Светлина, топлина и сила

Йоан, 18. глава

Съвременните хора са дошли на Земята да се учат, да бъдат добри ученици, да изпълняват Волята Божия. Който иска да бъде добър ученик, той трябва да държи ума, сърцето и волята си в изправно положение. Когато маслото изтича, гърнето не е здраво; когато водата изтича, шишето не е здраво. Какво става с маслото и с водата, които изтичат от пукнатите съдове? – Те изгубват чистотата си, в тях влиза нещо отвън, което ги прави мътни.

В такова положение се намират и хората на Земята, вследствие на което се натъкват на големи противоречия. Например мома и момък се обичат, оженват се, раждат им се деца. Майката и бащата се обичат и децата им се раждат и отглеждат с любов. След няколко години обаче между родителите и децата се явява някакво недоразумение. Коя е причината за това? – Един или двама от семейството са пукнати стомни: или майката и синът, или бащата и дъщерята. Ако всички членове в семейството са здрави стомни, невъзможно е да се яви някакво недоразумение между тях. Когато стомната е пукната, съдържанието ¢ изтича, пада на земята и придобива някакъв външен елемент, който не му е присъщ. Този елемент именно внася известно недоразумение за окръжаващите. Докато бащата е жив, синовете и дъщерите живеят добре помежду си. Щом бащата замине за другия свят, те започват да се карат за наследство, всеки иска да вземе по-голям дял. Чрез наследството се проверява тяхната здравина. Сега те разбират, че са пукнати стомни. Ако бащата не беше умрял, синовете и дъщерите нямаше да знаят, че имат нещо болно в себе си.

В притчата за блудния син се говори за малкия брат, който искал да се освободи от баща си, за да поживее свободно. За да не го обиди, за да не се почувства той ограничен, бащата му дал, каквото му се падало от наследството, и го изпратил в широкия свят. След като изял и изпил всичко, малкият син, когото наричат „блудният син“, се върнал при баща си разкаян. Той разбрал, че баща му е бил добър и разумен човек. Като се върнал вкъщи, бащата го приел с всичката си бащинска любов и в негова чест заклал най-угоеното теле. Като се връщал от работа, големият син видял, че баща му е устроил голямо угощение, и запитал за кого се прави това. Като узнал, че баща му е устроил угощението за малкия му брат, той се ядосал и казал на баща си: „Толкова време вече как ти работя, но никога не си заклал угоено теле за мене, да се повеселя с приятелите си.“ Бащата отговорил: „Няма защо да се сърдиш. Брат ти беше загубен и се намери, мъртъв беше и възкръсна, а ти трябва да знаеш, че всичко, което имам, е твое. Не трябва ли в този час да се повеселим заедно с изгубения ти брат?“ Значи бащата се примирява с малкия си син, а големият син му се сърди. Защо? – Стомната му е пукната някъде. Малкият син разбира, че баща му е добър и разумен, а големият син го обвинява в несправедливости.

Като ученици на Новото учение вие искате да отидете в света, за да проповядвате. Какво ще проповядвате и на какво ще учите светските хора? – Ако ги учите на ред и порядък, на законност, те знаят това по-добре от вас. Дето отидете между тях, навсякъде ще видите училища, черкви, съдилища – всичко е уредено. Ако искате да ги учите как да се обичат, и това знаят. Като отивате между светски хора, внимавайте да не постъпите като стария рак. Един стар рак казал на сина си: „Синко, върви право!“ Младият рак отговорил: „Татко, покажи ми как трябва да ходя. Тръгни ти напред, а аз след тебе – да се науча.“ Старият рак тръгнал напред, а синът подир него. – „Татко, и аз вървя така”, казал младият рак.

Следователно, като отидеш в някоя държава, ще изпълняваш нейните закони. Накъдето вървят другите, и ти ще вървиш с тях. Да проповядваш на хората, не значи да ги учиш на това, което те знаят, но да си готов да споделиш с тях благата, които имаш. Щом получиш едно благо, не мисли, че ти единствен си достоен за него, но бъди готов да го споделиш с всеки, който има някаква нужда. Не спорете кой пръв е получил благото. Не е важно кой пръв е получил известно благо, но кой го е преценил и използвал, както трябва. Мнозина виждат изгрева на Слънцето, но малцина го използват разумно. Художникът вижда картината на изгряващото Слънце по един начин, а обикновеният човек го вижда по друг начин. Това зависи от окото и от разбирането на човека.

Сегашните хора страдат поради неправилните разбирания, които имат за живота. Те не разбират живота, но и себе си не разбират. Ето, Петър, един от любимите ученици на Христа, не познаваше себе си, не знаеше какво се крие в него. Докато казваше, че е готов да умре за Христа, той три пъти се отказа от Него. Докато беше готов да се бори за Христа и отряза ухото на един римски войник, няколко часа след това се отрече от Христа. Христос каза на Петър: „Петре, скрий ножа в ножницата!“ С тези думи Христос искаше да му каже, че с отсичане на едно ухо работа не се върши. Щом се отвори война някъде, поне един човек трябва да умре. И вие понякога мислите, че с една малка жертва можете да се изправите. Не, поне едно нещо у вас трябва да умре. Наистина, ако омразата, безверието, противоречията в човека не умрат, той никога няма да се изправи. Като чуят думата смърт, хората започват да се смущават. Те не разбират значението на тази дума. Да умре човек, това значи да мине от един свят в друг, от едно разбиране в друго, от смърт в живот.

Мнозина мислят, че лесно могат да се изправят. Те се самозаблуждават. Никой никого не може да изправи. Ако човек сам не желае да се изправи, никой не може да го изправи. Какви ли усилия не са употребявали майките и бащите да изправят децата си, но не са успявали. И като знае това, човек пак се заблуждава, че се е изправил. Обаче като се намери пред някое изпитание, тогава вижда, че не се е изправил. Човек познава силата си само при изпитанията. Казват, че човек трябва да бъде хладнокръвен, философски да понася страданията. Преди да са дошли изпитанията, лесно се говори за хладнокръвие, но опитайте се да вземете красивата дъщеря на някоя майка и ще видите колко е хладнокръвна; опитайте се да вземете сина на някой баща, за да видите колко е хладнокръвен; опитайте се да вземете парите на богатия човек, за да видите колко е хладнокръвен; вземете красотата на младата мома, за да видите колко е хладнокръвна; вземете здравето на човека, за да опитате хладнокръвието му; вземете оръжието на войника и ще видите дали е хладнокръвен.

Кога употребяват думата хладнокръвен? – Когато искат да кажат, че някой човек понася спокойно страданията и изпитанията. Обаче тази дума не е употребена на място. И рибата е хладнокръвна или студенокръвна, но нито е философ, нито е търпелива. Когато ръцете и краката на човека изстиват, той става философ: не краде, не бяга, не яде и не говори. Той става като светия. И вълкът зимно време измръзва, но нито е светия, нито е хладнокръвен. Щом се стопли, той веднага напада овцата. Когато замръзне, и овцата става светия; като се стопли, тя започва да пасе трева. За свое оправдание вълкът казва: „Ако овцата имаше много висока или много ниска температура, не бих я нападал. Понеже има малка топлина, аз я нападам. Следователно вината е в овцата, а не в мене.“ Права ли е философията на вълка?

Като не разбират дълбокия смисъл на живота, хората убиват вълците, защото им причиняват пакости. Вълкът напада главно овцете. Можете ли да възпитате вълка, да го заставите да се откаже от овцата? – Каквито и опити да правите, вълкът не може да се възпита. Докато е вълк, все ще яде овце. Една от причините да яде овце се крие в желанието му да стане овца, да смекчи характера си. Всички преследват вълка, убиват го заради лошия му и жесток характер. Той съзнава това и търси начин да смекчи характера си. Като се храни с овце, той ще придобие техния характер и някога, в далечното бъдеще, вълкът ще стане овца. Оттук вадим заключението: каквато храна употребява човек, такива качества придобива. Иска ли да придобие Любовта, човек трябва да се храни с нейните елементи.

Като слушате да се говори, че вълкът може да стане овца, това ви се вижда невъзможно, противоречиво. В живота противоречия няма. Противоречия съществуват в умовете на хората. Те сами казват за някого, че има вълчи характер. Как е възможно човек да има вълчи характер? – Възможно е. Храната, която човек употребява, може да ожесточи характера му, да го превърне в животно. Нечистата и груба храна, изразена в лоши мисли и чувства, огрубява човешкия характер. Поради лошия и нечист живот, човек постепенно губи добродетелите си и проявява качества, които го понижават. Какво ще кажете за онзи човек, който поради пиянство и други слабости продава всичко ценно? След като продаде всичкия си имот, той продава жената и децата си. Този човек е продал всички свои добродетели. Какво ще кажете за една мома, която продава или залага убежденията си за черните очи на един момък? – Тази мома е изгубила една от своите добродетели. Ще дойде ден, когато момъкът с черните очи ще почерни и нея. Защо? – Защото тя не се е пожертвала за душата на момъка, но за черните му очи. Някоя мома се влюбва в ръцете, в пръстите на един момък, и казва, че ръцете му са като на ангел. Като се ожени за него, тя опитва тия ангелски ръце на гърба си. Той става капелмайстор за нея и започва да маха с ръцете си из въздуха. Щом усети тия ръце върху гърба си, тя започва да плаче. Всеки би плакал от такива ръце. Всеки би плакал от черните очи на онзи момък, който е в състояние да припише на момата всички престъпления.

Момък, който обича една мома, трябва да ¢ припише всички добродетели. Той трябва да бъде за нея художник, а не капелмайстор. Като художник той трябва всеки ден да я рисува, да създаде от нея ангелски образ. Като нарисува хубави картини, той има право да ги продава, но в никой случай няма право да продава своята възлюбена. В този смисъл всеки човек трябва да стане художник, да вижда красивото в хората. Даде ли път на Божественото в себе си, човек става красив. Бог е вложил в него Божествен дух и Божествена душа, а също така – Божествен ум и Божествено сърце. Лошото в човека е кал, която може да се изчисти. За да не се каляте, не се спирайте върху нечистото в човека. Влезе ли животът в него, той всичко ще изчисти. Задачата на художника е да рисува и да изучава чертите на човека. Той трябва да знае защо косата на един човек е мека, а на друг – остра; защо ноктите на един човек са къси и широки, а на друг – тесни и дълги; защо носът на един човек е къс, а на друг – дълъг. Като рисува хората, художникът лесно изучава чертите и линиите на човешкото лице.

Един знаменит художник бил повикан от един богат американец, за да го рисува. Художникът се условил с него и започнал да го рисува. Той работил цял месец върху портрета на американеца, но останал учуден, че носът му не му се поддавал. При всяко позиране той изправял носа, но на другия ден пак се оказвало нещо криво. След продължителна работа върху портрета художникът казал на американеца: „Господине, ще ме извините, но не мога да нарисувам носа ви – нещо не ми се поддава. Както и да го изправям, на другия ден пак намирам нещо криво. Вие сте първият човек, на когото не съм могъл досега да нарисувам носа. Особен е вашият нос.“ – „Много естествено, моят нос е изкуствен” – спокойно отговорил американецът. При всяко позиране той побутвал носа си и с това изменял посоката на линиите му.

Казвам: не рисувайте изкуствени носове! Не примирявайте непримиримите неща в живота. Дължите ли нещо на някого, платете дълга си. „Ще го помоля да ми прости.“ – Не, плати дълга си – нищо повече. Следователно, искаш ли да се примириш с Бога, трябва да Го обикнеш. Ти можеш да плачеш, да се разкайваш, колкото щеш, но не Го ли обичаш, никакво примиряване не може да стане. Само Любовта е в състояние да примири противоречията в живота. Без любов горчивите думи си остават горчиви, а сладките губят сладостта си. Без любов и най-големите благодеяния остават безплодни.

Един богат американец умрял и веднага се отправил към рая. На райската врата го посрещнал свети Петър и го запитал: „Къде отиваш?“ – „В рая. Докато бях на Земята, правих много добрини, заради които трябва да бъда в рая.“ – „Какви добрини си правил?“ – „Направих една черква.“ – „Какво получи за това?“ – „Всички вестници писаха за мене.“ – „Ти си получил вече своята заплата. Друго добро дело?“ – „Направих едно училище.“ – „Какво получи за това?“ – „Нарекоха училището на мое име.“ – „И за това ти е платено.“ – „Друго добро дело?“ – „Помагах материално на различни дружества и всички ме приеха за почетен член.“ – „И за това ти е платено. Такива добрини тук не се приемат. Кажи едно такова добро, за което никой не знае и никой не ти е платил.“ Дълго време мислил американецът и най-после казал: „Преди години отивах по една работа в града, една бедна вдовица тръгна подир мене, за да ¢ дам някаква помощ. Аз ¢ казах, че бързам, че не мога да се спирам, но тя настоятелно ме следваше. Най-после, за да се освободя от нея, аз ¢ подхвърлих един долар и си заминах.“ – „Виж, това е друго нещо. За тази работа ще се отнеса до Господа, Той да се произнесе.“ Отиват двамата при Господа. Свети Петър влиза вътре и разправя цялата работа. Като го изслушал, Господ казал: „Дайте му два долара и го изпратете на Земята!“ Следователно всяко добро, което не е направено от любов, но за слава пред хората, не се приема от Бога.

Като ученици от вас се изисква да станете художници, да изучавате хората и да рисувате само красивите им черти. Това може да постигнете с помощта на Любовта. Само онзи може да вижда красивото, който обича. Само онзи може да се жертва, който обича. Запитвали ли сте се можете ли да обичате поне един човек така, че да сте готови да пожертвате за него всичко? Кой може да бъде този, единият? – Той може да бъде или Бог, или вашият ближен, или вие самият. Човек трябва да започне или със себе си, или с ближния си, или с Бога. Отдето и да започне, все е добре, но важно е да обича. И като обича, да е готов на всякакви жертви. В това седи силата на човека. Истински художник е онзи, който със силата на своя ум, на своето сърце и на своята воля може да пожертва всичко. Истинският художник туря всички линии на мястото им и от тях създава красива картина. Погрешките на хората не са нищо друго, освен части от цялото, т.е. отделни линии от една красива картина.

Желая на всички да бъдете велики художници – от погрешките и недостатъците на хората да рисувате красиви картини. Любовта превръща всички слабости и недостатъци на хората във велики добродетели. Който не разбира това, той изпада в противоречия. Който разбира Любовта, той знае, че престъпленията и недостатъците са лоши по единствената причина, че не са направени на своето време и място. Ако храни новороденото си дете с твърда храна, майката върши престъпление. Новороденото дете се храни само с мляко. В този смисъл злото, престъплението, като части на цялото, в бъдеще ще се превърнат в добродетели.

Като ученици вие трябва да се научите да преодолявате мъчнотиите. Дават ли ви твърда храна, приложете зъбите си – своите добродетели. Ако можете да я дъвчете, вие сте силен човек. Не можете ли да я дъвчете, вие сте слаб човек. Вижте какво правят растенията с въглеродния двуокис. Макар и да е задушлив газ, те го приемат като храна: разлагат го на въглерод и кислород. Въглерода задържат в себе си и го обработват в сложни органически съединения, а кислорода изпращат във въздуха, с което го опресняват и пречистват.

Днес светът се нуждае от гениални хора, които да превърнат сегашното зло в бъдещо добро. Бъдещите хора ще имат мощ и сила в себе си да превръщат злото в добро, в сладки плодове, както растенията обработват въглеродния двуокис и го превръщат в хранителни материали за себе си и за цялото човечество.

Желая ви да бъдете мощни и силни, да бъдете герои, да превръщате злото в добро, скърбите – в радости, да образувате сладки и вкусни плодове както за себе си, така и за своите ближни.

 

От тъмнина към светлина!

От студ към топлина!

От безсилие към сила!


6 август, 5 ч.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube