Отличителни качества на мисълта

Съвременните хора се стремят към щастие, към придобиване на знание и сила. Те не знаят, че всичко това се придобива чрез правата мисъл. Коя мисъл е права? – Права мисъл е онази, която може да предаде на човека всичко онова, което е взела от Бога. Не може ли да предаде това, тя не е права мисъл. Коя мисъл е добра? – Добра мисъл е онази, която приема само Доброто. Дето срещне доброто, тя го събира, нищо не остава да падне на земята. Тя приема доброто, обработва го в себе си и го изпраща навън. И правата, и добрата мисъл дават нещо на човека, но ако той работи. Ако не работи, а иска само да придобива, човек мяза на аристократ, който очаква на слугите си. Слугите му работят за него, а той казва, че всичкото богатство е негово. Това богатство представлява фиктивен капитал. Ако имате двама ученици, от които единият учи, а другият очаква наготово да му разправят уроците, единият от тях ще спечели повече. Който учи, той ще придобие повече от онзи, който не учи.

Като ученици на окултна школа, вие трябва да изучавате нещата в техния дълбок смисъл, да прониквате в същината им. Например съвременните химици казват, че водата се състои от два елемента – водород и кислород. Те не знаят, че водата съдържа още един елемент. Досега учените не са могли да открият третия елемент на водата, защото той е от материя, която не се поддава на материално изследване. Колкото и да е необходима за човека, водата причинява големи пакости. Тя може да удави човека, и в този случай разумният свят държи отговорни водорода и кислорода. От материална гледна точка кислородът и водородът са несъзнателни, неразумни същества, но зад тях стоят разумни същества, които ги управляват. Тия разумни същества именно са отговорни за всички пакости, които водата причинява на човека. Както художникът, разумното същество, си служи с четка и бои като пособия, с които изразява своите идеи, така и кислородът и водородът в ръцете на разумните същества са пособия, с които те изразяват великите идеи на Битието. Водата е проводник на великото Божествено начало. Чрез кислорода и водорода човек изучава характера на ония разумни същест¬ва, които ги направляват. Кислородът прави водата динамична, а водородът – мека. Оттук казваме: всяка вода, която не предава на човека динамичност и мекота, не е чиста. Щом не е чиста, тя не е здравословна.

Съвременните хора се интересуват за доброкачествеността на водата дотолкова, доколкото се интересуват и за постъпките си. Коя постъпка е добра? Представете си, че някой ваш приятел ви носи кошница, пълна с грозде, ябълки или круши. Какво трябва да направите с тия плодове? Можете ли да ги изядете наведнъж? – Не можете. Щом не можете да ги изядете наведнъж, трябва ли да ги хвърлите? Ако ги хвърлите, вие не сте ги оценили, а това ще огорчи приятеля ви. Вие трябва всеки ден да ядете по един два-плода, докато се свършат. Като ядете, трябва да събирате семките и да ги посаждате. Това е добра постъпка. Защо? – Защото и външните, и вътрешните линии на поведение си отговарят. Добри обуща са ония, външните линии на които отговарят на линиите на крака.

Значи всяка мисъл, на която линиите съвпадат с линиите на човешкия ум, на човешкото сърце, на човешката воля, на човешката душа и на човешкия дух, има красива форма. Приемете ли такава мисъл, задръжте я в себе си, обработете я добре и отплатете ¢ се, както трябва. Всяка мисъл, линиите на която не отговарят на линиите на човека, предизвиква стягане, както стягат тесните, несполучливо направени обуща. Мисли, които правят човека инвалид, не са прави. И в религиозно отношение има мисли, чиито линии не съвпадат с линиите на ума, на сърцето, на волята, на душата и на духа в човека. Човек не може да се ползва от тези мисли. Те могат да го направят инвалид. За да не стане инвалид, той трябва да ги избягва.

Често на съвременните хора се казва, че при всяко ядене трябва да благодарят. Това не значи, че те никога не са благодарили, но трябва да бъдат будни, да съзнават, че животът им се поддържа изключително от благата, които Бог им дава. В съзнанието им всеки момент трябва да се влага нещо ново, за да има растене. Към понятията им за Бога всеки ден трябва да се прибавя нещо ново, за да могат да се разширяват. Ако тези процеси не стават в съзнанието, човек е осъден на застой. Застой съществува само в механическия живот, а човек е поставен в органическия живот, дето нещата растат, цъфтят, връзват плод и зреят.

Какво ще кажете на приятеля си, ако ви донесе една красива круша, направена от глина или нарисувана на хартия? Вие ще благодарите на приятеля си, ще се радвате на крушата, но не можете да я опитате. Тази круша може да се запази за дълго време. Вие можете да я дадете в някой музей като модел, който ще характеризира изкуството през дадена епоха, но в нея няма растене. Тази круша никога няма да изгние, защото не е истинска – в нея няма живот. Истинска круша е онази, която, като стои на дървото, расте и се развива, всеки ден придобива нещо ново. А от това, че изгнива, тя не се лишава от бъдещ живот. Тя носи в себе си семка, начало на нов живот. При това всеки плод трябва да има някакъв аромат, да отделя от себе си някакво ухание. Докато зрее, крушата не позволява да я буташ. Приближиш ли се при нея, тя казва: „Не ме бутай!“ Щом узрее, тя сама се предлага и казва: „Сега можеш да ме ядеш.“ Ако в първия случай не я буташ, ти вършиш Волята Божия. Ако във втория случай, когато крушата казва да я изядеш, изпълниш желанието ¢, ти пак вършиш Волята Божия. Следователно докато плодът зрее, не го пипай. Узрее ли, можеш да го откъснеш и изядеш.

Мнозина искат да обичат и да бъдат обичани. Какво означава обичта? – Да обичаш някого, това значи да го изядеш. Този човек е дошъл при тебе, ти го приемаш като цар: сваляш горната му дреха и го въвеждаш в гостната си стая, дето го чакат големи почести и уважения. Ако гостът ви е близък, вие ще го целунете, и след това ще пристъпите към опитването, ще видите сладък ли е, или не. В обикновения живот този процес наричаме ядене, но за високо издигнатите хора той се нарича още обич. Кажете ли това на обикновения човек, вие ще го смутите. Той не разбира дълбокия смисъл на обичта. Колкото и да му говорите за обичта, той не може да я разбере. Ако му кажете, че човек не може да обича всички хора, той мисли, че това е ограничение. Питам: как ще обичате пчелата? За да я обичате, трябва да я поканите в дома си, на гости. Да я поканите, това значи да ¢ дадете мед да си хапне. Само при това положение тя може да ви посети. Щом се свърши медът, тя веднага ще ви напусне. Вие обаче не можете да я изядете, т.е. не можете да ¢ дадете съответно място в сърцето си.

Като е дошъл на Земята, човек се нуждае от общение с хората. Обаче за да влиза в общение с хората, за да се свързва с тях, човек трябва да спазва две условия: да цени човека и да го обича. Такива са отношенията между душите в невидимия свят. Ето защо, ако някой от вас влезе в общество на разумни същества от невидимия свят, той ще се върне с големи подаръци. От тия подаръци той може да се ползва цял живот. Това показва, че те са го оценили и обикнали, и той ги е оценил и обикнал. Ако слезе на Земята без подаръци, както е отишъл, това показва, че нито те са го оценили, нито той ги е оценил, вследствие на което помежду им не се е създала никаква връзка.

Следователно, когато човек се оплаква от сиромашията си, това показва, че той не е обикнал и оценил Бога, както трябва. Ако обичате Бога, невъзможно е Той да се откаже от вас, да ви остави в лишения. Невъзможно е да обичате някого, а той да не ви отговори, да не е готов да ви направи някакво добро. Щом не е готов да направи нещо за вас, вашата любов към него е била користна. Вие не сте направили за него никаква услуга, не сте се пожертвали. Когато обича някого, и пчелата се жертва. Тя дава живота си за него. Някой човек страда от ревматизъм в краката, но не може да се излекува. Защо? – Никой не го обича. Той търси помощта на лекарите, но и те не могат да му помогнат. Най-после на помощ му иде пчелата. Като го ужили няколко пъти по краката, ревматизмът му изчезва. Пчелата забива жилото си в крака му, а заедно с това жертва и живота си. Като знаете свойствата на киселината, която пчелата отделя, вие можете съзнателно да се лекувате.

Съвременните учени изучават водата, нейните свойства, и я използват за лекуване, но не по един и същ начин. Някои препоръчват студени компреси, а други – топли. Когато на болното място поставят студени компреси, става свиване на капилярните съдове, вследствие на което се предизвикват особени реакции в организма. Турят ли на болното място топли компреси, реакциите са благотворни. Топлата вода предизвиква разширяване на кръвоносните съдове, вследствие на което и кръвообращението се подобрява. Като знае свойствата на топлата и на студената вода, човек може да се лекува и по духовен начин. Например вместо с топла вода, човек може да се лекува с мисълта си, която внася също такова разширяване на капилярните съдове, каквото и топлата вода.

И тъй, както в организма на човека има две течения – артериално и венозно, така и в мисълта му съществуват тия две течения. Артериалното течение внася в човека радост и веселие, прави го бодър и разположен; венозното течение го прави скръбен, песимист, неразположен. Чрез скръбта се пречиства кръвта на човека, но докато се пречисти, той е недоволен, гневен, иска да се кара с хората. Не е лошо понякога човек да се кара, но трябва да знае как да се кара, какво да каже. Като срещне някой лош човек, той трябва да му каже: „Ти си много добър – повече, отколкото трябва.“ На богатия трябва да каже: „Ти си богат човек, но много си се натоварил, има опасност гръбнакът ти да се счупи. Внимавай, да не се намериш под тежестта на богатството, което си спечелил.“ На силния да каже: „Ти си много силен човек. Дето минеш, каквото хванеш, става на прах.“ Богатият ще пита какво да прави, за да излезе от тежкото положение. Човекът ще му каже, че трябва да стане щедър, да дава. На силния ще каже да работи, да помага на слабите, за да изразходва излишната си енергия. На добрия ще каже да прояви добротата си освен към себе си, още и към своите ближни.

Ще приведа един пример за изяснение на идеята си. Някога живял един голям скъперник, който мислел само за богатства. По това време се явил един млад момък, придружен от няколко слуги, които носели голям вагон, пълен с различни сребърни и златни скъпоценности. Когото срещали на пътя си, те раздавали от скъпоценностите. Като се научили за това, хората започнали да се стичат към младия момък. Всеки носел някакъв съд, голям или малък, за да му сипят нещо от тия блага. Скъперникът се научил за това и веднага тръгнал към мястото, дето се раздавали благата. Той видял, че хората носят малки и големи чинии, но те му се видели недостатъчни, затова взел със себе си един голям сандък, с който се явил пред младия момък. Като го видял, момъкът му казал: „Легни на земята!“ Скъперникът легнал на земята и чакал. Момъкът заповядал на слугите си да турят сандъка върху гърдите на скъперника и да сипват в него една след друга лопати, пълни със скъпоценности. Силно обременен от тежестта на сандъка, скъперникът започнал да вика: „Достатъчно е вече. Престанете да ме товарите, не мога да дишам вече, задушавам се!“ Момъкът погледнал към него и казал на слугите си: „Не сваляйте още сандъка от гърдите му, нека си научи урока.“ По този начин разумният свят искал да му даде добър урок, за да разбере, че той е живял изключително за себе си и всякога е вземал повече, отколкото трябва.

И тъй, страданията, които съвременните хора преживяват, не са нищо друго, освен последствия от тяхната лакомия. Страданията показват, че всеки човек е взел от благата повече, отколкото трябва. Човек не трябва да се лакоми. Достатъчно е да му сипят от тия блага в една малка чинийка. Колко струва днес един грам диамант? Ако един грам диамант струва много, колко повече ще струват благата, които невидимият свят е дал на всеки човек. Лакоми ли се да вземе повече от това, което му е дадено, човек ще се намери в положението на рибата, т.е. в живота на многото желания и на големите страдания. Водата не може да даде на рибите това, което им е необходимо: храна, въздух, светлина. Тя ги прави подвижни, но ги лишава от ония условия, които човек има. Те нямат говор, нямат никаква култура. Техният живот е живот на самоизтребване. По тази причина някои риби са успели да излязат от условията на водата и са се превърнали на птици. И като птици те не са доволни от живота си, вследствие на което се стремят да влязат в по-висока област на живот.

Що се отнася до елементите: въглерод, водород, кислород и азот, трябва да се знае, че те не са предали никакви особени свойства на съществата, които живеят във водата и във въздуха, вследствие на което те се стремят да излязат от тези среди и да влязат в областта, дето човек живее. Големи аристократи са елементите, с които съвременната химия си служи. Ако не знаете как да постъпвате с тях, вие ще пострадате. Знаете ли колко учени хора, колко химици са пострадали от радия, докато научат свойствата му? Например хората често си играят с динамичната любов, без да подозират каква вреда може да им причини тази любов. Динамичната любов може да пресуши сърцето на човека, да го превърне в пастърма.

Съвременните хора, млади и стари, искат да обичат, без да подозират, че обичта е сложна наука, за изучаването на която са нужни хиляди години. Да обичаш човека, това значи да го изучаваш. Човек не може да обича себе си, но въпреки това не може да се освободи от егоистичната любов. Най-големите нещастия се дължат именно на тази любов. Тя предава на човешкото сърце повече топлина, вследствие на което след известно време то се овъглява. От тази любов умът пък почервенява и човек става неврастеник. Най-после и волята на човека става черна. Почернее ли волята му, той минава за лош човек. Това е фигуративно изобразяване на промените, които човек претърпява. За да се избави от изсушаване на сърцето, от почервеняване на ума и от почерняване на волята си, човек трябва да се стреми към разумната любов. Той трябва да стане господар на своя ум, на своето сърце и на своята воля.

Като ученици вие трябва да се стремите към превръщане на червения и черния цвят в бял. Ако учените хора са дошли до положението да превръщат варовитите камъни във вар, с която да белосват къщите си, не трябва ли също така те да придобият изкуството да превръщат черния и червения цвят в бял? При това те трябва да получават такъв бял цвят, който да не се изменя никога. Получат ли веднъж този цвят, той трябва да се запази за вечни времена.

И тъй, като стане от сън, човек трябва да се спре върху някоя съществена мисъл в ума си, която да му покаже какво да прави, как да дава от това, което е придобил. После той трябва да се спре върху едно съществено чувство в сърцето си, което да му покаже как да приема благата и как да ги обработва. Най-после той трябва да се спре върху една съществена постъпка, която да послужи като модел за по-нататъшните му действия. Човек трябва да знае, че всяка негова постъпка, към когото и да е, е постъпка към Бога. Човек трябва да бъде внимателен главно към ония хора, които са родени от Бога. Онзи човек е роден от Бога, който има светъл ум, благородно сърце, силна воля, възвишена душа и крепък дух. Всеки човек, който не притежава тия качества, е роден от подобния си. Срещнете ли човек, роден от Бога, отправете всичката си любов към него. Да срещнете такъв човек, това значи да сте придобили нещо ценно в живота си. Стремете се всеки ден да срещате по един такъв човек.

В сегашния си живот обаче човек едва ли има възможност да срещне поне един човек, роден от Бога. Всички хора, които днес срещате, това са слуги на родения от Бога. Когато се казва, че човек трябва да има будно съзнание, това подразбира да пази момента, когато трябва да срещне истински родения човек. Не спази ли този момент, той изгубва добрите условия на своя живот. Да се влюби човек, това не значи да търси някого, за когото да се жени, но да намери онзи, който истински е роден. Срещне ли такъв човек, той е приел великото благословение на живота. Не го ли срещне никога, той е изложен на големи страдания. Всеки търси този човек, но той не се намира лесно. Кога можете да видите Слънцето? – Когато изгрее. Никой не може да види Слънцето, преди да е изгряло и след като е залязло.

Следователно искате ли да видите най-отдалечените звезди на небето, вие трябва да си послужите с телескоп, който силно увеличава и приближава предметите до човешкото око. Каквото представлява телескопът за физическото зрение на човека, такова нещо е умът за духовното му зрение. Ако умът на човека не е буден, той не би могъл да увеличи всички форми, които Бог е създал, и не би могъл да ги изучи. Нямате ли светъл и буден ум, вие ще минавате край тия форми, без да ги познавате. Вие ще минете и край родения от Бога, без да го познаете. Имате ли светъл ум, имате вече една възможност да срещнете този човек. Ако имате и добро сърце, възможностите ви се увеличават – два пъти ще го срещнете. Ако имате възвишена душа, три пъти ще го срещнете. Ако духът ви е крепък, четири пъти ще го срещнете. И най-после, ако обичате Бога, всеки ден ще го срещате.

Това е една от великите истини на живота. Не мислете, че е лесно да срещнете човек, роден от Бога. Това е Божествено благо, а Божествените блага се дават само на онзи, който може да ги оцени. От момента, в който срещнете този човек, положението ви се изменя коренно – с вас става голям преврат. И Адам, преди да влезе в райската градина, беше едно обикновено животно, но Бог го срещна, извади го от лошите условия, постави го в рая, за да управлява животните, да им бъде господар. Едно се искаше от Адам – послушание и разумност. За да запази новите условия, Адам трябваше да изпълни това, което се искаше от него. Всеки човек, който иска да се върне в рая, трябва да изпълни условието, което се искаше и от Адам: да не яде от плодовете на Дървото за познаване на доброто и злото. Не издържи ли на това условие, не само че няма да се върне в рая, но той ще изгуби и сегашните условия, ще се намери в положението на животно, което маха опашката си и се състезава с другите животни.

И тъй, дръжте в ума си прави и добри мисли, за да придобиете онова, към което душата ви се стреми. Нашата цел е да дойдете в съгласие с великия Божествен закон, който работи в света. Предавайте мислите си добре, без да се ограничавате. Стремете се към всичко онова, което Бог е създал. Не можете ли да постигнете желанията си, не се обезсърчавайте, нито се сърдете. Не е лошо човек да се сърди и гневи, но трябва да е готов за това. Гневът е енергия, която се стреми да излезе навън. За да излезе тази енергия навън, човек трябва да е готов, да знае как и накъде да я отправя. Не е ли готов, той трябва да отложи войната, докато се въоръжи добре. Има смисъл човек да воюва, но когато е готов, когато е сигурен, че ще победи. Докато се приготви, той трябва да се учи. Какво печели човек, ако каже на някого, че е лош и невъзпитан?

Сега, като сте дошли на Земята, вие трябва да учите. През много училища и учители ще минете, докато завършите науките си. Като ученици в отделенията ще минете през едни учители, като ученици в прогимназията ще минете през други учители, в гимназията – през трети, в университета – през четвърти. Най-после ще влезете в училището на невидимия свят, дето трябва да имате отлични бележки. По всички предмети трябва да имате 12 – най-високата бележка. Първо ще ви запитат обичате ли майка си и баща си. Кажеш ли, че ги обичаш, веднага ще ти дадат една свещ и ще те накарат да я запалиш. Тази свещ може да се запали само при мисълта за майка ти и баща ти. Ако свещта не се запали, ти не обичаш майка си и баща си. Тогава пак ще се върнеш на Земята, за да работиш отново. След време пак ще те поставят на същия изпит. Докато свещта ти не се запали при мисълта за майка ти и баща ти, ти не можеш да бъдеш ученик в училището на невидимия свят.

Мнозина казват, че човек може да живее и без запалена свещ. Те се заблуждават. Човек не може да живее без запалена свещ. Запалената свещ представлява човешкия ум, който свети в тъмнината и води човека в правия път. Ако дадат на човека една задача, той ще я разреши само ако мисли. Ако не мисли, той не може да реши задачата си. Човек трябва да мисли непрестанно. Ако някой се разгневи, накарайте го да донесе две-три кофи вода, за да измие дъските. Като започне да работи, той ще изразходва събралата се в него енергия и гневът му ще изчезне. Гневът не е нищо друго, освен разтърсване на плодните дървета в човека, за да падне от тях онова, което е непотребно.

Основната мисъл, която трябва да носите в ума си, е че Бог се изявява на човека чрез всички правилни прояви. Като яде човек с благодарност, като диша правилно, Бог му се изявява. Във всяка права мисъл, във всяко благородно чувство и във всяка добра постъпка, Бог пак се изявява на човека. Натъкнете ли се на някакво благородно чувство, радвайте се, защото Бог се изявява чрез него. Вие можете да не виждате това, но някога ще Го видите и разберете. Вие не знаете какво е приготвил Бог за вас. Вие бързате, искате да постигнете всичко изведнъж. Това е невъзможно. Колкото и да се мъчи детето, което е влязло в първо отделение, по никой начин не може да следва науката на университета. За университета се изисква повече наука и знания, но това не трябва да обезсърчава детето. Като учи редовно и с любов, детето ще дойде до положение да се изявява като Любов.

Значи младият трябва да изучава Любовта, възрастният – Мъдростта, а старият – Истината, т.е. приложението на нещата. Любовта, Мъдростта и Истината – това са три хапки в Божествения свят. Всеки човек трябва да опита тези три хапки, за да задоволи своя духовен глад. Като млад човекът трябва да изучава живота, като възрастен човекът трябва да изучава Знанието и Светлината, а като стар той трябва да изучава методите за прилагане на нещата в живота.

Сега ви пожелавам да приемете Любовта, Мъдростта и Истината в себе си като насъщен хляб, който ще ви даде сила да нареждате работите си добре.

12 юли, 14 ч.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube