Законът на съвършенството

20 август, събота, 10 ч.

Законът на съвършенството

„И тъй, бъдете съвършени и вие, тъй както е съвършен вашият Отец, Който е на небесата.“

Матей: 5:48

Аз ще разгледам 48-и стих от прочетената глава, понеже той принципиално засяга живота.

Христос казва: „Бъдете съвършени и вие, тъй както е съвършен Отец ваш, Който е на небеса.“ Тук думата съвършен се употребява не наследствена смисъл, а в смисъл на човешката воля. Човек може да бъда съвършен, когато иска, т.е. когато иска, той може да прави Добро. Който иска да прави Добро, той е съвършен, а който не иска да прави Добро, не е съвършен; който мисли правилно, той е съвършен, а който не мисли правилно, той не е съвършен; който чувства правилно, той е съвършен, а който не чувства правилно, той не е съвършен. Съвършен в действия, съвършен в мисли, съвършен в чувства. Можем всякога да имаме красиви чувства, красиви мисли, красиви действия. Значи философията, според която мислим, че трябва да се усъвършенстваме, подразбира да използваме правилно всички условия, които Бог ни е дал. Това се разбира под съвършенство, а не че всеки момент можем да станем съвършени. Не, ние трябва да спазваме закона за съвършенството, който съществува в Природата. Тя е най-добрата учителка и всеки, който се е отдалечил от нейните методи, всеки, който се е отдалечил от нейните поучения, е забатачил в една дълбока тиня. Той е влязъл в тинята на живота и такъв човек никаква религия, никакво учение не може да го избави. Когато търговецът са забатачи, явява се дяволът и създава сегашните полици, дава кредит на онзи, който е пред фалит. Той пък отпуска кредит на друг, вторият – на трети, и един ден с него заедно ще забатачи още десетки души. По-добре остани си сам, макар и без никакъв кредит. В Природата няма никакъв кредит. Тя ни кредитира в настоящия момент, дава ни всичко, но за утре не помисля за нас.

Когато ние, съвременните хора, започнем да мислим за бъдещето, как да го уредим по-добре, по-сносно, навлизаме в дълбоките води на лъжливия живот. Ако влезем в Бога, Който е взел всички неща предвид, каква полза има да Му даваме съвет какво да прави? Ако се движим в Бога, има ли смисъл да се осигуряваме? Аз говоря само за онези, които са духовни и имат това съзнание. Това е въпрос само на съзнание. Какво върши светът, то е друг въпрос. Светът е извън Бога. Като казвам това, разбирам, че светът е извън хармонията на Божествения Живот. Извън хармонията на Божествения Живот може да стават много неща, но вътре, в хармонията на Божествения Живот, нещата стават само по един начин. Не по два начина.

Следователно, когато двама души духовни се срещнат и се запитат какво нещо е Доброто, този въпрос е от лукаваго. Човек, който те пита какво нещо е Доброто, той те изкушава. Нима аз трябва да ви питам какво представлява зрението? Аз зная какво нещо е зрението и този, когото питам, също знае това. Ако сме слепи и двамата, като тръгнем, ще започнем да се спъваме тук-там и след това ще вземем да философстваме кои са причините за нашето спъване. Аз казвам: основната причина за нашето сегашно състояние е слепотата ни. И тъй, когато сме в основните причини на Божествения Живот, няма защо да питаме какво е Доброто. Това ние го знаем. Ние знаем какво е Добро. Доброто е плод на Любовта, а Любовта е плод на Духа. Следователно, който има Дух, ще има плода на Духа – Любовта; а който има Любов, ще има и добро. Където има Любов, има Добро; където няма Любов, няма Добро в света. Следователно ние не можем да вършим Добро, без да има Любов, не можем да се заемем с Доброто, без да имаме Дух. Тъй разбирам нещата. Всеки от вас може да провери този закон вътре в себе си.

И тъй, ние ще приемем тези три положения: Духът – това е първото проявление на Бога в света, т.е. изявлението на Бога – това е Духът. Втората изява на Бога е Любовта. Третата изява на Бога е Доброто – плодът на Духа.

Аз говоря за методи от гледището на закони на Природата. Може да ми възразите: „А защо в това разпределение не влизат Мъдростта и Истината?“ В това разпределение те не могат да влязат.

Има един закон, който определя ражданията на децата, и той върви така: някъде се раждат деца; първото от тях е мъжко, след това второто, третото, четвъртото, петото, шестото са все мъжки и чак седмото се ражда женско. Законът е такъв – шест братя трябва да се родят, за да дойде една сестра. Понякога законът действа в обратен ред – шест сестри трябва да се родят, за да дойде един брат. Друг път става едно изменение и първо се ражда един брат, после една сестра, после пак брат, пак сестра. Някога пък се раждат двама братя и една сестра или две сестри и един брат. Всички тези положения ги има и вие може да ги проверите в семействата.

Казва се как трябва да бъдем съвършени. Как? Като Бога. И тогава съвременната философия, съвременните знания казват, че ние, хората, не можем да бъдем съвършени и че съвършен е само един Бог, а съвършенството за нас е въпрос за бъдещето. Това е едно погрешно схващане.

Ние не говорим по същество за онова абсолютно състояние на Бога, за Неговото Съвършенство, а говорим за съвършенството, което се проявява в даден случай в настоящето. Аз, в даден случай, мога да бъда милостив като Бога. Какво може да ме спре да бъда милостив? Милостта не подразбира, че аз трябва да обхвана целия свят с нея. В даден случай, когато срещна едно същество, аз мога да бъда към него тъй внимателен, както Бог е внимателен, защото съвършенството е само в Добродетелите. В злото няма съвършенство. Когато отричаме съвършенството и Добродетелите, ние подразбираме злото. Когато отричаме, че човек може да бъде съвършен, тогава ние взимаме Доброто у нас като една реклама – по някой път се стремим да бъдем добри, за да увеличим нашия търговски кредит. Така лекарят, професорът, трябва да се стремят да бъдат умни, честни, за да имат в тях доверие майките, дъщерите. Но това според мене не са Добродетели, а са действия на заинтересовани лица, които отвън имат табела за благочестие, а по същество, отвътре, нямат никакво благочестие. Добрият човек не очаква за себе си абсолютно никакво благо. Той е човек на Доброто и усеща, че като изпълни своята длъжност, ще има Божието благоволение, Божията Любов. Или казано на наш език, когато извършим каквото Бог изисква, да се задоволим, че Той ни се усмихва и казва: „Добре сте сторили, изпълнили сте закона тъй, както Аз обичам.“ Питам: има ли в света нещо по-хубаво от Божията усмивка? Ще запитате: „Усмихва ли се Господ?“ А знаете ли коя е Божията усмивка? Божията усмивка е милосърдието. Господ казва: „Призовете Ме в милосърдието.“ Когато Той се усмихва, Той ни призовава. А понеже ние сме големи философи и сме слушали от хората за Бога, мислим си дали Той ще ни приеме, такива големи грешници сме. Но щом се доближим до Него, Той ни се усмихва и казва: „Не е тъй, както светът ви е научил, не бойте се, елате при Мене, Моята Мъдрост не е така елементарна.“ Потупа ви малко Господ, отмине си и вие започвате да се разширявате, започвате да ставате по-щедри, по-милостиви, по-добри – значи, че Господ е започнал да работи у нас. Не, днес Господ е тук, стои на едно място, аз Го виждам. Той казва: „Чакай да видим дали тези деца могат да ме видят.“ Вие казвате сега: „А, вие ни изпитвате – та ние ли сме най-праведните, че Той да е тук?“ Казвам ви: ето, Господ е тук сега. Можете ли да видите Неговата усмивка? Не знаете ли какво правят младите моми и момци? В първия момент и двамата са сериозни. После момата се усмихне и той се усмихне; ако тя не се усмихне, остават и двамата начумерени – не се усмихват. Така и вие – понеже имате извратено понятие за Бога, казвате: „Ние сме грешни, как ще се явим пред Бога?“ И минавате пред Него с наведени очи. Така и момата минава пред момъка. И вие минавате с наведени очи, искате да бъдете много праведни и чисти, та да каже Господ, че като вас други няма. Представете си, че Господ дори не мисли за вашите грехове. Никой ангел, никое съвършено същество не донася пред Бога, че еди-кой си от вас съгрешил, че еди-кой си какво направил. Когато някой сгреши, знаете ли какво донасят ангелите за него пред Бога? Те казват: „Това Твое дете направи едно голямо благодеяние.“ И Господ казва: „За това Добро, което е направил, ще му дадете един Георгиевски кръст. За това Добро ще го възнаградите“ А какво ще бъде възнаграждението, какъв ще бъде Георгиевският кръст? Страдания. Такава е великата философия на живота. Бог е тъй снизходителен към всички! Той съвсем не е така начумерен, както са го представяли толкова години. Той е Бог на Любовта, на тази Любов, която сега ще изучаваме. В тази любов седи Той сега, поусмихва се и казва: „Тия деца...“

„Бъдете съвършени, тъй както е съвършен Отец ваш, Който е на небеса.“

Христос казва: „Бъдете съвършени“, но поставя едно голямо условие: бъдете, бъдете сега съвършени, в този момент. И ние трябва сега да приемем този Господ на усмивките. Аз бих желал ние всички да почнем така да се усмихваме като Него.

Когато правите добрини на Земята, ангелите не им обръщат никакво внимание, а когато направите някое голямо зло, те казват: „Това е нещо особено, то заслужава да се изучава, особен спесимент е това, прекрасен нещо за нашите изследвания.“

Господ казва: „Дайте един Георгиевски кръст на този, който е направил това.“ За този контраст ще ви приведа следния пример. Един голям разбойник убил през живота си 99 души, но един ден се разкаял за тези си престъпления и решил да се изповяда пред някого. Този му казал: „Извънреден е твоят случай, твоето спасение в милиони подобни случаи става само веднъж. Но ето какво трябва да направиш: ще насаждаш всяка година по един бостан с дини и други плодове и който пътник мине, ще го спираш и ще му даваш по една диня. Същевременно ще забиеш една главня в земята, която редовно ще поливаш – ако Господ ти прости греховете, тази главня ще покара; не покара ли – свършена ти е работата.“ Разбойникът послушал съвета, направил си бостан и който пътник минавал покрай бостана му, спирал го и му предлагал по една диня. Десет години прекарал той около бостаните си. Един ден минал един пътник на кон и той се опитал и на него да предложи диня, извикал му няколко пъти да спре, но конникът продължил пътя си. Разбойникът се ядосал, вдигнал пушката си, насочил я към пътника и извикал: „Толкова хора съм убил, и тебе ще убия, ти ще бъдеш стотният!“ Убил го и като се върнал на бостана си, какво да види – главнята изникнала. Каква била работата? Господ бил заповядал на един царски син да се ожени за една мома, а този пътник бързал да развали сватбата. Та разбойникът вдигнал пушката си и убил пътника, за което Господ му простил греховете.

Какъв грях има от това, ако някой от вас вдигне пушката си и убие този, който ви мисли зло? Ние не знаем кое е зло и кое е Добро – това са относителни неща. Добро е това, което е плод на Любовта, което е в съгласие с Волята Божия. Ние сме се събрали, за да приложим този закон. Как? Сега ние всички сме казали, че ще служим на Господа. Апостол Павел казва: „Съработници да станем с Бога“, или казано на съвременен език, да станем съдружници с Него, да вложим капиталите си в Него, да започнем да работим и да кажем: „Господи, каквото Ти кажеш, каквото благоволиш, ние сме готови на Твоето Благоволение.“ Аз засягам този закон за съвършенството, за да можем да се избавим от съвременните илюзии. И най-доброто дете, т.е. и най-добрият зародиш, който може да се положи в утробата на една жена, може да се осакати, ако тя се тревожи по време на бременността си. През бременността си майката може да предаде всички качества на детето. Ако като бременна тя се въодушевява от музика, поезия, художество, всичко това тя може да предаде на своето дете. Но може да стане и обратното – ако през душата на една бременна жена минат чувства на омраза, завист, те всички също ще бъдат вложени в нейното дете. Следователно, когато Бог иска да вложи Своите Добродетели в нашата душа, Той може да ги вложи, но нашата душа трябва да се постави в най-добри условия, за да може да ги възприеме. Детето не трябва само да се роди, но и всички негови органи трябва добре да се устроят, за да могат да функционират правилно, когато то се появи в живота – да могат да възприемат силите от Природата и да работят съгласно Божията воля. Затуй трябва да приемем, че Господ, Който е между нас, с тази усмивка ни казва: „Аз съм създал за вас най-добрите условия за живота.“

И когато съвременните хора често настояват, че трябва да се молим, да измолим нещо от Господа, това е едно криво разбиране. Под измолване аз разбирам да дойдем в съгласие с Божията Любов – да любим, както Господ люби, да бъдем милостиви, както Господ е милостив и да бъдем съвършени, както Господ е съвършен, т.е. нашата воля и мисъл да бъдат насочени към Бога. Например вие често имате тази опитност: с ума си решавате да направите едно добро, казвате: „Еди-коя си вдовица има малки деца, хайде да направя дрешки за тях.“ След това заговаря сърцето ви и казва: „Хубаво е това!“ Но после идва волята и казва: „Сега не му е времето, почакай малко.“ Почакаш ден-два, отложиш работата и най-после едно твое дело остава нереализирано. А Любовта винаги се проявява във волята. Любов в мисли няма, умствена Любов няма. И сърдечна Любов няма, а има само волева Любов, защото Любовта подразбира един напълно завършен акт. Туй, което само е казано и не е свършено, не е Любов. Помислено, почувствано и несвършено – това не е Любов. Любовта подразбира три акта: помислено, почувствано и свършено.

Когато в Писанието се казва: „Да възлюбиш Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила“, под сила се разбира човешката воля.

Сега вие, които живеете в тази епоха, така трябва да разбирате това, ако искате да ви се усмихне този Господ. Ако искате да Го видите, вложете във вашия ум, във вашето сърце и във вашата воля желанието да проявите Любовта си и веднага ще Го видите. Аз мога да ви посоча случаи, при които млади хора стават ясновидци, щом дойдат във възрастта на половата любов, която е най-малката любов, проявена на физическото поле. Момъкът казва:

– Тя ми се усмихва.

– Другите не виждат това.

– Не, тя ми се усмихва – настоява момъкът.

– Не, тя беше много сериозна – казват другите.

– А, много хубаво ми се усмихва тя.

– Не, ти се заблуждаваш!

Аз вярвам, че младите ще потвърдят това, което говоря като факт. Половата любов е най-малката любов на физическото поле и ако в нея не можем да дадем жертви, как ще можем да дадем жертви в Божията Любов? Затова Божията Любов започва с най-малките величини, тя е Любовта на младите. Ако тази Любов започне с лъжа, целият ви живот ще мине в лъжи – няма изключения. А ако тя започне по ум, воля и сила, целият ви живот ще бъде честен. Затова Христос казва: „Бъдете съвършени във всички ваши мисли, чувства и действия.“ Ако искате да се домогнете до Божията наука, този е въпросът, който аз съм проверил – в него няма никакви изключения. Знаете ли кога се е родила усмивката? Когато се е проявил първият дух в света, който бил недоволен и се чудил как е могъл да се побере в такава малка форма, докато преди това е бил тъй голям, че цялата Вселена не е могла да го побере. Като затворил Господ този дух в най-малката форма, той бил недоволен и тогава Господ му се усмихнал. Усмивката се явява тогава, когато човек е доволен. Та този дух, когото Господ затворил в една тъй малка форма, духът, когото преди това не побирала цялата Вселена, си казал: „Няма какво“ – примирил се. Господ му се усмихнал и му казал: „Сега ти разбра Моя Закон.“ Затова сега ние в света сме затворени в малки черупки. Ние сме много велики хора, велики духове; всеки от вас иска да заповядва, да бъде цар, царица, щом като каже нещо, то да стане. Не само у едного, а у всички вас има такива велики идеи.

Сега Господ ни е турил в малки дупки. Като сме дошли да изучаваме закона на смирението, Той казва: „Тези Мои велики деца са доволни в тези малки картунки, усмихват се през тези малки мозъци и си казват един за друг: „Колко са му хубави очичките.“

Сега ние сме на правия път и в разбиранията си сме по-добре, отколкото сме били по-рано.

Една пословица казва: „Всеки ангел, който е сгрешил и е дошъл в съзнание, е по-добър от онзи, който не е сгрешил, защото първият ангел е изпитал много възможности.“ В света има възможности да грешим и да не грешим – за всеки човек има възможност и да греши, и да не греши; и да прави Добро, и зло да прави. Щом човек не може да направи Добро, злото е на мястото му.

И тъй, ние можем да бъдем съвършени, като вложим Любовта в мисълта си, в сърцето си и във волята си. И когато всяко наше действие е заквасено от тези три велики сили, ние можем да приложим Христовия закон на Любовта, както сега се проявява.

Едно време Христос беше малък и затова го разпънаха, но сега като дойде Христос, няма да могат да го разпънат. Защо? Защото няма такова голямо дърво, от което да направят кръста му. Едно време имаше такива дървета, а сега и всички дървета да се съединят, нищо няма да излезе. Сега в света е невъзможно Христос да бъде разпънат, защото не може да се направи такъв голям кръст. Ние трябва да се радваме, че Христос е станал в този смисъл по-силен – за него няма вече кръст! Само за нас още има, и то само тук-там, понеже ние сме от малките и нас може да ни заковават, но един ден и за нас ще бъде трудно да ни направят кръстове.

Гледах веднъж във Варна, морето беше изхвърлило на брега една мина и всички, които минаваха покрай нея, не смееха да я докоснат – обикалят наоколо, пристъпват предпазливо до нея. Всеки от нас ще заприлича на една такава мина и всички ще казват: „Не го докосвайте, защото е много опасен!“ Ние сме станали много опасни хора, опасни бомби сме и който не знае как да ни развинтва, спукана му е работата. Но законът е съвършен. Законът на съвършенството е Закон на Любовта. Не може да има съвършенство без Любов – това може да проверите. Когато ние обичаме някого интензивно, когато тази Любов е съзнателна, вижте колко сме внимателни, предвиждаме всичко! А колкото по-малка е тази Любов, толкова и нашите отношения са по-малко деликатни. Затова Любовта трябва да предшества съвършенството. Имаме ли Любов, можем да бъдем съвършени; тогава и умът ни ще мисли, и сърцето ни ще чувства, и волята ни ще действа.

И тъй, беседата тази сутрин беше на тема Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесен. Начало на съвършенството е Любовта, Любовта е плод на Духа, а Доброто е плод на Любовта.

Ние сега ще посадим вътре в нас тези принципи, тези плодове. Господ от хиляди години ни е чакал да се събудим – Той е пращал ту майката, ту слугинята да ни събуди. Така майката днес, като праща слугинята да събуди децата, казва ѝ:

– Виж дали децата са станали!

– Не, спят още.

– Нека си спят.

– Иди пак да видиш, може да се е събудило някое от децата!

Отива слугинята:

– Най-малкото се е събудило.

– Нищо, нека другите поспят. Я иди виж пак!

– И второто дете е станало.

Едно по едно се събуждат.

Така и Господ изпраща слугите си и казва:

– Вижте спят ли децата!

– Още не са станали.

– Нека си поспят.

Едно по едно се събуждат; започват да ги измиват и да ги обличат.

Когато се събудим, тогава ще дойдем да попеем и ще започнем работата на деня.

Сега сме в епохата на пробуждането – едни се пробуждат по-рано, други по-късно, но все пак до обяд ще се събудим всички. Когато се събудим, ще бъдем съвършени и ще започнем с Новия закон на Любовта, който ще зацарува на Земята и ще си казваме братко, сестро.

Това ще бъдат поздравите ни.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube