен разбираш, че този човек не е с ума си. Или казвате някому: „Ти си отличен поет!“ При това вие знаете, че този човек не е отличен поет. Това са дразнения. Ти говориш едно, а подразбираш друго. Дразнене може да има в погледа, а може и с устата си да направите една подигравателна усмивка – това са все разни начини на дразнения. Всички вие сте физиогномисти: гледате хората в лицето им и при всяко тяхно движение си съставяте известно понятие. Някой път казвате, че известно лице не се държи сериозно към вас. В какво седи сериозността? Кои са чертите, които определят несериозността на даден човек? Вие не можете да ги определите.

Някой си българин поканил един свой приятел на гости. Той приготвил за обед чорба от риба, която имала много кости. Хазяинът на къщата поканил гостенина да седне на трапезата срещу него. Когато гостът почнал да яде, тъй се забравил, че като плювал костите от рибата, те отхвръквали в лицето на хазяина; той не се сещал дори, че плюе в лицето на другия. Тогава хазяинът му казва: „Разбирам да ядеш риба, но защо ме плюеш?“ Гостът обаче, задълбочен в себе си да не погълне някоя кост, постоянно плювал. Аз наричам дразненето ядене на риба, която има много дребни кости. Ние постоянно плюем костите, а онези, които са около нас, се дразнят. Някой път туй става несъзнателно, а някой път – съзнателно. Вие трябва да изхвърлите тези черти от себе си. Човек всякога трябва да бъде изправен пред съвестта си. Вие трябва да бъдете доволни от характера си, да се проявявате естествено – такива, каквито Природата ви е създала. Аз наричам естествено положение това – човек да бъде доволен сам от себе си. Туй е едно Божествено положение, което ние наричаме милосърдие. И в обноските, и в погледа, и в думите, и в постъпките, и в движенията си: във всичко човек трябва да бъде естествен, прям, никога да не изразява две неща.

Значи от тези три чертежа изваждаме следното заключение: на човека трябват три неща в живота. Например буквата А, която написахте, означава, че човек трябва да бъде изправен в постъпките си; буквата Т означава, че човек трябва да изправи своята погрешка; буквата Д означава плод, т.е., че човек трябва да узрее. Тази буква представлява чашката на цвета, обърната надолу. Думи, които започват с буквата Д, са например добро, добродетел. Кажете други думи, които започват с буквата Д!

Отговор: Дружба, дума, дух.

Буквата Д означава сили, които помагат за узряване на известни плодове в човешката душа – тя представлява движение на тия сили. Първото движение върви от горе на долу, като извива на ляво; после имате друго движение от ляво на дясно; след това от дясно на ляво, после свършва пак към дясно. Значи буквата Д показва, че каквото човек започне, трябва да го свърши. Можеш да вървиш и наляво, и надясно, но работите си трябва да свършиш. Работи, които започват с буквата Д, свършват добре. Тия работи започват денем, а не нощем. Буквата Н изразява закон на противоречие – хоризонталната линия в тази буква представлява мост, който съединява два бряга, но този мост може да се разруши. Как ще примирите две противоположни страни? – Ще теглите една линия между тях.

И тъй, буквата Д е закон, чрез който се дават условия за узряване на плодовете. Как се произнася буквата Д? Де се поставя езикът? – На горното небце. Горната част на небцето означава активност на волята. Значи ти трябва да бъдеш активен. Тогава между горната челюст и езика се образува една празнина, един триъгълник. Следователно напрежението, което се образува при изговарянето на тази буква, се връща към гортана. Това показва, че Доброто трябва да бъде разумно, да се изрази навън. Ние трябва да намерим една подходяща форма, в която да вложим своята енергия. Но докато намерите една подходяща форма в живота си, вие ще се спъвате. Човек, който иска да извърши едно добро, трябва да намери за това един образец. Без учител в света, в каквото и да е направление, не може. Вземете например музиката. Ако искате да се проявите като музикант, най-малко майка ви и баща ви трябва да бъдат музиканти те трябва да бъдат първите ви учители. Все трябва да има някой, който да е вложил нещо във вас. Това е закон.

Въпрос: Човек не иде ли със своите дарби?

Първото нещо, което трябва да знаете, е, че човешките дарби са от Бога. Иначе ако кажете моите дарби, вие ще приличате на онзи човек, който казва: „Ти знаеш ли кой съм аз?“ – „Кой си?“ – „Петко Стоянов.“ – „Пък ти знаеш ли кой съм аз?“ – „Кой си?“ – „Драган Иванов.“ Ако разсъждавате така, вие ще мязате на онзи запасен полковник от Русе, който, като отива в една кантора по работа, казва на служащия там: „Ти знаеш ли кой съм аз?“ – „Кой си ти?“ – „Аз съм еди-кой си запасен полковник.“ – „Ами ти знаеш ли кой съм аз?“ – „Кой си ти?“ – „Аз съм еди-кой си запасен ефрейтор.“ И започват двамата да се смеят. И вие, които сте дошли на Земята, сте все в запас. Един от вас е полковник в запас, друг някой е ефрейтор в запас, но не сте на действителна служба.

Най-първо ще знаеш, че дарбите ти са вложени в тебе, но до известна степен ти си се спънал някъде в миналото. Сега трябва да направиш връзка с Бога. После ти трябва да направиш връзка с всички добри, умни, гениални хора по лицето на Земята. И тогава ще влезеш във връзка с цялото човечество, с всички същества, и то не само с тия, които живеят сега, но и с тия, които са живели в миналото, както и с тези, които ще живеят за в бъдеще. Защото тези, които са живели в миналото, живеят и сега, а ще живеят и в бъдеще. Трябва да влезете във връзка с всички! Тъй е за човека, който иска да изправи живота си. Той трябва да влезе във връзка с всички напреднали братя. Без това вашият успех е невъзможен. За вашите мисли, за вашите чувства се изисква простор: за да се облагородят вашите чувства, трябва да ги проектирате навсякъде – така те ще добият и сила. Затуй, когато човек се подпушва, няма условия за растене, за развиване, за облагородяване.

Първото нещо за всеки духовен човек е да отправи ума и сърцето си към Бога, за да не се подпушва. Светът отвън иска да ни подпуши. Той казва: „Вие сте будали, глупави хора, не трябва да вярвате в Бога.“ Ако го послушате, вие ще унищожите вярата си в Бога. Но скоро след това и обществото ще ви изпъди навън. И тогава, като няма накъде да отидете, падате в отчаяние: или се самоубивате, или се предавате на разврат. Не, вие ще се държите за Бога и ще кажете: „Този свят е направен заради мен – нищо повече.“ Дотогава, докато вие вярвате в Бога, никой не може да ви изключи. Българите могат да ви изключат или друг някой народ може да ви извади от своето място, но това нищо не значи. Вие ще отидете в друг народ. Нали много славяни отидоха в Америка? Защо? – Там има по-добра почва за работа. Ние не трябва да се ограничаваме само на едно място. Ако българите не ни приемат, ще отидем на друго място. Божественото седи по-високо от всичко друго.

Та няма да туряте преграда между света и вас, но ще се съедините с Бога във вашите мисли и чувства. Така ще имате желание да се проявите в пълния смисъл на думата. Не да казвате: „Ти знаеш ли кой съм аз?“ – Не, у вас трябва да се зароди дълбоко желание да проявите всичко най-възвишено и благородно. И тогава всички отрасли на науката ще ви служат като помагала в живота. Но първото нещо: трябва да образувате една вътрешна, солидна връзка с Бога, без всякакво колебание. И като дойде някой приятел при вас, ще му кажете: „Слушай, аз имам една свещена идея. Ако можеш да вложиш един малък подтик към моята идея, добре, но ако не можеш, не искам да ми говориш нищо лошо.“ Има някои идеи, които вие трябва свещено да пазите в себе си. Някой път може да ви мине мисълта дали съществува Бог, или не. Тази идея не е на вашия ум – тя е идея на хиляди хора извън вас.

При сегашните условия, в които се намирате, нужна е среда, в която да се развива разумното, Божественото начало у вас. Вие трябва да мислите за Бога, а не да чакате Той да дойде при вас. Не, като отидете при Бога, вие не трябва да разсъждавате. Някой ще каже: „Защо да не разсъждаваме?“ Ако ви преподава някой учител по висша математика, какво ще разсъждавате? Най-първо вие трябва да слушате. А сега някои от вас първо разсъждават, а не слушат. Представете си, че има да решите следната задача: (а+в)2/10 – (с – д – п)2. Какво ще разсъждавате тук? Какви ще бъдат разсъжденията ви? Все ще можете да кажете нещо. Ами ако изтрия всичките знаци във формулата, ще можете ли да разсъждавате още? Ами ако премахна и буквите – тогава какво ще остане? Де ще останат разсъжденията ви? Това са математически отношения. Тези числа са символи на известни истини. Ако можеш да схванеш тези отношения, тогава ще можеш да разбереш и формулата. И когато отиваме при Бога, това е необходимо, за да научим отношенията на нещата. Целият наш живот представлява все такива отношения. Всички вие представлявате математическа задача, подобна на дадената. Аз виждам: някои от вас са величина, повдигната в квадрат, други в куб; от някои се извлича квадратен корен, от други – кубически; някои ги събират, други ги умножават, трети – делят, четвърти са в известна пермутация; други пък спадат към задачите на математическите функции; едни спадат към рационалните числа, други – към ирационалните числа; едни към целите числа, други – към дробите, и т.н., обаче всеки от вас е на мястото си. А това, дали е дроб или цяло число, е безразлично. И тогава най-мъчната задача в света е всички хора, всички числа да се приведат в ред и порядък съобразно развитието на Битието. Божественият Дух ни подтиква към това. Той работи у нас от хиляди години, учи ни на всичко, полезно за нас. Знаете ли още колко има да ни учи? Аз ще ви напиша приблизително числото на годините. Това число е следното: 31 014 000 000 000. При това, туй са слънчеви години! Можете ли да прочетете това число? Представете си какви ще бъдете, след като се учите още толкова време.

Какво означават тия числа? – Те означават категории на разни идеи. Тук имате числото 666? То означава човекът антихрист. Какво означава числото 777? Какво означава числото 888? Ами числото 999? Някой път аз ще се спра по-подробно върху тези числа, но казвам ви, че това са различни идеи, турени във форма на числа. Във втората колона пък имате самите числа, умножени три пъти. Колко прави 3х9? – 27. Три по 8? – 24. Какво значи 8? – То значи, че лошият човек може да се поправи. Как? – Той трябва да премине през числото 8. Лошият човек може да се изправи само от числото 8 – то е най-голямата майка, Живата Природа. Числото 9 е целият човек. Знаете ли колко време трае числото 8? – То е един дълъг период на страдание. Два принципа трябва да работят върху човека: Божественият принцип и Живата Природа. Значи човек трябва да мине през много страдания. Числото 8 означава най-големите страдания, които са допустими за човека.

В третата колона пък имаме събиране на цифрите на числото 15: 1+5=6; после на числото 12: 1+2=3 и т.н. Туй е вече изправление. За числата има известна литература. Вие наблюдавали ли сте при кои числа и в кои дни ви се случват добри неща? Има цяла наука за числата.

За следния път ще донесете една бяла макара, най-малко от 200 ярда, една дълбока паница, неупотребявана, и една нова лъжица, с които ще направим един опит.


Размишление

– Любовта ражда Доброто.

– Доброто носи за нас Живот, Светлина и Свобода.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube