На своето място

Тази сутрин ще ви дам малка закуска, за да работите добре.

Когато Бог създал света, хората населили Земята и били щастливи, но не знаели какво да работят. Тогава хората били по-малко на брой, отколкото днес. За да определи на всеки човек съответна работа, Бог изпратил на Земята един ангел с една голяма торба, пълна с наставления: всеки да знае какво да работи. Всяко наставление било поставено в специален пакет. Когато наближавал към Земята, ангелът видял, че една млада красива мома се къпела в едно езеро. Той се загледал в нея и изпуснал торбата от ръката си. Торбата се отворила и пакетите се пръснали по земята. Като видели това, хората се спуснали към пакетите и ги разграбили. Всеки човек взел по един пакет, но кому какъвто попаднал, а не според както Бог ги е определил. Благодарение на това между хората се явило голямо разногласие, което и до днес още продължава. Тъй щото разногласието в света се дължи на грешката на ангела, който се увлякъл в красивата мома и не могъл да изпълни задачата си.

Ангелът се завърнал при Бога, но с незавършена задача. Бог го запитал как е решил задачата си, а той казал, че видял красивата царска дъщеря, в която се влюбил. За да научи урока си, Бог го изпратил отново на Земята, но и досега още ангелът не се е върнал на Небето. Този ангел е във всички хора, дето изучават задачата на послушанието. Той е недоволен от положението си, но търпи. Докато не събере всички пакети с ценното съдържание и не ги постави на съответните им места, той няма да се върне на Небето. Значи на всеки човек е дадена задача да постави всяко нещо в себе си на неговото място. Ангелът трябва да ходи между хората, да търси пакетите и да предаде всеки пакет на притежателя му. Кога ще се върне ангелът в своето отечество? – Когато настъпи новата епоха. Новата епоха ще го освободи.

Днес всички хора се увличат по царската дъщеря. Коя е царската дъщеря? –Царската дъщеря – това е светът във всички негови прояви. Не е лошо да се увлича човек, но само когато изпълни задачата си. Ангелът трябваше първо да изпълни мисията си, за която бе слязъл на Земята. След това можеше да се увлича, да се захласва, дето иска.

Съвременният човек се намира пред нова епоха, за която трябва да бъде готов. За да се приготви за новата култура, той трябва да развие в себе си чувството да оценява нещата. Четири неща трябва да цени човек: благата на своя дух, на своята душа, на своя ум и на своето сърце. Щом оценява тия неща, той може да служи на Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. Иска ли да служи на Бога, човек трябва да тури в действие всичките си пръсти. Показалецът представлява човешкия дух, средният – човешката душа, безименният пръст – човешкия ум, а малкият – човешкото сърце. Големият пръст, палецът на човека, представлява Божествения свят – светът на Любов¬та. Ако четирите пръста на човека не се съберат заедно с палеца в едно цяло, те не могат да използват силата си. Духът, душата, умът и сърцето на човека трябва да черпят сила от Божествения свят, от света на Любовта. Ето защо, когато се почувствате слаби, поставете палеца си срещу всеки пръст поотделно и си кажете: „Ще работя с духа, с душата, с ума и със сърцето си за Бога.”

В пръстите на човека се крият сили, които той не оценява. Големи богатства носи човек в себе си, но като не може да ги използва, минава за сиромах. За да се създаде показалецът – пръстът на едно от великите божества на миналото – Юпитер, са работили хиляди мощни духове. За да се създаде средният пръст – пръстът на човешката съвест и справедливост, са работили хиляди възвишени същества. Този пръст се нарича Сатурнов. За да се създаде безименният пръст – пръстът на Слънцето, са работили хиляди възвишени умове. Този пръст показва стремежа на човека към възвишеното и красивото, към музиката, изкуството и науката. За малкия пръст са работили хиляди възвишени сърца. Той е наречен пръст на Меркурий, секретар на боговете. Искате ли да разрешите материалните си работи добре, обърнете се за съвет към малкия си пръст. Той се занимава с материалните работи в света.

Следователно, докато разполагате с богатства, не очаквайте на хората – те да ви учат как да ги използвате, но впрегнете се сами на работа, за да използвате всичко, което ви е дадено. Не работите ли сами, вие ще направите същата погрешка, каквато е направил един цар в древността. Този цар имал три доброкачествени череши в градината си. Когато черешите дали изобилен плод, царят пожелал да изпрати на своя съсед – също цар, една кошница от своите череши и да го поздрави. Той заповядал на един от слугите си да набере от най-едрите череши в една кошница и да ги занесе на съседа му. Слугата изпълнил заповедта на своя господар и тръгнал към съседното царство. Като вървял по пътя, от време на време слугата си хапвал по две-три череши, за да се разхлади. Докато стигнал до царя, в кошницата останали само три череши. Той изял още две и за царя останала само една. Като предложил единствената череша на царя, последният го запитал: „Как се яде това нещо?“ Слугата показал на царя как се яде черешата и се върнал назад при своя господар.

Как трябваше да постъпи царят, който пожелал да изпрати на съседа си да опита неговите първи плодове от градината му?


15 август, 5 ч.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube