Разнообразието в живота

Размишление

Ще прочета 10. глава от Евангелието на Йоана, който минавал за носител на Любовта. Когато Любовта го срещна за пръв път и го постави на изпит, той избяга, като остави дрехата си. Йоан е един от апостолите, който е живял най-дълго време на Земята. Защо остана дълго време на Земята? – За да си изработи дрехата, която остави в чужди ръце. През целия си живот той се занимаваше с богинята Венера, изучаваше я. В прочетената глава Христос казва: „Който е дошъл на земята без любов, той е крадец и разбойник. Който е дошъл с любов, той е пастир на овцете.“ Който носи Любов¬та в себе си, той има живот. Той иде да раздава живота, а не да го отнема. „Крадецът не иде, освен да открадне, да погуби и да заколи.“

Когато четат Библията, някои казват, че там се говори само за минали работи. Има едно минало, което никога не умира. Има едно минало, което умира. От последното можете да се поучавате, но то не може да роди нищо ново. Това минало е подобно на умрял човек, който лежи в сандък. Близките му го обичат, плачат за него, но той мълчи и очаква момента на съживяване или на погребване. Ако любовта на близките му е силна, той ще оживее. Ако е слаба, той ще си остане в същото положение, след което ще го погребат. Като го заровят в земята, близките му казват: „Ние не можахме да ти помогнем, оставяме на тебе. Ако си юнак, стани от гроба.“ Като видят, че и неговата любов е слаба, те изпяват няколко песни на гроба му и си отиват. Всеки, който живее без любов, е осъден на смърт. Обаче който живее с Любов, с Истина, той не може да се занимава с дребнавостите на живота. Той се занимава с възвишеното, със соковете на плода, а не с неговите корици.

„Истината ще ви направи свободни.“ Кога? – Когато се проникнете от Любовта. Без Любов Истината остава неразбрана. Без любов човек спи, неподвижен е; с любов той е буден, подвижен. Истинското движение е движение на Духа. Докато дойде до това състояние, човек трябва да мине през няколко вида движения: механическо, органическо и психическо. Днес и любовта се изявява в същите форми: механическа, психическа и Любов на Духа. Механическата любов се отличава с голяма твърдост. Думите, с които тя си служи, също са тежки, твърди. Всеки е опитал тази любов. Тя осакатява човека. Механическата любов трябва да се превърне в органическа, органическата – в психическа, психическата – в Любов на Духа.

Като наблюдавате днес небето, не виждате никакви облаци. То е чисто, ясно, без никакви замъглявания. Днешният ден е ден на психическата любов, която иде вече в света. По този случай Слънцето изгря тихо, спокойно. То говори с всички живи същества на един общ език. Защо? – Защото във вътрешното разбиране на нещата няма никаква разлика. Дойдат ли до външното разбиране на нещата, хората вече се разделят. Благодарение на това голямо различие са се създали езиците. Многото езици говорят за външното разнообразие, в което хората живеят. Щом влязат в новата епоха на Любовта, хората ще си служат с един общ език – с езика на Любовта.

Всички хора се стремят да влязат през вратата на Любов¬та, да придобият нейните блага. Не е достатъчно човек само да влезе през вратата на Любовта, но той трябва да знае как да излезе. Не е достатъчно човек да възприеме само Любов¬та, но той трябва да знае как да я оцени и приложи. Докато ревнува, човек не може нито да възприеме Любовта, нито да я приложи. Ревността е отрицателно чувство, което се явява и в децата, и във възрастните. Когато в едно семейство се ражда дете, родителите му се радват, приемат го добре. Роди ли се второ дете, родителите му пак се радват, но първото дете не го приема с радост. То е недоволно от неговото идване, затова се сърди, плаче, не го приема. Психическата любов, която иде в света, изключва ревността. Новата епоха спира вниманието си върху всеки човек като към откровение на Божията Любов. Като знае това, човек трябва да бъде внимателен в своите думи, мисли, чувства и постъпки. Всяка проява на човека трябва да бъде пълна със съдържание и смисъл. Няма ли смисъл и съдържание, тя е сляпа проява, която никого не ползва.

Съвременните хора не разбират Любовта, защото не могат още да се освободят от своите стари схващания. Те мислят, че ако обичаш един човек, трябва да го облечеш, да го нахраниш, да му дадеш легло и т.н. Това е външен израз на любовта, а не вътрешен. Истинската любов подразбира такива прояви, във формата, в съдържанието и в смисъла на които има пълно единство и хармония. Истинската любов се отличава с вътрешна мекота. Който е придобил Любовта, ако е певец, гласът му се отличава с вътрешна мекота и пластичност.

Колкото и да се говори за Любовта, в края на краищата тя ще се изяви по различни начини, според съзнанието на различните хора. Дайте едно златно перо в ръката на всеки човек и вижте кой какво ще напише. Религиозният ще напише: „Бог е Любов.“ Ученият ще напише: „Слънцето грее.“ Разочарованият от любовта ще напише: „Няма смисъл да люби човек.“ Слабият и мързеливият ученик ще напише: „Учителите се отнасят зле с мене.“ Философът ще напише: „Любовта е начало на живота.“

Аз пък казвам: Любовта не се предава, но се живее. Любовта е качество на Бога. Само Бог обича, а човешката любов е отражение на Божествената. Колкото и да иска, без Божията Любов човек нищо не може да даде. Може ли да се греете на лунната светлина? – Луната свети благодарение на светлината, която възприема от Слънцето. Следователно, ако човек люби, това се дължи на Любовта, която приема от Бога. Засега човек има отношение към Луната дотолкова, доколкото тя може да го чисти. Луната изтегля всички отрови и нечистотии от човешкия организъм. При днешните условия без Луната човек би се намерил в големи мъчнотии. Затова младите моми и момци излизат вечер на лунно осветление да се лекуват. Когато искат да живеят, да се радват и веселят, те излизат на слънце, но се пазят да не почернеят. Религиозните вярвания на хората се дължат на влиянието на Луната. Възгледите на хората за живота се дължат на влиянието на Слънцето. Възгледите им за любовта се дължат на Венера. Обаче човек трябва да изучава светлината на духовното слънце, което изгрява вече в света. Това слънце изгрява в съзнанието на хората. То носи нова светлина за разбиране на живота и Природата, ново разбиране на Любовта.

Днес ние се радваме на всички приятели, които са дошли от далечни страни, защото са се отзовали на поканата на Божествения свят. Ние се радваме, че и те стават проводници на новата Любов, която иде вече в света. Ние се радваме, че чрез всеки присъстващ тук присъства целият им народ: чрез французите присъства цяла Франция, чрез англичаните присъства цяла Англия, чрез латвийците – цяла Латвия, чрез руснаците – цяла Русия, чрез италианците – цяла Италия, чрез германците – цяла Германия, чрез финландците – цяла Финландия, чрез шведите – цяла Швеция, чрез гърците – цяла Гърция, чрез югославците – цяла Югославия. Всички народи, на които сега не споменаваме имената, ще ги споменем в бъдеще, когато имат възможност да се отзоват на великата покана на Възвишения свят. И като погледнете на тази сбирка от различни нации, човек не може да не се радва на голямото разнообразие, което съществува в Божествения свят.

В един голям европейски ресторант се събрали четирима души от четири нации: французин, англичанин, германец и руснак. Като обядвали заедно, те забелязали, че някъде високо във въздуха се вие нещо. Французинът веднага станал, взел вестник и започнал да чете какво пишат за това. Германецът взел шапката си и веднага отишъл да види какво казват учените по този въпрос. Англичанинът извадил бинокъла си и почнал да гледа нагоре какво се вие из въздуха. Руснакът обаче легнал на гърба си и спокойно казал: „Орли са това!“ Тук виждаме четири нации, всяка със свое специфично проявление.

Сега ви поздравявам с новия ден на Любовта. Желая ви да освободите сърцата си от всички тревоги и смущения. Оставете тревогите отвън, а в сърцето си внесете повече радост и веселие, повече любов. Дръжте в ума си думите на Великия Учител: „Както Ме Отец възлюби, така и Аз ви възлюбих. Син Человечески дойде да донесе живот, и то преизобилно.“

Този, който е говорил преди хиляди години, пак ви говори. Той иде да внесе любов в сърцата на всички хора. Които вярват в Любовта, чертаят своето бъдеще. Днешният ден показва вашето бъдеще. Не се страхувайте! Светло е вашето бъдеще, като днешния ден. Слънцето грее приятно, небето е чисто, ясно – весело се живее. Пред вас, пред всички народи, се открива велико бъдеще. Велико е бъдещето на човечеството поради Любовта, която ще се изяви. Всички хора и всички народи ще си подадат ръка като братя и сестри и ще се поздравят в името на Божията Любов.

 

Бог е Любов, Бог е живот.

Бог е Мъдрост, Бог е светлина.

Бог е Истина, Бог е свобода.


14 август, 10 ч.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube