Основни правила на хигиената

Ще прочета 5. глава от Посланието към галатяните. От тази глава се вижда какви са били идеите и разбиранията на първите Христови последователи. Обрязването, за което се говори в тази глава, е стар закон (1-З. ст.). Днес и лозата се обрязва, за да даде повече плод. Лозарите са правили ред опити: едни пръчки са обрязвали, а други – не са обрязвали. По този начин те са наблюдавали кои пръчки ще дадат повече плод, и са дошли до заключение, че обрязаните се развиват по-добре и дават повече плод.

Вие, които се оправдавате чрез закона,

отстранихте се от Христа.

Защото ние чрез Духа ожидаме

надеждата на оправдание от вяра. (4-5. ст.)

В тези стихове се говори за оправдаване и освобождаване от наказание. Човек може да се освободи от известно наказание не чрез закон, но чрез вяра.

А който ви смущава, той ще попадне

под наказание, кой бил да бил. (10. ст.)

Във всяко общество има хора, които и себе си смущават, и другите смущават. Това са ония, които се занимават с личния живот, т.е. със себе си. Такива хора съществуват навсякъде: и в светския, и в религиозния живот. За да излезе от личния си живот, човек трябва да осъзнае, че е дошъл на Земята да служи на Бога, а не на себе си. Съзнае ли това, той трябва да даде път на Божественото в себе си, то да оправя работите му. Следователно човек не трябва да се меси в Божиите работи.

Само не употребявайте свободата

за причина на плътта, но с любов

един друг си слугувайте. (13. ст.)

Служенето без любов няма никакъв смисъл.

И делата на плътта са явни:

те са прелюбодеяние, блуд,

нечистота, похотливост, (19. ст.)

Думата прелюбодеяние може да се вземе в тесен и в широк смисъл. В широк смисъл прелюбодеянието подразбира даване предимство на човешкото пред Божественото, на плътта пред духа. Ако обичаш хората повече от Бога, ти прелюбодействаш. Ако обичаш храната и облеклото повече от Бога, ти прелюбодействаш.

идолослужение. (20. ст.)

Идолослужението подразбира служене на това, което не е реално.

А които са Христови, разпели са плътта

наедно със страстите и похотите ¢. (24. ст.)

Едно време разпъваха плътта, а сега я възпитават. В миналото учителите възпитаваха учениците си чрез фаланга. После ги поставяха на колене. След това ги биеха по лицето, удряха от едната и от другата им страна по една плесница. Днес ги възпитават чрез забележки, мъмрене, намаляване на поведението и т.н.

Ако духом живеем, духом и да ходим. (25. ст.)

За да живее по дух, човек трябва да се освободи от личния елемент в себе си. Какво представлява личният живот на човека? – Личният живот може да се уподоби на официалните дрехи на човека, с които се облича в специални случаи. С тия дрехи той не може да работи. Иска ли да свърши някаква работа, да услужи на някого, човек трябва да облече работните си дрехи. Може ли младата булка да отиде с булчинската си рокля в кухнята да готви? Добре е понякога да готви и с булчинската си рокля, но тогава тя трябва да влезе в кухнята на Природата и оттам да си вземе ядене. Тя ще вземе чиста чиния и ще я напълни със зрели сладки плодове от дърветата. Или ще вземе от хамбара прясно, току-що овършано жито, ще го свари и ще го предложи на своя възлюбен. Иска ли да готви в обикновената кухня, тя трябва да съблече булчинската си рокля и да облаче всекидневната. Ако всеки ден облича булчинската си рокля, тя ще влезе в стълкновение с всички хора. Ако с бялата си рокля се яви между работни хора, те ще започнат да я пипат, от всички страни да я разглеждат, докато я оцапат. След това тя ще се кара с тях, защо са изцапали роклята ¢. Разумна ли е постъпката на тази булка? – Ако беше разумна, тя не трябваше да се явява с бяла рокля между работници. Друг е въпросът, ако трябваше да се яви между булки, които са облечени с булчинските си рокли.

Оттук можем да извадим правилото: когато отиваш между работници, облечи своята работна, нечиста дреха. Когато отиваш между хора, които се разговарят само и които са облечени в своите чисти, нови дрехи, облечи и ти своята бяла, чиста дреха. Така постъпват всички работници и занаятчии. Влезете ли между бояджии, ще видите, че те са облечени със своите бояджийски дрехи. Щом свършат работата си, те обличат чистите си дрехи.

Следователно с какви дрехи е облечен човек, не е важно. Облеклото има отношение към външната обстановка на нещата. Важно е вътрешното облекло на човека. Това облекло определя неговия характер, както и неговите добродетели. Докато изработи своята вътрешна дреха, човек прави много погрешки. Докато се научи да пише правилно и красиво, детето също прави много погрешки. Колкото и да го изправя учителят, то ще прави погрешки. Обаче колкото повече расте, детето започва да съзнава погрешките си и само ги изправя.

Съвременните хора се занимават едни с други, критикуват се, без да знаят, че погрешките, които даден човек прави, нямат нищо общо с неговата душа. Преди всичко те нямат ясна представа за човека. Те не знаят кой е добър и кой – лош човек. За мнозина силният човек е лош, а мекият – добър. Калта е мека. Добра ли е калта? Прахът добър ли е? Понеже калта цапа дрехите и обущата, вие я считате за лошо нещо. Прахът не цапа като калта, но пак го считате за лош. Лош човек е онзи, който не може да използва правилно Божията любов и светлина. Добър човек е онзи, който прилага Божията любов и светлина на място. Който не може да използва светлината правилно, той започва да боледува и търси лекари да му помогнат. Като го видят, лекарите ще му кажат, че е малокръвен. Според съвременните учени малокръвието се дължи на намаляване на червените кръвни телца в кръвта. За да се справи с малокръвието, човек трябва да употребява такива храни, които да увеличават числото на червените кръвни телца. Това е повърхностно обяснение. Здравето не зависи от броя на червените кръвни телца. Другаде се крие причината за здравето.

Сега ние се намираме при една благоприятна обстановка, при чист въздух, на голяма височина, отдето слизат идеи, които само тук можем да възприемем. Влезе ли ученикът в клас, там ще възприеме нови мисли, чувства и постъпки. Извън класа ученикът възприема особен род материя, различна от тази, която той възприема в клас. Защо? – Защото материята има различни свойства, различни вибрации – по-груби и по-фини. Колкото по-високо е издигнат човек, толкова по-фина материя може да възприема. От материята, която човек възприема, зависи неговото състояние и разположение. Ако това може да се каже за физическата материя, колко повече може да се каже за духовната. Например когато се облече с дреха от фина материя, човек е добре разположен. Облече ли се с дреха от груба материя, състоянието му се понижава. Някои светии са се обличали с дрехи от груба материя, за да бодат кожата им. По този начин съзнанието им е било всякога будно, а мисълта – отправена към Бога.

Често слушате хората да казват, че трябва да се обичат, че трябва да възлюбят Бога. Това са въпроси, върху които не трябва да се говори. Да се повтарят тия думи, това е все едно светията да носи дрехи от груба материя, за да го бодат, и по този начин да му напомнят, че трябва да мисли за Бога. Ако влезете в един дом, дето няма печка, не говорете, че е студено, но носете своята електрическа печка със себе си, и както говорите, внесете от своята топлина в къщата. Нека домакините сами забележат, че вие носите нещо особено в себе си. Нека те сами забележат разликата в температурата на стаята преди вашето дохождане и след дохождането ви.

Който наблюдава и разбира нещата, той може да вади заключения за разумните същества в света, за Бога. Който не разбира нещата, той ще търси Бога външно, ще пита къде е Бог, какво представлява Той и т.н. Бог е слязъл в ума на човека като светлина, в сърцето като топлина, във волята му като сила – да може да мисли, да чувства и да постъпва. След всичко това човекът търси Бога там, дето не съществува. Най-красивото, най-великото, най-разумното същество в света е Бог. Красотата е свързана с Истината. И човекът може да бъде красив, но ако обича Любовта, Мъдростта и Истината. Да види човек Любовта в някакъв красив и достъпен образ – това значи да осмисли живота си. Любовта представлява идеал, цел в живота на човека. Всичко, каквото хората вършат, все е за Любовта. Без Любов те не могат да постигнат нито Мъдростта, нито Истината. Придобият ли тези три добродетели, тия велики сили, те стават мощни и красиви.

Като говорим за красотата, ние имаме предвид главно вътрешната красота – красотата на душата. Който е вътрешно красив, той е и външно красив. Красивият човек се радва на всички и на всички изпраща своята светлина. Не прави ли това и Слънцето? Красиво е Слънцето. За да го виждаме, то изпраща светлината си. Красотата на Любовта седи в топлината. Наистина, ако човек не крие в себе си част от топлината на живота, той не може да бъде красив. Топлината дава добро разположение на човешкия дух. Топлината отваря пътя на човека. Без топлина, т.е. без добри чувства, пътят на човека е затворен. Човек може да бъде обичан само когато носи Божествените блага в себе си и щедро ги раздава. Не е ли готов да дава от Божествените блага, той не се ползва нито от любовта на хората, нито от любовта на възвишените същества. Който не раздава Божиите блага на ближните си, той се е отклонил от правия път. Същото се отнася и до ангелите. Светъл ангел е този, който раздава от Божиите блага на всички нуждаещи се. Паднал ангел е този, който задържа всичко за себе си.

Мнозина се страхуват да дават, за да не осиромашеят. Който раздава Божиите блага с любов, той никога не осиромашава. Може ли да осиромашее чешмата, която изобилно дава? – Ако е свързана с голям, неизчерпаем извор, тя никога няма да осиромашее. Ако не дава, тя има възможност да осиромашее. Всички хора ще я изоставят. Те ще потърсят друга чешма, която е готова да дава без страх. Следователно който дава, и на него се дава. Който спира Божиите блага, и на него не се дава. Забележи ли това, човек изпада в противоречие. Щом иска да се освободи от това противоречие, той трябва да дава. Не спирайте Божиите блага! Нарушите ли това правило, ще ви държат отговорни.

Ще кажете, че някога сте били скъперници, а сега сте готови да давате. Каквито сте били в миналото, такива сте и сега. От миналото носите много възгледи за живота, от които и досега не можете да се освободите. Вие сте били в положението на господари, на слуги, на майки, на бащи, на братя и на сестри, но не сте изпълнявали предназначението си, както трябва, вследствие на което и до днес носите последствията на неизпълнени задължения. Каква е службата на бащата? – Бащата дава. А на майката? – Майката обработва. Майката приема нещата от бащата и ги обработва. Децата получават от майката и бащата обработени материали и ги прилагат в живота си. Причината за противоречията, на които хората днес се натъкват, е тази, че като бащи не са давали свободно, като майки не са обработвали свободно и като деца не са приемали и прилагали свободно. Ето защо, когато Бог даде едно благо на човека, той трябва да го приеме, обработи и приложи свободно.

Вие искате Бог да ви обича, без да учите. Това е невъзможно. Когато учителят обича ученика си, последният трябва да учи, да бъде един от първите ученици. Някои искат учителят им да ги обича, да бъдат първи ученици, без да учат. Това е невъзможно. За ученика е важно да учи. Той може да бъде много добър по сърце, но мързелив. В случая доброто сърце не може да го спаси. Като влезе в училището, ученикът трябва да учи. Какво се ползва ученикът, ако поведението му е отлично, ако с никого не се е карал, лоша дума на никого не е казал, а успехът му от горе до долу е слаб? Той не е казал на никого лоша дума, но със слабия си успех е станал причина учителят му да говори лоши думи и да се сърди. Ученик, който предизвиква учителя си да се сърди, не е добър ученик. Мислите ли, че този учител е лош? – Той се сърди, защото желае доброто на своя ученик. Лош ли е лекарят, когато забранява на болния да яде? Здравият трябва да яде, но да не преяжда; болният малко ще яде, а понякога ще гладува – това изисква болестта му. На болния се препоръчва да диша много въздух, а да яде малко. Иска ли да се развива правилно, човек първо ще приема светлина, после – топлина, след това – въздух, и най-после – твърда храна за тялото.

И тъй, като живее на Земята, човек се нуждае от въздуха като храна за своя етерен двойник, за астралното си тяло. Да се храни човек със светлина, това значи да възприема светли мисли за ума си. Да се храни с топлина, това значи да възприема добри, възвишени чувства за сърцето си. Когато човек възприема правилно светлината като храна, умът му е светъл; когато възприема правилно топлината, сърцето му е добро и благородно; когато възприема правилно въздуха, силата му е голяма; когато възприема правилно твърдата храна и добре я асимилира, тялото му е здраво. Ако тялото на човека е здраво и всеки ден се подобрява, той се храни физически добре; ако силата му се увеличава, той се храни правилно с въздух. Въздухът съдържа особена енергия, наречена от индусите прана. Други учени я наричат животворно електричество, или животворен магнетизъм. Вие сте дошли на планината не само за чист въздух, както мнозина мислят, но сте дошли още и за прана, т.е. за животворните сили на електричеството и на магнетизма. Вие излизате рано сутрин, за да възприемете особените светлинни лъчи на Слънцето за храна на ума и топлинните му лъчи за храна на сърцето. Дробовете приемат праната от въздуха най-добре сутрин. Когато умът, сърцето и дробовете приемат своята храна, и гърлото става по-възприемчиво да приема съответната за него храна. Тогава казваме, че човек се е нахранил правилно. Без да знае, той е изпълнил всички правила на хигиената за добро хранене.

Основните правила на хигиената за добро хранене са следните: правилно възприемане на светлината, на топлината, на въздуха и на твърдата храна. Изпълни ли човек тия правила, след тях ще дойдат други правила – за отношенията на хората към Бога, към ближния си и към себе си. „Как трябва да се обичаме?“ – Това е един от трудните въпроси. Да обичате един човек, това значи да му помогнете. Вие можете да му помогнете по следния начин: да му дадете възможност правилно да възприема светлината, топлината, въздуха и твърдата храна. Ако той има нужда от умствена помощ, ще му покажете как да възприема светлината; ако има нужда от сърдечна помощ, ще му покажете как да възприема топлината; ако има нужда от правилно дишане, ще му покажете как да диша правилно; ако има нужда от здраве, ще му кажете как да се храни. Някои хора са нервни, сприхави. Защо? – Не дишат правилно. Има случаи, когато човек се дразни от присъствието на някого и е готов да се сърди, да се кара с окръжаващите. В присъствието на други някои той се успокоява. Коя е причината, че един човек ви дразни, а друг – успокоява?

Един виден лекар забелязал, че клиентите му обичали да седят дълго време при него на разговор. Той бил добър, внимателен човек, и не искал да им казва, че е време да си отиват, да го оставят свободен, за да работи, затова измислил особено средство, с което ги заставял да напущат кабинета му. На столовете, на които клиентите му седели, той поставял по едно шило, свързано с конец. Когато клиентът оставал на разговор повече, отколкото трябвало, лекарят дръпвал конеца. Шилото бодвало клиента и той веднага ставал от стола.

Тъй щото скарването между двама души не е нищо друго, освен бодване с шило. Всички хора имат такива шила в себе си, с които едни други се бодат. „Силно ме бодна този човек.“ – Седял си при него много време. Колко време трябва да седите при човек, когото обичате? – Определено е колко време трябва да седите при човек, когото обичате. Който много обича, той трябва да седи една минута; който по-малко обича – две минути; който най-малко обича – три минути. Който седи повече от три минути, той ще опита шилото. Приложете това правило и по отношение на своите мисли и чувства. Дойде ли в ума ви една лоша мисъл или в сърцето ви едно лошо чувство, не ги дръжте повече от една минута. Стремете се бързо да се освобождавате от лошите мисли и чувства, за да не ставате тягостни нито на себе си, нито на своите близки.

Днес всички хора говорят за любовта, но всеки я разбира различно. Някои мислят, че колкото са по-близо един до друг, толкова повече се обичат. Обаче като се оженят, те виждат, че не излиза така. Това е неразбиране на Любовта. Да се ожени човек, това още не значи, че Любовта го е посетила. Любовта е свойство на душата. Душата люби. В този смисъл никой не е женен. Душата не се жени, не се свързва. Личният човек се свързва с цел да извърши някаква работа. И духът също не се жени. Затова Христос казва: „Които се сподобят с този век, нито се женят, нито за мъж отиват.“ Това, което хората наричат женитба, е акт само за Земята. Каква любов е тази, която се мени? Докато не се е оженил, момъкът казва на момата: „Умирам за тебе.“ Като се ожени за нея, той ¢ казва: „Умирам от тебе.“ Коя любов е по-силна: да умираш за човека или да умираш от него?

Едно трябва да знаете: не вярвайте в любов, която се мени. Истинската Любов е вечна. Истинската Мъдрост и Истина също са вечни. В тях човек трябва да вярва. Ако вашата вяра се подтиква от Любовта, Мъдростта и Истината, вие сте на прав път. Човек познава силата на своята вяра по това, че обикновено не боледува. Заболее ли, той лесно се справя с болестта си. Болестта е благо за него. Той я отстранява от себе си толкова лесно, колкото големият юнак – своя противник. Чрез болестите се изпитва силата на човека. Ако е силен, той ще събори болестта. Ако е слаб, болестта ще го събори. И вие ще знаете, че болестите не са нищо друго, освен големи юнаци, пехливани, които ви нападат, за да изпитат колко сте силни. Вие ще се борите с тях, ще се огъвате, ще превивате ръцете и краката си, докато един от двамата победи: или вие, или болестта. Има хора, които действат върху човека не само физически, но и умствено. С мисълта си те могат да ви подействат така, че да изкривят някоя част на тялото ви: лицето, ръката, крака и т.н. Обаче има хора, които със своята светла и добра мисъл помагат на човека, освобождават го от всички мъчнотии и болезнени състояния – със своята мисъл те са по-големи борци от най-големите пехливани.

И тъй, когато говорим за злото, ние си го представяме като пехливанин, който връзва ръцете и краката на човека с цел да го ограничи. Колкото и да е силно злото, два пъти по-силно е доброто. То иде в помощ на човека, развързва ръцете и краката му и го освобождава. Човек е дошъл на Земята не за да се бори със злото, но да развива самообладание и търпение, да работи с положителните сили на Природата. Защо трябва да бъде човек търпелив? – За да не се поддава на отрицателните сили. Търпението е броня, която предпазва човека от злото. Вярата, надеждата, Любовта, Истината, знанието също така са броня. Ако не се бронира с тях, човек се поддава на силните същества, на пехливаните, и става играчка в ръцете им. За да не бъде играчка в ръцете на тия същества, човек трябва да има вяра, надежда, Любов. За да не бъде играчка в ръцете им, той трябва да има знание, светлина, свобода.

Съвременните хора живеят в свят на ограничения. От една страна ги ограничават, а от друга ги освобождават. Причината за това се крие в съществата, които живеят във Вселената. Едни същества изпълняват Волята Божия, а други – своята воля. Последните същества имат желание да спъват хората, да им препятстват. Те влизат в тях, изучават слабостите им и започват да им внушават различни мисли с цел да ги спънат. Ако влязат в някоя мома, те започват да ¢ внушават мисълта да се влюби в някой момък. Ако влязат в момъка, те насочват вниманието му към момата. Не се минава много време, момъкът и момата се срещат, влюбват се един в друг. Ако не могат да се оженят, те започват да се измъчват. Ако се оженят, в скоро време любовта им изчезва и те се чувстват чужди помежду си, искат да се разделят.

Тази любов е създадена изкуствено и затова изчезва. Тази любов е толкова трайна, колкото любовта между свинята и нейния господар. Господарят обича свинята си, храни я, грижи се за нея, за да затлъстее. Щом види, че е достатъчно угоена, той я изважда от кочината и я изпраща на онзи свят. Любовта на господаря към свинята продължава най-много до Коледа. Приближи ли Коледа, чува се квичене, вик, плач. Господарят туря ножа на врата ¢ и говори: „Не се страхувай, законът е такъв. За да промениш условията на живота си, за да напуснеш кочината и да влезеш в рая, аз трябва да те пробода с нож в сърцето или да отрежа главата ти.“ Това е фигуративен израз, но така именно лошите същества увличат и хората. Като иска да се осигури по някакъв начин, човек е готов да вярва на всеки, който му обещава щастие. Срещнете ли човек, който обещава много, знайте, че той не говори истината.

Като е дошъл на Земята, човек трябва да знае, че единственият, който може да го осигури, да го отхрани и отгледа, това е Бог. Всички хора, които му услужват, са слуги Божии. Щом знае службата си на Земята, човек трябва да дава свободно, щедро, и да благодари свободно за всичко, което получава. Давайте свободно и вземайте свободно. С други думи казано: давайте с любов и вземайте с любов.

Като проповядвам Учението на Любовта, на Мъдростта и на Истината, мнозина искат да знаят вярно ли е това, което проповядвам. Те искат доказателства. Истината не се доказва, но се проверява. Като я приложат и опитат, те ще разберат истинни ли са думите ми, или не. Когато много бърза, човек не говори истината. Истината не бърза, тя чака времето си. Как можете да докажете, че въздухът е чист? – Достатъчно е да го поемете в дробовете си, за да кажете чист ли е, или не. За Истината човек сам е авторитет. Щом поеме в дробовете си планинския въздух, той сам ще се произнесе за неговата чистота. Щом запали свещта си, човек сам ще се произнесе за силата на нейната светлина. Бог е вложил в човека мерки, с които сам да определя силата на светлината и на топлината, чистотата на въздуха и на водата и т.н.

Как се изразява силата на музиканта? Силата на музиканта се изразява в това, че той предава част от своята музикална енергия на слушателите си и помага за развиване на техния музикален център. Ако не може да направи това, или той не е голям музикант, или слушателите му не са музикални. Слънчевата светлина и топлина са силни, понеже помагат за растенето на всичко живо – растения, животни и хора, а същевременно помагат за развиване на човешките дарби. Искате ли да направите някого добър, от вас трябва да изтича енергията на Доброто, която даденият човек да възприеме. Не стане ли тази обмяна на енергия, вие не можете да го направите добър. Искате ли да направите човека вярващ, част от енергията на вярата трябва да излезе от вас и да влезе в неговия съответен център. Всички хора не са еднакво развити: в някои хора центърът на вярата е силно развит, в други – музикалният център, в трети – философският център, в четвърти – центърът на наблюдателността и т.н. Всеки човек трябва да работи усилено, за да развие онези центрове в себе си, които са слабо проявени.

Като ученик на окултна школа всеки трябва да се познава, да знае кои центрове в него са слабо развити и кои са добре развити. Хора, които са големи индивидуалисти, имат легнало назад чело. Горната част на челото им е легнала, а долната е силно развита. Те са много наблюдателни. Хора, на които челото е право: горната му част е силно развита, а долната – слабо, са добри философи. Те обичат да философстват върху отвлечени въпроси. Ще ги чуете да разсъждават върху въпросите защо Бог е създал света, как го е създал? Кой човек може да отговори на въпроса защо Бог е създал света? Когато светът се е създавал, хората не са съществували. Значи светът не е създаден за хората. За кого е създал Бог света? – 3а Себе Си. Какво означават думите „за Себе Си“? – „За Себе Си” подразбира за всички. Значи Бог създаде света за Себе Си, за ангелите, за възвишените и разумни същества, за хората, за растенията, за животните. С една дума, Бог създаде света за всички същества над човека и под човека. Понеже включва в Себе Си всички същества, Бог създаде света за Себе Си, а Той мисли, че е създал света за нас. Понеже се проявява чрез всички живи същества, Бог се радва, когато живеем добре помежду си. Той се радва, че разбираме и прилагаме Неговите закони.

Като не спазват Божиите закони, хората се критикуват, вследствие на което едни други се спъват. Какво означава думата критика? – Критиката подразбира естествена Божествена мярка, с която се мерят нещата. Ако прилагате тази мярка правилно, критиката е на място. Не я ли прилагате правилно, критиката не е на място. Казвате, че някой човек не е добър. Как определихте, че този човек не е добър? Каква мярка приложихте но отношение на него? Когато музикантът се произнася за даден човек, че не е музикален, той го е подложил на проверка. Той си е послужил с камертона – мярка за определяне на основния тон в музиката. Той казва на дадения човек: „Изпей тона .“ – Той взема тона , но музикантът го проверява с камертона и вижда, че не е правилен. „Изпей сега тона do. Изпей тона .“ Като проверява с камертона, вижда, че всички тонове не са правилни. След всичко това музикантът се произнася, че този човек не е музикален. Неговата критика е на място, защото той е приложил онази мярка, с която се определя музикалността на човека.

Каква мярка ще приложите за добрия човек? – Добър човек е онзи, който никога не се каля и размътва. Добър човек е онзи, който никога не губи своята чистота. Можете ли да размътите водата на някое дълбоко планинско езеро? Добър човек е онзи, който никога не се обижда. Той има температура десет хиляди градуса. Какво представлява обидата? – Обидата не е нищо друго, освен една желязна топка. Какво ще стане с тази топка, ако я хвърлите срещу човек, който има десет хиляди градуса топлина? Преди да стигне до него, желязната топка ще се стопи. Значи никаква обида не може да стигне до добрия човек. Обижда ли се, той не е добър. Днес почти всички хора се обиждат, понеже топлината им е малка.

Съвременните хора се стремят към нов ред и порядък, какъвто съществува в невидимия и разумен свят. Съзнателно или несъзнателно, те се стремят към този свят, но трябва да знаят, че разумният свят не обича болни хора, нито хора със слабости. Попадне ли такъв човек между тях, те веднага го изпращат на Земята. В това отношение те мязат на пчелите. Когато в някой кошер попадне болна, нечиста пчела, те веднага я изхвърлят навън. Така постъпват и разумните същества. Те не търпят нечисто същество помежду си. Човек е дошъл на Земята именно затова – да се научи да живее чист и свят живот, да се приготви за разумния свят. С невежеството си човек може да повреди своите органи и по този начин да не може да изпълни това, за което е дошъл на Земята. Ето защо той се нуждае от истинско знание.

Когато влезе в някое религиозно общество, човек трябва да бъде разумен, да има знания, за да не пакости нито на себе си, нито на своите близки. Религиозният живот подразбира връзка между души. В тази връзка хората се поставят близо едни до други, и ако не са достатъчно разумни, те могат да си причинят ред пакости и нещастия. Когато се качват на Алпите, за да минат лесно опасните места, туристите се връзват с въже, за да могат да си помагат. При това положение те трябва да бъдат внимателни, защото ако един от тях падне в пропастта, може да завлече всички. Но същевременно всички заедно могат да спасят единия, който се е подхлъзнал и е паднал в пропастта. Такава верига от хора представлява духовният живот на обществата. Там всички хора са свързани помежду си като скачени съдове: пострада ли един, всички могат да пострадат. Спаси ли се един, всички могат да се спасят.

Следователно всички духовни хора трябва да се пазят едни други. Не мислете, че теренът, върху който стоите, е равен. По него има високи върхове, големи скали, дълбоки пропасти, дето всеки може да плати с живота си. Човек среща на пътя си големи съблазни и изкушения, които всеки момент могат да го спънат. Представете си, че срещате млад момък, който носи на ръце млада красива мома. Какво ще кажете за този момък? – Ще кажете, че е лош, нечист човек. Какво ще кажете за него, като разберете, че кракът на младата мома е счупен? Тя не може да ходи със счупен крак. Момъкът е видял, че момата е счупила крака си, и ¢ се е притекъл на помощ. Лош ли е този момък? Когато се произнася за нещо, човек трябва да знае условията, при които нещата стават. Когато хората се сближават, вие не знаете каква цел се крие в тяхното сближение. Вие не знаете каква е целта на Бога, за да сближава добри и лоши хора. Какво цели човек, когато поставя леда на огъня? – Той иска да го стопи, да го превърне на вода. Ледът не е полезен за човека. Обаче когато го превърне на вода, той го използва разумно.

Казано е в Писанието: „Не огорчавайте Духа, Който ви води в Божия път.“ За да не огорчавате Духа, научете се да разсъждавате дълбоко. Не разглеждайте нещата едностранчиво. Докато не знаете дълбокия смисъл на нещата, не се произнасяйте върху тях и не питайте защо Бог е допуснал това или онова. Колкото и каквито изпитания да имате, не правете прибързани и неправилни заключения. Какво трябва да мисли ралото за себе си? Трябва ли да мисли, че съдбата е несправедлива към него? Ралото е направено, за да свърши известна работа. И човек е изпратен на Земята да върши Волята Божия – нищо повече. Занимава ли се с други въпроси, вън от изпълнение на Волята Божия, той ще остане на почивка, както ралото, което е свършило работата си. И ако още продължава да философства, Бог ще го остави за повече време в почвата. Почива ли повече, отколкото трябва, той ще ръждяса. Рало, което не работи, ръждясва. Рало, което работи, излъсква се. Недоволството е ръжда. Доволният и работлив човек сам по себе си се излъсква и започва да свети.

Следователно дръжте в ума си мисълта: каквото и да се случва в живота ви, всичко е за добро. Ако човек не разбира защо стават нещата, това е друг въпрос. Важно е, че всичко, каквото става в света, е все за добро. Който изпълнява Божия закон, той ще получи Неговото благословение. Който не го изпълнява, той ще бъде изложен на големи страдания. Закон е това. Ако пък се занимавате с погрешките на хората, вие ще понесете част от тях. Като знаете това, не се занимавайте с лошите хора. Не мислете, че можете да ги изправите. Лошият човек е развалена машина, която само майстор може да изправи. Защо мислите, че някой човек е лош? Защото не ви е дал пари назаем? Добре е направил, че не ви е дал пари. Ако беше ви услужил, вие щяхте да ги използвате за непотребни работи. Някой взема пари назаем, за да се жени. Каква женитба е тази? Той е завършил само първоначално училище и мисли да се жени. Според Божественото учение човек може да се жени, след като завърши отделения, прогимназия, гимназия, университет, а след това и специализация. А тъй, с няколко отделения или с няколко класа само – това не е човек за женене, за създаване на поколение. Женитбата е само за високо напреднали хора – умствено и духовно.

Какво разбираме под женитба? – В широк смисъл на думата женитбата подразбира свързване на човека с нещо. Да станеш министър на една държава, това подразбира, че ти си се оженил за тази държава. Да станеш цар, това пак подразбира женитба. Какво ще създадеш като министър или като цар? Ако искаш да станеш баща или майка, това са пак високи служби. Не е достатъчно само да станеш баща или майка, но трябва да създадеш нещо. Ако искаш да станеш учител, ти пак се жениш. Какво ще създадеш като учител? И слуга да станеш, пак трябва да създадеш нещо. За да станеш слуга, в невидимия свят изискват непременно висше образование и десетгодишна специализация. Ангелът е слуга на Небето, но той има много знания и опитности. Ангелът има повече знания и опитности, отколкото тия на цялото човечество.

Като слушате това, вие не трябва да се обезсърчавате, но знайте, че сте заобиколени от същества, които ви желаят доброто. За да постигнете това, което желаете, вие трябва да ги слушате. Неуспехите ви често се дължат на непослушание. От непослушанието се ражда недоволството. Щом е недоволен, човек започва да търси причината за неуспехите си в окръжаващите и казва, че хората са лоши, че светът не е добре създаден, и т.н. Той мисли, че е единственият добър човек. И пророк Илия мислеше, че злото трябва да се унищожи, заради което изби четиристотин лъжливи пророци. След това се уплаши и избяга в пустинята. Той каза: „Сам останах, и моят живот искат да вземат.“ Бог му отговори: „Не си сам. В Израил има още седем хиляди пророци като тебе.“ След избиването на пророците пророк Илия изгуби силата си. Той трябваше да дойде отново на Земята, за да изправи грешката си. Той съзна, че светът не може да се изправи с насилие, но с Любов, с Истина и със Светлина.

Сега и на вас, като на ученици, казвам: приложете Любов¬та, Мъдростта и Истината като основа на своя живот и оттам започнете да градите.

Плодовете на Духа са: любов, радост, мир,

дълготърпение, кротост, въздържание.

Живот, пълен със светлина, живот, пълен с топлина,

живот, пълен с чист въздух и храна, е истинският живот.


19 юли, 5 ч.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube