Реалността на живота

Размишление

Бог е Дух, и които Му се кланят,
с дух и истина трябва да се кланят.

Йоан 4:24

Бог е Дух. Думата Бог на всички езици е неразбрана. Тя не е просто понятие. Човек трябва много време да я изучава, докато я разбере. Като неразбрана дума тя не допринася никаква полза. Само разбраните неща могат да принесат полза на човека. Бог е Дух, или Духът е Бог – това е едно и също. Не е важно как ще го изговори човек – важно е да го разбере. Думите Бог е Дух съдържат реалността на живота. Дали човек отрича, или признава тази реалност, не е важно. Колкото и да я отрича, колкото и да се съмнява в нея, колкото и да философства върху съществуването ¢, в края на краищата човек усеща, че нещо го ограничава и не може без нея. Без нея той не може да живее. Както човек не може да живее без въздух, така не може да живее и без тази реалност. Колкото и да отрича човек въздуха, колкото и да казва, че може да живее без него, достатъчно е няколко минути само да престане да го възприема, за да разбере, че не може да живее без въздух. Физическият живот на човека се обуславя от дишането. Престане ли да диша, животът му се прекратява.

На същото основание казвам: престане ли да мисли за Бога, човек умира. Понякога животът на човека се обезсмисля, понеже той търси реалността в сенките. Той мисли, че това, което го заобикаля, е реално. Това, което заобикаля човека, е относителна реалност, т.е. сенки на реалността. Докато вярва в сенките на реалността, човек става суеверен, постоянно губи нещо от себе си. Вярва ли в Абсолютната реалност, той расте и се увеличава, придобива знание, сила и богатства. Който живее в сенките на реалността, той гладува, изпада в сиромашия. Влезе ли в истинската реалност, той започва да се храни добре, влиза в изобилието на живота.

Бог е Дух. За да разбере дълбокия смисъл на тия думи, човек се нуждае от светлина на ума. Той трябва да влезе в светлината на живота, която разкрива присъствието на Бога. Който е влязъл в тази Светлина, само той може да види широкия свят около себе си. Чрез тази светлина човек вижда живота вътрешно. Без нея той вижда света по отражение, а не направо. Обширен е реалният свят, вследствие на което човек не може да го схване. Например какво нещо е Слънцето, човек схваща по светлината, която иде от него, но какво всъщност представлява, той не знае. Учените казват, че Слънцето е горящо тяло, с висока температура, която според различните учени е различна: от 5000° – 45 000 000°. Обаче никой учен не е ходил на Слънцето, за да има абсолютни знания за него.

Щом се говори за Слънцето, това показва, че прости и учени знаят нещо положително за него. Всички знаят, че Слънцето е носител на светлина и на топлина. Според това, как падат слънчевите лъчи на Земята, какъв е ъгълът на падането им, топлината бива по-силна и по-слаба. Забелязано е, че различните температури действат различно върху телата. Например при слабата топлина телата замръзват, при умерената растат, а при силната се топят. Слабата топлина е за слабите същества, умерената – за обикновените, а силната – за силните, разумни същества. Че наистина при умерената топлина живеят обикновените същества и по-голямата част от човечеството, виждаме по това, че температурата на човешкото тяло е едва 37 градуса. Увеличи ли се с три-четири градуса, човек заминава за другия свят. Обаче има микроби, които живеят и над 120 градуса, а някои издържат и до 500 градуса.

Това са научни твърдения, които се нуждаят от доказване. Според сегашните учени Слънцето е горящо тяло, а Земята е твърда, тъмна маса, която се осветява от Слънцето. Вътрешността на Земята е огнена, разтопена маса, а повърхността ¢ е твърда поради налягането, под което се намира. Значи твърдостта на някои хора се дължи на същата причина. И те като Земята се намират под голямо налягане. Често в Природата стават големи депресии, големи налягания. Тогава хората се чувстват крайно неразположени. Щом мине депресията, и неразположението им изчезва. Депресия съществува и в психическия живот на човека. Например всяко неразбрано чувство произвежда депресия в сърцето, а всяка неразбрана мисъл – депресия в ума. Разбере ли ги, човек изпитва голяма радост. В него настава вътрешен мир и спокойствие.

В Божествения свят разбраните мисли и чувства представляват плодове, с които човешкият дух се храни. Не се ли храни с такива мисли и чувства, духът постепенно отслабва и става немощен, както тялото на човек, който не се храни добре. Слабият, мършавият човек не може да бъде красив. Красотата не е само външно качество, но и вътрешно. Иска ли да бъде красив, с приятно лице, с ясен поглед, човек трябва да знае каква храна да дава на духа си. Храни ли го със съответна за него храна, човек придобива духовна и физическа красота. Не е ли едновременно и духовно, и физически красив, той не може да се нарече красив човек.

Христос казва:

Аз имам ястие да ям,

което вие не знаете. (32. ст.)

Какво е това ястие? Христос отговаря:

Моето ястие е да струвам волята на Оногова,

Който Ме е пратил да извърша Неговата работа.

(34. ст.)

Христос дойде на Земята да извърши Волята Божия, да предаде на хората разбрани мисли, които да им покажат правия път и да ги обърнат към Бога. Които не са приели Христовите мисли, те живеят вън от Бога, вследствие на което умират. Иска ли да стане безсмъртен, човек трябва да познае Бога. Безсмъртието седи в познаването на Бога. Затова е казано: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога.“ Защо трябва да вярва човек? – За да живее. Ако не вярва, ще умре. Следователно, ако искаш да умреш, не вярвай; ако искаш да живееш, вярвай. Ако искаш да страдаш, не вярвай; ако искаш да не страдаш, вярвай. Страданията са резултат на неразбрани мисли, чувства и постъпки. Каквато е разликата между изкуствения плод, направен от човека, и естествения, създаден от Природата, такава е разликата между разбраните и неразбраните мисли. Щом има разлика между разбраните и неразбраните мисли, и резултатите, които те произвеждат, ще бъдат различни.

Неразбраните мисли, чувства и постъпки в човешкия живот произвеждат скръб, мъчнотии и най-после смърт; разбраните пък произвеждат радост, веселие и живот.

Като говорим за разбрани мисли, ние имаме предвид тия мисли, които са произлезли от Божествената светлина. Духът се храни само с Божествени мисли. Казано е същевременно, че Бог е Любов. Значи като се храни с Божествени мисли, Духът ражда Любовта. Плодът на Духа е Любовта. Любовта пък ражда Живота. Ето защо, за да влезе в реалността на Духа, човек трябва да мине през Любовта. За да разбере Любовта, той трябва да мине през живота.

Бог е Дух. Вярващите четат този стих, но въпреки това търсят начин как да повярват в Бога, в Неговия Дух. Питам: може ли човек да повярва в Слънцето, докато слънчевата светлина не го озари? Може ли да повярва в огъня, докато не възприеме неговата топлина? Може ли да повярва в хляба, докато не опита живота, който се съдържа в него? Може ли да повярва в словото на когото и да е, докато не го опита? Много от това, което говоря, може да ви се вижда неразбрано или можете да мислите, че го знаете. Както и да мислите, вие трябва да изпитвате нещата. Понеже хората не изпитват нещата, много от тях те ги приемат наготово: може да се каже, че те знаят малко неща. Те имат много синтетически и аналитически знания, но нямат психически знания. Малко от знанията им са станали тяхна плът и кръв. Когато анализира веществото на тялото, химикът го разлага на съставните му части. Като синтезира веществата, химикът образува все по-сложни съединения. Като разлага сложните тела и синтезира отделните елементи в сложни съединения, химикът извършва ред процеси, които заслужват изучаване. Ако при съединяване на два елемента получите някакъв газ, той може да се запали и да свети, но може и да избухне. При разумното използване на газа вие можете да получите светлина, а при неразумното му използване, смесен с въздуха или кислорода, той може да се запали и да избухне. Много химици са пострадали при такива експлозии.

Един виден американски професор получавал пред студентите си едно взривно вещество, чиято експлозивна сила била десет пъти по-голяма от тази на динамита. За тази цел той взел една малка част от него и я запалил. Като знаел експлозивната сила на това вещество, щом го запалил, професорът казал на студентите си: „Бягайте вън!“ Моментално аудиторията се изпразнила – професорът със студентите се намерил вън. Опасно нещо са взривните вещества. И най-малката частица от тия вещества съдържа толкова експлозивна сила, че може да произведе големи нещастия. Като работи с такива вещества, човек трябва да знае как да ги употребява.

Има думи в човешката реч, които съдържат голяма експлозивна сила в себе си, вследствие на което произвеждат взрив в човека. Достатъчно е възлюбеният на момата да ¢ каже, че не я обича, за да се върне тя у дома си смазана и убита: погледът ¢ става мътен, лицето ¢ почернява. Животът изгубва смисъл за нея, не ¢ се живее. Защо? –Възлюбеният ¢ е казал, че не я обича. Той е произнесъл една дума, с която е раздвижил малко въздуха, и тя не иска вече да живее. Какво трябва да направи момата? Тя трябва да научи закона за превръщане на нещата. Вместо да повтаря думите „не ме обича“, тя трябва да ги превърне, да каже „мене обича“. Или каже ли ¢ възлюбеният, че не я обича, след отрицателната частица не тя трябва да постави запетая. Тогава смисълът на думите ще стане положителен: „Не, мене обича.“

Следователно, за да не страда излишно, човек трябва да се научи да поставя запетаи след всички отрицателни мисли. Каже ли някой, че Бог не го обича, след частицата не веднага трябва да тури запетая: „Не, Бог ме обича.“ Единственият, който обича, това е Бог. Ако някой мисли, че Бог не го обича, причината за това е той сам. Като не разбира законите, той отправя лоши мисли към Бога. Тия мисли, като негово дело, се връщат обратно при своя създател. И човек, като не знае, че лошите мисли, които идат към него, са собствено негово произведение, счита, че те идат от Бога. Не, Бог не се занимава с отрицателни мисли.

Сега, като знаете този закон, никога не казвайте, че този или онзи не го обичате. Кажете ли, че не обичате някого, вие вършите престъпление по отношение на Бога. Във всеки човек е вложено нещо красиво и велико, заради което трябва да го обичате. Казано е в Писанието: „Възлюбил е истината в човека.“ Значи във всеки човек е вложена частица от Бога. Всеки човек се нуждае от любов, затова трябва да се обичате. Да обичаш някого, това значи да го храниш. Да те обичат, това значи да те хранят. Човешкият дух се храни с разбрани мисли. Изпратете на човека една светла, разбрана мисъл, и го оставете свободен. Той ще приеме мисълта ви, ще я обработи, т.е. ще се нахрани с нея, и след време ще ви изпрати друга някаква мисъл, от която вие ще се нахраните.

Едва се домогнат до Любовта, хората започват да я губят. Те искат да я задържат само за себе си. Забелязано е, че когато двама души се обичат, те затварят всички кранове в себе си, за да не излезе любовта навън. Те искат сами да я използват. Не, щом се нахрани, човек трябва да даде останалото ядене на други хора – и те да се ползват от Любовта. Два вида любов има в света: любов на сенките и Любов на реалността. Любовта на сенките е любов на ограничения и страдания. Ние не говорим за тази любов. Ние говорим за реалната Любов, която нито ограничава, нито се ограничава. Любовта, която се описва в романите, е любов на сенките. Тази любов бива три вида: драматична, комична и трагична. В драматичната любов и героят, и героинята страдат. Те страдат един за друг, припадат, докато се оженят. Щом се оженят, никой вече не припада. В трагичната любов героите умират. В комичната любов героите остават живи и всичко превръщат на смях. Те не гледат сериозно на живота. Трагедията има отношение към ума, а драмата – към сърцето. В реалната любов няма страдания, няма смърт. Там връзката между душите се усилва и никога не се къса. В реалната любов има растене и постижение.

И тъй, знайте, че човешката любов е любов на сенки. Тя представлява външна, красива дреха, с която сърцето се облича. Щом се облече в тази дреха, вместо да се радва, сърцето започва да страда. Защо? – Дрехата не му е удобна. Тази любов постоянно взема. Тя нищо не дава на човека, вследствие на което той се намира в голямо противоречие. Какво виждаме в живота? – Двама души се обикват, но по неразбиране на законите и двамата се натъкват на любовта на сенките, която само взема. Единият иска да вземе, и другият иска да вземе, докато един ден се намразят. За да запазят любовта си, те трябва да минат в реалната Любов, която се отличава с даване. Ако не дава и не взема, човек не може да бъде обичан. Човек трябва да знае кога да приеме Божията Любов и кога да я даде. В любовта нещата трябва да стават на точно определено време.

Като говорим за любовта на сенките, човек не трябва да се самоосъжда: той не трябва нито да се подценява, нито да се надценява. Човек трябва да има правилна мярка, с която да мери нещата, да знае, че има две ценни неща в себе си: дух и душа. Като знае това, той не трябва нито да подценява духа и душата си, нито да ги надценява. Духът и душата представляват майката и бащата в човека. Следователно обичайте баща си – своя дух, и майка си – своята душа. Работете в единство и съгласие с тях, за да развивате ума и сърцето си, които ви са дадени като пособия за физическия свят.

Бог е Дух. Къде се проявява Бог? – Бог се проявява в ума чрез светлината, в сърцето – чрез топлината, във волята – чрез силата. Бог се проявява още в душата и в духа на човека. Ако в тия пет места не можем да намерим Бога, никъде няма да Го намерим. В душата на човека зреят всички благородни и възвишени чувства. Те зреят благодарение на Божест¬вената топлина и светлина. Не само душата на човека трябва да ражда, но умът и сърцето също трябва да раждат. Какъв ум е този, който не ражда мисли? Какво сърце е това, което не ражда чувства? Каква воля е тази, която не ражда сила? Следователно умьт трябва да ражда светли мисли и да ги отхранва. Сърцето трябва да ражда топли чувства и да ги отхранва. Волята трябва да ражда сила, която постоянно да се увеличава. Ако не може да отхранва своите мисли, чувства и постъпки, човек ще ги осакати, а същевременно ще осакати и себе си. Мислите, чувствата и постъпките на човека трябва да бъдат здрави, разбрани, защото влизат в строежа на неговото тяло. Същевременно те влизат и в строежа на бъдещия свят.

Сега се твори нов свят. Този свят е проектиран в пространството като върху платно. За да го разбере, човек трябва да се вглъби в себе си. За тази цел той трябва да започне да изучава малките величини. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка представляват малки величини, които човек съзнателно трябва да изучава. Дойде ли една светла мисъл в ума ви, вижте как се е родила, какъв е произходът ¢, и т.н. Дойде ли едно благородно чувство в сърцето ви, намерете неговия произход. Изучавайте произхода на своите мисли, чувства и постъпки, като отбелязвате минутата, часа, деня и времето, когато те са се родили. Мисъл, родена през пролетта, има едни свойства, през лятото – други, през есента и зимата – различни свойства от тия на първите два сезона.

Когато спря при кладенеца да си почине, Христос се разговаряше със самарянката. Той ¢ говореше за живата вода, а тя разбираше обикновената вода и се чудеше как може да ¢ даде вода, когато няма почерпàло. Сега и вие мъчно разбирате въпроса за мисълта и в края на краищата ще кажете като самарянката: „Дай ни от тази вода, да не ожадняваме.“ Най-после Христос каза на самарянката: „Иди и повикай мъжа си!“ – „Нямам мъж.“ Мъжът представлява човешкия ум. Значи самарянката нямаше ум, т.е. в нея не беше събуден висшият ум, който възприема правилно нещата. Като живее, човек трябва да работи върху себе си, да развива своя възвишен ум. Да прояви човек своя възвишен ум, това значи да прояви мъжа в себе си.

Днес всеки човек иска да бъде мъжествен, да прояви характер и сила. Човек не може да бъде мъжествен, ако няма ум. Човек не може да бъде устойчив, ако няма сърце. Умът развива мъжественост, а сърцето – устойчивост. Затова именно мъжът се отличава със сила, а жената – с устойчивост. Пуснете жената в празна къща и вижте какво ще стане. След няколко години къщата ще бъде пълна. Това, което човек върши отвън, същевременно става и вътре в него. Понеже едно от качествата на сърцето е да събира, затова и жената събира, пълни къщата. Човек не се нуждае от много неща. Малко неща са нужни на човека, но съществени.

Като ученици вие трябва да се стремите към придобиване на светли мисли, които струват скъпо. Тия мисли идат от далечни пространства. Те са донесени на Земята от разумни същества, които имат специална мисия. Тези същества обичат хората и затова специално слизат на Земята, за да им донасят светли Божествени мисли и възвишени Божествени чувства. Тези мисли и чувства са подаръци за хората. Приемат ли ги навреме, те трябва да ги обработят в себе си. Така обработени, те произвеждат коренна промяна в живота им. Всяка разбрана мисъл, всяко разбрано чувство и всяка разбрана постъпка са велико благословение за човека. Който ги оценява, той става велик човек.

Христос казва: „Аз имам ястие да ям, което вие не знаете.“ Това значи: „Аз имам задача да изпълня волята на Отца Си, а не Моята воля.“ Всеки човек е изпратен на Земята да изпълни Волята Божия. За тази цел на всеки човек е дадена специална мисия. Тази мисия се заключава във възприемане и прилагане на светли мисли и възвишени чувства. Изпълни ли мисията си, както трябва, човек е придобил нещо ценно, което може да занесе на другия свят със себе си.

 

16 юли, 5 ч.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube