Божественото буталце

БОЖЕСТВЕНОТО БУТАЛЦЕ

Десета лекция
13 декември 1924 г.

– Любовта ражда Доброто.

– Доброто носи за нас Живот, Светлина и Свобода.


Прочетоха се няколко от работите върху темата „Ролята на съзнанието“.

Прочете се резюме от темата „Защо благоухаят цветята?“

За следния път ще пишете върху тема №9: Защо човек се ражда и умира?

Представете си, че тази вечер един благодетел ви завещае една сума от десет милиона лева злато. За какво бихте ги употребили?

Отговор: Аз бих си платил дълговете, а останалите бих раздал на други, които имат дългове.

Всички съгласни ли сте с това?

Отговор: Аз бих се отказал от тия пари.

И това не е лошо. Има неща, от които ние можем да се отказваме, но има неща, от които не можем да се отказваме. Например кой от вас би се отказал от това да му подарят един добър живот? Ако бащата и майката ви дадат един отличен живот, това вече е голям капитал. Сега каква е вашата представа за живота? Аз не ви питам какво е философското схващане за живота, но ви питам: какво вие мислите за живота, какво представлява той от ваше гледище? Вие трябва да си съставите една ясна представа за живота.

Допуснете, че кръгът С на чертежа представлява един затвор, в който вие сте херметически затворен още от детинство, без каквото и да е съобщение с хората. В това положение вие нито виждате, нито чувате, нито помирисвате, нито чувствате, а само съзнавате, че сте затворени. Представете си, че у вас има един вътрешен копнеж да излезете вън от този затвор, но накъде не знаете. Как ще разрешите задачата? Допуснете след това, че извън този затвор едно малко същество ви побутва чрез едно малко буталце М и вие чувствате за пръв път това бутане. Какво впечатление ще ви произведе първото побутване? Англичаните казват в такива случаи: „Това ще бъде юбилеен ден за мене.“ Това е най-голямата радост, която вие можете да почувствате в тази черупка. То ще бъде такава радост, такова скачане, каквото човек не може да си представи. Когато човек очаква нещо и го получи, това състояние ние уподобяваме на пробуждане на съзнанието. Тия неща вие постоянно ги изпитвате. Някой път се намирате в такава херметически затворена черупка, чувствате отчаяние, изолирани сте от целия свят. И след това чувствате, като че някой ви побутва с пръста си само. Тогава в съзнанието ви влиза известна Светлина и вие се ободрявате. Чрез петте си чувства човек е свързан с петте различни свята. През тия чувства, т.е. сетива, интелигентни Същества ни побутват. Бутнат ли ни те, ние се радваме и веселим. Щом не ни побутнат, ние се чувстваме изолирани, скръбни, нещастни. Чувствата в човека са това нещо, чрез което Божественият живот, Божествената светлина постоянно тече.

Представете си, че вие излизате навън от този затвор. Като излезете от него, какво ще бъде първото ви действие? Едно американско магаре, след като прекарало десет години в рудницата, изкарали го навън. То излязло на бял свят, започнало да се търкаля, да реве. Защо? – Почувствало, че на светлината е по-хубаво: то оценило това. Вие ще кажете: „Какво може да оцени това магаре, като знае само да реве и да се търкаля?“ Магарето казва: „Ужасен затвор беше моят живот долу в Земята!“ Питам: какво нещо е Свободата? По някой път и вие се смеете на магарето, но често влизате в такива дълбоки рудници като него и прекарвате по цели двадесет години в рудокопачество. Това е животът на човека машина, който се е отдалечил от Божествената светлина. Под Божественото аз разбирам туй, що осмисля Живота. Без Божественото обаче човек идва до пълно отчаяние.

Та казвам: в сегашното си положение всички вие трябва да се стремите да имате един вътрешен опит. Самият живот без опит не върви в права посока. Трябва да имате най-малко един, два, три и повече опита, които да бъдат ръководеща звезда в живота ви. На тях ще можете да разчитате. Такива опити всеки от вас може да има. Например колцина от вас имате опитността да знаете, че някъде извън Земята имате един добър приятел, един ръководител, един ангел хранител, или както някои го наричат Аз-ът? Той е онова същество, което взема голямо участие във вашия земен живот: той се интересува от всичко около вас и всякога, в най-големите мъчнотии, ви идва на помощ той е първият и последен приятел в живота ви. Това нещо мнозина от вас го приемат като едно философско твърдение, като една вероятност, но дали е Абсолютна истина, не знаете. Вие ще кажете: „Ние сме още млади, не сме остарели, за да имаме такива опитности.“ Не, младите виждат повече, отколкото старите. Според моите наблюдения очите на младите виждат по-надалече, отколкото очите на старите хора. Стар човек в окултен смисъл е проявеният човек. Когато някой мисли, че трябва да бъде по-възрастен, за да го признаят за по-умен, това е криво разсъждение. Да не мислите, че като преминете повече години, ще станете по-знаещи. Който чака да стане на тридесет и три години, за да поумнее, това значи да изгуби време. Това е състояние на изгубена Станка. Не трябва да мислите, че след като остареете, ще станете по-умни. Аз искам да имате положителна философия за живота, да разсъждавате положително. Ще бъдете умни още сега! Ако не, никога няма да бъдете умни. Това зная аз. Сега или никога! Ако аз се силя да докажа, че някои неща ще станат за в бъдеще, те са станали вече. Ако аз не посея семето днес, как ще го дочакам да изникне утре? Значи туй, което е станало днес, и утре ще стане. Това е непреривност на нещата.

Та във вашия ум идеите всякога трябва да бъдат положителни. Когато действат окултните сили, те действат сега, веднага, днес. Отложите ли за утре, работата е свършена, т.е. никога няма да я направите. Вие може да проверите този факт. Някой път сънувате много хубав сън, събуждате се, искате да го запишете, но отлагате за другия ден – отложите ли, всичко е забравено вече. Същото няма да се яви втори път. Ако трябва, ти веднага ще станеш и ще запишеш съня си. Този закон действа навсякъде в живота. Като ти дойде една добра мисъл, приеми я, не казвай: „Ще я изпълня, когато имам повече време.“ Не, ако сега не я запишеш, ако сега не я изпълниш, ти няма да я изпълниш никога, ти няма да я запишеш никога. Напиши, не отлагай, защото нещата трябва да се заверяват едновременно и в трите свята. Всяка свещена мисъл се проявява в света на мисълта, после в астралния свят и най-после на физическия свят. След като Ă се даде форма, тя придобива съществувание. Тя дойде днес, ти казваш: „Днес не съм разположен, утре ела!“ Утре вече тя намира друго място. Втори път не се връща при теб. Законът действа много рязко, затуй трябва да бъдете внимателни.

И тъй, настоящето е Божественото. Значи Божествените идеи действат в настоящето. Бог ни говори в настоящето, но Той никога не повтаря. Той говори веднъж на ума, втори път на сърцето, и трети път – на волята. Ти ако не си слушал, ако не си възприел въпросът е свършен. Тази идея ти не можеш да възприемеш друг ден – тя е само за днес; за друг ден – друга идея; за трети ден – трета идея, и т.н. В края на краищата, като събереш всички Божествени идеи, които си възприел в един цикъл на живот от петдесет-шестдесет години, от тях ще може да се оцени какъв е бил твоят характер на Земята. Пита някой: „Как да прогресирам?“ Казвам: доколко си прогресирал, ще познаеш по това, колко Божествени идеи си възприел от Бога и колко от тях си реализирал. В това седи ценността на човешкия характер. Качествата на идеите и броят им определя характера ти. Дойде ли при тебе една Божествена идея, това е един знаменит ден, това е един велик ден, ако я възприемеш. Няма по-велико нещо от това. Тази идея може да се разрасне дотолкова, че да направи от тебе една велика душа.

Днес всички вие страдате от немарливост и от отлагане на нещата. Каква е разликата между немарливост и отлагане? Немарливият казва: „И без това може.“ Онзи, който отлага, казва: „Сега съм много зает, но като свърша работата си, тогава ще го направя.“ Не, не е така. На Божествените идеи, които проникват в нашата душа, трябва да отдадем всичкото си внимание, докато ги реализираме. А сега, като проникне във вашия ум една такава идея, вие я написвате и казвате: „Аз написах тази идея.“ Вие не признавате, че тази идея е дошла отнякъде, не признавате авторитета Ă, а мислите, че е излязла от вашия ум, и тръгвате да се хвалите с нея. Но не се минават една-две седмици, показват ви, че тая идея не е израсла от вашия ум. Значи всякога трябва да различаваме Божествените неща в себе си и да признаваме, че са от Бога – само тогава те ще бъдат Божествени. И за тях трябва да имаме особено място в душата си. Дойде ли такава идея в ума ви, трябва да бъдете готови да жертвате заради нея всичко. Дойде ли до Божественото, за нас не съществува въпросът да или не – въпросът е решен вече. Значи за Божественото човек трябва всякога да е готов да жертва живота си – не казвам да го изгуби, но да го пожертва. Защото пожертван ли е животът ви за една Божествена идея, той се усилва, става по-интензивен. И всички велики хора и герои, както в миналото, така и днес, дължат своето геройство и величие на този принцип именно. И те някога са били затваряни херметически.

Сега всички вие се намирате в една гъста материя и страдате. Кой от вас не страда? Някой не е разположен духом. Защо не е разположен? Ако аз взема едни клещи и с тях ви стегна ръката, ще бъдете ли разположени? Ако аз взема една игла и ви бодна с нея, ще бъдете ли разположени? Ако аз изгоря една ваша хубава книга, която обичате, ще бъдете ли разположени? Въобще ако ви отнема нещо, което вие обичате и с което сте свързани, вашето настроение веднага ще се измени. Прави сте. Човек трябва да бъде свободен. Всеки обича Свободата, но и всеки сам трябва да пази свободата си. Отговорете ми сега защо ви навеждам към тия мисли? Вие сега сте в Египет, при Йосиф. Казвам ви: ще има седем плодородни години. Сейте и прибирайте жито! Пълнете вашите житници, понеже ще дойдат седем гладни години. Та когато имате благоприятно време, събирайте Божественото богатство. Утре, когато дойдат годините на страдания и изпитания, а те ще дойдат, трябва да имате един голям запас да можете да издържите глада. Изпитанията ще дойдат и трябва да ги издържите. Като ви се говори за изпитания, някои казват: „Неприятни неща са тия да бъде човек на изпитания.“ Не, не са неприятни. Човек сам даже трябва да се изпитва. Ами ако аз не изпитвам себе си, мога ли да се позная? Ако аз само кажа, че мога да плувам, но не се опитвам да плувам, това знание ли е? Ако някой ми каже да направя един опит и аз веднага се бухна в реката, мога да се удавя. Значи в мен има съмнение, неувереност, че мога да плувам. Затова аз трябва да направя един малък опит, да вляза в реката един, два, три, четири, пет и повече пъти, докато най-после се хвърля във водата и преплувам реката. Така ще добия вяра в себе си. Като преплувам веднъж, два, до три пъти, ще добия силна вяра в себе си и тогава ще мога да кажа: „Аз мога да преплувам тази река.“ Ако аз седя до реката и казвам, че мога да я преплувам, без да съм правил опити, и се върна вкъщи, към кои числа спада това мое знание?

Отговор: Към въображаемите числа.

Някои казват: „Наистина, аз мога да преплувам реката.“ Как? – Мислено само. Като дойде до опита, тия хора казват: „Аз потънах във водата.“ Как тъй? – „Схванаха ми се краката.“ Не, трябва да си говорим Истината. Такъв неопитен човек трябва да каже: „Аз преплувах тази река мислено само.“ В живота всинца имате този опит. На мнозина се схващат ръцете и после трябва да им помагаме.

Нали сте били ученици в училището? Някой учи до трети клас, но остави училището, напуска го и казва: „И без знание мога, и без учение мога.“ Можеш без учение, разбира се. Друг някой казва: „Господ ми даде две очи. Защо ми са двете? И с едно око мога.“ Изважда едното. – „Имам две уши. Защо ми са и двете?“ Отреже едното си ухо. После казва: „Имам два крака. Защо ми са и двата? И с един крак мога.“ Питам: на каква карикатура ще замяза човек с такива разсъждения? Някой казва: „Човек не трябва да бъде много набожен.“ Смешни сте! Набожността е качество на човека, тя е едно благородно чувство. Друг казва: „Човек не трябва да бъде и умен.“ Да, може да не бъде и умен, но на какво ще се обърне тогава? Това обаче не е правилен начин на разсъждение.

И тъй, какви изводи може да направите от всичко това? Туй не са лични забележки, но това са принципиални неща, начини за разсъждение. Значи вашите приятели от Невидимия свят, които са ви пратили тук, искат да бъдете духовни и религиозни; вашите приятели от Невидимия свят искат да бъдете умни, да бъдете силни, да притежавате всички добри качества, да издържите изпитите си, да бъдете носители на Божествените идеи, да пръскате Светлина, да утешавате страдащи, бедни, немощни, да си състрадавате един друг – и още хиляди други работи те изискват от вас. И когато вие се съгласите с всичко това и започнете да изпълнявате техните изисквания, вие ще почувствате една вътрешна радост. Душата ви ще се разшири, умът ви също. Ще забележите, като че нещо тайнствено става у вас, чувствате се като някоя птичка, която се вдига нагоре с крилата си. Това показва, че имате благоволението на тия висши приятели. Те ви казват: „Вървете напред и ние ще ви помагаме!“ Пък щом не изпълнявате техните изисквания, вие се разклащате, разстройвате се и животът ви се обезсмисля. Някой седи, не знае какво да прави и казва: „Не зная какво да правя.“ Ще ви запитам обаче: младите какво трябва да правят? Наблюдавайте ги! Ако идете в някое село, ще видите, че младите моми и момци играят на хоро. Те играят, а един кавалджия или гайдарджия влиза в средата на хорото, свири им. Те правят опити търсят се един друг. Но след като се ожени някой от тия млади, не ходи вече да тропа на хорото. Защо по-напред е ходил, а сега престава? Казва: „Това са глупави работи.“ Значи ти вече си поумнял. Питам: от глупаво нещо може ли да се роди умно? Кое взема най-голямо участие при хорото?

Отговор: Краката.

Какво означават в този случай краката? Младият казва: „С краката си аз мога да направя всичко.“ Но след като се ожени, казва: „Аз криво съм разсъждавал.“ Не само с краката трябва да се тропа, но и с главата трябва да се мисли. Това значи, че всяка постъпка на човека трябва да бъде разумна. Всяко упражнение, всяко движение, всяко действие, каквото и да е то, трябва да е разумно, да е обосновано на някакъв закон.

И тъй, щом сте в Божествения свят, ще се стремите към следния закон: вие трябва да реализирате всичко онова, което е определено от Бога. Всеки трябва да разбира защо е дошъл. Изпълнете програмата, която е дадена за вас, и не се бойте! Сами не си правете никаква програма. Изпълнете вашата програма, която е определена от Природата, и животът ви ще тече по мед и масло. Мнозина се спират пред идеята защо са се родили на Земята. Според мене това е смешен въпрос. Отивам в училището да се уча и питам защо съм дошъл. – Да уча, разбира се. Имам геометрия. Първия път не разбирам нищо, втория път също, но третия път вече започвам да разбирам. С какво започва учителят геометрията?

Отговор: С точката.

Да, но аз не зная нищо. Това не е срамота. Второ нещо: учителят казва, че от движението на точката се образува правата линия. Правата линия пък образува плоскостта; плоскостта образува куба и т.н. Този учител е белялия, не се спира само на точката, линията и куба, ами туря и букви: а, в, с, туря и знаци плюс и минус. Той дели, умножава, туря скоби, но всичко е само за развиване на ума. Тъй щото целият живот се състои все от математически закони и задачи. Ако вие всеки ден се съсредоточавате, ще намерите една по-велика задача в живота си. Значи и геометрията, и математиката са напълно приложени в нашия организъм. Химията е също тъй приложена в живота на човека. В човешкия организъм стават не само химически процеси, но там има и чудна лаборатория! Човешкият мозък е такава лаборатория, каквато никъде в света няма. И всичките химикали, всичките елементи са там. Пък и всички инструменти там са толкова деликатни, за всичко ги бива. За да създадат такава лаборатория тук, на Земята, трябва да похарчат няколко милиарда лева.

Тъй щото вие трябва да влизате по-често в тази лаборатория. Да кажем, че имате една неприятна мисъл, която искате да изпъдите. Какво правите тогава? Вие махате с ръка, мислите, че може да я изпъдите. Казвате: „Излез де!“ Тя не излиза. Не, ти ще влезеш в лабораторията, ще разгледаш от каква категория е тази мисъл и след това ще я хванеш с щипците си – само така тя ще се подчини и ще излезе навън. Има известни киселини, от които като капнеш върху тази мисъл, ще я изпъдиш навън. Наука трябва тук! А ти махаш с ръка, казваш: „Не искам да мисля за теб.“ Въпросът не е там дали ще мислиш, или не. Ще мислиш, но положително, правилно ще мислиш. Ще кажеш: „Дойде ми наум една неприятна мисъл, но лесно ще се справя с нея.“ Как? – „Ще вляза в своята лаборатория, в еди-кое си шкафче имам една киселина, ще взема от нея, ще капна върху мисълта, ще отворя вратата и ще Ă кажа: излизай навън! След това ще запиша точно деня и часа, когато тази мисъл е излязла.“ Та ще учите, ще мислите. Вие още не сте започнали да мислите. Вие от немислене дойдохте до това положение. Казват за някого, че полудял от много мислене. Не, хората полудяват от малко мислене: от много мислене човек никога не полудява. И от много учене човек никога не се съсипва. Няма такъв пример в историята. От малко учене обаче, от невежество много хора са полудявали. Онзи, който е учен, той знае закона, не го е страх: той има условия по всякакъв начин да избегне мъчнотиите. Невежият човек, като не знае по кой път да мине, уплашва се и умът му се взема.

Та сега на всинца ви трябва силен и крепък дух, че като влезе една светла Божествена идея в ума ви и се отправи към вас, както буталцето (М) да я приемете. Не отлагайте, приемете я веднага! Приемете всички свещени идеи, които проникват във вас. Бъдете всякога трезви да ги използвате. И тогава учението, което сега придобивате, ще можете да го реализирате. За всинца ви е потребно и материалното учение.

Сега всички ще се стремите да развиете дух на будност да имате бодър и весел дух. Всички трябва да бъдете вътрешно бодри и весели, да побеждавате мъчнотиите, които ви дохождат. Корабът, който върви в океана, не трябва да се плаши от вълните, които идат отляво и отдясно. Той трябва само да гледа към своята посока и да върви напред. Всеки човек трябва да прилича на един хубав кораб, който отива по пътя на своето предназначение, без да обръща внимание на вълните от какъв характер са те.


– Любовта ражда Доброто.

– Доброто носи за нас Живот, Светлина и Свобода.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube