Мировата Любов

МИРОВАТА ЛЮБОВ

Публична беседа, 19 август 1919 г., 10 ч., читалище „Надежда“

Предметът на моята беседа ще бъде Мировата Любов. Аз употребявам тази дума в малко по-широк смисъл, отколкото обикновено се разбира. Може да запитате: „Мировата Любов какво общо има с нас лично?“ Отговарям: същността на Живота – това е Мировата Любов. Любовта е, която носи условията за живот, тя е главният стимул на Земята, идеалът, към който всички се стремим – да живеем. А самият живот, за да се изрази в пълнота, подразбира свобода на действията. Той се развива в четири посоки: в обществена, политическа, културна и духовна. Това са области на една и съща реалност. Под думата Любов аз не разбирам онази обикновена любов, която изгасва като въглен във вода; това не е Любов. Истинската Любов е въглен, който никога не изгасва. И който разбира смисъла на този жив въглен, той е разбрал смисъла на земния живот. Затова именно и древните мъдреци, и старите алхимици са се стремили да изучат и са схванали същината на този жив въглен. Ония, които не са запознати със свойствата му, казват, че Любовта изгаряла човека. Да, има предмети, които изгарят, но има и такива, които не изгарят, както има метали, които се окисляват – окисляването е горене – и други, които не се окисляват, т.е. горят, без да изгарят, и затова ги наричат благородни метали.

Вие може да ми зададете друг въпрос: „Какво ни интересува нас някакъв си идеал, когато се намираме при такива лоши условия на живот?“ Аз пък ще ви попитам: можете ли да докажете, че условията на живота действително са лоши? Това е само предположение. В живота има толкова лошавини, колкото и добрини, толкова падания, колкото и ставания, толкова загуби, колкото и печалби. Едните и другите условия в края на краищата се уравновесяват. Туй, което наричаме лоши условия в живота, е наше субективно схващане – човешко умуване. Хората казват, че човечеството днес боледува, но аз възразявам: болестите са анахронизъм, нещо преходно, което зависи от самия човек, тъй като той има толкова възможност да бъде здрав, колкото и болен. Болестите не са нищо друго освен едно упътване за изправление, защото човек започва да се развива само тогава, когато му се положат противодействия на неговата воля. Туй може да се провери винаги в живота. Всички велики хора са страдали и страданията именно са били стимул за тяхното повдигане. Ония, които не са имали никакви спънки, а са имали удобства, останали назад.

Съвременните хора искат да бъдат богати, но трябва да направят избор, защото има два вида богатство: богатство, с което може да ги вържат за врата и да ги спуснат в дъното на морето, и богатство, което ги въздига. Ако се намерите на някой океански параход като Титаник, носите раница с 40 кг злато и параходът почне да потъва, а до вас стои друг, който няма такава тежест, кой от двамата има възможност да се спаси? Вие ли, който носите раницата със златото, или онзи, който е без такава? Отговорете си сами. Думата злато аз разбирам в много по-обширен смисъл, отколкото хората обикновено му дават. За мен златото е емблема на знание – да разбираш ония закони, чрез които можеш да работиш в света, да владееш природните сили, да ги направляваш така, че да бъдат полезни на тебе и на другите. Това ще рече знанията, които имаш, да не се окисляват, да не изгарят, а да се запазят и използват за добро.

Ще ви представя един окултен разказ. Някога в едно царство всички граждани и гражданки живеели щастливо, живеели братски, понеже техният цар не бил женен. Обаче гражданите се заинтересували: „Как така нашият цар да стои сам? Да му намерим някоя красива мома, да го оженим, за да имаме в бъдеще наследник, защото другояче нашата държава ще пропадне.“ Избрали най-красивата мома и венчали младия цар за нея. Тя родила две дъщери – едната толкова красива, че привличала всички с хубостта си, а другата толкова грозна, че всички я отбягвали. Но нещастието било там, че когото от поданиците поглеждала красивата му дъщеря, заболявали го очите, когото пипвала, осакатявал, когото срещнела по пътя, при разходка, здрав не се връщал у дома си. Така всички поданици осакатели. Излиза грозната сестра и където влиза, когото погледне – оздравява, на когото полага ръка – излекува се. Вие ще кажете, че това е само приказка, а не е действителност. Не е приказка, а е самата действителност – сегашният живот. Вашият целомъдрен и честен син погледне някоя красива мома, веднага характерът му се изменя – умът му потъмнява и сърцето му се извращава, защото красотата стимулира само външната проява на човешкия живот, чисто физическата му страна. Искате да бъдете красиви, да бъдете богати, да бъдете силни, но аз ви питам: кой красив, кой богат, кой силен човек досега не е умрял?

Някои ще възразят: „С вашите идеи хората гладни ще умрат.“ Ами вие с вашите идеи няма ли да умрете? Бих желал да видя някого, който да не умира в едно или друго направление, дали вярва в това, или не. Не само умират, но някои и погиват. Друг пък иска да стане добър, за да не страда. Не, колкото си по-добър, толкова повече ще страдаш. „В какво се състои тогава разрешението на въпроса?“, ще попита друг. Само в това, че добрият, като живее, страда и умира, знае защо живее, страда и умира, а лошият не знае това. Тази е разликата. Не мислете, че смъртта е нещо естествено, в реда на самата Природа. Било е време, когато човекът е бил безсмъртен. И ние можем да не умираме. Но знаете ли в какъв смисъл употребявам думата неумиране? В смисъл да не грешим. Човек, който греши, винаги умира. Умираме, защото нашите деди и прадеди са грешили, ние постоянно грешим, защото носим резултатите на своите минали прегрешения, което източните народи наричат карма или закон за причините и последствията. Тези причини засягат не само индивидуално отделния човек – обществено, културно и духовно, но и цялото човечество в неговата съвкупност. Като ви говоря това, аз имам предвид една Велика истина, която всички можете да проверите. Не говоря за теория, а за опит. Учението, което проповядвам, мога да го подложа на жив опит.

Днес хората се запитват: „Ти вярваш ли, или не вярваш?“ В света всички хора вярват. Не съм срещнал човек, който да не вярва. Само че има разлика във вярванията. В какво се вярва? В онова царство, за което ви говорих, че хората са страдали от красивата царска дъщеря. Явил се един велик мъдрец, който носел една ябълчна семка, и им казал: „Нося ви лек против вашите нещастия. От тази семка израства дърво 10 метра високо и дава сочни плодове, които тежат по половин килограм; всеки, който яде от тях, няма да бъде заразен от погледа на царската дъщеря; това е Дървото на Живота.“ Хората не посели семката и не дочакали плода, а я взели и я предавали от един на друг, като казвали: „Чувате ли, тази семка, ако се посади, израства такова и такова голямо дърво и дава сладки плодове по половин килограм, които лекуват болни.“ Всички започнали да говорят за семката и все вярвали в целебните свойства на нейните плодове. Най-после изгубили семката и започнали да казват, че това, което се говори за нея, е невярно и глупаво – нима може да съществува толкова голямо дърво и да дава такива плодове? Лъжа е! И започнали назад в неверието. Когато някой от сегашните хора каже, че не вярва, казвам: „Приятелю, изгубил си семката.“ Ти може да бъдеш учен, сериозен човек, но нямаш ли в себе си тази семка, Любовта, ще бъдеш подложен на хиляди страдания. Няма да се спирам да обяснявам какво нещо е религия – това вие сами ще си го разрешите, защото сега ви говоря за Любовта. Питам: имаме ли ние тази семка? Кой от великите учени в миналия и сегашния век е донесъл тази семка? Някои ще отговорят: „Христос я е донесъл.“ Къде е, приятелю, я да я видим! Иисус Христос страдал, възкръснал, но я да видим плода на това страдание и възкресение! Изгубена е семката!

Ще продължа разказа. Този, същият мъдрец, се явява втори път в онова царство и казва: „Понеже първия път вие изгубихте семката, сега няма да ви я дам, да я предавате от ръка на ръка, но като намеря най-достойния гражданин, ще му река: „Приятелю, ти имаш хубава градина, аз ще посадя семката, а ти ще я поливаш и наглеждаш и след 5-10 години ще имаш плодове, цяр за всички.“ Вие трябва да посадите тази семка и да се ползвате от плодовете Ă. А първият плод на тази семка е Любовта, която трябва да цари между всички хора, безразлично от каква вяра и от каква народност са. Те трябва да се издигнат над дома, обществото и народа си. Любовта трябва да обземе цялото човечество, понеже всички сме негови членове. То съставлява общ организъм и когато бъде добре нему, ще бъде добре и на народа, и на обществото, и на дома, и на отделния индивид – и обратно. Не искам да засягам никак вашите възгледи. Говоря принципно. Затова не искам да се бъркам в недъзите – обществени, политически, културни и духовни. Това не е моята задача, а и то не разрешава въпроса. Когато вляза в един дом, в който хората страдат от глад, не трябва да им проповядвам, че Господ ще промисли за тях, и да ги оставя с тази мисъл. Няма да им кажа: „Вярвайте в Бога и имайте упование в Него.“ Аз поддържам тоя принцип: да нося винаги на гърба си пълна торба с хляб, та когато отида в някой дом, където хората са гладни, и видя, че се карат, да им кажа: „Сложете трапезата и елате да ядем.“ Тогава ще се възстанови мир и спокойствие в дома.

Съвременните хора имат превратно схващане за живота. Те казват: „Да оправим обществото, света.“ Идеални работи, но как да възпитате обществото, синовете и дъщерите си, политиците, учителите, свещениците, проповедниците? Аз ви съветвам да отидете и проучите живота на пчелите – те ще ви научат как трябва да възпитавате. Когато искат да си създадат царица, те приготвят за нея особена храна, за пчелите-работници – друга храна, за търтеите – друга. Пчелите умеят да уреждат своя живот много по-добре от хората, които само мъдруват. Това не е упрек, а указание, че ние трябва да проучим по-нашироко Природата, която стои пред нас и в която са вложени всички закони и образци за преуспяване. В Мировата Любов ние ще повдигнем нашето съзнание. Да чувстваш вибрациите или да слушаш гласа на всички страдащи хора и да им помагаш, то значи да помагаш на себе си, на народа си и на човечеството едновременно. Онзи, у когото това чувство се е пробудило и действа, който се е освободил от всички материални пречки, може да се проектира някъде в пространството и да помага на всекиго. Ще кажете: „Как е възможно да помогнеш някому, без да го пипнеш?“ На този въпрос аз задавам друг: Слънцето, което е далеч от нас на 93 милиона мили, пипа ли ни със своите ръце? Не. Само като погледне от такова далечно разстояние, всичко затрептява в Природата, започва да расте и да дава плод.

Някои казват: „Да вдигнем ръка и да благословим.“ Хубаво, но като вдигнете ръка, трябва да дадете нещо – така, както Слънцето всеки ден вдига ръце над нас и изпуска енергия, сила върху болни и здрави същества. Ще рече някой: „Какво ще се занимаваме със Слънцето!“ Не ви казвам да се занимавате с него, а да го използвате. Ако някой е неразположен духом, нека се попече на Слънцето; ако е изгубил енергията си, да се изложи на лъчите му; ако е разочарован в своя идеал, ако не му стига умът как да работи, нека излезе на Слънце и то го понагрее. Някой ще възрази: „Господ е, Който ще помогне.“ Като говорите за Господ, аз ви питам: какъв е вашият Господ? Господ е вътре в нас. Когато Го почувстваме, когато заговори в нас, ние обикваме всички хора, безразлично какви са те, и сме готови да се пожертваме за тях. Христос, като е казал: „Няма по-голяма Любов от тази, да положи някой душата си за приятеля си“ (Йоан 15:13 – б.р.), иска да рече: да даде необходимите условия на своя приятел да живее. Нашата Любов към ближния да не бъде такава, че да го смятаме за грешник и да го спасяваме, а да го смятаме за брат, приятел и да му създадем всички условия да живее и да се развива. Не мислете, че вие ще начертаете нов път на живота. Не, пътят на живота на всекиго едного е начертан и строго математически е определен. На всекиго е определено какво ще стане от него, как ще живее и как ще се развие животът му. Това е законът на постоянните причини и последствия.

В Божествения закон на Любовта няма дисхармония. Когато разберем Любовта като една такава сила, тя ще се всели в нас. И тогава ще бъдем силни да изправим всички недъзи на обществото, и да ги изправим не по механичен начин, а чрез Любов. Когато обществото насочи Любовта си към когото и да било, това ще измени неговия ум и ще даде насока на живота му. Ето защо, когато казваме, че Бог е всесилен, ние подразбираме съвкупността на цялото Битие, на всички същества, на които мисълта е насочена към нас като творческа сила. Всичко, което у нас е лошо, то не е Божествено, то е наше. Ние сме създали съвременния лош живот и строй. Ако ме попитате защо Бог е създал така света, ще ви отговоря: аз зная, че светът е създаден другояче, а така, както го виждам, намирам го развален от хората.

Всички тук, които ме слушате, имате различни възгледи за живота. Аз оправдавам тези възгледи, защото такова е схващането ви за живота. Не само вие имате свои възгледи, такива имат и млекопитаещите, птиците, мравките, растенията – всички според своето разбиране. Но това още не е самият смисъл на живота, той е по-богат, по-обширен. В човешката душа се крият способности и сили, които могат да се пробудят при особени условия. Всеки от вас може да направи един малък опит. В какво се състои този опит? Най-първо мислете, че във вас са вложени всички условия да станете истински човеци. Ако не можете да използвате тези условия, това не показва, че във вас няма такива възможности, то показва, че не сте намерили и приложили методите. И съвременните учени хора, и философите от хиляди години се стремят да намерят тъкмо тези методи за повдигане на човечеството.

Ние нямаме и религия, която да внася безсмъртие у човека. Аз казвам, че действително православна религия още не съществува в света. Като казвам това, някои може да ме попитат към коя религия принадлежа. Отговарям: към никоя съвременна, куха и без съдържание религия. Ще ви кажа към коя принадлежа и ще ви определя какво нещо е религията. Най-кратко определение: религията е връзка между Любовта и Мъдростта. По-добро определение на религията от това няма. Онзи, който е намерил тази връзка – Любовта да действа в душата му и Мъдростта в ума му, – той има религия, разбира закона и самото безсмъртие. Тази религия ни прави подобни на Бога. Как може човек да бъде подобен на Бога? Да не умира, защото Бог е безсмъртен. И Христос казва: „Бъдете съвършени, както е Отец ваш съвършен“ (Мат. 5:48 – б.р.). А човек не може да бъде безсмъртен, ако не е съвършен. Ще попита някой: „Ами защо светиите умряха?“ Защото понесоха греховете на хората. Когато се освободим от греховете, ние няма да умираме, а ще дойдем в онова положение, което е същността на това учение – живеене в Любов и Мъдрост. Човек, който няма тази Мирова Любов, не може да бъде религиозен и безсмъртен. Според туй определение, схващайте ме добре, да не умираш, значи да си господар на всички положения в живота – еднакво да ти е радостно и когато страдаш, и когато се радваш; да ти е еднакво чувството, когато печелиш и когато губиш. Кого ние похвалваме днес в живота? Нали всички онези герои, които са страдали и умрели? На кого издигаме паметници и полагаме венци? На крадците ли, които са грабили чуждото, на богатите ли, които са натрупали милиони, на философите ли, които са се отличавали със знания? Не, но на ония, които са страдали и са се самопожертвали за човечеството, на тях последно се отдава почит и дан.

Съвременните хора често обичат да се надхитрят със софизми по отношение съществуването на Бога и питат: „Има ли Господ?“ Аз не разрешавам този въпрос философски, а казвам просто, че Господ съществува тъй, както Слънцето грее. Представете си, че вие сте будни само нощем, а денем, когато Слънцето грее, спите. Вас ви събуждат винаги, когато Слънцето залязва. Вие изучавате света все нощем и след двадесет години казвате: „Няма Слънце.“ Аз възразявам: изменете начина на живота си, спете нощем, а бъдете будни денем, когато Слънцето грее, и ще го видите. Същото е и с богаташите, които са потънали в тежестите си. Аз не ги осъждам, а посочвам в какво се състои тяхното нещастие. Те се намират на дъното на океана и затова слънчевите лъчи не могат да проникнат до тях. Как могат да се спасят? Като оставят златото на дъното на океана. „А има ли горе живот?“ Има, много по-прекрасен. Тези милиони могат да бъдат мислите ви: да спечелите богатства или да заемете високо положение, или да завладеете света. Освободете се от тези мисли. Кажете ми, кой министър оправи България, кой оправи Англия, къде е сега древна Гърция, къде е Рим със славата си? Не оспорвам, че човек трябва да има стремежи, а казвам, че ние вървим в крива посока, криво разбираме живота и че на това криво разбиране трябва да поставим кръст.

Двама гръцки скулптори искали да покажат своето изкуство, кой по-добре го разбира. Единият изваял грозд, толкова естествен, че привлякъл и самите птици, а другият изработил богиня, толкова красива, и метнал отгоре Ă воал толкова деликатно, че другият му рекъл: „Я вдигни воала, да я видя по-хубаво.“ Този пример показва, че оня, който изваял богинята, е бил по-изкусен. Но питам ви: не умряха ли и тези двама художници? Умряха. Вие може да разбирате много добре всеки закон, може да сте философ, държавник и т.н. – то е само изкуството на двамата художници, то е сянката на нещата, а не същността на живота. Същността на живота е да влезем в хармония с него. А ние още не сме влезли в тази хармония. Аз оспорвам твърдението на съвременните хора, че те живеят истински живот. Те не живеят такъв, а страдат и се мъчат.

Според мен има мъчение, труд и работа. Ние сме още в мъчението, а животът започва с работата. Работата е съзнателният живот – да разбираш как да си господар на себе си, на ума и на сърцето си и никой да не може да те подкупи. Да имаш онази велика Любов, която въодушевява – и не само да те въодушевява, но да ти бъде и постоянен стимул, какъвто са топлината и светлината за растителния живот. Аз уподобявам съвременните хора, ще ме извините за сравнението, на следното: един учен, умопобъркан, бил поставен в една голяма зала на лудницата, в която прекарвали времето си около петдесет умопобъркани. Той се занимавал със събиране на сламки и правел от тях купчинки, които през деня пренасял от един ъгъл в друг, а на другия ден пак повтарял същото. Хората приличат на този човек и питат защо са нещастни. Нещастни са, защото трупат сламки. Трябва да дойде онзи благодатен вятър, който да помете всички сламки, а с тях и нещастията. Ние трябва да постъпваме спрямо ближните си, както онзи светец, който отивал да разговаря с Бога; и като минал покрай един богат човек, последният му казал:

– Речи на Господа, че ми дотегна това богатство, да го отнеме, за да заживея като хората.

– Много добре – отвърнал мъдрецът, – ще кажа на Бога.

Повървял по-нататък и видял един бедняк, който му рекъл:

– Кажи на Бога, че ми дотегна този живот – стига съм ходил гол и бос, да ми даде дрехи и да измени условията на живота ми.

– И твоята молба ще представя – рекъл мъдрецът.

Отива при Господа и Му разправя за двамата. Господ му рекъл:

– Кажи на богатия да стане недоволен и да започне да роптае против Мене, и Аз ще му отнема всичкото богатство, а на бедняка кажи да бъде доволен от живота и всичко ще му се даде.

Връща се мъдрецът и казва на богатия какво му поръчал Господ, но този възразил:

– Как мога да направя това?

– Тогава богатството ти ще остане.

Минава покрай бедняка и му казва поръчаното от Господа, но и той му възразил:

– Как мога да бъда доволен при такива лоши условия?

Мъдрецът му казва:

– Тогава ще ходиш гол и гол ще бъдеш погребан.

Вие казвате, че починалите били при Бога, а отивате на гробищата да им четете молитви и да им поливате гробовете. Могат ли те да бъдат едновременно и на гробищата, и при Бога? Онзи, който е горе, трябва да каже на онези, които са долу: „Вие, които мислите, че сте мъртви, започнете да благодарите и ще възкръснете.“ Това, което ви казвам, не го вземайте за упрек – аз нямам намерение да укорявам когото и да било за неговите вярвания. Излагам само онези лъжливи схващания за живота, които са вмъкнати в нас, които ни тикат в крив път, да сме в дисхармония със самия Живот. Ние искаме да живеем, а се готвим за смърт. Онзи, който е намерил закона на Мировата Любов, на туй космическо съзнание, той вече не умира. Може да му забиете гвоздеи в ръцете и краката, може да го разпънете на кръст, може да го положите в гроба, но той е в състояние отново да оживее. Който не е научил този велик закон на Любовта, неговият камък никога няма да бъде отвален от гроба.

Днес хората все това говорят: „Ние сме грешници, грешници!“ Не искам вече да чувам такова нещо! Това, което аз зная, е, че хората по естество, в душата са добри, а по заблуждения и воля са лоши. Те търсят щастие и мислят, че по този път, по който вървят, ще го намерят. Няма да го намерят – защото и техните бащи и деди са го търсили все по същия начин и не са го намерили. Христос е казал: „Онези, които чуят гласа на Сина Человечески, ще оживеят.“ А що значи Син Человечески? Означава син на Мъдростта и Любовта. Онзи, който е съединил Мъдростта с Любовта, той е оживял. И вие, когато чуете този глас, ще оживеете, ще възкръснете. Това именно е учил Христос. Ако вие посадите семката, за която ви говорих, а не само я приемате и предавате на хората от ръка на ръка, ако я посадите в сърцата си, ще дойде ставането, оживяването и възкресението, което толкова очаквате. Тогава животът ще влезе в своя естествен, Божествен Път. На всички майки, които ме слушате, мога да дам правило как да имате синове и дъщери, каквито вие искате. На онези девици и момци, които ме слушате, мога да ви кажа в какво седи смисълът на вашия живот. Вие ще се ожените. Женитбата е благословено дело, но има три вида женитби: едната наричаме търговско съдружие, другата женитба е на господар със слугиня, т.е. мъжът е господар, а жената слугиня и обратно, а третата е съчетание – когато мъжът и жената живеят в Любов и Мъдрост, когато живеят един за друг, когато жената не само няма да каже на своя възлюблен горчива дума, но дори няма да отправи към него гневен поглед, и при най-големите му погрешки ще излива Любов към своя другар. Само при такава женитба в света могат да се родят добри деца, мъдреци, светии – служители на цялото човечество. Ако майката, която е заченала своето дете, е въодушевена от велики идеи за човечеството, още през своята бременност тя ще предаде всички качества на детето си. Тя е като Бог за детето и може да направи от тази кал там каквото си иска, защото излезе ли веднъж от утробата на майката, детето става вече независимо в мислите и чувствата си. Ако майката вложи всички свои качества на Любов и Мъдрост в детето си през деветмесечното бременно състояние, то ще има към майка си през своя цял живот хубаво разположение и винаги ще бъде готово да се жертва за нея. Когато някой син каже на майка си: „Защо си ме родила?“, аз разбирам, че когато го е носила, е мислела противни неща, или пък баща му е бил в такова състояние. Синовете и дъщерите носят мислите на своите родители – до това е дошла и съвременната наука. В такава обща беседа, естествено, аз не мога да се спра по-надълго на въпроса и да развия подробно тези принципи. Нужни са училища, в които младежите да се възпитават върху тези велики закони как да могат да станат добри майки и бащи, а също строители на бъдещото общество. Има една книга, написана от българин, с много хубаво заглавие – Строителите на България, но да знаеш как да строиш, това е велико, свято дело.

Може би се съмнявате в това, което ви казвам. Няма защо да се съмнявате. Вие грешите, като се съмнявате – изхвърлете съмненията от душата си, защото моето съмнение във вас е съмнение в самия мен и вашето съмнение в мен е съмнение в самите вас. Аз не се съмнявам във вас. Имам всичката вяра, че от вас в бъдеще могат да станат добри хора. Някои от вас сега още се намират в ранно състояние, някои още не сте на работа на нивата, но след хиляди години, когато ви срещна, ще има голяма разлика във вас в сравнение със сегашното ви положение. Ще запитате: „Можем ли да се срещнем след толкова години?“ Разбира се, че ще се срещнем и ще се разбираме много по-добре, отколкото днес. Сега вие гледате критически и си казвате: „Този човек, като се е явил тук да ни говори, има нещо – може да ни омотае; опасна е тази работа – да бъдем нащрек!“ Имате право. И аз да бях на ваше място, щях така да мисля. Сега, като пътувах от София за насам, до мен седеше един човек – гледам, че си попипва кесията в джоба и в същото време поглежда и мене, и другите, и вероятно се питаше дали не сме от ония хора, които вземат, а не дават – дали той ще влезе в нашия джоб, или ние в неговия. Аз не съм от онези, които бъркат в джобовете, аз мога да ви оставя вие да бръкнете в моя джоб и да вземете, каквото можете. Само когато започнем всички така да мислим, светът ще се оправи. В света трябва да има изобилие – изобилие в мозъците, изобилие в сърцата; ние всички трябва даром да си отваряме сърцата един на друг. Аз не разглеждам съвременното общество така, както вие. То така и ще си умре, нему никой не може да помогне при тия мисли. Може, но как? Ако се изменят условията. Ще ви приведа за това един пример. Когато върлуваше испанската болест и задигна шест милиона души в целия свят, попитаха ме как да се лекуват. Казах им, че не съм лекар, но според законите, които зная, да пият вряла вода, да ядат топли картофи и след седмица или десет дни кризата ще премине. Сега някои ще кажат: „Мислиш, толкова ли сме глупави? Де не сме яли картофи и пили вода!“ Не че сте глупави, но ви давам един метод за лекуване – направете опит. Нека всички, които са опитали, да кажат какви бяха последствията. А лекарите какво правеха? Биеха инжекции и повечето болни заминаха за онзи свят. В София за 17 дни се поминаха 1700 души. И обясняваха: „А, имаше криза, усложнение“, и т.н. Казвам: тия хора трябваше да пият вряла вода и да ядат топли картофи. Пиенето на вряла вода също е инжекция, но отвътре, а не отвън. Работата е да се знае къде да се постави. И сега, ако питате как ще се излекува България, казвам ви: вряла вода да пие и топли картофи да яде. (Общ смях.)Като казвам вряла вода, трябва да знаете откъде да черпите водата – оттам, дето пие оселът, защото той избира къде има хубава вода. Ако употребявате вряла вода, тя ще внесе у вас онези елементи, така че 90% от съвременните кризи, които разяждат обществото, ще изчезнат. Врялата вода и топлите картофи – това е живот в Любов и Мъдрост.

И тъй, Мировата Любов ще ни тури във връзка с Живота – да разбираме смисъла на всичко: на всяко цвете, дърво, извор, планина, дом, човек. Тя ще ни разкрие великата тайна на Живота, да разберем отношенията си един към друг. Когато тя влезе в нас, ще ни направи мощни герои, да побеждаваме. И с един опит не става. Ще направите най-малко 99 опита и стотният ще сполучи, той няма да направи изключение. Значи ще трябва да постоянствате. Всичко туй е вярно и в живота. Боледува ли човек, има ли известни нещастия – определено е математически колко време ще продължават, понеже всички болести се дължат на известни живи същества, на микроби, чийто живот не е в съгласие с онзи на болния. Внесат отрова, има болести. Болестите ще съществуват, докато оставяме тези микроби да живеят в нас и да влагат там своите излишъци. Ако някой би ме попитал: „Докога ще има убийства в света?“, ще му отговоря: „Докато има убийци.“ „Докога ще има кражби?“ „Докато има крадци.“ Но крадците не са се родили крадци – тях ги е създало погрешното разбиране на живота. Убийците – това са чеда на една стара култура. Това са лошите идеи, които, като влезнат в човека, може да убият каквато и да е натура. Съвременната наука показва, че човек може да се хипнотизира, може да му се внушат мисли да извърши престъпления. Знаете, че са правени сума опити: на младежи, които не са поставени при благоприятни условия, техният морал не може да издържи изпита. А Мировата Любов създава онези благоприятни условия, които премахват всички отрови в обществото.

Всяко неразположение, всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство, всяко лошо действие се дължат на вибрациите на известни материи, които съществуват в нас и които се проявяват в нашия живот. Следователно, за да бъде човек добър, за да проявява добри желания и добри мисли, трябва да събира чиста ефирна материя и да организира своите сили. Грубата материя е като един матрикс (матрица – б.р.) или като основа за зараждането на престъпления. И дето е казано: „Ония, които чуят гласа на Сина Человечески, ще оживеят“, това означава, че ония, които разберат закона на Мъдростта и на Любовта, няма да бъдат поставени при лоши условия. Ако живеете в някоя изба, където не прониква Слънцето, естествено, там ще има условия да ви хване ревматизъм или охтика, ипохондрия и други болести. Излезте на Слънце, защото благоприятните условия са над повърхността на Земята – освободете се от чрезмерната влага и тогава ще внесете нови условия в живота си. Какво е влагата в човека? Чрезмерните желания създават влага, а чрезмерните крайни мисли произвеждат сухота. Това ще рече: и влагата, и сухотата в своите крайни прояви имат лош резултат за живота.

Сега в тази Мирова Любов, където съзнанието се е повдигнало, се намират опорни точки за развитието на човека. Ще ви дам един пример: имате ръка, на която често вдигате и свивате пръстите Ă. Защо едни пръсти са по-големи, а други по-малки и защо палецът е отдалечен? Когато ръката рече да действа, всички тези пръсти се събират и палецът идва отгоре да им помогне; човек хваща рало или каквото и да е друго оръдие и работи. Ако в едно общество, което е създадено, да речем, от ръка, едни могат да бъдат търговци – малките пръсти; това са търговците, ние ги наричаме базиргяни: съвременни, практични хора. Безименните пръсти – това са хората на културата, на науката. Средните – на правосъдието и политиката. Показалците – на религията и на личния живот. Палците – на Божествения свят, на разумното в човека. Всички тези пръсти трябва да се съединят и да действат. Докато обществото, политиците, културните, духовните хора са разединени, не могат да произведат онзи ефект, който произвежда ръката, когато събере всичките си пръсти на работа. За да съедини човек своята ръка, трябва воля. А когато вложи своята воля, внесе мислите си в областите, които току-що споменах, и каже: „Елате на помощ“, всички ще се съберат като пръстите на човешката ръка и ще извършат чудеса. Следователно велика философия е вложена в ръката! Всеки ден, когато погледнете вашите пръсти, помислете за вашите отношения, за отношенията на Любовта към Мъдростта. Палецът представя Божествения принцип, който трябва да се употреби за благото на всички хора, на цялото човечество. Показалецът – за религията и личния живот. Средният пръст влага правото и политиката в полза на човечеството, разбира лошавините на живота и създава законите. Безименният влага културата. Кутрето – материалните облаги. Палецът е готов да се самопожертва и казва на другите пръсти: „Ако вие четиримата се съедините, ще ви подкрепя и аз и работата ще бъде свършена.“

Някои оратори, когато говорят, вдигат и махат ръце, а и аз вдигам и махам ръка към вас. Защо? С това казвам на всички ви да намерите отношенията на Любовта към Мъдростта, да познаете вашите права и задължения към вашите близки, да намерите и приложите великите принципи на Божествената наука за благото на обществото, за повдигането на младежта. И така да подобрите икономическите си условия – да има масло, зарзават, жито, плодове, всичко в изобилие. Ето, това означават пръстите на ръката. Ако всички хора знаеха как да свиват пръстите на ръцете си, щяха да бъдат в друго положение. Но българинът вдига ръката си в юмрук и казва: „Мога да ти пукна главата“, както англичаните и американците се боксират по носовете. На такъв, който свива юмрук против мене, аз казвам: „С тебе мога да върша работа, защото с тебе ще се разберем, ела при мене.“ Аз бих желал да имам работа с онзи, който има свити юмруци. Детето, когато се ражда, е със свити юмруци, с което показва: „Аз ще порасна и ще завладея света.“ А когато човек умира, разперва ръце, като да казва: „Умирам, не можах нищо да направя, Господи. Прости!“ А Господ знаете ли какво отговаря на такъв? – „Не си знаел как да свиваш пръстите си.“ Защо и вие страдате? Защото не знаете как да свивате пръстите си. „Ама защо е това нещастие в нашия дом? Защо страда България? Контрибуции ще има ли?“ Ако си държите ръката отворена, ще има контрибуции, но ако си я затворите, няма да има контрибуции. „А какво ще бъде нашето положение в бъдеще?“ Ако знаете да си свивате ръката, ще бъдете свободен, велик народ; а ако не знаете, ще бъдете роби, както досега. Може да казвате, че сте свободни, но, извинете ме, не сте свободни. Докато не се разбирате, докато си отмъщавате, докато не се обичате и не сте готови да се жертвате един за друг, не сте свободни нито като индивиди, нито като общество, нито като народ, нито като човечество.

Днес аз искам да оставя във вашите умове тази мисъл: всички българи да започнат най-напред да си свиват пръстите на дясната ръка правилно и като свиват пръстите, да знаят какво означава това. Да концентрират ума си в своята ръка и да казват: „Всичко, каквото може да се включи в тези пръсти, ще го направя.“ Искам да оставя във вашите умове тази мисъл: всички българи да започнат да свиват ръцете си – първо дясна ръка, която е на Мъдростта, а после лявата, която е на Любовта. Направете този опит в продължение на една година, проектирайте това в мислите, волята и действията си и ще видите резултата. Ще кажете: „Ние не сме толкова глупави!“ Много глупави работи сте правили. Нима онзи, който седи в бирарията пред чаша бира, нима онзи, който вдигне цигара и запуши, много умна работа върши? Онзи, който чете вестници, новините на които са верни едва 1%, нима върши умни работи? А това, което ви казвам за ръката, е 99% вярно. Вие и като четете вестници, и като пиете бира, пак свивайте пръстите си. Но като ги свивате, кажете: „Няма да пия, няма да пуша, няма да се гневя, няма да отмъщавам на своя неприятел!“ Свийте си ръката и му кажете: „Благо ще ти говоря.“ Не е ли това велика философия? Аз ви уча на един велик закон в живота – как да свивате ръка, за да отива всичко на добро. Вложете тази велика мисъл. Най-малко – опитайте я. Не мислете, че искам да ви излъжа. Направете един малък опит и след година, когато отново се срещнем, ще ми разправите за него. И той е най-лесният опит. Мога да ви дам и други опити, но те ще ви костват много. Не искам само да свивате ръката си, а като я свиете, да мислите. Отчаяни сте, искате да се самоубиете или да убиете някого – свийте пръстите си и кажете: „Не!“ Малодушни сте – направете същото. Всичката тайна се крие във вашата ръка. Да имате ръце, това значи да имате най-голямото благо на физическия свят. Какво не излиза изпод човешката ръка! Какви хубави звуци излизат изпод ръката на цигуларя, когато хване лъка, и от пианиста-виртуоз, когато засвири на пиано! Ако разбирате този закон, да свивате както трябва пръстите си и през всеки пръст да изпращате съответните струи мисли, ако вложите всичката си сила в тях, те ще имат такова чаровно действие, каквото не може да си представите. Ние пишем с три пръста, но ако вложим в тях всичката сила на нашите мисли, тогава изпод перото ни ще излезе съвсем друго. Това са велики тайни, които хората са знаели преди грехопадението и които сега са забравени.

Но вие ще трябва не само да свивате, а и да разтваряте ръце. Какво означава разтварянето на ръцете нагоре, към пространството? – Възприемане на енергия. Като възприемете тази сила, веднага свийте пръстите си и проектирайте тази сила в мислите и желанията си – така ще дадете силен подтик на живота си. Кажете: „От великия склад на Природата, където се крие такава Мъдрост и Любов, искам моите ръце да бъдат поляризирани, да възприема Мъдростта и Любовта, да възприема Доброто – съединителната връзка, която служи между всички хора на Земята.“ И прегръщането – това означава да дадеш нещо от себе си, от своята Любов и своята Мъдрост. Когато прегърнеш някого братски и проектираш своята Любов и своите добри мисли, ще внесеш живот в него. Момъкът, когато прегърне така своята възлюблена, ще Ă даде въодушевление, живот. Онзи, който прегръща като октопода и се усеща духом убит, у него няма нищо и нищо не може да даде. Нашите прегръдки, нашите отворени и свити ръце не са току-така. Те имат свой смисъл, който Бог първоначално е вложил в тях и който съществува и в Природата.

Ако имам случай да говоря върху този предмет пак, ще продължа беседата си. Сега ще ви оставя с тази мисъл: вие, които ме слушате, да се научите и да научите вашите близки да свиват ръцете си и да прегръщат с Любов и Мъдрост. Само така хората, домовете и обществото ще се поправят политически, културно и духовно. Трябва да се откажете от миналото и да започнете онзи Разумен живот, за който ви говорих и който се възвестява сега в света. Който отсега нататък не се съобразява с този велик закон, за него на Земята няма условия да живее. Законите на Природата казват, че хората, които не искат да се съобразяват с него, трябва да си заминат от Земята. Ако вие сега не вярвате в това, което говоря, проверете и след десет години ще кажете верни ли са моите думи, или не. Велик закон се налага сега на цялото човечество. Велико съзнание се пробужда в света. Нещо, което никога не е ставало. Това е кипежът на всички човешки души, които искат свобода. И тази свобода се търси не от единици, от малцина, а от цялото човечество – от всеки дом, от всеки индивид, от всяка култура и религия. Това е Божествен кипеж, който повдига цялото човечество. И религиозните хора не само че не трябва да спъват неговото течение, а ще трябва да му дадат път, иначе ще ги прегази. Това течение носи такива блага, каквито светът досега не е виждал, но и такива страдания за ония, които ще му се противопоставят, каквито те не са виждали. Земята така ще се разтърси, та хората ще познаят, че в света има нещо друго, което те досега не са усещали. И търпението на Природата има край.

Да не мислите, че бъдещето на света ще върви по същия начин, както досега? Кажете „сбогом“ на вашето минало! Някои ще кажат: „Аз съм спечелил много пари и оставям 2000 лева, за да ме погребат.“ Съжалявам, че оставяте пари, за да ви погребат. „Ще оставя пари на обществото за благотворителни цели.“ Съжалявам, че оставяте пари със завещание, без да сте направили приживе нещо. Каквото ще направите, направете го, докато живеете. Като умрете, онова, което остава, не е ваше и нямате никакво право да го завещавате. Като умрете, хората ще правят с имота и парите, които сте оставили, каквото си искат. Ето с такива нелепи мисли живеете и умирате, и отгоре на това се питате защо са всички тези нещастия. Завещайте в умовете и сърцата на вашите близки Любов и Мъдрост – те са ценните. Във вашите сърца и във вашите глави се крият ценни неща. Знаете ли колко струват те? Милиарди. Знаете ли колко милиони години време е отишло за тяхното развитие? Знаете ли колко милиони разумни същества са работили върху ума? Не разбирате какви богатства се крият в мозъка. Той живее и след като тялото умре и изгние.Тъй го виждам. Аз виждам хора, които живеят и по друг начин. Вие ще попитате: „Как може човек да живее, когато умре?“ Живеете, да речем, като водолази и когато се срещнете долу с други, познавате се с тях като водолази и може също да се запитате: „Нима може да се живее и при други условия?“ А когато излезете на повърхността на водата и снемете вашия водолазен костюм, вече живеете като другите хора. И ние сега живеем като водолази, но щом излезем на повърхността, ще заживеем по-другояче. Има хиляди начини, по които може да се живее, и онзи, който поставя прегради на живота, не разбира основните закони на човешката душа и дух. Ако човек само сега се раждаше и умираше, ако съществуваше за първи път, той би бил жалко същество. Този човек, когото виждате пред вас, съществува от милиони години. Бог е работил милиони години върху неговата душа и върху неговия дух. Душата – това е Неговата дъщеря. Духът – това е Неговият син. Към тях трябва да се отнасяме с дълбока почит и благоговение.

Това е Новото Божествено учение на този свят, което се възвестява и което ще влее нов живот в съвременното общество.

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube