Новото човечество

НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО

Публична беседа, 19 август 1920 г., 10.30 ч., читалище „Надежда“

Темата на моята беседа ще бъде: „Новото човечество“. Аз ще разгледам този въпрос от едно ново становище.

Новото в света, туй е изгряващото Слънце, а старото – Слънцето, което залязва. Това е закон в Природата и неговото съществуване мога да потвърдя не само аз – него може да потвърди всяка майка и всеки баща. Когато младата мома и младият момък се задомят, първото дете, което се ражда в дома им, е изгряващото Слънце, надеждата на тяхното бъдеще. Ако мислим, че новото носи някакви вреди, че то разстройва обществото и цялото човечество, това показва едно погрешно схващане на онези велики принципи, които действат в живата Природа. И тогава, ако имаме такива схващания, защо ни са ония деца, които носели беди на родителите си? Колко дни, колко нощи майките са прекарвали без почивка и без сън за това ново дете, което не знае още да говори, за тази нова идея! Тази нова идея отначало е още неопределена, но майката има способността да се вслушва, да схваща и да разбира езика на това ново същество, на това малко дете. По същия начин в едно общество и в един народ има хора с чувствителни души, у които съзнанието е развито, сърцето повдигнато на една по-висока степен; те схващат тази нова идея, на която децата са носители. А съвременниците им, които не разбират носителите на тази нова идея, казват: „Тези хора са анархисти, комунисти, еретици, сектанти и т.н.“ Но това са названия без смисъл. Ако ние разсъждаваме така, питам тогава: каква е разликата между един комунист, който живее със своите разбирания, и друг, който живее със своите стари разбирания, и трети, който живее със своите нови разбирания? Разликата е там, че този, който живее с новите идеи, усеща, че в него има подем, енергия, живот и растене, а другият, който живее със старите идеи, се усеща стар, силите го напускат, той изнемощява, страхува се от бъдещето, мисли за старините си и затова иска да забогатее, осигурява се в разни банки, в разни застрахователни дружества. Аз казвам: тези, които мислят за осигуровки, са стари хора! Най-добрата осигуровка – това е смъртта, това са гробищата на човечеството. Но гробищата не носят някоя нова идея на човечеството, а създават на света само нещастия и страдания! Там, в гробищата, са заровени и царе, и свещеници, и проповедници, и музиканти, и поети – все за своите грехове. Ако ме попитате защо хората умират, ще ви отговоря, че хората умират от своите стари идеи. Тогава как човечеството ще възкръсне? Казвам: станете млади, станете носители на Новото Божествено учение, чиято емблема е Братството! Братството – но в какво се състои то? Онзи, който се нарича твой брат, трябва да е готов да жертва живота си, имота си и честта си, да жертва всичко за теб. Когато един велик народ възприеме идеите на това Братство, той трябва да е готов да жертва всичко за тези идеи – не го ли жертва, там няма никакво Братство, никакво равенство. Когато някой проповядва великата идея, че има Господ, а не жертва своя живот, своя имот и честта си за Него, той не е разбрал Великото учение на Живота. Това е Братство и равенство, туй е проповядвал Христос.

Нека се върнем назад, нека приложим Христовото учение, защото в него е избавлението на света. Какво е учил, какво е проповядвал Христос? Той е проповядвал тази велика идея за Новото човечество. Кои са отличителните качества на човека от Новото човечество? Еврейските пророци са били далновидни, когато още преди две хиляди години са казвали, че Господ ще създаде нови сърца, направени от плът, и в тях ще се засели Духът Му, и ще Го познаят от малък до голям. Затова няма да се питаме има ли или няма Господ – всеки ще стои под смоковницата си, без да се страхува. Между всички ще настъпи мир и Любов, всички ще обърнат оръжията си в сечива и рала и няма да се бият помежду си – войните ще бъдат премахнати.

Христос е поставил двата принципа, т.е. новото и старото човечество, в следното съотношение: разумният човек, който е разбрал смисъла на живота, е изградил къщата си върху канара; дошли реки и ветрове, но не могли да я съборят. Под канара се разбират здравите принципи на Живата Природа. А неразумният човек, който не е разбрал смисъла на живота, е построил къщата си върху пясък, но дошли реки, бури, ветрове и я съборили. Реките и бурите са онези хора, които живеят без принципи – те предизвикват пертурбациите в обществения живот; те са тези, които събарят къщата, построена върху песъчлива основа. Следователно тези две култури – старата и новата – почиват върху два различни принципа. Съвременното старо човечество служи още на своя егоизъм и в този смисъл в него не може да има братство. А новото човечество служи на алтруизма. Но егоизмът е определен да стане слуга на човечеството.

И тъй, новите идеи не обхващат само благото на отделния човек или на обществото, но и благото на всички разумни същества. Под разумни същества аз разбирам изобщо всички същества, защото няма същество, което да не е разумно. Ако вие сте глух и някой ви казва нещо, а вие не го чувате, чудите се защо не разбирате този човек, чудите се къде е грешката. Грешката не е в онзи, който говори, а в този, чието ухо не е чувствително да схване това, което се говори. Дойде някой сляп и не може да схване света – но светът не е тъмен, а сетивата на този човек са неразвити.

Следователно сегашното общество се нуждае от развиване на тези сетива. И това общество сега се развива по един велик закон. А и Природата днес не е такава, каквато е била преди милиони години. На всеки сто милиона години в Природата става един велик преврат. Ако ви запитам от колко милиона години съществува нашата Слънчева система, ще ми кажете, че някои от съвременните учени ѝ дават сто милиона години, други – двеста милиона, трети – петстотин милиона, и т.н. Окултната наука твърди, че от създаването на нашата Слънчева система досега са изминали 250 милиарда години – това са данни, които не могат нито да се докажат, нито да се опровергаят. Това са само твърдения. Нещата може да се доказват само при известни условия, като приемем известни аксиоми и максими; но изобщо, за да се разбере една Истина, необходими са известни данни. А в света такива доказани истини са малко. Опитайте се например да докажете една близка до вас идея: „Има ли човек душа, или не?“ Аз казвам, че половината от сегашната интелигенция отрича тази идея, а другата половина я поддържа, но и едните, и другите не могат да я докажат или отрекат. Когато запитаме някого има ли душа и каква е нейната форма, той ще отговори: „Има душа, но каква е формата ѝ – не зная.“ Ние можем да доказваме само неща, които имат форма, съдържание и смисъл, а неща, които са без форма, без съдържание и без смисъл, нито доказваме, нито отричаме.

Аз ви говоря за една идея, близка до вашите души. Това, за което ви говоря, е наследено у вас. Вие имате известни идеали, стремежи, копнежи, но те се развиват по различен начин. И всеки от вас си има свои стремежи. Младият момък например търси своята възлюблена. Старият човек ще каже: „Това са глупости, едно време и аз се занимавах с тези неща, но сега на мене не ми трябва мома.“ Но за младия момък не е така. Той по цели нощи не спи, рано става, ходи насам-натам, търси своята възлюблена с черните очи. Майката се чуди какво става със сина, бащата също. Синът казва: „Новата идея е, която ще донесе в мен новия живот, нея търся аз.“ Кой е прав – младият или старият? Аз казвам – младият. Веднъж лисицата минавала покрай една ябълка и високо на един клон видяла закачен къс хубаво сирене; погледнала го, отминала и казала, че не струва нищо. Защо? Защото е далеч и не може да го стигне. Но ако сиренето беше долу, близко до нея, щеше да каже, че по-хубаво от това сирене няма.

За Новото човечество има загатвания тук-там в Новия Завет, в Откровението. Йоан Богослов е видял още преди две хиляди години жената, бременна с тази велика идея, Новото човечество, и е определил числото на тези избраници – носителите на тази идея: 144 000 души. Като съберете числата 1+4+4 ще получите числото 9. Числото 9 е резултат на една еволюция на хората, които притежават всички положителни, благородни качества. Някои ще кажат, че тези 144 000 души са горе на Небето. Не, тези хора са тук, на Земята, те вече са дошли на Земята и са се въплътили между образованите хора. Едни от тях са писатели, други – поети, учени, и всички подтикват човечеството в пътя към новата идея, към Божественото. Те са врагове на онзи мрак, на ония окови, които сковават човечеството. И това брожение, този велик преврат, който иде сега, се дължи на тях. Те ще обърнат този свят с главата надолу. Не смятайте това за лош признак. Когато някой човек погълне много вода и се задави, у българите има обичай да го обръщат с главата надолу, за да повърне погълнатата вода. И съвременните хора са погълнали много нечиста вода, затова те трябва да се обърнат с главата надолу, за да изтече водата. След като изтече всичко нечисто, пак ще ги обърнат с главата нагоре и ще започне Новият живот. Някои от вас може да кажат: „Какво ни интересува това ново човечество при сегашните страдания!“ Трябва да знаем обаче, че страданията са една необходимост за развитието на човека. Ние едва сега, в тази епоха, сме започнали да страдаме и сме станали по-чувствителни. И наистина, съвременните хора страдат повече, но тези страдания са нещо благородно и те са, които ще организират обществото. Всяка бременна майка не изпитва ли известни страдания, известни преживявания? Тя страда, докато в утробата ѝ се оформи детето, но когато роди, освобождава се от всякакви страдания.

Следователно страданието показва, че сме бременни с една велика Божествена идея, и когато детето се роди и бъдем готови като майката да преживеем всички страдания, в нас скръбта ще престане и ще дойде радостта. Често ние сами си причиняваме страданията. За пример ще ви приведа един анекдот от българския живот. Някой си селянин обичал много яйца и търсел случай често да си хапва, но не му се отдавало, защото жена му била голяма скъперница. Тя била едра, снажна и когато мъжът ѝ се осмелявал без нейно знание да си хапне едно-две яйца, тя го понатупвала. Един ден тя паднала и умряла. Селянинът си казал:

– Слава Богу, сега вече ще мога свободно да си похапвам яйца, няма кой да ме бие.

Взел си той седем яйца и ги сложил да се пекат в огнището. В това време дошли няколко съседки да споделят скръбта му. А той, като чул стъпки, стреснал се, забравил, че жена му умряла, и за да не бъде бит, извадил набързо яйцата от пещта и ги турил в пазвата си. Съседките му казали:

– Голям огън гори в къщата ти.

– Да, голям огън е, но този, който гори в гърдите ми, в пазвата ми, е още по-голям.

Сегашните хора казват: „Големи страдания имаме!“ Казвам: опечените яйца в пазвата ви са причина за тези страдания. Извадете яйцата от пазвите си и страданията ви ще престанат. В съвременната наука това наричат idea fixe. Знаете ли какво е idea fixe? Ще ви дам пример за един човек, който страдал от idea fixe. Един господин поставял показалеца на дясната си ръка в кръга, който се образува от съединяването на палеца и показалеца на лявата ръка, и така в продължение на година-две се мъчил да го улови. Той страдал от неуспеха си и затова се обърнал към един лекар, който веднага съобразил как да го излекува. Лекарят пъхнал показалеца си в лявата ръка на пациента си, който веднага го сграбчил и се зарадвал, че успял да улови пръста си. С това той се излекувал и освободил от мисълта, която толкова време го безпокоила. Така и съвременните хора, които имат idea fixe, искат да хванат пръста си, но не могат. Ами че пръстът е създаден за друга работа, а не за да го хващате. Ако искате, може да го хващате по друг начин, а не така.

Сега на Земята настава нова епоха, за която съвременният окултизъм казва, че се дължи на една нова вълна, идваща от Слънцето. Ако се изразя с други термини, те ще бъдат непонятни за вас и моята беседа ще придобие отвлечен характер. Тази вълна, която сега иде, засяга човешките мозъци и някои хора стават под нейно влияние ексцентрични. Ексцентричен човек е този, който много мълчи или ако говори много, речта му е несвързана. Това са крайности, които съществуват между хората, но правилното развитие си има своята норма. Някои казват, че речта винаги трябва да бъде логична. Според моите схващания в света трябва да има три вида логика: едната аз наричам чисто материалистична логика, втората – логика на съзнателния живот, а третата – Божествена логика. В Божествената логика не се допуска абсолютно никаква лъжа и за да може човек да работи с първите две логики, той трябва да има възвишена душа, т.е. да е готов да се жертва за своите братя, а не да живее само за себе си.

Друг въпрос, който трябва да се изясни, е къде е Истината. За да се провери Истината, се изисква време и опит. Всички съвременни учени, които ни представят различни теории и изследвания в медицината, техниката, физиката, химията или в някоя друга област на науката, се нуждаят от време, за да приложат и изпитат теориите си на опит – една теория може да е много правилна в своите математически изчисления, но ако се приложи и не даде резултат, тя е неприемлива. Така например един англичанин в продължение на 25 години работил върху конструкцията на една летателна машина, като за тази цел направил точно всички необходими изчисления и като бил уверен в резултатите им, обявил във вестниците, че ще проведе публичен експеримент с машината си. Той пропуснал обаче едно нещо – не проверил изчисленията си с опит. И когато пристъпили към опит с тази летателна машина, тя не действала: колелото се движело, но машината не хвръкнала. Освиркали изследователя и с това се завършила неговата работа. Новите хора обаче, които дойдоха след него, започнаха да изучават Живата Природа, да изучават организма на птиците, устройството на техните криле, на опашките им, усвоиха методите на летенето и въз основа на тях построиха съвременните самолети. Колко голяма беше радостта на човечеството, когато се откри начин да се лети във въздуха! Но тези летателни машини – балони, самолети, цепелини – не бяха използвани за благото на човечеството, а видяхте какво направиха с тях през последните войни и колко те са опасни.

Днес някои ми казват: „Разкрийте ни една от великите тайни.“ Казвам: една от великите тайни е да се научи човек да лекува болестите си, като лети. Когато хората са неврастеници, те могат да се лекуват по този начин. Някоя жена е болна – нека се опита за половин час да похвърчи из въздуха и ще се върне здрава. Утре се разболее мъжът ѝ – нека постави и него в балона, да го пуснат да похвърчи във въздуха и той ще се върне здрав. Оздравяването по този начин е лесно, понеже въздухът във висшите сфери е по-чист. Тук, където живеем ние, се намираме във въздушна среда, в която има много въглероден двуокис. И ако днес сме нервни, това се дължи на голямото количество въглероден двуокис във въздуха, който ние вдишваме и издишваме и който отравя организма ни. Знаете ли какво бихте почувствали, ако влезете в някой голям град? Ако във вас беше развито шестото или така нареченото психометрично чувство, с което някои хора са надарени, бихте се отвратили от атмосферата на този град и не бихте желали повече да живеете там. Нашите градове и къщи са за такова човечество като сегашното, с неговите сетива. И въпреки това дори и за обикновения човек животът става все по-непоносим. А новите, Божествените идеи, които сега идват, носят новия живот в света. Смъртта, която съществува, нещастията, страданията, полудяванията се дължат на съвсем други психически причини, а не на тези, на които ги приписват. Сегашният живот трябва да се измени в своите форми и съвременният строй трябва да се промени. Прави са хората на новите идеи, които изискват тази промяна. Тази промяна в Природата може да стане последователно, но в живота тя ще стане или последователно, или моментално. По този случай турците казват: „Алах зору да вар“ – т.е. когато някому главата е дебела и Господ му каже един-два пъти какво да прави, а той не си взима поука, върху него ще действа законът за необходимостта.

И тъй, основната идея на Новото учение е идеята за братството. Идеята за братството трябва да се приложи навсякъде. Майките и бащите трябва да разбират основния закон за братството, за да могат да създават новите условия за отглеждане и възпитание на децата. Някой младеж е буен, върши пакости – как постъпват с него според старото възпитание? Изтезават го, затварят го в затвор. Но в затвора той изгубва здравето си и държавата го храни. А този младеж може да стане отличен гражданин, в него има излишък от енергия, която трябва умело да се впрегне на работа. Казвате за него: „Да, но той е един престъпник.“ Обществото е създало такива условия, с които той не може да се бори.

Вместо да изучаваме Живия Господ, Живата Природа и да постъпваме съобразно с нея, ние си пречим, като мислим, че в света има много закони. Не, в Живата Природа има един закон, който тя прилага към всички – и към богатия, и към бедния. Бедният казва: „Този, богатият, има какво да яде, да пие, живее охолно, а за мен няма нищо.“ Но ти не знаеш, че страданията на този богаташ са задържани за след 40-50 години. Природата не взима ли еднакво мазнините и на богатия, и на бедния? Какво иска да каже Природата с това, като обира мазнините на хората? Тя иска да им каже: „Вие не сте научили закона на братството.“ Като прочетете първата глава на Битието, ще видите, че Господ казва на Адам и Ева: „Вие ще ядете от всички плодове, а само от един няма да ядете и в който ден ядете от този забранен плод, ще умрете.“ Забраненият плод – това е съвременният егоизъм. Един човек, който иска другите да работят за него, а той да живее на техен гръб, един човек, който иска да се храни за сметка на вдовиците и бедните сирачета, един човек, който иска да се бори с толкова народи, той яде от забранения плод. Ето защо всички трябва да бъдем последователни в това велико учение. Къде е учил Христос да има войни, да се бием или да се молим на Бога да помогне на едната или на другата от воюващите страни? Преди 1000-2000 години това имаше смисъл, но сега вече то е отживяло времето си. Къде е тази правоверност, за която навсякъде се парадира, къде е истинското християнство? Аз говоря на тези, които се смятат и наричат истински християни. Те трябва да постъпват според Христовия закон, а онези, които не са християни, трябва да постъпват според техните разбирания и закони. Някой казва:

– Аз не съм християнин.

– Какви са твоите закони и разбирания, с които живееш?

– Аз съм свободомислещ.

– Постъпвай тогава според своята свободна мисъл.

Ние трябва да дадем право на всеки човек, защото в него има нещо добро, в душата му има нещо благородно. Дайте условия на всеки човек и той може да се повдигне. Живее ли при неблагоприятни условия, той пада.

Аз и друг път съм привеждал примера за италианския художник и сега пак ще го приведа. Той искал да нарисува образа на Христа и след дълго търсене се спрял за модел на един младеж на около 20 години и по него нарисувал много сполучлив образ на Христа. Когато след десетина години поискал да нарисува образа на Юда, той потърсил отново подходящ модел. Накрая намерил един човек, който отговарял на представата му за Юда, и му предложил да го използва за модел. Какво било учудването му, обаче, когато се оказало, че това е същият човек, който преди години му позирал за образа на Христос. Само за десетина години, поради порочния живот, който той водил, образът му дотолкова се изменил, че той заприличал на Юда.

Мислите ли, че ако една жена върви по лошия път и попадне в един публичен дом, лицето ѝ няма да носи отпечатъка на този живот? Такава една блудница ми разказа веднъж, че докато разполагала с пари, мъжът ѝ я държал, но след като изял парите ѝ, оставил я на произвола на съдбата и тя поела кривия път. Тя казва: „Искам да отида на църква, но и там не ме приемат.“ В тази жена има копнеж по чистия живот и когато се изменят условията, тя ще се повдигне. А за онези свободни жени, които искат да служат на своите чувства, хората казват: „И такива жени трябват за света.“ Казвам: не, тия наши сестри трябва да извадим от блудните домове; те не трябва да се насилват, а ние трябва да ги поставим на правия път и да им покажем как да живеят. Сега идват носителите на новите идеи, на алтруизма, на идеите на Божественото учение и те са хората, които ще се застъпят за всички онеправдани и паднали. Тези хора не са случайни, те имат определени признаци, белези на лицата си, в очите си, на ръцете си. Вие ще ги познаете. Ето какви са тези признаци: ако човекът, носител на Новото учение, е лекар, като дойде в дома ти, ще ти донесе всички лекарства и няма да ти вземе нито пет пари, а ще каже: „Аз служа даром.“ Ако е свещеник, като го извикаш да кръщава или да опява умрели, няма да иска никакви пари, а ще каже: „Аз служа на Новото учение.“ Ако е търговец, като човек на Новото учение ще търгува честно; ако е учител, ще работи даром. Вие ще ми възразите: „Ако всички работят даром, светът ще пропадне.“ Да, сегашният свят ще се промени, но ще дойдат нови разбирания. Някои ще запитат: „Как е възможно да се работи даром, как ще се живее без пари?“ Аз питам: колко хиляди лева плащат на майката и на бащата за задължението им да стават по пет-шест пъти през нощта, за да наглеждат малките си деца? За това няма никакъв закон, няма никаква конституция, а при това тази работа върви много по-добре и по-естествено, отколкото всички други работи, които се подчиняват на установените от държавата закони.

Следователно майката и бащата ни дават първия закон, на който трябва да се подчиняваме. Казвам: ако живеете тъй, както живеят в една къща родителите и децата, ако живеете тъй, както живеят братята и сестрите, вие сте на прав път. От гледището на Новото човечество нас не ни очаква някаква голяма катастрофа. Наистина в света иде една голяма катастрофа, но тя ще засегне всички ония здания, които нямат солидни основи, ще засегне всички ония гнили дървета, които нямат здрави корени. Иде една велика идея, която ще ги събори, но това е едно проветряване, което ще изчисти всичко гнило, а в света ще остане само здравото.

Когато ви дойде някое страдание, не питайте коя е причината за него. Аз казвам: Слънцето е причината за всички нещастия и за всичкото щастие на Земята, причината за нашите страдания и за нашите радости; то ражда наводненията, епидемиите и всички болести в света, то предизвиква земетресенията – изобщо то е причината за всичко, което става в цялата Природа. Но Слънцето казва: „Ако ти си умен, ще можеш да използваш разумно моята енергия, аз ще ти отдам всичката благодат; а ако не си умен, ще ти причиня най-големите страдания.“ Слънцето може да измени своята енергия, но то все ще си грее и Земята все ще се върти. И ще ви кажа следното: във висшата механика на окултната наука има едно твърдение, според което при движението на едно колело на всеки сто милиона оборота има по едно изключение. Такова колело е и нашата Земя. И тя, след като обиколи сто милиона пъти около Слънцето, в движението ѝ ще има едно изключение, което ще се изрази в низходяща степен катастрофално, а във възходяща степен – благотворно. Такива изключения са ставали много пъти, такова изключение иде и сега. Нашата Земя е направила вече толкова обороти и е много близо до изключението. Но няма да кажа датата, кога ще дойде това изключение. Сега може да не ми вярвате, но когато настъпи този момент, ще можете да проверите това.

Този окултен закон ние можем да приложим и по отношение на Слънцето – когато и то се завърти сто милиона пъти около оста си, ще дойде за него също едно изключение. Съвременните учени твърдят, че за да се завърти един път, на Слънцето са нужни 20 милиона години. Знаете ли какво ще стане в света, когато Слънцето направи едно такова изключение? Ако това изключение попадне в низходящата му степен, нашето Слънце ще потъмнее, цялата Слънчева система ще угасне, а с това ще престане и всякакъв живот. А ако попадне във възходящата му степен, слънчевата енергия ще се увеличи десет пъти и тогава да му мислят хората, които са на Земята.

Тъй че сега има едно приблизително съвпадение – и Слънцето, и Земята са направили своите сто милиона завъртания и сега предстоят две изключения. Това е едно твърдение, което аз мога да докажа математически с факти и данни, но не на това общество тук – иска се време, за да се докажат формулите и фактите, с които окултната наука си служи. С това аз не искам да вселявам страх, но казвам, че има изключения и всеки човек трябва да бъде готов на поста си да ги посрещне. И Христос казва: „Блажен е онзи слуга, който стои буден на поста си, за да не би като дойде господарят му, да го намери заспал.“ Ако вие си мислите, че като ядете и пиете, животът ще си върви тихо и спокойно, лъжете се.

Съвременните учени твърдят, че човекът не съществува повече от осем хиляди години, но окултната наука и в това отношение има друго становище. Тя доказва, че човекът е съществувал още много преди това – че той е съществувал преди повече от осем хиляди години, говорят черепите, останали от ония времена, но че е живял много по-отдавна, такива данни не могат да се изнесат; а и да се изнесат такива факти, връзката между тях е толкова деликатна, че може да се каже, че няма връзка. И когато в една от беседите си казах, че палецът определя развитието на човешката воля, някои счетоха това за нелогично. Но в действителност палецът е резултат на човешката воля и в старо време, когато са искали да накажат някой твърдоглав човек, за да прекрати престъпленията си, отсичали му двата палеца. Тогава питам: защо палецът у някои хора е по-дълъг, а у други по-къс, защо у някои е правилно оформен, а у други не? Всичко това означава нещо, то говори за развитието на волята и разсъдъка у човека.

Погледне ли човек палеца, ще разбере как върви развитието на една душа – върви ли правилно развитието ѝ, палецът е правилен, няма изкривяване; има ли изкривяване, има и деформиране в този организъм. Също така ако носът, очите и устата се изкривяват, това означава нещо. Лекарят в такъв случай ще каже: „Тук има известна аномалия, има апоплектичен удар.“ А аз казвам: тук има разногласие между органите на тялото, между координацията на силите, мислите и чувствата, които действат в човека. Ако аз развивам само теоретически тази нова наука, без да я прилагам на практика, тя не би имала никакъв смисъл. Всяка реалност трябва да има известна форма; аз говоря за реалностите, които са определени величини, тъй както един математик борави с формулите, един химик – с молекулите и атомите, а един физик – със силите, като неща определени, а не отвлечени.

Ние казваме, че човек има душа. Определена единица ли е душата, на кое място живее тя – дали в мозъка, в сърцето, в белите дробове или в стомаха, къде изобщо се намира? Съвременната наука не може да каже нищо за душата.

Сега нека се върна към мисълта си. Новото човечество най-напред трябва да започне с анатомията на човека, затова искам вие всички да се интересувате от анатомията. Когато започвате да строите къщи, вие първо нареждате греди, приготвяте скелета на къщата и после строите. Скелетът – това е анатомията. Някои казват: „Не ни трябва анатомия.“ Не, без нея не можете. Няма дете, няма баща, няма майка, които да не изучават анатомията. Когато кроите дреха, пак започвате с анатомията – кройките са също елементи на анатомията и според тях кроите плата. Следователно съвременните хора изучават анатомически живота, все режат. Какво представлява рязането? В Новото човечество няма да изучавате само анатомията, но и физиологията. Как изучавате физиологията, когато строите къщата си? Поставяте ѝ прозорци, комини, за да става циркулация на въздуха в нея. А с какво се занимава физиологията? С функциите на отделните органи, с функциите на сърцето – с кръвообращението. За да има благоприятни условия в живота ни, във всеки дом има нужда от физиология. Вие, които сега строите вашите къщи, имате ли големи прозорци? Аз ви препоръчвам само това – направете на къщите си по-големи прозорци, по-големи врати, отворете по-големи комини. Аз харесвам големите комини и съм против тези печки, които хората сега употребяват. Казвате: „Едно време дядо ми, баба ми бяха много здрави.“ Да, но дядо ти имаше големи комини в къщата си, проветряването ставаше добре, а ти вървиш по низходящата степен, живееш всред въгледвуокис и, разбира се, че няма да бъдеш здрав. Нужна е голяма вентилация, а какво правят българите? Запушват прозорците си с хартия да не влиза въздух, за да не се простудят. По-добре е простудяване, отколкото вдишването на въгледвуокис.

Тези хора от Новото човечество живеят, те ще се наплодят, за да разнасят навсякъде новите идеи. Всички вие можете да станете членове на това ново човечество. Кой от вас не обича братството и равенството? Кой баща не иска синът му да бъде учен, да не остане невежа? Новото човечество изисква от всеки човек да бъде честен, справедлив, умен и добър, да обуздае своя егоизъм; изисква това не само формално, а в абсолютния му смисъл: да бъде тъй честен, че никога да не пожертва чуждите интереси за свое добро, а винаги да подчинява своите интереси на благото на ближните си. Ще кажете: „Ако приложим това, върху нас ще дойдат страдания, нещастия.“ Ами при сегашните идеи къде е щастието? Не бяха ли избити 30 милиона души, не се ли напълниха толкова затвори? И днес хората измират, защото служат на тази стара култура, която казва, че човек за човека е вълк. А Христос казва: „Всички хора са братя.“ Аз ли създавам това учение? Аз казвам: ако не искате да изпълнявате Христовото учение, изпълнявайте Мойсеевото; ако не искате да изпълнявате и Мойсеевото, тогава изпълнявайте законите на вашата държава, но при всеки случай постъпвайте като честен и справедлив човек, не изменяйте на думата си. А вие постъпвате ту според Мойсей, ту според Христос, смесвате законите. Някои ме питат: „Ти винаги ли говориш Истината?“ Да, аз съм мислил върху всяка дума, която казвам. Ако говоря честно, справедливо, говоря за своето добро, защото не искам да опозорявам своята чест, не искам да позоря своите братя, не искам да позоря Името Божие, а искам, като ви срещна един ден, да зная, че съм бил винаги справедлив спрямо своята душа и своя ум, та и вие да вървите по този път. Само така, с това учение, ще може да се подобрят майките и бащите, а всяко друго учение носи страдания, страдания, страдания!

Това Братство има своето приложение. В окултната наука има определени форми и закони. Законите на това Бяло Братство, на тези 144 000 светли души от сто милиона години насам не са се изменили нито на една стомилионна част. Ето защо казвам, че законите в Природата са разумни и неизменни. Всяка мисъл след хиляди години може да произведе резултат – насадиш ли една лоша мисъл, тя може да ти причини смърт. Ако искам да ви обясня живота с всекидневните му произшествия, аз мога да го разгледам от гледището на индусите, от гледището на окултистите или от християнско гледище, но Истината ще си остане една и съща. Например, срещне те някой човек и те убие. При този случай ние, съвременните християни, казваме: „Тъй е писал Господ.“ Аз казвам: Господ никога не е казал, не е писал да убия някого и това аз го направих, а Господ само го допусна. Индуският закон пък обяснява това така: ти си убил преди няколко прераждания и следователно днес, в този твой живот, същият, когото си убил, те убива. И тъй, вие може да приемете едното или другото обяснение. Ще кажете: „Това е еретическо учение – може ли човек да се преражда?“ Може и не може. Колкото е вярно едното, толкова е вярно и другото. А що се отнася до вярването и невярването – това са второстепенни неща. Душата е способна да създаде всички свои форми – от нея зависи тя да дойде да живее на Земята, колкото пъти пожелае; ако тя пожелае да дойде, Господ ще подпише. Онази душа, която иска да се прероди – преражда се. Следователно в това отношение са прави и индусите, и християните. Като казвам душа, разбирам онази съзнателна Божествена душа, която може да идва тук толкова пъти, колкото пожелае. Но има и друг закон в света, който обяснява нещата по друг начин, за да станат те ясни и за да се образува един общ морал. Например някой извършил престъпление, обрал някого и казва: „Кой може да ме види в тъмното, че съм откраднал нещо?“ Да, но като краде, оглежда се, страхува се. Защо? Съвестта ще го гризе, ще го преследва. А какво е съвест? Тези 144 000 души, членове на Бялото Братство, казват: „Господине, ние видяхме престъплението, което извърши, и според нашия закон, който никога не се изменя, ние те осъждаме и ти ще си понесеш последствията от своите дела.“ Тогава този господин, за да облекчи съвестта си, уединява се някъде, прекарва 10-15 дни в пост и след това отива при някой свещеник да го успокои. Но свещеникът трябва да постъпи според закона на Новото човечество и да каже: „Братко, ти ще се изповядаш пред Бога, а тъй, да постиш 10-15 дни и с това да изкупиш своето престъпление, туй не минава пред Бога.“

Аз ще ви кажа как трябва да се изповядвате пред Бога. Например ти си запалил къщата на своя ближен; ще поправиш грешката си, като отидеш при него, ще му се извиниш, ще му купиш нова къща, нови мебели и ще му изплатиш дълговете. Ако не постъпиш така, за теб няма никаква прошка. Господ казва: „Ако си обезчестил някоя жена, в следващото си прераждане ще я вземеш за своя жена или тя ще ти стане дете, което ще отгледаш, и така ще си изплатиш греха.“ А днешните младежи казват: „Какво от това, че съм обезчестил някоя мома?“

В Америка един млад момък, син на богат търговец, обезчестява една мома, изоставя я, след което тя става блудница и умира. Момъкът завършва богословие и става знаменит проповедник. Всички го смятат за почтен, благочестив и добър човек. Оженва се, ражда му се син, който на шестнадесетгодишна възраст става голям вагабонтин. Хората се чудели, че от такъв благочестив баща излязъл такъв лош син. Казвам: този син е неговата блудна мисъл. Бащата ходи вечер да го търси, да го прибира у дома му, но едва след десетки години успява да го поправи. Така той изплатил дълга си. Този ваш син е вашата възлюблена, която вие изнасилихте. Господ ще каже на бащата: „Ето твоята възлюблена, изплати се към нея.“ Синът ти ще каже: „Сега признавам, че си благороден, защото знаеш да любиш, а по-раншната ти любов не беше както трябва.“ Затова ние трябва да ценим майчината любов, която дава всичко.

Аз препоръчвам на съвременните младежи и девойки, като си дават дума едни на други, да устояват на думата си, да са готови да умрат за тази си дума и да кажат: „Аз те обичам, за теб жертвам честта, живота и всичкото си богатство, но никога няма да се откажа от теб.“ Това разбирам човек с характер! А какво става сега? Днес се оженват, утре се разлюбват, искат развод, отиват в митрополията и искат тя да разреши въпроса. Казвам: свещениците нямат право да развеждат никого – нямат право и да венчават. Ако дойде някой при мен да го венчавам, аз също нямам право да сторя това, но ще попитам само този момък: „Ти готов ли си да пожертваш имота, честта и живота си за своята възлюблена?“ Ще питам и девойката дали е готова да жертва имот, чест и живот за своя възлюблен. Ако и двамата ми отговорят, че са готови, само тогава мога да ги венчая – иначе не венчавам и нямам право да венчавам. Така трябва да бъде, за да се оправи това общество и този народ.

И така, трябва да проникне Христос в света. Това е, което носи Братството, това е, което проповядва Христос. И тези светли братя сега слизат. Те ще употребят тия две изключения – изключението на Слънцето и изключението на Земята. Ще настане едно ново чудо, за което в Писанието се казва, че иде: Ново небе и Нова Земя – Ново човечество. Аз казвам: на старото човечество ние туряме един кръст – Господ да го прости; а в бъдеще ще живеем със законите на Новата Земя, на Новото човечество. Това иска Братството.

Аз не ви проповядвам за някакъв мъртъв Господ, а за живия Господ. Ако ме питате къде е Господ, ще ви кажа: Той не е в това небе, което виждате. Някои казват: „Докажи ни къде е този Господ.“ Господ няма нужда от доказване; и мравката със своето низше съзнание не разполага с органи, с които да разбере, че съществуват хора. Като хванете мравката с двата си пръста или като се качи на главата на някой човек, тя казва: „На каква голяма могила се качих.“ Тя разглежда света от тази височина и като се върне при другарките си, казва им: „Днес посетих една голяма планина.“ Така и нас Господ ни хваща с двата си пръста, а ние питаме: „Има ли Господ?“ Да, Той е тези два пръста и ни казва: „На Моята глава не може да се качваш!“

Ако вие не виждате в лицето на вашите братя Живия Господ, не разбирате това учение. Ако аз във вашето лице не виждам Бога, моето учение е лъжливо. Ако не ви обичам и не съм готов да се пожертвам за вас, проповядвам едно лъжливо учение. И вие трябва да се жертвате. Братство трябва да има в този свят – това учение трябва да възприемете! То се проповядва от всички добри хора, от всички майки и бащи, от всички братя и сестри. Саможертви са нужни в този свят – стига лъжи! Някои казват: „А колко ще ми се заплати, за да служа?“ Никакво плащане вече не трябва. Аз говоря за тези, които се смятат християни – за другите не говоря. Затова Христос казва: „Които не са християни, нека излязат навън, за да се знае кои са за и кои против.“

Хората от света казват за някои: „Ето, тези са благочестиви християни!“ В какво се състои тяхното благочестие? „Ходят редовно на църква.“ Не, не, църквата, това сме ние – тези живи тела, това е църквата! Ако ние не можем да живеем един чист, почтен живот, какво ще стане с нашите църкви? Какво стана в Русия? Русия не послуша гласа на Толстой, който бе глас на Живия Бог, и духовенството доведе болшевизма. Болшевизмът – това е камшикът на Бога в Христовата ръка. И днес Той ни пита: „Това ли създадохте за толкова години?“ Христос е, Който действа в Русия, а не някакъв Сатана. Когато един хирург вземе своя нож, за да направи една операция, той знае как да го употреби – ще изреже само болното месо, за да помогне на здравото; който хирург не е опитен, той няма да може да направи операцията, макар и да минава пред света за съвършен в тази област. И българите трябва да благодарят на болшевиките. Но туй не влиза в моята тема.

А какво направиха американците? Те ни изпращаха години наред мисионери да проповядват Христовото учение, а през време на войната продадоха на българите десет милиона килограма брашно по два златни лева килограма. Колко струва днес златният лев? Десет лева. Значи един килограм брашно струваше 20 лева. А мислят ли американците, че постъпиха съобразно с Христовото учение? Те изгубиха случая да дадат един добър пример. Не, това не е християнство! Тъй говори Христос, тъй говорят Светлите Братя!

Ако българите мислят да вървят по този път, по който са тръгнали, не ги очаква никакво добро, тази култура няма да им помогне. В света всичко трябва да се измени. Никой народ не трябва да насилва друг народ; никое общество не трябва да насилва друго общество и никой човек не трябва да насилва друг човек, а всички трябва да живеят по този велик закон на Любовта. Ако приемете това учение, всичко ще се измени и вие ще бъдете благословени като народ. И този закон ще дойде. А ако вие не го приемете, други ще го приемат.

Ще ви приведа един пример. В старо време, в тъй наречения Златен век, имало две царства: Царството на еспертите и Царството на мензите. На царя на еспертите се родил син и според тогавашния обичай повикали мъдреци, които да предскажат бъдещата съдба на сина му. Един от тези велики мъдреци направил своите изчисления и казал на царя: „Твоят син към двадесетгодишната си възраст ще премине през една голяма криза, затова трябва да го изпратиш като овчар в друго царство, за да научи там великите закони на Живата Природа.“ Бащата изпълнил указанията на мъдреца и като му дошло времето, казал на сина си: „Синко, отсега нататък ти ще трябва сам с пот на лице да изкарваш прехраната си.“ Царят изпратил сина си като овчар в Царството на мензите. Момъкът прекарал там цели десет години, изучавал законите на Природата. На единадесетата година от пребиваването му в това царство един ден в местността, където той живеел, дошла на разходка възседнала на бял кон и придружавана от своите телохранители дъщерята на царя на мензите. Увлечена от хубавите полски цветя и красивата Природа, тя слязла от коня и се отдалечила малко от телохранителите си. В това време някъде от камънаците изскочила една змия и ухапала царската дъщеря в дясната ръка. Овчарят-царски син, като забелязал това и като знаел законите на Природата, бързо се затичал към царската дъщеря, допрял устата си до ръката ѝ и изсмукал отровата. Но един от телохранителите, като забелязал отдалеч това, помислил, че този момък оскърбява царската дъщеря, опънал лъка си и ранил момъка в лявата ръка със стрела, намазана с отрова. Като видяла това, царската дъщеря бързо разкъсала ръкава на дрехата, допряла също устата си до раната и изсмукала отровата. Питам сега: кой кого е спасил? Момъкът спасил царкинята от отровата на змията, а тя го спасила от отровата на човешката стрела. Момъкът казал на царкинята: „Ти пострада от отрова на змия, а аз от човешка отрова.“

И тъй, сега жените страдат от отровата на змията. Знаете ли коя е тази змия? Тя е техният краен егоизъм. И жените, и мъжете трябва да се спасят от тази отрова. Жената трябва да изсмуче отровата на мъжкия егоизъм, а мъжът трябва да изсмуче отровата на женското изопачено сърце. Само така мъжете и жените могат да си подадат ръце, могат да осъзнаят, че живеят заедно и могат да се разбират. Всички съвременни християни трябва да си подадат ръка. Като дойдох в Търново, как ме посрещнахте? Не, приятели, аз идвам да ви изсмуча отровата. Дали вие ще изсмучете моята, това е друг въпрос, това времето ще покаже. Ако изсмучете моята отрова, ще ви кажа: вие сте мои братя. Това е проява на закона на Любовта, който действа в света. Всеки, който изсмуква отровата на брата си, дават му една целувка, а който не стори това, бива изпъждан навън.

Младежи, във вас е бъдещето! Мъже и жени, живейте според закона на Любовта. Не вървете по пътя на остарелите в греха, откажете се от многото любовници, които имате; един любовник и една любовница са достатъчни – една мома, но хубава, и един момък, но отличен, те са достатъчни. Не ви трябват нито двама мъже, нито две жени. Тогава нека има вътрешна свобода във вас и да не се свързвате с робство. Така мислете и за да придобиете Христовото учение, приложете този закон навсякъде – в обществения, в политическия и в религиозния живот. Само така българският народ може да се повдигне. Само по този морал!

Като ходя сега по Търново, наблюдавам хората – срещам разни свещеници, съдии, учители, стражари, слуги и си казвам: братя, тъй както живеете, не вървите по правия път, това не е Христовото учение, това не е братство. Аз срещам много свещеници, проповедници, учители, стражари и други, които са благородни, но срещам и неблагородни между тях. Това не е упрек, а констатация на един факт. Затова казвам, че трябва да се повдигнем до такава висота, до такъв чист морал, какъвто ни се посочва от Светлото Братство. Да не лъжем! Майките и бащите не трябва да лъжат. Каквото каже майката, каквото каже бащата, свещеникът, съдията – трябва да го изпълнят, да умират за своята дума. Ако аз изпълня своето обещание, мога да се нарека човек; не го ли изпълня, в мене няма никаква човещина, няма никакво братство. Бъдещата наука е на страната на онези, които живеят по този начин. Аз виждам в младото поколение стремеж към нови идеи. Като следя комунистите, аз не ги осъждам, защото виждам, че те, без да се препоръчват за християни, вършат хубави работи, правят големи жертви, а християните, които говорят за Христа, гледат как да се осигурят. И тъй, комунистите са безверници, без пари, а християните – вярващи с пари. Аз бих желал да срещна един човек, който да знае, че има Господ в света, и да се срамува, когато излъже някого, който знае, че ще бъде осъден, когато обиди някого, и да бъде искрен да иска извинение. А сега, като извършим едно престъпление, казваме: „Аз имам право.“ Да, всички имаме право да лъжем, всички имаме право да вършим добрини, да говорим Истината, всички имаме свобода, но трябва да знаем, че всеки ще отговаря за делата си. Ако крадеш – ще те крадат; ако съсипваш – ще те съсипват; ако обезчестяваш – ще те обезчестяват. Каквото правиш, такова ще намериш: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери“, казва Христос. Този закон важи.

Сега аз ще ви пророкувам нещо. Няма да гадая. Какво е днес времето? Хубаво, ясно, топло. Слънцето грее отлично. Ясното време показва, че всичко ще се развива добре в бъдеще, ще има голяма топлина и в скоро време между българите ще има едно течение на добро, умовете на хората ще се стоплят и те ще започнат да мислят правилно. Тихото време показва, че българите ще дойдат в съзнание – няма да правят опити за нови войни, няма да повторят грешките от 1912 и 1915 година. Сега вече българите няма да воюват с оръжие, а с Любовта; ще пазят строг неутралитет и ще кажат: „Досега служихме на Централните сили, на Съглашението, а сега вече искаме да опитаме този нов живот по Господа и да устроим живота си по Неговата Воля.“ Само така ще дойде съзнанието у българите и те ще се повдигнат като народ. Тогава те ще се обърнат и към комунисти, и към социалисти и ще кажат: „Братя, ние ви обичаме, ние виждаме във вашите стремежи хубави идеи, които са ни потребни; ние тук нямаме какво да делим – всичко на Земята е наше, хайде заедно да работим.“ Някои ще ми възразят: „Добре, но те не вярват в Господа, не обичат хората.“ Как да не вярват – и те си имат Господ. Ако ме срещне някой и ме обере, осакати крака ми, а вярва в Бога, каква полза имаме аз и другите хора от неговото вярване? Ако ме срещне някой и ми направи добро, а не вярва в Бога, той ще бъде по-полезен от първия, който остава само със своята теория. Този, който вярва и ме обере, ще го заплюя; този, който не вярва и не ме обере, ще му дам две целувки, защото той не опозорява Името Божие и изпълнява Волята Му. Това е Новото учение, с което сегашното поколение трябва да се съобразява. Тази обществена проказа трябва да се очисти до дъно.

Така трябва да проповядват всички свещеници, така трябва да проповядват всички българи. Ако така проповядват, моето благословение е над тях, а ако не вярват и не проповядват така, сами ще се оплюят. Нека свещениците кажат: „С Името Христово ще служим на Бога, без пари ще живеем.“ Но ще ми възразят, че имат жени, деца. Та жените не могат ли да живеят като вас – попадията не може ли да живее като вас? Може. Тя първа трябва да даде пример за безкористие, а първа гледа да се осигури. На владика и на поп защо са им пари? Как искат те да се осигурят? Христос не беше осигурен. Колко Му плащаха за Неговите проповеди? В Името на Христа ви говоря. Нали в Името на Христа вие служите?

Така погледнете и вие: тази работа е сериозна, две изключения идват. Искам да ме разберете правилно. Аз нямам ни най-малкото желание да обидя някого от вас. Вашите вярвания, вашите дълбоки убеждения, каквито и да са те, са за мен свещени. Но лошите ви постъпки са нещо друго – аз тях не мога да споделям. Аз не мога да търпя злото в света, не мога да гледам спокойно, когато един човек оскърбява друг. Мога да мълча, но в душата ми се повдига голяма скръб и си казвам: тези хора са християни, кое е това заблуждение, което ги сковава, какъв е този психологически момент, когато те излизат извън себе си?

Но аз вярвам, че иде голяма топлина, която ще стопи ледовете. По планините ще се вдигнат големи изпарения, ще потекат чисти, бистри потоци. След това ще се яви буйна растителност, посадените семена и плодове на хилядите години от миналото ще изникнат, ще цъфнат и ще вържат и народите на цялата бяла раса ще си подадат ръка. Ще дойде тази Нова култура в света, на която никой не се е надявал и която никой не е виждал. И всички ще бъдете граждани на тази Нова култура, на това Ново човечество.

Бих желал вие всички да бъдете гости на трапезата на това Ново човечество. Вие всички сте поканени, но да не откажете, както онези, които преди две хиляди години Христос покани на угощение – едни се отказаха тогава под предлог, че имат работа на нивата, други – че си купили волове и трябва да ги опитат, трети – че се оженили. Всички тогава отговориха: „Имайте ни отречени от Новата култура.“

Христос сега пак иде и кани цялата бяла раса да поеме това ново учение. Сега всички добри хора, които от пет века са пасли стада, ще ги вземем като Божествени и ще ги използваме за изграждането на това велико Божествено Здание. Защото животът не се гради от един камък и когато го съградим, само тогава ще дойдат Мъдростта и Любовта, само тогава ще има музика, поезия, изкуство – само тогава ще има ред и порядък, само тогава ще има разбирателство между всички хора, само тогава ще си дадем една свята целувка, в която ще почувстваме радостта, която ангелите чувстват.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube