Опознаване

Една от задачите на съвременните хора е да се опознаят. Опознаване без участието на проявите на съзнанието не става. За да се опознаят, хората трябва да минат през четирите области на съзнанието: през подсъзнанието, през съзнанието, през самосъзнанието и през свръхсъзнанието. Подсъзнанието е подобно на състоянието на детето, което е в утробата на майка си; съзнанието е подобно на състоянието на новородено дете; самосъзнанието е подобно на състоянието на дете, което ходи вече на училище; свръхсъзнанието е подобно на състоянието на човек, който служи на Бога. От тези четири състояния се създава стремежът на човека, от тях произтича и животът. Като говоря за проявите на съзнанието в човека, аз имам предвид организирания живот, а не живота на страдания и изпитания. Организираният живот подразбира пълно обединение между мислите, чувствата и постъпките на човека.

В първа глава на Битие се казва, че Бог е направил човека от пръст. Докато е бил в състоянието на пръст, човек е бил лишен от съзнание. Той е бил в бременно състояние, каквото е състоянието на водата, която тече; на въздуха, който се движи; на камъните, върху които стъпва.

И вдъхна в ноздрите му дихание на живот,

и стана човек жива душа. (7. ст.)

От този момент в човека се събужда съзнанието. Носът е свързан със съзнанието на човека, устата – с подсъзнанието, ушите – със самосъзнанието, а очите – със свръхсъзнанието. Тези фази на съзнанието се обединяват в едно посредством Любовта.

Опознаването крие в себе си великата идея – придобиване на Любовта. Любовта включва в себе си два процеса: слизане и качване. Само разумният човек слиза. В света само Бог слиза. Дойдем ли до възлизането, до качването, ще знаете, че пак Бог възлиза – като разумно начало. Дето Бог слиза и възлиза, никой друг не може да слиза и възлиза. Животът, който носим в себе си, показва именно присъствието на Бога в нас. Той е слязъл от възвишения свят в нашия. За да слезе в нашия свят, Бог специално се е приспособил, за да заеме съответно място. За да се настани между нас като между Свои деца, Той се е отказал от всичко, което има – от славата, от величието Си. При това положение Бог живее между нас като човек. Когато отидем при Него, ние ще живеем като човеци. Щом е дошъл между нас, той търси начин как да ни предаде Своите благословения, за да не злоупотребим с тях. За да оценим тия блага, ние минаваме през школата на радостите и на страданията. Пресили ли се човек вътрешно, страданията започват да го следват. Достатъчно е човек малко да претовари стомаха, сърцето или мозъка си, за да му дойдат известни страдания. Когато се заеме да извърши една работа, за която не е готов, човек страда. Извърши ли някаква работа, за която е готов, той се радва.

Всички хора се стремят към Любовта, защото само тя е в състояние да преобрази света. Първоначално човек е живял за себе си. Велико нещо е да живее човек за себе си. Това е Божествено качество. И Бог е живял за Себе Си. След като е създал света, Той е започнал да живее за всички същества, които сам е създал. По този начин Той се е самоограничил, но се е радвал на самоограничението Си, че може да опознае съществата, които е създал. Присъствието на Бога в малките същества е станало причина за техните страдания. Да се ограничи човек, това значи да застане пред някоя голяма планина, която да хвърля сянка върху него. Застанал в сянката на планината, той страда, мъчи се, защото е лишен от онзи простор, който би имал, ако е на планината или пред нея. Всеки човек страда от засенчване, все някой го е засенчил. Дъщерята страда от майка си, която я засенчила, синът – от бащата, ученикът – от учителя си, слугата – от господаря си.

Светът е пълен със засенчени хора. Искат ли да се освободят от къщите, които ги засенчват, хората ги разрушават. Искат ли да се освободят от горите, които ги засенчват, хората ги изсичат. Следователно в бъдеще, за да не се засенчват едни други, хората трябва да бъдат прозрачни. Майките, бащите, децата, учителите и учениците, господарите и слугите, трябва да бъдат прозрачни, за да не засенчват никого. Къщите също трябва да бъдат прозрачни, от стъкло, за да не се засенчват. Само Любовта може да направи нещата прозрачни. Думата прозрачност подразбира отсъствие на всякаква съпротива, или противодействие на светлите и възвишени човешки мисли, чувства и постъпки.

Съвременните хора живеят в един свят, който сами не оценяват, вследствие на което са недоволни. Никой не е доволен от положението, в което се намира. Майката не е доволна от децата си, че не я обичат, както тя желае. Бащата също не е доволен от децата си. Децата не са доволни от родителите си, че не са такива, каквито ги искат да бъдат. Понякога бащата и майката са принудени да стават капелмайстори. Те искат децата им да бъдат добри певци, а децата не са научили още пеенето. Всички хора искат да живеят добре, но не знаят как да постигнат това изкуство. Първоначално човек е бил затворен в яйце. За да излезе от яйцето, той трябва да знае как да постъпи. Който не знае изкуството да прояви живота си, той счупва яйцето. Който знае това изкуство, той разтваря яйцето. Разтварянето на яйцето наричат основен тон на живота. Който взема основния тон на живота правилно, той никога не боледува. Болестите показват, че човек не е взел правилно основния тон на живота.

Да познае човек себе си, да познае и ближния си – това значи да се създадат условия един на друг, за да се развиват физически, сърдечно а умствено. Новият живот носи условия за опознаване на хората. Опознаването започва с говор. Човекът, когото трябва да опознаеш, ще ти проговори. Дойде ли се до този момент, всички възможности за човека ще се проявят. Душата му ще се разтвори и той ще види с какви възможности разполага на механическия, на органическия и на психическия свят. Всяка форма представлява една възможност за човека. Като изучава тази форма, той се свързва с нея и придобива известно богатство. Който не разбира това, той мисли, че растенията нямат никаква разумност в себе си. Той се самозалъгва. Растенията са чувствителни и разумни. Забелязано е, че ако някой престъпник се доближи до едно дърво, то изсъхва. Ако праведният се допре до изсъхнало дърво, то оживява. Значи когато се вършат престъпления, дърветата изсъхват; когато се вършат добри дела в света, изсъхналите дървета оживяват. Когато се вършат престъпления, хората умират; когато се вършат добри дела, хората се раждат. Някои мислят, че само хората са разумни същества. Всеки човек мисли добре само за себе си. Това е ограничено разбиране.

В древността живеели трима учители, които се състезавали за една и съща мисия. За да се реши кой от тримата трябва да изпълни дадената мисия, заставили ги да гласуват. Като прегледали бюлетините, намерили три различни имена – всеки гласувал за себе си. При посрещането на един европейски цар били избрани дванадесет красиви моми, всяка от които носела по един букет цветя. Решено било обаче една от момите да поднесе букета на царя. Те трябвало да гласуват, да изберат една измежду тях, която да изпълни мисията. Като прегледали бюлетините, намерили дванадесет бюлетина с дванадесет различни имена. И тук всяка мома гласувала за себе си.

Това е противоречие, което съществува навсякъде в живота. Как може да се разреши това противоречие? – Противоречието ще се разреши, като дойдат дванадесет царе. Щом хората посрещнат дванадесет царе, всяка мома ще поднесе по един букет. В живота, когато момата се жени, този въпрос има друго разрешение. Момъкът, за когото момата се жени, е царят, когото посрещат. Момата е красивата девойка, която поднася на царя букет. От друга страна, новороденото дете е царят, който иде, а майката е момата, която поднася букета. За да не се създават противоречия в живота, човек трябва да има само една идея в ума си – царя, когото посрещат; и само едно чувство в сърцето си – царицата, която посрещат. Царят иде всякога със своята царица.

И тъй, от всички се изисква ново разбиране за живота и за Любовта. Да обичаш някого, това значи да слезеш на неговия уровен; да обичаш някого, това значи да му занесеш от своите блага и да го научиш как да ги употребява; да обичаш някого, това значи да го приемеш в себе си и да го заведеш в своето отечество. Отечеството на човешката душа представлява рая – мястото на всички възможности и блага, които човек някога е имал. Днес всеки човек се стреми да се върне в рая, отдето е излязъл. Между Земята и рая има една тъмна зона, която човек неизбежно трябва да мине. За да я мине спокойно, нужна му е светлина, равна на светлината на 25 милиона свещи. Щом мине тъмната зона и влезе в Божествения свят, свещта не е нужна вече. В Божествения свят тя изглежда слаба, червена светлина, която едва мъждее. Тъмната зона се отличава и с голям студ. Температурата там е под 273°. За да мине през тази зона, човек трябва да има Любов. Само Любовта е в състояние да мине през студената и тъмна зона. Голяма е топлината на Любовта. Тя преодолява и най-големия физически студ.

Не се минава лесно тъмната и студена зона. Съзнава ли това, или не, човек се държи здраво за Земята. Той не иска да я напусне. Човек се държи за Земята поради своя егоизъм. Двата полюса на Земята – северният и южният, показват егоизма на мъжа и на жената. Северният полюс представлява егоизма на мъжа, т.е. на ума, а южният – егоизма на жената, т.е. на сърцето. За да разберете какво нещо е егоизмът на Северния полюс, представете си, че всичкият лед от полюса е събран на едно място и образува ледена планина, висока две хиляди метра. Ако разхвърлите този лед по цялата Земя, ще образувате леден пласт, дебел 40 метра. Какъвто е мъжкият егоизъм, такъв е и женският. Егоизмът не е нещастие за човека, но благо, което той трябва да знае как да използва. Егоизмът е богатство, което мъжете и жените са събирали от излизането си от рая до днес. Като не са знаели къде да го складират, те са го трупали на двата полюса – на северния и на южния. Съвременните хора търсят начин да се освободят от егоизма. Как ще се освободят? Къде ще го турят? Ако го разпръснат по повърхността на Земята, той ще унищожи живота, ще унищожи цялата култура. Ако го стопят, на Земята ще стане такъв потоп, какъвто човечеството никога не е виждало.

Единствената сила, която може правилно да се справи с егоизма, това е Любовта. Тя ще го топи малко по малко, незабелязано. Следователно не бързайте и вие да се освободите изведнъж от своя егоизъм. Ако го разпръснете по цялата Земя, той ще спре еволюцията ви. Ако го разтопите изведнъж, той ще произведе голям потоп във вас, който ще ви удави. Оставете вашия егоизъм на мястото му – да чака идването на Любовта. В ума на човека е събран мъжкият егоизъм, а в сърцето – женският. Като вижда опасността, която дебне човека, Бог вика при себе си първо жената и казва: „Сине Мой, дай Ми сърцето си !“ Бог иска първо жената да отиде при Него, за да се справи с нейния егоизъм, да го организира. След това Той ще повика мъжа. От хиляди години насам Бог топи женския егоизъм. Това е старата епоха. Новата епоха, която сега иде, ще се занимава със стопяване и организиране на мъжкия егоизъм. Това е епохата на мъжа. Понеже жената се освобождава вече от своя егоизъм, тя ще помага на мъжа – и той да се освободи. Тази е причината, поради която мъжът търси любовта на жената. Понеже Любовта носи топлина, тя ще стопи мъжкия егоизъм. Аз вземам думите мъж и жена в широк смисъл и казвам: човешкото сърце трябва да помага на човешкия ум.

Човек крие в себе си големи дарби, способности и сили, но не ги съзнава. Щом не ги съзнава, той няма вяра в себе си. Като не вярва в себе си, човек живее в недействителен свят и мисли, че от него нищо не може да стане. То е все едно да наблюдавате земята през зимата и да мислите, че от нея нищо не може да излезе. Имайте малко търпение. След четири-пет месеца, когато слънчевата светлина и топлина се проявят по-силно, когато влагата се увеличи, вие ще видите, че много главички се подават от земята и живот кипва навсякъде.

Сега, като изучавате живота на Земята, виждате, че тя прави две главни движения: около Слънцето и около себе си. От движението на Земята около Слънцето се образуват четирите годишни времена; от движението на Земята около оста ¢ се образуват ден и нощ. Като живее на Земята, и човек минава през тези движения. От движението около себе си човек минава през радости и скърби. Радостта представлява светлата страна на човешкия живот – деня; страданието представлява тъмната страна на човешкия живот – нощта. Както денят в човешкия живот се сменя с нощта, така и радостта – със страданието. И обратно: страданието се сменя с радостта. Освен около себе си, човек се движи и около Слънцето – около Бога. При това движение в него се създават четирите годишни времена.

Като ученици на Велика Школа, вашата задача е да изучавате Земята, на която живеете, но същевременно трябва да изучавате и другите планети. Днес със способностите и чувствата, които имате, можете да изучавате Земята, но ще дойде ден, когато ще развиете своите вътрешни чувства и способности. Тогава ще можете по желание да се пренасяте от една планета на друга. Като пътувате съзнателно от една планета на друга, вие ще можете да проследите пътя, по който сте минали. Ще видите, че и на другите планети има живот. И там има същества, които обработват своята почва, както правят хората на Земята. Тогава и обитателите на другите планети ще слизат на Земята. Ако днес някое същество от другите планети слезе на Земята, няма да му вярват, ще го наричат луд, лъжец и т.н. Ако някой се осмели да каже, че е слязъл от Слънцето, никой няма да му повярва. Защо? – Защото хората имат особено понятие за Слънцето. Според мнозина Слънцето е горящо тяло с много висока температура.

Има едно особено слънце, на което всеки човек трябва да отиде. Жителите на това слънце повдигат човешкия живот. Те са наречени братя на Любовта. Когато тук слязат повече от тях, Земята коренно ще се преобрази. Тогава всички хора ще се наричат братя и сестри. Всички ще говорят на един общ език. Всички майки и бащи ще образуват една майка и един баща. Те ще излязат от главата на човека, но ще минат през очите му. Очите са единственото място, през което те могат да минат. Когато дойдат на Земята, те ще внесат радост и веселие в човешката душа. Затова казва псалмопевецът: „Когато видя Бога, душата ми ще се изпълни с радост.“

Външната светлина, която виждаме, е резултат на мисълта на възвишените същества, които са над нас. Тя излиза от очите на тия същества. Животните възприемат оная светлина, която излиза от нас. Те не виждат нещата, както ние ги виждаме, понеже приемат светлина, която е минала през две гъсти среди, вследствие на което е претърпяла двойно пречупване. Човек представлява известен инструмент – важно е каква музика ще излезе от него. Мислите и чувствата представляват музиката на човека. Каква ще бъде мисълта на човека и каква светлина ще издава той – това зависи от разположението му към братята на Любовта, които идат отгоре. И като млади, и като стари, вие трябва да възприемате Любов¬та, отдето и да иде тя. Любовта е за всички хора, а не само за младите. Според мене млад е онзи човек, който има градини, пълни с доброкачествени плодни дървета, и сам къса плодовете си. Не може ли всеки човек да има такива градини и всякога да бъде млад?

Новият живот, към който всички хора се стремят, води към Божествените градини и предлага на всички сами да късат от плодовете на техните дървета. В този смисъл новият живот изисква млади, любещи хора. Сега и ние ви поканваме да излезете от стария живот и да влезете в Божествените градини на новия живот, сами да си откъснете от новите плодове. Времето помага за това, но и ние ще ви помогнем да влезете в тия градини и да си изберете от най-хубавите плодове. Всеки ще си избере по вкуса на своя ум и на своето сърце.

Бъдете готови сега да приемете благата, които вашите братя ви носят. От хиляди години насам човечеството очаква тия братя. Те идат вече. Ония, които не разбират смисъла на идването им, казват, че иде вече второто пришествие. Други пък го наричат край, свършване на света. Ония, които разбират нещата, казват, че иде началото на Новия живот.


2 август, 5 ч.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube