Законът на самопожертването

24 август, сряда, 6.30 ч.

 

Законът на самопожертването

 

Христос казва, че всеки книжник, който се учи за Царството Небесно, е подобен на човек домовит, който изважда от съкровището си и ново, и старо.

Ще ви прочета 108-и псалом.

Когато псалмопевецът е пял този псалом, се е намирал във възходящата линия на своето духовно развитие и започва така: „Утвърдено е сърцето ми, Боже...“ Значи – поставено е вече върху канара. И като е утвърдено върху канара, той няма от кого да се плаши.

„Ще пея е ще песнопея и със славата си!“

Като поет казва на себе си:

„Събуди се, псалтирю и китаро:

Ще се събудя рано.

Ще Те славословя, Господи, между народите

и ще ти песнопея между племената.

Защото Твоята милост се възвеличи по-горе от Небесата,

и Твоята Истина до облаците...“

Значи той изразява една своя вътрешна опитност. Той е преминал своя изпит. Псалмопевецът говори за онзи Господ на Любовта, за Когото ние сега говорим.

Под облаците тук се подразбира: да се обхване нашия мисловен свят. Тези облаци представляват това, че мислите трябва да се обгърнат със закона на Любовта.

„Възнеси Се, Боже, над Небесата,

и Славата Ти да бъде над всичката земя!

Избави тези, които Си възлюбил, Боже, спаси ни с Десницата Си и чуй нашата молитва! ...

Бог говори в Светилището Си:

Моав е Моя умивалница...

Чрез Бога ние ще направим юначество

и Той ще стъпче враговете ни.“

Като се преведат тези формули в закона на Любовта, в закона на Мъдростта и в закона на Истината, всички, съединени в едно, са оръжия, с които сега трябва да се воюва.

Сега ще ви говоря за закона на самопожертванието, как трябва да се разбира този закон.

Учителя държи в ръка един лимон с много правилна форма.

Виждате ли този лимон? Той има най-яркия, най-силния първоначален цвят. Той е един плод от умствения свят, който се е самопожертвал. Знаете ли откъде иде туй същество в този лимон? То е слязло от Полето на Мъдростта и затова се e облякло в тази жълта дреха.

Жертва в света може да принесе само Любовта. Без Любов не е възможна никаква жертва. Жертвата подразбира най-хубавото, най-възвишеното, най-благородното да го дадем в услуга на Бога, да го пожертваме да работи за Него.

Знаете ли тази лимонена киселина, като влезе в нашия организъм, какъв преврат прави? Когато някое същество се обезсолее чрез греха, т.е. когато неговите мисли не са вече тъй активни, чувствата и действията му отслабнат, за него е необходима тази киселина, за да събуди всяко действие. Следователно в своята първична проява Духът влага киселина, т.е. първо събужда активността във всички същества и онези, които разбират закона, ще проявят своята активност, а които не го разбират, ще се гневят. Причината, която възбужда човека към дейност, е Духът, който иска да се прояви. Ние трябва да принасяме в жертва на Бога най-чистите си мисли. Например дойде вашата възлюблена, която очаквате с години. Как мислите, коя ябълка ще откъснете за нея? Най-хубавата, най-добре оформената; ще я очистите, ще се приближите нежно и деликатно към вашата възлюблена и ще ѝ я предложите. Следователно, когато Господ дойде, ще Му принесете най-хубавите си мисли, защото мисълта е плод. Нашите мисли стават храна за другите същества, служат за тяхното растене, тъй както плодовете на Земята спомагат за нашето растене. И тъй, за Бога или за онези същества от мисловния свят, ще принесем в жертва най-хубавите си плодове. Ние нищо няма да загубим. След като приемат тези плодове, те ще посеят в своите градини семената, които са скрити в мислите. И когато мислите ни започнат да израстват в ангелския свят, ние ставаме гениални. Това е гений – когато един ангел посее една твоя мисъл в своята градина, ти ще станеш гениален. Посеят ли твоя мисъл в някоя ангелска градина, ти ще станеш необикновен човек, а не я ли посеят, ще си останеш обикновен човек.

Същият закон е и за чувствата. Когато дойдем в някой свят, ще трябва да принесем в жертва най-възвишените, най-благородните от нашите чувства. Те ще бъдат принос на този жив Господ, Който ще се изяви по един или по друг начин. Може да се изяви под форма на един човек, може да се изяви под форма на един дух, на един серафим или херувим. В каквато форма и да се изяви, трябва да Му принесем най-благородните, най-възвишените си чувства. И когато месцето на тези чувства послужи за храна на някой ангел, той непременно ще посее семената им в своята градина и тогава ние ще станем сърцати, богати. Богатството на човека е скрито в неговото сърце. Тъй е в Духовния свят.

Най-после ние слизаме на физическото поле. Когато ни посети някой наш приятел, когото обичаме, какво ще направим? Ще му омесим хляб. Стопанката на къщата ще извади от най-хубавото пшенично брашно, ще го отсее със ситото си, ще го закваси, сама ще го омеси, ще го опече на своята пещ, сама ще го предложи и с това ще изрази своята любов на физическото поле. И като хапне от него, приятелят ще каже: „Много хубав е хлябът ти – отлично е омесен, отлично е изпечен!“

И тъй, ние сме длъжни, от малки до големи, малко да жертваме, но жертвата ни да става от любов. Жертва, в която няма любов, не се приема. Ако някой дойде при мене и ми каже: „Аз искам да изкажа една мисъл, която имам към вас“, аз вътрешно ще го запитам: „От любов ли искаш да кажеш това, или за да ме подкупиш? Ако е от любов, аз ще посея тази твоя мисъл в някоя градина, но ако не е от любов – дръж я за себе си.“ Дойде някой и ми каже: „Аз ще изкажа едно свое вътрешно чувство към тебе.“ Питам го: „От любов ли ще го изкажеш, или за да ме подкупиш? Ако е от любов, ще му посадя семенцата, но ако искаш да ме подкупиш, дръж го, моля ти се, за себе си.“ Ако дойде някой и поиска да изяви едно действие към мене, по същия начин ще го запитам: „Туй действие от любов ли искаш да изразиш, или за да ме подкупиш? Ако е от любов, ще го приема и ще го посадя в някоя градина, а ако е с цел да ме подкупиш, задръж го за себе си.“

И тъй, във вашите умове, в умовете на учениците на Бялото Братство, трябва да стои мисълта, че законът е неизменен, и да се знае, че всичко, което вършим, трябва да е за Бога. Ако в умовете ви се зароди съмнение дали трябва да вършите това, което сте намислили, по-добре не го вършете. Извършете го, само ако в умовете, сърцата и действията ви няма съмнение, но зароди ли се там някакво съмнение, спрете се и не го извършвайте, защото с това не само че няма да принесете полза на себе си и на другите, но ще причините дори вреда. Искам всяка мисъл, всяко чувство, всяко действие, каквото и да било то, било във физическия, в духовния или в мисловния свят, да се извършва с любов, да бъде проникнато от любов. Ако всичките ни действия са проникнати от любов, тогава ще бъдат приети, ще бъдат благословени. И ако понякога не успяваме в материално отношение, то е, защото не спазваме този закон. Ако не жертвате материалното от любов, то какъвто и да сте – търговец, земеделец и т.н., няма да успявате. Но ако за всичко, което вършите, имате в ума и в сърцето си мисълта, че го вършите от любов към Господа, ще имате благословение изобщо – ще лягате и ще ставате с радост, ще ядете и пиете с радост, навсякъде ще има веселие. Затуй аз желая всичките ви постъпки да бъдат любовни. И ако не сте готови да вършите всичко с любов, въздържайте се, докато дойде Любовта. Който още няма в себе си любов, да се въздържа, докато дойде тя. Ако някой иска да ни даде нещо, да ни помогне в каквото и да е отношение, нека направи това от любов. Това е за негово благословение. Ако не може да направи това от любов, по-хубаво нека се въздържа, защото могат да се зародят някои съмнения. Така например тук идват приятели, престояват известно време и като наближи да си отиват, оставят малко пари в жертва, но после си казват: „Какво става с тези пари?“ От онези, които мислят така, ние не искаме и пет пари. Влезе ли в тях и най-малкото съмнение, нека си задържат парите. Онези, които не мислят така, да си оставят парите. Който се съмнява, нека нищо не дава. Ние ще му дадем всичко без пари – ще го нахраним, ще му заплатим, задето е стоял. Това е за вас, а не за нас. Какво ще ни ползват парите в света? Сега те са едно средство, но и без туй средство можем. Не мислете, че не можем. Ще кажете: „Тогава как ще се съберем тук?“ Е, как ще се съберем? Всеки ще си донесе своя хляб. Туй е един начин, а има хиляди начини. Искам да ви кажа: нека законът за самопожертването залегне в душите ви. Когато искате да пожертвате нещо, не бързайте, поспрете се, запитайте се, поставете този въпрос във вашата интуиция, помислете си и кажете: „Господи, аз искам да се жертвам за Теб от любов.“ Ако почувствате, че Господ ви се поусмихне – пожертвайте се. Ако обаче видите, че Лицето Му е сериозно, въздържете се. Подир малко пак се помолете и наблюдавайте какъв е изразът Му. Ако се усмихне, принесете жертва, ако ли не – въздържете се. Ще бъде както с Каин и Авел, с тези братя от Стария Завет, които направиха жертвоприношение на Бога. Защо жертвата на единия се прие, а на другия – не?

Сега в нашия живот ще започнем с туй ново Учение, с Учението на Любовта. Всичките ни постъпки трябва да бъдат проникнати от любов и каквото вършим един към друг, да е продиктувано от любов. И никой да не бъде нахален да каже някому: „Направи това заради мен!“ Аз никога няма да кажа някому да направи това заради мен. Това го няма в Новото учение. Аз съм готов и предпочитам десет пъти да извърша една работа за вас, да изора десет пъти нивата ви, ако вие не сте готови за това, отколкото да ви накарам да направите нещо за мен. Ти нямаш право да кажеш някому: „Направи това. Нямаш ли любов? Какъв си такъв християнин?“ У нас такова учение няма. Ако някой у нас си предложи десет пъти услугите, ние ще му кажем: „Братко, ако това е от любов, ние сме готови да го приемем.“ Ако прилагате този закон, между вас няма да има никакви спорове. Откъде се раждат споровете? Сега някой бил ръководител в някой град. „Защо да бъде той?“ Ами че ако Любовта го е поставила тук да се жертва – добре дошъл! Но ако сам се натрапва, ще му кажем: „Братко, задръж си всичко за себе си!“

Аз искам всички ръководители по градовете да бъдат поставени по любов. Нали сме едно братство, основано по любов? Двама, трима, четирима се събрали – нека всички да се надпреварват в любов. Да допуснем, че имаме десет души майстори, които са се събрали да поправят една счупена кола. Един от тях казва: „Аз ще я направя.“ Дойде, повърти се, опита, не може да я поправи. Казва: „Не можах да я поправя.“ Дойде втори – и той не може. Дойде трети – също. Най-после десетият дойде при колата, поправи я. Дали първият или последният ще я поправи, не е важно. Ти си чакай реда да проявиш своето изкуство, а не бързай: не е в бързането работата. И после, ние се самозаблуждаваме: в света има само един Учител, той е Учителят на Любовта. Един е Той, не мислете, че има много. Един е Великият Учител на Любовта, а всички други учители са прояви на Любовта. Когато говорим за Учителя, разбираме Великата Безпределна Любов, която се изразява в даване на знания, мъдрост, щастие и блаженство на всички същества на Земята. Туй същество всеки ден мисли за другите същества, каква форма ще им даде. И всеки ден чува въздишките им, цял ден мисли как да подобри тяхното съществувание. Това е Великият Учител и ние всички искаме да бъдем израз на Неговите мисли, на Неговите чувства, на Неговите действия. Аз бих желал така да бъдем всички. И тогава всички ще бъдем ученици, всички ще бъдем учители. Кога? Когато Той е в нас. Ученици сме, когато възприемаме, а учители, когато предаваме някоя Божествена Мисъл, която Той ни е предал. И след като я предадеш, ти пак си ученик, пак отиваш да възприемаш. Да бъдеш учител, значи да изкажеш Божествените мисли, Божествената Истина и Божествената Любов пред света. Така мислете, за да не се зароди у вас по отношение на някого мисълта: „Че той ли е учител!“ Щом у него говори Любовта, всички ще го слушаме. Дете да е, крава да е, вол да е, муха да е – като говори, ще речем: „Господ говори чрез него.“ Не говори ли Господ чрез тях, тогава ще си ходим, няма да ги слушаме. Ще си вършим работата, без да им обръщаме внимание. На такива учители ще кажеш: „Чакайте, чакайте, работа си имам много спешна. Деца имам, жена имам, нямам време да ви слушам.“ А щом говори Любовта, ще кажеш: „Свободен съм, свърших си работата, на ваше разположение съм.“ И спрямо себе си така трябва да постъпвате. Трябва да знаете кога говори Господ и кога не говори Господ. Когато говори Господ, ще кажем: „Свободен съм, имам на разположение всичкото си време, за да направя това, което искаш.“ Когато Господ не говори, ще кажеш: „Сега нямам свободно време.“

Желая ви сега всички спънки, които имате по градовете, да изгладите чрез закона на Любовта и да не се отнасяте към мене, за да ви съдя кой е прав и кой е крив. Ако е за това кой е крив, най-кривият съм аз. Ако Учителя, Който ви говори, е крив, то заедно с Него и аз съм крив. Такъв е законът. Нали евреите казваха за Христа: „Този, ако е праведен, каква връзка има с грешните, събира блудниците наоколо си?“ Да не се лъжем – ние не знаем още дълбоките отношения, които съществуват в живота. Не се лъжете от външните прояви на човека. Някой път човек може да направи някои грешки, но не се самоизмамвайте, вие не знаете защо той прави това. Вие не знаете състоянието му в даден момент, не знаете какви са неговите отношения към Бога. Вие това не знаете. Ние трябва с благоговение да се спрем и да чакаме да видим какво Бог работи. Нашето произнасяне за едно, за друго, трябва да бъде правдиво, с любов, защото в бързината Истината не говори. Че сме бързореки, това не е грях, защото и светлината е бърза. И когато казвам да бъдете бавни, разбирам да бъдете бавни в греха, но бързи в Доброто. Бавни в грях, а със светкавична бързина в Добро, в Любов, в Истина, с най-голямата бързина, която може да се тури в действие.

Сега аз ще моля ръководителите в градовете да започнат със закона на Любовта. Нека те заемат последните места. Нали и Христос казва: „Който иска да бъде пръв, последен трябва да стане.“ Силните в Любовта да започнат да служат на всички. Ясновидец си, нали? Ами че туй ясновидство Господ ти го е дал, за да услужваш с него на другите. Как ще им услужвате? Аз като ясновидец виждам, че някого искат да изкусят, да му създадат едно падане, затова го турям в търговия – и този брат ще го изкуси, и онзи ще го изкуси. И виждаш го – паднал. Като ясновидец, казвам му: „Братко, планът, замислите на твоя брат не са искрени спрямо теб, той няма добро намерение. Ще се откажеш.“ Или двама млади ще се женят – те са измежду братята и сестрите, искат да живеят духовно. Но аз, като ясновидец, виждам, че те няма да живеят по Бога и затова им казвам:

– Не се женете. Ако слушате мене, не се женете.

– Ами нали по Бога ще живеем?

– Ако не се ожените, ще живеете по Бога, а ако се ожените, по дявола ще живеете.

За други пък виждам като ясновидец, че като се оженят, ще живеят добре.

– Да, но как – ние пари нямаме!

– Ако се съберете двамата, ще ви тръгне напред. Оженете се, не се бойте, послушайте ме!

Трябва да влезем някъде, за да си помогнем. Такъв е законът на ясновидството. Дойде някой, пита:

– Ти какъв си?

– Ясновидец.

– А какво виждаш?

– Духове.

Ами ако аз отида в някой град и видя всички танцувачи, танцувачки, бели коне, черни коне, министри с хубави шапки, и разкажа това например на някой земеделец – какво го интересува него? Че еди-кой си министър имал такова бомбе, че бил с такива обувки, че имал толкова куфари и донесъл това-онова в България? Какво го интересува всичко това? Нищо не го интересува. Но ако му кажа, че като ходил в странство, този министър донесъл много семена от някоя плодна култура, той ще каже: „Да, това е добре.“

Аз бих желал да използвате всички дарби, които имате. Бих желал всички да разговаряте с духове, бих желал всички да бъдете ясновидци, да виждате тези духове и да ги попипвате. Когато Христос се яви на учениците си, те се уплашиха и казаха: „Това да не е сянка?“ „Опитайте Ме“ – каза им Той. В Него имаше пулс. Вие казвате: „Като неверни Тома ще бъдем.“ Аз харесвам Тома. Вие казвате: „Не трябва да изкушаваме Господа.“ Не, понякога трябва да турим пръста си в тялото Му. Някои казват: „Докато не туря пръста си в раната Му, тъй да опитам, не искам да се самозаблуждавам.“ Не с този физически пръст, а с духовния си пръст да опитаме раните на Христа, да влезем във връзка с Него, да преживеем Неговия минал живот. Някой казва: „Аз искам да позная Христа!“ „Можеш да Ме познаеш – казва Христос, – добре.“ И Той ти даде такова голямо нещастие, страдание, че къщата ти се запали от двете си страни. Преди 2000 години Христос пострада, а днес казва на страдащите: „Ето, това съм Аз – в тебе Съм сега, това Аз преживях.“ Разбра ли?

Страданията – това е първата фаза на посвещението. Но вие казвате: „Не, искам другояче, искам да видя Твоето възкресение!“ Не, първо ще опиташ страданията Му и после, след като ги минеш успешно, ще дойдеш до Възкресението – до Великата Любов. Тогава ще Го познаем. Сърцето ни ще се отвори и ще кажем: „Заслужава си човек да живее в Божията Любов и да служи на Господа.“ И в живота ще бъдете, като че живеете в Царството Божие. Е, хубаво, намерите си един приятел, обичате се, четете си заедно, гугукате си, а като живеете така, това не е ли все едно, че Христос живее във вас? Живеете в хармония. Това не е ли Бог, Който живее във вас? Когато преминете от първата стъпка към втората, ще дойдете да видите Христа в такава първична фаза. Но това не става винаги. На Земята има само три случая, при които човек може да види Христа, облечен в плът. Ще се яви Христос, ще те хване за ръка и ще ти каже: „Попипай Ме – това съм Аз!“ Но това не може винаги да се види. На физическото поле има само три случая, при които може Христос да се види, а на другите полета има повече случаи. Ако ги използвате разумно, всеки от вас ще има възможност да Го види. Някой казва: „Аз искам да Го видя!“ Да, но има нужда от жертви. Докато не се научите да жертвате най-хубавите си мисли, най-хубавите си чувства, най-хубавите си желания, не може да видите Христа.

Ще ви приведа един пример. Преди години Христос дойде в къщата на един свещеник под формата на един стар калугер, когото свещеникът не обичаше и не искаше да го приеме. Аз казах на свещеника: „Слушай, калугерът е твой брат, приеми го!“ Свещеникът се съгласи, прие го. За да изпита свещеника, калугерът му каза:

– Имам нужда от пари, защото трябва да пътувам.

– Имам само пет лева – отвърна свещеникът.

– Е, хубаво, и без тях ще мина, мога и пеша да пътувам.

И излезе. Аз казах после на свещеника:

– Това беше Христос.

– А, ако е Той, пари имам. Ще ида да Го върна.

Христос е дошъл под форма на калугер, но щом мине нещастието, след като дойде самопожертването, тази маска ще падне и Христос ще се изяви. Иначе Той ще мине само като един калугер.

Та Божественото в света е скрито във всички форми и когато ние изявим нашата любов в мисли, чувства и действия, тогава То ще ни се изяви. Иначе ще бъде за нас като една далечна тайна и ние само ще въздишаме по Него.

А сега млади и стари, всички ученици на Бялото Братство ще действате по този закон – абсолютна свобода в Любовта. През цялата година ще се постараем да си препращаме любовни мисли. Ако някъде се яви дисхармония, всички ще насочим мисълта си за благословение. Следователно искам всички да имате такава правилна форма, както този лимон. Аз бих желал всички да сте умни като този лимон. Той е много умен! Ако бихте били тъй умни като него, щеше да бъде добре. Той е скромен, не говори. Говорът му е чужд за вас. Той ми казва: „Ти ще преведеш моите мисли на тях. Кажи им, че светът, в който ние живеем, живее в закона на Любовта и по този закон аз съм слязъл между хората, за да понаблюдавам и проуча техния живот, а след време мисля да се завърна в своето отечество.“

Сега вие ще кажете: „Дълбок дух!“ Не, това е формата. Духът е скрит в него, вие не го виждате. Знаете ли къде е скрит духът му? Ако между вас има ясновидци, нека видят този дух и нека видят къде е скрит. Всички вие сте ясновидци от първа степен. Във втора степен вие се досещате за ясновидството, а в трета степен се досещате дали може да сте ясновидци, или не.

Тази сутрин няма да имаме закуска. Знаете ли защо? Понеже мислим да имаме един братски обяд. Да имаме повече време да се приготви обяда, та малко да се поизострят чувствата ви. Времето до обяд ще прекарате спокойно, в размишления – за Любовта, за Мъростта, за Истината. Гледайте да възприемете от всичко това. Каквото мислите, искайте го, за да можете да го възприемете. И кой каквито желания има, да не се бои да ги приложи в действие. Почувствайте за Господа! Не се колебайте да приложите всяко хубаво чувство, мисъл, желание и действие така, както те се зараждат във вас. Без разлика – млади и стари, кой каквото разбира. Всеки от вас да се постарае през цялата година да приложи всичко тъй, както е влязло, както се е зародило в сърцето, в ума и в душата му, и Господ ще го благослови. И този дух на лимона казва тъй: „И ние, всички духове, ще помогнем на тези ученици, ще им съдействаме!“

През тази година няма да обръщате внимание на това какво си мислят другите за вас, а какво вие мислите за другите. Ще започнете с първото, с най-важното – да слушате и възприемате всички велики мисли, ще четете хубави книги, ще слушате съветите на ваши приятели. Всичко ще използвате като средство за реализиране на онези велики мисли и желания, които Бог е вложил в душата ви.

И аз бих желал всеки от вас, като дойде догодина, да донесе един хубав плод от своята умствена градина, от своята сърдечна градина, от градината на своята душа, на своята воля. Като донесете по един такъв хубав плод, ние ще ви посрещнем и ще кажем: „Добре дошли, ученици на Любовта!“ И тези плодове ще покажат степента на вашето развитие. Тогава ние ще ги изложим и тук, на Земята, и в другия свят, и всеки от вас ще приеме своята награда. Каква ще бъде тази награда? Наградата ще бъде това, че Истината ще ви озари и освети, и вие ще ходите в Пътя на Истината.

Амин!

А сега всички от вас, които имат спешна работа и не могат да чакат, след братския обяд са свободни. Широк е пътят им! Изпращаме им всичката наша любов, да се върнат по домовете си и да заживеят тъй, както Господ иска. А онези от вас, които са свободни, ако от любов желаят да останат, могат да стоят колкото време искат – от вътрешна подбуда. Но да не остане някой от вас с користолюбива цел – да доизяде каймака. Не, каймакът вече е изяден, а остава само айрянът. Тъй че да не остане някаква мисъл на съблазън, на съмнение, че има нещо скрито от вас. Не, скритото е на друго място – скритото е горе, при Бога.

Изпейте някоя песен! Хайде да изпеем песента на един наш брат: Стани! Да я изпеем тихо!

Всички приятели ще се разпределите свободно из двора, по 2-3-5-10 души заедно, и ще разменяте мисли върху Любовта и върху всичко, което може да излезе от душата ви. Разменете мисли, докато дойде обяд. Днешният обяд ще бъде любовен, тъй че искам да вложите всичката си любов.

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube