Правилни методи за разбиране

21 август, неделя, 6.15 ч.

Правилни методи за разбиране

Нека вземем цигулката като един от най-обикновените, един от най-съвършените инструменти. Ако ни запитат какво изразява тя, ще кажем: „Цигулката е инструмент на хармонията.“ Нуждата на човека да свири, да изрази своите вътрешни чувства по осезателен, външен начин, го е заставила да си направи този инструмент. Да направим сега една аналогия и сравним цигулката с човешкото тяло. По същия закон човешкото тяло е една необходимост за душата, за да може да се прояви във външния свят – по същия закон е създадено тялото. Следователно, когато някой виден цигулар има добре изработен инструмент, той е много внимателен към него, към цигулката си, поставя я в калъфа ѝ, пази я най-грижливо. От какво? От влага, да не се разлепи, да не овлажнее и дървото да не загуби своята еластичност. Понякога той пази инструмента си и от големи горещини – да не се разсъхне и да се разпука. Тъй че музикантът се старае да запази инструмента си от две крайности: от голяма влага и от голяма сухота.

Така е и с тялото. Тялото е един инструмент, който трябва да се пази както от крайна влага, така и от крайна сухота. Къде е влагата? Ще ви обясня: тя е в прекомерните чувства, които развалят тялото. А прекомерните мисли внасят пък сухота, от която тялото също може да пострада. Ще ви приведа някои факти. Забележете как всички млади момичета, които към 15-16 годишната си възраст започват да свирят първата си музика, да любят, започва да не им се яде и те отслабват. Майката се чуди какво става с дъщеря ѝ – много влага влиза в нея. Какво да се направи? Трябва да се намали влагата. Ще затворите кутията, ще поставите малко повече огън от истинската Любов. Защото чувствата внасят само влага, те още не са Любов. Те са само условия за проява на Любовта. Под думата Любов подразбирам това, което носи живота, а влагата в света, водата, е условие за проява на живота, защото животът не може да се прояви без влага. Ако пък има прекалено много влага, тя също ще пречи, затова се изисква само толкова влага, колкото е необходима за проявяването на живота. Така всички наши мисли са семенца, за които е нужна влага. Ако им дадем много влага, ще ги повредим, но и ако ги лишим съвършено от вода, пак ще ги повредим. Ето защо ще се пазим и от двете крайности. Някои казват: „Моето сърце гори!“ Но като какво гори – като кандило или като слама? Защото има горене, при което се отделя много дим, а има и приятен огън. Най-приятен огън е този, който блика от огнището, около него се топлим. А някой път огънят тъй слабо мъжделее, че не може да принесе никаква полза. И тъй, чувствата са необходими като влага за проявяването на Любовта. Сухотата в мислите пък е необходима, за да даде простор на растенето. Изобщо, във влагата корените растат повече надолу, а когато настъпи сушата, клоните растат повече нагоре, тъй че когато е много влажно, корените може прекомерно да растат и да се повредят, а когато е много сухо, могат да пострадат клоните. А това взаимно влияние между корените и клоните се отразява върху растението.

И тъй, вашата Любов на първо време ще се състои в това – всяка сутрин да имате малко роса. Ще започнете с росните капки. Като станеш сутрин, цветята трябва да имат по малко росица и с нея да започнеш. Някой път станем сутрин, а по цветята няма никаква влага, никаква росица. Това вече е признак на сухота. Когато няма никаква роса, тези съотношения се отразяват на сърцето, на ума и на волята. Ако вземете долната става на показалеца, тя съответства на стомаха у физическия човек; средната става на показалеца съответства на дихателната система и кръвообращението, а горната става съответства на умствения живот на човека. Следователно горната част представлява челото, средната част представлява носа, а долната част – устата и брадата на човека. Че това е вярно, може да проверите с наблюденията си. Всички хора, у които благоутробието е развито, долните части на пръстите са дебели, няма междини. Такива хора обичат да си угаждат. А на всички онези, чиято стомашна система е слабо развита, долната част на пръстите е тънка. Същият закон важи и за дихателната система. Когато тя не е в ред, това се отразява и на средната става на показалеца. Ако гърдите са правилно развити и широки, съответна на тях форма има и средната става на пръста. И ако най-после мозъкът е добре развит, ако човек умствено е добре развит, съответно добре развита е и горната става на пръста. Така че стомахът изгражда първата фаланга, дробовете – втората, а умът – третата. Ако вземете пък цялата ръка на човека, китката му, и тя изразява същия закон. Цялата ръка може също да разделим на три части: китката представлява умствения, духовния човек. Ръката от лакътя надолу отговаря на чувствения човек, при който чувствата играят най-важна роля. Някои баби мерят с лакътя – всяка мярка включва чувства и мисъл. Ръката от лакътя нагоре представлява физическия човек. Никога не се мери с горната част на ръката. Тази част отговаря на стомаха, на благоутробието. Ако тя е дебела, стомахът е добре развит. Ако китката на ръката е добре развита, значи мозъкът е добре развит.

И тъй, във всички неща има едно определено съотношение на частите, така че нищо не е за пренебрегване. Ще кажете, че много ум не ви трябва. Е, ум като не ви трябва, сърца като не ви трябват, тогава външните органи започват да се деформират. И като казвам, че вашият ум трябва да бъде добре развит, подразбирам, че и предната част на ръката трябва да бъде добре развита. Понеже умът е скрит вътре в мозъка, то като погледнем ръката си, тя като един барометър ни показва какво е същинското състояние на мозъка. Ако малкият ви пръст започне да се изкривява навътре, това показва, че центровете на съвестта, на мозъка, започват да се деформират и са в анормално състояние. Ако показалецът започне да се изкривява, да се деформира, това показва, че личните чувства на човека, чувствата на уважение започват да се изкривяват. Този човек е окачил честолюбието си на клечка, той вече не пази своята чест и затова пръстът му се изкривява. Ако средният пръст се изкриви в едно или в друго направление, това показва деформация на моралните чувства у човека. Ако пък безименният пръст на човека се изкриви, това показва, че умът на човека се изкривява. Така че различните състояния на изкривяване ни показват състоянията на мозъчните центрове и силите, които работят в душата. Така че щом един или друг пръст започне да се изкривява, с това Господ ни показва, че в нас става вътрешно деформиране. Какво да правим тогава? Трябва да се молим по три пъти на ден за изправяне на изкривените ни пръсти. Започнат ли да се изкривяват пръстите ти, непременно ще се изкриви и мозъкът ти. Затова е казано, че ние си носим всичко написано на нас. И когато слезе някой ангел, той погледне ръката ти, погледне носа ти, погледне лицето ти, очите ти и вече знае какво е твоето положение на физическото поле. А знае ли какъв си на физическото поле, когато се върне в Невидимия свят, той започва своите изчисления и знае кои са дълбоките причини за всичко това. Така например, за да се изкриви малкият пръст у човека, това означава, че той може да е работил десет поколения в една погрешна посока – това са последствията. Та като кажем сега, че трябва да служим според закона на Любовта, ние трябва да задействаме една най-велика сила на нашия живот, за да поправим нашите погрешни постъпки. Затова трябва да любим, понеже само Любовта е в състояние да съкрати времето и да спести енергията, като даде при това най-добрите резултати. Ако следвате досегашния начин на възпитание, нужни са ви най-малко десет прераждания, за да изправите една малка ваша погрешка.

Ние не познаваме себе си – понякога се смятаме за много добри, но щом ни поставят при неблагоприятни условия, веднага се познава колко сме добри. Какво представлява гневът? Гневът е едно окисляване, ръждясване – човек, който се гневи, е направен от желязо. Следователно ръждата ще го стопи. А човек трябва да бъде направен от злато, от злато да е човек! Затова старите алхимици са търсили онзи велик закон за трансформиране, на елементите от едно състояние в друго, докато се достигне до състоянието на златото, което е един символ или метод да не се окислява тялото, а да може да остане постоянно и неизменно, както по отношение на себе си, така и по отношение на околните. Това е великата наука. Някой казва: „Аз обичам Господа, всичко ще направя за Него!“ Но при най-малката спънка тази любов се изпарява. Това не е любов, това е влага, тя още нищо не показва.

За вас е важно първо да познавате вашите слабости, да не се мислите за съвършени и да не се критикувате един друг. Всички вие, които сте тук пред мене, сте на еднакъв уровен на развитие: някой има едни Добродетели, друг – други; един има едни погрешки, друг – други погрешки. И слабостите, и Добродетелите ви не са еднакви, затова ще трябва да съедините всичките си Добродетели, понеже ни трябват много Добродетели, трябва ни много Любов и като се съединим, слабостите, грешките ще изчезнат. Тези грешки произтичат напълно естествено. Аз зная причините им, но няма да се спра тук да ви ги обяснявам. Ще ви приведа един пример. Във Варненската гимназия постъпва да учи едно бедно момче – сираче от Македония. Директорът го приема и му дава една стая на тавана да живее там. Учениците от гимназията се хранели при гостилничаря Шишко. Един ден този беден ученик останал съвсем без пари, но понеже бил много гладен, отишъл при гостилничаря и му казал:

– Я ми дай от първата тенджера!

Гостилничарят си помислил, че той забогатял отнякъде и му сипал една порция.

– Я ми дай и от втората, и от третата тенджера!

Сипал му гостилничарят и от тях. Наял се хубаво ученикът и тръгнал да си ходи.

– Я плати сега де! – казал гостилничарят.

– Нямам пари.

– Ами като нямаш пари, защо яде толкова много?

Взел Шишко и му дръпнал един бой. Ученикът си излязъл и си казал:

– Биха ме, ама поне 5-6 паници ядене изядох.

Та и при нас всичките ни грешки идват все от такава една необходимост в живота – гладен е човекът, иска да се нахрани. Така и ние сме яли, яли, а като си тръгваме, няма с какво да си платим. Гостилничарят казва:

– Плащай!

– Нямам.

И той те хване и те набие.

Така и кармата сега – хване те и те натупа, та като дойдеш друг път в гостилницата, да знаеш как се яде.

Пазете се от критикуване. Критиката е една краста – психическа краста. Когато критикуваш, казваш: „Той е вагабонтин.“ Дай факти, докажи! Щом казвам за някого че е такъв и такъв, ще му погледна ръката. Ако видя, че средният му пръст се изкривява, ще му кажа:

– Приятелю, твоят пръст е започнал да се изкривява, ти обичаш да послъгваш – и себе си лъжеш, и брата се лъжеш, и приятеля си лъжеш, не вървиш по правия път; твоите морални чувства, твоята съвест са се намалили.

– Как тъй?

– Ето, това е факт. Ако безименният ти пръст се е изкривил, умът ти се е деформирал.

– Какво да правя?

– Ще молиш Господ да ти помогне. Всеки ден ще разтриваш пръста си и като се изправи, ще повикаш приятелите ти и ще направиш едно угощение. Щом пръстът ти се изправи, и умът ти ще се изправи.

Сега като ви казвам това, то е опасно, защото онези от вас, които са критици, ще кажат: „Крив му е пръстът; и моят е крив, но неговият е по-крив.“ Поглеждат и малкия му пръст и виждат, че и той почнал да се изкривява: „И моят е малко крив, но неговият повече се изкривил.“ Това не е философия, защото ако онзи, който е фалирал и е паднал на дъното, има изкривен пръст, по същия закон и моят пръст е започнал малко да се изкривява и аз ще сляза при него. Това е само въпрос на време – аз вече съм се хлъзнал и скоро ще сляза.

Затова в Божествения закон ние трябва да знаем дали сме стъпили на здрава основа – ако не стоим на такава основа, това не е живот, а е живот на подхлъзване и неправилно развитие; Живот е само когато е поставен на здрава почва, да няма хлъзване, а това е възможно само в Божествения Живот.

Светските хора могат да упражняват върху нас голямо влияние. Те могат да ни причинят голяма вреда по закона на внушението. Сега всички искат да ни внушат, че сме изменници, безбожници, анархисти. Не, ние ни най-малко не се лъжем. Дали съм анархист, чета си, гледам малкия си пръст и казвам: не виждам такова нещо. Гледам средния си пръст – също, нищо анархистично не виждам. Гледам неговите пръсти има такива признаци. А я ги вижте тези, които ни критикуват – на всички тях благоутробието е изпъкнало. Човек, който разсъждава с корема си, не може да влезе в Царството Божие. Разсъжденията стават с върха на пръста, а не с основата му. Опашката е турена на говедото, за да го брани, а главата – за да му показва посоката, в която върви. Ние не мислим с корема си и не вървим назад, а напред. Законът е такъв: когато умът е здрав, ще бъдат здрави и дробовете; когато дробовете са здрави, ще бъде здрав и мозъкът – такова е съотношението. Всеки Божествен закон върви отдолу нагоре. Не можем да кажем, че понеже ние сме добри, то и Господ е добър, а ще кажем, че понеже Господ е добър, добри сме и ние. Ние любим. Защо? Защото Бог е Любов и тази Любов е с нас, и като е тъй, тя не може да действа другояче. Не можем да кажем, че Господ люби, защото и ние любим. Някои казват за нас: „Те не са в правия път.“ Не, в правия път сме, защото любим.

Не допускайте никакви странични мисли! Когато се изкриви малкият ти пръст, когато се изкриви безименния ти пръст, когато се изкриви средният ти пръст, палецът, показалецът, ти си вече един дявол. Вземете ония, които изобразяват дявола – как го представят? Всичките му пръсти са криви. И тъй, всеки човек, на когото всички пръсти са криви, е дявол. Дяволът е същество с изкривени пръсти. Изкривените пръсти показват една воля, която служи на себе си, а под дявол разбирам образ, който служи на своя егоизъм. У човека се събужда този принцип – сутрин станем, за себе си мислим; вечер легнем, за себе си мислим. Всички ние се борим с този принцип в нас. В нас живее дяволът, Господ го е поставил в нас да ни служи като добър слуга, но щом започне да ви управлява – опасна ви е работата. Дръжте го като слуга! Ще му кажете: „Господ те е поставил като слуга, не е твоя работа да ми даваш съвети. Хайде на работа!“ Когато у вас дойде дяволът, турете го на нивата – той знае много добре да оре и да жъне. Той е научил света да измисля машини, параходи да прави, отличен работник е той, но оставите ли го като господар, ще има бой за вас. А турите ли го на мястото на слуга, всичко ще бъде изчистено – тъй, по всички правила. Много внимателен е той!

Та сега в Новото учение искаме да кажем на дявола: „Ти си един слуга, а Господ е господар и ти ще слугуваш като мене. Хайде на работа с мене!“ От едната страна дяволът, от другата – ти. Ти троп с мотиката, дяволът троп с мотиката, гледаш – нивата прекопана. И когато се върнеш, ще кажеш на дявола: „Това е Новото учение.“ Вие трябва да възпитате дявола. А той, като е много умен, казва: „Слушай, защо да правиш това, хайде заеми се с друга работа!“ Ти го послушаш, тръгнеш по света, натрупаш една карма и после казваш на Господа: „Господи, дяволът ме излъга!“ Знаете ли какво прави тогава Господ? Той ще ти се усмихне – човек никога не иска да си признае, че сам се е излъгал, а казва, че дяволът го бил излъгал. Господ казва: „Хубаво, ще се върнеш на Земята и ще изправиш този дявол!“

И тъй, първото нещо, което трябва да спазвате в бъдеще, е да не приписвате на другите това, което не знаете – например, че еди-кой си бил грешен. Ще кажете: „Но аз тъй чувствам!“ На чувствата си не разчитайте – от сто чувствания само едно е право, а останалите деветдесет и девет – не. И всеки ден може да проверявате, че вашите чувства ви лъжат. А интуицията е друго нещо – тя е Божествен закон, който показва какви са отношенията. Интуицията показва отношенията вярно – и нашите, и чуждите. Ето защо старайте се да развиете интуицията си.

Да няма между вас самоосъждане! Това е необходимо, за да се образува между вас известна хармония. Например аз често вървя, замислен съм нещо, наблюдавам някоя муха, някоя мравка, и не съм обърнал някому внимание, а вие казвате: „Ето, на мен Учителя не ми обръща внимание.“ Аз искам да открия причините на това нещо, а вие казвате: „Минавате покрай нас, а не искате да ни обърнете внимание.“ Значи не трябва да мислиш за Бога, не трябва да разсъждаваш, а трябва да държиш шапката си в ръка и да поздравяваш. Хубаво е да съблюдаваме този външен етикет, да бъдем учтиви.

Бих ви дал един начин за поздрав, когато се срещате. Погледнете се с Любов 5-10 секунди в очите и се поздравете с леко навеждане на главата – а това значи: „Моята глава си е на мястото.“ И другият ще ти отговори със същото: „И моята глава си е на мястото.“ Погледът да бъде сериозен. И тогава подай му ръката си и му кажи: „Хайде, на добър ти час!“ И ще си тръгнете. Щом главата ни е на мястото си, тогава и сърцето ни ще бъде на мястото си, защото Бог е Глава на Истината. В такъв случай ще се стараем да бъдем естествени. Ще кажете: „Срам ме е – как да го гледам толкова време в очите?“ Не го гледай много, погледни го с Любов 10 секунди и кажи: „Братко, моята глава е на мястото си, изпращам ти половината от Любовта, която Бог ми е дал.“ И той ще ти каже: „Братко, и моята глава е на мястото си, изпращам ти и аз половината от Любовта, която Бог ми е дал.“ И на втория, и на третия ден като се срещате, все така ще се поздравявате, ще си разделяте тази Божествена Любов и хармонията ще започне.

После, старайте се да си отдавате уважение един на друг, млади и стари, защото вие не знаете кой от вас е млад и кой е стар. Някои от вас са живели по-дълго, имат по-големи опитности, те са по стари – защото човек не е това, което говори, а това, което носи и преживява. Допуснете, че аз нося със себе си една торба със злато десетина килограма и никому не казвам. Друг пък разправя: „Аз имам толкова и толкова пари“, а никому нищо не дава. Аз бръкна в торбата и ти дам едно от тези златни колелца. А другият извади от торбата си книжни пари и те пита:

– Колко искаш?

– Сто лева.

– Дай полица!

Този, който е взел полицата, иска да я шконтира, осребри, а аз му давам едно златно колелце и му казвам:

– Иди сега да работиш със звонкови пари, с ефектив!

Следователно всяка наша мисъл всяко наше чувство трябва да бъде една звонкова монета и времето не трябва да се губи, а трябва да се използва.

Тази година ще ви дам по-рано начин за четене на Библията. Сега ще има общо четене за всички, а после – специално четене. Някои ще имат наряд, някои няма да имат. На всички обаче ще се дадат общи упражнения, те ще са задължителни. Само на някои от вас ще дам специални упражнения – да не се сърдите, защото някои от вас още не са готови да им дам такива упражнения. Специалните упражнения са доброволни, а общите са задължителни. Специалните упражнения не се налагат – така е и в живота: общо образование има за всички, а специално се дава само на този, който има средства да отиде в странство, за да специализира. Когато някой иска специални упражнения, ще кажа: ти нямаш средства, в странство не може да те пратят – ще чакаш, докато придобиеш средства, иначе целта няма да се постигне.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube