Служене

Първо послание до коринтяните, 13. глава

Размишление

Ако имам всичкото знание и всичката вяра,

а любов нямам, нищо не съм. (2. ст.)

Любовта дълготърпи, благосклонна е;

любовта не завижда;

любовта не се превъзнася, не се гордее. (4. ст.)

Любовта не дири своето си. (5. ст.)

Любовта никога не отпада. (8. ст.)

Когато отпадне, когато изгуби разположението си, човек мисли, че е изгубил любовта си. Щом тя отпада, човек не е имал любов. Има една Любов, която никога не отпада – тя е Божията Любов. Има едно Небе, което никога не се засенчва от облаци – то е Божественото небе. Божията Любов се изявява чрез това небе. Видите ли, че небето на някой човек е облачно, знайте, че чрез него се проявява човешката, т.е. неразбраната любов. През тази любов Слънцето не се вижда. Колкото и да искате да го видите, не можете – облаци го засенчват.

Като ученици от вас се иска самообладание – да не се забравяте нито в радостите, нито в скърбите. Често срещате учени, музиканти, художници, които се увличат толкова много в своята наука или изкуство, че забравят окръжаващите. Един знаменит виртуоз отишъл в Париж да дава концерт. Като започнал да свири, той се увлякъл в свиренето и забравил публиката – изгубил мярка на времето. Хората се уморили да слушат и един след друг започнали да напущат салона. Последни останали ключарят и виртуозът. Като видял, че музикантът няма намерение да свършва, ключарят се приближил до него и тихо му пошепнал: „Заповядайте, господине! Вземете ключа. Когато свършите, заключете салона.“

Защо е трябвало музикантът да свири толкова много? – По две причини: или да покаже, че знае да свири, или се е увлякъл. Колкото и добре да свири, музикантът не трябва да злоупотребява с търпението на хората. Не е лесно да слушаш с часове музика. И вярващите постъпват като този виртуоз. Срещнете ли някой вярващ, той ще говори продължително какво е проповядвал Христос, какво са говорили пророците и апостолите. И Христос, и пророците, и апостолите са говорили, но малко. Те повече са работили, а по-малко са говорили. Някогашните светии са яли малко. Те са се хранили по един път в седмицата. Обикновеният човек се храни по три пъти на ден, а някога и по четири пъти. Значи светията взема четири обяда в месеца, а обикновеният човек се храни 90 или 120 пъти в месеца. Голяма е разточителността на съвременния човек. За свое оправдание ще кажете, че не сте светии. Светът страда именно затова, че хората не са светии. Ако бяха светии, те щяха малко да ядат и повече да работят. Дето влезете днес – в семействата, в училищата, в черквите, в обществата – навсякъде ще се натъкнете на спорове и недоразумения. Всички хора спорят, карат се, бият се, защото не са светии. Свят трябва да бъде човек!

Съвременните хора поддържат еволюционната теория и казват, че всичко може да се постигне чрез еволюция. Според тази теория те намират, че всичко, което става в живота, е в реда на нещата. Те казват, че по еволюционен път и злото ще се превърне в добро. Права е тази теория, но еволюцията изисква векове. След векове всичко може да се постигне, но има и кратък път на постижения. Чрез еволюция например лъжата не може да се превърне в истина. През всички времена и епохи лъжата си остава лъжа. Като не мисли върху думите, с които си служи, някой казва, че е господар на себе си. Верни ли са думите му? Той казва, че е господар, а същевременно страда, боледува, робува на другите хора. Господар е онзи, който е независим, който не боледува и всякога сам решава задачите си. Друг пък казва, че е слуга. И той не говори истината. Докато казва, че е слуга, виждате, че търси чужда помощ, сам не може да си направи най-обикновените услуги.

Като е дошъл на Земята, човек трябва да слугува. Как трябва да слугува? – С любов. Любовта е заплата за слугуването на човека. На Земята за слугуването дават пари. При това, колкото повече плащат, толкова повече изискват. В духовния свят обаче на слугата плащат с любов. Колкото повече обичаш, толкова повече слугуваш; колкото по-малко обичаш, толкова по-малко слугуваш. Колкото повече те обичат, толкова повече слугуваш; колкото по-малко те обичат, толкова по-малко слугуваш. Същият закон се отнася и към господаруването. Малко те обичат, малко господаруваш; много те обичат, много господаруваш. Малко обичаш, малко господаруваш; много обичаш, много господаруваш. Светът ще се оправи, когато хората изпълняват правилно задълженията си като слуги и като господари не само към ближните си, но и към себе си. За да бъде добър слуга, първо човек трябва да се научи да служи на Бога. Щом се научи да служи на Бога, той ще може да служи на себе си и на ближния си. Днес хората страдат от слуги и господари, които не изпълняват службите си, както трябва. Болният страда, че слугата му не го слуша, не му услужва добре. Здравият страда, че слугата му го експлоатира. Слугата пък страда от господаря си, че го ограничава, че не му плаща редовно.

Когато слугата и господарят са вън от човека, той знае причината за своите страдания. Какво ще кажете, когато страдате и се смущавате без външни господари и слуги? Причината за страданията се крие в човека, в неговите сетива. Ако нямаше очи, човек не би виждал какво правят хората – и нямаше да страда. Ако нямаше уши, той не би чувал какво говорят хората – и нямаше да страда. Ако нямаше уста, човек не би отговарял на разговорите на хората – и нямаше да страда. Чрез устата Любовта се изявява. Следователно устата трябва да дълготърпи, да бъде благосклонна, да не завижда. Ако по-малкото братче види в чинията си ядене, по-малко от това на по-големия си брат, то започва да вика, да се сърди – завижда. Ако му дадат много ядене, ще го остави настрана, не може да го изяде. Въпреки това то завижда. Щом влезе завистта в него, то започва да се смущава и да страда. Не е въпрос човек да няма очи, уши, уста, нос, но той трябва да възпитава своите сетива. И като вижда, и като чува, и като помирисва, той трябва да знае кое е за него и кое не е, колко и кога му е нужно нещо и т.н. Остави ли се на своите низши желания, той никога няма да се насити. Ненаситно е човешкото око.

Един английски милионер от Австралия пътувал с параход за Англия, за да присъства на коронацията на един от английските крале. Той носел със себе си 350 милиона лири, но като помислил, че тия пари няма да му стигнат, хвърлил се в морето и се удавил. Всички хора мязат на този милионер. Те мислят, че са сиромаси, а всъщност са големи милионери. Те разполагат с един мозък, с едно сърце, с дробове, със стомах, които струват милиарди. Те имат тяло, което струва милиарди. С помощта на физическото си тяло те влизат във връзка с един обширен свят. Изгубят ли тялото си, физическият свят се скрива пред тях. Тогава само те разбират колко е струвало тялото им, на което не са отдавали никакво значение и към което са се отнасяли небрежно.

Днес всички хора искат да бъдат щастливи. Те търсят щастието там, дето го няма. Те мислят, че ако бъдат богати, учени, силни, красиви, ще бъдат щастливи. Те се самозалъгват. Защо? Виждаме, че светът е пълен и с богати, и с учени, и със силни, и с красиви хора, но при това всички страдат. Проповедниците казват, че човек живее и се движи в Бога, а въпреки това пак страда. Днес се проповядва на хората, че Бог е Любов, че човек живее в Бога, а въпреки това той търси Любовта и никъде не я намира. Как е възможно човек да люби Бога и да бъде нещастен? Как е възможно човек да живее в Бога и да бъде недоволен? – Щом люби Бога и е недоволен и нещастен, това показва, че има недоимък в любовта си. И апостол Павел казва: „Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти, и кимвал, що дрънка.“ Съвременните хора се нуждаят от Любов. Имат ли Любов, те ще бъдат и богати, и силни, и учени.

Новото учение е учение на Любовта. Повярва ли в Любов¬та, човек ще се освободи от всичко старо, както змията съблича старата си кожа. Старото, от което човек трябва да се освободи, представлява неговото недоволство и безверие. Докато живее в старото, човек е готов да се кара с всички. Той се кара и със себе си. Във всеки човек има един господар и един слуга, които не могат да се примирят. Господарят е недоволен от слугата си, че не е изпълнил заповедите му, както трябва. Слугата е недоволен от господаря си, че не му плаща редовно.

Изучавали ли сте проявите на господаря и на слугата в себе си? – Когато господарят се проявява, човек е горд, ходи с достойнство; когато слугата се проявява, човек се свива, смалява се. Добре е да се наблюдавате и да рисувате образите на господаря и на слугата в себе си. Така ще познаете кога се проявява истинският човек и кога – актьорът. Скъпо се плаща на актьора, за да играе на сцената. За да примири господаря и слугата в себе си, човек трябва да се научи да благодари на Бога за всичко, което му е дадено. Той трябва да благодари за ума, за сърцето, за тялото, за душата, за духа, които му са дадени. Милиарди струват тия неща, а въпреки това човек не съзнава своето богатство и отива на сцената като актьор да представя чужди роли. Понякога плащат скъпо и на сцената, но когато актьорът или артистът е гениален.

Един директор на опера ангажирал Аделина Пати7 да пее на сцената. Като знаела, че директорът на операта не обичал да плаща навреме, тя решила да му създаде една мъчнотия, за да го застави да плати веднага. В определения час публиката се събрала и очаквала да се яви на сцената Аделина Пати. Тя получила от директора 25 хиляди долара, но трябвало да получи още 25. За да го застави да плати в момента, Аделина Пати не се явила на сцената навреме, съзнателно се бавела. Публиката ръкопляскала, протестирала, с нетърпение очаквала знаменитата певица. Силно разтревожен, директорът влязъл в стаята на певицата и я помолил по-скоро да излезе на сцената. Тя била с една обувка на крака си. За да обуе втората, директорът се принудил веднага още да ¢ плати останалите 25 хиляди долара. Той искал да я използва, но тя била умна, не се поддала на неговата хитрина.

Следователно каквото прави човек, всякога му се плаща. Няма нещо, което човек да е изработил, и да не му е платено. За всичко се плаща, но важно е човек да работи съвестно, за да му се плаща навреме и добре. Съвършенство се иска от човека. Само Любовта е в сила да направи човека съвършен. Щом живее в Любовта, човек трябва да приема нещата така, както са създадени, да няма две мнения. Човек губи условията, защото е готов за нищо и никакво да пожертва Любовта. Момата е готова да пренебрегне любовта на майка си и на баща си заради един случайно явил се момък в дома ¢. Той се представя за неин възлюбен и тя вярва в думите му. Как ще познае дали наистина този момък е очакваният? Как ще познае, че са един за друг? – Ако може едновременно да бъде неин слуга и неин господар, момъкът е истинският ¢ възлюбен. Ако едновременно може да му бъде и слугиня, и господарка, момата е неговата възлюбена. Те са един за друг.

Сега ще ви дам няколко правила: вечер на нивата си не ходи да копаеш, в голям студ също не ходи; когато нямаш стотинка в джоба си, на гостилница не ходи; когато нямаш стотинка в джоба си, никаква търговия не прави. Когато Слънцето грее, когато денят е светъл и топъл, тогава иди на нивата да работиш; когато джобът ти е пълен, тогава започвай своите предприятия. Според езика на Новото учение казвам: Започвайте с Любов и свършвайте с Любов. Започвайте с Бога и свършвайте с Бога. Започвайте с ближния си и свършвайте с ближния си. Започвайте със себе си и свършвайте със себе си.

За мнозина това са неразбрани работи, но за някои са разбрани. Като говорите на хората за Божията Любов, те казват, че не я разбират. Като дойдат до човешката любов, казват, че я разбират. Никакво разбиране не е това. Защо? – Днес я разбират, на другия ден плачат от нея. Това не е Любов. По отношение на лицето си младата мома отлично прилага козметиката. Тя знае да се черви, да се пудри, да прави веждите си черни, тънки и т.н. Каква козметика е тази, която трае само десетина часа? Сутрин се направи бяла и червена, но вечер нищо не остава от външната ¢ красота. За да бъде бяла и червена, тя трябва всеки ден да се дегизира. Ако ¢ говорите за природна, за естествена и психическа козметика, тя ще каже, че не ви разбира. Човек може да бъде естествено млад, без бръчки на лицето си. Добрият и чист живот прави човека млад, красив и бодър. Не живее ли добре, каквато и козметика да прилага, тя все ще излезе налице. Изкуствените неща всякога се познават.

Един млад момък се подиграл с една баба, присмял се на бръчките на лицето ¢ и на бялата ¢ коса Тя решила да му отмъсти. За тази цел тя така се дегизирала, че била неузнаваема: лицето ¢ станало бяло и червено, без бръчки; косата ¢ – черна, лъскава, а в устата си наредила два реда бели, красиви зъби. В този вид тя се явила пред младия момък и започнала да го поглежда дяволито, с намерение да му се хареса Най-после той я харесал, влюбил се в нея и започнал да ¢ пише любовни писма, че не може да живее без нея. Тя му отговорила, че е съгласна да се ожени за него. Докато мислел, че е щастлив, че е постигнал идеала си, след сватбата тя му се представила в истинския си вид. Като видял старата баба пред себе си, той разбрал, че е бил излъган, и веднага напуснал стаята.

Да се ожени човек за старата баба, това значи да види своите заблуждения. Види ли заблужденията си, той веднага ще избяга. Ще дойде ден, когато всички хора ще разберат, че са се оженили за стара баба. Старата баба представлява животът на плътта. Като видят колко е грозна, всички ще напуснат къщата си и ще бягат вън. За да се освободи от живота на плътта, човек трябва да бъде търпелив, благосклонен, и да не завижда. Ако не придобие тия качества, човек образува мъгла в съзнанието си, както вие сте обвити днес в мъгла. По този начин той сам си препятства да разбере и познае Истината.

Искате ли да придобиете качествата на Любовта, благодарете на Бога за страданията и за радостите, които ви се дават; благодарете за богатството и за сиромашията, благодарете за знанието и за невежеството, благодарете за здравето и за болестта. Не забравяйте, че в страданието се крие радостта, а в радостта – страданието; в богатството се крие сиромашията, а в сиромашията – богатството; в знанието се крие невежеството, а в невежеството – знанието; в здравето се крие болестта, а в болестта – здравето. Сиромашията е слуга, а богатството – господар. Като се съберат на едно място господарят и слугата, работите се нареждат добре. Господарят дава капитала, а слугата – работата.

И тъй, искате ли да придобиете Любовта, стремете се към новото, което сега иде. Когато Бог даде закона на Мойсей, планината беше покрита с мъгла. Сега и вие сте в мъгла, защото и на вас се дава закон – законът на Любовта. Който живее без любов, той ще бъде под мъглите, а с любов – над мъглите; без любов – в сиромашията, с любов – в богатството; без любов – в невежеството, с любов – в знанието; без любов – в болестта, с любов – в здравето. Единственият закон, с който трябва да служите на Бога, е Любовта.

Любовта никога не отпада. Имайте пълна вяра, надежда и любов в Бога, за да постигнете всички ваши желания и стремежи. Пред вас стои велико бъдеще. Като прилагате закона на Любовта, вие ще опитате Божията благост върху себе си.


11 август, 5 ч.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube