Космичната обич

КОСМИЧНАТА ОБИЧ

Публична беседа, 24 август, 1919 г., неделя, 10.30 ч.
Модерен театър

Когато чуете думите космична обич, на пръв поглед може те да ви се видят странни и да се запитате: „Как е възможно обичта да бъде космична?“ Може. Аз употребявам тази дума в много широк смисъл. Думата Любов употребявам в смисъл на енергия, която излиза от центъра на Вселената и отива към периферията, а думата обич употребявам в смисъл на енергия, която излиза от периферията и върви към центъра на Битието. Любовта наричам творчески, съзидателен процес, а обичта – процес, който върви отдолу нагоре, който съгражда. Когато говорим за култура, за обществен, политически и духовен живот, подразбирам обичта, проявена в своята велика дейност, т.е. тя представя един съзнателен процес, който става индивидуално във Вселената. Ще ви моля за момент да оставите своите възгледи, каквито и да са те, и да разсъждавате заедно с мене, без да критикувате. Ако искате да имате полза, поставете се в положението на фотография, която възприема картините такива, каквито са, а после критикувайте. Ако се поставите едновременно на критична почва, вие ще възприемете представленията невярно, а с това и критиката ви ще бъде неразумна.

Аз говоря върху обичта, защото тя е необходим елемент за всекиго от вас. Всеки, който иска да бъде здрав и щастлив, трябва да разбира вътрешната сила на обичта. Мнозина говорят за Любов и обич, но ги смесват. Любовта твори, а обичта съгражда. В много случаи обаче Любовта и разрушава. Котката изяжда мишката от Любов, защото тя тъй разбира и проявява процеса на Любовта. При това вие знаете как я изяжда – не съблича кожата Ă, не изхвърля от нея нечистотиите Ă, а я поглъща заедно с тях. И ни се вижда много странно как тъй котката, която е образец на чистота, която е тъй префинена в това отношение, да не знае как да яде. Но и от хората има мнозина, които имат навика на котката – не знаят как да се хранят. Когато един човек погълне в ума си една мисъл с всичките Ă нечистотии – с кожата, червата, стомаха и прочие, – това показва, че той не знае как да се храни. Такъв човек има лакомията и любовта на котката. И когато ние колим и изяждаме животните, с това изразяваме любов към тях. Ако животните биха ни запитали защо ги колим и изяждаме, ние би трябвало да им отговорим, че това вършим от голяма любов към тях – искаме да ги турим вътре в себе си, да не ги гледаме само отвън. Любовта казва: „Аз не признавам никакво друго съществуване освен моето и всяко друго същество, което се намира извън мене, трябва да влезе в мене.“ Тъй са разбирали Любовта още старите хора, тъй я разбира и новото поколение. Ако ние я разберем другояче, мислим си, че ще се натъкнем на едно противоречие.

В съвременния обществен, политически и духовен живот всички хора страдат от преизобилна Любов, от която на всекиго се е втръснало. На прост език казано, ето как стои работата: ако една жена има много вълна и я остави, без да я тъче, вълната започва да мирише. Аз пък казвам: Любовта Ă започнала да мирише. Трябва да намери процеса на Любовта, да започне да пере, да влачи и да тъче вълната. Може като тази жена да имате много вълна, като хора може да сте богати, търговци, философи, учени, проповедници. Всичко е добро, но не предете и не тъчете ли със знанията си, тогава сте проповедници на вълна, търговци на вълна, философи на вълна, учени на вълна и т.н. Вие имате само неизпредена вълна. Вълната трябва да се изпреде, а ще се изпреде тогава, когато дойде онзи велик процес на космичната обич и у нас се пробуди космичната сила или, както казват съвременните философи, когато у нас се пробуди висшето съзнание и разберем, че трябва да работим за общото благо на цялото човечество – на всички живи същества – безразлично дали ги виждаме, или не.

Ще кажете, че мисълта ми е малко странна. Действително е странна, но не всички странни неща са неверни, също както не всички обикновени и познати на нас неща са верни. За да направя мисълта си ясна, ще си послужа с една картина. В миналото, в златния век на човешката култура, в тъй наречената първа раса на боговете, живял в тяхното царство велик мъдрец. При него се явил един ученик да го моли: „Искам да ме научиш на една от великите тайни на Битието, а именно да бъда в състояние да се превръщам в каквато форма пожелая, в грамаден размер, да ставам голям, колкото Слънцето, да изпълвам пространството и по този начин да бъда видим от всички.“ Мъдрецът казал на ученика си: „Да бъде според желанието ти.“ Ученикът се зарадвал много и си казал: „Най-после научих тази велика тайна – да бъда видим от всички – и сега ще бъда най-щастливото същество.“ Но той забравил да попита учителя си как да се смалява, когато пожелае. Станал наистина голям, всички го виждали, но не можел да общува с хората – не ги виждал, понеже стоял високо над тях; не можел да се прекривява и да говори с тях, затова ходел навсякъде сам, чувствал се много уединен. Всички го виждали необикновено голям; много учени, философи, физици, астрономи започнали да го изучават и да търсят причините, по които естеството го направило такъв. Създадени били хиляди теории и легенди за неговия произход. Великият мъдрец, неговият учител, просто казал: „Причината за тази големина не е нищо друго освен желанието на ученика да стане голям, за да го виждат всички, и аз изпълних желанието му.“ При този мъдрец отишъл друг ученик и казал: „Учителю, аз искам да ме научиш на тайната да се смалявам дотолкова, че да не ме вижда никой в света.“ Мъдрецът изпълнил и неговото желание – ученикът станал много малък, невидим. Но и той, както първият, забравил да попита как би могъл да се върне в първоначалното си положение. И след като станал невидим, като слязъл до най-големите дълбочини на Битието, той поискал да се върне назад, но не могъл да стори това.

Тези двама ученици представляват двата противоположни полюса в света: единият образува големите светове, Макрокосмоса, а другият – малките, т.е. микробите, които се загнездват навсякъде, невидими от никого, и мъчат днес хората. След време при същия мъдрец се явил друг ученик и казал: „Учителю, аз искам да ме научиш на свойствата на виделината и топлината – да бъда едновременно и видим, като светлината, и невидим, като топлината. Видим като светлината, за да озарявам грамадните светове, и невидим като топлината, за да стоплям и най-малките животинки долу по Земята.“ Учителят му отговорил: „Да бъде според желанието ти.“

И така, в съвременния свят има три процеса, които работят едновременно. Според единия процес някои хора искат да забогатеят, да станат учени, философи, министри, генерали, да образуват държава. Тези хора наричаме велики, защото са научили изкуството да стават големи – те разбират тайната да се увеличават и привличат всички хора, цялото общество наоколо си. Но главното не са научили – изкуството да организират хората и обществата като съзнателни единици. Магнитът също привлича железните стърготини, но не знае как да ги организира. Да организираш, още не значи възпитание, още не значи да учиш другите на закона на обичта.

Следователно, когато говорим за виделина, подразбираме процес, в който човешкият ум се разширява и придобива вътрешно самосъзнание, а под топлина се разбира процес на сгъстяване, на вътрешно съграждане. Светлината е процес, който иде от центъра към периферията, а топлината – процес, който иде от периферията към центъра. Светлината аз наричам артериална кръв, а топлината – венозна. Затова обичта, когато мине през сърцето на някой човек, понеже представлява венозна кръв, поема и изхвърля всички нечистотии. Ето защо казваме, че обичта лекува. Светлината и топлината, т.е. артериалната и венозната кръв, постоянно се сменят и чрез тези два процеса се съзижда, съгражда човешкото тяло. Тези две течения, два процеса се намират навсякъде.Те се срещат в ума, в сърцето и в душата на всеки човек. Следователно, за да изучим живота, трябва да го изучаваме тъй, както Природата го е създала, а не както ние го виждаме днес.

Сегашните хора може да спорят дали има душа, или не – това е въпрос на разбиране. Щом човек има съзнание, има и душа; щом има мисли, има ум; щом има чувства, има и сърце. Може ли да видите предмет, който се топи, без да помислите за топлината? Може ли да видите осветен предмет, без да помислите за светлината? Нашите заблуждения се дължат на сенките, които са хвърлени върху нас. Затова ние трябва да хвърлим повече светлина и топлина върху себе си, за да направим прогреса видим. За да ви изясня тази велика мисъл, ще си послужа пак с един окултен разказ. Ако бих ви говорил философски, предметът няма да ви бъде интересен. Аз искам да направя Истината достъпна за вашите умове и затова ще си послужа с езика, с който разполагаме. В онова царство на древността, за което вече ви разказвах, царят имал две дъщери, едната от които била много красива. Тя отива един ден при Великия учител на Мъдростта и му казва: „Учителю, аз искам да направиш красотата ми такава, че който мине покрай мен, да се омае; да стана така блага, че който ме види, да не иска да се отдели от мен; същевременно искам сестра ми да бъде лишена от тези качества – никой да не я обича и да стои постоянно вкъщи, за да не ми пречи.“ Мъдрецът Ă отговорил: „Да бъде според желанието ти.“ Качила се тази царска дъщеря на кон, погледнала гордо наоколо си и казала: „Аз съм царската дъщеря.“ Започнали да се струпват наоколо Ă хора, коне, волове, мухи – всичко, каквото срещала на пътя си. Като се натрупали много коне, започнали да се препират помежду си и да се ритат кой да бъде по-близо до нея, а с това се вдигнал много голям прах. Воловете започнали да се бодат с рогата си, пчелите започнали да се жилят, осите също. Вдигнал се страшен шум и бой и животните започнали едно подир друго да падат мъртви на земята. Като видяла всичко това, царската дъщеря разбрала колко погрешно схванала живота във Вселената, хванала се за косите, отишла при сестра си и Ă рекла: „Сестро, помогни ми, понеже извърших голямо престъпление.“

Питам ви: ако между вас се яви една такава царска дъщеря и предизвика толкова ритания и бодежи между вас, ако всички хора се хванат за косите и започнат да се бият, тази царска дъщеря дала ли ви е смисъла на живота? Не. Ако вие сте раздвоени и не можете да намерите смисъл в живота, ще търсите причината в това, че сте онеправдали душата си. Красивата царска дъщеря е нашето тяло, за което ние жертваме всичко. Философи, писатели, политици, проповедници – всички живеят само за тялото си, защото най-важното нещо за нас в живота е да угодим на тялото си – какво ще ядем и пием, как и от какво ще бъде сготвено яденето, дали от месо, или от растителна храна, печено ли ще бъде, или варено и т.н., в името на което се събираме на банкет и казваме: „Това е философията на живота!“ Отговарям: това е философията на стомаха. Казвате: „Да уредим обществения живот.“ Да, да уредим обществения стомах – това вие мислите. Разстрои ли се стомахът ви, разстройва се и общественият, и политическият живот. Питайте някой лекар, ако се разстрои стомахът на някого, има ли той възможност да философства и политиканства? Преди години, връщайки се с трамвая от село Княжево, чувам да се оплаква един банкер на своя приятел, че от известно време не му давали нищо да яде, освен да пие по малко мляко. Спътникът му го пита:

– Ами защо така, нали си господар на себе си?

– Да, но стомахът ми е разстроен.

– Е, като е така, ще си носиш последствията.

Като усеща, че стомахът го боли, отстъпва пред всяка друга философия – стомахът е, който дава направление на мнозина в чувства и действия.

Космичната обич е един велик закон, който разпределя действията на всички сили в нашето съзнание тъй хармонично, че на всяко нещо, което създава, му дава и съответната храна, която му е необходима: на ума – съответните мисли, на сърцето – съответните желания, и на волята – съответните действия. Но обичта може да преподава само майката. Когато майката съгражда организма на детето си, тя му дава обич чрез своята обич на самопожертване. И само онзи, който се самопожертва, живее, защото усеща една радост, която го съживява. Много някогашни богати българи не живеят вече, а Ботев, Раковски и други, които са се пожертвали, са преживели, защото те са научили закона на обичта. Някои ще ми възразят: „Да, но Ботев не е бил вярващ.“ Не е важно, че той не е вярвал като нас; важното е дали е разбирал и прилагал закона на самопожертването за ближните си. Това е важното и необходимото за нашето досъграждане. Когато ми кажат за някого, че не вярва, че има ексцентрични възгледи, аз запитвам: „Тези възгледи повдигат ли го, повдигат ли обществото?“ Ако е „Да“ – тогава е безразлично, макар да минава в очите на хората за невярващ. Ако аз нося запалена свещ, а друг носи незапалена, питам ви: кой от двама ни е правоверен? Правоверни са тези, които носят запалени свещи. Когато видите, че някой носи незапалена свещ, кажете му да си запали свещта – тогава той ще стане правоверен. Казвам и на свещеници, проповедници, учители, граждани, социалисти, комунисти, казвам на всички да запалят свещите си, за да станат правоверни. Запалете свещите си всички, от най-големия до най-малкия, за да не остане някой с незапалена свещ, защото светът се нуждае от светлина! Като блесне светлината, ще дойде и топлината в сърцето, а с това ще изчезне всичката омраза, която сега съществува, ще изчезне и стремлението да станем малки и големи. В космичното съзнание ние разрешаваме въпроса не от гледището на един народ, а от гледището на онзи велик закон, който ни дава подтик и осмисля нашия живот. Всеки баща и всеки учител, който обучава деца, трябва да прилага сполучливо новите методи за възпитание и образование, за да помогне на питомците си. Бащите и майките, които пращат децата си на училище, пращат ги не само да събират знания, но и за да могат да прилагат практически тези знания. Учителите трябва да учат децата най-напред как да се хранят – какво да ядат, какви са свойствата и качествата на храната, кои храни са най-полезни в здравословно отношение; след това трябва да ги научат как да дишат, за да възприемат чистия въздух. Под въздух аз разбирам всички мисли, каквито и да са те, стига да дават стимул и благороден подтик на човешката душа.

Не мислете, че аз искам да ви направя правоверни. Свободни сте да мислите и действате, както си искате. Аз искам само да ви давам нови методи в живота, за да не се намерите някога в противоречие. Положението, в което се намира съвременното общество, аз уподобявам на положението на гъсеница, която се храни с листа. Но настъпило е времето, когато тази гъсеница трябва да се превърне в пеперуда. Как ще се храни тя тогава? Вече няма да се храни с листа, а ще се учи на изкуството да си направи крилца, за да хвръкне и да вади сокове от цветовете. По закона на еволюцията съвременното общество преминава сега от едно състояние в друго. Не мислете, че ще живеете така по старому. Не. Господ вече ви е лишил вече от листата – така е писано в Божествения закон. Бог не позволява вече да се храните с листа, когато за вас е настанал периодът на пеперудите – да хвърчите и да употребите своя хобот. С други думи казано, хората трябва да се научат да се обичат. Това учение носи Новата култура, която ще създаде и новата раса, за която съвременното общество дори няма и представа. Хората, които ще дойдат, ще бъдат във всяко отношение велики – по Добродетели, по Справедливост, по Любов, по Мъдрост, по Истина. Вие ще отворите къщите си за тях, ще стоите пред тях без страх – няма да има нужда да ви пазят стражари и войски. Те няма да ви натрапят насилствено своите убеждения; няма да има и сегашните противоречия. Нова култура ще бъде тогава! Едни от вас ще се удостоят да влязат в тази култура, а други ще останат в положението на гъсеници, ако още ходят с този ум. С това не ви укорявам, а ви казвам да знаете, че туй е един велик закон, който Природата безпощадно прилага, защото в действията си е напълно справедлива. Когато постави човека в известна фаза на развитие, тя иска резултати и няма тя да го чака, а той трябва нея да чака.

Като ви говоря така, не мислете, че искам да ви направя адепти на това Учение, а ви казвам, че за вас иде голяма катастрофа. Ако вие се залъгвате и останете още десет години в положението на гъсеници, за вас няма да останат листа. Съветвам ви десет дни по-рано да се превърнете на пеперуди и да започнете вече да се храните по другия начин. Ако оставите една болест да напредне много и всичката ви кръв да се отрови, какво ще каже лекарят? Ще каже: „Късно е вече, трябваше да ме повикате по-рано.“ Мнозина политици сега забавляват българския народ с това, което не му трябва в дадения момент. Разберете, че всеки народ има предопределена мисия, която ако не изпълни както трябва, той е загубен и нищо не може да го спаси. Всеки индивид също има своя определена мисия. Ще ми възразите: „Ние да си вземем Македония, Тракия, Добруджа – нищо друго не ни трябва.“ Не, хора, хора са необходими, за да управляват тази страна, както трябва! Като ви говоря това, не казвам, че всички трябва да се втурнете към дадена партия. Аз гледам на живота много широко. За мен човешкият и общественият живот представляват едно голямо дърво, а дървото само един лист, само един цвят, само един плод ли има? Не, то има хиляди клончета, големи и малки, има хиляди листа, големи и малки, има хиляди цветове, големи и малки, а също и хиляди плодове. Ако имах време, бих ви говорил подробно на какво прилича всяка една партия. Всяка партия със своите възгледи и желания съответства на едно клонче, лист и плод от едно голямо дърво. Колко може да живее един лист от това дърво без клонче? Дойде есен – то увехна; дойде вятър – отнесе го. Падналите листа наистина пак живеят, но вече живеят по силата на вятъра – подухне ги и те мръднат.

Питам ви сега: как искате да живеете – горе на дървото или долу на земята? Казват за някого: „Този човек си живее!“ Живее той, но долу, на земята, и по волята на вятъра. Човек, който има живот в себе си, винаги е жизнерадостен. Когато някой каже, че не е разположен, това значи, че той е паднал от дървото долу.Той е паднал, за да се обнови, за да се изсмучат соковете му от корените на дървото и отново да се прероди като нов, млад лист. Това е прераждането, от което мнозина се смущават и го оспорват. Христос е казал: „Ако не се родите изново, няма да видите Царството Божие.“ Това значи: ако не се преродите, няма да влезете в Новата култура, няма да станете членове на тази велика раса, която носи условия за живот и развитие на всички. В тази култура е Царството Божие. В това царство няма да има умрели, няма да има опявания, гробове, паметници, а всички хора ще са радостни. Всички паисиевци, ботевци и други велики хора ще се явят в тази култура, ще донесат нови възгледи – ще бъдат носители на едно Ново учение. Казват: „Ботев, наистина, го няма, но духът му е тук.“ Къде е духът му? И какво трябва да се разбира под дух?

Известен е основният закон на Лавоазие, че в Природата нищо не се губи, затова всяко нещо, което се е проявило, живее. Някои неща може да се проявят за едного, а за другиго да не се проявят, но означава ли това, че ако аз не видя нещо, то не съществува? Ред богослови, философи разглеждат този въпрос: съществува ли Бог, или не – един отвлечен въпрос. За мен има Господ – Той е обичта, която аз навсякъде виждам и която много добре разбирам. Не само аз, но всеки, който служи на Господа, ежедневно Го вижда и разговаря с Него. Този Господ живее у вас – няма човек, у когото да не живее Господ. Вие за мене не бива да казвате нищо лошо, нито пък аз за вас, защото у мен и у вас живее Господ, против Когото не може да се говори лошо. Ако у вас нямаше тази обич, аз не бих дошъл да ви говоря. Туй, дето сте дошли да ме слушате, показва, че Господ е дошъл с вас.

Това, което ви говоря, не е нещо ново – вие го имате в себе си от векове. Някои казват: „Дънов проповядва ново учение.“ То е ново само за времето, през което се проявява. Пътувам например с влак от София за Търново и предметите летят бързо пред моите очите – едни от тях стават минали, други – настоящи, а трети – бъдещи. Нима тези предмети не съществуват едновременно? Миналото, настоящето и бъдещето съществуват едновременно и представляват една реалност в света. Онези, които са се поминали, тези, които сега живеят, и онези, които ще дойдат в бъдеще, също са една реалност. Ще оставя този въпрос – него вие имате 350 000 години да го разрешавате и вярвам, че ще го разрешите. След толкова години аз пак ще дойда и ще видя как сте го разрешили. Сега няма да го разрешавате, защото изглежда, че не е съвременен и че иска много хиляди години за разрешение.

Съвременни въпроси са тези, че сега хората са лишени от хляб, дърва, сол, захар, хигиенични жилища и т.н. За да се задоволи обществото и да се вразумят други, някои мъдруват, че трябва да се обесят виновниците, да се бият жените, които създават раздори и други пакости, че трябва да отворим война на неприятелите, за да им отмъстим. Нима досега жените не са бити, нима досега не е имало кланета, бесилки, войни? „Да сменим съдиите!“ Нима новите съдии ще са по-добри? Има друго нещо, което куца. Ако аз се напия и виждам нещата по-особено, това е, защото моят личен свят е такъв, пиянски, а не защото всичко в света върви по моите стъпки. Ние приличаме на оня българин, Иван, който отишъл на гости. Предложили му там да пие. Пил той, колкото можал, но по едно време започват да го карат да пие за хатъра на майката, на големия син, на голямата дъщеря. Иван пил за хатъра на всички и тъй се напил, че едва отишъл до чешмата да напои коня си. Когато конят престанал да пие, Иван настоял:

– Пий за мой хатър!

Ала конят се отдръпнал и застанал настрана. Тогава Иван му казал:

– Ти по-добре разбираш от мен живота – за ничий хатър не пиеш повече.

И ние постъпваме като този Иван – съберем се някъде, че хайде за хатъра на някоя партия, за хатъра на някое женско движение, за хатъра на жената и т.н., правим отстъпки след отстъпки, докато заприличаме на пияния Иван и след това казваме, че нищо не сме разбрали.

Съвременният човек трябва да разбира задълженията си към обществото и да му служи, както трябва. Като попитат някого: „Ти българин ли си?“, той отговаря: „Да, защото говоря един и същ език като всички българи и изповядвам една и съща вяра с тях.“ Не се познава по това българинът. Според мен той трябва да бъде честен, справедлив, умен и добър. Има ли тези четири качества, той е българин, няма ли ги – не е българин. Казват за някого, че е свещеник. Питам аз: честен ли е, справедлив ли е, умен ли е, добър ли е? Ако има тези качества – свещеник е. Може някой да е адвокат, учител, майка, баща – какъвто и да е, трябва да отговаря на тези четири качества, защото те са една безусловна необходимост в обществения живот. Бих желал всички българи да са такива и ако са такива, ще ги поздравя. Всички да са облечени отвън и отвътре светло – телом и духом чисти, тъй както Природата краси цветята с пъстрота и чистота.

Казах: ние трябва да бъдем честни и справедливи, умни и добри в пълния смисъл на тези думи – именно по душа, ум, дух и сила. Трябва да имаме и силно влечение да си помагаме – космичната обич вие можете винаги да имате в себе си. Нещастни сте, детето ви умряло, изгубили сте имане – защо сте нещастни? Защото космичната обич у вас не работи. Някой полудял, друг се обезсърчил – защо? Защото са изгубили космичната обич. Когато тази обич дойде у нас, ние ще станем мощни, да вършим всичко. Човек, у когото тя действа, не се обезсърчава, а казва, че всички несполуки, всички нещастия са сенки в живота. Не се плашете от тези сенки. Нещастията в живота аз уподобявам на следното: представете си едно голямо дърво с хиляди листа, които си живеят мирно и тихо; дойде буря и те започват да се бутат и да се карат: „Защо си толкова груб, че се буташ?“ Премине бурята и те заживяват отново тихо и мирно. Тук причината за тяхното скарване е външна. Ако това дърво разбираше Великия закон на космичната обич, да избягва скарването, то щеше постепенно да се превърне на животно; и животното, ако разбираше космичната обич, щеше да се превърне на човек, а човекът – на ангел. И когато човек се облече в тази по-висша форма, той ще може да владее природните сили и да се справя лесно с всички нещастия. Вие трябва да се научите на този закон от вашите малки деца. Какво правят те, когато искат от майка си нещо? Прегръщат я, започват да я милват, да я целуват и да казват нежно: „Мамо!“ А какво означава това прегръщане? С лявата си ръка детето внася своята обич, а с дясната – своя ум. По този начин то внася в майка си своята сила и тя е готова да направи всичко за него. Затова децата са обични. А възрастните казват: „Дали да целуна, няма ли да се заразя?“ Децата не философстват – ако трябва да целунат някого, целуват и нищо повече. Ако моята целувка ще бъде в състояние да излекува някого, ще го целуна; не може ли да стори това, няма да го целуна. Всяка целувка трябва да носи със себе си известно благо.

Когато някой отива да посети някого, не бива да отива с празни ръце, а трябва да му занесе дар. Когато ще посетите някоя бедна жена, не пълнете кесията си с банкноти, а напълнете торбата си с хляб и плодове. Така трябва да правят и благотворителните дружества. А сега някои взимат оттук-оттам пари и с тях правят добрини. Не, приятелю, с чужда пита помен не става, с чуждо в Новата култура не се живее. Благотворителни дружества ходят да разнасят пари на бедните, а после искат и на тях да се плати за труда. Не, не трябва да се плаща нищо. Когато служа, ще трябва да служа с обич! Когато дойдете у дома, ще ви приема добре, ще ви нахраня, ще ви умия ръцете и краката, ще ви дам всички средства, ще ви окажа всички услуги, като на приятел. Това изисква Новата култура. А сега, щом дойде някой от път, отива за един ден някъде на гости, но после трябва да си вземе стая в хотел „Han eri, baba eri„, казват турците. Хотелджиите са добри хорица, те стоят по-високо от обикновените хора и започват много добре, но като си тръгнеш, веднага те улавят и ти казват: „Трябва да платиш!“ Знаете ли в какво положение се намираме ние, съвременните хора? Ще ви представя това пак с един пример. Един дервиш отишъл на баня, изкъпал се добре. Излизайки от банята, видял, че няма в джоба си нито един петак да си плати, обърнал се към баняджията, казал му:

– Благодаря – и си тръгнал.

– Чакай, ами пари? – запитал го баняджията.

– Нямам.

– Тогава защо си дошъл?

Дервишът се видял в чудо и отправил молитва към Бога:

– Боже, или ми дай пари да си платя, или събори тази баня!

В този момент се чул голям шум, банята се съборила. Баняджията притичал да види какво става и дервишът спокойно се измъкнал. Като вървял по-нататък, той вижда един ходжа, че се моли, и му казва:

– Аз знам за какво се молиш – за пари, но ще знаеш, че Аллах е голям скръндза: за да не даде един петак, той цяла баня разруши.

Съвременното човечество страда все от желание за много пари. И България сега е напечатала толкова много пари, банкноти, но къде е ефективът? Трябва ефектив. Това обаче, което Природата дава, е ефектив. Има ли жито, плодове, картофи – има и култура; без тях няма култура.

Културата се обуславя от космичната обич, която ни се изпраща отгоре. Не мислете, че Слънцето и другите планети не взимат участие в нашия живот – Слънцето най-много се интересува за нас и всяка година отпуща милиарди, кредит на България. Ако отидете на Слънцето, ще видите, че тамошните жители имат много милиарди енергия за културата на България, за обич, за религиозни вярвания и за повдигане в пътя на Истината. А сега насочим телескопа си и казваме: „Слънцето е огън.“ Аз оспорвам това, защото огънят е слаба енергия. На Слънцето има енергия, но не е огън, това е нещо по-силно, за което няма думи да се изрази. Слънцето не е горящо тяло, а тяло на грамадна енергия. Аз няма да се спирам на вътрешната страна на тази енергия и да обяснявам как тя се е развила и т.н. Пък и дали ще ми вярвате, ако ви кажа нещо за Слънцето, което е на такова голямо разстояние от нас? Вие не вярвате в мене, доколко съм искрен, питате се дали нямам задни мисли, а ще повярвате за Слънцето! Че Слънцето е добре разположено към нас, това се вижда от енергията, която изпраща на Земята, вижда се от добрините, които всеки ден ни приготвя, защото без тази енергия животът е немислим. Слънчевата енергия е жива, съзнателна. Ако започнем да мислим така за нея, ние ще можем да всмукнем в себе си тази енергия и тя ще произведе в нас един съзнателен и правилен процес на растене.

И тъй, космичната обич казва: „Работи за своето сърце и всаждай в него добри желания, защото всяко добро желание дава хубав плод. Всаждай в ума си добри мисли, защото всяка добра мисъл е едно плодно дърво. Всаждай добри действия с волята си, защото всяко добро действие е плодно дърво.“ Космичната обич казва още: „Не се съмнявай в себе си, защото всяко съмнение е проказа.“ Космичната обич довършва: „Бъди смел и решителен в живота и в борбите, които ти се явяват. И не смятай борбата като нещастие, а като процес на труд, за да разбереш вътрешния смисъл на живота и намериш ония закони, по които тялото е съградено, законите, на които се подчиняват стомахът, дробовете, мозъкът и т.н., за да може да ги организираш правилно.“ За да се прояви в нас обичта, трябва да имаме подходящи за това условия. Ние имаме тези условия в живота, те ни са дадени. Ако не ги използваме, ние не ще можем да се избавим от лоши последици. Страданията показват, че ние сме изгубили енергията на своя живот. Ще страдаме дотогава, докато се възстанови изгубеното равновесие. Ще ви приведа един пример, който показва, че нашата вяра или безверието произвеждат два противоположни резултата. В Рим живял един велик художник. В ума му се заражда мисъл да нарисува идеалния образ на Христа и тръгва да търси такъв субект, който да изрази тази идея. Намира един 22-23-годишен младеж и започва да го рисува. Образът излиза доста сполучлив. След 3-4 години се поражда мисълта да изрисува и Юда Искариотски. Тръгнал пак из града да търси подходящ образ. Намира най-после такъв и му предлага да го рисува за Юда. Учуден, младежът се обръща към художника и му казва: „Господине, има нещо чудно в тази работа. Вие преди четири години ме викахте да рисувате по мене Христа, а сега искате да Ви служа като модел за Юда!“ Този младеж живял през последните 3-4 години толкова порочен живот, че изопачил своя образ дотолкова, че художникът не можал да го познае. Да, човек спрямо себе си и спрямо народа си може да бъде едновременно и Христос, и Юда. Ние създаваме характера си и ние трябва да бъдем господари на себе си, и да не очакваме спасение отвън. Спасението ни стои вътре в самите нас и то не е нищо друго освен преодоляването на всички лошавини, които ни обезсърчават и пречат на нашето повдигане.

Майките са, които вербуват членовете за разните съсловия и среди. Аз вече казах, че докато майката е още бременна, докато детето е в утробата Ă, тя може да създаде онова, което иска; от нея зависи създаването на добри или лоши членове на обществото. Ако майката е заченала и не гради с космичната обич, тя не може да създаде онова, което желае. Ако по време на своята бременност посещава балове, концерти и прекарва времето си в леки удоволствия, тя ще бъде причина за създаване на типове като Юда и после сама ще се чуди кой е причина за извращаването на детето Ă. Майката е причина, тя не е създала условия за изграждането на нещо добро. Ако децата са способни и благородни, то е, защото майката е разбирала добре космичния закон и е дала с време възможност на детето си да го използва. Характерът и силата се предават от бащата, а умът – от майката; честността се предава от бащата, а справедливостта – от майката; само бащата може да направи сина или дъщеря си честни; само майката може да направи сина или дъщеря си справедливи. Някога се срещат деца честни и умни, но не справедливи и добри. В такива случаи казвам, че един от двамата родители е сгрешил. Ако всички тези четири качества се срещат в някое дете, това показва, че майката и бащата са работили съобразно космичната обич и са вложили тези качества в детето си.

Космичната обич е отлична работничка и каквото Ă се даде, такова изкарва, такава вълна изприда и казва: „Това ми дадохте – това направих.“ За поясняване на мисълта си ще направя едно сравнение със следния разказ. При един богат търговец слугувал млад човек на име Стоян. Слугата работел честно, но имал една особеност – всичко, каквото изкарвал, 60 лева месечно, раздавал на бедните. Като виждал какво върши слугата, господарят му постоянно му правел бележки да скъта нещо и за себе си, защото ще дойдат старини и няма да има кой да се погрижи за него. Стоян премълчавал на тези бележки или казвал: „Добър е Господ.“ Един ден господарят заспива дълбоко и вижда много жив сън: разхожда се из красива местност и всред разкошна природа забелязва чудесна вила, запитва някои от присъстващите там:

– Чия е тази вила?

– На твоя слуга - отговарят му.

– Ами той е беден, откъде е взел толкова пари, за да си купи такава хубава вила?

– Той наистина е беден, но каквото изкара на Земята, всичко изпраща тук и с него е съградил тази хубава вила.

Като се разхождал по-нататък, господарят минал към по-сухи, пустинни места, видял малка, бедна колибка и пак запитал:

– Чия е тази колибка?

Отвърнали му:

– Тази колиба е твоята, защото с нищо не си помогнал на нуждаещите се.

Този разказ е верен в това отношение, че колкото и каквото майката даде в този свят на децата си, толкова ще получи и ще си съгради в Разумния свят – или хубава вила, или малка колибка. Ако тя е щедра в обичта към детето си, ще има дворец. Под дворец аз разбирам човешкия характер. Ако внесем в съвременния живот този нов закон, много нещастия ще изчезнат.

Ще завърша беседата си с още един пример, за да изтъкна от какво имаме нужда. В турско време при един майстор–грънчар се учил млад българин. Учил той грънчарството много години и като помислил, че ще може самостоятелно да работи, казал на господаря си, че иска да се отдели от него. Господарят се съгласил и той се отделил. Българинът започнал работа, правел грънци, сушил ги на Слънце и най-после ги поставял в пещ, но щом ги изваждал от пещта, те се пукали. Работил той така известно време и се отчаял, защото всичките му грънци се пукали. Отишъл пак при господаря си и му се оплакал:

– Не зная каква е моята работа, но грънците ми се пукат, щом ги извадя от пещта.

Майсторът му рекъл:

– Ще ти кажа изкуството, но ще работиш при мен още три години.

Младежът се съгласил, но следял какво прави господарят му и видял, че като вадел гърнетата от пещта, духвал във всяко: „Ху!“ Тогава слугата си рекъл: „Е, за едно „ху„ трябваше да работя още цели три години!“ Вие всички сте турени в пещ, и ако ви извади от нея майстор, никаква повреда с вас няма да стане, но ако ви извади новак, вашето гърне ще се пукне. Гърнето, това сте вие. Пещта представлява мъчнотиите в света. Майсторът е вашият дух, а Стоян или Иван, това е вашата душа, която се учи да гради.

Следователно, ако вие не научите вашата душа да духа, да свива юмрука си, нищо няма да излезе. Да свивате юмрука си, това значи да дадете възможност на вашата воля да действа по всички правила на закона. Всеки от вас да застане пред пещта и да каже на майстора: „Моля ти се, духни!“ Духането е обич. Ако във вас се внесе космичната обич, вашият дух ще преобрази тялото ви. Тогава ще станете достойни членове на Новата култура, на новата раса.

Бих желал да поздравя всички вас с тази нова култура като нейни членове – да Ă служите с радост, да бъдете носители и работници на космичната обич. Само така един народ ще може добре да завърши своята мисия, само така България ще може да се повдигне като народ и държава. Бъдете уверени, че ако възприемете космичната обич, всичко ще се разреши във ваша полза, с България няма да стане нищо лошо, промените ще станат без катастрофи и катаклизми. Новото ще дойде, ще стане преливане на енергия от нечистото гърне в друго, чисто, и ние, като хора на Новата култура, ще заживеем без омраза и без злоба. Обичта и Любовта нека бъдат двете пътеводни звезди, които да направляват нашия живот на Земята.

26 август, вторник

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube