Плодът на Духа

Йоан, 13. глава

Съвременните хора се намират пред големи изпитания. Днес никъде не можете да срещнете спокоен човек. Който е живял на Земята, в края на краищата той е свършил зле. Въпреки това всички хора мислят, че ще свършат добре. Щом са дошли на Земята, всички хора – праведни и грешни, страдат. Когато грешникът страда, всички намират, че страданията му са на място, но те се питат защо праведният трябва да страда. Като страда, грешникът изправя погрешките си, изкупва греховете си. Като страда, праведният пък се повдига. Значи едни хора страдат, за да изплатят дълговете си. Други страдат, за да се повдигнат. Има трета категория хора, които не искат да страдат нито по единия, нито по другия начин. Обаче за тях не е предвиден никакъв бюджет. Не прави ли същото и държавата? Съвременната държава е предвидила бюджет за две категории хора: за ония, които се изправят, които са готови да изплащат дълговете си, и за ония, които искат да се повдигат. За първата категория хора тя е построила затвори и болници; за втората категория е построила училища. За ония пък, които не искат да лежат в затвори и в болници и които не искат да се учат, държавата не отпуща никакъв бюджет.

Днес всички хора се стремят към щастие. Всеки иска да осмисли живота си, но не знае как. За да осмисли живота си, човек трябва да си създаде една философия, с която да се съобразява във всички случаи. Той трябва да знае отде иде и къде отива. Не знае ли отде иде и къде отива, човек се намира в положението на онзи, който има хубава и скъпа цигулка, но не знае да свири. Той я вади и я туря в кутията, намазва лъка, взема цигулката в ръце, но рече ли да засвири, нищо не излиза. За него цигулката е безпредметна. По-добре ще направи да я продаде, за да подобри поне материалното си положение. Следователно животът има смисъл, когато човек го разбере. Щом разбере живота и законите, които го управляват, човек може да се ползва от него.

Съвременните хора не могат напълно да се ползват от живота, защото те разбират или само материалната му страна, или само духовната, или само умствената. Сам по себе си човек е сложно същество, съставено от разнородна материя и от разнородни сили, а също така и от разнородни чувства и мисли. Следователно, за да разбере напълно живота, преди всичко човек трябва да разбере себе си. Щом изучи и познае себе си, той ще разбере живота и ще го осмисли. Казано е в Писанието, че Бог е направил човека от пръст, вдъхнал е в него дихание и той е станал жива душа. Щом е дошъл на Земята, създаден по образ и подобие Божие, човек трябва да учи. Ако е дошъл с по-велика мисия – да помага на човечеството, той трябва да учи за себе си, да придобива знания, а същевременно да помага и на ближните си. Не направи ли същото и Христос? – От една страна Той се учеше, а от друга – помагаше на човечеството.

Като ученици вие трябва да учите, да се ползвате от знанията, които придобивате. Ще кажете, че даром трябва да получавате. Не, ако ученикът в отделенията не учи, той не може да мине в прогимназията; ако в прогимназията не учи, той не може да мине в гимназията; ако в гимназията не учи, той не може да мине в университета. В живота нищо не се дава даром. Като живее, човек трябва да се ползва от уроците на живота – от радостите и от страданията. Радостите и страданията представляват двете страни на живота. Мнозина не знаят защо трябва да се радват и да страдат. Без страдания и без радости животът не може да се прояви. Дето няма радости, няма и страдания; дето няма страдания, там няма и радости. Това са полюси на живота, без които той не може да се изяви. Смърт и живот не вървят ли заедно? – Смъртта е опаката страна на живота, а животът – неговото лице. Да натовариш коня, това е правата страна на живота – неговото лице; да разтовариш коня, това е опаката страна на живота. Следователно докато живее, човек постоянно се товари; щом умре, той се разтоваря.

И тъй, като живее, човек се товари, но същевременно той се развива: той развива зрението си, чрез което добива верни впечатления за външния свят. Щом впечатленията му са верни, и мъчнотиите му са по-малко. Той развива слуха си, за да възприема правилно звуковете, както и това, което му се говори. Същевременно той развива своя усет, своето обоняние и вкус, за да бъде изправен към всичко, което възприема отвън. Ако би запазил спомените и впечатленията си от страданията, човек би правил по-малко погрешки и престъпления. Който не е запазил спомена от страданията, които е преживял, той е в положението на месоядно животно. Например вълкът напада овцете, изяжда ги, без да мисли за страданията, които им причинява. Той мисли, че Бог е създал овцата за него. Иначе той е осъден на смърт. Вълкът сам си е присвоил правото да яде овце. Той е забравил първоначалната храна, която е употребявал. На овцата и на вълка е било определено да се хранят с трева и с корени. Вълкът впоследствие се е отклонил от правилния начин на хранене. И човекът се е отклонил от правилния начин на хранене. Бог е определил на човека да се храни с плодове, а той сам е нарушил този закон. От гледището на хигиената месната храна е нечиста. В клетките на животните има много нечистотии, микроби, извержения, вследствие на което човек често боледува. Невъзможно е човек да се храни с месо и да бъде абсолютно здрав.

Съвременните физиолози и хигиенисти казват, че човек трябва да промени храната, която днес употребява. За да промени храната си, човек трябва да има убеждение. При това той трябва да знае каква храна да употребява. Засега по-здравословна храна от житото няма. Обаче тъй както днес мелят житото и приготвят хляб, голяма част от хранителните му вещества се губят. За да може да използва всички хранителни вещества на житото, човек трябва да изоре нивата си с любов, да посее и да ожъне житото с любов. При това, като впряга добитъка си на работа, той трябва да се отнася към него с любов. Малцина вярват в това, но един ден всички хора ще се убедят в истинността на моите думи.

Като е дошъл на Земята, човек трябва да знае защо е дошъл. Той е дошъл на Земята да се учи, да придобие вечния живот – животът на безсмъртието. За да придобие безсмъртието, той трябва да воюва, да се освободи от робството, от ограниченията на смъртта. Засега никой човек на Земята не е свободен. За да бъде свободен, човек трябва едновременно да е господар и слуга на себе си. Не е ли постигнал това, той не разбира свободата, не разбира и законите на живота. За да бъде слуга в духовния свят, човек трябва да е завършил поне четири факултета. За най-обикновената и проста служба там са нужни четири факултета. Дойдете ли до някаква висока служба, там се изисква специализация. Не е лесно да заеме човек някаква служба в духовния свят.

Следователно искате ли да разбирате отчасти физическия живот, вие трябва да сте завършили поне четири факултета. Тогава и камъните ще ви проговорят, както днес говорят и пеят грамофонните плочи. Това, което за един човек е невъзможно, за друг е възможно. Ще дойде ден, когато всички хора ще се разговарят с камъните. Едно време за хората не беше възможно плоча да говори и да пее; днес обаче това е обикновено нещо. Каквото възприеме плочата, това може да предаде.

Учените хора знаят много неща, но въпреки това и за тях съществува една невидима страна, която и те не разбират. Тази невидима страна на живота не е нищо друго, освен духовният живот. За да разбере този живот, човек трябва да изучава неговите вътрешни и външни възможности. Във всеки човек има скрити възможности и богатства, които той сам трябва да изучи. Как ще изучи това нещо? – С помощта на някой виден професор. Детето никога не може да стане учен човек, ако няма учена майка и учен баща. Учената майка и ученият баща представляват условия за проява на вътрешните възможности в детето. Кравата ражда теле, а не друго нещо. Тя има вътрешни възможности, но няма условия да ги прояви. Светът се нуждае от гениални майки и бащи, за да родят гениални деца. Светът се нуждае и от гениални учители. Много пъти трябва да се ражда човек, за да бъде гениален.

Затова Христос казва: „Ако не се родите изново, няма да влезете в Царството Божие.“ За да стане гражданин на Земята, човек трябва да се роди от майка и от баща. За да стане гражданин на духовния свят, човек трябва да се роди от вода и от Дух. Духът е разумното, мощното начало, което въвежда човека в Царството Божие. Това, което водата, въздухът, светлината, животът и Духът могат да извършат за човека, никой друг не е в състояние да го извърши. Духът дава най-великото на човека. Казано е, че плод на Духа е Любовта. Докато не дойде в съприкосновение с Духа, докато не се храни с неговия плод – с Любовта, човек не може да се домогне до тайните на Царството Божие.

Желая на всички да се храните с плода на Духа – с Любов¬та, която единствена освобождава човека от всички противоречия и ограничения. Хранете се с Любовта, за да станете господари и слуги на себе си. Като станете господари и слуги на себе си, вие ще станете слуги и на Бога. Бог иска слуги, които да слугуват с любов, и господари, които да господаруват с любов.

Вслушвайте се в поучението на Духа, Който говори отвътре и отвън.


9 август, 5 ч.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube