Три ценни неща

Размишление

Три ценни неща има в живота, които човек трябва правилно да възприеме. Те представляват основа, върху която човек може да гради. Първото ценно нещо е Любовта, която носи благата на живота. Любовта пък излиза от Духа. Тя се изявява главно по два начина: чрез даване и чрез приемане. Там, отдето излиза Любовта, е място на даване. Значи Духът дава. Там, дето Любовта се влива, е място на приемане. Понеже Любовта се влива в душата, затова казваме, че душата приема. Следователно, за да се яви любовта, са необходими същество, от което да дойде любовта, и същество, което да я възприеме. Силата на човешката душа седи във възприемането на Любовта. Когато човек възприеме правилно Любовта, в душата му настава мир, радост и веселие, и всички противоречия в живота му изчезват. Докато се натъква на противоречия, човек не е възприел още Любовта. Като знае това, той трябва да търси причината за противоречията в себе си, а не вън от себе си. Противоречията показват, че прозорците на къщите ви са замъглени, вследствие на което светлината не може свободно да прониква през тях. Изтрийте прозорците си с мека, чиста кърпа, за да имате повече светлина.

Второто ценно нещо в живота е Мъдростта, която носи светлина и знание. Силата на човешкия дух се крие в светлината и знанието, които той възприема. Третото ценно нещо в живота на човека е Истината, която носи свобода. Който не е свободен, той не е придобил ценностите на свободата. Казано е в Писанието: „Истината ще ви направи свободни.“ Само свободният човек може да се движи. Само свободният може да прилага Любовта. Само свободният може да прилага знанието и светлината. Само свободният може да живее.

Всички, които слушат Словото, трябва да слушат чрез законите на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Не слушат ли чрез тия закони, те няма да разберат ценностите, които Любовта, Мъдростта и Истината носят в себе си. Всеки може да произнесе думите любов, мъдрост и истина, но всяко произнасяне на тия думи има различно съдържание и различен смисъл. Всеки може да пее, но между пеенето на гениалния и на обикновения певец има голяма разлика. Грамадна разлика съществува между гениалния и обикновения художник, между гениалния и обикновения оратор. Обикновените певци, музиканти, художници, оратори дигат само прах в живота си. И прахта е на място, защото помага за образуване на дъждовните капки. Дъждовните капки образуват калта. Щом намери тази кал, гениалният майстор веднага я впряга на работа. От калта той прави хубави грънци. Следователно ако от прахта човек не може да образува дъждовни капки, ако от дъждовните капки не може да направи кал и от калта – хубави грънци, той не е гениален майстор.

Мнозина искат да знаят дали даден човек ги обича. Само гениалният човек се обича, защото от прахта той може да образува водни капки, от водните капки – кал, а от калта – хубави грънци. Следователно който страда, без да може да си помогне, той е обикновен човек. Ако от прахта и калта, които имате, не можете да изваете една светла постъпка, вие сте обикновени хора. Щом е дошъл на Земята, човек трябва да бъде необикновен, да бъде скулптор – от прахта и от калта да вае красиви статуи за бъдещето.

Някои казват за себе си, че са добри, че имат Любов. Добротата и Любовта се проявяват извън времето, а последствията им остават във времето. Всяко нещо, което се проявява извън времето, е вечно, т.е. всякога пребъдва. Проявеното обаче не пребъдва всякога. Ако влезете в осветен салон, вие виждате цялата обстановка: картини, статуи. Щом изгасне светлината, картините изчезват. Докато имате светлина, вие сте в реален свят, щом светлината изчезне, вие сте в нереален свят, или в света на сенките. Ти си щастлив, но в един момент щастието ти изчезва. Ти любиш, но в един момент любовта ти изчезва. Ти си свободен, имаш знания, но в един момент свободата и знанието ти изчезват. Любов, знание, свобода, които се явяват и изчезват, не носят ценностите на живота. Ще кажете, че условията били такива. Започнете ли да коментирате, вие живеете в преходните неща, в сенките на живота. Любовта, Мъдростта и Истината не търпят никакви коментари. Идейната любов непрекъснато расте и се увеличава. Тя обхваща всички същества, които Бог е създал. Реални неща са само тия, които Бог е създал. Всички останали са нереални. Те се явяват и изчезват като сенките. Следователно за човека е ценно само онова, което Бог е създал. Той е създал неговото тяло, неговото сърце, неговия ум, неговата душа и неговия дух. Ценете тия неща в себе си и за нищо не ги продавайте. Всяка една от тия ценности има свой специфичен език.

Съвременните хора едва сега започват да изучават езика на сърцето. Който не познава този език, той иска да предаде чувстванията си на обикновения език. Сърцето не си служи с езика на устата. Защо трябва да питате човека дали ви обича? Вслушайте се в сърцето му и вижте какво говори то. Ако слушате един певец, трябва ли да го питате как пее? Ако питате, вие сте глух, ухото ви не възприема тоновете. Когато певецът пее, ухото е компетентно, то разбира правилно ли пее певецът, или не. Ако певецът не може през лявото ухо на слушателя си да внесе Любовта и ценностите на живота, а през дясното – светлината и знанието на Мъдростта, той не е истински певец. И ако слушателят не може през лявото ухо да възприеме Любовта и ценностите на живота, а през дясното – светлината и знанието на Мъдростта, той нищо не е чул. Той е слушал със затворени уши.

Да гледаш и да не виждаш, да слушаш и да не чуваш – това значи да живееш вън от Божествения свят. Говорът, пеенето, музиката са велики неща, с които Бог е надарил човека. Дето има говор, пеене и музика, там Бог присъства. Той говори на хората чрез Словото Си, чрез песента, чрез великата хармония. Ако ушите ви бяха отворени, вие щяхте да чуете любовната песен на ангелите:

О, човеци, създадени по образ и подобие на Бога,

слушайте гласа на вашия Творец, на вашия Баща,

Който днес говори. Слушайте, както ние Го слушаме.

Вършете Волята Му, както ние я вършим.

В това седи смисълът на безсмъртния живот.

Христос казва: „Аз съм вратата.“ Вратата представлява Любовта. През нея трябва да мине всеки, за да влезе в приемната стая – стаята на светлината и знанието. Тук той ще намери Истината и Свободата. Да бъде човек свободен, това значи да познава Бога, да е възприел знанието и светлината, които Мъдростта носи. Да люби човек, това значи да е възприел великия живот. За да придобие Любовта, която осмисля живота и внася радост и веселие в душата, човек трябва да се откаже от обикновените оратори, певци, музиканти, художници, които дигат прах около себе си. За да придобие Мъдростта, която прави човека мощен и силен, човек трябва да се откаже от онова знание, което внася мрак и тъмнина в съзнанието. За да придобие Истината, която дава свобода, човек трябва да се откаже от заблужденията, които го ограничават. Любовта превръща скърбите в радости, несгодите – в блага. Стремете се към Любовта, която носи ценностите на живота.

Аз виждам вече тук-там малки цветенца да поникват и малки изворчета да ги оросяват. Аз чувам вече птичките да пеят и децата безгрижно да играят. Далече някъде на хоризонта аз виждам Божественото слънце да изгрява. Първите два лъча са лъчите на Божията Любов и Мъдрост. Те се съединяват в едно, за да образуват лъча на Божията Истина и Свобода. Радвайте се и веселете се за това, което сега иде.

Желая ви сега лъчите на Божията Любов и Мъдрост да излязат от вашето сърце и от вашия ум, да се съединят в едно, за да образуват лъча на Божията Истина и да станете силни и свободни. Приемете тези лъчи в себе си, за да имате изобилно живот, знание и свобода, които да посветите в служене на Бога, Който ви е дал всичко. Не се безпокойте за себе си, нито за света. Нов, отличен свят ще се създаде. Яйцето е турено вече под квачката. След 20 дена черупката на яйцето ще се счупи и от него ще излезе нов живот – петелът на новия ден. Той ще пее и кукурига, ще възпява новия ден – денят на новата култура, на Божественото слънце. Бъдещият свят е свят на любов и разбирателство между хората, свят на братство и свобода.

Съвременните хора са изложени на изпитания и страдания, с които трябва да се справят. За да се справят, те трябва да бъдат разумни, да поставят всяко нещо на неговото място и предназначение. Старият човек трябва да избере дреха, съответна за него, възрастният да си избере дреха, съответна на неговата възраст, младият – за неговото телосложение и възраст, и детето също трябва да си избере детинска дреха. Стане ли някакво размесване на дрехите, човек неизбежно ще се натъкне на страдания. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка трябва да отидат на своето място. Това зависи от тяхната форма. Страданията на хората се дължат на това, че е станало размесване на Божиите блага. Всеки е взел това благо, което не е определено за него. Колкото блага дойдат при вас, вие сте длъжни да ги отправите на местоназначението им. Затова е казано човек да не спира благата, които идат при него. Последното благо, което никой не иска, е за вас. По това ще познаете кое благо е определено за вас. Канят ли ви на угощение, вземете последното място. Когато дойде домакинът, той ще определи кое място е за вас. Запазете същото правило и по отношение на Бога. Покани ли ви Бог на Своята трапеза, вземете последното място. Бог ще ви каже къде да седнете. Мястото на човека се определя от неговия дух, от неговата душа, от неговия ум и от неговото сърце. От тия неща се определя неговата служба и предназначение в света. Заемете ли по този начин мястото си, никой не може да ви го отнеме.

Тъй щото, когато човек се постави на своето място по дух, по душа, по ум и по сърце, Бог ще му проговори. Да ви проговори Бог, това значи да сте Го познали. Бог посещава само ония, на които сърцето, умът, душата и духът са на място. Посети ли ги Бог, те ще изпитат голяма радост. Ще кажат някои, че предназначението на сърцето е да изпраща кръвта по тялото. Като изпраща кръвта по тялото, сърцето трябва да има предвид всички клетки на организма – да не остане нито една клетка ненахранена. Умът пък има задача да изпраща мисловна енергия – храна за всички клетки на мозъка. Задачата на Истината е да освободи всички клетки на човешкия организъм от ограничителните условия, при които се намират. Щом ги освободи, те ще разберат, че имат гениален господар, който се грижи за тях. Каквото представлява Бог за човека, такова нещо трябва да бъде човек за своите клетки. Човек трябва да превъзпита всички недоволни клетки в себе си – да ги направи доволни и щастливи, за да могат един ден и те да го признаят за свой добър господар. Днес само една част от клетките на човешкия организъм признават човека за свой господар, но една част от тях не го признава. Те казват: „Господарят ни не е тук. Ние ядем и пием, но кой яде и кой плаща, не се знае. Тук владее пълна анархия.“

Аз съм вратата – казва Христос. Вратата представлява Любовта.

Който влезе през тази врата, той ще излезе и паша ще намери. Пашата представлява Божествената мъдрост, на чиято светлина се развиват всички блага, предвидени от Бога.

Днес вие сте събрани тука. По силата на какво е станало това събиране? – По силата на вашите сърца, по силата на вашите умове, по силата на вашите души и по силата на вашите духове. Щом Бог ви е събрал всички заедно, и Той ще присъства между вас. Желая ви още днес да видите присъствието на Бога навсякъде и да направите това, което досега не сте направили. Какво трябва да направите? – Вие трябва да възкресите мъртвите, да просветите невежите, да освободите робите. Като направите това в себе си, вие ще можете да го направите и вън от себе си. Освободете вашия ум, вашето сърце, вашата душа и вашия дух и станете служители на Господа, Който днес ви говори. Който не може да направи това сам, да остави на Бога – Той ще го направи.


26 август 1939 г., 5 ч., София – Изгрев

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube