Търпение

Хората на новата култура ще се отличават с търпение. Едно важно нещо, което липсва на много от съвременните хора, е търпението. Малко хора ще срещнете днес, които да имат търпение. Повечето хора носят сянката на търпението – неволята, мъчението, страданието, но не и самото търпение. По необходимост те издържат мъчението, страданието, и мислят, че са търпеливи. Привидно е така, но вътрешно те постоянно мърморят, постоянно са недоволни.

Много от съвременните хора са недоволни от света и се чудят защо светът е създаден толкова несъобразно. Ако им се даде възможност да създадат нов свят, как биха го създали? Ако някой се заеме със създаването на нов свят, на първо място ще постави себе си. Къде ще тури другите хора? Ако е въпрос за такъв свят, всеки за себе си го е създал вече, всеки се е поставил на първо място. Какво може да се постигне в един свят, в който всички хора са първенци? Светът страда все от първенци. Двама души спорят помежду си, карат се за първото място. Всеки разглежда нещата от свое лично разбиране, както се отразяват на него. Казвате, че някой не постъпва добре, защото към вас не се е отнесъл, както трябва. Възможно е този човек да не е постъпил към вас, както трябва, но знаете ли при какви условия се е намирал?

Пускате нощем един човек в тъмна стая и го карате да се движи из нея, без да направи някаква пакост. Това е невъзможно. Този човек не вижда, нито познава обстановката. Щом влезе в тъмната стая, той непременно ще събори някой стол или маса, ще бутне някоя книга, ще счупи някое шише. Невъзможно е да се движи човек в тъмна нощ по планината, без да се спъне някъде. Какво трябва да прави човек, за да не причинява пакости? Щом нощта е тъмна, той трябва да седи на едно място, да не се движи. Следователно, видите ли, че двама души се карат, знайте, че те са в тъмна стая, пълна с мебели. Непременно те ще се сблъскат и ще причинят пакости. Кажете ли, че някой човек е добър, ще знаете, че той живее в уреден свят, дето са изключени всякакви сблъсквания. Следователно добротата ви не се дължи на вас. Ако видите една красива статуя, чия ще бъде заслугата за красотата ¢: на скулптора или на самата статуя? Статуята е реклама за самия скулптор.

Американците са много изобретателни в своите реклами. В големите градове често срещате човек, облечен в царска мантия, с корона на глава, който се движи важно, едва пристъпва, като цар. Външно той е цар, но никой не му обръща внимание. Защо? – Защото на гърба му са залепени различни реклами. Американците са привикнали на такива царе, на гърба на които са залепени реклами за чужди изобретения и придобивки. Те не представляват нещо съществено, което да заслужава вниманието на човека.

Кое е същественото в човека? – Същественото в човека е неговият живот. Живот трябва да тече в човека. Хубаво нещо е статуята, но тя е лишена от живот. Колкото малък и незначителен да е човек, той е по-ценен от всички статуи в света, защото в него има душа, дух, ум, сърце и воля. За тия неща човек трябва да бъде обичан и почитан.

И тъй, първото нещо, необходимо за човека, е търпението. Той трябва да има такова съзнание в себе си, че с качествата и дарбите, които му са дадени, да минава през най-големите несгоди, без да причинява някаква пакост. Той трябва да минава така, че да поставя всяко нещо на неговото място. Какво ще кажат хората за него, ако излезе пред тях с дреха, обърната наопаки? – В психическия живот обърнатата дреха представлява изопачена добродетел. Нетърпението е изопачена добродетел. Нетърпеливият е обърнал търпението наопаки и се явява с него пред хората. За да бъде търпелив, човек трябва да стои на едно място. Докато е в тъмнина, човек трябва да бъде търпелив. Щом изчезне тъмнината, търпението не е необходимо.

Докато има препятствия на пътя си, човек трябва да бъде търпелив. Щом се махнат препятствията, търпението само по себе си отстъпва. Човек може вече свободно да се движи. Нетърпеливият се движи в тъмнина, между препятствия, вследствие на което се явява недоволството. Търпението е за разумните хора. Разумният първо опитва нещата и после се произнася за тях. Като види един плод, той не казва дали е добър, или лош, но го изяжда, приема го в себе си и следи как му се отразява. Ако внася разположение в стомаха и в мозъка му, плодът е добър. Внесе ли най-малкото неразположение, плодът не е добър. Добрият плод намира място и в мозъка на човека, във великия свят на мисълта.

Хората, които живеят на Земята, са крайно нетърпеливи. Докато са били в невидимия свят, те са причинявали там големи смущения. За да се избавят от тях, изпратили са ги на Земята да се учат, да придобият търпение. Значи човек е слязъл на Земята да научи закона на търпението. Всички мъчнотии и несгоди, на които човек се натъква, са предметно учение. Чрез тях той изучава търпението. В този смисъл те са на мястото си. Например един човек страда, мъчи се, но друг някой се радва. Страданието на един е радост за другиго. Човек яде ябълка, радва се, изпитва приятност. Ако ябълката имаше съзнанието на човека, непременно щеше да страда. За ябълката зъбите на човека представляват добродетели, чрез които той я приема на гости в себе си. Като яде ябълката, човек трябва да се учи от нея на търпение. Той я мачка, дъвче, но тя мълчи, нищо не казва.

Велико нещо е търпението. Епиктет6, виден гръцки философ, бил роб при един римски патриций. Господарят се отнасял грубо и жестоко със своите роби, които често наказвал. Като ги биел и изтезавал, те викали, роптаели. Единствен Епиктет мълчал. Каквото и да правел господарят му, както и да се отнасял с него, Епиктет мълчал и се усмихвал. Това поведение дразнело господаря му. Той се учудвал на неговия характер. Епиктет искал да му каже, че не трябва да се забравя, защото, макар и виден патриций, някога може да се намери в неговото положение. Един ден господарят се разгневил и започнал силно да натиска крака на Епиктет. Последният кротко го погледнал и му казал: „Господарю, тъй както натискаш крака ми, може да го счупиш. Ако го счупиш, първо ти ще изгубиш, не ще мога да ти работя.“ Господарят продължавал да натиска крака му, докато го счупил. От този момент римският патриций освободил Епиктет от робството, дал му голяма сума и го изпратил в Гърция, дето в скоро време Епиктет се прочул като виден философ. Това значи търпение.

Какво правят сегашните хора, ако някой се осмели да натисне крака им? Не е нужно да натискате крака на някой от съвременните хора, за да опитате търпението му. Достатъчно е само да се докоснете до дрехата му, за да се обърне към вас с груб тон и да ви пита защо го бутате или защо го безпокоите. Следвайте философията на Епиктет за търпението. Следвайте философията на камъните за търпението. Вие ходите върху тях и седите, но те не роптаят. Тe са чакали с хиляди и милиони години, а ще чакат още толкова, докато дойде денят на тяхното освобождаване.

Коя е причината за нетърпението в човека? – Някои хора са много нетърпеливи, понеже им липсва устойчивост на характера. Без търпение човешкият характер е лишен от основа. За такъв човек казваме, че няма морален устой. Твърдостта в човека е морално качество. В Божествения свят твърдостта е задна стража на човека. Казват, че Бог е дълготърпелив. Той търпи човека с всичките му слабости и недостатъци и търси начин да ги превърне в нещо ценно.

Разликата между думите търпение и нетърпение се заключава в частицата не. В това се вижда величието на Бога, че от нищо нещо прави. Отрицателната частица не се състои от две букви, т.е. от два елемента: н и е. Буквата н е съставна част на женското нетърпение. Тя представлява мост. Това показва, че дето попадне, жената започва да прави мостове. Мъжът пък обича да заповядва. Това се вижда от буквата е. Мъжът заповядва и на жена си. Той иска от нея подчинение. Като види, че някъде ще избухне война, жената влиза в ролята си да примирява. Като прави мостове, тя внася примирение. Какво нещо е примирението? Кога става примирие между воюващи страни? – Когато между тях влезе благоразумието. Значи мостът, който жената строи, това е нейното благоразумие. Дето има благоразумие, там противоречията лесно се уреждат. Дето благоразумието отсъства, там противоречията вземат широки размери.

Следователно жената е дошла в света, за да внесе благоразумието между хората, да ги научи на търпение. Това прави търпеливата жена. Обаче има една жена на нетърпението. Същото се отнася и до мъжа: има един мъж на търпението и един – на нетърпението. Когато се срещнат нетърпелива жена и нетърпелив мъж, те започват да се карат. Жената иска да направи мост, но материал няма. Мъжът иска да се разшири, да заповядва на жена си, но тя не търпи чужди заповеди. Мъчно се примиряват хората. Защо? – Защото искат да съединят бреговете на реката. Те никога не са били заедно и не могат да се съединят. Искате ли да минете от единия бряг към другия, непременно трябва да построите мост. Само мостът, т.е. благоразумието, е в състояние да примири два разнородни елемента. Казват например, че двама братя се скарали и разделили. Те никога не са били заедно. Те са прътове на една река, между които е текла вода. Водата ги е разделяла. За да се примирят, поставете над тях мост. Водата, която тече между бреговете на реките, представлява живота, чрез който хората се изпитват.

Двама аскети философи работели върху търпението. Те се състезавали помежду си кой да развие по-голямо търпение. Един просяк послужил като обект, за да се изпита търпението им. Всеки ден той отивал при първия аскет и всякога бивал добре приет. Аскетът му давал пари, храна и любезно го изпращал. Той го посетил деветнадесет пъти подред. След това просякът решил да посети втория аскет. Отишъл два-три пъти подред и аскетът го приемал любезно, давал му по нещо. На петия ден обаче аскетът се разгневил и му казал: „Престани вече да ме безпокоиш! С тебе ли само ще се занимавам? Колко просяци още има, на които нищо не съм дал!“ Просякът се поклонил вежливо и му казал: „Братко, много има да работиш върху търпението. Аз ходих деветнадесет дена подред при твоя съсед, но той никога не се разгневи. Всякога ме приемаше любезно, като че за пръв път ме виждаше. Ти на петия ден вече ме изгони.“

Съвременните хора като двамата аскети се състезават в търпението, но пропадат на изпита. Те са изгубили първообраза на търпението. Един е образът на търпението в жената и един – в мъжа. Всички останали образи на търпението са копия на двата първообраза. Кое е съществувало по-рано: търпението или съществото, което търпи? – Първо е било съществото, което търпи, а от него е произлязло търпението като негово качество. Следователно, за да се говори за търпение, трябва да имаме същество, което търпи. Към този образ на търпението трябва да се стреми всеки човек. Щом има деца, има и майки, и бащи; щом има статуи, има и скулптори; щом има ниви, има и земеделци; щом има писатели, учени и философи, ще има и книги.

Търпението е едно от качествата на Любовта. Щом обичаш, ти можеш да търпиш. Не обичаш ли, не можеш да търпиш. Когато богат и беден човек се съберат на едно място, те могат да се търпят. Съберат ли се двама бедни, не могат да се търпят. Следователно, когато хората не се търпят, ще знаете, че те са бедни. Какво трябва да направят, за да се търпят? – Да вземат няколко богати помежду си. За да бъде търпелив, човек трябва да бъде заобиколен с търпеливи хора. Търпеливи са хората, когато нищо не им липсва. Значи за да бъде търпелив, човек трябва да има майка, баща, брат, сестра, мъж, жена, учител, слуга. Всичко това той ще намери в себе си. Това са неговите ближни. Намери ли човек своите ближни в себе си, той става търпелив. Той всякога се съветва с тях, те му помагат, но и той им помага.

Христос казва: „Ще изпроводя Духа Си.“ Духът е мощното, великото в човека, което го прави търпелив. Духът разширява човешката душа, внася в нея любов и светлина, както Слънцето изпраща своята светлина и топлина на всички живи същества. Това, което наричаме слънчеви лъчи, не е нищо друго, освен разумни същества, облечени в светли мантии, които тичат из цялата Вселена да разнасят светлина и топлина на всички същества. Като свършат работата си, те пак се скриват в Слънцето. Според една теория слънчевите петна представляват дупки, отверстия на Слънцето, през които са минали и минават ангелите, след като свършат работата си на Земята. Дали е така, не се знае. Това не е научна теория, която може да се докаже.

Каквото и да се говори на хората, в края на краищата те пак запитват: „Защо са страданията в света? Не може ли без страдания?“ Страданията и радостите в живота представляват работа за човека. Страданието е вътрешна Божествена работа, а радостта – външна. Докато не разбере Божиите пътища, човек не може да разбере смисъла на страданията и на радостите. И ученикът понякога не разбира защо му се дават домашни работи. Учителят по математика дава домашна работа на учениците си. Добрият ученик всякога решава задачите си. Ако не може да реши някоя задача, той не се успокоява. Той прилага един, втори, трети метод, но задачата не се решава. Той легне да спи, но сън го не хваща. Става, пак ляга, все върху задачата мисли. Щом я реши, той се зарадва и ляга спокоен да спи. Който го наблюдава какво прави, ще каже, че страда. Не страда той, но решава домашното си упражнение.

Значи страданията не са нищо друго, освен домашни упражнения. От правилното решаване на тия задачи зависи успехът на ученика. Който не разбира смисъла на страданието, той иска да се освободи от него. Той не знае, че ако се лиши от страданието, ще се лиши и от радостта. Щом има радост, ще има и страдание; щом има страдание, ще има и радост. За съвременните хора страданието е необходимо като велико благо в техния живот. Как посрещнаха хората Христа? Цар ли стана Христос? С царска мантия и с корона на глава ли ходеше? С тогата на римския патриций ли беше облечен? – Не, като слезе на Земята, Христос продаде всичко, каквото имаше, за да помага на хората. Най-после Той даде и последната си мантия и така замина за Небето. Всъщност Христос беше облечен с по-красива дреха от царската мантия. Той беше облечен с мантията на Любовта, а на главата си носеше царската корона на Любовта.

В едно предание за Христа се казва, че когато бил разпнат, една жена притърчала, приближила се до кръста и Го помолила да изцери детето ¢, което здраво притискала към гърдите си. Христос поискал да отковат ръката Му, за да помогне на страдащата майка. Той сложил ръката Си върху болното дете, което на часа още оздравяло. След това отново заковали ръката Му. Колко хора са готови в последния момент на живота си да направят едно малко добро от любов?

Съвременните хора се смущават от малки работи. Някой се оплаква, че не са го погледнали, както трябва. Как са го погледнали? – Накриво. Че откъде е намерил уред, с който да определи ъгъла на погледа? Друг се оплаква, че не са го погледнали топло. Как е измерил температурата на погледа? С една дума, хората се оплакват едни от други, когато не се обичат. За да те обичат, и ти трябва да обичаш. Любовта се изявява в даване и вземане. Който обича, той дава; когото обичат, той взема. В един и същи момент човек не може да дава и да взема. Ако в първия момент дава, във втория ще взема. Едно и също лице не може само да дава или само да взема.

Значи истинската любов се изявява само тогава, когато между съществата става правилна обмяна на даване и вземане. Казваме, че мъжът представлява ума, а жената – сърцето. Ние разглеждаме мъжа и жената като принципи, а не като форми. Ние можем да кажем, че мъжът е ум, мисъл, а жената – сърце, чувство. Когато мъжът и жената разбират този въпрос правилно, те живеят добре. Не го ли разбират правилно, те постоянно се карат кой да вземе първото място. Трябва ли да спорят краката кой от двата да бъде пръв? – В първия момент десният крак е пръв, във втория момент левият крак е пръв. Като се движат те: ту десният напред, а левият назад, ту левият напред, а десният назад, човек се движи. Важно е да има движение. Когато върви десният крак напред, човек мисли; щом левият излезе напред, човек чувства. Когато десният крак е напред, човек говори разумно; когато левият излиза напред, човек помага на бедни, на страдащи, на болни. Дясната ръка събира капитала, а лявата го разпределя. Колкото е важно събирането на капитала, толкова е важно и раздаването.

Хората не могат да се търпят, защото не разбират Божиите пътища. Някой казва: „Не мога да търпя този човек.“ Защо не може да го търпи? – Защото имал някакъв дефект. Вината не е в човека, когото не можете да търпите, но в разбирането ви. Ако влезете в ателието на някой художник, който рисува една картина, вие ще излезете оттам разочарован. Казвате, че картината на художника е много грозна. Грешката не е в художника, нито в картината, но в самите вас. Картината е в началото си. Един ден, когато се завърши, тогава можете да дадете мнението си за нея. Вие сте влезли в ателието на художника без негово позволение. Следователно всеки човек, когото не можете да търпите, е незавършена картина. Вие сте влезли в ателието на Бога без Негово позволение. Бог работи върху този човек, той не е завършена картина. За да можете да се търпите такива, каквито сте, нека всеки си представи, че се намира в ателието на Бога, Който с Любов и търпение изправя кривите линии на вашия образ. Кажете си: „Както Бог ме търпи, така и аз трябва да търпя своя ближен.“ Хиляди години още Бог ще работи върху човека, докато го направи съвършен.

Един проповедник разправял на своите събратя негри как Бог е създал човека. Той казал, че Бог взел рядка пръст, мачкал я дълго време, и най-после направил от нея първия човек. За да го изсуши, той го турил на един плет, дето човекът съхнал три дена. Един от слушателите запитал проповедника: „Кой е направил плета?“ – „Това не е ваша работа.“ Не е важно кой е направил плета. Важно е, че плетът съществува. Не само това, но плетът прави хората нетърпеливи. Когато между двама съседи се издигне преграда, плет, веднага произлизат спорове. Съседите стават нетърпеливи и започват да се карат. Чрез плета те се опознават. Вратата е също преграда между хората. За да влезеш в някой дом, все трябва да отвориш една врата. Ако влизаш с любов, никой не те пита защо си дошъл. Влезеш ли без любов, всички те питат.

За човека на Любовта всички врати са отворени. За човека на безлюбието всички врати са затворени. Който влиза в един дом, той трябва да носи подаръците на Любов¬та. Искате ли хората да ви приемат добре, носете им скъпоценните камъни на вашата любов. Нека първият камък на Божествената любов бъде камъкът на търпението. Имайте търпението на Великата майка на Любовта, която е готова постоянно да помага на кресливото си дете. Като го погледне, тя казва: „От това дете човек ще стане.“ Слушайте гласа на Великата майка, която ви говори, и благодарете на Бога, че чрез нея се учите на търпение.

 


4 август, 5 ч.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube