Умен, добър и силен

Аз съм истинната лоза,
и Отец Ми е земеделецът.

Йоан 15:1

Когато дойде пролетта, всички лозари започват да режат лозите си. Жалка картина представлява рязането на лозите! Която лоза погледнете, ще видите, че плаче. Обаче отидете ли на някое лозе през лятото, ще видите, че всяка пръчка е облечена в красива премяна и на нея висят по няколко узрели грозда. Една картина представлява лозето напролет, а съвсем друга – в края на лятото.

Като ученици вие трябва да изучавате нещата в тяхното развитие – от начало до край, за да имате представа за всички процеси, които се извършват в Природата, а не само за ония откъслечни процеси, на които случайно сте били свидетели. Само при това положение ученикът може да придобие ония сили, които са необходими за неговото развитие. Ако спре само върху обрязването на лозата, ученикът няма да придобие нищо. Какво има в една обрязана лоза? – Една гола пръчка с едно или с две очи. Когато искат лозата да дава по-малко плод, но по-едър, лозарите оставят на всяка пръчка по едно око; ако искат да получат повече плод, на всяка пръчка оставят по две очи. Обаче има случаи, когато на лозовата пръчка не оставят нито едно око. Това правят лозарите тогава, когато оставят пръчката да си почине. Тази година тя не дава никакъв плод, но следната година дава изобилно.

Това, което става с лозата, става и с човека. И в живота на човека има безплодни години. Какво представляват една, две, три или повече години по отношение на цялата вечност? – По отношение на вечността годината е равна на една секунда. Светлината се движи с бързина 300 000 км в секунда. За колко време човек би извървял този път, ако всеки ден изминава по 50 км? Направете изчисление, за да видите какво е отношението между бързината на светлината и тази на човека в една секунда. Тъй щото не се смущавайте от това, че не сте успели да направите онова, което другите хора над вас са направили. Важно е да се развивате естествено, да минавате от един процес в друг и разумно да ги използвате. Последователност се иска от човека, за да не спира вниманието си върху отделни процеси, но да ги обобщава, да образува от тях нещо цяло и тогава да се произнася. Умен трябва да бъде ученикът, но същевременно той трябва да бъде добър и силен. Способният ученик трябва да притежава следните качества: да бъде умен, добър и силен.

Като е дошъл на Земята, човек е имал някаква цел – да намери нещо, да придобие някакво богатство. В това отношение човек е търсач, иманяр. Аз вземам думата иманяр в широк смисъл. Някой търси заровено богатство, друг – някоя стара книга, в която са написани велики работи; трети – някой скъпоценен камък, останал от деди и прадеди; четвърти, като някой съгледвач, обикаля Земята, за да намери подходящо място да се засели. Каквото и да търси човек, както и да работи, той трябва да знае, че е дошъл в света с известна мисия, която нито трябва да надценява, нито да подценява. За да изпълни мисията си добре, човек трябва да бъде умен, добър и смел.

Едно 12-годишно момиче останало сираче, без баща и без майка. Бащата бил цигулар, а майката – добра певица. Те не могли да оставят никакво наследство на единственото си дете, освен цигулката от бащата и хубавия глас от майката. Като останало самичко, момичето започнало да мисли какво да прави, за да развие дарбите си, получени в наследство от своите родители. То знаело, че близо до тях живее един банкер, голям милионер, и решило да го посети, за да иска някаква помощ от него. Един ден то влязло в кантората му и казало: „Искате ли да ви посвиря и попея малко?“ – „С удоволствие ще послушам.“ Момичето започнало да пее и да свири с цигулката си своите елементарни упражнения. След това то казало на банкера: „Можете ли да ми отпуснете една сума, с която да следвам в странство, да завърша цигулка и пеене?“ – „Мога, с удоволствие ще ти услужа.“ – „Когато завърша образованието си, ще върна сумата, която сте дали за мене. При това, ако устоите на задължението си, още сега мога да ви предскажа, че след връщането ми от странство вие ще се ожените за една добра мома и Бог ще ви благослови за направената услуга.“ Това момиче било малко, но се отличавало със своята доброта, разумност и смелост.

Мнозина се обезсърчават, че не са могли да постигнат желанията си. Защо не са постигнали желанията си? – Защото са останали сираци, без баща и без майка, нямало е кой да се грижи за тях. Те са на крив път в своите разсъждения. Бащата и майката никога не умират. Колкото и малко да е било това момиче, то е знаело, че баща му и майка му са отишли на работа, а то е останало на Земята да продължи тяхната мисия. Смел и разумен трябва да бъде човек, да знае, че не е сам в света, и при каквото положение и да се намери, има кой да се грижи за него.

Един богат, имотен чорбаджия отишъл на нивата си да работи. Понеже бил сам, той всякога заключвал къщата си и тогава отивал на работа. В негово отсъствие влизала в дома му една от съседките – млада, добра мома, и нареждала къщата, измивала, изчиствала, приготвяла ядене и си излизала. Тя знаела къде крие ключа си чорбаджията, и като свършвала работата, пак го оставяла на място. Чорбаджията се чудел кой върши това нещо, но не могъл да открие виновника на добрата постъпка. Един ден той се върнал по-рано от нивата и заварил комшийската мома у дома си. „Ти ли правиш това нещо? Ако искаш, можеш да останеш при мене. Ти всякога ще бъдеш добре дошла в моя дом.“ Казвам: ако човек не може да намери ключа на своята затворена къща и като я отвори, да изчисти, да измие и да измете, той нищо не може да постигне. Може ли да направи това, той е добре дошъл за всички, той ще получи Божието благословение и любовта на окръжаващите.

Казвате: „Правилно ли е да отвори човек заключената си къща и да започне да я чисти и мие?“ – Да се задава такъв въпрос, то е все едно да се пита правилно ли е човек да прави добро, или не е правилно? Става ли въпрос за доброто, не питайте. Отворете къщата на когото и да е и направете доброто. Доброто се харесва на всички хора. Само онзи човек може да направи добро, както трябва, който е умен, добър и силен. Христос казва: „Аз съм лозата, вие – пръчките, а Отец Ми е земеделецът.“ Лозата представлява доброто в света, пръчките – разумността, а Отец – силата. Силният създава и обрязва пръчките. Следователно не се страхувайте от изпитанията, т.е. от обрязването. Силният обрязва, т.е. изпраща изпитания на човека. Той знае кога и как да обрязва. Като обрязва, той изхвърля непотребното, а потребното оставя на самата лоза – с едно, с две, с три очи, а понякога без очи. Очите представляват възможностите, дадени на човека. Колкото по-големи са възможностите, толкова по-големи са и постиженията. За да постигне нещо, човек трябва да работи, да прави усилия, да се моли.

Като ученици вие трябва да се научите да се молите правилно. Молитвата е път към постижение. Да се моли човек правилно, това значи да се научи да говори на Бога разумно. Научи ли се разумно да говори, човек знае вече как да движи езика и устата си. Такава молитва е всякога приета. Устата трябва да се научи правилно да приема и правилно да дава. Езикът е инспектор, който преглежда нещата. Понякога и той се подкупва и прави погрешки. Достатъчно е да му дадете нещо сладко, за да даде своята резолюция на храната свободно да върви надолу. Влезе ли храната вътре, тя се натъква на един строг инспектор – стомаха. Той е много взискателен. Щом разбере, че в него е влязла храна, неподходяща за общия организъм, той казва: „Тук не се приемат подобни неща. Скоро вън!“ Понякога между езика и стомаха има разногласие, от което страда целият организъм. Езикът казва: „Бъдете по-човеколюбиви. Нека влезе тази храна вътре.“ Стомахът казва: „Не приемам. Това, което влезе вътре, трябва да бъде достойно за мене.“

Днес всички хора говорят за достойнство и за недостойнство, или за достойни и недостойни хора. Кой човек е достоен? – Само умният, добрият и силният човек може да се нарече достоен. За да бъде умен, човек трябва да има светлина в ума. За да бъде добър, той трябва да има топлина в сърцето си. Щом има светлина и топлина, той ще бъде и силен. Силата ще свърши работата. На всеки човек е дадена работа, която трябва да свърши. Без светлина, без топлина и без сила той не може да я свърши. Благодарете за работата, която ви е дадена днес да свършите. За да я свършите добре, вие разполагате с всички благоприятни условия: чист въздух, слънце, сила. Денят е много хубав. Слънцето ви гледа весело, с което иска да каже, че човек трябва да бъде умен, добър и силен, че светът е създаден с голяма мъдрост, че в основата си е добър и се поддържа от Божията сила. С една дума, Слънцето иска да каже, че Бог е всемъдър, всеблаг и всесилен.

Като знаете това, не се обезсърчавайте. Както Бог е работил, така ще работите и вие. Човек е надарен с разумност, с доброта и със сила, и трябва да прояви тия качества, както 12-годишното момиче. Той трябва да вярва в онова, което Бог е вложил в него. Започнете с малките постижения и вървете към големите. Големите постижения идат най-после. Когато не могат да реализират желанията си, децата плачат. В това отношение те са генерали, които постоянно заповядват. Докато децата са малки, родителите им веднага изпълняват техните заповеди. По десет пъти през нощта майката се събужда, за да изпълни заповедта на детето си. Същото прави и бащата. Плачът на детето не е нищо друго, освен заповед. За да дойде детето на Земята, майката и бащата са писали около сто писма, канили са го, обещавали са му различни неща. Види ли, че те не изпълняват обещанията си, детето започва да плаче. Чрез плача то им се налага, иска да изпълнят обещанията си.

Плачът е присъщ не само на децата, но и на всички хора. Човек плаче, защото не може да получи това, което желае. Докато е на Земята, човек всякога плаче. Земният живот не може да задоволи човешката душа. Взискателна е човешката душа. Погледне ли я някой, тя очаква мил поглед с приятна светлина; даде ли ¢ някой нещо, тя иска то да излиза от дълбочината на сърцето, от което извират топли, благоуханни чувства; каже ли ¢ някой нещо, тя иска да чува мек, приятен говор. Говори ли с някого, тя иска да бъде изслушана внимателно. Тя не търпи разсеяни хора. Говори ли с някого, той трябва да гледа направо. Гледа ли към земята, това показва, че на този човек не може да се разчита.

Сега разумните същества ви питат какво ще правите днес. Ако гледате към земята, това показва, че вие мислите само за себе си, не сте готови за никаква жертва. Ако момъкът пита момата обича ли го, а тя гледа надолу, това значи, че не е готова да му отговори, а се представя за скромна. За да отговорите на някого дали го обичате, вие трябва да го изпитате, да видите готов ли е той на всички жертви за вас. Ако днес хората се страхуват от Бога, причината за това е, че те не са готови да се жертват за Него. Те се страхуват да не ги пита Той обичат ли Го. За да Го обичат, те трябва да дадат за Него всичко, каквото имат. Те мислят, че ако служат на Бога, ще се лишат от всички земни блага. Те се заблуждават. Който не служи на Бога, той именно се лишава от всички блага. Който служи на Бога с любов, той всичко може да постигне. Служенето носи велики постижения. Кой може да служи на Бога? – Само умният, добрият и силният човек може да служи. Като служи на Бога, човек прилага светлината на своя ум, както художникът – своите четки и бои. Вземе ли четка и бои в ръка, художникът започва да рисува своята картина. Той тегли линия след линия, докато нарисува целия образ. Добрият човек прилага своята уста и сърце. От сърцето му излизат добри чувства, които се предават чрез сладките думи на неговата уста. Мощно нещо е сладката, добра дума.

Един ученик запитал учителя си: „Какво нещо е доброто?“ Учителят му замълчал, нищо не отговорил. Ученикът настоявал, искал да разбере какво е доброто в света. Най-после учителят му казал: „Тръгни по света и ще научиш какво представлява доброто.“ Ученикът започнал да обикаля Земята, да пътува от един град на друг, докато на едно място го заподозрели в нещо, затворили го и го осъдили на смърт. В момента, когато трябвало да турят въжето на врата му, той си казал: „Много неща видях, чух смъртната си присъда, но доброто не разбрах. Всичко е свършено с мене.“ В това време той чува тих, кротък глас: „Освободете го. Снемете го от въжето! Нека отиде при своя Учител.“ В тези няколко думи ученикът разбрал какво нещо е доброто.

И тъй, човек може да разбере доброто само когато всичко се свърши за него, когато всичко под нозете му се разруши, когато светът потъмнее пред очите му. Тогава само човек ще чуе Божия глас: „Да бъде виделина!“ Чуе ли човек тия думи, светът отново се възстановява, разрушените му блянове оживяват и той става млад, весел и силен. Той чува следните думи: „Върни се при своя Учител.“ Кой е този Учител? – Божественият Дух. Той започва с Любовта. По-добър Учител от Него няма. Докато дойде до Великия Учител на Любовта, човек е минал през много учители: едни са работили със светлината, други – със силата, трети – с богатството, и т.н. Обаче никой учител не е могъл да внесе в човешката душа това, което тя желае. Душата желае и търси само Любовта. Нека днес всеки от вас пожелае да отиде при Божествения Дух – Учителят на Любовта, и да се запише в Неговото училище. Строг и взискателен е този Учител. Който се запише за ученик в Неговото училище, той трябва да се откаже от света, от себе си и от своя живот.

Какво значи да се отрече човек от себе си? – Да се отрече човек от себе си, това значи да се отрече от всичко онова, което му препятства да върви напред. Когато Давид се би с Голиат, Саул го извика да му даде пособия, с които да победи противника си. Той му даде шлем на главата, копие в ръката и ризница на тялото, за да се брани с тях. Като облече тази премяна, Давид се видя в невъзможност да си служи с нея и каза на царя: „Хвърлям всичко това настрана, отказвам се от него и ще воювам с моите оръжия.“ Той взе прашката си, три камъчета и една торбичка, и излезе срещу Голиат. Още при първото замерване с прашката си Давид удари Голиат в челото и го повали на земята. После взе ножа си и му отряза главата.

Следователно силен човек е онзи, който може да се отрече от онова, което го спъва. Като се отрече от себе си, той може да отреже главата на злото. Давид се отрече от себе си, вследствие на което можа да победи злото. Челото е мястото, отдето излиза светлина. Давид победи Голиат със светлина. Който се бори със злото, той трябва да има Светлина в себе си. Изобщо, който отива в света да воюва, той трябва да бъде въоръжен със светлина в ума си, с топлина и любов в сърцето си и със сила във волята си. Той се намира при добри условия, които му помагат да постигне желанията си. Светлината, топлината и силата са благоприятни условия за развиване и проява на човешките дарби.

Може ли певецът да пее в студен и тъмен салон? Щом салонът се отопли и освети, певецът придобива разположение да се прояви. Той започва да пее с любов и вдъхновение. Видите ли, че не можете да проявите дарбите си, не се обезсърчавайте. Знайте, че салонът, средата, в която сте попаднали, е лишена от светлина и топлина. Щом светлината и топлината дойдат, дарбите ви ще се проявят. Докато е светло и топло, човек мисли, че много знае. Щом светлината и топлината изчезнат, той вижда, че нищо не знае. И едното, и другото положение са неверни. Истинско знание е това, което не се влияе от външните условия. Истинска любов е онази, която не се влияе от външните условия. Следователно, дойдете ли до Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Сила, всякакво съмнение е изключено. Във всичко може да се съмнява човек, но не и в тия три неща. Те са основа на човешкия живот, върху които той гради. Друго нещо, което човек трябва да спазва в живота си, е да цени разумността, в която е потопен. Човек трябва да си каже: „Аз оценявам света, както е създаден; оценявам Доброто и Любовта, които Бог ми е дал; оценявам Мъдростта и силата, които произлизат от Бога.“ Всички хора, с които човек влиза в общение, носят тези качества в себе си. Това е Божественото начало, което всеки човек трябва да оценява.

Следователно всеки човек трябва да бъде образец за ближния си. Ако някой не ви обича, обичайте го вие. Ако някой ви мисли доброто, и вие мислете неговото добро. Който не мисли доброто на ближния си, той е лишен от светлина. Щом няма светлина, той не вижда нещата, той няма мнение за тях. Може ли жадният да има лошо мнение за чистия планински извор? Отдалече още той предвкусва удоволствието, което ще получи от неговата вода. Капка по капка той ще пие и ще се успокоява. Може ли гладният да има лошо мнение за топлия пшеничен хляб? Преди да го е вкусил, той разбира неговата цена и сила. Щом се нахрани, той изпитва вътрешна благодарност към Онзи, Който го е дал. Може ли затворникът да храни лоши чувства към онзи, който го е освободил от веригите на краката и на ръцете му? Не е въпрос човек да се самоосъжда, но той трябва да се изправя. Като види умен човек, да се зарадва; като види добър човек, да се зарадва; и като види силен човек, пак да се зарадва. Защото Бог се проявява и в умния, и в добрия, и в силния човек. Дето Бог се проявява, там се изключват всички отрицателни прояви, там никакво зло не съществува.

Дръжте в ума си следната мисъл: никога не се борете със злото. Искате ли да се борите със злото, турете доброто в средата: вие застанете на дясната страна, доброто – в средата, а злото – на лявата страна. Така постъпват добрите хора. Лошите и неразумни хора постъпват точно обратно: те застават на лявата страна, злото турят в средата, а доброто – на дясната страна. Не, доброто трябва да стои всякога в средата, между човека и злото. И тогава всички енергии, които излизат от злото, преди да дойдат до човека, ще минат през доброто, а доброто знае как да се справя с тях.

Когато казваме, че доброто може да се справя с енергиите на злото, ние имаме предвид закона на присаждането. Земеделците знаят този закон и го прилагат на практика. Когато искат да опитомят, т.е. да облагородят някое овощно дръвче, например ябълка, те го присаждат с доброкачествена ябълка. Какво става с недоброкачествената ябълка? – Енергиите на тази ябълка минават през присадката и след една-две години тази ябълка започва да дава добри плодове. Значи когато енергиите на злото минават през доброто, те се изменят коренно. Като не могат да приложат този закон, хората се запитват какво да правят, за да избегнат злото в света. Много просто. Трябва ли ученикът да пита как да задоволи учителя си? Ако учителят преподава математика, ученикът трябва да учи – нищо повече. Като учи, като решава редовно задачите си, ученикът ще има доброто мнение на учителя си. Ако учителят преподава музика, ученикът трябва да свири, да пее, да изучава добре упражненията си. Щом учи добре, учителят ще бъде доволен от нето. В това отношение учителите са безкористни. Те се подкупват само от добрите и трудолюбиви ученици.

Ако ученикът се страхува, че може да бъде засенчен от учителя си, той не е ученик на място. И ако учителят се страхува, че може да бъде засенчен от ученика си, и той не е учител на място. Нито ученикът може да бъде засенчен от учителя си, нито учителят – от ученика. Учителят е далече от ученика си, вследствие на което не може да хвърля сянка върху него. И ученикът е далече от учителя си, и той не може да го засенчи. Задачата на учителя е да учи учениците си. Задачата на ученика е да се учи, да завърши училището с успех и да бъде полезен на своите ближни.

Като ученици от вас се иска да учите добре, но и да говорите добре. Всичко, каквото говорите, се филмира. Един ден, когато се намерите пред филма на своя живот, вие ще го изучавате във всички подробности. Тогава ще видите и най-малките си погрешки, които трябва да изправите. Като знаете това, мислете какво говорите. Кое е по-лесно да кажете на човека: „Обичам те” или „Не те обичам”? Кое е по-лесно да кажете на гладния: че може да яде или че не може? – Ако гладният може да яде, той е здрав човек. Ако не може да яде, той е болен. Ето защо не забравяйте, че каквото говорите, ще го филмират. Вие сте актьор на сцената, когото всеки момент фотографират. Ако сте на сцената и кажете, че не обичате някого, ще знаят, че сте болен човек. На болния човек обаче не се позволява да яде. Кажете ли, че обичате някого, вие сте здрав човек. На здравия се позволява да яде, но само толкова, колкото да се възстановят силите му.

Следователно първото нещо, което се изисква от човека, е да мисли върху това, което прави и говори. Това значи да има светлина в ума си като стимул към придобиване на Любов¬та. Това подразбира момент на пробуждане на съзнанието в човека. Светлината е предговор към Любовта, но преди да дойде тя, силата иде. Последна иде Любовта. Понеже Любов¬та ще дойде последна в света, затова се правят приготовления за нейното посрещане. Днес хората се освобождават чрез светлината и чрез силата, за да могат, като дойде Любовта, да я приемат с радост и да я задържат в себе си. Любовта ще изгради бъдещата култура, бъдещия живот.

За да постигнат Любовта, хората трябва да се откажат от своите стари разбирания. Любовта не може да минава през среди, проникнати от стари разбирания за живота и за Бога. „Какво ще стане с нас?“ – Това зависи от съзнанието на човека. Според съзнанието, което има днес, мравката за дълго време ще си остане мравка, но за човека не е така. Въпреки това всички мравки не си приличат. Има мравки, тук, на планината, които са чисти вегетарианци. Те се хранят изключително със зрънца от някои растения. Те не ядат никакви други храни. Ако мравките издържат на строга вегетарианска храна, колко повече човек трябва да се отличава по начина на храненето си от всички останали същества. Неестествени и здравословни храни за човешката душа са тия, които произлизат от Любовта. Това са светлината и топлината. Те са плодове на Любовта. Докато се храни със светли мисли, със светли чувства и със светли постъпки, човешката душа никога няма да огладнява. Само при това положение човек може да се домогне до Любовта. Придобие ли човек Любовта, за него се отваря нов свят, ново поле за работа.

Апостол Павел казва: „Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят.“ Целият свят, цялата Природа представляват възможности и условия за проява на Божията любов, която някога хората ще опитат. За всички хора са предвидени несметни богатства, възможности и условия. За всеки човек Бог е предвидил безброй възможности. Трябва ли тогава той да се обезсърчава? За да се развива правилно, човек трябва да гледа на всички хора като на условия, които да го стимулират да върви напред. Не гледа ли така, той сам ще се спъва. Който разбира живота, той гледа на светлината, на доброто и на силата като на условия, чрез които Бог се проявява. Значи всеки човек, който носи в себе си разумността, доброто и силата, е благо не само за ближния си, но и за всички живи същества.

Сега, като сте дошли на планината, хранете се с плодовете на Любовта, за да се обновите. Някои, без да са стари, мислят, че са остарели. Най-мъчното нещо за човека е да остарее. Откак светът е създаден, досега има само двадесет и четири старци, които са на Небето. Сега се приготвя последният старец, за да станат всичко двадесет и пет. На Земята обаче има старци, колкото искате. На всяка стъпка можете да срещнете старец. Това са актьори на сцената, не са старци. Те трябва да се обявят като кандидати за подмладяване. Що се отнася до старостта, до остаряването, това е идея, която днес е непостижима. Единственото непостижимо и невъзможно нещо за човека, това е остаряването. Единственото възможно и постижимо нещо за човека е подмладяването. Затова обновявайте мислите, чувствата и силата си, за да бъдете като разумните деца.

Носете в себе си Божественото знание, Божествената любов и Божествената сила.


2 август, 5 ч.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube