Път към живота

Пребъдете в Мене, и Аз във вас.

Йоан 15:4

Пребъдете в Мене, и Аз във вас. Когато живее във въздушно пространство, човек трябва да знае как да се справя с въздуха. За да се ползва от условията на въздуха, той трябва да има отношение към него. Само при това положение човек може да приема от въздуха ония елементи, които са необходими за неговия живот. За да се ползва от уроците и лекциите на своя учител, ученикът трябва да бъде съсредоточен, да разбира какво му се преподава. Отвлечен ли е умът му, занимава ли се със странични мисли, ученикът не може да се ползва от знанието, което му се предава. Той напразно посещава училището. Какво ще се ползва глухият, ако е отишъл да слуша някоя певица или някой музикант? – Певицата пее, музикантът свири, но до слуха му нищо не достига.

Сега и аз говоря, но малцина слушат и възприемат. Защо? – Защото много от вас са заети с различни въпроси: имате да изплащате апартамент или някаква полица или не сте доволни от условията, при които се намирате тук. Щом мисълта на човека е отвлечена, нищо не може да стигне до неговия ум. Той мисли за всичко, но не и за онова, което му се говори. Следователно само онзи може да пребъдва в Христа, който е отворил ума и сърцето си за Него. Затова Христос казва на учениците Си: „Пребъдете в Мене, за да пребъда и Аз във вас.“

Пребъдете в Мене, и Аз във вас. Да пребъдва човек в Бога, това е великото в света. Казано е в Писанието: „Бог е Дух, и които Му се кланят, в Дух и Истина да Му се кланят.“ Да Му се кланят в Дух, това значи по любов. В Истина – това значи в сила. Който не обича Истината, той не може да бъде силен. Който се кланя на Бога в Дух и Истина, той е силен. Любовта е плод на Духа, а силата – плод на Истината.

Сега, като наблюдавате изгрева на Слънцето, вие започвате да мислите за присъствието на Божията сила в света. Отдалече Слънцето изглежда малко, но всъщност е много голямо. Пространството пък, в което Слънцето се движи, е толкова голямо, че в него се вместват милиони слънца и милиарди звезди като нашите. При това в пространството има място още за много вселени, които в бъдеще ще се създадат. Процесът на създаването е безграничен – няма начало, няма и край. Материята, от която се създават слънца и планети, също е безгранична. Мнозина искат да знаят къде е краят на света. Краят и началото на нещата са относителни понятия. Когато започне да мисли, човек е в началото на нещата; престане ли да мисли, той е в края. Докато обича Бога, докато Му служи, докато пребъдва в Него в Дух и Истина, човек е в началото на нещата. Престане ли да Го обича и да Му служи, той е в края на нещата, дето всичко изчезва.

Някой иска да знае какво представлява светът, как е създаден и т.н. Това желание е преждевременно. Той не е готов още за него. Готов ли е ученикът да бъде като учителя си? – Ако иска да бъде учен като учителя си, и това може да постигне, но заедно с добрите страни на учителя си той ще възприеме и неговите слабости. Готов ли е да се справя със слабостите, които е възприел от учителя си? – Не е лесно да се справя човек с чуждите слабости и недостатъци.

Един благочестив, набожен човек решил да оправи света с кадене, както свещениците кадят тамян в черквите. Той намислил да вземе една кадилница и да тръгне с нея от единия край на града до другия, за да види какво ще постигне. Посъветвах го да не прави този опит, защото ако светът може да се оправи с кадене, досега щеше да бъде оправен. Милиони свещеници кадят днес, но светът не се оправя. Има смисъл да кади човек, но с мисълта си. Неговата мисъл трябва да благоухае, да пръска светлина. Ако човек с такава мисъл тръгне от един град в друг, от едно село в друго, в скоро време той би могъл да оправи света. Ето, милиони години вече как Слънцето свети, кади, но светът още не се е оправил. Милиони години вече как вятърът вее, говори на хората, но и от неговите думи светът още не се е оправил.

Светът е оправен, няма какво да се оправя, но човешкият свят не е оправен. И той постепенно се оправя. Светът, в който живеят напредналите същества, които са завършили своята еволюция, които служат на Бога в Дух и Истина, е оправен. На тези същества е дадена задача да управляват физическия свят. Земята, на която хората живеят, представлява голям параход, с който те правят екскурзиите си, без да знаят къде отиват. Кога са се качили на този параход, не знаят. Къде отиват, също не знаят. Хората говорят за създаването на света, за създаването на човека в рая, но къде беше това място, не знаят. Бог създаде човека, но човек нищо не помни, защото съзнанието му не е било будно. Дълго време трябваше Бог да събужда човека, докато го събуди. Щом се пробуди от дълбокия сън, той заплака и поиска храна. И до днес още човек продължава да плаче и да иска храна. И до днес още Бог като нежна майка се грижи за него и му доставя необходимата храна. Няма нещо, което човек да е пожелал и да не го е получил. Всичко е дадено на човека, както родителите дават на децата, докато са в училище. Щом свършат училището, те се явяват като кандидати за учители в първоначални училища или в гимназии – според образованието, което са получили.

Сегашните хора мислят, че са силни, учени, добри. За да разберат какви са, те трябва да правят опити, за да се познаят. Ако е въпрос за сила, нека силният по мисъл се опита чрез мисълта си да спре духането на вятъра или валенето на дъжда, да разпръсне облаците. Че може да се говори на вятъра, ние имаме пример за това. Когато беше с учениците Си в ладията, Христос заспа, но в това време буря се яви на морето. Учениците се уплашиха и събудиха Христа. „Не се плашете”, каза Христос. Той съсредоточи мисълта Си и вятърът престана. Христос разбираше езика на вятъра и се разговаряше с него. Вятърът слуша само онзи, който го обича, който служи на Бога в Дух и Истина, който е силен и любящ. Когато човек говори на Природата в името на Истината, тя го слуша. Казано е в Писанието: „Възлюбил си истината в човека.“ Който живее в Истината, само той може да постигне своите желания. Извън Истината нещата са непостижими.

Пребъдете в Мене, и Аз във вас. Велико и красиво е да пребъдва човек в Бога. Постигне ли това, той не се нуждае от похвалите на хората. Какъв смисъл имат похвалите? Каквото мнение и да имате за човека, дръжте го в себе си, няма защо да го казвате. Дали добре постъпва, или не, и за това не говорете. Той е още в началото на Доброто. Доброто в него още не е завършено. Той е художник, който едва сега е започнал да рисува. Той сега се учи да туря боите, а вие го хвалите. Като го хвалите, наместо да му помогнете, вие отвличате вниманието му от работата. Докато не завърши картината си, нищо не говорете. Когато картината оживее и проговори, вие можете да си кажете мнението.

Една от говорещите картини е човекът. Всичко, което Бог е направил, живее. Всичко, което е излязло от ръката на Бога, е безсмъртно. Всичко, което е излязло от човешка ръка, е смъртно. И когато казваме, че човек умира, ние разбираме, че в него умира само онова, което не е Божествено. Когато умре някой, хората казват, че с него всичко е свършено. Защо? – Защото не го виждат. Наистина, когато не вижда нещата, човек се спъва. Щом ги вижда, той не се спъва. Какво ще кажете тогава за обичта? – И обичта е невидима, но казвате, че този или онзи човек ви обича. Значи по някакъв начин вие познавате, че някой ви обича. За да познаете, че някой ви обича, първо трябва да видите неговата обич; после трябва да чуете, че ви обича; най-после трябва да възприемете благоуханието, което излиза от него. Виждането, чуването и възприемането са вътрешни, а не външни процеси. От онзи, който обича, излиза особено благоухание, каквото от ароматните цветя и плодове. Следователно, след като помиришеш плода, ти го вкусваш. Така постъпвате и с онзи, когото обичате – чрез сетивата си вие познавате неговите качества.

На какво се дължи ароматът на плодовете? – На красивите мисли, които работят в самите плодове. Красивите мисли пък са резултат на разумни същества, които имат предвид развитието на плодовете. Като ядете плодове, разумните същества ви изучават доколко сте познали Божиите пътища. Дали вярвате в това, или не, то е друг въпрос. Без да вярвате, вие се ползвате от плодовете като лечебни средства. Например черешата, прасковата, крият в себе си лечебни свойства. Черешата се препоръчва против малокръвие и неврастения. Пролет, когато има череши, можете да ядете, колкото искате, но с любов. При това черешите трябва да бъдат от дърво, садено и поливано с любов. За да се ползвате от плодовете на черешата, тя трябва да е отгледана от добър човек. Ядете ли от плодовете на тази череша, положението на нервната ви система ще се подобри.

Пребъдете в Мене, и Аз във вас. Защо трябва човек да пребъдва в Бога? – За да се изпълнят желанията му. Ако не пребъдва в Бога, желанията му не се изпълняват. Когато царят заповядва да се направи някакво добро, заповедта му веднага се прилага. Ако бедният човек издаде същата заповед, гласът му не се чува. Тъй щото, искате ли да се чува и вашата дума, пребъдвайте в Господа. Не пребъдвате ли, никога вашата дума няма да се приеме. Христос казва: „Ако пребъдете в Мене, каквото попросите от Отца Ми, ще ви бъде.“

Сега аз желая на всички, които сте тук, да пребъдете в Бога. Пребъдвате ли в Бога, и на камъните да кажете да тръгнат, ще ви послушат. Възможно ли е това? – За Бога всичко е възможно. Вие сте готови да вярвате, но само след като видите, че нещо е станало. Докато не е станало, не вярвате. Когато параходът тръгне, вие вярвате вече. Обаче тръгне ли веднъж, и да вярвате, и да не вярвате, той върви по своя път. Ще кажете, че камъните на планината са разхвърляни. Тази разхвърляност е привидна. Всъщност всички неща в Природата са наредени по особени закони, които придават външна красота. Малцина виждат и разбират тази красота. Например казвате за някой човек, че е красив, добър, умен. Вие виждате това, но не виждате недостатъците му. Той е красив, но не е разумен, не е търпелив. Той е наблюдателен, добре облечен, но не оценява дрехите си, не им се радва. Той се облича за хората, а не за себе си. Още по-добре е човек да се облича за Господа, всякога да е готов да се яви пред Лицето Му, да покаже сърцето и ума си, за да види Той как е живял.

Каквито погрешки и слабости и да види в човека, Бог мълчи, никого не съди. Бог е дълготърпелив и благосклонен. И при това положение човек се осмелява да се оплаква от хората, че са лоши, несправедливи. Като човек не е ли и той същият? – Лош е човек, но когато не пребъдва в Бога, когато не Му служи в Дух и Истина. Тогава той не използва Божиите блага разумно. Човек е лош още и затова, че не употребява ума, сърцето, волята, душата и духа си, както трябва. Мислите ли, че при това положение може да стане всичко, каквото желаете? Лошавината, която имате, не е сегашна. Вие я носите от миналото си, когато сте имали много учители. Всичко, каквото сте минали, е написано на лицата ви. Достатъчно е да ви погледне някой, за да разбере, че в миналото сте били непослушни, вследствие на което и до днес носите белези на главата, на краката и на ръцете си. Дойдете ли до настоящето, вие се отличавате с будно съзнание и казвате: „Днес ще живеем, както Бог иска.“

Пребъдете в Бога, и Аз във вас. Защо трябва да пребъдвате в Бога? – За да изправите миналото си. Решите ли да изправите миналото си, да живеете добре, с вас ще се кооперират разумни същества и ще ви помагат. Яви ли се най-малкото колебание във вас, те веднага се оттеглят настрана. Решите ли да живеете добре, те пак ви помагат. Като знаете това, не се колебайте в доброто решение. Ще кажете, че не сте готови за чист и свят живот. За да се приготвите, вие трябва да работите. Малкото дете, което постъпва в първо отделение, не може да бъде ученик в гимназията. Това не значи, че не трябва да учи. Щом е влязло в първо отделение и се учи добре, то ще порасне и след няколко години ще бъде ученик в гимназията. След седемгодишно учене в първоначалното училище и в прогимназията то ще бъде готово за гимназията, дето се иска повече работа. След това ще влезе в университет. Като работи и учи прилежно, той ще бъде готов за по-висок живот, ще може да служи на Бога. Каквото положение и да заемате, вие постоянно трябва да учите, да прилагате един, втори, трети метод, докато дойдете до известно постижение.

Пребъдвайте в Бога. Защо трябва да пребъдвате в Бога? – За да имате ясна представа за Него. Той не живее в противоречията. Като не знаят това, щом се натъкнат на известно противоречие, което не могат да разрешат, хората се сърдят на Бога и казват: „Няма да учим!“ Като се разсърди на учителя си, ученикът казва: „Няма да уча!“ Като се разсърди на майка си, дъщерята казва: „Няма да работя!“ След един-два дена тя напуща дома на родителите си, бяга от майка си. Дето и да отиде, все ще я карат да работи нещо.

Един ден един бивол решил да избяга от господаря си и отишъл в една гора, за да поживее по-свободно, независимо. Господарят му не го търсил, оставил го да бъде свободен, както пожелал. Две години се минали, но биволът все не се връщал. Настъпила тежка, студена зима. Биволът още скитал из гората, но един ден бил нападнат от глутница вълци. Той се облегнал с гърба на едно дърво и отчаяно се бранил от вълците. По едно време той успял да се освободи от тях и ударил на бяг, докато стигнал къщата на господаря си и незабелязано от него се скрил в дама. Едва на сутринта господарят му го видял. Биволът си мислел: „При тебе е лошо, но вън е още по-лошо.“ С Бога е лошо, но без Бога – още по-лошо.

Няма по-велико нещо за човека от това, да служи на Бога! Причината за нашата вътрешна радост и веселие се дължи на това, че сме направили нещо, което Бог иска от нас. Не изпълним ли законите Му, ние изпитваме скръб и страдание. Като ни види в това състояние, Той казва: „Не прави това. Пази се да не грешиш, не е за твое добро.“ Какво прави учителят по рисуване с учениците си? – Като види, че картината на някой ученик не е добра, той взема молив и я зачерква. Като мине втори път край него и намери, че картината пак не е добре нарисувана, пак я зачерква. Със зачеркването той обръща внимание на ученика да изправи погрешките си. Не може ли той сам да ги изправи, учителят взема четката и боите и показва на ученика как трябва да рисува. Когато обръща внимание върху очите на портрета, учителят иска да каже на ученика да обича Истината. Когато обръща внимание върху ушите на картината, той иска да му каже да обича и цени Словото. Обърне ли внимание на носа, това значи, че ученикът трябва да развива обонянието си, да възприема правилно миризмите, за да познава хората. Обърне ли внимание на устата, това значи ученикът да се научи правилно да се храни.

Пребъдвайте в Бога, за да се опознаете в името на великата Любов. Пребъдвайте в Бога, за да Му служите в Дух и Истина, да бъдете смели и решителни, да бъдете силни и любящи, да бъдете готови на велики жертви.

И тъй, срещнете ли човек, който ви обича, кажете: „Той е!“ Срещнете ли човек, готов на всички жертви за вас, кажете: „Той е!“ Един религиозен човек изпаднал в големи противоречия и се обезверил. Един ден той излязъл от дома си и тръгнал край града да се разходи, да се предаде свободно на мисълта си. Унесен в своите мисли и в скръбта си, той не забелязал как се минали три-четири часа. По едно време усетил силен глад. На десетина метра от себе си видял една круша. Приближил се до крушата и започнал да я оглежда от всички страни, но не видял нито един плод. „И тук не успях! Никъде не ми върви” – казал скръбно младият човек. Едва направил две-три стъпки, задухал малък ветрец. Вятърът разлюлял клоните на крушата и той чул, че на земята паднало нещо. Бързо се навел и видял, че от крушата паднали пет хубави плода. С благодарност изял първата круша и си казал: „Той е!“ Така изял петте круши и след изяждането на всяка круша благодарил на Бога с думите: „Той е!“ След това той казал: „Никога в живота си не съм ял тъй сладко и с благодарност, както днес.“

Той е, Който кара хората да ни обичат.

Той е, Който кара вятърът да вее.

Той е, Който ни дава великите блага в живота.

Той е, Който внася в умовете ни светли мисли, в сърцата ни – благородни чувства, и ни кара да постъпваме смело и решително.

Той е, Който ни дава храна за поддържане на нашия организъм.

Пребъдете в Бога по Дух и Истина!


26 юли, 5 ч.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube