Големец и слуга

24 август, вторник, 6 ч.

Добрата молитва.

Благославяй, душе моя, Господа.

Размишление:

За въдворяване на пълната Божия Любов между всички братя и сестри по лицето на Земята.

За въдворяване единството на Духа.

За възцаряване между нас на Истината в нейната пълнота.

Да изпълни Господ всички Свои добри намерения, които отначало е предопределил според Своето благоволение.

Да бъдем всички верни на призванието си, да изпълним благата Му Воля с всичкото си сърце.

Да възлюбим Господа с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.

Да възлюбим всички наши братя и сестри и наши близки, както собствената си душа.

„Отче наш“.

24 август, вторник, 8 ч.

Големец и слуга

При вас обаче така няма да бъде, а който иска да бъде големец между вас, трябва да бъде ваш слуга.

Матей 20:26

С този стих Христос определя един принцип. Той не казва, че всеки човек трябва да бъде слуга, а казва, че който иска да бъде между вас големец, трябва да бъде ваш слуга – само онзи, който иска да бъде големец, трябва да бъде слуга.

На пръв поглед тези Христови думи изглеждат малко противоречиви – как е възможно онзи, който иска да бъде големец, да бъде учтив, да стане слуга и да се унижи? Този именно е Божественият Закон: бащата и майката, които искат да станат големци, трябва първо да станат слуги. Царят и царицата не се ли подчиняват на същия закон на Земята? Ако една майка не се реши да слугува на своите синове и дъщери, може ли да стане големка? Ако един баща не се реши да слугува на своите синове и дъщери, може ли да стане големец? И наистина, по-добра слугиня от майката и по-добър слуга от бащата няма. Тъй че този закон е верен в основата си.

Тогава ние прилагаме като правило следното: всяка майка и всеки баща, които искат да имат деца, трябва да станат слуги; всеки учител, който иска да има ученици, трябва да стане слуга.

В тези Христови думи е заключена една велика Божествена мисъл.

Кой може да слугува? Може да слугува само силният, умният, добрият човек.

Този, който иска да стане лекар, също трябва да слугува. На кого? На болните. Ще прави своите превръзки, масажи, ще трябва да разбира много добре своето изкуство като лекар, като слуга на болните. Иначе нито един болен не би повикал лекар. Сега аз виждам по очите ви, че вие всички искате да бъдете господари. Много добра мисъл имате, но Господ казва за вас така: „Кажи им да се научат да слугуват.“ Вие ще ми възразите: „Как така, ние не сме чували такова нещо, че трябва да слугуваме!“ Не, колко пъти тази мисъл е минавала през ума ви, но вие се придържате към стария си навик и си казвате: „Все на мене ли се пада да слугувам?“ Да, ще слугувате – щом искате да бъдете господари, ще слугувате; не искате ли да бъдете господари, няма да слугувате.

И тъй, който не иска да слугува, не може да бъде големец.

Отсега нататък трябва да приложим този принцип във всекидневния ни живот – ако не можем да го приложим, няма да бъдем в състояние да разрешим един от най-съществените обществени въпроси.

Нека разгледаме този въпрос в неговата ширина. Онзи господар, който иска да има много овце и говеда, нали им приготвя сено и всякаква друга храна? Кой е онзи човек, който иска да бъде господар, да бъде знатен, големец пред другите хора, а да не слугува на своите коне, волове и овци? Всеки овчар, всеки господар слугува на своите овци. Но щом влезем в обществения живот и започнем да се занимаваме с хората, мислим, че законът за слугуването трябва да се приложи другояче. Не, по същия начин този закон трябва да се прилага и тук.

Христос казва: „Да бъде ваш слуга.“

На кои? Ти можеш да бъдеш слуга само на онзи, когото обичаш – не можеш да слугуваш на някого, когото не обичаш. Следователно под думата слуга Христос разбира големец, защото слугуването е свързано с Любовта, а Любовта се стреми към Великото, стреми се да обхване всички хора и да ги владее. Това е желанието на Любовта.

Христос казва: „Който има този закон в душата си, той трябва да прояви и другите стремежи на Любовта, трябва да служи на другите, които обича.“ И тъй, от Христовите думи се разбира, че истинското големство се основава на слугуването – слугуваш ли, ще бъдеш големец; не слугуваш ли, никакъв големец не можеш да бъдеш; слугуваш ли, можеш да бъдеш майка; не слугуваш ли, не можеш да станеш майка; слугуваш ли, можеш да бъдеш баща; не слугуваш ли, не можеш да станеш баща; слугуваш ли, можеш да бъдеш учител; не слугуваш ли, не можеш да станеш учител. Този закон, законът на слугуването, съществува винаги между двете противоположности: между слуги и господари, между учители и ученици, между майки и дъщери, между бащи и синове. И тъй, когато обичаме някого, ние трябва да бъдем толкова деликатни, внимателни към душата, към ума и сърцето на любимото ни същество, че да не допуснем в него мисълта, че искаме да го използваме, а да оставим в него мисълта, че сме готови да се жертваме за него – можеш ли да вдъхнеш през целия си живот в душата на някой човек мисълта, че си готов да се жертваш за него, ти си спасен; внесеш ли в него мисълта, че искаш да го използваш, ти си загубен.

Бих желал между вас да има надпреварване в изпъл¬нението на длъжността на слуги – аз ценя слугите. Сега Господ се нуждае от слуги. Първият слуга е Господ, Той иска помощници – от Господар Господ е станал слуга.

В Писанието се казва: „Синът человечески не дойде, за да Му служат, а за да им служи.“ Днес Господ не иска господари, защото и Той сам не е господар. Че и Той сам не е господар, се вижда по това, че ако беше господар, светът щеше да отива напред. А понеже светът е оставен сам да се управлява, затова е разбъркан. Ако ме запитат кога ще се оправи светът, ще отговоря: когато напуснете постовете на големство. И тъй, когато всички хора напуснат знатните си постове, когато слезнат от тях и започнат да работят като Бога – като слуги, – светът ще се оправи и с това въпросът ще се разреши. Тази е мисълта, която Христос е вложил в този стих за разрешаване на обществения въпрос. Кога ще изчезнат страданията? Когато мъжът стане слуга на жена си и жената стане слугиня на мъжа си; когато братът стане слуга на сестра си и сестрата – слугиня на брат си; когато господарят стане слуга на слугата си и слугата стане слуга на господаря си. С това въпросът е разрешен – по туй две мнения няма, няма никаква друга философия, никакъв друг път. Този е единственият метод, по който можем да разрешим принципиално въпроса. Ще запитате как – викат те на гости на обяд или на вечеря; онзи, когото обичаш, остави да седне на първото място, да се нахрани, а ти седни на последното място. Ето как се разрешава въпросът. Първо трябва да се нахранят слабите, а после силните. Този закон е в сила и в Природата – кой може да минава през малките дупки: големите хора или малките буболечки? Понеже за големите хора Господ оставя голямата врата, Той отваря тази врата най-после – първо отваря малките врати, за да минат най-малките, след това постепенно отваря по-големите врати и най-сетне отваря най-големите и през тях минават най-големите. Законът е същият и когато едно здание се разрушава – щом започне да се руши, първо се отчупва от него едно парченце, после второ, трето, докато цялото се разруши. И при изграждането на зданието действа същият закон – първо се поставя един камък, после втори, трети, докато се изгради цялото здание.

Този въпрос искам да разрешим по принцип, а именно, да решим да бъдем слуги, за да сме заедно с Господа. Старайте се да се избавите от онова голямо честолюбие, което имате. Вие казвате често: „Как така мене да обидят – мене, който имам толкова знания и който съм от такъв знатен произход!“ Ти окачи честолюбието, произхода и знанията си на гвоздей и се покажи пред хората такъв, какъвто Бог те е създал – всичко останало са панделки, то не е съществено, днешните ти знания утре ще бъдат невежество. Защо ние, съвременните хора, които си мислим, че много знаем, досега не оправихме света, не оправихме живота си?

Когато говоря за едно, за друго, мнозина казват: „Ние това го знаем.“ В себе си им отговарям: „Нищо още не знаете!“ Докато не придобиете в себе си онази сила, чрез която да се поляризирате, да възстановите вашия мир, да намирате удовлетворение в служенето и да смятате за привилегия оказването на една малка благосклонност към когото и да е, дотогава не можете да кажете, че знаете нещо. Да кажем, че вървите по пътя и срещнете някой беден старец; той трепери и не може да си върже обувката, а вие не му обръщате внимание, това ви се вижда дребна работа, защото в този момент вие решавате някой важен въпрос за братството и равенството. Не, ще оставите настрана въпроса за братството и равенството и ще се спрете да вържете обущата на този старец. Постъпите ли така, въпросът за братството и равенството е решен, а отминете ли стареца, без да му помогнете, въпросът не е решен.

Сега ще се обърна към вас, мъже и жени, за да ви обясня как разваляте Любовта. Любовта винаги изисква служене. Двама млади, момък и девойка, си приказват сладки думи. Момъкът казва: „Ти си моят ангел, ти си смисълът на живота ми, само с тебе има живот, радост, а без тебе ще се самоубия.“ Тя казва същото: „Ти си за мен ангел, без тебе не мога да живея.“ И тъй, докато се оженят, чуват се думите „ангелче“, „гълъбче“, „Иванчо“, „Марче“. Оженят ли се – няма вече „ангелче“, няма „гълъбче“ а „Иване“, „Маро“. Питам, защо дойде тази вътрешна промяна, къде отиде този ангел? Ангел значи слуга. А като кажеш Иване, това показва, че този Иванчо, ангелът, сега е станал господар. Тези двама не са се обичали. Защо се разваля Любовта? Защото като се съберат мъж и жена да живеят заедно, те започват да виждат недостатъците си. Жената не влиза в положението на мъжа си и постоянно му казва това да донесе, онова да донесе и той чува само: „Донасяй, донасяй!“ А той пък си мислил, че като се ожени, тя ще го направи щастлив – той не се е оженил, за да ѝ слугува, а тя да му слугува. И жената казва, че не се е оженила, за да слугува, а за да ѝ слугуват. И тъй, щом се оженят, картите излизат наяве – оженили се не два ангела, не двама слуги, а двама големци. Ето къде е грешката. Бих желал двама души да се оженят като слуги в отношенията си – само тогава може да се очаква живот между тях. Оженят ли се като господар и господарка – да те пази Господ от такъв дом! От такова семейство ще се народят господарки и господарчета; първото и второто господарче ще започнат да си дърпат косите едно на друго. А ако се оженят слуги и слугини, ще се народят слугинчета, които ще си живеят добре и ще казват: „Сега разбираме закона!“ Господ казва: „Сит съм вече на господари и господарки, на техните женитби и раждания на господарчета. Отсега нататък искам да се женят слуги и слугинчета.“ Това ви казвам в пряк смисъл. Първото господарче, което се роди в един дом, всички го обичат и майката казва: „Моето ангелче!“ Но детето ѝ се обръща и я ухапва. Казвам: който хапе, той не е ангел, а господар. Знаете ли кой е първият господар в света? Първият господар в света е вълкът. Той овце не пасе, не оре, не сее, а казва: „Аз съм господар“, и тръгва от кошара на кошара, от стадо на стадо: „Аз съм бирник!“ Защо вълкът е пословичен като вълк? Защото е първият господар в света. Тази мисъл аз употребявам и в пряк, и в преносен смисъл. В пряк смисъл означавам идеята тъй, както си е, а в преносен разбирам онова вътрешно разположение на човека, когато той иска да използва мислите и чувствата на когото и да е, както вълкът използва жертвите си.

И тъй, едно от качествата на слугата, тъй както е сложена тази дума в българския език, е да научи онзи велик закон на изпразване, да знае как да се изпразва. Нали онзи, който отива със стомна за вода, трябва първо да изпразни стомната и после да налива вода в нея? Всеки човек, който иска да служи на Бога, трябва да знае първия закон: да изпразва сърцето и ума си от всякакви лоши мисли и чувства. Обидил те някой, обърни стомната си: къл... къл... къл... И като я изпразниш, тури в нея Божествени чувства. Оскърбил те някой – обърни сърцето си надолу. Знаете ли, че сега, във физическия свят, сърцето е обърнато нагоре? Когато влезеш в една Окултна школа, първото нещо, на което там ще те научат, е да се изпразваш. Когато изпразнят ума ти, ще почувстваш, че нищо не знаеш; когато изпразнят сърцето ти, ще почувстваш, че никого не обичаш. Но това е само привидно – като изпразниш ума си, ти ще го поставиш на онзи чучур от Божествени мисли, от който ще се влеят в ума ти висши Божествени идеи; като изпразниш сърцето си, ще го туриш пред Божествения чучур на чувствата и ще изпиташ вливане на Божествени чувства, на велик живот.

Бих желал от вас, като ученици на Окултната школа, да обърнете сърцето си надолу и да го изпразните – острието на сърцето, което представлява върха на един триъгълник, трябва да се обърне нагоре, а основата да остане надолу. Питам ви: каква полза ще имате, ако държите в сърцето си с години едно горчиво чувство? Няма да имате абсолютно никаква полза. Представете си, че някой ви е обидил и вие ставате сутрин с мисълта: „Ех, как кръвно ме обиди, аз никога няма да му простя!“ На втория, на третия ден повтаряте същото. А какво е това? Цяло идолопоклонство, в което цялото ви същество, цялото ви битие се огорчава. Аз казвам: на мене такива богове не ми трябват, нека моят олтар остане празен. Вместо да туряш в сърцето си този, който ти е направил зло, тури този, който ти е направил едно голямо добро, и кажи: „Господи, Ти ми направи едно голямо добро и аз съм готов да направя за Тебе всичко.“ Турете Христа на същото място, възприемайте Христовия Дух в сърцата си, възприемайте Христовите мисли в умовете си и от нищо друго няма да имате нужда. Когато Христос дойде пред вашите сърца и похлопа, Той ще ви запита: „Вашите стомни празни ли са или пълни, вашите умове празни ли са или пълни, вашите сърца празни ли са или пълни?“ Когато момъкът дойде да иска някоя девойка, той я пита: „Твоето сърце свободно ли е или не?“ – пита я дали сърцето ѝ е празно, или е пълно. Кои моми се женят? Тези, на които сърцата са празни. Девойката отговаря: „Свободна съм, моето сърце е празно.“ И Христос сега ви пита: „Сърцата ви пълни ли са или празни, т.е. свободни ли сте или не?“ (Отговарят: „Празни.“) На мене няма защо да ми казвате, с мене няма да разрешавате този въпрос. Утре, утре вие ще го решите, защото утре ще ви хванат като говеда. Всички хора, на които сърцата и умовете са пълни, са говеда – който не иска да е говедо, сърцето и умът му трябва да бъдат празни. Окултистите казват така: „Когато в сърцето има едно желание, това желание е една спънка за ученика и то ще го въведе в грях.“ Имаш желание да станеш богат, да се осигуриш – това желание ще стане причина да вложиш в него живота си и с 10-15 години ще останеш назад; ще желаеш, ще желаеш, докато дойде някой и те обере. Че в Русия имаше милионери с по четири-пет милиона рубли, но сега са избягали от Русия като последни бедняци. С тези пари те осигуриха ли се? Христос им показа, че са вървели по кривия път. Чудно ви е, когато казвам, че хората трябва да слугуват, и то безкористно – свещениците протестират и казват, че заплатите им са малки, не могат да проповядват без пари. Хубаво, свещениците взимат по 500 лева, ами владиците, като взимат по 8000 лева, проповядват ли безплатно? Следователно въпросът не е в парите, а има друго нещо, което спъва хората. Че това е така, вижда се от следния факт: Един германски проповедник бил известен със своето красноречие в проповедите си. Един ден кралят, чийто любимец бил проповедникът, издал заповед да се увеличи заплатата на проповедника, за да може той по-често да проповядва и словото му да се чува по-надалече. Но кралят забелязал, че при тези условия проповедите започнали да се чуват все по-рядко. Запитал за причината на това и министърът му отговорил: „Ваше Величество, трябва да знаете, че когато петелът затлъстее, не пее.“ Която и селянка да запитате, ще ви отговори, че петелът, като затлъстее, не пее. Англичаните казват: „Лоша поличба е, когато петелът не пее!“

Христос предсказа на евреите как могат да се повдигнат като народ, а именно, когато книжниците и фарисеите възприемат Неговото учение. Българите сега разрешават същия въпрос. Христос днес пак им казва: „На този народ не са нужни попове, владици, господари, а слуги – слуги са му нужни.“ На този народ трябват попове-слуги, учители-слуги, министри-слуги – навсякъде има нужда от слуги, слуги... Такъв е законът на ангелите, такъв е законът на Бялото Братство, което сега ръководи света. Всички Бели Братя, всички ангели на небето изпълняват този велик закон. Когато отидете в техния свят, ще забележите, че най-умните, най-възвишените, най-благородните работят най-много и заемат най-долните места. Днес църквата очаква Христос да слезе на Земята облечен в мантия, с хубави одежди и с меч в ръката, та всички да Го видят – че ако така си представят Христа и ако тъй Го очакват, германският император през 1915 година не беше ли този Христос? Не е този начинът, по който Христос ще слезе в света. Никой цар, никой философ, никой свещеник или владика, който върви по този обикновен път, не може да внесе нещо ново в този свят. Ако днес Христос дойде в света и се присъедини към една попска процесия от 10-15 000 попове, знаете ли къде ще Го намерите? Ще Го намерите последен, на края на цялата процесия, защото поповете са господари и проповядват, че Господ бил такъв, че бил онакъв. Тези свещеници нищо не знаят. Например, те често произнасят: „Благословен Господ, Бог наш!“ А аз казвам: Господ не може да бъде благословен за този, който не знае да работи – Той може да бъде благословен само за този, който знае да работи. Благословен е този Господ, Който живее в сърцата на майки, бащи и слуги, които знаят да слугуват.

Като ви говоря върху този стих, не искам да правите усилия за прилагането му, не искам изкуствено да го прилагате, а служенето да идва от едно вътрешно чувство, от вътрешно подбуждение. Никому не казвайте „Аз съм слуга“, а вашият живот и делата ви да показват, че сте слуги. Аз съм виждал много дъщери, които, след като са работили вкъщи, започват да се оплакват и да казват: „Е, много работих, пришки ми излязоха на ръцете.“ Пришките обаче не са признак, че човек е много работил. Поставете една селянка и една гражданка на една и съща работа – селянката ще работи десет часа и няма да ѝ излязат пришки, а гражданката ще поработи петнадесет минути и ще има пришки на ръцете си. Ако съдим по пришките, ще излезе, че гражданката е работила повече от селянката, а това не е така, туй не е правилно. Правилно е да се ръководим от онова велико чувство на удовлетворение, което ние изпитваме, когато сме работили. Само по този начин между нас ще се въдвори братството. Да не казваме: „Ама онзи не слугува!“ Не, вие ще разрешите правилно въпроса за себе си, като се запитате: „А аз слугувам ли, показвам ли качества на слуга?“ Как ще познаем, че един художник е добър? Ще разгледаме работата му, ще го накараме да нарисува една картина и след като я нарисува, ще се произнесем дали тя е добра или лоша. Когато кажем за някого, че е музикант, произнасяме се, че е такъв, само след като сме го чули да свири и в свиренето му има пълна хармония. Така постъпваме във всички случаи, когато даваме преценка за нещо. Например, жените казват, че мъжете трябва да се поправят – не, жените трябва да се поправят. Мъжете пък казват, че жените трябва да се поправят – не, мъжете трябва да се поправят. Ще запитате кой по-напред трябва да се поправи – който се надпреварва да стане слуга. Като излезе от реброто на мъжа и видя, че няма много знания, жената пожела да има знания и затова продаде своята чест – за големство тя продаде честта си в рая, и то само за една ябълка! Вие ще се оправдавате, че тя била излъгана и т.н. – не, първата ваша майка, тази първа кокона в рая, беше там господарка и не беше научила закона на слугуването. В първоначалния език думата Ева значи наука за малките величини – Господ ѝ беше определил да изучава науката за малките величини, но тя не беше доволна от това и каза, че ще изучава големите величини и ще покаже на този хапльо, от когото е направена, че не стои по-долу от него. Но и двамата излязоха от рая.

Вие сте женени, аз не съм, но ще ви кажа какво е вашето състояние, като се ожените. Оженват се двама млади и след една седмица всеки от тях иска да бъде господар и казват: „Я да видим сега кой петел ще пропее.“ Изпокарат се и помежду им започва психологическа битка. След това пък започва примиряване – той иска извинение, тя също, прощават си. Мине малко време и пак се скарат, помежду им няма мир. Защо? Защото и двамата искат да бъдат господари в къщата. Жената казва: „Как така, при майка си бях слугиня, а тук искам да бъда господарка!“ Не, тази жена именно при майка си е била господарка – майката и бащата работят, а тя господарува. А сега тук, при мъжа си, тя ще бъде слугиня. Затова, като се оженят, жените ще трябва да плюят на ръцете си, да се запретнат и да кажат: „Ела, Господи, на помощ, ще бъда тук слугиня и започвам работа.“ Същото да кажат и мъжете. Аз искам и вие, като ученици на Окултната школа, да си плюете на ръцете, тъй както и аз съм си плюл на ръцете, и да бъдем всички слуги на Господа.

Слугата не трябва нито да преувеличава, нито да омаловажава задачите, които господарят му е възложил. Когато утешаваш някой свой брат, кажи му: „Братко, аз зная защо си нещастен – не си научил закона на слугуването, а искаш да бъдеш господар.“ Когато утешаваш сестра си, кажи ѝ: „Сестро, ти си нещастна, защото не си научила закона на слугуването, а искаш да бъдеш господарка.“ Слугуването е нужно, но то трябва да не се налага, а да става доброволно. Ако вие постъпвате според това правило, 95% от нещастията ви ще изчезнат. Този велик закон, законът на слугуването, се състои в следното: когато ние духовно възприемем да носим Любовта и всичко понасяме с Любов, Господ идва в нас – Любовта е съзнателна, тя прониква навсякъде, тя ще започне да ти говори, тя е Бог. Аз не ви говоря, за да ви утешавам – вие можете сами да направите опит и да проверите това. Разтворете сърцето си и вложете в него Любовта; тогава Господ ще започне да ви говори тъй ясно, както никога досега не ви е говорил. Той ще ви каже: „Ето как ще стане това, тъй направи, ето как се слугува!“

Представете си, че вие вървите в Христовия път и видите, че някой богаташ раздава имането си и започва да слугува на човечеството. Вие казвате: „Ето един от добрите слуги.“ Направете и вие същото, станете и вие слуги на човечеството, щом харесвате делата му. Аз не говоря за материалното, а за това, което имате във вашия ум, във вашето сърце и във вашата воля; всичко това трябва да поставим в услуга на Царството Божие, на това ново дело, което Господ носи в света, за да изпълним благата Му Воля. Именно като слуги ние няма да напуснем положението си, няма да мислим къде сме – където и да сме, ще ни бъде все едно. Каква разлика има между един слуга-разсилен при някое министерство и един слуга при някой земеделец? Кой от двамата е в по-добро положение? Аз бих предпочел да бъда слуга на нивата или в някоя градина, защото там въздухът е чист.

И тъй, ангелите и светиите са първите слуги. Те не са облечени с мантии, с великолепни одежди, но са най-добрите работници. Тези ангели ще намерите между учените, ще ги намерите между всички мъже и жени, които утешават нещастните и им казват: „Не се бойте, Господ е между вас, Той ще ви успокои!“ Те ги утешават, а Господ им казва: „Аз съм тук, Аз ще уредя работата.“ Единственото нещо, което Господ прави сега, е, че изпъжда навън господарите – т.е. не ги изпъжда от света, а им казва: „Вие си стойте, не се бъркайте в нищо, ние ще ви нахраним.“ Той ще им даде една голяма трапеза, ще им постави леген с вода да се измият, ще им изчисти обувките, ще им сготви и ще ги пита: „Готови ли сте сега за трапезата?“ Тъй гласи Новото учение. И тъй, слугите няма да изгонят господарите, а ще им кажат: „Братя, вие като господари ще стоите на трапезата, а ние ще ви прислужваме.“ Това е учението, което Христос иска за вас. И днес вече Христос иде, но не иде за господарите на този свят, а иде за слугите. И като дойде, Той няма да пита къде са учителите, свещениците, владиците, господарите, а ще пита къде са учениците на Новото учение, слугите. На първите ще даде фелони, корони и ще ги постави отвън, в чакалнята. И тъй, щом си господар, щом си владика, проповедник или някое голямо величие, ще останеш в чакалнята, а щом си ученик, щом си слуга, ще бъдеш при Господа. Тази мисъл ще схващате правилно и ако мислите така, ще разрешите радикално този въпрос, та като дойдете догодина отново тук, да не питате вече как ще се оправи тази работа. Този е единственият път, по който ще може да се оправи, друг път няма. Този е законът, който Христос е положил в света. Майките от хиляди години са започнали да го прилагат – и всяка майка започва добре.

Някои казват: „Тежка е тази работа, досега сме били слуги, а и в бъдеще пак да слугуваме!“ Станете господари! И за господари има места – и то за тях има почетни места. За господарите има определени портфейли като за министри и се назначават с указ, а за слугите няма никакво назначаване. На господарите ще плащаме, а на слугите няма да плащаме нищо, но за тях има друг закон – на всеки, който слугува, ще дадем една целувка. А на господарите ще кажем: „Добре дошли, господа, заповядайте, вие сте от знатен произход, богат, учен човек сте, философ, и заслужавате нашите почитания, уважения, но не и целувка.“ А на слугата ще кажем: „Братко, ти си от нисък произход, заповядай една целувка!“

И тъй, две неща раздава Христос – на богатия и от знатен произход раздава пари, а на слугата с нисък произход дава една целувка. Не се отчайвайте! Който иска пари, да стане господар, а който иска да работи без пари, да стане слуга! Комуто животът е дотегнал и иска да стане господар, да заповяда на трапезата, а който не иска да почива – слуга да стане. Това са принципи, които можете да приложите буквално. Като се срещнете, надпреварвайте се да си отдавате един на друг почит; на такава велика работа обаче е способен само слугата. Сегашните деца аз смятам за господари – майката кара детето си да се ръкува, да целува някому ръка, а то не ще, мръщи се; майката казва: „Моето ангелче!“ Какъв стар господар е то! Някои деца често си надуват устата, бузите, а родителите им ги питат защо правят така. На родителите нищо не казвам, но си мисля: стар господар е това дете! Това дете, като се надува, казва: „Голям съм аз, имайте за мене по-добро мнение!“ Такива грешки има и при духовните сестри. Някои от тях, за да покажат, че не са слуги и че много знаят, надуват се – и мъжете също се надуват. Самото надуване е една негативна мисъл – щом започнеш да се надуваш, ти си негативен, мислиш си, че нямаш това, което трябва да имаш, и започваш да се демагнетизираш. За какво да се надуваме? Ако у мене живее Любовта, има ли нещо по-хубаво от това? Какво е Любовта? Любовта е Господ, а Него търси цял свят. И тъй, ние трябва да възприемем в себе си Любовта, този жив Господ, и да Му станем слуги или да служим заедно с Него. Така ще научим великото изкуство да се обичаме. Но обич не може да има без слугуване – ти не трябва да гледаш грешките на този, комуто искаш да слугуваш, ще се правиш, че не ги виждаш, и ще го обичаш. Любовта е като водата, тя казва: „Нищо, ти влезе при мене малко нечист, но като постоиш в тази вода, ще се изчистиш.“ Казват за някого: „Не виждате ли колко е нечист!“ – Нищо, водата като дойде, той ще попадне в нея, ще постои малко и полека-лека тя ще го изчисти. Не смятайте никого за непоправим, защото в Божията Любов всичко е чисто, стига да имаме търпение. Срещна ли ви надути, ще зная, че сте господари, не сте ли надути – слуги сте. Някои казват: „Дотегна ми вече да слушам какво било Любов.“ Тогава не си разбрал какво е Любов. В света има 35 милиона начини, по които може да се определя и произнася думата Любов. Ще ви покажа някои от тези начини. Когато произнасяме думата Любов, трябва да проникнем и обхванем всичко с целия си ум и с цялото си сърце, трябва да се научим да произнасяме правилно звуците. Щом се научим да пеем правилно, хората ще ни харесат, но когато пеем и мислим какво впечатление ще направим, съзнанието ни се раздвоява. Следователно, когато любите, отхвърлете всяко съмнение – когото и да любите, той заслужава вашата Любов, защото вие любите Божествената душа в него. Никога не казвайте: „Съжалявам, че го обичах.“ С това вие нищо не сте изгубили, а и вие, и той сте спечелили. Ще направя едно сравнение, от което ще видите каква трябва да бъде вашата Любов. Да допуснем, че Любовта е Божествен огън, в който всички материали се разтопяват. Вие ми казвате: „Аз имам този Божествен огън в себе си.“ Аз започвам да го изпитвам. Донасям една сламка и я поставям в огъня – тя изгаря. Хубаво. Поставям една клечица – и тя изгаря. Поставям олово – и то се разтапя и изгаря. Поставям желязо, сребро, злато – не се разтапят. Казвате: „Моята Любов е Божествена.“ Ако е Божествена, тя ще разтопи всичко в себе си – Любов, която не може да топи и изпарява желязото, не е Любов; Любов, която не може да топи и изпарява среброто и златото, не е Любов. Божествената Любов трябва да стопи и изпари всички мисли и желания, които са направени от желязо, сребро и злато. Това е учението за слугуването. Ако нашата Любов може да стопи желязото, среброто и златото, ние ще бъдем носители на Новото учение. А кой огън може да топи тези труднотопими метали? Само огънят на слугата. Огънят на господаря не може да стопи желязото, среброто и златото. Слугата няма пари, беден е. Защо? Защото под неговия огън всичко се топи и изпарява. Че как ще се задържат при този огън парите? При този огън всички мисли и желания от желязната категория ще изчезнат и ние ще бъдем готови да служим на Господа. Аз имам добро мнение за слугите.

И тъй, дадох ви един метод как да се лекувате – ако на сърцето ти е тежко, имаш много желязо; ако не си доволен от живота си, имаш много злато; ако мислиш, че нямаш знания, имаш много сребро. Ще запитате: „Как тъй?“ Дайте някому един лев. Първо той ще бъде доволен от него, но после ще поиска да има два лева, след това три, четири, пет, шест лева и така нататък, като през цялата година ще трупа и ще заприлича на натоварено магаре. Като се върнете при Баща си на онзи свят, знаете ли какво ще каже Той? Той ще каже: „Повикайте моя син господар! – Е, синко, какво прави на Земята? Събираше златни монети, забогатя, нали? Турете този мой син на трапезата, той е благородник.“ След това Господ казва: „Повикайте сега Моя син слуга.“ Влиза слугата. Господ го пита: „Какво прави на Земята?“ „Е, Татко, всичко изхарчих, колкото злато и сребро ми даде, всичко изядох и похарчих.“ Бащата казва: „Доведете ми най-хубавото теле, да ядем и да се веселим.“ Тогава идва онзи син от нивата и като вижда това угощение, казва: „Как така, аз цял ден работя на нивата, а за този се правят такива угощения!“ Надува се, сърди се. Бащата казва: „Аз за този, бедния си син, само едно теле заклах.“ Такова е разрешението на въпроса. Този, който е слуга, за него само едно теле ще заколят и ще яде, а за брата- господар ще има и къща, и ниви, и пари. Братът-господар казва: „Да знаете, че аз съм господар.“ Малкият брат-слуга казва: „Тъй, братко, каквото кажеш, тъй ще стане.“

И тъй, сега Христос се обръща към всички вас и казва: „Вие, Мои братя-господари, които работите на нивата, и вие, Мои братя-слуги, които сте изяли всичко и се връщате при Баща си, готови ли сте да носите Моето учение?“ Аз вярвам, че мнозина от вас са готови, но престанете вече да се надувате. Казват за някого: „Хлътнало му е лицето.“ Да, а после се надуе – гайдичка е това. И тъй, в бъдеще господарите ще бъдат гайди, а слугите ще бъдат играчите наоколо. Богатият, господарят, ще свири с гайдата „виу-виу, виу-виу“, а слугата ще скача „троп, троп, троп, троп.“ Тъй ще се оправи светът. И слугите, и господарите ще бъдат на мястото си. Това е фигура.

И тъй, в Новото учение ще има място и за господарите, и за слугите. Ако си господар, ще бъдеш гайда, ако си слуга – хоро ще играеш. Хора ще се играят, ще се въртят и така светът ще върви.

При вас обаче няма да е така: „Който между вас иска да бъде големец, нека бъде ваш слуга.“ Онова, което тук сега не засегнах, вие сами ще си го разрешите през годината.

25 август 1920 г., сряда, 6 ч.

Добрата молитва.

Благославяй, душе моя, Господа.

Пътят на живота.

Ще се развеселя.

„Отче наш“.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube