Не дири своето си

Размишление

Любовта не се превъзнася, не се гордее;

не дири своето си, не се раздражава,

не мисли зло; на неправдата се не радва,

а сърадва се на истината;

на всичко хваща вяра,

на всичко се надее, всичко търпи.

В един манастир служили няколко калугерки. Те имали една добра, благочестива игуменка. Освен за религиозните си обязаности, тя се грижела и за стопанството на манастира, дето хранели няколко кокошки, които снасяли яйца. Игуменката забелязала, че яйцата липсвали. Тя се чудeла кой взема яйцата. Най-после дошла до заключение, че калугерките вземат яйца от курниците и ги пекат или ги варят в килиите си. За да не стават злоупотребления с яйцата, игуменката издала строга заповед да не се пали огън в килиите. Въпреки заповедта ¢ яйцата продължавали да изчезват. Една вечер тя решила да провери какво правят калугерките в килиите си. Тя погледнала през ключалките на вратите и видяла, че някои от калугерките се молели, други се разговаряли или четели книги. В една от килиите тя видяла нещо особено: две калугерки държали в ръцете си тел, на която било закачено яйце, което пекли на свещ. „Чудна работа! На каква майстория ги е научил дяволът! Да пекат яйце на свещ!“ Дяволът бил около игуменката, чул обвинението, което тя хвърлила върху него, и казал: „Напразно ме обвиняваш. Този майсторлък и аз виждам за първи път.“ – „Какво да се прави тогава?“ – „Нищо друго, освен да не отглеждаш кокошки в манастира.“ – „Как да не отглеждам кокошки, когато ми трябват яйца?“ – „Щом трябват на тебе, и на калугерките трябват” – отговорил дяволът и продължил пътя си.


17 август, 5 ч.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube